ДФ „Земеделие“ продължава да извършва плащанията по схемите и мерките за директни плащания за Кампания 2019, съгласно публикувания индикативен график . Всички обявени графици за прием остават в сила, както и сроковете за прием по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2020, съгласно Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Областните и Общинските служби „Земеделие“ в страната продължат да работят с граждани, спазвайки мерките за дезинфекция и препоръките на здравните власти.

Заради извънредното положение, въведено в страната и ограничителните мерки, свързани епидемиологичната обстановка, препоръчваме на стопаните да подават своите заявления по директните плащания по електронен път. Насоките за кандидатстване, както и условията за регистрация на данни по електронен път са публикувани на интернет страницата на ДФЗ - раздел „Директни плащания 2014-2020“, секция „Кампания 2020“.

За земеделски производители, които нямат техническа или физическа възможност да използват електронните услуги, предоставяни от Разплащателна агенция - Държавен фонд „Земеделие“, се изготвят графици за подаване на заявленията в съответната общинска служба по земеделие (ОСЗ). Целта е подобряване на административното обслужване и избягване концентрацията на много хора на едно място в затворени помещения с цел предотвратяване разпространението на коронавируса COVID-19. Графиците ще бъдат оповестени в ОСЗ и ще бъдат публикувани на страницата на съответната Областна дирекция „Земеделие“. Желание за включване в график може да заявите по електронна поща или по телефон. На сайта на всяка Областна дирекция "Земеделие" ще откриете телефон и електронна поща за контакт.

Приемите на проектни предложения по Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), Програма за морско дело и рибарство (ПМДР 2014-2020), Национална програма по пчеларство (НПП 2020-2022 г.) и Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС 2019-2023) продължават, както и обработката на подадените заявления и извършването на плащанията по мерките от програмите.

Всички пролетни обработки и мероприятия, които се извършват ежегодно на територията на страната, включително и сеитбата на пролетници - слънчоглед, царевица, пролетен ечемик, подхранване и третирания с препарати за растителна защита на есенните култури са изключително важни и е необходимо да бъдат проведени в подходящия агротехнически срок. Всички агротехнически мероприятия се извършват на открито и не предполагат събиране на повече хора на едно място.

При провеждане на технически инструктаж, при извършване на подготовката на машините и прикачения инвентар за пролетните обработки на почвата, работа с препарати за растителна защита и обеззаразени семена, освен съществуващите правила за работа с тях, следва да се спазва издадената заповед на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки. Работодателите следва да организират провеждането на засилени противоепидемични мерки в работните помещения, в т. ч. филтър, дезинфекция и проветряване, инструктаж за спазване на лична хигиена на персонала и недопускане на работници и служители или външни лица с прояви на остри заразни заболявания.

Проверките на място по схемите и мерките администрирани от ДФЗ и МЗ ще продължат да се извършват, защото по този начин се гарантира подпомагането на земеделските производители. При извършването им ще бъдат спазени изискванията на здравните власти.

Публикувана в Бизнес

Огромна дупка – истинска яма, зейна в бюджета на ЕС след Брекзит без сделка, който Брюксел допусна поради надменност, стана ясно от финансовата рамка за програмния период 2021 – 2027, представена от презиеднта на Съюза Шарл Мишел. Според последните данни, цитирани от най-влиятелния британски, но проевропейски Гардиън става дума за 62 млрд. паунда годишно, което са 75 млрд.евро или 145,7 млрд. лева. Така вече е очевидно, че се оказаха нагли лъжи бодрите трели на нашите и евролидерите как Англия ще страда, а Европа няма да усети напускането. Сметката на Мишел на практика е същата като на финландското председателство – 1 трлн. евро общо, които белгиецът прецизира на 1,074% от БВП на страните – членки, което е 1,094 трлн.евро.


Най-тежката част от неговото предложение е рязане на земеделските субсидии срещу облекчаване – сиреч намаляване, на участието в евробюджета на най-богатите държави като Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия. Франция, естествено, а и Германия са категорично против спад на агропарите, защото това означава да дават повече, да губят повече и да не се оплакват. Повече тежести ще получим и ние, ако не вземем мерки навреме.


Да не говорим, че според евродипломатите нашият ресор – образование, наука, култура също е заплашен от сеч на средствата. Той е под контрола на еврокомисар Мария Габриел. ЕС е толкова недалновиден, че дори парите за технологии – област, в която Общността е супер изостанала в сравнение със САЩ, Китай и другите големи, са сериозно заплашени в нормалния си размер.


България, ако разбере какво се случва, а не проспи договорния период, както направи при точилите се от 2011 до 2018 г. преговри за въглищните ТЕЦ-ове (сега ще загубим до 122 000 работни места поради проспиването на Борисов 1,2 и 3 плюс Орешарски), ще трябва да си даде зор да осигури добри национални условия. Маратонът по надлъгване е от четвъртък до неделя. Дълъг уикенд на алъш – вериш в края на новата седмица, който предстои в Брюксел. При липсата на отстояване на фиксирания курс на лева в преговорите с Еврогрупата и ЕЦБ, за които разбрахме, въпреки опитите на властта да скрие срама, надеждите ни са миниатюрни.


 Вече открито се говори за „потъване“ на кохезионните фондове – 19 минути отдавна предупреждава за това – а те са моторът на българското развитие в момента, колкото и слабо да усвояваме – 37% 10 месеца преди края на програмния период от 7 години. Голямото рязане ще бъде поне в размер на 90 млрд.евро, т.е както очаквахме в размер на поне 3-4 млрд.лв. за България, но може и повече – над 6 млрд.


За отношението към нас в Брюксел говори шегата, че групата, в която България участва: Приятели на кохезията, е наричана в евростолицата със сарказъм: Приятели на корупцията. В нея сме 15 държави – цяла Източна Европа, плюс Малта и Португалия, с включени Гърция и Кипър. Това са и страните с проблеми с върховенството на закона и в момента мекият Мишел води дискусии с Германия и Франция дали изобщо трябва да получаваме еврофондове при всичките си проблеми с корупцията, съдебната система, неразделените де факто власти, беснеещата престъпност. Богатата група Фругалс –онази на преговарящите с нас и за еврото Дания, Швеция, Австрия, Нидерландия, които традиционно са против запазването на бг проектите, нарича политиката си на рязане на фондове: „червен картон за правителствата на Приятелите на корупцията“.


„Ние не очакваме някой от Приятелите на корупцията да остане щастлив от преговорите, просто трябва да изберат градуса на неудовлетворение“, коментира пред Гардиън високопоставен източник от клуба на богатите нации.


„Няма какво да коментираме, просто няма повече да плащаме на Приятелите на корупцията, времето е наше“

Източник: 19 минути

Публикувана в Бизнес
  • Зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти обсъдиха със стопани от Добруджа проблемите в родното селско стопанство

  • Залата се оказа тясна, за да побере присъстващите над 150 производители от осемте общини

Габриела Събева

Нови правила, нови условия, нови възможности… Факт е, че през следващите години земеделието ще се развива чрез други механизми и в друга среда. Факт е, че българският стопанин трябва да съобрази редица нормативи и да понесе повече тежест – административна, финансова, лична. Как ще се справи и как ще оцелее – това са въпроси, на които земеделецът търси отговори.

Възможностите на държавата да подкрепи различните сектори от родното селско стопанство и прилагането на европейските регламенти у нас бяха представени пред повече от 150 земеделски стопани от Добричка област на информационна среща в Добрич, на която присъстваха зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева и директори на дирекции от агроведомството. Те разясниха новостите при директните плащания, държавните помощи през 2020 г., предстоящите приеми по ПРСР 2014-2020, новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство” и Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Статистиката показва, че Добричка област е първенец в производството на зърнени и маслодайни култури, обобщи зам.министър Кръстева. Регионът е на второ място по усвояване на средства у нас – по линия на европейското субсидиране и от държавни помощи. Общо земеделците от Добричка област са получили 927 млн.лв. за периода 2014 – 2019 г. Тази сума представлява над 6 % от общия ресурс за страната. Земеделският отрасъл в област Добрич формира 14 % от брутната добавена стойност.

Sreshta mzhg Dobrich 3

Добруджа е водеща в производството на зърнени и маслодайни култури в национален мащаб. Обработваемите земи в областта представляват 7,3 % от всички площи в страната, като общият им размер достига близо 3,500 млн.дка. Със 7 % са нараснали площите със зърнени култури в сравнение с 2014 г., когато стартира настоящият програмен период. За този срок седем пъти са нараснали посевите с технически култури. Ръст се отчита и при зеленчукопроизводството, което се удвоява, и при трайните насаждения, които нарастват с 15 %. През 2019 г. в Добричко се обработват над 11% от всички площи със зърнени култури и 8% от тези с маслодайни култури в страната.

Пред присъстващите представители на МЗХГ земеделските стопани от Добруджа поставиха част от проблемите, които ги вълнуват. Те алармираха, че овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството в Добричка област са обречени на гибел. По думите на производител не е възможно от Гърция да пристигат праскови у нас и да се продават на 50 ст., докато родното производство не може да оцелее. По-високите субсидии в съседната държава правят рентабилно производството, докато у нас стимулирането на овощарството започва едва след 4-5 години разходи и при настъпване на плододаване.

Общо 491 са земеделските стопани, които отглеждат плодове на територията на Добричка област, сочат данните на областната земеделска служба. Половината от насажденията с ябълки се отглеждат в трите черноморски общини Шабла, Каварна и Балчик. През предходната стопанска година от този плод са събрани общо 2 475 тона. Според статистиката най-много нови овощни градини са създадени в община Каварна. В цяла Добричка област новозасетите насаждения са със сливи, праскови, кайсии, бадеми, орехи и малини.

Един от фермерите, които са се насочили към овощарство, е Тодор Карагюлиев. През 2005 г. той създава овощна градина от 42 дка с 6 сорта ябълки, разположена в землището на село Българево в община Каварна. След 10 години обаче фермерът се отказва от производството на вкусния плод, тъй като според него няма бъдеще. Стопанинът калкулира много разходи за пръскане, поливане, торене, складове и т.н., което показва себестойността, а пазар няма. Вносът на по-евтини ябълки отвън подбива родното производство.

Подобна е картината и в зеленчукопроизводството, което се оказва нерентабилно за стопаните от община Каварна. През изминалото лято българският домат се превърна в дефицитна стока. Трудностите по отглеждането му са показател за това какво се случва в зеленчукопроизводството.

През 2019 г. най-много площи с домати са заложени от земеделците в община Каварна – 150 дка. В цяла Добричка област декарите са били 275. В крайморската община от десетилетия има традиции в производството на домати и чушки. За съжаление през изминалата година природата се оказа немилостива към фермерите, които отглеждат домати на открито и им поднесе мана, променливи и екстремни температури. Затова според стопаните най-удачната форма остава оранжерийното производство, което гарантира запазване на растенията и по-дълъг период на реколтиране, но изисква по-сериозни инвестиции.

Статистиката на Министерството на земеделието сочи, че 67 % от доматите у нас са внос. Това количество подбива родното производство, което през лятото на 2019 г. излиза с много висока себестойност, изчисляват стопаните от Каварна.

В цяла Добричка област са регистрирани 849 земеделски производители, които отглеждат зеленчуци. Те представляват почти 30 % от фермерите в Добруджа. В същото време само около 2 % или 52 000 дка от обработваемите площи се заемат от зеленчукови градини. Оранжериите са едва 190 дка според данните на областната земеделска служба. В тях се отглеждат предимно домати и пипер. 69% от общата продукция зеленчуци в Добричка област се продава, 18% се използват за промишлена преработка, а 13% от зеленчуковата реколта е за собствена консумация.

Какви са възможностите на държавата да се намеси и да регулира нередностите в сектора, които спъват развитието му – това попитаха стопаните от Добруджа на срещата с представители на МЗХГ.

Запазват се правилата при схемите за подпомагане за плодове и зеленчуци за предстоящата кампания, разясни Преслав Петков от дирекция „Директни плащания”. Новост е въвеждането на официални теренни проверки за съвпадение на декларираната култура и начина на трайно ползване на земята. При положение, че се установи различна култура от предварително декларираната в заявлението за кандидатстване, ще се отчита като наддекларирана площ и ще се налагат санкции. Зам.-министър Вергиния Кръстева допълни, че това се случва заради опитите за злоупотреби, установени през 2019 г. Освен това проверките са констатирали 96 стопани, които са очертали парцелите си на други места, а не там, където са регистрирани правните им основания. Бенефициентите са заявили неправомерно 160 000 дка, като общо заявената площ за подпомагане по СЕПП е почти 250 000 дка. Тези площи също ще се третират като наддекларирани, т.е. санкционирани. Зам.-министър Кръстева призова земеделските производители след подаване на заявленията за подпомагане да следят системата за предупреждения за грешки. Така ще си спестят редица проблеми по-късно.

За да се спасят от капризите на природата и бедствията, с които може да съсипе реколтата, стопаните могат да се включат на доброволен принцип във взаимоспомагателен компенсационен фонд. Той се очаква да заработи през 2021 г., съобщи още Вергиния Кръстева. Ощетените земеделски производители ще бъдат подпомагани чрез средства от ПРСР по мярка „Управление на риска”. Изпълнителната агенция по борба с градушките вече е поставила седми радар край гр.Шумен. Той ще заработи през пролетта на тази година и ще даде възможност за включване на самолетен способ и защита на цялата територия на страната. Включването във фонда ще става чрез вноски, размерът на които в момента се обсъжда. Очертава се диференцирано заплащане на зърнени култури и за плодове и зеленчуци, посочи още зам.-министър Кръстева.

По време на срещата в Добрич фермерите се запознаха още с новите схеми за подпомагане в сектор „Животновъдство”, с държавните помощи, с предстоящите за отваряне мерки по ПРСР. Акцент беше поставен и върху изготвянето на националния стратегически план и дебатите за новата ОСП.

Публикувана в Бизнес

Ако не получат адекватно плащане за своя допълнителен труд при покриване на новите зелени изисквания, мнозина земеделци ще се откажат от субсидиите, смята управителят на Агротайм

Иван Иванов е трето поколение земеделец. Днес компанията Агротайм обработва 80 хил. дка земя. Изнася зърно в Европа, в Близкия Изток и в Северна Африка. Фирмата е един от най-големите производители и износители на семена. Тя развива и образцово овощарство с марката Бориса - 700 дка са само площите с черешови градини. Фирмата произвежда и плодови ликьори.  Агротайм изгражда първия модерен индустриален комплекс в Югоизточна Европа за свободни прасета – с годишен капацитет от 80 хиляди животни. „Агротайм техник“ е център за земеделска техника и сервизно обслужване. Компанията има изградена международна техническа и научна мрежа – за иновации в земеделието, които прилага във всички свои производствени дейности.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Иванов, притеснява ли ви бъдещата Обща селскостопанска политика и така широко прокламираната Зелена сделка? Как ще повлияе тя на производители от вашия мащаб?

- Нека да видим какъв ще бъде финалният вариант на тази зелена рамка. Индикациите са, че тя ще влияе не само върху агробизнеса, но и върху всички видове стопански и производствени дейности. Много важно е как пазарите ще възприемат продукцията, обвързана с т. нар. зелени практики. Ще обясня с пример. Нашата компания в момента има договор с голяма фабрика за макарони в Италия, за която произвеждаме устойчива пшеница. Имаме вменени задължения по силата на договора да поддържаме екологични и природосъобразни площи – свободни от пестициди, отворени за пчели и насекоми. За тази продукция обаче италианската компания плаща премия в цената и за нас е оправдано да я отглеждаме по този начин. Този пример е изолиран случай, малък проект. В по-голям мащаб не се знае как ще реагират пазарите, какво развитие би имало подобно производство, дали крайният потребител ще може да поеме цената? А тази цена е висока и някой по веригата трябва да я плати – цената на зелените практики. Дали ще е под формата на субсидии, дали ще е в крайната цена – това е ключовият момент. Предстои да видим.

- Икономически анализатори казват, че е възможно много от земеделците да се откажат от субсидиите и да разчитат изцяло на пазара. Как ще го коментирате?

- Абсолютно е възможно. Ако не намерят адекватно признание под формата на плащания за своя допълнителен труд, който ще положат, за да изпълнят зелените изисквания, естествено, че ще се откажат.

- Фондация „Еврика“ ви връчи наградата „Млад фермер“ – лесно ли е човек да бъде фермер в България днес?

- Никак не е лесно и никога не е било. За големите производители е по-трудно. Аз твърдя, че ние сме дискриминирани спрямо малките и то от най-високо ниво в Европа. Всички говорят за приоритет върху малките, стимулите са насочени към тях. А големите, които също са били малки и които са искали да пораснат, като че ли сега са наказани за това, че са станали големи. Не знам дали това е справедливо, според мен не е. Затруднения винаги има, свикнали сме с тях.

- Не е ли нормално да има място за всички – и за малките, и за големите в агробизнеса?

- Така е, но това трябва да се случва единствено на конкурентен принцип. Европа обаче не е шампион по дясна политика и по конкурентни нагласи. Европейските политики в земеделието, за съжаление, произвеждат непазарни механизми.

- Изкривяват ли субсидиите пазарната картина?

- Категорично я изкривяват. Европа много се гордее със своя общ и отворен пазар. И в същото време, на този пазар се борят производители от отделните държави - членки, които имат различни ставки на субсидиране в земеделието. Това е абсолютно непазарно. И всички, които са въвлечени в общия пазар, понасят последствията от тази несправедливост.

- Каква е формулата едно стопанство да бъде устойчиво?

- На първо място да бъде иновативно. Трябва да има отношение към природата, към хората, за които произвежда своята продукция. Тя да бъде издържана в качествено отношение, да бъде здравословна. Да има една здрава финансова основа за инвестиции – за всички иновативни практики, които са необходими в едно съвременно стопанство – дигитализация, цифровизация. Върви се към нов ред в земеделието и едно устойчиво стопанство трябва да се съобразява с него.

- В каква степен българският фермер може да си позволи да инвестира в иновации?

- Зависи от мащаба, с който работи. По-малките по-трудно могат да си позволят това, за съжаление. Не е толкова лесно обаче и за големите. Защо? Защото българските фермери имаме много по-ниски ставки на субсидиране на единица площ в сравнение със земеделците от Западна Европа. И това ни ощетява във възможността да инвестираме в модерни технологии. Без иновациите обаче няма как да бъдем конкурентноспособни. Досега не съм чул някой министър да е подхващал сериозно тази тема в Брюксел.

- Няма как да не ви попитам и за Африканската чума по свинете – вие управлявате един от най-големите свинекомплекси в страната. Закъсняха ли мерките от страна на държавата срещу заболяването?

- Свинефермата, която е край Исперих, е един от основните бизнеси на нашата компания. Остана една от малкото големи свинеферми в страната, незасегнати от АЧС. Целият екип положихме огромни усилия, за да постигнем възможно най-високото ниво на биосигурност. Сигурен съм, че сме въвели мерки, каквито дори и в Европа няма. И те дават резултат. Шест месеца след голямата криза през лятото, все още работим. Мерките, които държавата предприе, определено закъсняха. Още през 2018 година всички бяхме наясно, че рано или късно Африканската чума по свинете ще влезе от Румъния и у нас. Още тогава можеха да бъдат предприети по-сериозни мерки по подготовката на стопанствата за идващото заболяване. Липсваха информационни кампании, липсваха дори проверки по границите и дезинфекция на преминаващите превозни средства. Затова и резултатите днес са такива. 

Публикувана в Бизнес
Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

Брюкселските бюрократи яко са се захласнали по истерията, наречена Зелена сделка. Май се оказа, че предишното сенилно ръководство на Европейската комисия беше сменено от по-лошо – от защитници на планетата – със стъклен поглед и надъхани като хрътки – до край да защитят съдбата на горката Земя. Хайде холан! А кой ще плати цената на подобна амбиция?

Докато Европа си поставя високи и свърхзелени цели, тя всъщност безнадеждно изостава. Вместо да работи с пазарните реалности, Брюксел чертае светли бъднини – през 2050 да осъмнем с нулеви въглеродни емисии. Вероятно и кравите тогава няма да отделят газове – зер, животновъдството също трябва да плати своята зелена дан за чистотата на планетата. А крехката Грета Тунберг може би ще е председател на Европейската комисия, кой знае.

През това време модерният свят, който мисли пазарно, ще е запълнил всички свободни пазарни ниши, а добрата стара Европа ще се чуди къде е сгрешила.

Малка България обикновено играе ролята на вярно куче. А верните кучета гладни не остават. Стига да имат добри инстинкти.

И преди 10 години, и сега краставите магарета в Брюксел отдалече се надушват с нашите. И кротко си играят играта. На тях не им пука за планетата и за средностатистическия европейски гражданин. Те няма да участват в плащането на цената.

А пък нашите т. нар. фермери е крайно време да се събудят. Хич и не му мислете за Зелената сделка, за високите цели, за таваните и мазетата в подпомагането. Ощипете се и най-после започнете да мислите за пазара.

Проектите са капани. Субсидиите те правят ленив и те изваждат от пазарната игра. Бъдете фермери напук на Брюксел. Бъдете бележка под черта в националния стратегически план, който още не е написан. Докажете нещо просто: мога да проуча пазара, добре да планирам, правилно да инвестирам, да покрия риска и като тегля моята лична черта в сметките – да съм над нея, не просто да не съм на червено.

А пък Брюксел нека да бъде колкото си иска зелен. Дори и милата Грета може да си боядиса косата в синкав планетарен нюанс. Толкова ще й отива, нали?

За добрите пазарни играчи това просто няма да има никакво значение. Тяхната лична цена ще се пише на личната им сметка. Моля, изключете ги от тази, която Европа ще плаща за своите планетарни мечти. Впрочем, прозорливите сами ще се изключат от нея.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта

На 31 януари Държавен фонд ,,Земеделие” ще изплати втория транш по Преходната национална помощ за говеда, необвързана с производството. Това е доплащането, което ще извършат от схемата, започнала през изминалата година.

През месец февруари ДФЗ ще започне с първите плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“.

На 21 февруари бенефициентите може да очакват плащане по две направления – за пасторализъм и редки местни породи. Доплащанията и по останалите направления по мярка 10 ще стартират на 1 април и ще продължат до 20 април. Плащанията отново са свързани с окончателния слой.

На 28 февруари се очаква да бъде изплатена Преходната национална помощ за тютюн.

Обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци- схемите за плащане са 8, те ще бъдат разположени поетапно във времето между 13 март и 20 март 2020 г.

На 23 март ще започне плащането на Схемата за преразпределително плащане (СПП). Индикативният бюджет е от 109 млн. лева.

За 17 април е планирана Схемата за зелени директни плащания. 467 млн. лева е нейният бюджет.

Плащанията по Мярка 12 "Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите" ще започнат от 4 май.

Схемата за протеинови култури е заложена за плащане на 8 май. Следва плащането по схемата за памук на 10 май.

Плащанията по мярка 11 ще стартират на 20 май. Като е необходимо регистърът, който се изготви през 2019 г., да бъде абсолютно оперативен и пълен с данни за всички наши земеделски производители. Той трябва да бъде наличен на 100% към края на месец март.

В средата на месец май ще бъдат извършени и окончателните плащания по НР1 и НР2.

В началото на юни ще бъдат направени и всички окончателни, изравнителни плащания по СЕПП, по Схемата за дребни земеделски стопани и по Схемата за млади земеделски стопани.

На 10 юни за млади земеделски стопани, на 20 юни за дребни земеделски стопани и в периода 1–10 юни - окончателното плащане заедно с изравнителнатата ставка по СЕПП.

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители ще получат директни плащания на обща стойност 1,5 млрд. лв. за Кампания 2020. Това е видно от проектобюджета на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Предвижда се тази сума да се запази в този размер и през първите две години от новия програмен период в ЕС - през 2021 г. и 2022 г.

Без промяна остава и разпределението на средствата за директните плащания. 1,2 млрд. лв. са предвидени за директни плащания, отделени от производството, а 300 млн. лв. - за всички други видове директни плащания.

Увеличава се бюджетът за държавните помощи. През миналата година по това перо в ДФЗ е имало 150,150 млн. лв., докато за тази година, както и за следващите две, сумите са с 11% по-големи - по 166,750 млн. лв. годишно.

С близо 9 млн. лв. намаляват парите за преходната национална помощ – от 134,251 млн. лв. през 2019 г., на 125,231 млн. лв. за тази година, като се очаква този вид субсидии да запазят размера си до 2022 г. включително.

Спад с 10 млн. лв. има при средствата за краткосрочни и инвестиционни кредити. Те намаляват от 130 млн. лв. през миналата година на 120 млн. лв. през тази.

В съответствие с договореностите с пчеларския бранш е предвидено увеличение на парите за националните програми по пчеларство. Бюджетът за тях се вдига от 5 млн. лв. на 6,4 млн. лв.

Увеличение на парите има по училищните схеми. Субсидията за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ нараства от 26,790 млн. лв. на 29,595 млн. лв.

По-малко плащания се очакват по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В бюджета за миналата година по това перо са били предвидени близо 1,030 млрд. лв., докато за тази година сумата е 926,273 млн. лв. или с 9% по-малко.

В съответствие с преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е заложен и по-нататъшен спад на средствата по селската програма. За 2021 г. намалението ще бъде незначително –близо 1% до 917,694 млн. лв., докато за 2022 г. се предвижда понижение с 15% до 778,367 млн. лв.

Силно намаляване на субсидиите предстои през тази година по направлението „Оперативни програми и групи производители в сектора на плодовете и зеленчуците“ - от 24 млн. лв. на 14 млн. лв., а през следващите две години бюджетът ще слезе на 12 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 32

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта