Според Рихенхаген, обявената подкрепа за германските фермери от 1 млрд. евро е евтин политически ход, който няма да доведе до подобрение на икономическото им положение. Легендарният шеф на корпорацията AGCO заяви в интервю пред германското издание TOPAGRAR, че политиците нямат идея какво всъщност правят и прибягват до популистки, но икономически неиздържани, ходове.

Президентът и СЕО на концернът за производство на земеделска техника AGCO, проф. д-р Мартин Рихенхаген каза, че отпуснатият от германското правителство 1 млрд. евро за германските фермери е опит на политиците да въздействат върху земеделците с пари. Освен това, той е загрижен за липсата на информация за конкретните условия на разпределянето на тези пари. "Кльокнер няма много полезни ходове за отпускане на тези пари в рамките на ОСП", каза Рихенхаген, който не крие мнението си за ограничената икономическа компетентност на политиците.

Според него, на практика този милиард означава по 700 евро на стопанство. Рихенхаген коментира: "Забравете! Никой не може да направи нищо със 700 евро". Според него, вместо пари на парче, фермерите се нуждаят от ясни правила относно храненето на животните и торенето във връзка с екологичните изисквания. "Политиците трябва най-накрая да установят правила за следващите 20 години, а не такива, които се променят на всеки няколко месеца. Всяка година на земеделците се налага отново и отново да обясняват на политиците от какво се нуждаят! Това е уморително!"

Според Рихенхаген, градските жители нямат представа за какво става дума в земеделието и са под въздействието на НПО-та с неясно финансиране и интереси. Президентът на AGCO предлага разширяване на работата за разбиране на труда на земеделците и съвместни проекти с научните среди за намирането на дългосрочни, устойчиви решения за земеделие, базирани на факти, а не на плашещи митове и легенди.

Шефът на AGCO вярва, че субсидиите за фермерите трябва да бъдат изоставени от политиците, и вместо това те трябва да провеждат политики, които гарантират на производителите по-добри цени. Рихенхаген вярва в създаването на социален договор, който да включва животновъдството и опазването на околната среда, в който да е фиксирано задължение на обществото да плаща за труда на земеделците. "10 % върху продажбите, трябва да е целта", предлага Рихенхаген.

Публикувана в Бизнес

Брюкселските бюрократи яко са се захласнали по истерията, наречена Зелена сделка. Май се оказа, че предишното сенилно ръководство на Европейската комисия беше сменено от по-лошо – от защитници на планетата – със стъклен поглед и надъхани като хрътки – до край да защитят съдбата на горката Земя. Хайде холан! А кой ще плати цената на подобна амбиция?

Докато Европа си поставя високи и свърхзелени цели, тя всъщност безнадеждно изостава. Вместо да работи с пазарните реалности, Брюксел чертае светли бъднини – през 2050 да осъмнем с нулеви въглеродни емисии. Вероятно и кравите тогава няма да отделят газове – зер, животновъдството също трябва да плати своята зелена дан за чистотата на планетата. А крехката Грета Тунберг може би ще е председател на Европейската комисия, кой знае.

През това време модерният свят, който мисли пазарно, ще е запълнил всички свободни пазарни ниши, а добрата стара Европа ще се чуди къде е сгрешила.

Малка България обикновено играе ролята на вярно куче. А верните кучета гладни не остават. Стига да имат добри инстинкти.

И преди 10 години, и сега краставите магарета в Брюксел отдалече се надушват с нашите. И кротко си играят играта. На тях не им пука за планетата и за средностатистическия европейски гражданин. Те няма да участват в плащането на цената.

А пък нашите т. нар. фермери е крайно време да се събудят. Хич и не му мислете за Зелената сделка, за високите цели, за таваните и мазетата в подпомагането. Ощипете се и най-после започнете да мислите за пазара.

Проектите са капани. Субсидиите те правят ленив и те изваждат от пазарната игра. Бъдете фермери напук на Брюксел. Бъдете бележка под черта в националния стратегически план, който още не е написан. Докажете нещо просто: мога да проуча пазара, добре да планирам, правилно да инвестирам, да покрия риска и като тегля моята лична черта в сметките – да съм над нея, не просто да не съм на червено.

А пък Брюксел нека да бъде колкото си иска зелен. Дори и милата Грета може да си боядиса косата в синкав планетарен нюанс. Толкова ще й отива, нали?

За добрите пазарни играчи това просто няма да има никакво значение. Тяхната лична цена ще се пише на личната им сметка. Моля, изключете ги от тази, която Европа ще плаща за своите планетарни мечти. Впрочем, прозорливите сами ще се изключат от нея.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта

На 31 януари Държавен фонд ,,Земеделие” ще изплати втория транш по Преходната национална помощ за говеда, необвързана с производството. Това е доплащането, което ще извършат от схемата, започнала през изминалата година.

През месец февруари ДФЗ ще започне с първите плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“.

На 21 февруари бенефициентите може да очакват плащане по две направления – за пасторализъм и редки местни породи. Доплащанията и по останалите направления по мярка 10 ще стартират на 1 април и ще продължат до 20 април. Плащанията отново са свързани с окончателния слой.

На 28 февруари се очаква да бъде изплатена Преходната национална помощ за тютюн.

Обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци- схемите за плащане са 8, те ще бъдат разположени поетапно във времето между 13 март и 20 март 2020 г.

На 23 март ще започне плащането на Схемата за преразпределително плащане (СПП). Индикативният бюджет е от 109 млн. лева.

За 17 април е планирана Схемата за зелени директни плащания. 467 млн. лева е нейният бюджет.

Плащанията по Мярка 12 "Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите" ще започнат от 4 май.

Схемата за протеинови култури е заложена за плащане на 8 май. Следва плащането по схемата за памук на 10 май.

Плащанията по мярка 11 ще стартират на 20 май. Като е необходимо регистърът, който се изготви през 2019 г., да бъде абсолютно оперативен и пълен с данни за всички наши земеделски производители. Той трябва да бъде наличен на 100% към края на месец март.

В средата на месец май ще бъдат извършени и окончателните плащания по НР1 и НР2.

В началото на юни ще бъдат направени и всички окончателни, изравнителни плащания по СЕПП, по Схемата за дребни земеделски стопани и по Схемата за млади земеделски стопани.

На 10 юни за млади земеделски стопани, на 20 юни за дребни земеделски стопани и в периода 1–10 юни - окончателното плащане заедно с изравнителнатата ставка по СЕПП.

Публикувана в Бизнес

Земеделските производители ще получат директни плащания на обща стойност 1,5 млрд. лв. за Кампания 2020. Това е видно от проектобюджета на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Предвижда се тази сума да се запази в този размер и през първите две години от новия програмен период в ЕС - през 2021 г. и 2022 г.

Без промяна остава и разпределението на средствата за директните плащания. 1,2 млрд. лв. са предвидени за директни плащания, отделени от производството, а 300 млн. лв. - за всички други видове директни плащания.

Увеличава се бюджетът за държавните помощи. През миналата година по това перо в ДФЗ е имало 150,150 млн. лв., докато за тази година, както и за следващите две, сумите са с 11% по-големи - по 166,750 млн. лв. годишно.

С близо 9 млн. лв. намаляват парите за преходната национална помощ – от 134,251 млн. лв. през 2019 г., на 125,231 млн. лв. за тази година, като се очаква този вид субсидии да запазят размера си до 2022 г. включително.

Спад с 10 млн. лв. има при средствата за краткосрочни и инвестиционни кредити. Те намаляват от 130 млн. лв. през миналата година на 120 млн. лв. през тази.

В съответствие с договореностите с пчеларския бранш е предвидено увеличение на парите за националните програми по пчеларство. Бюджетът за тях се вдига от 5 млн. лв. на 6,4 млн. лв.

Увеличение на парите има по училищните схеми. Субсидията за „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ нараства от 26,790 млн. лв. на 29,595 млн. лв.

По-малко плащания се очакват по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В бюджета за миналата година по това перо са били предвидени близо 1,030 млрд. лв., докато за тази година сумата е 926,273 млн. лв. или с 9% по-малко.

В съответствие с преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е заложен и по-нататъшен спад на средствата по селската програма. За 2021 г. намалението ще бъде незначително –близо 1% до 917,694 млн. лв., докато за 2022 г. се предвижда понижение с 15% до 778,367 млн. лв.

Силно намаляване на субсидиите предстои през тази година по направлението „Оперативни програми и групи производители в сектора на плодовете и зеленчуците“ - от 24 млн. лв. на 14 млн. лв., а през следващите две години бюджетът ще слезе на 12 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Конкретика по параметрите на новата ОСП ще има след като бъде гласувана многогодишната финансова рамка, казва директорът на дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК

Интервю на Анета Божидарова


- Г-н Милушев, в каква степен можете да дадете яснота за следващата Обща селскостопанска политика?

- Имаме яснота какво предлага Европейската комисия. На първо ниво – ще има нова система от задължителни предварителни условия. Тя включва
онова, което в момента наричаме кръстосано съответствие + екологизацията. Мерки, които и в момента се прилагат. ЕК иска тези мерки да бъдат задължителни за изпълнение, за да бъдат субсидирани фермерите по линия на директните плащания. Второто ниво, което се предлага, е да има екосхеми както в Първия, така и във Втория стълб на ОСП – директни плащания и ПРСР. Задължителните елементи изглеждат така: 30% за агроекология във Втори стълб и като цяло – всички мерки трябва да имат дял от 40% в борбата с климатичните промени. Това най-общо е сложила до момента Европейската комисия на масата.

- Какви са настроенията в Брюксел по тази рамка?

- Финландия иска да се определи по-висок процент на финансиране за по-зелени политики - с цел опазването на климата и околната среда. Този процент не може да бъде ясен, преди да бъде гласувана европейската многогодишна финансова рамка. Това, което е бъдещ предмет на дебат в Европейския съвет – дали да има предварително договорен пакет от мерки между държавите – членки, от които всяка страна да може сама да избира какво да прилага или да се заложат по-високи цели? В Европейския парламент има спор между две комисии – между комисията по земеделие и комисията по околна среда. Те имат сравнително различни виждания по това как точно ще изглежда зелената архитектура на бъдещата
ОСП. Още не е ясно къде точно ще намерят точката на консенсус помежду си. Новият председател на Европейската комисия недвусмислено даде се разбере, че приоритет за Европа е опазването на климата и на околната среда. А това означава последователна зелена политика. В ЕК вече е гласуван Зеленият пакт, предложен от Урсула фон дер Лайен. Голямата цел, заложена в него, е Европа да се превърне в „климатично неутрален“ континент до 2050 година.

- Какво ще струва на българските фермери да прилагат зелената архитектура, ще бъдат ли нужни инвестиции за специфична техника, например?

Не мисля, че задължителните предварителни условия ще изискват такива инвестиции. Вярно е, че за определени мерки, които са по-скоро надграждащи, може да се изисква определена техника, но така или иначе фермерите вече прилагат тези изисквания – по кръстосаното съответствие и екологизацията. Това не е нещо ново за тях. Заплащането на 30-те процента по Втори стълб ще се прави на база на пропуснати ползи и на направени разходи. В Първи стълб заплащането може да става и на базата на поощрението – ако започнете прилагането на земеделска практика, която е добра за климата и околната среда, ЕК ще ви плати, без това непременно да е свързано с пропуснатите ползи и с направените разходи. Тоест, плащането може да е дори по-голямо. Затова си струва фермерите да разгледат всичко, което Комисията предлага – то е интересно, по-скоро трябва да се мисли върху това какви са възможностите, отколкото веднага да се протестира срещу него.

- Ще има промени в европейския бюджет за България по линия на директните плащания?

Първо да видим какъв ще е бюджетът. Ако той е поне това, което е предложила Европейската комисия, намаление на директните плащания за България няма да има. Ако към 2019 г. плащането е около 215 евро на хектар /100 евро СЕПП + преразпределителното плащане + младите фермери + агроекология и т. н. /, с намалението на бюджета за новата ОСП, плащането за България би паднало до 206 евро на хектар. Но с външната конвергенция, при която се предвижда старите страни – членки да прехвърлят средства на новите, плащането за България става 220 евро на хектар. Нека уточня, че това е симулативен процент, но е видно, че плащането отива нагоре, а не надолу.

- Ако бъдат въведени тавани в подпомагането, това как ще се отрази на сегашния модел на земеделие в България?

- Зърнопроизводството е един от най-конкурентноспособните браншове в България. Не би било добре страната да изгуби такъв сектор. Същевременно, не трябва да се върви към монокултурност в земеделието. Трябва да се търси баланс. Предложението на ЕК е над 60 хил. евро да започне намаление на плащанията – това е т. нар. таван в подпомагането. Абсолютният таван е 100 хил. евро. Предлага се също преразпределителното плащане, което сега съществува, но не е задължително, в бъдеще да стане задължително. Още е рано да се каже дали тези предложения ще бъдат приети от Европейския съвет. По-скоро голяма част от държавите-членки не са склонни да бъдат въведени задължителни тавани и задължително преразпределително плащане, но има и такива, които настояват за обратното. Различни са и настроенията в Европейския парламент, там като че ли везните натежават в полза на таваните. Тези мерки не за първи път се предлагат от Европейската комисия, но досега не са приемани. Вероятно е отново да бъдат отложени, въпреки че Комисията твърдо стои зад своята позиция за въвеждането на тавани. Но съществува съпротива от всички държави, в които има мащабни земеделски стопанства. В тази връзка, може би е добре отново да обясним как се взимат европейските решения. ЕК предлага, решават в Европейския съвет и в Европейския парламент. Как става това – съветът и парламентът първо приемат свои отделни позиции и след това се срещат в диалози и в триалози, като в последните участва и ЕК. Така протичат
преговорите, търсят се компромиси и накрая се излиза с общо, съвместно решение. Това е т. нар. Механизъм за взимане на съвместно решение, който беше въведен с Лисабонския договор.

- Какви нови инструменти се обсъждат на ниво Европейска комисия по отношение на младите фермери?

Ние предлагаме и в Първи, и във Втори стълб да има финансови стимули за младите фермери. Тези инструменти и сега се прилагат. Новият елемент е, че за тези плащания вече се планира задължителна сума от еквивалент на минимум 2% от директните плащания. Всяка държава-членка задължително трябва да задели тази суми за младите фермери. ЕК предлага и финансови инструменти за закупуване на земя. В тази връзка, в новите стратегически планове по ОСП е необходимо всяка страна да направи описание по отношение на достъпа до земя, на достъпа до финанси и на данъчното облагане. Ние, в ЕК, си дадохме сметка, че само да се дават пари е задължително и е много хубаво, но далеч не е достатъчно. Понякога пречките в националното законодателство са много по-големи и подпомагането с европейски средства не решава някои проблеми.

- Що е то национален стратегически план – кой ще участва в неговото списване и как ще се контролира на европейско ниво изпълнението му?

- Изготвянето на стратегическите планове е приоритет на отделните държави, но те ще се приемат съвместно с Европейската комисия. Без одобрение от комисията, за което в момента се създава специална организация, стратегическите планове няма как да влязат в ход на изпълнение. Вече има доста определени елементи на ниво Брюксел, които в голяма степен диктуват съдържанието на този документ. Това са 9-те специфични цели на ОСП, показателите, по които те ще бъдат оценявани и интервенциите, които са указани в най-общ план в европейските регламенти. Подробностите по тяхното прилагане трябва да бъдат разписани в националните стратегически планове. По повод европейският контрол върху тяхното изпълнение – ежегодно страните – членки ще трябва да докладват за хода на изпълнение на стратегическите планове. Този доклад, на базата на показателите на постигнати резултати – по междинните цели, ще дава яснота дали се изпълнява онова, което е заложено. Брюксел стриктно ще следи за това.

- Ще има ли наказани държави, ако не изпълняват своите стратегически планове и какви са санкциите?

- Брюксел няма за цел да налага санкции. В зависимост от това, което правят одиторите и европейските отдели и политически дирекции, има различен вид рестрикции. Преди обаче да бъдат наложени такива, има поредица от процедури: да се даде обяснение за непостигнати резултати, като се представи план за действие, да се модифицира стратегическият план, за да постигне целите си. Едва ако държавата – членка не предприема никакви действия по тяхното постигане, тогава ще се пристъпи към санкции. В момента има доста запитвания към ЕК как точно ще става годишното отчитане по изпълнението на плановете, дори има възражение срещу това то да е ежегодно. Както казах – рамката на бъдещата ОСП е на масата, дебатите предстоят.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 23 Декември 2019 10:18

Земеделската 2019 – диви разкази и боза

„Диви разкази“ на Хайтов и боза. С такива неочаквани подаръци земеделското министерство изненада аграрните журналисти на традиционна почерпка във ведомството. На прага на всяко ново начало човек има склонност да разчита знаците.

Къде сме ние и къде е българското земеделие? Не пребиваваме ли още в един див разказ, написан по нашенски? Самобитно вкусен, нищо, че е боза. Бозата пък вече е био.

А светът вече е друг. Предстои пренареждане. Със световни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ким Чен Ун, Реджеп Таип Ердоган, Борис Джонсън и Еманюел Макрон бъдещето изглежда меко казано непредсказуемо.

Със сигурност обаче идват интересни времена. Защо китайската поговорка: „Дано живееш в интересни времена“ се определя като едно от най-жестоките проклятия, предстои сами да разберем. Едва ли ще се случи в рамките на следващата 2020 година, но знаците за бъдното време ще бъдат поставени.

Населението на планетата расте, расте и нуждата от неговото изхранване. В този контекст не е логично да се очакват особени сътресения в сектора на земеделието. Земята остава най-важният ресурс. Както и всички стоки и продукти, които тя произвежда.

България е периферен пазарен играч

в световната търговска надпревара. Тя е силно зависима от европейската конюнктура и Черноморския регион. При силно субсидирано земеделие в съседна Турция и в Русия, родните фермери срещат силна конкуренция на всички фронтове. В рамките на Европейския съюз, България не се очертава като мащабен конкурент по една проста причина – българските земеделски производители играят индивидуално на пазара. Включително и в сектор „Зърнопроизводство“. Всеки се спасява поединично. В съседна Румъния например, местните зърнопроизводители продават по-успешно своята продукция – играят екипно на пазара, гонят партидност, количество и не на последно място – качество. У нас стопаните са брокери на собствената си продукция. Затова често изпадат в ситуацията „Хитрата сврака – с двата крака“. Въпрос на узряване е това да се промени, да се гледа в една посока, да се мисли и да се действа екипно. В останалите сектори картината е още по-критична. По същата причина. Вместо качествените български плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, билки и мед да търсят заедно общ пазар, всеки прави опити да пробива сам. Някои успяват, но това не носи ползи за цялостната картина в българското земеделие. И държавната политика не помага. Още се умува по темата нужен ли е Закон за браншовите организации и как точно да изглежда той? Пореден дебат по темата показа, че още сме диви и в този разказ.

Следващите две години се очертават неясни по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Онова, което наблюдаваме, е свързано предимно с натрупване на

страхове от промяна на сегашното статукво

Малко вероятно е обаче да очакваме радикално нова ОСП, защото Брюксел едва ли има интерес да предизвика сериозни сътресения в националните икономики. Предвид цената, която ще се плати за БРЕКЗИТ и въпреки амбициите на Холандия, Франция и Германия за по-твърд курс по отношение на борбата с климатичните промени. Въпреки предложеният Зелен пакт от желязната лейди Урсула Фон дер Лайен, когато нещата опрат да бюджет и до сметки - какво ще струва това на европейските фермери, параметрите вероятно ще претърпят промени. Европейските производители вече дадоха знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за позеленяването на ОСП, като излязоха многократно на протести.

В българската земеделска къща през 2019 година имаше

бурни скандали и кротки развръзки

След като стана ясно, че построените с европейски пари къщи за гости всъщност са къщи за тъщи, земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Последва го шефът на ДФЗ Живко Живков, след като във фонд „Земеделие“ бяха извършени арести и проверки. Последваха кротки развръзки. На горещия стол в аграрното ведомство седна старият нов министър Десислава Танева, а ДФЗ беше поет от Васил Грудев. Държавата ще си търси 46 млн. лева от нарушения при къщите за гости и 80 млн. лева от скандалните заменки, направени преди повече от 10 години. Трудно е да се каже колко от тези пари ще бъдат върнати. Ясно е, че се задава сага от дълги съдебни дела, в които санкциите ще се обжалват. Бозата е гъста, трудно ще се излезе от нея.

Към днешна дата картината изглежда повече от кротка, с едно малко изключение – Африканската чума по свинете разваля целия комфорт. И въпреки, че министър Танева обеща реорганизация в работата на Българската агенция по безопасност на храните, като започна със смяна на изпълнителния директор, при повсеместното настъпление на АЧС в цялата страна, малко вероятно е ведомството да се справи с проблема. А дали предприетите до сега мерки са били ефективни, ще стане ясно напролет – когато ветеринарите тръгнат да проверяват колко са домашните прасета в личните стопанства. И дали българинът е успял да се пребори със себе си и да наруши извечната традиция да отглежда прасе за Коледа. Ако за някого не е ясно, да обясним за пореден път – битката с Африканската чума ще отнеме години, вирусът е упорит, пренася се бързо и срещу него няма ваксина. Европейските правила разписват в такива случаи евтаназия. Междувпрочем, защо спря да се върти онзи постен клип, свързан с информиране на населението за заболяването АЧС? Някой да не се окаже изненадан напролет, когато започнат да гърмят поредните свиневъдни комплекси от влязлата зараза?

В Държавен фонд „Земеделие“ цари мир и спокойствие. Новият изпълнителен директор Васил Грудев има амбицията фондът да заработи на пълни обороти и в пълна прозрачност. Един от начините за това е

дигитализация на процесите

По тази причина от 2020 година всички заявления за кандидатстване по директните плащания и по мерките от Програмата за развитие на селските райони ще се подават само по електронен път. Да му мисли който няма достъп до интернет. Но нали се славим като една от държавите в света с най-високоскорстна интернет мрежа? Значи извинения не се приемат. Кол центърът за фермери в ДФЗ все още е само една идея в процес на разработване, но пък горещите телефони във ведомството бяха увеличени с още два – за въпроси от животновъди по обвързаната подкрепа. И това е нещо, нали?

В законодателен и нормативен план повечето браншове очакват промени. За пореден път бяха отложени във времето мегазаконът за поземлените отношения, за градушките, за розата. За браншовите организации казахме вече. Животновъдите перманентно нищят на работни групи промени в някоя наредба. Изобщо, създава се впечатление, че се работи на парче, според моментната конюнктура. Липсва единно мислене.

Дано не изглежда така и националният ни стратегически план. Него поне ще го одобряват в Брюксел. Бюрократите там не си поплюват. Дават, но в кошара не вкарват. Ако бъде прието държавите всяка година да се отчитат за постигнатото според написаното в плана, може би този път ще се наложи да сме по-внимателни. Нека си признаем обаче – докато сме подвластни на мисленето, че е важно

да се докопаме до едни субсидии

няма как да очакваме по-светла картина в земеделието. Показват го и последните данни на Националния статистически институт: крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ за 2019 г. възлиза на 8, 318 милиарда лева. Това е с 1,7% по-малко в сравнение с предходната. Намалението се дължи на спад с 1,9 % на обемите на производство на земеделска и животинска продукция. По-малко произвеждаме, повече субсидии искаме. Обичаме я тази боза и това е.

Каква 2020 да си пожелаем? Бедна на климатични промени, бедна на промени изобщо. За да не попадаме в онова страшно китайско проклятие: Дано да живееш в интересни времена! Светът определено е интересен, но ние не. На фона на фамозните Тръмп и Джонсън, на вълците единаци Путин и Ердоган, на мистичния Ким, на агресивния Макрон, на онова плашещо до абсурдност момиче Грета Тунберг, понесло на плещите си битката срещу климатичните промени, нашите хора изглеждат скучни до смърт. Така и се справяме, по нашенски: бурни скандали и кротки развръзки. Световно пренареждане със сигурност предстои, ние вероятно ще останем на място. В един самобитен и див разказ, пред чаша боза. Крайно време е да направим опит и да променим картинката.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Според графика на ДФЗ днес, 18 октомври ще бъдат платени 16 млн. лв. от преходната национална помощ за дребните преживни животни овце и кози.

В седмицата 2 -6 декември фондът ще преведе на животновъдите 121 милиона лева по обвързаното производство – това са 100% от полагаемите средства за 2019 г.

От 9 – 13 декември всички земеделски производители ще получат първия транш по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – около 640 милиона лева.

Между 16 и 20 декември ще бъдат платени средствата за необлагодетелстваните райони НР1 и НР2, чийто бюджет е съответно 83 млн. лв. и 17 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта