Швейцарското посолство в София представи традиционни български фермерски храни снощи на официалния прием за националния празник на Швейцария. Гостите дегустираха овче, биволско и козе прясно и кисело мляко и сирене, кашкавал, сладка от горски плодове и биологичен билков мед от НАТУРА 2000 зони в Западна и Централна Стара планина.

Идеята на Швейцарското посолство да предлага на своите приеми дегустация на натурални фермерски храни от Балкана започна през 2014 и вече се превръща в добра традиция.

Тези фермери, както също дребни и малки производители от Балкана са подпомогнати по проекта „За Балкана и хората“ да стигнат по пазара със своите продукти и да популяризират екотуризма. Проектът въведе също и иновативни схеми като Плащане за екосистемни услуги, с които се насърчават ползите за местния бизнес от опазените пасища и водни екосистеми. Наскоро „За Балкана и хората“ бе отличен с Наградата НАТУРА 2000 на Европейската комисия (раздел Социално-икономически ползи) за това, че показва как опазването на природата и икономическото развитие могат да вървят ръка за ръка, от полза и за природата, и за хората в селските райони.

Резултатите от проекта демонстрират в едно от най-бедните места на Европа, че районите с висока природна стойност могат да привличат инвестиции от типа „2 в 1“: устойчиво развитие и опазване на природата. Вече има модел, който може да бъде приложен и в други райони на България. Той показва, че НАТУРА 2000 зоните предлагат реална възможност за създаването на продукти и услуги с високо качество и природна стойност, чието търсене в България и Европа расте.

Проектът се изпълнява от четири швейцарски и шест български партньори, включително МЗХ и с финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Публикувана в Бизнес

С отпадането на ДДС за дарените храни се цели благотворителността да стане честа практика за хранителния бранш. Това каза за Радио „Фокус" омбудсманът Мая Манолова. По думите й в срок до 30 юли по искане на финансовия министър трябва да се предложат работещи законодателни промени, които да ограничат данъчни злоупотреби при даряването на храни.

„Предлагаме бенефициенти на даренията от производители и търговци на храни да бъдат специални хранителни банки, които ще се регистрират по ред в Министерството на земеделието и храните. Към този момент има една такава банка, която функционира от 2011 година. Институциите, които ще поемат дарените храни, ще имат осигурена специална логистика за съхранението и справедливото разпределение на храните за нуждаещите се хора. Тези структури ще издават и съответните документи на дарителите, за да бъде ясно какво и в какви размери е дарено", обясни омбудсманът.

Мая Манолова добави, че 46% от българите живеят при тежки материални условия и се лишават от храна. Българските деца са най-некачествено хранените в сравнение с децата в други европейски държави, уточни омбудсманът. Манолова обясни, че целта е даряването на храни да стане традиционно за страната, като бъдат разписани стимули, правещи процеса чист и прозрачен.

Публикувана в Бизнес

Напълно възможно е догодина да има механизъм за освобождаване от ДДС на даренията на храни. Това каза пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов след среща с омбудсмана Мая Манолова и представители на хранителния бранш по повод предложението за отпадане на ДДС върху дарените храни, предаде Агенция „Фокус”. „Възможности винаги има, тъй като това е въпрос на законодателна целесъобразност. Основните ни притеснения винаги са били да се създаде такъв механизъм и в такъв обем да се разтвори вратата, че да не се стигне до злоупотреби, тъй като дарителството по принцип е добро, стига да не засяга системата от ДДС“, заяви той. По думите му проблемът в случая е, че има един сгрешен стимул, който се изразява в това, че при бракуване се дава възможност да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит и когато се извършва дарение, се дължи и Данък добавена стойност“. „Ако се въведат лимити, каквито се обсъждат в момента, и се създаде коректен механизъм, така че зад дарението да не е скрита търговска сделка с храни, би могло да се мисли и това ще е анализът, който ще се извършва следващите няколко седмици и месеци до началото на кампанията по изменението на данъчните закони, което предстои през септември“, поясни министър Горанов.
Агенция „Фокус” припомня: Точно преди месец националният омбудсман Мая Манолова, представители на браншовите организации от хранителната промишленост и на хранителните вериги, както и Българският червен кръст обявиха началото на кампания под наслов „Всеки ден - Великден“. Те отправиха предложение до финансовия министър Владислав Горанов за освобождаването на дарените храни от Данък добавена стойност от 1 януари 2017 година. Манолова изтъкна, че в момента потенциалните дарители нямат никаква мотивация да даряват храна, тъй като за това плащат в пъти повече, отколкото ако я унищожат. Омбудсманът подчерта, че годишно у нас се изхвърлят близо 700 хиляди тона храна, а в същото време половината българи се намират пред риск от бедност и социално изключване. Тя отбеляза, че най-потърпевши са възрастните хора и децата, които се хранят най-зле в сравнение с останалите европейски страни. Тогава всички представители на институциите, които подкрепят инициативата, подписаха официално писмото до финансовия министър Горанов и изразиха готовност да участват с работна група за изготвянето на текстовете в проектозакона, за да може премахването на ДДС за храните да бъде заложено в бюджета за следващата година. Тази кампания е продължение на успешно осъществената през април инициатива от омбудсмана „Великден за всеки – дари празник на баба и дядо“, по време на която се събраха близо 1 милион лева, от които 650 хиляди лева парични средства и хранителни продукти за 360 хиляди лева. Още тогава организаторите ѝ поеха ангажимент да превърнат инициативата в целогодишна практика. 

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общини в размер до 702113 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет и са предназначени за покриване на част от транспортните разходи за доставки на хляб и основни хранителни продукти в планинските и малките селища. С тях ще бъдат подпомогнати общините при осигуряване на регулярни доставки за хората в малките и планински селища с население до 500 жители (без курортите), в които няма редовно зареждане.

На територията на страната има над 83 хил. жители на 1050 малки и планински населени места, които нямат достъп до основни услуги поради липсата на частен интерес за разкриване на търговски обекти и невъзможност за редовно снабдяване с основни хранителни стоки. Информацията за обхванатите общини и селища, общ брой транспортни маршрути и обща дължина на маршрутите, е обобщена и предложена от Националното сдружение на общините в Република България.

Критериите за необходимост от подкрепа, по които са определени населените места, са два – в тях да няма разкрити регулярно функциониращи търговски обекти и да имат по-малко от 500 жители по постоянен адрес. За допустими се считат населените места, които отговарят едновременно на двата критерия. Потребността от подкрепа се определя чрез обхващане на тези селища в транспортни маршрути, по възможност с кръгово зареждане. Определен е и минимум от две зареждания в седмицата.

Средствата ще бъдат предоставени на общините на два етапа: авансово финансиране в размер на 50 на сто от одобрената сума за съответната община и окончателно, изравняващо плащане в края на годината в рамките на одобрените за съответната община средства, но не повече от фактически изразходения за целта ресурс. Контролът по изпълнението ще бъде организиран от възложителите-общини, с оглед спазване изискванията на Закона за обществените поръчки.

Публикувана в Бизнес

С 23, 1 % по- висок износ на „Храни и живи животни” за ЕС, отчете Националният статистически институт (НСИ). Това е и секторът, в който има най-голямо увеличение за периода  януари – април 2016 г.  Първенец е секторът „Химични вещества и продукти”.  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” (38.1%).

 Като цяло  за първите 4 месеца на годината износът на България за ЕС нараства с 3.3% в сравнение със същия период на 2015 г. и е в размер на 9, 6  млн. лева. Основни търговски партньори на страната  ни са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Холандия, които формират 69.3% от износа за държавите – членки на ЕС.  Ескпортът за трети страни  обаче намалява с 15.4% и е на стойност 5 752.7 млн. лeвa. Основни сме търгували с Турция, Китай, Македония, Сърбия, САЩ и Русия, които формират 50.7% от износа за трети страни. Най- голям спад има при износа на  „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн”.

 Вносът в страната ни също намалява – със17.4%. Неговата стойност е 6, 4 млн. лeвa. Най- много стоки сме внесли от Русия, Турция, Китай и Украйна. С 9,6 % е нарастнал импортът на „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”.

Публикувана в Бизнес

През юни цените на хранителните стоки в световен мащаб регистрираха най-силния си месечен ръст от 4 години, подкрепени от поскъпването на захарта, обявиха от Организацията за земеделие и прехрана, цитирани от Ройтерс. Храните поскъпват за пети пореден месец, този път с 4,2% до 163,4 пункта, след като през януари индексът, изчисляван от агенцията към ООН въз основа на месечните промени на цените на избрани зърнени и маслодайни култури, месни и млечни продукти, както и захарта, бе паднал на 7-годишно дъно след 4 поредни години на понижаване. С повишението през юни цените на храните на международните пазари вече са само с 1% под нивото им от същия месец на миналата година, изтъкват от организацията.

Цената на захарта скочи с 14,8% през юни на месечна база, след като проливни дъждове забавиха прибирането на захарната тръстика и се отразиха на добивите в най-големия производител на продукта в света – Бразилия, уточниха оттам. Влагата доведе до намаляване на количествата захар, които могат да бъдат добити от всеки тон захарна тръстика, и това накара производителите да изпратят повече тръстика за производство на етанол, предизвиквайки допълнително поскъпване на захарта на фона на очертаващия се дефицит.

Подиндексът за цените на зърнените култури отчете ръст от 2,9% на месечна база благодарение на поскъпването на царевицата вследствие най-вече на свиването на износа й от Бразилия, докато значителните количества предлагана на пазара пшеница и съобщенията за очаквана рекордна реколта в САЩ сдържат ръста на цената на зърнената култура.

Единствено растителните масла нарушават възходящата тенденция, след като поевтиняха с 0,8% на месечна база, водени от палмовото масло, при което търсенето за внос намаля, а производството в Индонезия и Малайзия започна да се увеличава с навлизането в активния сезон.

Междувременно от организацията повишиха прогнозата си за световната реколта от зърнени култури през селскостопанския сезон 2016-2017 г., започнал на 1 юли, до 2,544 млрд. тона. Ако предвиждането се оправдае, резултатът би надхвърлил с 15,3 млн. тона този от миналия селскостопански сезон, макар че ще остане под рекорда от 2014 г. Благоприятната корекция се основава най-вче на подобрените перспективи пред производството на пшеница, като реколтата вече се оценява на 732 млн. тона заради по-добрите метеорологични условия в Европейския съюз, Русия и САЩ.

Очаква се реализацията на пшеницата също да нарасне, тъй като се повишава търсенето на зърнената култура за фураж в ЕС, Индонезия и САЩ, но също и за промишлени нужди и за храна на хората. Всичко това би довело до намаляване на запасите в края на сезона с 1,5% спрямо неговото начало.

Публикувана в Бизнес

 Земеделският министър Десислава Танева внася за обсъждане в Министерския съвет проект на решение за одобряване на Закона за управление на хранителната верига. Проектозаконът беше публикуван за обществено обсъждане в началото на февруари тази година. Текстът има за цел да даде повече прозрачност на сектора и информация за всички регистрирани обекти по хранителната верига, от производителя до хранителния магазин, ще бъде поместена в единна информационна система и ще бъде обществено достъпна. Промяната на нормативната база, свързана с храните, се очаква от няколко години.

Законът за управление на хранителната верига е свързан с два други нормативни текста – Закона за храните, чието приемане се очаква, и Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига, приет в края на май тази година. Според приетия тест Центърът за оценка на риска ена директно подчинение на министъра като самостоятелна структура, извън структурата на Българска агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Бизнес

Чили въведе ново законодателство за етикетиране на хранителните продукти, което е сред най-строгите в света, и любимите на децата шоколадови яйца, криещи играчка, попаднаха под ударите му, съобщи БТА като се позова на Дойче веле.

Според новите правила на компаниите не се разрешава да насърчават продажбите на храни с високо съдържание на захар или мазнини чрез "търговски примамки", включително играчки, аксесоари, награди и други.

Под забраната попадат не само шоколадовите яйца Kinder Surprise, но също и предлаганите от McDonad's менюта "Хепи мийл", в които заедно с пържените картофки се предлагат играчки.

Американската верига за бързо хранене намали нездравословните съставки в детските си менюта в Чили, за да се съобрази с новия закон и ще продължи да ги продава.

Ferrero, компанията производител на Kinder Surprise, обмисля правни действия срещу забраната на продуктите й, според медии.

Чили се бори със затлъстяването. Според здравното министерство от този проблем страдат половината деца в страната.

Яйцата Kinder Surprise са забранени и в САЩ, но поради различни причини, отбелязва "Дойче веле". През 1938 г. е приет закон за храните, лекарствата и козметичните продукти, според който сладкото изкушение съдържа "примеси" и не може да бъде продавано, ако включва нехранителни обекти. Сред причините са опасенията, че децата могат да се задавят с малките играчки в яйцата.

Публикувана в Бизнес

Руският президент Владимир Путин удължи до края на 2017 г. ембаргото върху внос на земеделски стоки от Запада. Забраната бе въведена като реакция на наложените санкции от страната на ЕС заради намесата на Русия в Украйна в средата на 2014 г. Преди седмица 28 страни членки взеха решение да удължат ембаргото с още 6 месеца.

 Френското правителство се стреми към възможно по-скорошно вдигане на санкциите. Те не са наложени самоцелно, каза външният министър на страната Жан Марк Еро след среща с руския си колега Сергей Лавров. Условията за приключване на ембаргото обаче все още не са изпълнени, подчерта Еро. Първо трябва да бъдат изпълнени всички уговорки, постигнати в споразумението от Минск между Русия, Украйна, Германия и Франция.

Публикувана в Бизнес

За 20 години агросекторът във федерацията се превърна в печеливш бизнес. Руските компании вече успешно конкурират вносителите на селскостопански стоки

Лили Мирчева

„Русия е способна да се превърне в най-големият световен доставчик на здравословни, екологично чисти и висококачествени храни, каквито западните производители отдавна са загубили“, заяви Путин пред парламента, след като беше наложена забраната за внос от Турция. Амбициите на държавния глава на федерацията вече придобиват видим резултат. По данни на американската агенция Блумбърг, финансовите инжекции в агросектора през последните 20 години са помогнали за увеличаване на износа на храни до рекордните 20 милиарда долара през 2015 г. Това е повече от спечеленото от страната чрез продажба на оръжия.

Общо селскостопанският добив се покачи с 3 % миналата година. Големите зърнени запаси, съчетани с по-слабата рубла, помогнаха на руската икономика да спре спада си до 3.7%. Русия е орязала международните покупки на храни с около 40 процента от 2013 г. насам, до размер от 26.5 милиарда долара миналата година, отчитат анализаторите от Блумбърг.

Руските олигарси инвестират в земеделие

„Ако някой ме попита кой е най-подходящият и печеливш бизнес, в който да инвестира сега, бих му казал, че това е земеделието,“ казва Александър Лебедев, бивш офицер от КГБ, сега бизнесмен, съпритежател на най-голямото производство на картофи в Русия. На същото мнение е

67-годишният Владимир Евтушенков, най-старият от 40-те руснаци начело на Индекса за Милиардери на Блумбърг, който има безупречен усет за точния момент. Неговата компания„АКФ Система“,която инвестира във всичко - от мобилни услуги до здравни клиники, е придобила оранжериен комплекс, наречен Агрокултурен Комбинат „Южний“. Това са множество оранжерии върху площ, равняваща се на 2300 футболни игрища между Черно и Каспийско море. Това става през декември м.г., когато Владимир Путин потвърди отново, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност.

„Двете най-горещи инвестиции за богатите руснаци са фермите и европейските хотели“, заяви Евгения Тюрикова, директор „Частно банкиране“ в държавната Сбербанк, най-големият руски заемодател. По думите й тази тенденция е напълно нова.

В резултат на контрасанкциите върху вноса на храни и безпрецедентното изобилие от субсидии, в много области земеделието стана по-доходоносен бизнес дори от суровия нефт, наричан някога от Путин „златната гъска“ на Русия. Цените на храните полетяха заедно с инфлацията, която надхвърля почти двойно желаните от централната банка 4 процента, като така се прехвърлят още повече богатства от обедняващия потребител към добре осигурените производители.

От Блумбърг дават пример с„Рос Агро“, производител на захар и месо, контролиран от милиардера Владим Мошкович. През последната година е получил 3 милиарда рубли (46 милиона долара) държавни субсидии и не е платил никакви данъци върху печалбата, като така е увеличил нетната си печалба с 33 процента, което е с 28 базисни точки повече от петролния лидер „Лукойл“. Регистрираните в Москва акции на компанията почти са се удвоили през последната година.

40 млн. ха свободни земи са подходящи за земеделие

Според някои изчисления Русия има повече от 40 милиона хектара свободни земи, подходящи за земеделие – територия с големината на Ирак. Путин вече призова властите да обмислят отдаването й за направата на още ферми.

Миналата година Русия се присъедини към десетките страни, отхвърлили засаждането на ГМО за търговски цели и забранили вноса на ГМО продукти, което постави Путин начело на това набиращо гласност световно движение.

Но диамантът в короната на неговата хранителна стратегия до момента е зърното. Тази година Русия победи САЩ и се превърна в най-големия износител на пшеница – постижение, дошло след обилна реколта от жито, ориз, соеви зърна и елда.

В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява. За разлика от раздробеното земеделие в България, следствие на връщането на земята в реални граници, приватизацията в Русия бе извършена на принципа на комасацията.

За съжаление оптимизмът и тук бързо се стопи. В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив на инвестиции. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.

До 2020 г. Русия трябва да постигне хранителна самодостатъчност

Сега Путин заяви, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност. След спада, отчитан до преди 20 г., руските компании в агросектора започнах успешно да конкурират вносителите на селскостопански стоки. Но преди това бе извървян дълъг и противоречив път от колхозите до модерните агрохолдинги. И сега експертите не са единни в прогнозите си за икономиката на Русия през 2016 година, коментира Ксения Илинская, цитирана от „Руски дневник”. По думите й аграрният сектор във Федерацията претърпя съществени изменения за последните 20 години. За две десетилетия бе преминат екстремен път от една изостанала дейност в икономиката до привлекателен за инвестиции отрасъл.

Вносът на храни и селскостопанска продукция в периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от 7 млрд. долара до 41 млрд. долара. В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област, където се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството бе отчетен рекорден ръст при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до 18,9 млрд. от 3 млрд. долара само преди 10 години.

В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.

При назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата много ясно: „Нужна е собствена продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо. При това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“. 

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта