ДФ „Земеделие“ ще одобрява заявления по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция", подадени през 2019 г., които надвишават разпределения бюджет от 3.6 млн. лв. за тази година. Средствата за тяхното обезпечаване ще бъдат осигурени в рамките на общия бюджет от 7.2 млн. лв., одобрен за 2019 и 2020 г. Тези заявления ще се разглеждат и одобряват в съответствие с указанията по схемата за 2019 г., като договорите по тях ще се изплащат от бюджета за 2020 г. Това реши на свое заседание УС на ДФЗ.

Припомняме, че схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет за периода, в който схемата ще се прилага, е до 7,2 млн. лева. С предходно решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, бяха разпределени за тази година.

УС на ДФЗ реши още заявленията по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко", подадени през текущата 2019 г., надвишаващи бюджета от 1 млн. лева, но в рамките на общия бюджет от 2 млн. лева, да се разглеждат и одобряват по условията на указанията за 2019 г. Плащанията по тях ще бъдат извършени също от бюджета за 2020 г.

Публикувана в Бизнес

Съвсем скоро активният сезон за отглеждане на зеленчуци ще приключи.Почти всеки има в градината си „любим сорт” от даден вид зеленчук, който би искал да отглежда и през следващата година?

Как се съхраняват събраните семена?

Важно е да се знае, че в личното стопанство могат да се събират семена само от директни сортове, а не хибридни растения.

Семена се събират само от добре узрели и здрави плодове.След като се просушат добре семената от зеленчуковите култури, трябва да се пакетират в книжни или платнени торбички и да се съхраняват на хладно, сухо и проветриво място, без опасност от насекоми и гризачи. Не са подходящи полиетиленови торбички или стъклени буркани.

Всяко пакетче със семена трябва да е придружено с етикет, на който да е записан видът, сортът, годината на събиране, кога са узрели първите плодове и други информиращи данни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Публикувана в Бизнес

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Запазват се схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2020 в сектор „Плодове и зеленчуци“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя припомни, че в настоящия програмен период към днешна дата няма възможност за промяна на бюджетите по схемите. „Най-добрият и справедлив подход е да има убеденост в еднаквия подход към всички производители. До новия програмен период имаме две години работа по програмирането му. Първата стъпка беше представеният миналата седмица анализ на състоянието на селското стопанство, изготвен от Институт по аграрна икономика, който в момента се дебатира“, посочи още министър Танева. По думите й, България е страната от всички държави-членки в Европейския съюз, които прилагат обвързана подкрепа с толкова схеми и в такъв висок размер. „Във всички останали страни те са значително по-малко на брой“, каза още тя. 

Заместник –министърът на земеделието, храните и горите  Вергиния Кръстева припомни, че с цел ограничаване на нереалните заявители, е направена промяна в Наредба №3, така че заявената култура да съответства на начина на трайно ползване на физическия блок. „При анализ на всички площи, които са подадени в кампания 2018 г., с начин на трайно ползване на парцели в системата за идентификация, се установи разминаване в 4 780 парцела с близо 3 000 ха площ. Тези парцели ще бъдат проверени допълнително на място“, обясни Кръстева. Тя посочи, че другата стъпка са допълнителни проверки на място и завишен контрол, свързани с риск-анализ, който се изготвя в Държавен фонд „Земеделие“.  При обвързаното подпомагане на плодове и зеленчуци през миналата година проверките на място са били 5%, а през 2019 г. са завишени на 20%.

„Със заповед на министър Танева се извършиха и допълнителни проверки по отделни критерии. Един от тях е да се направи извадка на културите, при които има нарастване спрямо предходната година.  Друг критерий е за кандидати, които са отглеждали едни култури, след това се ориентират към друго производство. Целта на тази проверка е да се извърши контрол по отношение на реколтирането“, категорична бе Вергиния Кръстева. По думите й, с тези мерки  се покриват около 50% от заявителите. Проверява се също дали трайните насаждения са започнали плододаване и дали няма изсъхнали дървета.

Зам.-министър Кръстева обобщи, че това са рискови критерии, и ако се установи, че няма реколтиране, съответно няма да има плащане по конкретното заявление.

По време на заседанието заместник-министър Чавдар Маринов представи анализ на разпределението на заявените площи с плодове. По думите му,  данните показват,че при всички заявени за подпомагане култури не се наблюдава сериозна динамика спрямо 2018 г. Общо заявената площ с плодове през 2019 г. е 33 474 ха, което е с 0,52% повече. С най-високи променливи разходи на декар при плодовете са ябълките, крушите и черешите, а с най-ниски – ягодите, десертното грозде и кайсиите.

„На база на изнесените показатели и направените изчисления при плодовете не се установяват големи разлики в делът на подпомагането по обвързаната подкрепа от разходите за производство и на нормата на рентабилност“, каза заместник-министърът. Той подчерта, че към момента няма икономически мотиви от промяна на досега съществуващите схеми. „Това твърдение се подкрепя и от факта, че въпреки, че при малините, ягодите и крушите се отчитат най-високи стойности на променливи разходи, при същите видове плодове се отчитат и най-високи нетни приходи и съответно най-висока рентабилност“, каза още той.

При зеленчуците общо заявените за подпомагане площи през 2019 г. са с 6,7% по-малко в сравнение с 2018 г. Значително намаляват заявените площи с картофи - 34% или почти 4 000 ха, моркови с около 400 ха и лук – 900 ха. Увеличават се площите с домати – полско производство  - 1 100 ха, краставици – полско производство – 1 000 ха, дини 850 ха и пипер – 242 ха. С най-високи променливи разходи на декар при полските зеленчуци са пипера, доматите и патладжана, а с най-ниски – дините, зелето и морковите.При оранжерийните зеленчуци има незначително увеличаване на заявените за подпомагане площи от 726 ха до 765 ха, основно при пипера – 23 ха.

„По настояване на представителите на бранша ще се засили контролът, упражняван от Държавен фонд „Земеделие“ при прилагане на схемите за обвързана подкрепа в сектора. Целта е подпомагане да получат само земеделските стопани, които са реални производители на плодове и зеленчуци и ги предлагат на пазара“, посочи още зам.-министър Маринов.

Друга обсъдена тема по време на срещата бе и липсата на работна ръка в овощарството и зеленчукопроизводството. През месец август предстои да бъде проведе експертна среща с Министерство на труда и социалната политика за предприемане на стъпки за решаване на проблема.

Публикувана в Растениевъдство

От следващата седмица започва провеждането на заседания на Областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци в страната. От началото на месец юли се провеждат и заседания на Областните консултативни съвети по животновъдство. Целта е да се осъществява оперативна връзка и по-добра комуникация между регионалните структури на Министерство на земеделието, храните и горите, животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци по места. Всеки производител, който има интерес по предложените теми, може да вземе участие.

По време на срещите се провежда дебат относно условията за допустимост по схемите за обвързано подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и зеленчуци оранжерийно производство.

Популяризират се добрите практики и възможностите за развитие. Експерти от Областните дирекции „Земеделие“ оказват съдействие при кандидатстването по различни схеми за държавни помощи, както и за текущи и предстоящи приеми по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

Дневният ред на заседанията включва и изслушване на земеделските стопани по възникнали проблеми на местно ниво и предприемане на мерки за решаването им.

Публикувана в Новини на часа

Заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци запазват нивата си на устойчивост през последните четири години. При зеленчуците (полско производство) се наблюдава значително увеличение за 2019 г. на площите с домати, пипер, краставици и зрелия чесън, които достигат съответно 4 961 ха, 2 915 ха, 1 425 ха и 466 ха. Увеличение има и при главестото зеле. Наблюдава се намаление при корнишоните за последните три години, като през 2019 г. заявените площи са 222 ха. Отчита се лек спад при картофите, морковите и зрелия лук.

Размерът на заявените площи по схемите за обвързана подкрепа за плодове през 2019 г. остават стабилни. Най-много са заявените площи с череши - 9 860 ха, следвани от ябълките - 3 227 ха, прасковите - 2 820 ха и вишните - 1241 ха. Ръст има при кайсиите и зарзалиите, а слабо намаление при малините и крушите.

По схемата за оранжерийно производство, заявените площи плавно нарастват, като се отчита задържане на нивата при краставиците и постепенно увеличаване на площите с домати и пипер.

Заявени площи по култури по схемите за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци през последните четири години:

Култура заявени площи
2016, ха
заявени площи
2017, ха
заявени площи
2018, ха
заявени площи
2019, ха
Домати 2 428 4 203 3 816 4 961
Пипер 2 634 2 846 2 673 2 915
Краставици 81 204 454 1 425
Корнишони 247 411 396 222
Кромид лук-зрял 1 282 2 195 3 697 2 788
Патладжан 319 427 403 361
Моркови 404 856 1 444 1 065
Чесън-зрял 162 338 377 466
Картофи 5 573 9 320 12 384 8 262
Дини 4 749 4 826 4 054 4 906
Пъпеши 1 447 2 654 2 555 2 458
Главесто зеле 1 807 1 268 1 244 1 513
Общо зеленчуци: 21 133 29 548 33 498 31 342
         
Ябълки 3 154 3 291 3 176 3 227
Круши 382 439 526 509
Кайсии/зарзали 2 317 2 559 2 539 2 874
Праскови/нектарини 2 730 2 767 2 833 2 820
Череши 8 055 9 359 9 952 9 860
Вишни 1 191 1 310 1 213 1 241
Ягоди 614 627 677 663
Малини 1 804 2 353 2 381 2 198
Сливи 5 754 6 775 8 316 8 306
Десертно грозде 1 620 1 727 1 734 1 779
Общо плодове: 27 621 31 207 33 346 33 475
         
домати - оранж. 355 369 387 405
краставици - оранж. 262 265 261 259
пипер - оранж. 67 64 78 101
Общо оранж. пр-во 684 698 725 765

 

Публикувана в Бизнес

Изкривяването по схемите за обвързана подкрепа е още на входа, обясняват от Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните

Изкривяването в подпомагането по линия на обвързаната подкрепа се случва още на входа на схемата, обясни Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните, за в. „Гласът на земеделеца“. Според нормативната уредба, субсидиите по линия на обвързаното подпомагане при плодовете и зеленчуците се дават само срещу документи за реализирани количества продукция – фактури, касови бележки или приемно-предавателен протокол. Какво всъщност се случва? Заявяват се големи площи, върху които се работи с най-евтиния посадъчен материал и с най-ниска норма на посев. Така се „спестява“ още в началния етап на производството. След това продукцията се отчита с „нужните“ за доказване на определено количество документи и субсидията по линия на обвързаната подкрепа идва като бонус печалба за фермера. Затова контролът в тази посока трябва да е завишен и да бъде по цялата верига, смята Петков.
По отношение на проблема с работната ръка, от Българската асоциация на малинопроизводителите и биоягодоплодните предлагат да бъдат създадени мобилни трудови кампуси, които да осигурят нормални условия на пребиваване за сезонните работници в земеделието. „Много безработни искат да работят на полето, проблемът е, че няма как да бъдат транспортирани от работодателя - от родните им места до съответните площи, обяснява Божидар Петков. – Различните култури на полето имат различен времеви период на беритба. Това означава, че ако бъдат направени мобилни кампуси, които да следват нуждата на полето от работна ръка, това ще улесни фермерите при наемането й. Много от стопаните превозват своите работници от дълги разстояния по два пъти на ден, но при липса на решение са принудени да го правят“, разказва председателят на асоциацията.
С тази задача трябва да се заемат две министерства – на земеделието и на социалната политика. Да се задели необходимият финансов ресурс, който едва ли ще е толкова голям, да се изработи целева програма, която да обслужва стопанския бранш в тази посока. Вместо да се прилагат схеми, по които непрекъснато има изкривяване и лоши практики, това би било реална помощ за сектор „Плодове и зеленчуци“. Много работодатели биха си позволили по-голяма дневна надница, ако държавата поеме ангажимент и осигури място за пребиваване на сезонните работници по време на кампания. „Има много ученици, които са готови да работят през лятото на полето, но няма механизъм, по който това да се случи. Едва ли е толкова сложно да се изработи специална програма за подрастващите. Вместо да седят по цял ден зад компютъра и да чакат мама и татко да има дадат пари за море, не е ли по-добре сами да си ги изкарат – като берат ягоди, малини, череши“, аргументира се Божидар Петков. От браншовата организация са направили писмено предложение до земеделското министерство в тази посока – да бъде създадена работна група, която да изготви регламент за конкретни действия за решаване на проблема с липсата на работна ръка.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите има готовност да увеличи с близо 1 млн.лв. бюджета по държавната помощ за „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на днешното заседание на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. Тя уточни, че приемът на документи, който беше едномесечен, приключва днес. Държавната помощ бе одобрена от Европейската комисия на 01.04.2019 г. Схемата е разработена по предложение на браншовите организации в сектор „Плодове и зеленчуци“. Срокът й на действие е до 31.12.2020г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода, в който ще се прилага, е до 7, 2 млн. лева. С решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 3, 6 млн. лева, се разпределени за тази година. „Към 10-ти юни са подадени 55 проекта и бюджетът за тях надвишава първоначалния определен такъв. Затова сме в готовност да го увеличим, след като приемът приключи официално и бъдат направени нужните изчисления“, каза още министър Танева.

Относно контрола по повод получаването на обвързаната подкрепа от хората, които произвеждат и продават, Десислава Танева бе категорична, че ще откликне на всички предложения, които са технически и ресурсно изпълними от администрацията. „Предстои да направим проверки на всички биопроизводители, за които има съмнения за нередности, ако и Вие имате списък с такива, те ще бъдат включени“, посочи пред браншовите организации земеделският министър.

По време на заседанието ресорният заместник-министър на земеделието, храните и горите Чавдар Маринов съобщи, че ще бъде въведено понятие „Пресен (Свеж)“ плод/зеленчук, в определен сезон, което е широко разпространено и в други страни-членки на ЕС. По отношение на нелоялната търговия и вносът на високо субсидирани плодове и зеленчуци от държави-членки на ЕС и трети страни, Чавдар Маринов посочи, че е важно да има регулация. Той съобщи, че в тази връзка, се работи за създаване на база данни с т.нар. идентификация на търговците на плодове и зеленчуци в общ регистър. „Търговците, които не присъстват в базата данни няма да имат право да търгуват с плодове и зеленчуци“, каза още заместник-министърът Маринов.

Зам.-изпълнителният директор на БАБХ инж. Николай Роснев съобщи, че към момента се извършват проверки на контролно-пропускателните пунктове. „В никакъв случай не може да се твърди, че има нелегален внос на плодове и зеленчуци в страната“, категоричен бе той.

По време на днешното заседание бе представена и презентация за приемите по подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и мярка 10 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). По подмярка 4.2 има остатъчен бюджет от около 38 млн. евро, който ще позволи да бъдат подпомогнати още 79 проекта. Предварителният анализ показва, че 40 % от подпомогнатите, ще бъдат в Сектор „плодове и зеленчуци“.

Публикувана в Бизнес

Най-ефективният начин за ограничаване на постъпването на нитрати в тялото е чрез отстраняване на онези части, където са концентрирани максималните дози "вреден азот".
Къде се концентрира той при различните култури:
-при зеле – в горните листа и кочана;

- при краставица, тиква, тиквички – в корите;

- моркови – в сърцевината;

- цвекло – в долната и горната част на главата;

- пъпеш, диня - в кората и месото в близост до кората;

- картофи – в кората.

Друго свойство на нитратите, а именно тяхната способност да се разтварят лесно във вода, може успешно да се използва за отстраняването им чрез накисване. Например, ако накиснете картофи, лук, зеле, моркови и цвекло в студена, подсолена вода за 2 часа, концентрацията на нитрати в зеленчуците ще бъде намалена наполовина.

60-80% намаление на съдържанието на нитрати може да се постигне чрез просто бланширане на зеленчуците в продължение на 5-10 минути в малко количество вряща вода (необходимо е да се отцеди водата). При консервирането, нитратите до голяма степен отиват в саламурата.

При нормално съхранение, концентрацията на нитрати в продуктите не намалява и не се увеличава. Зеленчуци с високо съдържание на нитрати се съхраняват по- трудно (особено при температури, по-високи от препоръчаните), поради тяхната чувствителност към всички видове бактериални и гъбни заболявания.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 30

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта