Общото нарастване на износа на храни от България през последните 10 години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, цитиран от Стандарат. Форумът се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Публикувана в Бизнес

Общото нарастване на износа на храни от България през последните десет години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната.

Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, което се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Публикувана в Бизнес

Производители от Задругата за чиста храна създават критерии за качествени продукти, които слагаме на нашата трапеза. Един от основните критерии е храните, които членовете на Задругата създават, да не съдържат в себе си подобрители, овкусители, стабилизатори и консерванти, съобщава "Монитор".

По този начин те ще имат доста по-малък срок на годност, но пък това ще е белег за качество. Освен това идеята е също при направата на тези храни като суровина да се използва също българска и качествена суровина, а не внос от чужбина с неясен произход и съставки. Информацията за всички продукти, произведени от членовете на задругата за чиста храна, ще бъде качена на платформа, където всеки интересуващ се ще може да влиза и да научава всичко за храната, която си купува. Ще има и информация как да бъде разпознавана чистата храна. Сред основните цели на производителите от Задругата за чиста храна е също и популяризирането на здравословното хранене сред децата и учениците. За тази цел в софийско училище ще бъде създаден модел за рекламиране на чистата храна, който модел след това ще може да бъде пресъздаден и в останалите училища в страната, ако те проявят желание. В Задругата за чиста храна вече членуват над 40 производители от цялата страна и дори и един чужденец.

Публикувана в Бизнес

Правителството прие постановление, с което се изменят четири наредби – за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели; за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни; за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло; за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца.

Промените се налагат поради необходимостта в националното законодателство да се осигури прилагането на действащо европейско законодателство и по-конкретно разпоредбите на Регламент (ЕС) №609/2013 относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло.

Основната промяна в нормативната уредба се състои в отпадане на термина „специално предназначение“ от 4-те групи храни, които продължават да бъдат регулирани по силата на Регламент (ЕС) № 609/2013. В допълнение се създава и възможност производителят или вносителят на диетични храни за специални медицински цели да подава уведомлението до МЗ за пускане на пазара на диетичната храна и по електронен път – мярка в изпълнение на програмата на правителството за намаляване на административната тежест върху бизнеса.

Публикувана в Бизнес

По дела на пушачи сме сред първенците и наравно с Франция - 36% от населението пуши, твърди „Политико“, като се позовава на данни на Евробарометър от пролетта. Южните ни съседи – гърците, пък ни изпреварват с един процент. В тази класация във врата ни дишат хърватите, при които делът на пушачите е 35 на сто. Тези четири държави и Латвия затварят топ пет по пушачи сред населението. Швеция пък е единствената страна, където делът на пушачите е под 10 на сто. Там едва 7 на сто от населението посяга към цигарите.

По консумация на храна според калории средно на човек дневно първенец е Белгия с 3793, следвана от Австрия с 3784 и Ирландия – 3591. Франция и Германия са съответно 3524 и 3539 (с толкова е и Италия). За българите приемът е 2877 калории дневно, почти колкото словаците, които са с 2902. По този показател сме на опашката, сочи статистиката, изготвена от Евростат, и цитирана от списанието.
Според данни на СЗО, на които се опира „Политико“ по употреба на алкохол пък номер 1 са литовците с 15, 4 л. чист алкохол средно на човек от населението на година. Гонят ги северните ни съседи от Румъния с 14,4 литра. Унгарците изостават, но не с много – 13,3 л. Според тази статистика българинът пие 11,4 литра средно на човек. По този показател сме почти колкото британците, които консумират 11,6 литра на човек средно годишно.
И поглед към кафето. Според международна организация финландецът изпива средно по 12 кг. кафе на година. Това превръща скандинавската страна в шампион по този показател. В Швеция, Дания и Холандия пък се пие между 8 и 9 килограма кафе на човек годишно. Консумацията на кафе от страна на българи и британци е горе-долу еднаква: българинът пие по 2.9 килограма на година, а британецът със сто грама по-малко. С двеста грама повече от нас пък консумират кафе унгарците. Най-малко кафе пък пият поляци и румънци – съответно 2.4 и 2.3 килограма.
Публикувана в Бизнес
Над 90% от потреблението на млечни продукти се задоволява от българското производство и това не са временни данни, а за 5-годишен период. Това съобщи зам.-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при представяне на инициативата „Купувам българско“ на БНТ2. Тя се провежда в партньорство с основните браншови организации и Националното сдружение на общините в Република България. При яйцата българското производство достига до 93% от пазара, а при телешкото – 63 на сто. 
 
Зам.-министър Димитров цитира и статистически данни за ръст от 28% в производството на плодове и зеленчуци за миналата година. Като цяло има и 3 на сто нарастване на продажбите на български храни за последната година. 
 
Тенденцията за увеличаване на дела на българските храни, които купуват домакинствата у нас е трайна, което води до ръст в производството на родни продукти, което се отразява положително и на износа, обясни д-р Димитров. От 2009 г. насам земеделската и хранителната промишленост имат положително външнотърговско салдо, което постоянно нараства. През миналата година износът на храни и земеделски продукти от България превишава с 1,2 млрд евро вноса. 75% от всички изнесени храни са за страните от Европейския съюз. Това е най-скъпият пазар, но и най-претенциозният, което показва, че българските храни са качествени, каза още зам.-министър Димитров. Той декларира, че държавата се стреми да работи в тясно сътрудничество с бизнеса. И изтъкна, че българските производители на храни успяха да спечелят доверието на потребителите.
Публикувана в Животновъдство
„Оценката на риска по хранителната верига трябва да се основава на научни знания и достоверни факти, да се осъществява отделно от управлението на риска по независим, безпристрастен и прозрачен за обществото начин и да служи като основа за предприемане на адекватни законодателни и контролни мерки, управленски решения и политики.” Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров при откриването на юбилейната научна конференция „10 години наука за храните в услуга на потребителите“. Организатори на конференцията са Центърът за оценка на риска по хранителната верига и Националният център по обществено здраве и анализи.
 
Д-р Димитров припомни, че дълго време оценка на риска по хранителната верига не беше търсена при взимане на управленски решения. След 2002 г., когато ЕС създаде с регламент Европейския орган по безопасност на храните EFSA с цел изготвяне на научен анализ на рисковете по храни и фуражи, беше утвърден такъв подход на европейско равнище. С отделянето през 2016 г. на Центъра за оценка на риска по хранителната верига от органа, отговорен за управлението на риска- БАБХ и в България ясно бяха разграничени оценката от управлението на риска. Това създава възможност за изготвяне на независима от контролния орган научно обоснована оценка на възможните рискове по хранителната верига, което е по-надежден гарант за потребителя на всеки етап от хранителната верига, подчерта д-р Цветан Димитров.
 
Резултатът от дейността на Центъра е в полза на компетентните органи, ангажирани с управлението на рисковете при създаването на политиките и контрола по безопасността на хранителната верига, както и в полза на бизнес операторите на храни, потребителите и на обществото като цяло, уточни заместник-министърът. Научните становища и препоръки би следвало да имат ключово значение при превенция на кризи в областта на хранителната верига, посочи още той. Заместник-министърът подчерта в този контекст важността на научното сътрудничество и изграждането и работата в мрежи между европейския и националните органи по безопасност на храните, научно-изследователските институти и всички останали заинтересовани страни. Той акцентира върху основната роля в изпълнението на тази задача на Българския контактен център на Европейския орган по безопасност на храните.
 
Зам.-министър Димитров подчерта, че е необходимо да се разширява сътрудничеството между науката и бизнеса и че е радващ факта, че вече има сключени споразумения между ЦОРХВ и браншови организации, които търсят научната експертиза по анализ на хранителните рискове.

Д-р Янко Иванов, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига направи обзор на дейността на центъра в 10-те години от създаването му, като подчерта, че той има широк спектър от задачи и има какво да се даде за утвърждаване доверието на потребителите предвид на множеството предизвикателства, свързани с безопасността на храните - промяна на ареала на векторно преносимите заболявания, глобализацията и разширените географски хоризонти на икономиката и туризма, новите храни, новите ваксини, новите технологии за отглеждане на животни и растения. Той акцентира и върху новите компетенции на центъра по одобряване, подновяване и преразглеждане на одобрението на активни вещества, антидоти и синергисти, както и по предоставянето на препоръки към институциите и бизнеса относно обучения на техните служители във връзка с установените рискове по хранителната верига.
 
Серджо Родейа от Европейския орган по безопасност на храните EFSA представи пред представителите на научните институции възможностите за коопериране и подпомагане. 
 
По време на тридневната конференция ще бъдат дискутирани въпроси, свързани с безопасността на храните, здравеопазването на животните и растенията и безопасността на продуктите на модерните селскостопански биотехнологии. За участие са поканени признати учени от България и чужбина, представители на академичните среди, научни организации, както и на EFSA и FAO.

Допълнителна информация за конференцията може да бъде намерена на сайтовете на ЦОРХВ и на Българския контактен център към EFSA.
Публикувана в Бизнес

България и Унгария ще си сътрудничат за прекратяване на двойния стандарт  при предлагането на храни на източно и западноевропейските пазари. Актуалната тема беше обсъдена на среща между министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и унгарският му колега д-р Шандор Фазекаш, който е на посещение у нас. Двете страни ще си обменят факти и доказателства за наличие на храни с различно качество. 
Тази вредна за потребителите практика трябва да бъде прекратена, заяви унгарският земеделски министър д-р Шандор Фазекаш.  Той сподели впечатленията си, че след започналите проверки за двоен стандарт мултинационалните компании са започнали да продават по-добри храни. Министър Порожанов запозна колегата си с проучванията на българския пазар и заяви, че решението е единно европейско законодателство, което да забрани под една и съща марка да се продават храни с различни съставки.

Българският и унгарски министър обсъдиха още сътрудничество в горите и земеползването. Засегната беше и темата за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. и нуждата от опростяването й.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия заделя 2 милиона евро за мерки срещу продажбите на идентични хранителни продукти с различни съставки в рамките на съюза. До края на ноември специализираните органи в страните членки могат да кандидатстват с проекти за изследване на продукти или за мерки за предотвратяване на тази практики, съобщава Регал.

Решението идва, след като преди две години чешките и словашките власти алармираха, че идентични продукти в Германия и Австрия имат силно различаващи се съставки спрямо тези, които се предлагат на техните пазари. Например в газираните напитки в Германия се използва захар, докато масово в източноевропейските страни тя е заменена с фруктоза и изкуствени подсладители като аспартам. През юни българската агенция по храните установи, че при 20% от изследваните от нея 31 идентични продукта, продавани в България, Австрия и Германия, има разлики в съставките.
Еврокомисията освен това ще разработи и единна методология за тестване на продуктите в националните лаборатории. Сега част от производителите критикуват качеството на тестовете. Например част от откритите от българската агенция по храните разлики от по няколко процента в съставките на отделни продукти може да се дължат на най-обикновена статистическа грешка.
Първоначално Брюксел отказваше да вземе отношение по проблема. Преди два месеца Европейската комисия направи изявление, че не съществуват доказателства за систематична практика от страна на производителите да продават храни с различно съдържание в отделните страни членки.

Публикувана в Бизнес

България има възможност да използва един милион евро от ЕК, с които да се направят допълнителни тестове на храните, за които има съмнение за двоен стандарт. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова. Във видиообръщение по време на форум в парламента, организиран от омбудсмана Мая Манолова, тя призова компетентните власти да кандидатстват за средства. 

Обща декларация за спешни мерки и единни стандарти срещу двойните стандарти за храните в Централна и Източна Европа от една страна и Западна Европа от друга, подписаха българският министър на земеделието Румен Порожанов, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, омбудсманът на страната Мая Манолова, представители на браншови организации и евродепутати и български народни представители.  Целта е страната ни да има единна позиция, която да бъде представена пред Европейския парламент в края на септември.

Министър Порожанов защити необходимостта от документ, „който ясно да каже, че на общия европейски пазар съставките на един и същи продукт трябва да бъдат единни.“ При разлика в съдържанието, трябва да има обозначение на опаковката, за да са информирани потребителите, коментира министърът.

Необходима е промяна в европейското законодателство за храните, тъй като към момента то е концентрирано върху безопасността на храните и изписването на съставките на етикета, но няма изискване храните, предлагани под една търговска марка като един и същ продукт да са с еднакъв състав, посочи Мая Манолова.

Да се забрани практиката производителите да предлагат стоки от една и съща марка, с еднакъв етикет, но с различно съдържание и различна цена в Централна и Източна Европа и в западната част на континента. Това е едно от общо трите основни искания, формулирани от омбудсмана. Другите са да има ясен механизъм за контрол и сериозни санкции срещу нарушения на правилата.

Манолова изнесе резултатите от опростено потребителско проучване, според което в цените и съдържанието на хранителни продукти от Берлин, Виена и София е имало разминавания, включително при детските храни. Близо 150% по-скъп е бил у нас детски сок, при положение, че етикетите у нас и за Западна Европа били еднакви. Българските деца консумират пюре с по-високо съдържание на рапично олио при това на 26% по-висока цена, шоколадово-млечните десерти са с 1% по-малко шоколад и 3% по-малко мляко, но 93% по-скъпи от тези в Берлин. Известна безалкохолна напитка пък у нас се предлага с глюкозо-фруктозен сироп, а в Западна Европа – със захар.

Крайно време е българската администрация да влезе в час и да реши какви са нейните правомощия в защита на потребителите и данъкоплатците в страната и да последва примера на колегите си от Полша, Чехия, Словения. 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта