За 20 години агросекторът във федерацията се превърна в печеливш бизнес. Руските компании вече успешно конкурират вносителите на селскостопански стоки

Лили Мирчева

„Русия е способна да се превърне в най-големият световен доставчик на здравословни, екологично чисти и висококачествени храни, каквито западните производители отдавна са загубили“, заяви Путин пред парламента, след като беше наложена забраната за внос от Турция. Амбициите на държавния глава на федерацията вече придобиват видим резултат. По данни на американската агенция Блумбърг, финансовите инжекции в агросектора през последните 20 години са помогнали за увеличаване на износа на храни до рекордните 20 милиарда долара през 2015 г. Това е повече от спечеленото от страната чрез продажба на оръжия.

Общо селскостопанският добив се покачи с 3 % миналата година. Големите зърнени запаси, съчетани с по-слабата рубла, помогнаха на руската икономика да спре спада си до 3.7%. Русия е орязала международните покупки на храни с около 40 процента от 2013 г. насам, до размер от 26.5 милиарда долара миналата година, отчитат анализаторите от Блумбърг.

Руските олигарси инвестират в земеделие

„Ако някой ме попита кой е най-подходящият и печеливш бизнес, в който да инвестира сега, бих му казал, че това е земеделието,“ казва Александър Лебедев, бивш офицер от КГБ, сега бизнесмен, съпритежател на най-голямото производство на картофи в Русия. На същото мнение е

67-годишният Владимир Евтушенков, най-старият от 40-те руснаци начело на Индекса за Милиардери на Блумбърг, който има безупречен усет за точния момент. Неговата компания„АКФ Система“,която инвестира във всичко - от мобилни услуги до здравни клиники, е придобила оранжериен комплекс, наречен Агрокултурен Комбинат „Южний“. Това са множество оранжерии върху площ, равняваща се на 2300 футболни игрища между Черно и Каспийско море. Това става през декември м.г., когато Владимир Путин потвърди отново, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност.

„Двете най-горещи инвестиции за богатите руснаци са фермите и европейските хотели“, заяви Евгения Тюрикова, директор „Частно банкиране“ в държавната Сбербанк, най-големият руски заемодател. По думите й тази тенденция е напълно нова.

В резултат на контрасанкциите върху вноса на храни и безпрецедентното изобилие от субсидии, в много области земеделието стана по-доходоносен бизнес дори от суровия нефт, наричан някога от Путин „златната гъска“ на Русия. Цените на храните полетяха заедно с инфлацията, която надхвърля почти двойно желаните от централната банка 4 процента, като така се прехвърлят още повече богатства от обедняващия потребител към добре осигурените производители.

От Блумбърг дават пример с„Рос Агро“, производител на захар и месо, контролиран от милиардера Владим Мошкович. През последната година е получил 3 милиарда рубли (46 милиона долара) държавни субсидии и не е платил никакви данъци върху печалбата, като така е увеличил нетната си печалба с 33 процента, което е с 28 базисни точки повече от петролния лидер „Лукойл“. Регистрираните в Москва акции на компанията почти са се удвоили през последната година.

40 млн. ха свободни земи са подходящи за земеделие

Според някои изчисления Русия има повече от 40 милиона хектара свободни земи, подходящи за земеделие – територия с големината на Ирак. Путин вече призова властите да обмислят отдаването й за направата на още ферми.

Миналата година Русия се присъедини към десетките страни, отхвърлили засаждането на ГМО за търговски цели и забранили вноса на ГМО продукти, което постави Путин начело на това набиращо гласност световно движение.

Но диамантът в короната на неговата хранителна стратегия до момента е зърното. Тази година Русия победи САЩ и се превърна в най-големия износител на пшеница – постижение, дошло след обилна реколта от жито, ориз, соеви зърна и елда.

В периода на първична приватизация на земеделска земя и така наречените колективни стопанства (колхози) интересът към обработването на земята рязко нарасна: много руснаци се надяваха да започнат свой собствен бизнес с получените хектари. Делът на държавните земи намаля с 56% през 1991 г. и достигна 13% през 1997 г., но още през 1995 г. броят на тези стопанства започна да намалява. За разлика от раздробеното земеделие в България, следствие на връщането на земята в реални граници, приватизацията в Русия бе извършена на принципа на комасацията.

За съжаление оптимизмът и тук бързо се стопи. В условията на икономическа нестабилност, висока инфлация, растящи разходи и проблеми с реализацията на продукцията настъпи отлив на инвестиции. Повечето ферми опустяха, големите предприятия започнаха да изпитват недостиг на работна ръка и на инвестиции за обновяване на остарялата техника.

До 2020 г. Русия трябва да постигне хранителна самодостатъчност

Сега Путин заяви, че националният приоритет до 2020 година е да бъде постигната хранителна самодостатъчност. След спада, отчитан до преди 20 г., руските компании в агросектора започнах успешно да конкурират вносителите на селскостопански стоки. Но преди това бе извървян дълъг и противоречив път от колхозите до модерните агрохолдинги. И сега експертите не са единни в прогнозите си за икономиката на Русия през 2016 година, коментира Ксения Илинская, цитирана от „Руски дневник”. По думите й аграрният сектор във Федерацията претърпя съществени изменения за последните 20 години. За две десетилетия бе преминат екстремен път от една изостанала дейност в икономиката до привлекателен за инвестиции отрасъл.

Вносът на храни и селскостопанска продукция в периода 2003-2013 г. нарасна 6 пъти – от 7 млрд. долара до 41 млрд. долара. В същото време и въпреки това, започнаха да се появяват региони, където селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост се превърнаха в печеливш бизнес. На първо място в това отношение е Южна Русия, Поволжието, Московска и Ленинградска област, където се формираха мащабните агрохолдинги. В растениевъдството бе отчетен рекорден ръст при зърнените култури – пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло, слънчогледово семе. Това позволи през 2014 г. износът да се увеличи до 18,9 млрд. от 3 млрд. долара само преди 10 години.

В животновъдството се засили производството на свинско и птиче месо. Сериозен принос за това даде ограничението върху вноса на месо. Най-популярна сред потребителите стана кампанията против „бутчетата на Буш“ – популярно евтино пилешко, внесено от Съединените щати.

При назначението на Александър Ткачов за министър на селското стопанство, президентът Владимир Путин формулира задачата много ясно: „Нужна е собствена продукция, продукцията от родното производство да запълни собствения пазар и това да стане бързо. При това да се намалят цените, за да се снижи напрежението в търсенето“. 

Публикувана в Агроновини

Как да се затегне контрола по хранителната верига от производителя до магазина обмислят евродепутати на неформално заседание на  Съвета на Европа под датсксо предсадетелство. Те приеха проект на регламент, който е още една стъпка към гарантиране, че храната, която потребителите купуват и консумират в ЕС, е безопасна и пълноценна. 

Целта на регламента е да предостави ясна, интегрирана и по-ефективна система за контрол в областите: безопасност на храните и фуражите, ветеринарни изисквания и безопасност на растенията, органично земеделие и правила за защитени географски оказания.

„Проектът на регламент ще предостави ясни, общи принципи за всички сектори по веригата на производство и търговия на храни. Такива правила отдавна бяха необходими, тъй като тези отношения по веригата стават все по-сложни. Евродепутатите, Съветът на ЕС и Еврокомисията работиха заедно, за да направят контрола по-ефективен, по-малко бюрократичен и по-евтин за операторите“, коментира председателят на Комисията по околна среда Джовани Ла Виа от Европейската народна партия на Италия.

„След скандала с конското месо потребителите имаха сериозни въпроси за проследимостта на храните и интегритета на търговските вериги за храни. Европейския парламент се зае с тези проблеми и резултатът бе този текст, който дава възможност на компетентните власти ефективно да се справят с измамни практики“, допълни тя.

Проектът съдържа разпоредби за упражняване на контрол дори в случаите, когато няма риск за здравето на потребителите, например в сектора производство на органични храни. Това се прави с цел да се осигури допълнителна гаранция за доверието на потребителите. Предвидени са и по-строги санкции в случаи на преднамерени нарушения на правилата. Проектът ще бъде предложен за гласуване в комисията на постоянните представители, която е съставена от ръководителите на постоянните делегации на страните членки в Брюксел и е помощен комитет към Съвета на ЕС. Гласуването ще се състои на 22 юни или септември, предават от пресцентъра на Европарламента.

Публикувана в Бизнес

Български производители представят свежи и преработени храни, автохтонни породи, стари български сортове и традиционни занаяти на изложението "Тера Мадре Балкани 2016". Тази година то се провежда в Тирана, Албания под мотото "Да поставим фермерите на първо място".  350 делегати представят 13 страни - България, Босна и Херцеговина, Хърватска, Кипър, Гърция, Косово, Черна Гора, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Италия и Албания. Президентът на Slow Food Карло Петрини също участва в събитието заедно с министри от албанското правителство и кметът на Тирана Ерион Велиай.
България се представя с прочутия колбас нафпавок, който Дешка Кротева от с. Горно Драглище приготвя по старинна традиционна рецепта. Колбасът напомня бански старец, но се приготвя само през декември. Името идва от пълненето на накълцаното месо в мехурите – то се тъпче, „нафпва“, както казват местните, а после се добавят подправките – риган, джоджен, домашна чубрица, кимион, мента, черен пипер и сол.
Цветан и Цонка Димитрови от с. Черни вит показват на бъларския щанд уникалното зелено сирене. То е сред трите сирена в Европа, които развиват плесен по естествен път. Тя променя и обогатява аромата и вкуса, а самото зелено сирене се създава от непастьоризирано, пълномаслено мляко.
Секретарят на читалище „Любен Каравелов 1897″ в с. Куртово Конаре Емилия Шушарова, заедно с група местни жени, показват на "Тера Мадре Балкани 2016" традиционни стари сортове куртовски розови домати и капия, както и лютеници, приготвени по стари рецепти. Благодарение на усилията на Шушарова Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаятисе провежда седем поредни години в Куртово Конаре.
Радостина Донева от ферма "Кулев" в с. Веселиново представя на изложението автохтонната порода източна балканска свиня. Донева е председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня - българска стара местна породас древен произход. По нашите земи породата е отглеждана оттракийски племенаи селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64,56% от свинете Преславския район и 41,9% от свинете в Шуменския. 
Екип от фондация "Биоразнообразие" представят сол, добита от Атанасовското езеро и показват врзката между защитата на природата и съхраняването на традиционния поминък. Солниците съществуват от 1906 г., когато Атанасовското езеро е било дадено на концесия за 30 години за строеж на солници, но той е изоставен по време на Първата световна война. Езерото е концесионирано отново през 1921 г. от немска фирма, която разширява площта на солниците и през 1934 г. е произведена първата продукция. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който не се отразява негативно на обитателите на резервата.
На централния площад „Майка Тереза“ в Тирана е организиран пазар „Плодовете на земята“, където в повече от 50 шатри посетителите откриват продукти от различни общности, и такива включени в Съкровищницата на вкусове , каталогът на Slow Food за хранителното биоразнообразие по света.
Тази година темата на "Тера Мадре Балкани 2016" - "Да поставим фермерите на първо място", подчертава необходимостта в центъра на политическата сцена да застанат малките производители на храни, което ще гарантира устойчивото развитие на региона.
Събитието се организира от VIS Albania и Slow Food в Albania с подкрепата на Slow Food, албанското Министерство на земеделието, Министерството на икономическото развитие, туризъм, търговия и предприемачество и Община Тирана. Партньори по проекта са Университетът по селско стопанство в Тирана и Италианската агенция за международно сътрудничество. Четвъртото издание на "Тера Мадре Балкани" се организира в рамките на проект ESSEDRA, съфинансиран от Европейския съюз ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ и реализиран от Slow Food с цел подпомагане на процесите на интеграция на Балканските страни към ЕС чрез укрепване на гражданското общество и неговия капацитет да влияе върху политиките като популяризира устойчиви модели на селско развитие.

Публикувана в Бизнес

Русия извади от списъка със забранените за внос от западните държави селскостопански продукти месото и зеленчуците, предназначени за производството на детски храни, съобщи агенция „Новости”. Съответното постановление е подписано от премиера на страната Дмитрий Медведев още на 27 май, но информация за него се появява едва сега. Вносът ще може да бъде осъществяван „при потвърждаване на целевото предназначение”, става ясно от документа.

Това потвърждаване ще е задължение на руското министерство на селското стопанство, което ще има и правата да одобрява и внасяните количества, вземайки предвид потребностите на производителите на детски храни в страната и местното производство на съответните продукти.

Русия въведе забраната за внос на голяма част от селскостопанската продукция и храните от САЩ, Канада, държавите-членки на Европейския съюз, Норвегия и Австралия на 6 август 2014 г. в отговор на санкциите, които те наложиха спрямо нея заради окупирането на Крим и положението в източна Украйна.

Впоследствие към списъка бяха добавени Албания, Исландия, Лихтенщайн и Черна гора. Забранени за внос са месата и продуктите от тях, рибата и морските продукти, зеленчуците, плодовете и млечните продукти.

Публикувана в Бизнес

Продажбите на биологични хранителни стоки във Франция нараснаха с 15% на годишна база през 2015 г. до рекордните 5,8 млрд. евро, обявиха от Френската агенция за разработване и популяризиране на биологичното селско стопанство (Agence Bio), цитирани от Ройтерс. Само преди 10 години, през 2015 г., продажбите на биологични продукти бяха едва 1,6 млрд. евро.

Този тип храни продължават да се предлагат основно в супермаркетите, които държат 45% от пазара им, но продажбите в специализираните магазини, както и преките продажби от производителите са нараснали рязко през миналата година, съответно със 17% и 20%, се посочва в съобщението на Agence Bio. Покупките от страна на компаниите за масов кетъринг са се увеличили с 18% през миналата година, но все още представляват малък дял от общите продажби.

Близо 1,4 млн. хектара във Франция са засети с биологични култури, като тези площи са нараснали с 23% през 2015 г. на годишна база. Това са 5% от цялата обработваема земя във Франция, подчертават от агенцията.

През всеки месец на миналата година над 200 местни ферми са преминавали към биологично земеделие в страната, която е най-голямата селскостопанска икономика в Европейския съюз, добавят оттам.

Публикувана в Моята вила

Областна дирекция по безопасност на храните, град Кюстендил бракува 468 килограма храни и суровини в нерегистрирано производствено предприятие за месни заготовки. Инспекцията е проведена в град Кюстендил съвмество с преставители на Районното полицейско управление Кюстендил.

В помещение към жилищна сграда е установено монтирано технологично оборудване за производство на месни заготовки. В помещението са констатирани общо 468 килограма храни от които близо 73 килограма готови и етикетирани месни заготовки, над 46 килограма карантия, 41 килограма говеждо месо, 110 килограма свинско месо и 40 килограма сланина без етикети и маркировка. Всички налични храни и суровини от животински произход са насочени за унищожаване. От 3 търговски обекта са изтеглени и бракувани 21 килограма месни заготовки - карначе, кюфте, кебапче, кайма и наденица за скара. Поради съмнение за нерегламнетирано клане на животни се извършва проверка и в животновъден обект на нарушителя.

Публикувана в Животновъдство

През изминалата седмица Българска агенция по безопасност на храните бракува 730 килограма негодни за консумация храни. Нередностите са констатирани по време на плановите проверки по официален контрол. Инспекторите от Областна дирекция по безопасност на храните, град Благоевград са бракували 320 килограма храни от животински произход, които са били без здравна и идентификационна маркировка. ОДБХ, град Сливен конфискува 220 килограма говеждо месо от нерегламентирано заклани животни в село Скобелево. Служителите на ОДБХ, София област са установили 122 килограма храни от животински произход с изтекъл срок на годност, липса на етикети и нарушена цялост.

Инспектирани са общо 2181 обекта от търговска мрежа и обществено хранене на територията на цялата страна. Нарушения, които инспекторите констатират са предлагане на храни с изтекъл срок на годност, предлагане на храни без етикети, без здравна и идентификационна маркировка, както и несъответствия по сградов фонд и технологично оборудване и осъществяване на нерегламентирана дейност. В резултат на установените несъответствия са съставени 45 Акта за установяване на административно нарушение и са издадени 191 Предписания за отстраняване на несъответствия.

Публикувана в Новини на часа

От 13 декември тази година ще бъде задължително на етикета на всички хранителни продукти да бъде обозначена енергийната стойност на стоката. Така хората ще знаят количествата мазнини, въглехидрати и сол, които се съдържат в продуктите, които купуват. В момента повечето от производителите обозначават хранителната стойност на продуктите доброволно. За да се подобри контролът броят на проверяващите на терен инспектори от Българската агенция по безопасност на храните ще бъде увеличен. Това каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева на пресконференцията вчера, проведена в БАБХ. Тя каза още , че ще поиска да се намали и администрацията в агенцията.

Енергийната стойност на продуктите ще трябва да бъде обявена за 100 грама или за 100 милилитра. Като трябва да бъде записана в килоджаули и килокалории. Хранителната стойност на продуктите се изчислява по формула или се установява в лаборатория, уточняват специалистите.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 09 Декември 2015 12:43

Полезни храни

Сред зеленчуците, имащи висок бал за съдържание на полезни вещества са: салата крес, китайско зеле, спанак, магданоз. Други зеленчуци и плодове влизащи в този рейтинг са зелените листни зеленчуци, растенията от семейство кръстоцветни, и цитрусовите плодове.

Осем хранителни вещества, които се отличават с множество важни функции:

  • Фибрите помагат за регулиране на храносмилането и намаляват нивото на холестерина;
  • Фолиевата киселина само по себе си е витамин, важен за синтеза на ДНК, деленето на клетките и е крайно необходима за бременните жени;
  • Цинк – този минерал, който подържа имунната система помага за синтеза на белтъ;цини, ДНК и генетични материали;
  • В6 е необходим за преобразуване на храната в енергия, а така също участва в създаването на еритроцити, хормони и различни функции на мозъка;
  • B12 участва в обмена на веществата, формиране и защита на клетките и предотвратяване на анемия;
  • Витамин С поддържа ръст и възстановяване на клетките, функциониране на иммунната система, блокира вредата от свободните радикали и снижава риска от развитие на рак.
  • Витамин D е необходим на организма за усвояване на калция, подержане на имунната система и участват;
  • Витамин Е защитава нашия организъм от свободни радикали, повишават нивото на функциониране на имунната система и поддържа здравето на сърдечносъдовата система.
Публикувана в Зеленчукопроизводство

Износът на български хранителни стоки и напитки надхвърля 3 млрд. лв. от началото на годината до момента, което е ръст от около 10% спрямо миналата година. Това обяви изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) Мариета Захариева вчера по време на дискусионен форум на тема "Износът на агростоки – пробиви и нови възможности". Износът е насочен основно за страните от ЕС – най-много към Германия, Гърция и Италия. Извън ЕС се наблюдава увеличаване на интереса към български храни и вина от пазарите в Турция и съответно в Азия – Китай, Казахстан, Азербайджан, Япония и др.

Хранително-вкусовата промишленост e традиционно силно развит отрасъл със значително място в икономиката и експорта на страната, заяви Мариета Захариева. През тази година хранителната индустрия е произвела продукция на стойност близо 10 млрд. лева. За сравнение през 2014 г. е на стойност 9,6 милиарда лв. Делът й в общата промишлена продукция на страната нараства значително. В условията на евроинтеграция отрасълът постига сравнителни конкурентни предимства в националната икономика. Експортът на стоки на хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната.

Ние сме си поставили за цел насърчаването на експорта към трети страни и търсене на нови пазари за традиционни български продукти във и извън ЕС, чрез по-пълно използване на европейските фондове за популяризиране и реклама на традиционните продукти, подчерта Захариева.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта