Само качественият тютюн се продава на висока цена, предупреждават от НАТ-2010

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Филев, тази година отчитате ръст в изкупните цени на тютюна – какви са числата?

Цените за реколта 2019 наистина са по-високи в сравнение с тези от миналата година. При едролистните сортове тютюн „Бърлей“ и „Виржиния“ скокът е с 10%. Ако през 2018 г. „Бърлей“ се изкупуваше на 3.05 лева, тази година цената е между 3.30 и 3.40 лева за килограм. При ориенталските сортове ръстът в изкупните цени е по-голям – между 20 и 30% на килограм. Миналата година „Басми“ и по-конкретно „Гръцка басма“ се изкупуваше между 6.50 и 7.10 лева. В настоящата кампания цената се движи между 8.80 и 9.50 лева. При сорта „Кабакулак“ също има ръст – отделни партиди тютюн се продават от 5.80 лева до 6.30 лева за килограм. През 2018 година той се търгуваше между 4.80 и 5.30 лева.

Този ръст в изкупните цени означава, че е произведен тютюн с екстра качество. Какви количества са прибрани?

Климатичните условия тази година бяха оптимални за тютюнопроизводителите и затова реколтата е с толкова високо качество. По наши предварителни разчети, през 2019 г. в България ще бъдат произведени около 5 хил. тона ориенталски тютюн от сортовите групи „Басми“ и „Кабакулак“, и до 4 хил. тона от едролистните групи „Бърлей“ и „Виржиния“. Това прави общо производство от около 9 хил. тона.

Нека припомним каква е процедурата по сключването на договори между тютюнопроизводителите и търговските фирми – за какво трябва да внимават стопаните?

По силата на последните промени в Закона за тютюна от 2016 година, са въведени два регистъра, които се поддържат от земеделското министерство. В единия регистър се вписват фирмите /търговци и преработватели/, които имат издадено разрешение от МЗХГ за изкупуване на тютюнева суровина. В края на изкупната кампания те имат задължението да отчетат изкупените количества тютюн. Във вторият регистър, който се актуализира всяка година, се вписват тютюнопроизводителите. През 2019 година стопаните са над 5 хиляди. И двата регистъра са публични и така се постига пълна прозрачност в сектора. Искам пак да припомня, че тютюнът не е обикновена суровина. Тя служи за производството на акцизни стоки. Само през 2018 г. от облагането на цигарите и тютюневите изделия, в държавната хазна са влезли над 2, 5 млрд. лева. Затова ние сме против свръхрегулациите в един сектор, който е доказано рентабилен за българската икономика. Радвам се, че Народното събрание прояви разум и не позволи драстичното вдигане на минималния осигурителен праг, каквито бяха намеренията. От 400 той скочи на 420 лева, което е поносимо за тютюнопроизводителите. Драстичното вдигане щеше да изпрати малките фермери в сивия сектор.

Как става вписването на тютюнопроизводителите в регистъра на земеделското министерство?

За да бъде допуснат до системата за регистрация, тютюнопроизводителят трябва да притежава 3 документа. Първият е сключен договор с търговски оператор /който задължително трябва да има издадено разрешение за дейност от МЗХГ/ за съответната стопанска година. Документът се представя в местната земеделска служба. Вторият документ е правно основание за ползването на земеделските площи, предвидени за отглеждането на тютюн – нотариален акт, договор за наем или договор за аренда. Третият документ е Предавателно-приемателен протокол, който дава яснота за произведените и реализирани количества тютюн през изтеклата стопанска година. Този документ отпада като изискване, ако земеделският производител тепърва ще засажда площи с тютюн.

Има ли защитен механизъм по отношение на тютюнопроизводителите и как работи той?

Тютюнопроизводителите трябва да си отварят очите, когато сключват договори с търговските фирми. Стриктно трябва да проследят дали фирмата, която е отишла на място, за да сключи с тях договор, фигурира в публичния регистър на земеделското министерство и има издадено разрешение за изкупуване на тютюнева суровина. Не е достатъчно просто да се подпише един договор, трябва внимателно да се прочетат всички клаузи в него, както се казва – да се чете и между редовете. Изключително важно е стопаните да имат заложена клауза в договора за изплащането от страна на фирмата на изкупената продукция. Законовият срок е 30 дни след предаването на тютюневата суровина в съответния пункт. Ако след 30-дневен срок стопаните не си получат парите, могат да си търсят правата по съдебен път. Законът е на тяхна страна и ги защитава.

Коя е пряката конкуренция на българския тютюн и каква е пазарната конюнктура?

Конкурираме се с Турция, Гърция и Македония. Те също произвеждат висококачествен тютюн, който се изкупува от мултинационални компании, с които търгува и България. Над 70% от нашия тютюн се изнася. С количество от около 9 хил. тона можем да бъдем конкурентни единствено с високо качество - на Турция, който произвежда около 62 хил. тона от най-качествения сорт тютюн в света „Самсун“, на Гърция – с 22 хил. тона „Катерини“, на Македония – с 24-25 хил. тона тютюн от сорта „Прилеп“.

Времената на плановата икономика свършиха. В момента всички работим в условията на пазарна среда. Това означава, че цените зависят от моментната пазарна конюнктура. Количество, качество и договорености между две страни – на тази основа се определя цената на тютюна. Само най-високото качество тютюн може да постигне максимално висока изкупна цена. Ако възникнат арбитражи по отношение на окачествяването на тютюна, ние, като браншова организация, бихме защитили онези производители, които произвеждат тютюн екстра качество. Онези, които гледат тютюн между другото, няма как да очакват да постигнат висока цена за него. Това не е пазарно мислене. Затова нашите производители трябва да залагат на качеството – за да продължат за отглеждат тютюн и да изхранват своите семейства.

Публикувана в Интервюта

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, какъв ще бъде този път фокусът на ежегодния национален агро семинар, който организира Националната асоциация на зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период – това е мотото на Деветия национален агро семинар, който и тази година ще се проведе в Пловдив. Нека припомня, че през целия период, в който сме членове на Европейския съюз, ние, като зърнопроизводители, не сме участвали реално в нито една програма, специално насочена към сектора. В същото време, статистиката показва, че България е 12-а страна по износ на зърно в света – изнасяме зърно за над 1 млрд. долара. Това е около 25% от износа на страната ни във всички икономически сфери.

На Деветия национален агро семинар за пореден път ще направим анализ на постигнатото до сега и ще дискутираме какво ни предстои. Поканили сме министъра на земеделието г-жа Десислава Танева, премиера Бойко Борисов, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, евродепутати, експерти от контактната група в МЗХГ, които реално следят за преговорите с Брюксел по бъдещата ОСП.

На семинара ще бъде представен и нов тип на застраховане в земеделието – обвързано с доходите на земеделските производители. Ще бъде засегната и темата за дигитализацията и иновациите в земеделието. Тя е изключително актуална през следващия програмен период, за този сегмент ще бъдат заделени доста европейски средства. Ние сме членове на българския цифров иновационен хъб за земеделие - agrohub. bg, който е регистриран в Европа, участвахме и в Първия Агрохакатон, който се проведе в Шумен. За нас е важно как ще участваме във всички процеси, свързани с дигитализацията на земеделието. Традиционно, разбира се, всички водещи фирми в земеделието у нас, ще участват в семинара със собствени презентации. Фокусът отново е върху иновациите, защото бъдещето на земеделието е свързано с тях.

- Засега е неясна бъдещата Обща селскостопанска политика – какви са опасенията на зърнения сектор в тази посока?

- Няма безстрашни, няма такива, които да не се тревожат за бъдещето на земеделието след 2020 година. Предложенията на Европейската комисия за следващия програмен период пряко ни засягат. Те са свързани с въвеждането на рестрикции – тавани на плащанията, завишени агроекологични изисквания. За нас този разговор е изключително важен и точно затова избрахме това мото за Деветия национален агро семинар на НАЗ – „Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период“.

- Какво показва вашата равносметка днес – ако се върнете в годините назад, кои земеделски стопанства се оказаха най-устойчиви?

- Труден въпрос. Ще започна моята равносметка от началото на прехода. Първите години бяха доста трудни – никаква подкрепа от страна на държавата, от страна на банките. Търговците ни притискаха с цени, както и фирмите, които ни продаваха торове, препарати, семена. Трябваше сами да се справяме. И още тогава, по естествен начин, се направи един голям подбор на фирмите в земеделието. След приемането ни в Европейския съюз, земеделието ни стана устойчиво. Появи се интерес от много търговски фирми.

Отчитам в онзи момент едно погрешно отправено от тогавашните управляващи послание: „Елате, вземете си субсидиите и станете земеделци!“ Това накара много хора да се включат фиктивно в земеделието – единствено заради субсидиите. Но всяко чудо за три дни. През следващите една-две години доста фирми отпаднаха. Останаха средните и големите стопанства – те се оказаха най-устойчиви във времето, най-адаптивни към всички процеси и промени.

В същото време, подпомагането винаги е било насочено към по-малките стопанства, за да могат да оцеляват. Но най-важното през всичките тези години липсваше – политика на защита и гаранции на доходите на земеделските производители. Затова се надявам през следващия програмен период да се работи в тази посока. Това е най-трудният процес – стопанствата да запазят своята устойчивост. През годините разходите за всички консумативи се увеличават – препарати, торове, семена. А борсовите цени на зърното остават на едни и същи нива, дори бележат спад през последните няколко години. И ние непрекъснато трябва да се приспособяваме.

- Как се справя браншът с диверсификацията в стопанствата?

- През годините много колеги започнаха опити за диверсификация – захванаха се с различни производства, но повечето от тях се оказаха губещи. Диверсификацията на всяка цена е безсмислено занимание. В тази връзка водим диалог със земеделското министерство. Надяваме се в следващия програмен период нашият опит да бъде взет под внимание и политиките така да бъдат изработени, че да са полезни както за природата и климата, така и за запазване на устойчивостта на земеделските стопанства.

- Без съмнение, зърнопроизводството днес е най-устойчивият сектор. Какво ви направи такива?

- Субсидиите в зърнопроизводството са най-ниските в сравнение с останалите браншове. Ние получаваме единствено субсидии по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/. Нищожен е делът на субсидиите по линия на обвързаната подкрепа, особено в сравнение с други сектори. Средното държавно подпомагане на декар площ е около 30 лева, другите браншове започват от 100 лева и растат нагоре. Затова смело мога да кажа, че не субсидиите, а пазарът ни направи устойчиви. Пазарът е най-вярното мерило за един земеделски производител. И в голямата си част българските зърнопроизводители работят за пазара. Не си ли устойчив и приспособим към пазара, загиваш.

- Много от зърнопроизводителите казват, че честите промени в законодателството ги превръщат в администратори и ограбват от тяхното време за работа на полето. От години водите битки на няколко франта – кои спечелихте и къде борбата продължава?

- За нас е важно да има ред. И той да е задължителен за всички сектори в земеделието. През годините сме водили битки и продължаваме да ги водим - по отношение на промяна на законодателството, свързано с поземлените отношения. Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи през годините на прехода, струва ми се, е променян близо 90 пъти. Сега се готви мега закон за поземлените отношения. Ние участваме в работните групи, надяваме се да бъдем чути, за да изработим едно стойностен Кодекс на земята. Едно е да пишеш закон на бюро, друго е да си го проверил на терен. Какъв е смисълът да се бърза и след 6 месеца или след 1 година отново да променяме законите?

Водим битка и да бъдем извадени от обхвата на Закона за горивата и очакваме това окончателно да се случи до края на годината. По отношение на въвеждането на тол системата, очакваме отново да бъдем чути и държавата да има волята за преференциална политика по отношение на хората, които произвеждат – чрез въвеждането на бонусна система при тол таксите и чрез намаляване на обхвата на системата. Идеята да се събират такси е много добра, но нека е ясна цената, която ще плащат българските производители и превозвачи – тя е твърде висока, защото се умножава по две – предвид характера на системата на транспорт. От зърнопроизводителите и от регионалните превозвачи зависи как ще стигне хлябът до всеки един търговски обект. Затова е логично след определен брой километри, таксата за тях да е по-ниска. Нека да остане висока за първокласната пътна мрежа и за транзитно преминаващите.

- Защо през годините се установи една обществена представа за зърнопроизводителите като за едни богати хора, които са силно подпомагани от държавата, които обезлюдяват селата, защото са механизирани и не генерират работна ръка? Защо другите браншове често гледат във вашата паница?

- Народопсихология. Българите обичаме да гледаме в паницата на другия, но често забравяме да се поставим на неговото място, да проумеем какви ядове и проблеми има. Ние, зърнопроизводителите, работим земя. Земята не е наша. Тя си има собственици. И във всеки един момент те могат да пожелаят да си я обработват сами. Не мисля, че сме силно подпомогнати от държавата. Вече казах каква и колко е подкрепата. През годините ние изградихме своя организация, която да защитава нашите права. Тя е една и има структури в цялата страна. Няма нужда да припомням по колко браншови организации има в другите сектори и до колко тяхната членска маса е реална. Всяка регионална организация на НАЗ среща специфични трудности, на национално ниво проблемите се дискутират и се взима единно решение за целия бранш. Така работим ние.

- Затова ли сте способни да сваляте правителства – защото сте единни? Всички си спомняме редиците от трактори на жълтите павета преди години…

- Демокрацията предполага свобода на изразяването на мнение. Протестите са част от тази свобода, формата няма значение. И днес фермерите в Европа протестират – когато са недоволни от определени политики в земеделието.

- Твърде много политика ли има в земеделието?

- Правят се опити от едни или други политически партии, от други браншове да ни яхнат, но ние не се поддаваме. За нас най-добрата политика в земеделието е пазарът. Търсим пазари, не се занимаваме с политика. Това трябва да правят и всички останали браншове – добрият пазар е гаранция за добри доходи. Казахте за обезлюдяването на селата. Този процес започна още в началото на 90-те, причините за обезлюдяването са комплексни. И тук народопсихологията си казва думата: „Учи мама, за да не работиш“. Тази приказка не е от вчера. Селата обезлюдяха не заради работата в земеделието, а защото младите емигрираха, хората намаляха, закриха се детски градини, училища. В селата, освен земеделие, имаше и преработвателна промишленост. Всичко това изчезна, хората останаха без препитание. Днес ние, зърнопроизводителите, помагаме във всяко едно отношение на малкото останали хора в селата – от читалищата идват за помощ при нас, от пенсионерските клубове, от църковните настоятелства и т. н. Кой млад човек би отишъл да живее на село, ако няма къде детето му да ходи на детска градина, ако няма лекар и аптека? Много млади хора, които работят в земеделието, пътуват. Кой е луд да живее на село без достъп до елементарни социални услуги и без добра инфраструктура?

- Написаха се няколко стратегии за развитие на българското земеделие и в тях пише, че сектор „Зърнопроизводство“ може да бъде до 5 пъти по-рентабилен, ако произвежда по-висока добавена стойност – съгласен ли сте с тази оценка?

- Икономически вярно е изчислено, че ако в една ферма има преработване и затворен цикъл на производство, ще се получи по-голяма принадена стойност. Важният въпрос за нас обаче е друг –къде продаваме въпросната преработена продукция, какво правим с пазара? Ще ви дам пример с прословутата диверсификация. Миналата година се засади доста нахут – 3 хил. процента завишение на производството, по редица причини. И какво се получи – 2 години хората не могат да го продадат. Какъв е изводът? Една стока е стока само когато за нея има пазар. Другото няма смисъл. За нас са важни свежите пари, зърното е борсова стока, която се търгува на световния пазар. Затова гледаме в тази посока, защото за нас е важно да продаваме. Ако произвеждаме и продаваме брашно, кой ще ни го купи? Бихме ли могли да го продаваме например в Северна Африка, след като трябва да отговаряме на строго определени местни изисквания и стандарти? Няма как да се случи това. Какво – солети ли да произвеждаме? Това е несериозно. Пазарът определя производството. Всяко едно производство първо започва с анализ на пазара. Кой, защо и на каква цена ще купува дадена стока? Така се прави. Другото е късметът на начинаещия. Ще изкара една, две години и на третата ще фалира.

- Какво трябва да залегне в националния стратегически план по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- Сега сме в мъртво време. Нов Европейски парламент, нов аграрен еврокомисар, многогодишната финансова рамка ще бъде приета едва през следващата година и това ще предизвика забавяне от поне 2 години. Всички страни работят по стратегическите планове и се очертава достатъчно време в тази посока. Искаме България да може сама да определя своята политика в земеделието. Ако бъдат въведени тавани – сами да решаваме какви, колко и до къде да бъдат. 22 европейски държави се обявиха за такава свобода в прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика. Така че в тази битка не сме сами. Говори се за по-зелена европейска политика в земеделието. И по тази тема предстоят дебати – и на национално, и на европейско ниво. За нас, зърнопроизводителите, е важно да бъдат отчетени българските национални специфики и да се защити българският интерес в земеделието. Нека не забравяме, че това е най-големият селскостопански сектор в страната. Ние не сме против зелените политики, но тяхното прилагане трябва да бъде съобразено с българските реалности. Разбира се, че е важно да бъдат опазени почвата, климата, чистотата на въздуха. Но в същото време трябва да се мисли и за обществената полза от земеделието. Не е справедливо само един сектор -„Зърнопроизводството“ да покрива щетите за климата и на другите браншове. И все ние да сме лошите.

- Нека ви попитам така – какви са зърнопроизводителите – просто едни родени предприемачи или хора, които имат родова връзка със земята?

- В земеделието влязоха хора, които и преди 10 ноември 1989 г. са се занимавали с това. Периодът на преход обаче беше добре дошъл за истински предприемчивите, за бизнес мислещите. Някои от тях се захванаха със земеделие. И изобщо не беше лесно. Отивахме в банките с прашни обувки и от там ни обръщаха гръб. Но ние не се отказвахме. И оцелявахме. И следващото поколение наследи бизнеса. А днес говорим за трето поколение производители. И днес банките тичат след нас, а не ние след тях. Но това е защото се доказахме през годините – с много труд и с много безсънни нощи. Всички хора, които работят земя, имат любов към нея, убеден съм. И това е ключът към успеха във всеки бизнес – ако не правиш едно нещо със сърце, то е обречено.

Публикувана в Интервюта
Наскоро по време на пчеларско събитие беше констатирано, че за качествения мед има пазар. Но не само при меда е така. Навсякъде се търси качествена стока. Но...
 
За да произвеждаш качествено трябва да инвестираш. За да инвестираш трябват пари. Пари обаче няма, тъй като докато не произвеждаш качествено, няма откъде да дойдат. Няма как да правиш качествено земеделие с некачествени семена, торове и руска и турска техника. Но пари за друго откъде да вземеш?
 
Наскоро икономистът Николай Вълканов отбеляза, че българското земеделие за втора година е вече в криза. Защо се случва това, при положение, че световното земеделие не е в криза? Защо цените на основните земеделски продукти у нас падат при положение, че световните цени на същите тези продукти не падат? 
 
Аз, разбира се, нямам отговор на този въпрос, защото, ако имах щях да направя кариера като икономист, но ми се струва, че все пак част от отговора е в липсата на свежи пари за инвестиции у фермерите и все по-големите компромиси, които им се налага да правят с качеството...
 
Сега от всички "партийни" медии се тръби колко много пари ще тръгнат догодина към земеделците... Колко да са много? 500 млн. лв разделени на 100 000 регистрирани земеделски производители не са много. А като имаме предвид, че много избрани фермери бяха информирани от консултантите за тези програми още преди обществото, със сигурност мога да предположа кой ще вземе парите. И консултантите...Най-вече те. 
 
Може би трябва сериозно да се помисли за това как фермерите могат да имат достъп до свежи пари, които да инвестират. Как да стане е работа на икономистите и на държавните чиновници, които бая пара потрошиха да ходят да изучават чуждестранния опит, но аз се сещам за няколко - като данъчни облекчения, евтини кредити, дори безлихвени, субсидиране на наемането на работна ръка от държавата, увеличаване на доходите, и съответно - покупателната възможност на населението ...
 
Това обаче явно няма да стане защото в бюджета има огромна дупка, която някак трябва да се запушва, защото парите на всички ни за пенсия и здравно осигуряване отдавна са изчезнали някъде. И никой не ни казва къде. Затова и осигуровките на земеделските производители се вдигат, вместо да се свалят, каквато е логиката, ако държавата иска да стимулира фамилното земеделие.
 
Обаче  едва ли... И затова цялото производство потъва, а пазар за некачествена продукция наистина няма...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

На проведения късно в четвъртък пореден търг за покупка на хлебна пшеница, организиран от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха удовлетворени офертите за общо 465 хил. тона от зърнената култура с произход от Русия и Украйна, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена C&F намаля до 232,35 долара за тон от 233,16 долара за тон на предишния търг, проведен на 5 ноември, когато бяха закупени само 175 хил. тона мека пшеница, произведени във Франция и Русия. Зърното от настоящия търг трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 януари 2020 г.

Безспорен победител в търга е руската пшеница, като от нея бяха закупени 345 хил. тона. Най-ниска се оказа офертата на компанията Gemcorp за 55 хил. тона руско зърно – 232,03 долара за тон C&F, формирани от 217,46 долара за тон FOB и 14,57 долара на тон разходи за транспортиране по море. Следва предложението на Garant Logistic за същото количество руска пшеница срещу 232,39 долара за тон C&F при 218 долара за тон FOB и 14,39 долара на тон транспортни разходи.

Всички останали 6 удовлетворени оферти са на еднаква цена C&F от 232,40 долара за тон – изключително рядък случай в историята на търговете за пшеница и показател за настървената конкуренция сред международните компании за пазара в Египет, който е най-големият вносител на зърнената култура в света. Украинската пшеница печели с ниски цени FOB от 215,63 и 217,70 долара за тон, съответно на компаниите Hakan и Louis Dreyfus за по една партида от 60 хил. тона, които обаче губят предимството си заради най-високите транспортни разходи от съответно 16,77 и 14,70 долара на тон. Още 55 хил. тона руско зърно ще достави ADM, като и при нея скъпия фрахт от 14,59 долара на тон я е изложил на риск да не се класира сред печелившите при относително ниската цена FOB от 217,83 долара за тон. Останалите 3 удовлетворени оферти за по 60 хил. тона руско зърно са с абсолютно еднакви показатели с най-високите цени FOB от 218,88 долара за тон и най-ниските транспортни разходи от 13,52 долара на тон, като Grain Export е абсолютен победител в търга с 2 партиди, а една ще достави Posco.

Публикувана в Бизнес

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта

В сезона на беритбата на шафрана, полезно е да припомним някои практики в отглеждането на тази екзотична за страната ни култура.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи непретенциозния минзухар, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. Затова и тази година стопаните се радват на големи количества цъфнал цвят. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да използвате препаратите за растителна защита. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко и се налага няколко пъти в годината.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добра новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение, при температура до 5 градуса.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо – под 100 евро. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки и средни стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар. Регламентиран у нас такъв обаче няма. Предмет на дебати в социалната мрежа е цената на шафрана. Опитни и доказани производители продават на 30 лева за 1 грам шафран и твърдят, че по-ниска цена от тази е под себестойност и подбива пазара.

Няма и държавно подпомагане за културата. Въпреки това, фермерите могат да получат субсидии през някои от мерките по ПРСР и по линия на отглеждането на билки или лекарствени растения. Стига да са се регистрирали като земеделски производители по Наредба 3.

Ниша с висока добавена стойност са продуктите, в които се влага шафран – от козметика до напитки и хранителни продукти. Фермерите у нас, които преработват минзухара, все още са малко.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. На 4-5 години те трябва да се изваждат от почвата, да се разделят и сортират по размер. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

На последния за покупката на хлебна пшеница, проведен във вторник от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха уважени офертите за общо 235 хил. тона с произход от Украйна, Румъния и Франция, като средната цена C&F скочи с над 5 долара за тон спрямо предишния търг, проведен на 16 октомври, достигайки 235,63 долара за тон, съобщи електронното издание УкрАгроКонсулт.

Най-ниска цена C&F от 234,55 долара за тон бе предложена от компанията Olam за партида от 55 хил. тона украинска пшеница, като при относително ниска цена FOB от 217,45 долара за тон разходите за транспортиране по море се оказаха сравнително високи – 17,10 долара на тон. Макар и с най-висока цена FOB от 220,75 долара за тон, следва офертата на Cargill от 235,40 долара за тон C&F за 60 хил. тона румънска пшеница благодарение на изключително ниския фрахт от 14,65 долара на тон. Още 60 хил. тона пшеница от Украйна ще достави Louis Dreyfus срещу 236,16 долара за тон C&F, формирани от 219,50 долара за тон FOB и транспортни разходи от 16,66 долара на тон. Последната одобрена оферта е за 60 хил. тона пшеница от Франция на компанията Glencore при 236,40 долара C&F, като изключително ниската цена FOB от 214,50 долара за тон се оскъпява съществено от значителните разходи за доставка по море от 21,90 долара на тон.

Зърното трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 декември.

На предишния търг Египет закупи общо 405 хил. тона пшеница от Русия, Франция и Украйна при средна цена от 230,55 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

В редовния си месечен доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ понижиха прогнозата си за производството на слънчоглед в света през селскостопанския сезон 2019-2020 г. с 1,2 млн. тона до 51,38 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информa. Ако оценката им се оправдае, резултатът ще остане и под прибраните през миналия сезон 51,42 млн. тона.

В основата на значимата корекция е понижаването на прогнозата за реколтата от слънчоглед в Украйна с 1 млн. тона до 14,5 млн. тона, а като причина се посочва очакваният спад в добивите от маслодайната култура до 2,34 тона от хектар от досега предвижданите 2,5 тона от хектар. Занижени са и прогнозите за реколтите от слънчоглед в Аржентина и Казахстан, но с доста по-скромните 130 хил. и 100 хил. тона.

На база на по-ниската оценка за световната реколта е занижена и прогнозата за преработката на слънчоглед с 1 млн. тона до 47,3 млн. тона, като отново Украйна е с основната „заслуга” – експертите на американското министерство вече очакват местните предприятия да преработят само 14,3 млн. тона от маслодайната култура през сезона, или с 900 хил. тона по-малко, отколкото предвиждаха през септември.

Спадът в производството се е отразил и на оценката за крайните световни запаси от слънчоглед, които вече се прогнозират на ниво от 2,4 млн. тона при предвиждани 2,8 млн. тона през септември и отчетени 2,9 млн. тона в края на миналия сезон.

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (4.10.-10.10.19 г.) премина в очакване на нови важни за ценовото развитие данни – доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Пазарните нагласи бяха за по-ниски, в сравнение със септемврийския доклад добиви от царевица в Щатите и леко редуциране на данните за производството на пшеница в света вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина. Перспективата за влошаване на добиви в сравнение с предишните прогнози и активизиране на износа бяха основните фактори за възходящото развитие на цените пшеницата и царевицата на международния пазар.

Докладът на Министерството беше оповестен на 10 октомври (19:00 българско време), но повечето от песимистичните очаквания не се оправдаха. Прогнозата за средния добив от царевица в САЩ през 2019/20 г. остана непроменена – 10,57 тона от хектар, а оценката за размера на новата американска реколта се оказа по-висока от очакваното от търговските среди равнище – 350 млн.т срещу 345 млн.т. В раздела за пшеницата наистина виждаме намаление на прогнозата за производството в Австралия от 19,0 млн. т на 18,0 млн.т, което обаче в глобалния баланс се компенсира с по-високата оценка за добива в ЕС – 151 млн.т, в сравнение с 150 млн.т, очаквани допреди един месец и 136,8 млн.т реколтирани предходната година. Оценките за добива от пшеница в Русия и Украйна през 2019/20 г. не са променени и възлизат съответно на 72,5 млн.т и 28,7 млн.т (71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.).

По-оптимистичните в сравнение с очакваните на търговските среди данни прекъснаха повишението на котировките на мелничарското и фуражното зърно в Щатите и ЕС.

При закриване на борсата в Париж на 10 октомври декемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR 177/т, в сравнение с EUR 176/т на 3 октомври 2019 г. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 1,50 евро, на равнище EUR163,50/т.

Експортният пазар в Западна Европа за разлика от фючърсния беше значително по-твърд главно поради повишението на цените на пшеницата в Русия и Украйна.

На 10 октомври френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR177-178/т FOB, а германската пшеница мин. 12,5% - по EUR 176-181/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 171/т FOB Руан и EUR 173-178/т СРТ Хамбург на 3.10.19 г. (EUR206FOB Руан/СРТ Хамбург към 10.10.18 г.).

Една от основните теми за коментар в Европа са резултатите от последния мащабен египетски търг, спечелен изцяло от черноморското зърно.

На 9 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 ноември 2019 г., в това число: 180 хил. тона руска пшеница и 125 хил.т украинска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

204.72

15.70

220,42

60 000

Русия

GrainExport

205,15

15,70

220,85

60 000

Русия

Posco International

206.50

15.70

222,20

55 000

Украйна

Hakan

201.60

20,55

222,15

60 000

Украйна

Dreyfus

206,67

15,94

222,61

На търговците правят впечатление доста по-високите цени реализирани при тази сделка, в сравнение с търга, проведен в края на септември за почти същото количество зърно. На 25 септември GASC напазарува общо 300 хил.т пшеница, в това число 240 хил. тона руска пшеница по цени $196,45-197,75FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Неделя, 15 Септември 2019 16:27

Стабилизиране на зърнените пазари

Изминалият седмичен период (05-12.09.18 г.) премина под знака на новите прогнозни данни за състоянието на световния зърнен баланс. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния сr месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Повечето показатели в балансите на пшеницата и царевицата се покриваха с пазарните нагласи, но при соята, в раздела за САЩ, засетите площи се оказаха значително под средните стойности, очаквани от независимите експерти. Последва логичното рязко увеличение на спекулативните покупки на фючърсния пазар, като в рамките само на четири работни дни (9-12.09.) соята поскъпна в Чикаго с 14-15 долара и в момента се търгува там по около $330/т за доставка през м. ноември ($306 – 13.09.19).

Актуализираните данни в баланса на пшеницата според мнението на водещи анализатори са неутрални за ценовото развитие, тъй като не се отличават много от набелязаните през август. Все пак редица експерти са на мнение, че те ще допринесат за стабилизиране на пазара на фона на раздвижване на експортния фронт.

Увеличението на прогнозата за производството на пшеница в страните от ЕС (с 1 млн.т спрямо данните от август), Индия (с почти 1 млн. т) и редица други държави няма да могат да компенсират напълно влошените перспективи за Австралия (минус 1 млн. т), Русия (с 0,5 млн.т) ), Украйна (с 0,5 млн.т ) и Казахстан (с 1,5 милиона тона). Вследствие на това прогнозата за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. е намалена спрямо данните отпреди един месец с 2,6 млн.т – до 765,5 млн.т, което е с близо 25 млн.т повече спрямо предходния сезон. Въпреки известно намаление в оценката за глобалния добив, перспективата за рекордно предлагане на пшеница през текущия сезон остава в сила, тъй като прогнозите за размера на световното потребление и износа са редуцирани успоредно с намалението в раздела за производството.

В новата редакция на баланса се предвижда, че добива от пшеница в ЕС през 2019/20 г. ще възлезе на 151,0 млн.т, в Русия – 72,5 млн.т и в Украйна – 28,7 млн.т, в сравнение с 136,9 млн. т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т през 2018/19 г.

Производство на царевица в САЩ през новия сезон се очаква да възлезе на 350,5 млн.т; ЕС- 64,8 млн.т; Украйна – 36,0 млн.т; Русия – 13,0 млн.т; (366,3 млн.т; 64,2 млн.т; 35,8 млн.т; 11,5 млн.т – 2018/19 г.).

Раздвижването на експортния фронт (над 600 хил. т седмичен износ) и ценовото рали при соята бяха основните фактори за повишението на цените на пшеницата в САЩ. Септемврийския контракт завърши седмичния период в Чикаго с положително отклонение от около 10 долара – на равнище $178,60($177/т – 12.09.18 г.).

Подобна беше и ценовата динамика в Париж На 12 септември декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори там на равнище EUR 169,50/т, в сравнение с EUR 166,25/т на 04.09.19 г. (EUR 199,50/т12.09.18 г.).С 3-4 евро поскъпна западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до EUR 168FOB Руан за френска мелничарска пшеница и EUR 169-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (201-204FOB Руан и СРТ Хамбург към 12.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартната руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазон $183-186 FOB черноморско пристанище ($216-21812.09.18 г.).

На европейския пазар за царевицата липсваха значими ценови промени. На 12 септември ноемврийският контракт фуражно зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR162-163/т в сравнение с EUR161-162/т, в края на предходната седмица и около EUR176-177,50/т на 12.09 .18 г. Според търговски източници цената на украинската царевица в момента се движи в диапазон $152-155FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта