„Екипът на Министерство на земеделието, храните и горите работи за пряк достъп на потребителя до качествени български продукти с ясен произход. По този начин се осигурява подкрепа за развитието на малки стопанства, осъществяващи натурално и биологично производство“. Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Лозана Василева при откриването на фермерски пазар в Бургас. Пазарът ще даде възможност на земеделските производители от областта да представят своята разнообразна продукция. Д-р Василева посочи, че един от основните приоритети на Министерството е подкрепа за българското производство за създаване на преки връзки между производителите и потребителите, скъсяване на веригата за доставки на храни и осигуряване на пазари за продукцията на земеделските производители. Зам.-министър Василева каза още, че фермерските пазари подпомагат съхраняването на кулинарните традиции ипопуляризират продукти, произведени по традиционни рецепти и технологии, а потребителите получават възможност да опитат различни местни специалитети.

„Интересът към инициативата постоянно нараства, като все повече хора подхождат отговорно към произхода и качеството на продуктите, които консумират и искат да си припомнят вкуса на екологичната и чиста храна. Към момента регулярни фермерски пазари функционират в София и в други големи градове като Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Добрич. Организират се и временни пазари, които също отбелязват висока посещаемост“, допълни д-р Василева.

Традиционно в много европейски градове се организират фермерски пазари, които се радват на голям интерес както като места за покупка на качествени храни и местни специалитети, така и като културна и туристическа атракция.

Инициативата се организира от Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас и Община Бургас под мотото „ Фермерски пазар.Произведено в Бургас“. На над 20 щанда е изложена традиционна бургаска продукция - плодове, зеленчуци, подправки, билки, млечни продукти, хлебни изделия, мед, вина и др.

Публикувана в Бизнес

 „Трябва да се обединим с останалите страни-членки и да сезираме комисаря за защита на потребителите на ниво ЕС от гледна точка да има еднакви стандарти на продуктите, които се предлагат”, призова земеделският министър Румен Порожанов в „Здравей, България” на Нова телевизия.

На въпроса: По-лоши храни ли ядем от западноевропейците, Порожанов отговори: „Разликите не са масови. Те са в определени продукти по отношение на съдържанието на етикета на идентичен продукт. Например, процентът на какаото в шоколада, който е по-нисък при нас. Също така замяна на захарта с фруктоза. Има установяване и на различен физико-химичен състав на самия продукт от гледна точка на това, което е обявено”, обясни Порожанов. Той направи уточнението, че не става въпрос за вредни за здравето храни. „Иззели сме 31 продукта от три големи вериги у нас, както и от Германия и Австрия. Става въпрос за шоколадови изделия, млечни и месни продукти, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. Изследват се в две лаборатории, а анализът ще бъде на три етапа. Първият е сравнителният анализ на информацията на етикетите. Ще се изследват типа и плътността на продуктите, както и физико-химичния им анализ, тоест съдържанието”, поясни земеделският министър.


Публикувана в Бизнес

Обществото изпитва недоверие към храните и това е факт. И това е не само в България – видяхме го, правят се изследвания. В Англия има проект за поставяне върху храните на етикети с различни цветове. Това заяви в ефира на bTV председателят на Комисията по земеделие в парламента Десислава Танева.

По думите й производство на храни се определя по евростандартите. Всяка съставка, която е безопасна според ЕС, може да се ползва в храните. Едни от най-модерните и нови технологии в хранителната индустрия са вече на българския пазар.
 "Моята идея е да надградим съществуващата система на стандарти – български национален и браншови. Със сигурност в тези отношения ние изоставаме от страна на българските производители на храни", заяви Танева, като добави: "Тук говорим за стандарти, които гарантират качество. И националният български стандарт е относно качество и традиционен вкус".
В студиото на сутрешния блок показаха два вида кайма с различно качество и цена. На тази, която се води по-луксозна и качествена, въпреки всичко пишеше, че може да има следи от соя и глутен. 
Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, коментира темата така: "При това, което не е по ДДС, се допуска добавянето на допълнителен протеин. Виждате при киселото мляко, че единствената съставка е мляко и стартерна култура. Трябва да има минимални изисквания към групите хранителни продукти". 


Публикувана в Бизнес

 Българската агенция по безопасност на храните започна вземането на проби от храни от същите вериги и същите марки продукти с цел качествен и сравнителен анализ между предлаганите в България и тези от Западна Европа. Инспекциите са продължение на сравнителния анализ за качеството на храни произведени от един и същ производител и предлагани, както на нашия, така и на пазара в различни държави членки на Европейския съюз. След като завърши окончателното вземане на проби от търговската мрежа на България, в БАБХ ще се проведе разширено заседание на работната група за двойствените стандарти, с участието на експерти БАБХ, M3 и външни експерти, която ще уточни вида на изследванията за всеки един продукт и лабораториите, в които ще бъдат извършвани сравнителните анализи.

Припомняме, че в периода 23-27 май 2017 година, експерти от БАБХ закупиха проби от три големи търговски вериги представени на пазара на цяла Европа. От Германия и Австрия са взети общо 31 броя проби. Подборът на храните е определен по популярност и търсене сред потребителите на дадена храна, като важен елемент при подбора е и това, дали е предпочитана от деца и подрастващи. Обект на изследването са и храни широко рекламирани и разпространявани в по-голяма част от пазара на ЕС.

Съгласно проучването и анализа, направени от работната група в БАБХ бяха определени и взети следните групи и брой храни, които да бъдат подложени на изпитване: месни продукти – 6, млечни продукти – 8, шоколадови изделия – 7, безалкохолни напитки и плодови сокове – 7, храни за бебета и малки деца – 2, маргарин – 1, съобщават от пресцентъра на земеделското министерство.

Публикувана в Новини на часа
От понеделник - 22 май  експерти от Българската агинция по безопасност н ахраните започват да взимат проби от основни хранителни продукти на световни производители в две от старите държави-членки на Европейския съюз. Показателите ще се сравняват със същите продукти, продавани в България. Това съобщи по време на парламентарния контрол министърът на земеделието Румен Порожанов.
Храните, които ще се изследват са шоколадови изделия, безалхкохолни напитки, месни и млечни продукти и детски храни. Компаниите производители са от Швейцария, Дания, Холандия, Франция.
Пробите ще се взимат до 30 юни, а след това започват анализите по показатели, определени от БАБХ.
Министърът на земеделието, храните и горите каза още, че Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия са потвърдили за  разминаване в показателите на стоките на техния пазар и същите стоки на пазарите от Западна Европа.
 
На 13 март бе сформирана работната група за изясняване на фактите на българския пазар под егидата на БАБХ. Досега тя е уточнила кои храни ще се изследват и по кои показатели, обясни Порожанов.
Публикувана в Новини на часа

Потребяваните храни в ЕС продължават да са без пестициди или с остатъчни количества, които са в законовите рамки. Това показва публикуваният наскоро доклад на Европейската служба за безопасност на храните (EFSA).

97 процента от хранителните проби, взети в ЕС през 2015 година, са в рамките на законовите ограничения, а над 53 процента са без количествено измерими остатъци. Данните са съотносими с измерванията от 2014.

Докладът на Службата за 2015 година показва, че най-чисти са биологичните храни. 99,3% от пробите на биологични храни са били без пестициди или с остатъци в законовите рамки. “В сравнение с общите резултати за други храни степента на максимално допустимите количества на остатъци от пестициди и на остатъчните количества (проби с остатъчни количества под степента на максимално допустимите количества) са значително по-ниски в пробите на биологичните храни (максимално допустимите количества на остатъци от пестициди от 0,7% срещу 2,9% за конвенционалните храни; количествено измерими остатъци 13,5% в биохраните срещу 46,8% в конвенционалните храни)“, сочи още докладът.

Други данни от доклада:

  • През 2015 в страните, които обхваща докладът, са 84 341 проби за 774 пестициди.
  • Голяма част от пробите (69.3%) са на храни от страните-членки на ЕС, Исландия и Норвегия; 25.8% се отнасят до продукти, внесени от трети страни. Произходът на останалите не е бил докладван.
  • 97.2% от анализираните проби са в рамките на законовите изисквания на законодателството на ЕС. 53.3% от тестваните проби са без количествено измерими остатъци на пестициди, а 43.9% съдържат остатъци, които не надхвърлят законовите норми.
  • Законовите ограничения са надхвърлени в 5.6% от пробите от страни, които не членуват в ЕС, което е с 6.5% по-малко от 2014 година.
  • За продуктите от ЕС и от страни от Европейското икономическо пространство, законовите ограничения са били надхвърлени в 1.7% от пробите, което е слабо увеличение за една година (от 1.6%).
  • 96,5% от пробите за храни за пеленачета и малки деца са били без пестициди или с остатъци, които са били в законовите рамки.
  • Голяма част от пробите на животински продукти (84.4%) са били без количествено измерими остатъци на пестициди.

В рамките на годишния си отчет Европейската служба за безопасност на храните анализира резултатите от Програмата за контрол, координирана от ЕС, която отчита проби от обща „кошница“ продукти. За 2015 година тези продукти са били патладжани, банани, броколи, зехтин, портокалов сок, грах, чушки, десертно грозде, жито, масло и яйца.

Най-високото превишение е регистрирано при броколите (3.4% от пробите), следвани от десертното грозде (1.7%). Редки превишения са били регистрирани при зехтина, портокаловия сок и кокошите яйца. Не са отчетени превишения при маслото.

Вижте тук пълния текст на доклада (на англ. език):
The 2015 European Union report on pesticide residues in food

Публикувана в Бизнес

Шест световни компании обявиха, че ще въведат светофарната система за етикетиране на своите продукти, информира в бюлетина си Асоциация „Активни потребители".

The Coca-Cola Company, Mars, Mondelez International, Nestlé, PepsiCo и Unilever ще прилагат цветно кодиране на хранителната информация.Това означава, че когато съдържанието на даден хранителен елемент, например мазнини, надвишава препоръчителната дневна доза, то стойността ще бъде оцветявана в жълто или червено спрямо количеството. Когато то е по-ниско, ще бъде оцветявано в зелено. Асоциацията смята, че този подход трябва да бъде възприет в целия Европейски съюз.

През последния месец в Европа се разрази скандал относно различните съставки на храни от една и съща марка и производител, чиито състав е различен в зависимост от страната, където се продават. Срещу подобна практика се обявиха първи страните от Вишеградската четворка - Полша, Чехия, Словакия и Унгария.

Публикувана в Бизнес

Пускането на общия пазар на продукти с една и съща марка от един и същи производител, но с различно качество, е недопустимо. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел, Белгия. Той каза още, че хранителните продукти, предлагани на Единния европейски пазар, трябва да отговарят на идентични стандарти за качество и безопасност. 

Влагането на по-евтини суровини и различна пропорция на използваните съставки и едновременно с това предлагането на произведените храни на цени като на висококачествените продукти е явна злоупотреба с доверието на потребителите към дадена търговска марка, заяви още министър Бозуков. Той допълни, че е нежелателно да има двойствен стандарт спрямо граждани на ЕС. Министърът изтъкна, че ефикасен метод за решаване на този проблем ще бъде установяването на един унифициран контролен механизъм на европейско ниво, гарантиращ коректната търговия на храни с качество, характерно за дадена марка или стандарт. 

По темата за Общата селскостопанска политика министър Бозуков заяви, че за България директните плащания са съществен инструмент, който е доказал своята ефективност и  трябва да продължи да се прилага. Този вид подкрепа допринася за стабилизиране на доходите на земеделските стопани и продължаването й след 2020 г. ще бъде допълнителна гаранция за постигане на гъвкав, конкурентен и устойчив селскостопански сектор в ЕС. За България обвързаното с производството подпомагане е изключително важно, защото позволява решаването на специфични регионални проблеми, допринася за производството на безопасни и висококачествени продукти, за създаване на работни места и задържане на населението в селските райони.

Считаме, че е необходима обща нормативна уредба за ограничаване на нелоялните търговски практики в агрохранителната верига на европейско равнище, заяви още министър Бозуков.

В рамките на обсъждането на ситуацията със заразния нодуларен дерматит, той информира, че през 2016 г. България бе сред сериозно засегнатите страни и заболяването нанесе огромни загуби. Своевременната ваксинация се оказа ключова за справяне с последствията. България подкрепя искането на Хърватия за преразглеждане на Решение (ЕС) № 2016/2008, в частност на възможността за компенсиране на пълната стойност на ваксината без таван за доза и за компенсиране на производствени загуби, дължащи се на ваксинация.

Публикувана в Бизнес

Тестове доказаха, че храните, изнасяни в Източна Европа, са с много по-лошо качество от стоките, продавани на западния пазар. Резултатитеот проучване на министерството на земеделието и храните в Словакия сочат - по-малко месо в колбасите, по-малко какао в шоколада, по-малко белтъчини в млечните продукти, съобщава Pariteni.bg.

Министерството на земеделието публикува резултатите от поредица специализирани тестове, в рамките на които 22 известни маркови хранителни стоки, продавани съответно в западните и в словашките магазини, бяха сравнени по качество. 

Оказва се, че в продаваните в Словакия колбаси има по-малко месо и повече мазнина и вода, в млечните продукти – по-малко белтъчини, а в шоколада – по-малко какао. И още: словашките варианти на всички тези продукти съдържат повече оцветители, подсладители и консерванти.

Това е същински скандал, казва министър-председателят на страната Роберт Фицо.

„Неприемливо е международни концерни да продават на източноевропейските пазари продукти, които са със значително по-ниско качество от съответните продукти в западните магазини”, смята словашкият премиер.

С тази позиция е съгласен и Съюзът на потребителите в Словакия. Негови представители твърдят, че за повечето потребители в Средна и в Източна Европа качеството е вече по-важно от цената. Шефът на Съюза Милош Лауко смята, че концерните играят нечиста игра. 

„Повечето храни в западните магазини са дори по-евтини, отколкото тук, защото там има силна конкуренция. Тъй че нека не твърдят, че качеството на продуктите им тук е по-ниско заради по-ниските цени”.

След като скандалът разбуни словашкото общество, премиерът Фицо обяви, че заедно с колегите си от Полша, Унгария и Чехия ще повдигне въпроса на извънредна среща на ЕС.

„Ще настояваме Еврокомисията веднага да забрани тази практика. Нашите граждани не бива да бъдат унижавани. И не бива да има европейци първа и втора категория”, настоява Фицо. От Съюза на потребителите обаче не вярват, че плановете на премиера ще дадат някакъв резултат. Вече на няколко пъти подобни инициативи са угасвали без ефект.

Единственото ефикасно средство срещу тази политика на големите концерни е потребителите да увеличат съпротивата си. От Съюза смятат, че с течение на времето потребителите в Средна и в Източна Европа също ще развият силно съзнание за правата си.

Публикувана в Бизнес
Най-евтината храна в ЕС не е в България, а в Полша. Преди нас по евтини храни се нарежда и Румъния. Така, въпреки, че доходите ни са най-ниски в ЕС, по отношение на цените на храните за България остава третото място, пише standartnews.com. Средно в ЕС 16% от разходите на домакинствата са за храна. В Полша цените на храните са 61% от средното за ЕС ниво. А у нас храните са по-скъпи като цените са 68% от средното ниво за общността.

Най-скъпите храни и безалкохолни напитки в ЕС са в Дания. В България цените на безалкохолните са 81% от средните за общността.

В същото време у нас цените на алкохолните напитки са 64% от средното за ЕС ниво, което ги прави най-евтините в ЕС. В България се продават и най-евтините цигари в Общността.

Най-евтините цигари в цяла Европа всъщност се продават в Македония, Сърбия и Албания, които не са част от ЕС, но кандидатстват за членство и Евростат ги наблюдава.

Макар и не най-ниски, цените на месото, рибата и зърнените храни у нас са по-малки в сравнение със средното за ЕС. Най-евтиният хляб в ЕС се продава в Румъния, сочат данните на Евростат. В северната ни съседка са и най-евтините плодове и зеленчуци - цените им са 49% от средните за общността. В България те са 66% от средното.

Всъщност най-скъпият алкохол в цяла Европа се продава в Норвегия. Страната не е част от ЕС, но е в Европейското икономическо пространство и влиза в полезрението на Евростат. През 2015 г. там цените на алкохолните напитки са със 150% над средните за ЕС. В Норвегия са и най-скъпите цигари в Европа. С много малка разлика е Великобритания, която е страната от ЕС с най-скъпите тютюневи изделия. Техните цени на британския пазар са със 119% над средните за ЕС. За сравнение, в България те са 50% от средните.

 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта