Четвъртък, 10 Септември 2020 09:10

Рапицата е предпочитан предшественик

Петър Кръстев
Рапицата е една от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към засятата преди нея култура. Все пак най-подходящи за рапицата са площи, освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. При нормални в климатично отношение години и предшественик пшеница, най-подходящо е извършването на оран на 18 – 20 см, последвана от 1 – 2 дискувания. С оглед да се предотврати уплътняването на почвата при влажни почви, каквито тази година има на много места, дискуването трябва да се замени с култивиране или друга подходяща почвообработваща техника. Валирането преди и след сеитбата е задължително.
КУЛТУРАТА Е С ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15 – 18 кг/дка азот, 8 – 10 кг/дка фосфор и 4 – 8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азотът – 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.
Най-благоприятният срок за сеитба на зимната рапица е 25 август до 20 септември при междуредово разстояние 12 – 15 см. и дълбочина на сеитбата 2 – 3 см.
Сеитбена норма е 0,4 – 0,5 кг/дка, осигуряваща 85 – 100 семена на м2. Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.

Публикувана в Растениевъдство

Агр. петър Кръстев

Зимната маслодайна рапица е една от културите, която е много подходаща за включване в сеитбооборота на пшеницата и другите зимни житни видове. Няма да се спирам на положителните й качества като предшественик, които са безспорни и агрономите добре ги знаят. Въпреки това, сеитбата на маслодайната култура през последните години винаги буди противоречиви чувства у производителите и колебания в решенията им дали, и каква площ от нея да засеят. Причините за тази колебливост са ясни за всички земеделски производители, занимаващи се с професионално земеделие – непредвидимите и най-често неблагоприятни агрометеорологични условия, които съпътстват (не)поникването и есенното развитие на културата.

Първата причина, която огроничава сеитбата на рапица е есенната суша, която не позволява нормално и дружно поникване на културата. Често това е причината, която води до пълно пропадане на посевите още есента.

Друга причина е силната зависимост на културата от срока на сеитба, който е един от основните фактори, влияещ на растежа, качеството и добива на рапицата. Оптималните срокове на сеитба за всяка култура в зависимост от климатичните условия са различни. Но в случая с рапицата съществуваедно общо правило: растениятатрябвада бъдат достатъчно развити, за да се запасят с достатъчно въглеводороди в корените и успешно да презимуват. До зимата рапицататрябва да достигне до фаза розетка (желателно е тя да има диаметър 15-20 см), да имаразвити 4-6 листа и диаметър в кореновата шийка 1,25 см. Това изискване е важно, защото недостатъчно развитите растения са подложени на риск не само от измръзване през зимата, но и от изсъхване в ранна пролет. Освен това, до началото на зимата рапицата трябва да е натрупала необходимата сумаот ефективни температурипо-високи от 4°С.

Затова, агрономите знаят, че сеитбата на рапица трябва да се направи около 6 седмици до първия значителен (не по-малко от -4°С) замръз. Друг ориентир, който специалистите следват е, че сеитбата на рапица трябва да е 5-6 седмици преди оптималните сроковена сеитба на пшеница. Оптималният прозорец за сеитба на рапица е с продължителност от 15-25 дни и в календарно време у нас е от средата на август до средата на септември.

Трябва да се има предвид, че прекалено ранните срокове на сеитба, съчетани с достатъчно почвена влага за поникване на растенията, водят доповишено потреблениекакто на влага, така и на хранителни вещества. Това често е причина за прерастване на растенията и повишава риска от измръзване.

И все пак, изборът на датата на сеитба в рамките на оптималния прозорец силно зависи от съществуващите конкретни почвено-климатични условия и прогнозата за тях. Рано засетите посеви, особено при добри условия за поникване и развитие, често прерастват, и затова измръзват. Освен това прерастващите растения силно изтощават почвената влага есента и страдат от конкуренцията на плевелите и самосевките от зърнени култури. Затова извеждането на борбата нежеланата растителност още в ранни етапи е много важна.

Основен индикатор на прерастването е височината на точката на растеж на рапицата. Ако тя е разположена сравнително близодо повърхността на почвата, няколко дни допълнителна вегетация могат да станат дори предимствопри условия на ранни замръзи. Закъснението съссеитбата може дадоведедоизмръзване на растенията зимата. А ако недоразвитите растения презимуват, те страдат повече от конкуренцията на плевелната растителност.

По време на сеитбата рапицата изисква наличие на влага в повърхностния почвен слой от 2,5 см. Ако сеитбата се забави, за да се изчакат оптимални условия, това обикновено се отплаща: растенията израстват достатъчно, за да презимуват успешно. Но ако рапицата се засеесъс закъснение в суха почва, това може да доведе до голям процент загуби по време на презимуването. Температурата на почвата също влияе върху оптималния избор на датата на сеитба.

Сеитбата трябва да е съобразена и с приложените обработки на почвата: при „No-till“ технологията културата трябва да се сее рано. Специалистите съветват, че е по-добре рапицата да се сее след дъжд , отколкото преди, защото дъждът може да отмие и отнесе малки частици почва от една в друга част на полето, в резултат на което ще се промени настроената при сеитбата дълбочина на семената.

Ако влагата в почвата е недостатъчна, най-добре е да се премине към минимални обработки на почвата. Това е технология, която не само запазва влагата, но осигурява ипо-добър контакт на семената с почвата. Последните изследвания на научната общност, занимаваща се с рапица сочат, че при равни условия, рано засятата рапицадавапо-висок добив, а закъснението със сеитбата води до намаляване на биомасата и на добива. Освен това засятата по-рано рапица „прескача“ критичните фази на развитие през пролетта преди настъпването на горещото време, когато температурата се повиши до ниво, неблагоприятно за вегетацията на културата. От друга страна пък по-ранният срок на сеитба повишава риска от нападение на посевите от неприятели, което може да наложи третиране с инсектициди още есента.

След толкова много „за“ и „против“, решението за сеитба на рапица е на земеделските производители, но последна дума има природата! Всичко е в ръцета на „Главния агроном“ и зависи от условията, които той ще предостави за развитието на иначе атрактивната от гледна точка като предшественик и бързо ликвидна и добре платена култура.

Публикувана в Растениевъдство

Ефикасна борба със самосевките от житни култури и слънчоглед може да се постигне само по химичен път

Агр. Петър Кръстев

Всеки земеделец, който отглежда рапица, постоянно се сблъсква с проблема самосевки от културата предшественик и плевелите, които поникват и се развиват заедно с основната култура. Съществуват няколко варианта за подготовка на полето за сеитба и осигуряване на интензивен старт и растеж на маслодайната култура. Един от най-разпространените методи е с използване на селективни почвени или ранновегетационни хербициди. Не трябва да се забравя, че именно в първите етапи от развитието си рапицата има голяма потребност от хранителни вещества, за да се подготви за успешно зимуване. Точно в този период обаче тя трябва да се „бори“ за макро- и микроелементи и за влага от почвата с широк спектър от конкуренти – самосевките от предшественика житни култури или слънчоглед и плевелната растителност. А за места с недостатъчна влага наличието на този тип нежелана растителност може да бъде критично за посева и за бъдещия добив.

За да се избегне и най-малкият риск от негативни последици върху рапицата, за да може тя да поникне и да се развива оптимално и безпрепятствено, земеделските производители трябва внимателно да проучат и да подберат най-подходящите широкоспектърни и абсолютно селективни за нея хербициди. Добре е да се използват хербициди с комбинирано действие както за житни, така и за широколистни самосевки и плевели. Задължително условие е също така те да бъдат разрешени и регистрирани за употреба в ЕС.

Пазарът предлага голяма гама от продукти в този сегмент – както почвени, приложени веднага след сеитба преди поникване на рапицата, така и хербициди за ранно вегетационно третиране. Много добро решение за борба със самосевките от културни предшественици и плевелната растителност предлагат хибридите технологична рапица, чийто растения са устойчиви на определени активни вещества. За тези хибриди има разработени специални хербициди селективни към културата, които са с максимално широк спектър на действие. Освен това, те могат да се прилагат в различни фази от развитие на рапицата и в различни дози, според плевелния състав на конкретното поле.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 09 Юли 2020 17:30

Защо рапица?

  • Последните пет години рапицата е сред най-рентабилните култури, отглеждани в България.
  • Първа носи приход на стопанството и дава възможност да се посрещнат спешни разходи, свързани с предстоящата кампания.
  • Високи и стабилни изкупни цени без големи колебания през годините.
  • Освобождава рано полето и дава възможност за перфектна подготовка за следващата култура. Това е голямо предимство, особено когато следващата култура е пшеница или ечемик.
  • Рапицата е един от най-добрите предшественици за пшеница или ечемик.
  • Дори и при критични условия (засушаване) се получава най-висок и стабилен добив от пшеница или ечемик след предшественик рапица.

Трудности и рискове при отглеждане на рапица

  • Затруднения при предсеитбената подготовка
  • Равномерно поникване и развитие наесен
  • Постигане на оптимална гъстота
  • Успешно презимуване
  • Извеждане на правилна растителна защита и хранене през пролетта
  • Разпукване и загуба на добив в последните етапи от развитие

За да ограничите рисковете и да оптимизирате разходите си заложете на генетиката DEKALB® и експертизата на представителите на Байер за цялостната технология и успешното отглеждане на рапица.

Защо рапица DEKALB® от БайерПР Рапица онлайн 2

Високи и устойчиви резултати, дори и при неблагоприятни условия!

  • С генетиката DEKALB® успявате да реколтирате рапица на печалба, дори при късно поникване наесен, поради много бързото развитие на кореновата система и надземната маса на хибридите.
  • Дава оптимален добив дори при ниска гъстота (15-20 растения на кв.м) поради високата си компенсираща способност.
  • Третираните с инсектицид семена дават възможност да се намали сеитбената норма, като с това се оптимизират разходите за семена на декар. Третирането с инсектицид осигурява поникването на семената дори след дълъг престой в почвата, предпазвайки ги от почвени неприятели.
  • Модерната генетика DEKALB® се състои от средновисоки хибриди с отлична способност за разклоняване, което спомага за добро покритие на площта, дори при ниска сеитбена норма, ограничавайки риска от полягане.
  • Хибридите DEKALB® са толерантни към есенната форма на фома, която е най-вредоносна.
  • Сигурност в последните фази на развитие на рапицата поради устойчивост на разпукване на шушулките.
  • Двойна устойчивост срещу паразита синя китка*.

*ДК ИМАРЕТ CL от портфолиото на Байер – толерантен Clearfield хибрид.

За пълното портфолио хибриди DEKALB® посетете www.dekalb.bg или се свържете с нашите регионални представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx.

Публикувана в Растениевъдство

Прилагането на агротехника, съобразена с конкретната обстановка и съчетана с подходящи продукти за комплексно хранене на растенията, неминуемо води до положителни резултати

Масовият посев рапица в землището на гр. Алфатар, обл. Силистра, в края на май вече дава заявка за висок добив. Живка Георгиева – стопанката на това прекрасно поле, и Владимир Желев от компанията Агрополихим не скриват задоволството си от състоянието на рапицата, въпреки стреса от късното поникване и минималните валежи до момента. Технологията е спасила този посев и две мнения няма – изборът на продукти за предсеитбено торене, подхранването по време на вегетацията и листното торене са изиграли много важна роля в отглеждането на културата. Използвани са познати, утвърдени продукти, и един премиерен тор, подробности за които научаваме от Живка Георгиева и Владимир Желев – ръководител „Агрохимия и почвознание“ в компанията Агрополихим АД – лидер в България и пазарен фактор на картата на торовото производство и търговия в Югоизточна Европа.
Торене рапица ьПрез есента на 2019 г. в стопанството засяват рапица – тя е интензивна култура, с доста специфики по нейното отглеждане, но при правилна агротехника и спазване на добро хранене дава много добри резултати на земеделските производители, разказва г-жа Георгиева. „Това, което направихме като цялостна технология за приложение на продуктите за основно предсеитбено хранене и по време на вегетацията, е, че приложихме най-новия продукт на Агрополихим – NP18:38 с 5% сяра и 0,3% цинк“ – обяснява стопанката на полето, а г-н Желев уточнява, че именно на това поле реално е и премиерата на новия продукт на Агрополихим. Цинкът е елементът, който участва в производството на ауксините, които са важни за регулирането на растежа на всички селскостопански култури. Също така той участва във фотосинтезата, в изграждането на протеините и в редица важни химични процеси.
Ето и подробности по приложената агротехника. Направени са две дискования преди сеитба с цел оптимално запазване на влагата в почвата. Тоест тук няма оран, няма продълбочаване, а плитка обработка, която е спомогнала за запазване на малкото влага, която е имало от есента на 2019 г. След това е направено основно предсеитбено торене с продукта NP18:38 с 5% сяра и 0,3% цинк.

„Предвид обстоятелствата, че изчаквахме културата да поникне повече от месец, се наложи да направим едно коригиращо подхранване с листен тор – обясняват стопанката и експертът. – За тази цел приложихме продукта Фаст+ за маслодайни култури, който се характеризира с високо съдържание на бор 10% в комбинация с други елементи със съдържание на молибден, манган, сяра в добавка азот. Третирахме в доза 200 мл на декар, като с това приложение успяхме да доведем рапицата до оптимална фаза за зимуване – шести-осми лист. Предвид обстоятелствата, които бяха в началото на годината, през февруари решихме да разделим азотното подхранване на 3 пъти. При първото азотно подхранване приложихме амониев нитрат в периода 15-16 февруари в норма 18 кг на декар. С това приложение на азот ние целихме да влезем в нормална пролетна вегетация. След първото подхранване агрометеорологичните условия за развитие на културата бяха оптимални. Имахме доста висока почвена температура и значително количество валежи, което провокира рапицата да влезе в активна пролетна вегетация. След около 20 дни приложихме втората норма на азот – 25 кг/дка амониев нитрат. Рапицата беше във фаза начало на стрелкуване. Във фаза бутонизация приложихме продукта Фаст+ за маслодайни култури, който съдържа двата елемента бор и молибден, които са ключови за цъфтежа на рапицата. AE9A0014 ьВ тази фаза приложихме и последното азотно торене – 20 кг/дка амониев нитрат. В района на Североизточна България имаме изключителен дефицит на основния фактор за получаване на високи резултати, а именно влагата, но въпреки това културата се развива изключително добре. За последните 3 месеца имаме 65 литра дъжд, като те са доста неравномерни. Благодарение на прецизната технология, която приложихме тук, на това поле се надяваме да получим много добри резултати въпреки тежката обстановка в региона“.
Живка Георгиева обобщава мнението си за новия продукт на Агрополихим: „С помощта на агрономите от фирмата приложихме продукта NP18:38 с цинк 0,3 % и сяра 5%. Това се отрази много добре на културата, тя получи много добро развитие. Този продукт към момента показва добри резултати. Ще продължим да го използваме и в следващите култури – пшеница, ечемик, и разбира се, ще продължим по този начин и с рапицата“.

Публикувана в Растениевъдство

Рапицата е сред основните маслодайни култури в България с изключително важно стопанско значение за страната. Дълбоката ѝ и бързоразвиваща се коренова система подобрява структурата на почвата, нейната аерация и водопропускливост. Зимната маслодайна рапица се отличава с висок противоерозионен ефекткато изключително много подобрява и фитосанитарното състояние на почвата (има по-малък натиск от почвени патогени след нея) – например, намалява поражението от кореново гниене при пшеницата. Културата е изключитело важен участник в сеитбооборота и важен предшественик на житни култури. Пшеница, засята след рапица, изпитва по-малък стрес при силни стресови фактори, развива се много по-добре (има по-добра биометрия) и дава по-висок добив. Друго важно предимство на рапицата е, че използвана като междинна култура, тя освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Рапицата може да се използва както за зелено торене (оризища), така и за зелен фураж с висока хранителна стойност. Не на последно място, рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар могат да се получат до 10 кг мед.

Освен огромното си стопанско значение и приложение, рапицата е изключително рентабилна култура и води до повишаване на ефективността от използването на единица площ.Цената на културата на международните пазари продължава да бъде много атрактивна, което я прави една от най-рентабилните култури за всяко едно земеделско стопанство.

Ние от Байер предлагаме най-устойчивите и пластични рапични хибриди на българския пазар. Нашите хибриди ДЕКАЛБ® се отличават с изключителна адаптивност, устойчивост на ниски температурии двойна толерантност на фома (полигенна резистентност и ген Rlm7)от самото начало до края на вегетацията. Друга характерна особеност на хибридите ДЕКАЛБ® е устойчивостта на разпукване на шушулките, която е свързана с високите добивни резултати и гъвкавостта при жътва. Благодарение на отличните си агрономически характеристики, хибридите ДЕКАЛБ® осигуряват много добър добив с отлично маслено съдържание дори и при по-нисък брой реколтирани растения на квадратен метър.

Рапичните семена на хибридите ДЕКАЛБ®през сезон 2020 се предлагат с третиране в два варианта:

- С фунгицида на Байер България Сценик Голд®. Продуктът съдържа две активни вещества за изключителен контрол на ключовите ранни заболявания, проявяващи се при рапичните култури, като алтернария (Alternaria), фома (Phoma) или кореново гниене (Rhizoctonia). Третираните със Сценик Голд® семена поникват по-добре и по-бързо*. Сценик Голд® сигурна защита за Вашите семена от самото начало!

-С АКСЕЛЕРОН®ЕЛИТ - иновативен системен комплекс за защита на рапичните семена и младите рапични растения от ключови ранни болести и неприятели. Комбинираното действие на двата нови системни продукта – фунгицид Сценик Голд® и инсектицид Бутео Старт® осигурява защита на посева от пропадане в резултат на продължителна суша след сеитба (защита от почвени патогени и неприятели), както и бързо поникване и последващо първоначално развитие с максимална защита за разкриване на пълния добивен потенциал на хибридите ДЕКАЛБ®.

АКСЕЛЕРОН®ЕЛИТ – ЕТАЛОН В ЗАЩИТАТА НА РАПИЧНИТЕ СЕМЕНА ОТ БАЙЕР

АКСЕЛЕРОН® ЕЛИТ е комплексно решение за защита на рапичните семена и младите рапични растения от ключови болести и неприятели като рапичните бълхи и ларвите на листната оса. Комбинираното действие на двата нови системни продукта – фунгицид Сценик Голд® и инсектицид Бутео Старт® осигурява същевременно бързо поникване и последващо начално развитие с максимална защита за разкриване на пълния добивен потенциал на хибридите ДЕКАЛБ®. Благодарение на комплекса АКСЕЛЕРОН® ЕЛИТ се постига надеждна защита на

вашите рапични семена от почвени патогени и неприятели.

Фунгицидът Сценик Голд® съдържа две активни вещества (Флуопиколид/Fluopicolide (200 g/L) + Флуоксастробин/fluoxastrobin (150 g/L)) за изключителен контрол на ключовите ранни заболявания, проявяващи се при рапичните култури като:

- Фома (Phoma),

- Алтернария (Alternaria)

- Кореново гниене (Rhizoctonia)

Продуктът подобрява поникването на културата.*

                Системният инсектицид Бутео Старт® съдържа изцяло ново активно вещество (Флупирадифурон/Flupyradifurone (480 g/L)), вдъхновено от природата. Продуктът е ефикасен срещу ключовите гризещи и смучещи вредители при рапицата в ранните етапи от нейното развитие. Отличава се с дълготраен ефект и системна защита до 4 седмици. Защитава културата от ранно нападение на земните бълхи.

Бутео Старт® се характеризира с добър екотоксикологичен профил и изключителна безопасност по отношение на пчелите.

                *спрямо нетретирани семена

ЗАЩИТЕТЕ ПОТЕНЦИАЛА ЗА ДОБИВ ОЩЕ ПРЕДИ ЗИМАТА С АКСЕЛЕРОН® ЕЛИТ!

През сезон 2020г. на българския пазар ще бъдат предложени следните хибриди ДЕКАЛБ®, третирани с Акселерон®Елит: ДК ЕКСАЙТЕД, ДК ЕКСТАЙМ, ДК ЕКСЕПШЪН, ДК ЕКСПАНШЪН, ДК ИМПРЕШЪН CL и ДК ИМАРЕТ CL.

ДК ЕКСАЙТЕД - Ново поколение средноранен конвенционален хибрид с изключително висок добивен потенциал и стабилност на добива. Отличава се с бързо развитие през есента, което позволява гъвкавост по отношение на сеитбата, устойчивост на ниски температури, толерантност към жълта вироза и фома и много добро маслено съдържание.

ДК ЕКСТАЙМ - Хибрид с отлични агрономически характеристики и толерантност на ниски температури. Отличава се със средноранен цъфтеж, стабилност на добива и висок добивен потенциал. Хибрид, подходящ за отглеждане при нашия континентален климат.

ДК ЕКСЕПШЪН - Хибрид, отличаващ се съссредноранен цъфтеж и бързо развитие през есента. Способността на хибрида да развива бързо кореновата си система и листната си маса дава възможност за гъвкавост при сеитбата, което от своя страна осигурява достатъчно добро развитие на растенията преди настъпване на зимата. Хибридът се характеризира и с висок добивен потенциал, и ефективно усвояване на азота.

ДК ЕКСПАНШЪН –Среднокъсен хибрид, характеризиращ се с бързо развитие през есента и възможност за късна сеитба. Притежава отлична устойчивост на разпукване на шушулките, високо маслено съдържание и устойчивост на ниски зимни температури.

ДК ИМПРЕШЪН® CL – Среднокъсен Clearfield® хибрид с отлични агрономически характеристики. Отличава се с бързо развитие през есента, много добра толерантност на ниски температури, устойчивост на разпукване на шушулките и отлично маслено съдържание.

ДК ИМАРЕТ CL - Clearfield® хибрид с висок потенциал за добив. Характеризира се с толерантност към паразита Синя китка, толерантност към ниски температури през зимата, високо маслено съдържание и стабилност на добива. Устойчивостта на разпукване на шушулките дава допълнителна гъвкавост и спокойствие по отношение на жътвата.

За повече информация посетете www.dekalb.bg или се свържете с нашите регионални представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx.

 

Публикувана в Растениевъдство
Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта

Аномално високите температури провокират вегетация и разпространение на заболявания в посевите с зимни житни култури и маслодайната рапица

Агр. Петър Кръстев

Ще започна малко извън контекста на настоящия материал, като се върна малко назад в годините. Искам да припомня едно изказване на наш министър председател от трибуната на Народното събрание. През 2008 година беше вече започнала световната икономическа криза и нашият висш държавник смело заяви: „Световната икономическа криза няма да засегне България!“ Още тогава думите му предизвикаха у мен, (а предполагам и у много реално мислещи българи), недоумение от тази недомислена (да не казвам друга дума, която би била по-подходяща) констатация! Времето разбира се доказа, че той не е прав.

Нещо подобно в момента се случва и с изявленията на учени и експерти от цял свят, че в момента с непредсказуеми темпове тече процес на глобално затопляне на климата на Планетата ни. Отново у нас има хора, които смятат, че едва ли не този процес няма да ни засегне пряко.

Но времето ни показва друго – картината и у нас е доста нетипична за сезона, отсъстват валежи, няма сняг, температурите са драстично високи за сезона. Преди 20-тина години в България неофициално се разпространяваше една секретна информация от НАСА, в която се прогнозираше, че след около 50 години климата в Европа ще е доста променен. Там се казваше, че в нашата географска ширина валежите ще стават все по-оскъдни, климата ще върви към опустиняване и че няма да има условия за отглеждане на зърнено-житни култури. Това време като че ли идва с непредсказуемо бързи темпове.

Аномално високите за това време на годината температури продължават

Навсякъде в страната отсъства снежна покривка,нивото на валежите е значително под нормата, а температурите са драстично високи. Зимните зърнено-житни култури и рапицата не могат да встъпят в пълен покой, който тези култури трябва да преминат. Дори може да се каже, че вегетацията не е спирала. В растенията не протекоха нормалните процеси на концентрация на захарите. Вегетиращите растения не натрупаха необходимите им за зимуване захари в най-важните за възобновяване на пролетната вегетация органи – възелът на братене при пшеницата и другите житни култури, и кореновата шийка при рапицата. Това ги прави изключително уязвими към рязко падане на температурите дори и не много под нулата. В клетките на растенията се намира много свободна вода, която при евентуален замръз ще доведе до образуване на кристали лед, които ще причинят разкъсване на тъканите и загиване. Това важи и за рапицата, особено за посевите с прерастнали растения, които са изнесли растежният връх над почвата. Без снежна покривка те силно ще пострадат от частично или пълно измръзване.

Да не говорим, че незатихващата вегетация, както прогнозирах в материала от миналия брой на „Гласът на земеделеца,“ ще доведе до ранен азотен глад. Това явление вече е факт и на много места в страната посевите с зимни житни култури масово жълтеят. Разрешеното време за пролетно подхранване на есенниците с азот съгласно Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяване с нитрати от земеделски източници е след 5 февруари.

В момента агрономите нямат формула за успешен ход!

На специалистите в зърнопроизводителните стопанства в това време, когато няма валежии температурите са високи, не им остава нищо друго освен редовно да наблюдават посевите от близо. Защото при тези условия съществува реална опасност болести и неприятели рано да нападнат изнежените и незакалени посеви. Инокулумът от болести при рапицата и житните култури е в посевите още от есента. Единствено липсата на влага до известна степен го задържа от развитие. Най-засегната от сушата отново е Добруджа, където недостига на влага е най-осезаем. Там също преобладават високи за сезона температури, които придружени от характерните за района ветрове водят до физиологична суша на растенията и бързо изсушаване на почвата.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 25 Ноември 2019 12:06

Без бор рапица не става

Оскъдната потребност на маслодайната култура от микроелемента не е основание за подценяване

Агр. Петър Кръстев

Съвременните технологии за отглеждане на зимна маслодайна рапица включват листното подхранване с бор в продължение на целия вегетационен период. Това се обуславя от факта, че културата е боролюбива. Въпреки това ефектът от третирането с бор не е безусловен – той зависи от избора на правилната форма на тора и нормата на внасяне.

Значение на есенното приложение на бор за рапицата

В сравнение с други земеделски култури, за растежа и развитието си рапицата изисква голямо количество бор. За нея той има важно значение в процеса на оплождането, повишава устойчивостта на клетъчните стени, намалява разцепването на стъблото и кореновата шийки по време на студ и интензивен растеж, спомага за повишаване устойчивостта на растенията към болести (фома, вертицилиум и др.). Освен това борът влияе на развитието на кореновата система, което се отразява благоприятно на доброто водоснабдяване и бързото възобновяване вегетацията напролет.

Есента рапицата усвоява 25% от общото й необходимо количество бор. Във фаза розетка есента (6-8-и лист) протича процес на диференциране на генеративните органи. Балансианото минерално хранене и продължителният срок на залагане на пъпки осигуряват получаването на максимална производителност на рапицата.

Дефицитът на бор в есенния период води до преустановяване на растежа и развитието на кореновата система на рапицата, точката на растеж на растенията, намалява натрупването на захари и интензивността на тяхното транспортиране към кореновата шийка, влошава студоустойчивостта на растенията, което води към разцепване, деформации и куха коренова система (сн. 1). Растенията закъсняват с излизането от фаза розетка, младите листа имат светлозелен цвят, а в краищата са усукани и сбръчкани. На старите листа се образуват петна с червен и червено-виолетов цвят (сн. 2). По-късно дефицитът на бор влияе отрицателно на процесите на цъфтеж и опрашване.

При високо рН на почвата (> 7,5) се образуват борати, в които борът преминава в недосъпни за растенията форми. Той образува устойчиви съединения с желязото и алуминия, органичните вещества и глинестите минерали в почвата. При оптимални условия борът е подвижен в почвата, но трудно се придвижва в тъканите на повечето селскостопански култури. Неговото постъпване в растенията зависи от влагообезпечеността на почвата. Борът се движи по ксилема само с водния ток, т. е. от кореновата система към растежните точки и скоростта на неговото движение зависи от интензивността на транспирацията на растенията. Затова във фази, когато растенията се нуждаят от оптимално осигуряване с бор (например в периода на залагане на генеративните органи), засушаването оказва критично влияние. Слабата мобилност на бора в растенията обуславя необходимостта от периодично листно подхранване с торове, съдържащи този микроелемент.

Видове торове

Асортименът от борни торове за листно подхранване е доста широк, техният дял на пазара във вид на еднокомпонентни микроторове е около 80%, което значително превъзхожда обема на предлаганите други еднокомпонентни продукти. Предлагат се както в прахообразна форма във вид на чиста борна киселина и натриев борат (динатриев октоборат, натриев тетраборат и др.), така и течни, в които борът е в комплекс с органични съединения, най-често като боретаноламин.

Именно формата на бора влияе на ефективността от прилагането на тези торове. Това означава, че не всички торове, съдържащи бор, осигуряват еднакво качество или концентрация на елемента, а цената невинаги е най-доброто мерило за истинската рентабилност на продукта. Евтиният продукт в крайна сметка може да струва по-скъпо, тъй като е необходимо да се приложи в голямо количество, от което пък има риск от възникване на проблем с разтворимостта. Затова прилагането на такъв продукт може повече да навреди, отколкото да донесе полза. Само висококачественият, леснодостъпен пречистен бор има дълъг и осезаем положителен ефект.

 Недостатъци на сухите борни формулации

Повечето съединения на бора се усвояват лошо от листната повърхност и не могат да бъдат използвани от растенията като източник на елемента, тъй като имат ниска разтворимост (например борната киселина и натриевият тетраборат) и висока фитотоксичност. Бързата и пълна разтворимост гарантира достъпността на бора за растенията и осигурява необходимата технологичност от внасянето им. Не бива да се пренебрегва фактът, че торовете на основата на бор с натрий съдържат високо количество натрий, който може да окаже токсично въздействие на растенията. А някои лошо пречистени борати могат да съдържат в състава си тежки метали и други токсичнипримеси.

Токсичното действие на борната киселина може да бъде обусловено от ниската скорост и степен на нейната разтворимост в резервоарни смеси, което като правило води до неравномерно разпределение на активните вещества в резервоара. Затова на листната повърхност попадат различни концентрации работен разтвор, в това число много високи, което води до пригори. Освен това върху листата борната киселина бързо засъхва и кристализира, което напълно блокира постъпването на бора в растението и повишава риска от фитотоксичност.

Нови научни разработки в производството на торове значително повишават ефективността от прилагането на борни препарати за листно подхранване. Висока достъпност осигуряват комплексите на бора с органични компоненти.

Предимства на органичните полиборати

За повишаване разтворимостта и биодостъпността на бора се използват преди всичко комплекси с моноетаноламин. Тези съединения са напълно разтворими във вода и течни NPK торове, не съдържат хлор, натрий или тежки метали, което води до минимум риск от замърсяване, пригори или фитотоксичност. Тези полиборатни органични комплекси на бора осигуряват отлични хидратиращи и влагозадържащи свойства, способстват за равномерното покритие на листната повърхност, проникването и адсорбцията на елемента в растението.

С органичните съединения на бора се постига и значително намаляване значението на хигроскопичната точка на торовете, т. е. относителната влажност на въздуха, при която нанесеният разтвор на листата няма да изсъхва бързо. За сравнение: борната киселина има хигроскопична точка около 98%, т. е. от разтвора, който попада на листната повърхност, тя ще бъде усвоена от растението в чист вид само в наситен с влага въздух.

Внасянето на торове, които освен бор съдържат мед и молибден, способства за получаване на мултиплициращ стимулиращ ефект и максимална полза от подхранването. За бобовите култури специално се разработват препарати с повишено съдържание на молибден и кобалт, които благоприятстват растежа на симбиотичните бактерии и активират процеса на азотфиксация. Ако борните торове съдържат специални вещества – активатори на поглъщане и транспортиране на бора в растенията, тогава се увеличават кофициентът на асимилация, скоростта на действието и мобилността на този микроелемент в растенията за достигане на максимална ефективност от листното подхранване.

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването на зимните житни култури и рапицата преди настъпване на зимата е гарант за тяхното успешно презимуване и залагане на висок добив

Агр. Петър Кръстев

Периодът на зимен покой е времето, когато при зимуващите култури протича забавяне на всички важни функции и процеси на жизнена дейност. В зависимост от продължителността и условията през зимата, след възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. Това състояние е не само резултат от абиотичните фактори, на които не можем да влияем. То може да бъде предопределено и от грижите, които производителите са положили още есента, за да осигурят безпроблемно презимуване на културите.

За да се улесни пролетният старт на зимните култури, още есента за тях трябва да се положат грижи, с които растенията да бъдат осигурени с най-важните хранителни вещества. Това не е екстра, а обоснована необходимост, защото бъдещата реколта при зимните култури се залага още в периода на есенната вегетация.

Листното подхранване през есента става все по-разпространена и популярна практика и у нас, защото земеделците се убеждават в положителния ефект от използването на листни торове, съдържащи бор, фосфор, калий и др. хранителни елементи. С всяка следваща година интересът към есенното подхранване на зимните житни култури и рапицата преди настъпване на зимата расте.

Есенно подхранване на зърнено-житните култури

Зърнено-житните култури залагат своя добив в есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимата частично формирани, което е от решаващо значение за бъдещата реколта. Колкото по-рано растенията формират листна маса и стъбла, толкова повече те имат шанс за формиране на силен флагов лист и добър клас.

Съществено значение за зимните житни култури в този период имат фосфорът и калият, а също манганът и молибденът. Фосфорът влияе за ускоряване скоростта на растеж на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Напролет такива растения бързо започват вегетация и растат много по-добре. Фосфорът (подаден чрез листно подхранване) също влияе на формирането на класа, което води до увеличаване на добива при зърнените култури. Калият въздейства на водния обмен на растенията, презимуването, а заедно с фосфора регулира обмена на захарите и протеините. Калият, заедно с фосфора, сярата и магнезия, влияе съществено на ефективността на усвояване на азота от растенията. Манганът (чрез листно подхранване) играе огромна роля в повишаване устойчивостта на растенията срещу гъбни заболявания, особено в условия на топла есен, каквато е в момента, а също така стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент също участва в процеса на фотосинтеза и формирането на биомаса. Молибденът (чрез листно подхранване) участва в синтеза на съединенията, отговарящи за увеличаване устойчивостта на растенията към ниски температури.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица, каквато основно се отглежда у нас, много важен, влияещ на презимуването елемент е срокът на сеитба. Той трябва да бъде достатъчно ранен (2-ра – 3-та декада на август в зависимост от региона), което създава на растението условия за непрекъсната 9-10 седмична вегетация. Само при такива условия рапицата може да се отправи в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8-10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне 40-50 см в дълбочина на почвения профил). В този период (от фаза 4-та – 5-а двойка листа), започва формирането на страничните разклонения, а от фаза 8-а двойка листа започва формирането на съцветията. Т.е. още есента рапицата залага основата на бъдещата реколта. Този процес може много лесно да бъде подпомогнат чрез оптимално листно подхранване.

В периода на есенната вегетация на рапицата не бива да се допуска при подхранването да се внасят прекомерни количества азот, който, в съчетание с прекалено гъсти посеви, става причина вегетативният връх (връхният бутон) да израства доста високо над повърхността на почвата. Това води до неговото измръзване в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване съдържанието на вода в клетките на рапичните растения, в резултат на което се намаляват студоустойчивостта и устойчивостта им към болести.

За да може в есенния период рапицата да достигне необходимата фаза за презимуване, трябва да е осигурена с фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите – преди всичко с бор (чрез листно подхранване). Ако до настъпване на зимата културата не е достигнала оптималната фаза за презимуване и не е била осигурена с необходимите хранителни вещества, през пролетта тя няма време и възможност да навакса и постигне същия добив като растенията в посевите, които са били добре подхранени през есента. Фосфорът влияе съществено за правилното развитие на кореновата система на рапицата (добре развитите и достатъчно дълги корени осигуряват по-добро презимуване и достъп на вода и хранителни вещества).

Калият има ключова роля във формирането на розетка при рапицата и нейното презимуване. Елементът концентрира клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията. Освен това той влияе на водния обмен на растенията, което е особено важно в периоди на засушаване и подобрява азотното хранене. Още един важен хранителен компонент при подхранването на рапицата е борът. Есенното подхранване на рапицата с този микроелемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното й презимуване.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта