Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ:

Брюкселските чиновници се оказват вредни за земеделието

Популизъм е в условията на криза да се говори за наливане на милиарди в т. нар. Зелена сделка

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, на фона на кризата, причинена от Covid -19, в Европейската комисия отново се заговори за Зелената сделка – планира се финансиране от 20 млрд. евро годишно по две стратегии – „От фермата до вилицата“ и за опазване на биоразнообразието. Какъв е вашият коментар?

- Следим темата отдавна. По мое лично мнение, няколко брюкселски бюрократи и чиновници са решили, че с нещо трябва да се занимават по време на криза. Това е предложение на Европейската комисия. Европейската народна партия обаче предупреди, че сега моментът не е удачен за подобни стратегии. Сега е по-важно да бъдат възстановени работните места, да бъдат стабилизирани устойчивите стопанства. Това предложение първо трябва да мине през Европейския парламент и след това през Съвета на министрите. И понеже има голяма съпротива, включително от Копа и Коджека, то едва ли ще се случи във варианта, в който се предлага.

Контактуваме с колеги и от други страни, много от тях са против т. нар. Зелена сделка. Тези стратегии са правени от чиновници, които работят само на маса и боравят грубо с цифрите. Това са нереални неща. Как ще се залагат цели до 2030 година, след като се очертават поне 2 години преходен период до определянето на параметрите на новата ОСП? Това означава, че стратегическите планове ще се пишат през 2023, а новият програмен период трябва да започне 2024 г. И тези срокове също са условни, предвид кризата. Нужно ли е такова натоварване на земеделските производители, след като и сушата е проблем не само у нас, но и почти в цяла Европа? Ще се окаже, че брюкселските чиновници са вредни за европейското земеделие. Защото пишат популистки стратегии, а не се съобразяват с реалностите. А и какво ни показа пандемията – цяла Европа светна в „зелено“, а земеделието не е спирало да работи. Значи не то е основна причина за замърсяването на въздуха и на околната среда. Но най-лесно е да се посочи някой с пръст и той да е виновен.

- Какви са реалностите у нас, какъв трябва да бъде балансът в земеделието?

- Неслучайно Добруджа се нарича житницата на България. Какво биологично производство може да се прави там? Как между две полета с конвенционална пшеница сееш биологична? Кого лъжем? Могат ли да се гледат плодове и зеленчуци в Добруджа, след като напояването е невъзможно? Мястото на биологичното земеделие и животновъдство е в планинските и полупланинските райони. България е толкова богата на природни дадености – във всеки район може да бъде адекватно развиван и защитен съответният вид земеделски бизнес. Ние не сме против опазването на природата, ние сме против популистките мерки, които не почиват върху националните реалности. А те трябва да бъдат отчетени и според тях да се пишат стратегическите планове.

Има и друг въпрос: как ще бъдат стимулирани земеделците да прилагат зелени политики? Един път се иска от нас да произвеждаме - евтино и здравословно. Колко хора могат да си позволят да консумират био домати, например? Колко достъпна е биологичната продукция за крайния клиент? Не може по време на криза, в която голяма част от хората ще изгубят или ще намалеят доходите им, а всички бизнеси и национални икономики търпят загуби, да се планират нереални неща.

- Тежки загуби търпите в Добруджа тази година заради сушата, а рентите там са най-високи – как ще ги плащат зърнопроизводителите?

- Всичко се обърка още в началото, тръгнахме, водени от принципите на дивия капитализъм. Давай, давай, давай - вдигай рентите, за да наемеш повече земя. И тази година какво стана – няма резерв, някои хора са натрупали задължения за две години назад, за да плащат високи ренти и сега са в калта. Не в калта, защото кал в Добруджа няма – поради липса на дъжд. В прахоляка са. Рентата е пазарно измерение на добитото, на печалбата. Така е в целия свят. Само у нас нещата са различни.

- Не може ли това да се промени?

- Може, нужна е политическа воля. Във Франция например, наемът на земя е държавно регулиран. Защо? Защото селското стопанство е приоритет за държавата. Рентите се определят на базата на приходите, разходите и печалбата за всеки регион. Черно на бяло, по документи. Държавата на тази база определя средно рентно плащане. В САЩ няма субсидии за земеделците. Там има застраховка „добив“ или „ферма“. Те гарантират, че на определени нива, разликата в добивите или в продуктивността във фермата, се покриват от застраховката. Рентите са строго определени.

Не може селското стопанство в България да се сочи като приоритет от няколко правителства, а държавата да не участва в урегулирането на поземлените отношения. Собствениците на земя веднага ще ме обвинят, но до голяма степен и те са виновни за това положение в Добруджа – ако обаче една фирма винаги започва от 105 лева рента на декар, всяка година има арендатор, който е фалирал или се е отказал, защото не може да плаща толкова висока рента. Колкото и красиво да си говорим по форумите в интернет, нямаш ли първоначален капитал, не си ли теглил заем от банка, не можеш да правиш земеделие само с помощ от държавата. Европейският модел на земеделие всъщност е социален, той не подкрепя устойчивия бизнес, който работи на пазарен принцип. Това е истината.

- Мега законодателството за земята беше поставено във фризера доста преди кризата – защо?

- Защото там се преплитат големи интереси. От Асоциацията на собствениците на земеделски земи спряха закона и скочиха срещу „белите петна“. А те са гарантирано вземане за малкия производител. И тази година пак ще има война по сключването на доброволните споразумения. Защото няма адекватно законодателство. Имаме един многократно преправян в годините Закон за собствеността и стопанисването на земеделските земи, в който има неуредени отношения между собственици и ползватели на земя. Т. нар. споразумения са доброволни, но ако там не бъдат въведени правила, всичко се превръща в слободия. Българска слободия. Ние, от НАЗ, искаме да бъдат премахнати всякакви възможности за шикалкавене и за подмяна, за действие от позицията на силата. Това не се харесва на много хора. И затова законът беше спрян. От една клика хора, бивши номенклатурни кадри, които са големи собственици на земя. Техните апетити в момента са към „белите петна“. Фондовете, които изкупуват земя, искат да съберат „белите петна“ в собствен фонд, през който те да ги отдават под наем, а на когото на му се занимава – да им продаде „белите петна“. Това е цялата работа.

- За поредна година пчелари сигнализират, че заради пръскания по посевите, масово умират пчели. Имаше и протести в Плевен. Този проблем защо остава хроничен, няма ли как да бъде решен?

- Този проблем изниква всяка година и то в една и съща област – в Плевенско. Миналата година пчеларите получиха по 60-70 лева Deminimis за пропаднал кошер. И пак бяха виновни зърнопроизводителите, макар, че проверките нищо не доказаха. В момента очакваме прословутата Наредба 13, която трябва да сложи ред в тези отношения. Пчеларите ще бъдат уведомявани по електронен път – чрез SMS и на електронна поща - за предстоящи пръскания, като те ще бъдат съобразени с фенофазите на развитие на посевите. Така че, ясно да бъде указано кога и какви мероприятия ще се провеждат. Питам защо трябва да пръскаме нощем, когато една току що поникнала царевица трябва да се пръска срещу вредители през деня? Питам също какво правят пчелите върху една току що поникнала царевица, след като те търсят цвят? Същото се отнася и за слънчогледа. Какво прави пчелата там – разходка из парка – в царевицата и слънчогледа?

От НАЗ настоявахме пролетните прегледи на пчелните семейства, които до миналата година се правеха от частно практикуващите ветеринарни лекари, този път да бъдат направени от комисия – в нея, освен ветеринарният джипи, да влизат също производител, представител на областната или общинската земеделска служба. Защото преди две години, при проверка в Ловеч, се оказа, че от подадените 100 кошера, пчели има само в 30. Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на колегите пчелари. Най-лесно е обаче да бъдат обвинени зърнопроизводителите, които пръскат. Пролетните прегледи на пчелините тази година бяха прехвърлени върху държавните ветеринари, но те реагираха остро и заявиха, че поради многото свои задължения и малък по обем кадрови капацитет, няма да могат да извършват и тези проверки. И това задължение отново беше върнато към частно практикуващите ветеринари. Според справка на БАБХ, жалбите от пчелари тази година не са повече в сравнение с минали години. Проверката на случая в Плевенско показа, че пчели са загинали от пръскане с биоциди, а не следствие на пръскане на земеделски култури с продукти за растителна защита. Но защо отново да не са виновни зърнопроизводителите и защо да не се спретне едно активно мероприятие срещу тях, особено в период на криза – може и да се изпросят някакви пари от цялата ситуация, нали? Но нашият авторитет отново е подронен – репортажи по телевизиите, говорят некомпетентни хора, настройва се общественото мнение срещу нас. Получи се за пореден път една добра спекулация. Извинявам се, но пробите излязоха и показаха друго. Това защо не се превърна в новина?

Затова с нетърпение очакваме една работеща наредба, която да очертае правната и нормативна рамка за работата между двете страни – пчелари и зърнопроизводители. Всеки трябва да носи своята отговорност. На много места конфликтите са междуличностни, там където има диалог, проблеми няма. Проблеми има там, където има схемаджии – такива, които си гледат пчелините само през камерата на телефона, но им е важно да вземат едни пари. Съжалявам, но нали е по-добре да си казваме истината в очите. За да можем реално да решаваме проблемите.

Знам, че на всички сме им виновни ние, зърнопроизводителите, но според мен измина един програмен период, в който бяха облагодетелствани определени групи от хора - от сектори, определени като приоритетни. Тези хора днес всички наричат чертожници, схемаджии. Това повече не бива да се допуска. Трябва да се подпомага реалното производство, а не къщи за гости, риби, прилепи и не знам още какво. И като се появи проблем – съответният чиновник трябва да отива директно при фермера. А не да излиза в болничен.

- Няма да се съгласят с вас нито биопроизводителите, нито пчеларите – ще ви четат субсидиите на декар и ще казват, че зърнопроизводителите получават най-голямо подпомагане.

- Защото не четат правилно. Премиерът Борисов няколко пъти каза, че земеделието е най-подпомаганият сектор, нали така? Хайде да смятаме. 1,5 млрд. лева всяка година отиват за директни плащания. Обработваемата земя е 35 млн. дка. При средна рента от 50 лева на декар, тези пари отиват при собствениците на земеделска земя, връщат се при хората. А ние, арендаторите и наемателите на земя, работим на пазарен принцип. Какво да кажем за малцината господа, които са собственици на близо 3 млн. дка земя – при тях субсидиите са чист доход, това по цял свят го няма. А ние плащаме данък върху субсидиите, които получаваме. 800 млн. лева всяка година се разплащат по Програмата за развитие на селските райони – там няма нито един зърнопроизводител. Ние искаме да знаем какъв е ефектът от тези мерки и програми, които са само за приоритетни сектори – био, плодове и зеленчуци, животновъди и т. н. Така че, много е лесно да гледаш отстрани и да правиш чужда сметка.

- Как да бъде постигната справедливост?

- В своята предизборна програма, например, Обединените патриоти предлагаха да бъде въведен данък върху физически и юридически лица, които притежават над 30 хил. дка собствена земя. Това е добро решение, но то още си стои само като точка в предизборната програма на Патриотите. Вместо това, се развиха какви ли не абсурдни идеи – като задължителен 14-дневен обществено полезен труд в земеделието, например. Такива мерки не вършат работа. В сектор „Зърно“ наетата работна ръка е на постоянен трудов договор, плащат се адекватни за квалификацията на труда заплати и реалните осигуровки върху тях. Пак казвам – трябва да се работи с реалностите, а не с добрите намерения.

Публикувана в Бизнес

Украйнският земеделец и блогър Руслан Нерод, който има и фирма за продажба на земеделска техника,  записа емоционално видео в което реагира на създаването на фалшив имидж на No-till като образ на борец за справедливост и спасител на света

Винаги съм ценял и уважавал различните гледни точки и чуждото мнение, започва видеото си Руслан Нерода. Много ми харесва технологията на земедеие без обработка на почвата. Тя развива креативността и открива нови хоризонти, както за нотилърите, така и за класиците и за традиционалистите. Но не разбирам тези, които казват, че тази технология на отглеждане на земеделските култури е най-правилната, а останалите бързо трябва да се спрат от практиката. При това хората философстват, показват фокуси и чудеса, заострят вниманието върху отделни предимства, забравят да споменат недостатъците...

Само до преди няколко години всички дружно се присмивахме на фирмите, които за да продават повече но-тилни сеялки ни разказваха всякакви небивалици за предимствата на технологията No-till. При някои след първите 3-4 години на нотил се повишаваше хумусът по 2-3 пъти, при някого добивите се вдигаха 3-4 пъти. А днес в аграрното медийно пространство наблюдавам, че както фермери, които работят по технологията No-till, така и някои медии започнаха да създават определен култ и пропаганда на тази технология. Ако преди казвахме, че излишната категоричност е враг на всичко добро, а най-добрата технология е тази, по която стопанството успява да работи най-ефективно, то днес вече наблюдавам откровено надсмиване, неприкрита ирония и дори определено презрение към онези, които използват почвообработващи машини. И дори повече – нотилърите изведнъж започнаха да смятат, че почвообработката унищожава създаденото от природата и разваля екологията. Вие сериозно ли?

Нека тогава да поговорим за химическо натоварване, което даваме на почвата с No-till. Сигурни ли сте, че глифозатът и останалите препарати са на 100 процента безопасни и няма да доведат до проблеми след време? Защо в Европа, която не е най-изостаналият по отношение на науката континент, днес не се наблюдава масово приложение на технологията No-till? А за предотвратяването на деградацията на почвата се смята достатъчно на законодателно ниво да се въведат в сеитбооборота сидерати и да се ограничи използването на химически препарати и торове. Нима европейците са толкова глупави и не разбират, че всички проблеми могат да се решат само с една технология?

Днес ни натрапват мнението, че в No-till химически вещества не се използват повече отколкото при класическата почвообработка. Пълни глупости! Нека да забраним напълно използването на химически препарати и да видим къде ще изчезнат всички нотилъри. Ако в традиционното земеделие има начин да се пребориш с плевелите и други проблеми с помощта на машини, то при No-till далеч не всеки успява да реши тези проблеми дори с използването на химия. И нито едно научно общество, институт, университет или академия в света не твърди, че край, светът спешно трябва да се откаже от традиционното земеделие и да премине на No-till, за да се спаси природата. Разпространението на тези технология в света също не се случва с бързи темпове, а по-скоро дори е обратното – забавя се. И дори се наблюдава определен спад в интереса.

Заедно с всичко това аз, като земеделец, работещ и по технологията No-till, и по класическата технология, определено смятам, че тази технология заслужава внимание. Тя е абсолютно работеща, интересна, но има както маса предимства, така и недостатъци. Също толкова ме дразнят хора, които никога не са пробвали да работят по No-till, но яростно доказват, че технологията не работи, необходима е специфична почва, или че No-till работи само там, където има много влага. Ядосват ме и тези, които са преминали на нулева почвообработка и започват да разказват на всички, че едва ли не иконите в църквата са почнали да плачат от радост. Че дори млеконадоят при кравите им се е вдигнал! Тази технология има нужда от практически индивидуално адаптиране не просто за определен район, а фактически за всяко стопанство и за всяко поле!

Не споря, че има страхотни фермери, на които всичко им се получава без проблеми. Те просто са внимателни към детайлите и имат някакъв талант, така че не са се сблъскали с проблеми при преминаването на нулева почвообработка. Има и хора, които са правили всичко 5 за 4 досега, но с преминаването си към No-till започват да посещават конференции и семинари, където освен технологията се разказва и как да се организира храненето, защитата на растенията, как да се смесват препаратите и т.н. Такива хора сменят технологията и не могат да повярват – преди зърнените култури ми даваха по 300 кг, а при No-till-а – по 400 кг от дка! Чудо! Не, приятелю! Просто, най-накрая си отишъл на училище, започнал си да учиш, да подхождаш по-отговорно към работата. Защото No-till изисква определена концентрация и засилена мозъчна работа! Тази технология не е за глупаци! Грешките при нея не се прощават!

А това са усетили на свои гръб други фермери. Тези, които браздяха година-две полетата със суперскъпи сеялки, стигнаха с незнанието си до непреодолими препятствия и край! Почват да обясняват на всички, че No-till не работи, това е глупост за наивници! Такива също има колкото искаш!

Именно заради това тази технология еволюира, видоизменя се, нуждае се от изучаване, експериментиране, нетрадиционен подход. Разбира се, аз съм благодарен на всички, които честно и откровено споделят своя опит в прилагането на технологията. Но не бива да се забравя, че No-till е само една от технологиите! Нито най-добрата, нито най-лошата! Тя е просто различен път. И този път е просто друг. Той не е особен, не е богопомазан, не е уникален. И нека се отнасяме към тези, които изкарват хляба си по друг път като към равни, а не като към някакви неуки люде! Защото въпроси има към всички, ако вникнем в нещата по-дълбоко!


Например, скоро гледах видео на нотилър, който показваше трактора си, отработил за 5 години едва 800 моточаса с коментар – О, чудо! Благодарение на No-till моят трактор никога няма да умре! И се замислих. През лятото си купих трактор, с него работя само на сеитба и за по-малко от година вече е отработил почти 500 моточаса. Нещо тук не е наред! Ако 800-те моточаса на нотилъра се разделят на 5 години ще получим 160 моточаса годишно. Ако разделим това на 8 часа работен ден, то значи тракторът работи едва 20 дни в годината. А това като че ли не говори за чудесата на No-till, а по-скоро за това, че човекът е натоварил правилно своите енергосредства с прикачна техника. А може би просто има малко земя за обработка. Или отлична организация на работата. Но не всеки фермер може да си позволи от началото да си купи нов верижен мощен трактор за 160 моточаса на година. При всеки условията са различни и подходът на работа – също.

Ако си припомним старите времена, ни препоръчваха за преминаване към No-till да култивираме 5 години! Днес подходите вече са тотално различни. А какво ще бъде след 20 години? Може би ще има плуг за No-till? Не знаем! Никой не знае. И почти никой днес реално не сравнява различните технологии. Колко фермери, като мен например, работят едновременно по няколко технологии – и по класическата, и по нулева? А този, който го прави вижда нагледно, понякога на едно и също поле, че понякога No-till радва много и дава неочаквани резултати, а понякога имаме пълен провал даже в сравнение със съседа, който не е чувал за нови технологии!

А колко от вас реално правят почвен анализ всяка година? Колко измерват уплътняването и разуплътняването на почвата? Според моите данни, от датчиците на сеялките, не всичко е толкова еднозначно. Промени в почвата има, но на всяко поле ситуацията е различна. Само веднъж тракторът или комбайна да мине по нотилно поле и отново – до тук! Отново всичко е сбито!

Всички си показваме един на друг структурна като извара почва. И какво от това? Какво ни дава това, за какво ни говори? Колко плюс килограма в добивите ни дава това или в долари. Къде са данните? Къде е математиката? Къде е икономиката? При това не за година, а за няколко години. С оглед на всички инвестиции. Ако преди се смяташе, че за No-till трябва да се инвестира само в сеялка, тоест продавате плуговете и култиваторите и купувате сеялка, и ще бъдете щастлив нотилър. Но вече е очевидно, че е необходим добър съвременен комбайн, желателно със стрипер хедер, сеялка за сидерати, желателно с вграден хедер, трябва да се купуват или приготвят коктейли от покровни култури, да умееш да ги управляваш. Еднозначно е необходим различен подход към сеитбооборота и много друго. Кой е изчислил всичко това? И какво е доверието към цифрите, които представят блогърите и продавачите на техника за минимална почвообработка?

Затова просто призовавам – престанете да ни правите на глупаци! Престанете да продавате на хората страх от необратими последствия от почвообработката. Твърде малко време от прилагането на минималните почвообработки е минало, за да се правят категорични изводи! Просто не сте срещали нормални, грамотни опоненти на тези технологии. Но започнах да забелязвам, че тях вече никой и не иска да ги слуша! Много по-лесно е да се правим, че противоположно мнение не съществува. И да се правим на рицари на тайния орден на No-till, които знаят нещо, което другите не знаят! Нека както преди да правим експерименти, да изучаваме, да анализираме данни, да споделяме опит и да работим над общото развитие, каквато и технология да прилага всеки един от нас! Пропагандата на конкретен начин на мислене никога не е водила до нищо добро! Колкото повече представяме желаното за истина, толкова повече се отказват от нас сериозните хора, които действително биха желали да изпробват нещо ново! А повярвайте ми – като на фермер и на блогър – зад всичко, което снимат и показват блогърите има огромно количество неща, които не се показват! Това са и грешки, и купища дългове, кредити, проблеми... Затова нека не делим хората и технологиите на правилни и неправилни!

Публикувана в Растениевъдство

България ще получи 12 млрд. евро от пакета, който Европейската комисия предлага за възстановяване на икономиките на 27-те след Covid– 19.

Общият спасителен пакет възлиза на 750 млрд. евро. Това се казва добра новина! Полезно е обаче да припомним: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.

12 млрд. евро за България, срещу връщане на 3,3 млрд. извън тази сума и то след години, не звучи никак зле. Ще ни ги дадат обаче, ако имаме план, който можем да защитим. А имаме ли план и какъв е той?

Показателно е името, с което ЕК е кръстила спасителния корона пакет – Ново /следващо/ европейско поколение. Каквото и да означава това – 3,3 млрд. ще ги връща следващото поколение, а 12-те ще ги похарчи сегашното. Няма лошо, ако ще твори блага за години напред и ще създава устойчив бизнес.

Колко от тези пари ще стигнат до земеделието? Засега Брюксел не отстъпва от приоритетите си: дигитализация, Зелена сделка, успешен Общ пазар. Тази попара обаче не ни харесва. И нямаме никакъв план как точно ще се впишем в нея.

У нас си играем на политика. Кризата с Covid– 19 все повече заприличва на популистка предизборна препирня. Всеки дава акъл и смята, че държи нотариален акт върху истината. През това време редица бизнеси остават в ступор, възстановяването ще отнеме години. Постигнат с национален консенсус план за възстановяване на икономиката няма.

Това означава, че има реална опасност въпросните 12 млрд евро да потънат в неясни проекти с неясен резултат. Какво пък – нищо ново под българското слънце. Нали сме царе в усвояването на европейски пари. Дори без план и без стратегия. Криза е, кой ще ти мисли за такива работи, нали? Да му мисли следващото поколение.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Овощарството носи много по-високи доходи от зърнопроизводството, но след много инвестиции. Съвременно земеделие без наука и иновации, не става. Нашата страна все още остава износител на суровини, а трябва да инвестираме в преработката – убеден е младият, трето поколение земеделец

Ася Василева

Да прекараш един ден в „Агротайм“ – Исперих, не е достатъчно, за да видиш всичко, което се прави тук. Не е достатъчно да видиш сигурно и една трета от дейностите. Но е достатъчно да усетиш духа на съвременното модерно земеделие, изградено върху основите на здравата българска традиция.

Какво отличава "Агротайм" от конкурентите й? Това е въпрос, на който нейният собственик и управител Иван Иванов отговаря така: „ Най-вече подходът и това, че и дядо ми, и баща ми са вградили едни неотклонни ценности и морал за работа в компанията и дъщерните й дружества. Ние никога не сме продавали дори един килограм продукция без ДДС. Никога не сме си позволявали да осигуряваме служителите си на заплата, различна от реалната. Никога не сме правили схеми с европрограми“.

98001032 233120901325639 2062723142723305472 n
„Агротайм“ е една от най-големите фирми производителки и износителки на семена и заедно с дъщерната „Аннона грейн“ обработва около 80000 декара в районите на Разград и Исперих. Компанията разполага с модерни съоръжения за почистване, сушене и съхранение на семената и зърното. Изнася зърно в Германия, Швеция, Испания, Италия, Гърция, Йордания, Ливан, Египет, Тунис, Мароко и Мадагаскар.

„Агротайм“ произвежда и плодове под фирмената марка „Бориса“. Общата площ на черешовите градини е около 700 декара. През 2017 година в сътрудничество с израелската компания „Бен Дор“ исперихското дружество създаде експериментална овощна градина за нови сортове кайсии, сини сливи, праскови, ябълки и круши.

Наскоро „Агротайм“ започна производство на плодови ликьори, съвместно с партньори от Великобритания. Първите им продукти са ликьор трънков джин – приготвен от диви трънки от околностите на Исперих, и ликьор дренков джин – приготвен от дренки, култивирани в овощните градини на фирмата.

„Агротайм“ притежава един от най-големите свинекомплекси в България, с най-модерните системи в сектора. Капацитетът на фермата е 80 000 свине годишно, който през 2020 година ще бъде увеличен на 85 000. Екипът на свинекомплекса е изключително висококвалифициран и се ръководи от управител от Дания. От 2014 година „Агротайм“ е инвестирала около 12 000 000 лева за нововъведения в свинекомплекса, който е превърнат в първокласна европейска компания.

През 2017 година фирмата се разширява с още едно звено – „Агротайм техник“, която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации на земеделците. „Агротайм“ е и единствен официален представител за България на листните торове Фолик.

“Агротайм“ е сред най-големите работодатели в региона и осигурява постоянна заетост на 370 души, като всяка година наема и около 120 сезонни работници.

Иван Иванов, управител на „Агротайм“ е трето поколение земеделец. Семейната фирма „Агротайм“ е създадена през 1992 година от дядо му Иван Крачунов, който през 1996 година бе избран за Агробизнесмен на България. Девет години по-късно бащата на Иван Иванов – Теодор Крачунов, също бе удостоен с престижната награда.

 Иван Иванов е бакалавър по „Международни финанси и търговия“ от University of Portsmouth – Англия, и магистър по „Хранително-вкусова промишленост“ от Heriot-Watt University – Единбург, Шотландия, и по „Мениджмънт“ от London School of Economics and Political Science. Връща се в България, за да поеме семейния бизнес и да го изведе на ново ниво. А именно – на равнището на съвременното земеделие на младите и иновативните.

100846590 660661278047090 8584960221007314944 n

Със земеделеца трето поколение разговаряме в черешова градина „Регина“ в град Исперих. Това е изцяло ново насаждение от 12 сорта, които са северноамерикански разработки, главно канадски и американски. Прави впечатление колко поддържана е градината, колко добре са оформени дърветата, вече натежали от плод. Изградено е капково напояване, поставени са кошери за опрашване. Красиво е, но разбира се, това са огромни инвестиции в един рисков бранш – овощарството. Оттук тръгва и моят разговор с Иван Иванов.

Защо заложихте на черешите?

На първо място защото черешите са много вкусен плод. На второ – защото вече имахме няколко започнати такива проекта. Инвестирахме в 2 овощни градини и в предприятие за заготовка, калибриране, сортиране, опаковане на плодове и череши. Ние се утвърдихме като предпочитан доставчик на череши не само в България, но и в още две европейски страни. Това беше естествено продължение на вече установения бизнес.

Общо имаме 700 дка черешови градини и 100 дка експериментални овощни градини от най-различни видове. Но основният бизнес са черешите. Използваме най-модерните сортове в света, които човек може да засади в България. Дърветата в градина „Регина“ са в своята четвърта година в момента. Благодарение на плодородните почви в нашия район на Лудогорието, имаме един много силен растеж и за първи път тази година ще имаме и значимо количество плод от тази градина, който да реализираме на пазара.

Пазар за български череши има. Разбира се, казвам го с уговорката, че 2020 г. е малко по-особена заради проблемите, свързани с коронавируса. И въпреки това интересът продължава, особено към нашите череши, защото ние успяхме миналата година да се утвърдим като надежден доставчик на качествени череши във Великобритания в две големи търговски вериги. В резултат на 18-месечни преговори станахме първият производител, който успя да регистрира България като страна на произход в две от основните вериги супермаркети във Великобритания – Marks & Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на одобрените страни на произход, така че ние отворихме пътя на много други производители от страната. Оттам заявиха след приключването на сезона през миналата година, че българските череши са били номер едно на техния пазар. Така че вече имаме запитвания и от няколко седмици текат преговори да реализираме през настоящия сезон плодовете отново там.

Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, но това се оказва много самарянска и трудна работа поради факта, че нашите производители са изключително изостанали със стандартизирането на продукцията, с управлението на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме възможност да приемаме, сортираме и пакетираме различни видове плодове.

98078703 537844153573689 70901019474657280 n

  • Защо овощни градини? Зърнопроизводството изисква много по-малко инвестиции и работна ръка...

  • Това е особено интересен въпрос за България. Имаме огромни площи със зърнопроизводство. Включително и ние, в нашите дружества, гледаме огромни площи със зърнени култури. При овощарството и зеленчукарството доходът от единица площ е много по-голям. Тоест площите, заети със зърнени култури, не са най-добре оползотворени откъм приходи не само за стопаните, но и за държавата.

Вярно е, че в овощарството трябва много повече работна ръка и инвестиции, но с развитието на модерните технологии като роботизация дори в брането на ягоди и малини, това се променя. Вярвам, че такива разработки ще се появят и за дърветата – череши, сливи, праскови, кайсии. Така че овощарството ще става все по-актуално, особено с по-високия приход от декар. Тези войни, които ги има в зърнопроизводството за по-високи ренти, изстискват и последните сили на зърнопроизводителите и те няма да имат избор, освен да се развиват в по-интензивни производства.

  • Какво е положението в зърнопроизводството при вас?

  • Има леко засушаване към края на април. Нашите пшеници доста добре се справиха с това предизвикателство. Нямаме щети и в началото на май бяхме добре подкрепени от традиционните ранномайски дъждове. Валя 2-3 дни, което даде достатъчна влагозапасеност, за да си гарантираме нормални добиви. В други области имаше по-сериозни проблеми, някои колеги се наложи да разорат есенниците и да сложат пролетници на тяхно място.

  • Знам, че имаш възражения срещу неравенството на европейските субсидии. Какво мислиш в тази посока днес?

  • Мисля, че Европейският съюз трябва на нова основа да докаже, че е справедлив и еднакво щедър с всички страни членки и техните земеделски производители. Това ще бъде и много сериозен политически сигнал за ценностите и морала и свободния пазар, като основополагащ в ЕС. Няма как да градим устойчиво бизнеса си, ако на теория сме в положение на отворен общ пазар, а всъщност той не е съвсем справедлив и еднакъв за всички. Не може ние, българските земеделци, да бъдем дискриминирани и да получаваме по-ниски ставки на единица площ от западните страни членки.

Ще дам пример – Германия е най-сериозният нарушител на свободния пазар в Европа. 67 пъти от основаването на общия пазар в ЕС страната е санкционирана за нарушаване на практиките на свободния пазар и то за нерегламентирана държавна помощ за различни отрасли.

98316878 566954524237922 3037208057764380672 n

ЕС трябва да изгради наново пазара като една отворена система, в която младите хора да видят справедливост, и да се развиват всички заедно на еднаква основа.

  • Струва ли си да се прави земеделие в България, или това е любов?

  • При тази природа определено си струва да се прави земеделие. Винаги при такъв въпрос давам за пример Израел. Може и да звучи изтъркано вече, но израелците направиха чудеса от техните песъкливи почви и пустиня. А ние, с нашите дадености, много вяло стоим зад това, което би могло да се направи. Трябва да се даде много по-мощен сигнал, че в България може да се гради устойчиво и модерно земеделие.

  • Какви са конкретните ти предложения?

  • Те са в няколко посоки. На първо място трябва да се отдаде много сериозно значение на науката – разработването на сортове, на породи и всякакви разработки за нашите условия, нашия климат, нашите почви, нашите култури. За съжаление, както знаем, институтите почти не работят. Дори и да работят, нещата не са това, което трябва да бъде. Работещата наука ще постави основа за взаимодействие с бизнеса, който да добавя по-голяма стойност към своята продукция, така че тя да се продава на по-добри цени, на по-конкурентни пазари, на пазари с по-висока платежоспособност.

За другото, което трябва да се направи, вече споменах – еднакви условия за всички участници в общия европейски пазар, за да можем ние да инвестираме парите си във все по-скъпите техника и технологии, в иновациите, които ще ни направят наистина модерни земеделци.

Досега всички европрограми бяха ориентирани към това ние да догоним западните страни. И ние все ги гоним, обаче кога ще стане така, че да сме на едни нива с тях и да започнем да ги конкурираме? Докато си накупим техника, въведем нови технологии, докато направим силозни стопанства, капково напояване, все не можем да напреднем.

И като споменах напояване – това е една друга отворена и много значима за земеделието тема, на която не се отделя необходимото значение. А поливното земеделие е бъдещето. Климатичните промени, сушата вече сериозно застрашават земеделието у нас. България е много слънчева и сравнително суха страна и според мен в новия програмен период има нужда от специална програма за поливно земеделие.

Другото, на което трябва да се даде много сериозен тласък, е последващата преработка. България все още остава износител на суровини. Това се отнася за всяко едно наше производство, което е в необходимите количества, за да има износ. Ние сме износител на зърно. По оперативните програми трябва да се предостави по-широк достъп до по-големи средства за инвестиране в преработка. Преработката само ще добави стойност към производството и ще се намали частта на износ на суровини.

А какво правим досега? Експлоатираме почвите, отглеждаме едно зърно, голяма част от него отива за износ с най-ниската възможно добавена стойност и в страната ни остават жълти стотинки. А тези плодородни почви могат да се ползват за много по-смислени неща. Но за да стане това, трябва да работи науката, да се създават нови продукти и да се намират иновативни решения, трябва да се добави съпътстваща инфраструктура, преработвателни и заготвящи предприятия.

Ще дам пример със свиневъдството. В България няма нито една значима, модерна, голяма кланица от западен модел, която да даде възможност за износ на продуктите ни на азиатските пазари. Такива кланици има в Дания, в Германия, в Испания, но в България няма. Тоест българският сектор „Свиневъдство“ е ограничен от неефективността на местните кланици да повишава себестойността на нашата първична продукция. Една модерна кланица е абсолютно роботизирана, в нея почти не работят хора, всичко е много стерилно и много хуманно. Но такава кланица струва 40-50 млн. евро. А досега оперативните програми за преработка бяха до 4 млн. лв. Кой и какво може да направи за 4 млн. лв?

Драскаме по повърхността, без реално да правим значими ходове. А в животновъдството категорично имаме шанс. Да се върнем на това, което вече казах, че сме огромен нетен износител на зърно. А това зърно може да се преработи в последващи продукти по веригата, например за производство на месо, вместо да се изнася като суровина. Храната е тука, тя е до нас. Винаги животновъдните комплекси се правят там, където е храната.

АЧС-то не е проблем. Има начини да се контролира заболяването. Ние сме се опазили, предприели сме необходимите мерки. Дори мерките, които прилагаме, са много над официалните задължителни изисквания. Има как да се оцелее.

Това ли е моделът на едно устойчиво стопанство? Затварянето на цикъла?

  • За да стигне нашето стопанство дотук, то е създавано от три поколения земеделци. И това, което споделям, са вижданията на три поколения, събрани в едно.

  • Ще останеш ли в България?

  • Засега оставам. Борим се, градим това, което зависи от нас. С трудности, естествено, но и с модерни решения. Ако докажем, че сме успешни, това ще е една победа за българското земеделие и за младото поколение.

Публикувана в Бизнес

През изтеклия седемдневен период агрометеорологичните условия се определяха от динамично време, съчетано с неблагоприятни за земеделските култури метеорологични явления. Регистрираните градушки и суховеи причиниха повреди от нараняване и увяхване в различна степен по посевите и трайните насаждения. В резултат на падналите валежи в края на периода се подобриха почвените влагозапаси в Северозападна България и в някои райони на Централна Северна България.

През следващия седемдневен период вегетационните процеси при земеделските култури ще протичат при температури, близки до нормата, а в някои котловинни полета и под нормата за месеца. Прогнозираните чести превалявания с локален характер през първата половина на периода, на много места в страната ще подобрят почвеното овлажнение и ще осигурят необходимата вода за растенията в момента.

През периода при пшеницата ще протичат фазите цъфтеж, формиране на зърното и млечна зрялост. По време на формиране на зърното житните растения имат повишено водопотребление. При царевицата и слънчогледа ще продължава процеса на листообразуване.

 При овощните видове ще се осъществява наедраяване на плодовете и завръзите, а при ранните череши и масово узряване на плодовете. При лозата ще протича отделяне на реса и цъфтеж. В рапичните посеви ще се наблюдава преминаване на цъфтежа и начало на узряване.

Остава опасността от градушки, но вероятността за нанасяне на щети по земеделските култури е малка поради прогнозираната ниска интензивност на явлението. Условия за провеждане на растителнозащитни пръскания и агротехнически мероприятия ще се създават през дните от втората половина на периода.

            Драгомир Атанасов

            Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите от сушата, тази година имаме шанс да бъдем фактор на зърнения пазар

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, невиждана суша тази година, сбъркаха ли някъде земеделците в агротехническите мероприятия?

- Никой никъде не е сбъркал съзнателно. Всеки разчита, че през февруари, март, април ще има валежи със стопанско значение. И когато те не се случат, а вече е наторено, става лошо. Като добавим и необичайно ниски температури през пролетта, става още по-зле. От много години прочутата със своето плодородие Добруджа се променя и днес не е това, което е била. Виждам, че колеги започнаха да изграждат ветрозащитни пояси, защото през годините много гори са изсечени в този район. И това оказва влияние върху климата, върху валежите. В момента говорим за стотици хиляди декари пропаднали площи с пшеница.

- При вас обаче картината е свежа, видно е от клиповете, които пускате в социалната мрежа. Работите от 5 години по No-Till технология – това ли спаси вашите посеви?

- Преди дни ми се обади една жена от Каварна, гледала клиповете. Искала да дойде при мен и да види на място как точно става. Разказа ми, че обработва 1000 дка земя с пшеница, 450 от тях трябва да презасява, защото зърното е погинало. Това е 50% тотална загуба, разбирате ли какво означава това за едно семейство? Тези хора са вложили по 60-70 лева на декар, за да засеят. Плащат по 120 лева рента. Как ще се справят, след като 50% от стопанството е ликвидирано?

- Как се плащат високи ренти при лоша стопанска година?

- Отдавна беше ясно, че рано или късно, този балон с надутите ренти ще се спука. При година като сегашната, масово земеделските производители ще изпаднат в невъзможност да продължат своя бизнес. В района на Шабла и Каварна стопанствата са от порядъка на 6 до 10 хил. дка, като собствената земя е по-малко от една трета. За останалата се плаща рента. При разходи от 100-110 лева за конвенционална пшеница и рента от 120 лева, стигаме до 230 лева. Каква трябва да е цената на пшеницата, за да се покрият тези разходи?

- А субсидията какво покрива и как трябва да се образува рентното плащане?

- Субсидията е 30 лева, кое по-напред да покрие? Според мен най-добрата рента е платената - към нея трябва да имат отношение както собственикът на земята, така и ползвателят. Ако единият печели и другият ще печели. Не може единият постоянно да бъде притискан. Икономически обоснованият принцип на образуването на една рента предполага цена от около 15% от стойността на добива. Така се образува рентата във Франция, в Германия. Ако получаваш 200 лева от декар, плащаш 30 лева рента. Това, разбира се, основано на принципа на свободното договаряне. Да се плаща 100 лева рента и нагоре при некомасирана и при неполивна земя е нереално. Медалът няма две страни, не е необходимо противопоставяне – трябва да се търси баланс. Бил съм председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, познавам и тази гледна точка. Всички трябва да седнат на една маса и да се намери пресечната точка на интересите. А един бизнес е печеливш и реален тогава, когато можеш да го правиш и без да взимаш субсидии.

- Щети от сушата има, но няма заплаха за зърнения баланс – това обяви министър Танева на пресконференция в Министерския съвет. От вашата камбанария каква е картината?

- Да бъде така добра г-жа Танева, да отиде лично да види, на място. Попово, Кубрат, Исперих, Шумен, Провадия, Каварна, Добрич – посевите тотално са подгорени. Дали и по 100-200 килограма ще се приберат от декар? При цена от 30 стотинки, това са 60 лева приход. А разходите са от 180 до 240 лева – в зависимост от рентата. Кой земеделски производител ще издържи, дали няма да има фалити? При условие, че почти във всяко стопанство две трети от площите са с пшеница. Колко души ще издържат – 60-100 човека. А останалите? За мен няма проблем, аз отглеждам 21 култури в моето стопанство, но другите? И при мен пшеницата е основна култура, но благодарение но No-TiIl технологията, засега нямам щети. Земеделските производители, които търпят щети от сушата, трябва да бъдат подпомогнати адекватно. А това означава незабавно. Не след 3 месеца.

- Ваши колеги зърнопроизводители изразиха съмнение, че ще могат да бъдат адекватно компенсирани – най-малкото ще бъде трудно да се администрира този процес, защото става дума за стотици хиляди декари с пропаднали площи – как ще го коментирате?

- Който не може да администрира, да си ходи. Моите и вашите данъци нали отиват, за да плащаме заплатите на чиновниците? Както могат да администрират активите, така ще се справят и с пасивите. Има ли желание, има и начин. Извинявам се, но съм афектиран, защото постоянно чета всевъзможни идиотщини като мерки към производителите. В МЗХГ има и кадърни кадри, добри експерти, но по-голяма част са хора, които са се затворили в едни кабинети и искат да чуват определени неща – че няма проблеми в земеделието и всичко е ОК. Че ще се ожънат 5-6 млн. дка с пшеница. А че 500-600 хиляди декара са отишли по дяволите заради сушата – за тях това не е голям проблем. Вътрешният баланс ще бъде вързан, износът е друга тема. Но това не е така. Защото зад тези 500-600 хиляди декара загуби стоят човешки съдби. Малоумно е да не се проумява това. Ясно е, че България няма да остане без хляб. Ние сме нетен износител на пшеница. Но при тази суша, земеделските производители час по-скоро трябва да бъдат компенсирани за щетите. Колкото и да са трън в очите, зърнопроизводителите са сериозно перо от Брутния вътрешен продукт. Износът, който се прави, не е за подценяване. Нещо повече, тази година имаме възможност за много добър пазар – предвид данните за ситуацията в Румъния и Украйна, във Франция и в Италия. Имаме шанс да бъдем фактор на пазара.

- Увеличават бюджета със 140 млн. лева по директните плащания и по обвързаната подкрепа – това вече създаде напрежение, от сектор „Плодове и зеленчуци“ скочиха, че парите пак ще отидат при зърнопроизводителите. Има ли война между браншовете?

- Няма такава война. Ако има, тя се създава изкуствено, защото най-лесно се работи на принципа „Разделяй и владей“. Занимавал съм се със зеленчукопроизводство и знам колко е неблагодарна тази работа. Изцяло подкрепям исканията на колегите. От министерството трябва да ги подкрепят обаче реално – като субсидират сезонната заетост, например.

- На всичкото отгоре и пандемия…

- В която нямаме абсолютно никаква подкрепа на правителствено ниво – нито 60/40 има за сектор „Земеделие“, нито по отношение на сезонната работна ръка, нищо. Качествените български работници вече заминават за сезонна работа в чужбина, лично видях как 63 човека се качиха на бусчета и заминаха в Швеция – нещо да берат, няма значение какво.

- Прави впечатление, че в момента всички искат пари – заради кризата с коронавируса.

- Всеки вероятно ще претърпи някакви загуби заради тази криза. Важно е подкрепата да е адекватна. А ние какво правим? Задължаваме веригите да продават българска локална продукция. И какво постигнахме – удавихме се, преди да сме сложили спасителната жилетка. Дълги години съм бил служител на голяма търговска верига и знам, че те ще защитят своя търговския интерес. Ще сезират Брюксел и изобщо няма да се впечатлят от назидателния тон и размахания пръст от когото и да е премиер или земеделски министър. Ако управляващите искат да помогнат на българските производители на плодове и зеленчуци, не е ли по-добре да се забрани вноса – на турския домат, на египетския картоф? Могат да бъдат намерени хиляда причини за подобна мярка, особено при сегашната ситуация. Адекватна мярка е онази, която може да подейства днес и сега. Добре, че поне не обявиха извънредно положение за работата на полето.

- И тази година се зацикли с Кампания 2020 – в последния момент срокът за подаване на заявленията беше удължен, защо това се превръща в хроничен проблем?

- Бесен съм от всичко, което прави земеделското министерство. Действа се на пожар. В последния момент, в 6 без 10, както се казва, беше удължен срокът за подаване на заявления по директните плащания. Защо беше нужно това, след като повече от месеци всички алармират, че има проблем. „Не, няма проблем“, отговарят от аграрното министерство. И в последния момент се съгласяват с нас и удължават срока на кампанията. Ние някакви идиоти ли сме, какво точно се случва? На каишка ли смятат, че могат да ни държат. Не са познали, само това ще кажа.

- Защо толкова малко хора са се очертали сами, по електронен път – едва 4% - толкова ли е сложно?

- Не е сложно, изнервящо е. Една камара „стъпки“, с които трябва предварително да се запознаеш – сядаш и четеш, отнема време. Да, би било удобно всеки сам да го прави по електронен път, стига системата да работи както трябва. А тя не работи. Така или иначе, пак трябва да отидеш до земеделската служба – за да сложиш мерките и да финализираш заявлението. Самото очертаване, чисто географски, не е никакъв проблем. Ние имаме готови шейп файлове и ако всичко е наред със системата, очертаването става бързо. Но системата не работи, все нещо в нея свети в червено. Кой има толкова време да виси и да дебне, като трябва да е на полето. Хората на Луната кацнаха, ние една работеща система не можем да измислим.

- Още есента биопроизводителите алармираха, че ще има такъв проблем – и заради новия регистър, но от МЗХГ уверяваха, че всичко ще бъде наред.

- Аз съм и биопроизводител и казвам това, което казват и всички други колеги – за био-то системата за подаване на заявления не работи. Защо трябваше да се променят правилата, което реално скъси срока за кандидатстване до рамките на няколко дни, след като Кампания 2020 започва на 1 март и приключва на 15 май? Как по-точно да се справят биопроизводителите? С кого се оправдаваме – с коронавируса ли? Службите не са спирали да работят по места, хората изнемогват, вечер почти до полунощ стоят, но проблемът не е при тях, а в София – в МЗХГ и в ДФЗ. Това е истината. Моето заявление успях да го приключа на 14 май в 22.30 вечерта. Пред всяка общинска земеделска служба са наредени минимум по 50-60 човека, които чакат системата да „благоволи“ да тръгне, за да си подадат заявленията. Такива опашки не съм виждал от Татово време – когато се чакаше за банани. Искам само да попитам министър Десислава Танева тя колко пъти лично отиде до някоя от службите, за да види как става кандидатстването?

- Тазгодишната суша ще принуди ли земеделците да променят технологията на своята работа?

- Ще започне да се налага прилагането на нови технологии, които целят подобряване на почвата, влагозадържането. Всички ще тръгнат в тази посока. Напояването обаче е химера. При сегашната политика, то няма как да се случи. За да има напояване, трябва да има комасация. За да има комасация, трябва да има политическа воля. За да има политическа воля, на някой трябва да му стиска да го направи. Ако обаче наближават избори, изобщо няма да се случи. Проблемът със земеползването също остава нерешен – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи в този му вид, в частта за споразуменията по чл. 37 В, работи единствено и само в полза на измамниците. Потърпевши са реалните земеделски производители. Има едни хора, които само очертават постоянно затревени площи, годни за изкосяване или т. нар. пасища. Крайно любопитно е: колко от земеделците, които миналата година са получили субсидии, са такива, които имат само и единствено постоянно затревени площи /пасища/ – без животни и без да отглеждат никакви други култури? В тази посока се трупа напрежение и в един момент ще ескалира. Но в министерството са си заровили главата в пясъка – като щрауси.

- Премиерът на няколко пъти напомни, че земеделието е силно субсидиран сектор и това беше една от причините храните да отпаднат от списъка за намаляване на ДДС – прав ли е Борисов?

- Много искам да спрат субсидиите в земеделието само за две години. Землищата ще се изчистят от измамници. Колко от държавните чиновници миналата година бяха ангажирани в проверката на т. нар. обвързана подкрепа при плодовете и зеленчуците, колко държавен ресурс се изхарчи, за да се разбере нещо, което и на слепите беше ясно – че парите по обвързаната подкрепа се крадат. Не е необходимо да ходиш на терен, схемаджиите са ясни само по подадените заявления. Защо проверяват хора с 20 дка, а не проверяват онзи, който е заявил 2 500 дка картофи? Не е ли очевадно, че второто е схема за източване? А и как, например, се гледат картофи край Елхово? Ами гледат се, щом субсидията е над 100 лева на декар. Ето това е нашето земеделие. Но аз не съм съгласен с това положение. Аз плащам данъци, осигуровки на 20 души, които работят при мен на трудов договор и работя. Измамникът няма мярка, която да не ползва, не произвежда нищо, не генерира брутен вътрешен продукт, не плаща ДДС, взима фалшиви фактури и си прибира парите по т. нар. „обвързана подкрепа“. Това не е реална конкуренция, това е измама. Ако в страната всяка година влизат 1 млрд. лева за земеделие, които отиват при 80-90 хил. земеделски производители, 25% от тях се „усвояват“ от измамници. Убеден съм в това.

- Какво точно правят тези хора?

- Ще ви нарисувам портрет на един такъв измамник. Той е очертал, примерно, 20 хил. дка пасища. През декември взима близо 20 лева на декар по директните плащания – хоп, 400 хил. лева по сметката. Без да има машини, работници, вложения и т. н. Той има само едно ЕООД и усвоява субсидии. После взима пари и по Натура 2000. Той даже предварително ги е проучил. Идва при мен и ми казва: аз тези блокове ги искам, защото са включени в Натура. А аз ги работя 10 години и не съм взимал тези пари, не съм се интересувал даже. Той обаче е наясно. И аз съм принуден да ги дам, за да сключа споразумение за ползване на земята. Иначе моята работа ще страда. После взима пари по линия на зелените плащания. И субсидията на декар отива на 60 лева. При 20 хил. дка това прави 1 млн. и 200 хил. лева. При нула лева разходи и вложения. И те не играят с едно ЕООД, играят с няколко и усвояват още повече пари. Затова ви казвам - няма битка между малки и големи или между отделните браншове. Има битка между реалните фермери и измамниците.

- Нима в МЗХГ и в ДФЗ не знаят за това?

- Не знам, сигурно знаят. Попитайте ги. Непростимо е да имаш финансови инструменти в ръцете си, необходимата администрация и да не правиш нищо. Ако не правиш нищо, значи не си за тази работа. От 2007 година правим кампании по директни плащания. И всяка година си чупим краката още на старта. Тази година просто беше върхът. От 6 години чакам обезщетение за едни 1000 дка пропаднала рапица. Даже не искам и да го получа. Толкова вече ми е гнусно. А се занимавам със земеделие от 17 години.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 19 Май 2020 01:46

Писма до никъде

Тъжно му става на човек, като гледа как са се юрнали българските фермери писма да пишат. Кой ще ги чете е друг въпрос.

21 браншови организации искат намаляване на ДДС за храните – на 3 до 5%. Няма да стане. Аграрният бизнес, в сравнение с други сектори, ползва огромни данъчни облекчения. Осигурителният праг за регистрираните земеделски производители е обидно нисък - 420 лева, а за едно самоосигуряващо се лице е 610 лева. Всяка година в българското земеделие влизат 1 млрд. лева. Това, че някой източва част от тези пари е друг въпрос. Но мегдан да се искат още привилегии трудно ще се намери.

Младите фермери имат визия за справяне с кризата. Чудесно. В техните ръце е бъдещето на стопанския сектор. Защо обаче рядко се чува гласът им? И защо дори и сред тях вече има битка за представителност? Ударите под кръста са видни за всички. Никак не са красиви.

Истинските млади фермери смело скачат в капана на проектите по ПРСР. Докато вземат мизерните 50 или 30 хиляди лева, вече са се набутали с кредити и триста пъти се проклинат, че са се хванали на тази въдица. Тарикатите пък си прибират парите, купуват си лъскав джип и оставят мама и тате да изпълняват бизнес-плана по проекта.

Онзи симпатичен градинар Красимир Кумчев изживя своите 5 минути слава в Министерския съвет. Сега зеленчукарите ругаят министерството и питат защо не се изпълнява планът „Кумчев“? Защото никой не е слушал внимателно.

Министър Десислава Танева многократно и ясно заяви, че компенсации ще има само за онези, които имат 20% спад в доходите в сравнение с миналата година. Документирано с фактури.

Биопроизводителите луди станаха с тазгодишната Кампания по директните плащания. На всичкото отгоре кой да ги защити – скоро взеха главата на ресорния им министър Чавдар Маринов. Биопроизводителите обаче са интелигенти и възпитани хора. Благодарни са, че в 6 без 10 от МЗХГ ги чуха и удължиха кампанията с 5 дни. Не е ли ужасно тъжно да си принуден да бъдеш благодарен от безсилие?

Овцевъдите и козевъдите си траят. Ритаха срещу подкрепата за кланиците, но после се оказа, че стоката е разпродадена. Отново предимно на черно и то на добра цена. За това, че на места е имало дефицит на българско агнешко, карай да върви. Ами толкова си можем – по едно агне за Великден връзваме. Другото е статистика. То пък кой ли й вярва?

Говедовъдството крета и умува. Сектор „Мляко“ както винаги е на кръстопът, „Месо“-то още бистри политиката на основополагащите правила. Междувременно, всички пресмятат субсидиите. Нищо, че се пишат пазарно мислещи.

Зърнопроизводителите мълчаливо стискат зъби и се молят само за едно – за дъжд. Свикнали са всички да си играят политическата игра на техен гръб. Свикнали са да бъдат трън в очите. Страната без хляб няма да остане, но десетки малки зърнопроизводители тази година може и да ударят кепенците на своя бизнес.

Зад всяка фалирала ферма обаче стоят човешки съдби. Планове, надежди, мечти за по-добър живот.

Къде ги бъркаме нещата, пусто да остане? Защо никой не чете онези дълги и пълни с умни предложения писма? Може би никой не вярва на написаното в тях. А самите автори на писмата вярват ли си?

Златна пшеница, рози, вино, мед, бяло саламурено сирене, чисти биологични продукти – каква прекрасна земеделска визитка на България става от всичко това! Ако обаче браншовете бяха единни и под една шапка – Национална земеделска камара, например.

Когато едно писмо е подписано от национално представителна браншова организация и то само от една - с цялата и категорична тежест на всички сектори, които съставляват аграрния бизнес в България, писмото има шанс да бъде прочетено от властта.

А днес браншовите земеделски организации пишат ли, пишат писма, които никой не чете. Защото това са писма до никъде.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Вълнеста глушина

Отлична коренова система, голяма биомаса и пефектен азотфиксатор. Вълнестата глушина доказано оставя около 36 кг азот на 4 декара (80 паунда/акър) в безорна система. Всичко това я прави перфектната покривна култура.

При опит, проведен в университета в Мериленд в сравнение на вълнестата глушина с грах, детелини, пшеница и угар, тя се оказва най-ефективна и икономически изгодна. Освен, че осигурява покров, кореновата ѝ система оставя почвата в много добро състояние. Надземната ѝ маса може да достигне над 3 метра дължина и ефективно да потисне развитието на плевели. По-силен растеж се наблюдава напролет, но за да се развива безпроблемно е важно да се засее в подходящи срокове. Зимните студове могат да я повредят, ако не се е закалила добре. За условията на Мериленд сеитба се извършва не по-късно от 6-и октомври. Така покровът оцелява най-добре и дава максимум фиксация на азот през пролетта. За условията на Охайо обаче късната сеитба не е работеща. Там тя се извършва до август, защото след този срок оставя твърде малки количества азот след себе си. В по-сурови условия глушината не бива да се сее през есента.

Често се практикува засяване в смеска с ръж. Така фермерите си осигуряват плътна мрежа от коренови системи, както и по-добра аерация на почвата в последствие. Освен това дългите стъбла на глушината се увиват по тези на зърнената култура, което пък улеснява директна сеитба на касовата култура.

Въвеждане в ротацията за повече азот

Удачен метод за изсяване на глушина в соя е от въздуха, когато ½ от листата вече са пожълтели, но преди да са паднали. Тази ротация е изключително подходяща, ако е планувано на полето да се засее царевица през следващия сезон.

Чрез разпръсната сеитба глушината може да се сее в царевичен посев или житно стърнище. При нормална и навременна сеитба обаче посевната норма е по-ниска- 6-9 кг/4 дка (15-20 паунда/акър) срещу 9-12 кг/4 дка. Колкото по-късно се сее, толкова по-висока трябва да бъде нормата. Сеялката се настройва така, че семената да не попадат по-дълбоко от 2 см в почвата. Инокулация е добра практика и осигурява спокойствие.

Специалисти отбелязват, че подобно на повечето азотфиксатори глушината предпочита близко до неутралното рН и препоръчват варуване, ако е необходимо.

За да се извлекат ползи от този покров, той трябва да остане на полето максимално дълго време през пролетта. Царевица може да се изсява директно в него, а предварително третиране с хербицид също дава добри резултати. Във вторият случай се чака покафеняване на надземните части на глушината и тогава се пристъпва към изсаяване. Има опасност обаче изсяващите апарати да създават проблеми. Възможен и друг сценарии- изсяване на царевицата с едновременно внасяне на хербициди.

Ако покровът се запази, е твърде възможно да отнеме прекалено много влага, а в сухи години това ще компрометира покълването на царевицата. Покосен, той образува плътен килим, който задържа влагата и подтиска плевелите.

Семената на вълнестата глушина са твърди и не покълват равномерно. За култура като царевицата, това не представлява опасност за добивите, но при по-ниски зърнени култури не се препоръчва. Повечето хербициди действат ефективно, особено 2,4-D при млади растения.

Зелеви покрови

(Raphanus sativus- репички, Raphanus sativus var. oleiformis- фуражна ряпа, Raphanus sativus var. longipinnatus- дайкон/бяла ряпа, Brassica campestris var. rapa- турнепс и др.)

Като самостоятелен покров или в смеска с други култури, зелевите и по-конкретно репите, са чудесен избор за подобряване качеството на почвата, задържане на нутриенти и обогатяване с органика. Месестите корени на репите могат да проникнат до 80 см в дълбочина и да изградят до 5 тона биомаса на акър. Използват се предимно за аериране на сбити почви, като резервоар за хранителни вещества, подтискане на плевелната растителност. Те са изключително подходящи за създаване на „коктейли“ от покривни култури.

Репите „отварят“ почвата в буквалния смисъл на думата. Доказано е, че ако присъстват на полето, добивите от царевица и соя се увеличават значително. Но не всички репи са еднакви. Колкото по-дълго се оставят на полето, толкова по-дълбоко прониква кореноплода и корените му. Основното им предимство е, че служат като резервоар за нутриенти. Те нямат нужда от подхранване, но в по-бедни почви се препоръчва внасяне на минимлни количества хранителни вещества. Независимо от формулата и произхода на торовете, фермерите могат да са сигурни, че инвестицията им ще се върне.

Експеримент на университета в Охайо доказва, че репичките са способни да рециклират над 20 кг/дка азот.

За най-добри резултати

Добре е репите да се засяват между 4 и 10 седмици преди първите по-сериозни студове. Тоест, те се вписват идеално след касови култури като царевица, соя, пшеница и др. Обикновена сеитба е препоръчителна. Веднъж засяти, семената на репите ще се развият агресивно, ако може така да се каже. Така ще подтиснат заплевеляването с многогодишни. Разпръсната сеитба или такава от въздуха дава резултат, но той може да бъде незадоволителен. Климатичните промени оказват много голямо влияние- от оптимален ефект до пълен провал.

Семената на репите се засяват съвсем плитко между половин и сантиметър и половина при оптимални условия и в зависимост от почвения тип. В сухи райони и при неподходящи условия, сеитбата се извършва на 2-2,5 см дълбочина. Посевната норма зависи от конкретния вид.

Изсяването на дребните семена може да се окаже истинско предизвикателство за повечето традиционни сеялки. Затова много земеделци се спират на смески или смесват репите с натрошени царевични зърна. За прецизна сеитба се използват специални изсяващи апарати. Подходящи са такива за захарно цвекло.

Отлични резултати от репичните покрови се извличат, ако се съчетаят с грах или друга подобна култура. От една страна бобовата култура фиксира азот от въздуха, а от другата репите го съхраняват, за да го освободят за касовата култура, например царевица.

Контролът над този покров е лесен

Третиране с хербицид в периода на цъфтеж на зелевите култури е една добра стратегия. До този момент те са изпълнили изцяло ролята си. Ако се допусне изцъфтяване и образуване на семена е твърде възможно и самозасяване, пък и няма полза да се оставят по-дълго на полето. Унищожаването връща азота в почвата сравнително бързо, но сеитбата на основната култура не бива да се бави, защото елементът може да се измие.

Репите могат да се засеят и много рано напролет. Пространствата, където са били кореноплодите създават отличен дренаж, почвата се затопля по-бързо, просушава се по-рано и прави влизането на полето възможно по-рано.

За райони с по-сурови зими се препоръчва фуражната ряпа. Тя образува по-големи, по-дълги кореноплоди и може да проникне в по-дълбоки почвени слоеве, откъдето да извлече нутриенти. Културата задържа хранителните вещества дълго, като редуцира рискът от измиването им.

Неприятна страна на репичния покров е миризмата при разлагане. Използването на тези култури е ограничено само извън населените места поради тази причина. „Ароматът“ е съпоставим с този на оборския тор и е свързан най-вече със скоростта на протичане на процесите на разлагане, а също и с температурата. Ако покровът се унищожава през зимните месеци, миризма може и въобще да не се усети.

Зърнено-житни култури

(зимна пшеница, тритикале, овес, ечемик и др.)

Брадестата кренова система на тези култури е перфектна за борба с ерозията. Тя редуцира процесите на уплътняване на почвата, а и подтиска плевелите доста добре. Освен това зърнено житните култури рециклират хранителни вещества, задържат ги на място и изграждат големи количества биомаса.

В университета в Айова са доказали, че овесът в соево насаждение редуцира ерозията на почвата с 26 до 65%. Всеки отделен вид култура допринася различно за здравето на почвата и потребностите на земеделците. Например пшеницата и тритикалето са добър избор на полета с пролетни проблеми. Есенниците спомагат подтискането на зимуващите плевели. На засушени терени ечемикът се справя отлично. Той е много по-сухоустойчив от повечето такива култури.

Зърнено житните покрови успешно се съчетават с бобови култури.

Ечемик за покров в царевични и соеви ротации

Семената на ечемика са сравнително евтини. В повечето райони растенията загиват през есента, което изключва употребата на хербициди, но в същото време ползите от покрова са налице. Сроковете на засяване са особено важни, защото, ако се закъснее, се губи смисъла. Специалисти препоръчват сеитбата да се извършва, когато листата на соята започнат да пожълтяват, обикновено през август. Падащите листа на соята запазват влагата за ечемичените семена, които поникват докато дойде време за прибиране на реколтата. Растенията достигат 5-7 см до този момент. Същата процедура в царевично насаждение не е толкова ефективна.

Често се практикува смесено засяване на ечемик и ръж или лятна сеитба на ечемик с последващо есенно засяване на ръж.

Зимната пшеница пази от ерозия и задържа азота

След царевица и соя, пшеницата се представя перфектно. Засята през септември тя усвоява около 4-5 кг азот на декар до декември. Освен този елемент тя усвоява и запазва също фосфор и калий.

Пшеницата има множество предимства спрямо другите покрови. Едно от тях е, че при подходящи уловия от покров тя може да се превърне с основна култура, при това само ако се остави малко по-дълго на полето. Може да служи също за фураж или изпасване от селскостопански животни, стига почвата да не е много мокра.

Всички зимни житни култури, които се използват за покрови тябва да се засяват веднага след прибиране на реколтата от касовата култура. Стандартната сеитба е най-добрата практика, докато разпръснатата е възможна само в дъждовни условия. Висококачествени семена се изсяват на 1,5 до 3,5 см при нормални условия и по-дълбоко при засушаване. Посевната норма е 1,5 бушела (1 бушел пшеница е равен на 27,2155 кг)/акър.

За най-добри резултати се препоръчва покровът да се задържи максимално дълго на полето, но и да се държи под контрол, защото унищожаването може да се окаже предизвикателство. Ако биомасата се изпозва за сено или силаж, трябва да се изчака фаза изкласяване.

Унищожаването с хербициди е ефективно само в активната вегетация. Според много фермери пшеницата е по-популярна покривна култура, защото посевният материал е сравнително евтин, достига зрялост по-късно и се унищожава лесно. Има и по-малка опасност да предизвика проблеми при евентуално самозасяване.

Разграждането на биомасата от зърнено житни култури може да отнеме малко повече време в зависимост от почвено-климатичните условия. Затова се препоръчва стартово подхранване с азот на касовата култура.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа преразпределянето на сеитбената норма в зависимост от почвените условия отдавна е станало ефективен инструмент за икономия на семена и оптимален баланс на добивите. У нас тази технология прави първите си стъпки. Какви са характерните особености на техниката за диференцирана сеитба и какво трябва да се знае при закупуването й?

Ася Василева

С терминът „диференцирана сеитба“ е прието да се обозначава коригирането на сеитбената норма в съответствие с предварително съставени работни карти, привързани към координати в пространството. С други думи това е увеличаване или намаляване на количеството на семената в зависимост от местоположението на сеялката.

Донякъде диференцираната сеитба се прилага отдавна, но преди всичко това се правеше в ръчен режим и се управляваше от механизатора. Технологията на диференцираната сеитба в съвременното й разбиране, тоест от гледна точка на цифровото земеделие, предполага автоматична промяна на сеитбената норма въз основа на работна карта без човешка намеса.

Основният фактор, оказващ влияние върху диференцираната сеитба в някаква степен, са почвите, които могат кардинално да се различават помежду по отношение на плородност, плътност, киселинност и влажност. И ако недостигът на химически елементи в почвата или уплътняването й могат да се компенсират за сметка на внасянето на торове или механично разрохкване, то такъв фактор като влагата се поддава на коригиране само с огромни разходи на труд. И ако земеделците са направили тези огромни разходи, то те биха искали да получат максимална възвръщаемост. Именно това е призванието на технологията на диференцираната сеитба, която позволява да се увеличи нормата и да се правят по-сгъстени посеви в благоприятните за растежа на културите условия, например, в зоните на полето, които се напояват, и по-разредени – в по-малко благоприятните. Така се повишават добивите в подходящите зони и се намаляват рисковете от конкуренция между растенията в неподходящите.


Защо?

Диференцираната сеитба се прилага най-често при напоявани площи. Напоителните установки обикновено са кръгови, съответно влагата се разполага по определен и постоянен радиус. Това означава, че вътре в кръга – на участъка с благоприятен воден режим, растенията могат да се засяват с висока или обичайна норма, а извън неговите предели (обикновено полята имат правоъгълна форма, поради това остава достатъчно много място извън ареала на напояването) – със занижена норма. Подобна практика е достатъчно широко разпространена при сеитбата на царевица в засушливи райони. Например, според препоръките на компаниите производители на царевични хибриди като

DuPont Pioneer, количеството на семена на напоявани площи може да бъде два пъти по-високо (около 100-105 000 семена на ха), отколкото извън техните предели (60-65 000 семена на ха), където водният режим не е така благоприятен. Тази технология е широко разространена в Америка, Израил, Арабските страни и т.н.

За засушливи райони това е преди всичко икономия на семена и едновременно увеличаване на добивите. Работата е там, че при недостиг на влага растенията започват да се конкурират помежду си и намаляват добивите, съответно сеитбената норма там трябва да се намали. Но в същото време там, където на полето има благоприятни участъци, е изгодно сеитбената норма да се увеличи. В крайна сметка добивите от цялата площ се увеличават с 10-30 на сто. Впрочем, същото диференциране може да бъде направено в райони с преовлажнени почви, но при обратен алгоритъм.


Диференцината сеитба може да се прилага и на площи с участъци, където почвата е преуплътнена, както и засолена. Там сеитбената норма може да се намали два пъти.


Съществуват почви, които са склонни към самоуплътняване. Това е поясът на географска ширина 45 градуса на север и юг от екватора, а площта на тази почва в света е 248 млн. ха. Тези почви са особено трудни за разрохкване, тъй като имат много тесен диапазон на оптимална за дълбоко разрохкване влага. Тяхното подобряване е практически невъзможно, нито фосфорът, нито органиката са в състояние да променят генетичната им структура. Единственото, което е възможно е сеитбените и торовите норми да се адаптират към тях с помощта на технологиите на прецизното земеделие.


Именно поради това една от основните задачи на агронома е да открие неплодородните зони и да зададе на тях минимални сеитбени норми. Да не се засяват изобщо тези площи не е решение, тъй като тогава ще бъдат превзети от плевели. А ако се зададе минимална сеитбена норма, то може ефективно да се спестят семена и в същото време да не се остави шанс на плевелите.

Началото е картата

Алгоритъмът на работа е сходен с диференцираното торовнасяне – заложената в компютъра работна карта, привързана към координатите и съответстваща на конкретен участък автоматично променяща се сеитбена норма.

Съответно, първото за което трябва да се погрижи стопанство, планиращо да приложи диференцирана сеитба е съставянето на работни карти. Днес с това се занимават много компании. И критериите за съставянето на картите могат да бъдат различни – основани на статистиката за добивите, почвен анализ, режим на влагата, радиусът на поливане и т.н.

Такива карти вече почти конвейерно се правят за диференцираното торене и пръскане на растенията, но в контекста на диференцираната сеитба могат да възникнат нюанси със сеялките за окопни култури. Това е свързано с факта, че препоръките за внасянето на торове и препарати за растителна защита се правят в кг на хектар, докато при сеитбата на окопните култури трябва да се оперира с хиляди семена на единица площ. Или в картата трябва да е зададено разстоянието между семената (сгъстен или разреден поток).


Пректиката показва, че фермерите, желаещи да прилагат технологията на диференцираната сеитба не могат да работят с картите за диференцирано торене – сеялката не ги чете, или по-точно не определя по тях сеитбената норма. Особено това се проявява при сеялките за окопни култури. Така че този аспект трябва да се уточни преди съставянето на работните карти.

Технически това се решава достатъчно просто. Съществуват формули за превод. А при кръгово напояване картите на добивите изобщо може да не бъдат необходими. Навигацията в този случай се прави по разположението на поливните кръгове.

При едновременна сеитба и торене трябва да се разполага с двуслойна карта, в която са заложени заданията за диференцираната сеитба и диференцираното торене. Този метод вече е изпробван в практиката. През 2019 г. компания AMAZONE демонстрира работа с едновременна промяна на сеитбената и торовата норми с едно работна преминаване на сеялка DMC PRIMERA 9001. Използвани са карти, съставени въз основа на многогодишни спътникови снимки и анализи на почвата.


Ако стопанството възнамерява да работи с диференцирана сеитба, то само картата на добивите от комбайна няма да е достатъчна. Освен нея трябва да има като минимум данни от минералния анализ на почвите и статистика на биомасата (спътникови снимки за период от 5 години). Или поне за периода на сеитбооборота. А колкото по-голям е периодът на проследяване, толкова е по-висока точността на картата.


Монитор

Мониторите на различните производители четат картите в определен формат и с определено разширение. И преди да се пристъпи към работа, трябва да се изясни в какви формати „общува“ наличното в стопанството оборудване и какви разширения на файловете чете, за да се избегнат излишни проблеми. За универсалност може да се използва конвертор или да се работи с файлове с отворен код, които се свалят от интернет порталите за техниката на всички производители.


Някой от големите производители вече създадоха програмни продукти, позволяващи да се адаптират карти с различни разширения за техните терминали. Например, новата система AG-DATA Integrator на база(съвместен проект на «ЦентрПрограммСистем» и John Deere) позволява да се използват практически всякакви карти и те да се четат на дисплея на тракторите на John Deere през собствената им операционна система.


Ключ

За да се осъществи промяната на сеитбената норма в автоматичен режим освен самата карта на полето е необходимо да се активира лиценза, тоест да се закупи ключ за разблокиране на програмата. Използват се две контролиращи машини заедно и трябва да се активират два ключа – на сеялката и на трактора. Това трябва да се направи както в случай, че сеялката има собствен монитор, така и когато е оборудвана с терминал на друг производител (например, Trimble или Raven). Впрочем, при топ-версиите на терминалите на производителите на електроника (например, Trimble) тези лицензи се активират при закупуването им.


Трактор

С цел икономия на средства е добре да се обърне внимание на ISOBUS-съвместими машини. В този случай няма да се наложи закупуването на допълнителен терминал за сеялката. Като правило съвременните трактори и инвентари поддържат този протокол. Но ако в машините няма такава система за общуване, то е препоръчително да се поставят външни системи за управление (например, Trimble).

Убедете се, че машината е действително ISOBUS-съвместима.Случва се, земеделецът да е напълно сигурен, че неговият трактор работи с ISOBUS-протокол и се отказва да купува допълнителен терминал за сеялката. Но при включването й се оказва, че машината има само подготовка за ISOBUS.

Още на етапа на закупуване на машините трябва да се предупредят доставчиците, че прикачната машина ще се използва без собствен монитор. Не е лошо да се уведоми и продавача на сеялката каква навигация използва клиентът.

Повечето трактори вече имат асистираща система и може да се използва навигацията на тази система. Но за всяка навигация сеялката се окомплектова с различни кабели и съответно, различни контактни точки. Например за техниката на John Deere и електрониката на Trimble те са различни. И ако се планира включването към тези навигационни системи, то трябва да се закупи комплект преходници предварително (не струва повече от €50).

Цялата статия - само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Агротехника

Какво предлагат от КТ "Подкрепа" в становище до институциите у нас

Във връзка с извънредната ситуация, породена от пандемията с коронавируса, и проведеното извънредно заседание на Отрасловия Съвет за тристранно сътрудничество „Земеделие и горско стопанство“ на 22 април 2020 г. с участието на представители на браншови организации на хранително-вкусовия сектор и на Министерство на труда и насоциалната политика, и поради категоричната позиция на НФ “ЗГС“ на КТ „Подкрепа“ изразена и от представителя на МТСП за незаконосъобразността на предложението за „задължителен обществено полезен 14-дневен труд в земеделието на трайно безработни българи“, правим няколко предложения, които смятаме, че са задължителни и фундаментални за решаване на дългосрочния проблем със сезонната заетост в сектор „Селско стопанство“, както и за устойчивото развитие на браншовете, създаващи заетост в сектора – растениевъдство и животновъдство.

СЪСТОЯНИЕ

Очевидно основната причина да няма българи, желаещи да работят в българското земеделие и животновъдство, е невъзможността работодателите в сектора и най-вече тези в производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, както и животновъдния бранш да създадат условия за устойчива и добре платена заетост. Компенсацията на заетите лица като дял от брутния вътрешен продукт средно за ЕС е 47,6% (2019 г.)1 , в България този дял е 43,8%. В земеделието този показател е традиционно по-нисък, около 34-35% от факторния доход в отрасъла средно за ЕС, а в България е едва 25% – с десет процентни пункта по-малко . Успоредно с това трябва да се подчертаят и тежките условия на труд в сектора. Според изследване на НСИ, повече от половината от заетите в селското, горското и рибното стопанство (63%) са изложени на рискови фактори като шум (силни вибрации); носене на тежки товари; химикали, прах, изпарения или газове; неудобни работни пози и движения; риск от трудова злополука; извършване на дейности, изискващи силна зрителна концентрация (напрежение). За сравнение делът на този натоварващ тип работни места в останалите сектори е 24%. Спорадичните приходи – днес 50 лв., в следващите три дни без никакви приходи – и тежките условия на труд няма как да задържат българските работници и те винаги ще предпочитат да работят на френското, английското, германското поле. Наясно сме, че причина за това е и структурата на финансиране на тези браншове по Първи и Втори стълб на Общата селскостопанска политика, прилагана у нас.

ВЪЗМОЖНОСТИ

Днес, по време на тази безпрецедентна здравна криза, ни се отваря възможност да поправим грешките, породени от липсата на национална аграрна политика през всичките години на прехода. Необходими са спешни финансови мерки за подпомагане на всички малки семейни ферми и преработватели, както и на тези големи производители на плодове и зеленчуци, етерично-маслени и черупкови култури, които създават значима заетост и които са ощетени по линия на подпомагане по първи и втори стълб на ОСП по различни причини. ЕК предостави огромни възможности за гъвкаво използване на средствата по ОСП, както и възможността за държавни помощи, което е шанс за България да насочи тези средства и за подпомагане на доходите на заетите в сектора пряко чрез заплащане на работна заплата, например в размер на 60%. Масово фермерите изпитват трудност да платят работни заплати, отговарящи на нуждите на работниците, които впоследствие намират решение отивайки на работа в земеделието на страни от Западна Европа (пример: 10,15 евро на час за прибиране на плодове и зеленчуци във Франция). Като реакция за справяне с кризата свързана с вируса COVID-19 и негативния ефект, който тя има върху европейското земеделие, Европейската комисия предложи пакет от мерки, които обаче бяха свързани единствено с механизмите, предвидени в Регламент 1308/2013 г. Действително пазарните мерки като Общата организация на пазара на Европейския съюз са изключително бърз способ за реакция, но за съжаление те не са достатъчни, когато става дума за запазване на трудовата заетост в селските райони. Предвидените възможности за създаване на финансови инструменти могат да осигуряват ликвидност на земеделските стопанства, но в дългосрочен план те го лишават от възможността за инвестиции и гарантиране на заетост. В тази връзка Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” предлага Министерство на земеделието, храните и горите да предложи на Европейската комисия да инициира промяна в Регламент 1305/2013 г., с който да се създаде възможност държавите членки да адаптират своите Програми за развитие на селските райони по начин, който да позволи на земеделските стопанства на тяхна територия да се справят с липсата на работна ръка в селските райони. Целта е да се позволи неизползваните до момента средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да бъдат конкретно фокусирани за инвестиции в работна ръка. В условията на криза и постоянната заплаха от поставянето на цели стопанства под карантина, една такава мярка ще позволи на фермерите не само да запазят своя човешки ресурс, но и да създадат допълнителна заетост. Подобно на Инициативата за инвестиции, финансирана от неизползваните средства от Европейски структурни фондове, промяната в Регламент 1305/2013 г. може да стане в рамките на един месец. При експресната промяна на Регламент 1303/2013 г. двата съзаконодателя – Европейски парламент и Съвета вече показаха, че в условия на криза могат да работят изключително бързо и ефикасно в интерес на европейските граждани.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

На първо място, промяна на цялостния подход на разхвърляна, неконтролирана заетост в селското стопанство. Агенцията по заетостта от относително пасивен участник на пазара на труда следва да поеме активна роля на посредник. Чрез дирекции „Бюро по труда“, агенцията да се свърже с всички безработни от конкретната община и да им предложи сезонна заетост с договор до края на сезона. Брутното трудово възнаграждение следва да е не по-малко от 900 лв. или приблизително 1,5 пъти минималната работна заплата. Анализът на селското стопанство на Института по аграрна политика показва, че, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла, има възможност за 50-60% увеличение на разходите за труд. Внимателно планиране на разполагаемите средства по ОСП ще оформи точния размер на финансовите средства, с които държавата да подпомогне покриването на разходите за труд на земеделските стопани. Агенцията по заетостта и нейните дирекции следва да работят съвместно със синдикатите и работодателите за локализиране на безработни и съответно работодатели по общини. Веднъж сключила договор с желаещите да се трудят в селското стопанство, АЗ сключва договор и с конкретния работодател за предоставяне на работна ръка. С добро планиране и засилени контакти между отделните страни може да се постигне до голяма степен непрекъсната заетост на едно лице, което ще полага труд при различни работодатели в зависимост от нуждите на сектора.

На второ място, да бъдат направени промени по отношение на обезщетенията за безработица и социалните помощи, така че получаващите ги в момента лица да бъдат мотивирани да се ангажират в селското стопанство. Гражданите, които имат право на обезщетения за безработица, при желание следва да имат възможност да работят в земеделието. През това време те ще получават заплата, но не и обезщетение за безработица. Това обаче не бива да води до загуба на осигурителни права, затова след края на кампанията изплащането на обезщетението следва да продължи толкова месеци, колкото са оставали преди да бъдат наети на сезонни договори. На гражданите, които получават социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, и имат желание да бъдат наети от АЗ за сезонна работа, следва да им бъде прекъсната социалната помощ, тъй като ще получават заплата. След края на временната заетост обаче, социалното подпомагане следва да продължи, без при оценка на доходите да се вземат предвид доходите по сезонните договори. КТ „Подкрепа“ смята, че тези две промени биха били ключови за повишаване на мотивацията на безработни и социално слаби да подпомогнат селското стопанство в критичен момент. Само ако не загубят възможност да се изхранват и впоследствие.

На трето място, да се създаде със закон национална земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш от хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране, също трябва задължително да членуват в Българската земеделска камара в съответният бранш на дейност. Задължително е и участието на научни институти, изследващи хранителната верига. Пример за функционираща такава земеделска камара има във Франция. За целите на ефективното сътрудничество, земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини и при нужда една община да помага на друга. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства, които изпитват огромни трудности, тъй като преговорната им мощ е недостатъчна. Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. В допълнение предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейския земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства. На четвърто място, следва да се създаде дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостната информация и се провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронната платформа на Агенцията по заетостта. От друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Разпръснатостта не позволява да се следва единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения национален резултат. Създаването на специална дигитална платформа, която да даде възможност и условия за връзка между търсещите и предлагащите работа в селското стопанство, към настоящия момент е единственото решение в краткосрочен план, което ще има дългосрочен ефект. Възможно е двете страни да се търсят по регион, бранш или професия. Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” може да помогне на МЗХГ за създаването на тази платформа в кратки срокове. Допълнителната ангажираност на федерацията и на държавната администрация могат много бързо да създадат необходимите условия за популяризирането на платформата и нейното ефективно функциониране. Създаването на тази дигитална среща ще допринесе за изсветляване на заетостта в сектора, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи вече е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е вече факт и работи. На пето място, въвеждане на електронна трудова книжка, в която се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в сектора. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и оценени. Отново пример Франция нашите сънародници имат осигурителен номер в Земеделската осигурителна каса и всеки отработен час се натрупва. Това създава предпоставка за пълни осигурителни права. Време е недоносчето „еднодневен трудов договор“, за което държавните институции дори не успяват да публикуват адекватна и реална статистика на използване, да бъде премахнато от българското трудово законодателство. Предлагаме да се помисли също за преминаване на патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ „Подкрепа“ настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система. А биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет, НОИ и НЗОК.

Обръщаме се с призив към вас, управляващите, да подкрепите описаните по-горе предложения за излизане от дългогодишната патова ситуация в сектор селско стопанство. Тези предложения ще доведат до значително повишаване устойчивостта на бизнеса в сектора и до повече сигурност на заетите във всичките форми в него, а това ще бъде гарант за запазване на селските региони на България.

АНЕЛИЯ ИВАНОВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НФ“ЗГС“ НА КТ “ПОДКРЕПА“

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 60

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта