“Богати” отводки от един кошер са възможни, само ако разполагаме със силни семейства на пчелина си.

Предполагам за повечето пчелари правенето на отводки е едно приятно преживяване. Всеки, който прави това се чувства като Създател на една особена семейна единица, която ще гради нова къща и живот. И затова трябва да подхождаме към това специфично пчеларско занимание с особено чувство на отговорност.
Някои автори на книги препоръчват ранните отводки (с отнемане по една пита със запечатано пило от няколко кошера), имайки предвид периода още преди първите главни паши от рапица и акация. Лично аз не съм убеден, че с такива отводки ще получим главния резултат в нашата работа – добиване на повече мед. Защо? Тези отводки няма да бъдат готови за медосбор нито от рапицата, нито от акацията. И в същото време, след като отнемем по 5-6 хиляди от Рутов кошер или 7-8 хиляди пчели от Дадан-Блатов кошер ние се лишаваме от тези хиляди потенциални работнички за медосбора от тези ранни главни паши. Затова, както се налага масовото прагматично мнение, най-добрият период за правене отводки при нашите условия е периода между двете главни паши от акация и слънчоглед. А всеки пчелар сам и творчески да прецени точно кога да започне да прави отводките. Това е накратко за времето на отводките.
А сега за самата практика. Но преди да предложа моите практики, задължително трябва да имаме предвид две положения, които основоположни и са взаимно свързани:
1. Колкото повече рамки с люпещо се пило и с млади пчелички сложим в кошера за отводка, толкова по-сигурен ще бъде резултата, че оплодената майка от клетката ще бъде приета.
2. Но за да имаме този комфорт да отбираме свободно и спокойно рамки с люпещо се пило и млади пчелички, трябва да сме сигурни, че сме открили майката на някоя пита и сме я сложили настрана. Всъщност процесът на търсенето на майката не рядко става големия проблем. Вероятно всеки пчелар има в своята практика примери, когато с часове е търсил и ровил кошера, докато я открие, за да бъде сигурен, че няма да я пренесе с някоя пита. И понеже съм имал няколко фала с пренясянето на майката (след като съм бил “сигурен 100%”, че майката я няма на дадената пита), вече съм си наложил желязното правило – докато не открия и видя майката, не вземам нито една пита с люпещо пило и млади пчели. Но как да си улесним работата в тази процедура.
Първи метод. В това отношение, преди две години споделих опита си в една кратка бележка как от отводка да правим... отводка. В една няколко дневна отводка с 5-6 или 8-10 пити и не гъсто населена с пчели много лесно и бързо можем да открием майката и направим спокойно избора на пити с люпещо се пило и млади пчелички. Като сравнение веднага вземете алтернативата – да търсим майката сред дълбините на морето от пчели в един Дадан-Блатов кошер или в дву или три корпусен Рутов кошер. Понякога това ми е коствало часове и постоянно нарастваща нервност от неуспяването да открия майката. А за да не ощетим и нарушим баланса в отводката, от която сме взели питите с люпещото се пило, веднага допълваме с толкова пити от други кошери с каквото и да е пило.
Втори метод. Той се отнася отново за лесното и бързо отделяне на пити с люпещо се пило. Когато сме планирали да правим отводки, много улесняващо за нашата работа би било, ако си набележим и отделим в няколко кошера по няколко пити със запетано и люпещо пило и няколко дни преди това ограничим  майката в плодника с ханеманова решетка. Това най-лесно се прави в Рутов кошер. Ако при бърз преглед открием майката (в повечето случаи в плодника) веднага вземаме колкото са ни нужни пити със запечатано и люпещо се пило и ги качваме във втория или третия корпус, като отделяме плодника с ханеманова решетка. (При Рутовата система приемаме плодника за първи корпус.) Ако не сме открили майката, то тогава  преприемаме изтръскване на всички пчели от втория и евентуално от третия корпус в първия. И след няколко дни, когато решим да направим няколко отводки, бързо и без губене на време вземаме нужните ни пити с люпещо се пило и млади пчелички от кошерите, в които сме ограничили майката под ханемановата решетка. Така отпада затормозяващия ни проблем “търсене на майката”.
Трети метод. Вече в пчеларските среди се е приело като закономерно правило, че кошер, който се роява от него не можем да вадим мед. Но винаги ли е така? Ако преди или в началото на акациевата паша хванете на момента кошер, с узрели майчила за рояване, то без колебание го разпарчетосайте. Ще дам пример от практиката ми през това лято. Още в началото на месец май по време на акациевата паша хванах “на входа” рояването на кошер с 12 чудесни майчила и препълнени междурамия с пчели на два корпуса. И без колебание направих 12 отводки, без дори да си давам труда да търся майката.  Естествено, всяка отводка беше подсилена с по няколко пити с пило, мед и прашец от други кошери. (Нещо, което правим и при отводките с майки в клетка.) Изненадващо и дори за мен самия, в края на юли след продължителната слънчогледова паша получих почти 12 корпуса с мед от тези отводки. Кой казва, че кошер, който се роява не дава мед? Напротив, той може да даде няколко пъти повече. Но ако трябва да сме напълно обективни, такива “богати” отводки само от един кошер са възможни, само ако разполагаме поне с 30-40 силни кошера на пчелина си.

Петър Тонев