През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури на въздуха по-високи от климатичната норма и отсъствие на валежи.

Прогнозираните средноденонощни температури за периода ще са над климатичната норма, но ще останат под биологичния миниум, необходим за възобновяване и протичане на вегетационните процеси при зимните житни култури. Така земеделските култури ще останат в състояние на покой.

Критични минимални температури и повреди по неукрепналите посеви намиращи се в ранни фази от развитието си (1 – 3 лист) не се прогнозират. В резултат на есенното засушаване и пропускане на агротехническите срокове за сеитба посевите от пшеница и ечемик се намират в различни етапи от фенологичното си развитие (от листообразуване до фаза братене).

Поради поднормените валежи през декември и запазването на тази тенденция през първата половина на януари, темповете на влагонатрупване са забавени. Влагообезпечеността в еднометровия почвен слой остава необичайно ниска, в сравнение с предходни години. През следващия период не се предвиждат съществени валежи от дъжд и сняг, поради което увеличаване на почвените влагозапаси не се прогнозира.

През периода може да се започне с резитбата на по-студоустойчивите овощни видове като ябълки, круши и сливи. В зависимост от възрастта и състоянието на трайните насаждения прилаганите видове резитби са формираща, плододаваща и подмладяваща. В оранжериите и парниците се засяват семената за разсадопроизводство на домати като семената и торопочвените смеси предварително се обеззаразяват. Започва подготовката на техниката и азотните торове предвидени за подхранване на зимните житни култури.

Условията ще са подходящи за провеждане на почвообработки и дълбока оран на полетата предвидени за пролетни окопни култури.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

В края на първото десетдневие на януари места в Западна България (Видин, Кнежа, Драгоман, София, Кюстендил) и Тракийската низина (Пловдив, Чирпан) бяха регистрирани минимални температури от порядъка на минус 10-11°С. Тези стойности, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, са опасни за късно засетите есенни посеви зимуващи във фаза поникване и начално листообразуване.

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще претърпят промяна. През второто десетдневие на януари се прогнозират наднормени температури, но средноденонощните им стойности ще остават под биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури и посевите ще запазят състояние на покой.

През периода съществени валежи не се прогнозират и нивото на почвените влагозапаси при зимните житни култури в 50 и 100см слой остава необичайно ниско за сезона - на места в източните райони под 60% от ППВ. В началото на зимата, в години без есенно засушаване, почвените влагозапаси в 100 сm слой обичайно достигат нива близки до пределната полска влагоемност (ППВ).

Очакваното относително сухо време през следващия период ще бъде подходящо за провеждане на дълбока оран, на междуредови обработки в лозовите и овощните масиви, с които се унищожава голяма част от зимуващите форми на редица вредители (хоботници, молци, плодови оси и др.). Условията ще бъдат подходящи за извършване на някои фитосанитарни дейности – изкореняване на изсъхналите дървета, остъргване на старата напукана кора на стволовете на овошките, където зимуват редица неприятели (гъботворка, пръстенотворка, плодови червеи, акари и др.), варосване на дръвчетата и др..

При лозите през периода на покой е желателно да се проведе наблюдение за наличие на болестта екскориоза. Признаците на болестта се наблюдават по узрелите леторасти – кората в основата на първото и второто междувъзлие е побеляла. Тя е покрита с малки черни точки (пикнидии) и се лющи на ивици. За ограничаване на болестта нападнатите от патогена леторасти, трябва своевременно да се изрязват и унищожават, а инструментите - дезинфекцират.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Високите декемврийски температури удължиха вегетацията на есенните посеви. Вследствие наднормените температури част от късно поникналите зимни житни култури в Западна България (агростанците Кнежа, София, Кюстендил) формираха 2-3 лист.

През януари агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и надклиматичните норми, които ще поддържат в покой есенните посеви и трайните насаждения.

Зимните житни култури ще встъпят в най-студения месец от годината в различно фенологичното състояние - следствие от продължителното есенно засушаване и закъснелите сеитби. Значителна част от посевите ще зимуват във фаза трети лист. Във фаза братене, подходящата фаза за зимуване, са голяма част от пшеничните посеви в Източна България (Силистра, Главиница, Царев брод, Долни Чифлик, Ямбол, Карнобат). Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване, са част от късно засетите, през ноември, зимни житни култури на места в Дунавската равнина (агростанциите Николаево, Павликени).

През януари прогнозираните минималните температури, до минус 15оС, в условия без снежна покривка и по-продължително задържане, ще бъдат критични за зимните житни култури, които не успяха да встъпят във фаза братене през есенната си вегетация. Тези стойности за критични и за изостаналите в развитието си посеви със зимна рапица, които вследствие есенното засушаване не формираха розетка (от 7-8 листа) – фаза, в която растенията успешно зимуват.

Очакваните валежи през януари, около и под нормата, ще увеличават почвените влагозапасите в 50cm и 100cm слой. В началото на зимата в по-голямата част от странатанивото на влагозапасите в еднометровия почвен слой е необичайно ниско за сезона. На места в Западна България (агростанците Кнежа, Кюстендил) и в част от източните райони (агростанциите Разград, Сливен) то е под 65% от пределната полска влагоемност (ППВ).

През януари по-подходящи условия за провеждане на зимни резитби в лозовите и овощните масиви ще има през втората половина от месеца.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Топлото за сезона време през второто и началото на третото десетдневие на декември, с максимални температури надвишили на много места в полските райони 16-17°С, доведе до възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Наднормените декемврийски температури се отразиха ефективно на късно засетите посеви с пшеница и част от тях достигнаха необходимата им температурна сума за встъпване във фаза 3 лист. На места в Североизточна България, където бяха регистрирани температури от порядъка на 19-20°С (Разград, Добрич, Варна), бе увеличен и делът на пшеничните посеви във фаза братене. Вследствие необичайно високите температури в южните райони при някои раноцъфтящи храстовидни и дървесни видове (дрян, череша) бе провокирано нежелателно набъбване на пъпките.

След топлото за сезона време през следващия период агрометеорологичните условия ще претърпят съществена промяна. Очакваното застудяване в средата на третото десетдневие на декември ще доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви в по-голямата част от страната, с изключение на отделни места в крайните южни райони. Прогнозираното съществено понижение на температурите, без критични минимални стойности, ще предотврати преждевременното, нежелателно, развитие при някои трайни насаждения, което би довело до намаляване на тяхната студоустойчивост.

Очакваните валежи през третото десетдневие на декември ще повишават нивото на влагозапасите в 50см. почвен слой. В края на есента почвените влагозапаси в 100см слой при пшеницата са незадоволителни, на отделни места в южните райони под 60% от ППВ (агростанциите Кюстендил, Чирпан, Сливен).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условияще се определят от меко за сезона време.

В полските райони на страната се прогнозират положителни минимални температури и средноденонощни стойности около и над биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури. Условия за протичане на забавена вегетация при пшеницата и ечемика ще се създават предимно в южните райони и по Черноморието.

В началото на третото десетдневие на декември при зимните житни култури ще преобладава фаза трети лист. Неукрепнали, във фаза поникване и начално листообразуване, са засетите през ноември посеви. Във фаза братене, предпоставка за успешно зимуване, е пшеницата в част от източните райони (агростанциите: Главиница, Силистра, Царев Брод, Д.Чифлик, Карнобат) и на места в Дунавската равнина (агростанция Новачене).

Вследствие продължителното есенно засушаване пшеничните посеви са с неравномерна гъстота. Тя варира от 350 до 550-600 растения на м2.

При рапицата само част от посевите формираха розетка през есенната си вегетация, фаза в която растенията успешно зимуват.

През следващия период валежи не се прогнозират и условията на много места в полските райони ще позволяват провеждане на дълбока оран на площите предвидени за пролетни култури. В южните райони следващият период е подходящ за извършване на предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури - грах, бакла, моркови и др.

Градинският грах е с къс вегетационен период и е добър предшественик на зеленчуковите култури. Той се развива на всички видове почви, с изключение на тези с кисела реакция. За ранно производство на грах са по-подходящи леките почви. Предсеитбените обработки на площите, предвидени за отглеждане на грах, включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см. Грахът се сее на дълбочина 5-6 см по няколко начина:

- гнездово - в едно гнездо се поставят 4-5 семена при разстояние 60 см между редовете и 30 см между гнездата

- на редове - 20сm разстояние между редовете и 8-10 см вътре в реда

- лентова сеитба с 2, 3 до 4 реда в лента при разстояние между редовете 15-20 см и 50-60 см между лентите.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Настъпилото застудяване в началото на декември, с превалявания от сняг и отрицателни минимални температури (Кнежа - 7оС, София - 7оС, Кюстендил - 8оС, Кърджали - 8оС, Шумен - 8оС, Добрич - 8оС), доведе до затихване и прекратяване на вегетационните процеси при есенните посеви на много места в полските райони на страната. Последвалото съществено повишение на температурите в края на първата седмица от месеца бързо стопи образувалата се снежна покривка в полските райони на страната.

И през следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще бъдат с повишена динамика.

В началото на периода се прогнозират наднормени температури и средноденонощни стойности близки до биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетацията при зимните житни култури.

Очакваното застудяване в началото на второто десетдневие на декември ще възпрепятства вегетационните процеси при есенните посеви и в по-голямата част от полските райони културите ще запазят състояние на относителен покой. Изключения ще има в крайните южни райони и по Черноморието, където при зимните житни култури и рапицата ще протича забавена вегетация, която няма да доведе до промяна във фенологичните фази на културите.

При пшеницата преобладава фаза трети лист. Във фаза братене, в която растенията успешно зимуват, са посевите в Източна България. Най-изостанали в развитието си, във фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист), са зимните житни култури в западните райони, във високите полета и на места в Горнотракийската низина (Кнежа, Николаево, Лозенец, Кюстендил, Казанлък, Пазарджик). При рапицата само част от посевите са във фаза розетка (7-8листа), подходящата фаза за зимуване.

В края на първото десетдневие в южните райони условията ще позволяват извършване на предзимни сеитби на някои студоустойчиви зеленчукови култури (грах, моркови, спанак, магданоз и др). Продукцията от засетите в края на есента моркови се реколтира месец по-рано в сравнение с тази - от пролетната сеитба. Подходящи за отглеждане на моркови са леките, структурни и пропускливи почви (наносни, глинесто-песъкливи, структурните черноземи).На по-големи площи се препоръчва редова сеитба през 10-12 см., на дълбочина 1,5-2 сm. На малки площи сеитбата може да се извърши разпръснато при посевна норма 1-1,5 g /1m2.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

Наднормените температури и подобрените почвени влагозапаси през втората половина на ноември удължиха есенната вегетация при пшеницата, ечемика и зимната рапица.

През първото десетдневие на декември агрометеорологични условия ще бъдат с повишена динамика. Прогнозираното застудяване около средата на десетдневието ще доведе до затихване, а в част от Северна България и западните райони, където се очакват валежи и от сняг - и до прекратяване на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата. В края на първото десетдневие се очаква повишение на температурите, но средноденонощните им стойности ще останат под биологичния минимум необходим за вегетацията на есенните посеви.

През повечето дни от второто и третото десетдневие прогнозираните температури, около и над климатичните норми, ще поддържат в относителен покой зимните житни култури в по-голямата част от страната. Изключения са възможни при пшеницата и ечемика в най-южните райони и по Черноморието. През относително по-топлите периоди през втората половина от месеца в тези райони има вероятност да се създават условия за краткотрайно възобновяване на вегетационните процеси при есенните посеви, но промяна във фенологичните фази на културите не се очаква.

Вследствие продължителното есенно засушаване посевите ще встъпят в зимата в различни фази. В по-голямата част от страната, с изключение на места в Югоизточна България, дефицитът на почвена влага забави вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица. В края на есента при зимните житни култури преобладава фаза трети лист. Част от посевите с пшеница, предимно в северозападните райони (агростанциите Бъзовец, Павликени), са във фаза поникване и начално листообразуване (1-2 лист). Във фаза братене, в която зимните житни култури успешно зимуват, е пшеницата в източните райони на страната.

При рапицата, вследствие недостига на влага през есенната вегетация, само част от посевите са във фаза розетка – подходящата фаза за зимуване.

През декември прогнозираните стойности на минималните температури до минус 11°С, в условия без снежна покривка и при по-продължително задържане, ще бъдат критични за зимните житни култури във фаза поникване и начално листообразуване, за посевите с рапица не успели да формират розетка.

След падналите значителни валежи през третото десетдневие на ноември, надвишили на много места в Южна България 50-60l/m² (Сандански, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали, Чирпан), настъпи съществено повишение на влагозапасите в горните почвени слоеве и в голяма част от полските райони е преодолян дефицита на влага при есенните посеви. Очакваните валежи през декември, около нормата за месеца, ще увеличават влагозапасите в 100 cm почвен слой.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изтеклия седемдневен период в част от Северна и Южна България паднаха валежи между 20–30 l/m2(Ново село, Видин, Враца, Лом, Оряхово, Плевен, Велико Търново, Свищов, Кюстендил, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Чирпан), а в районите на Кърджали и Сандански и над 40l/m2, които подобриха почвеното овлажнение и условията за протичане на вегетационните процеси при земеделските култури.

През следващия период агрометеорологични условия ще се определят от температури над климатичнaтa нормa за третото десетдневие на ноември. Вегетационните процеси при есенните посеви ще протичат с нормални темпове. Прогнозираните чести валежи в по-голямата част от страната ще продължат да подобряват влагозапасите най-напред в горните, а след това и в по-дълбоките почвени слоеве.

През периода при пшеницата ще протичат фазите трети лист, братене и преход към фаза братене предимно в източните части от страната (Главиница, Карнобат, Долни чифлик, Силистра). При посевите засети в края на месец октомври и през първото десетдневие на ноември ще се наблюдават фазите поникване и начално листообразуване (Търговище, Бъзовец, Павликени, Кнежа, Казанлък, Кюстендил).

През периода сезонните агротехнически мероприятия са свързани със: извършване на фитосанитарни дейности в овощните насаждения (почистване от листа и мумифицирани плодове, отстраняване на сухите клони и остъргване на старата и напукана кора), почистване на площите използвани за отглеждане на зеленчукови култури от растителни остатъци, изкореняване на болните от бактериален рак лози в лозовите масиви, загребване на лозовите главини, провеждане на дълбока оран на полетата предвидени за пролетни окопни култури. Условия за работа на полето ще се създават в последните дни от периода, когато вероятността за валежи намалява.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През изминалия период развитието на земеделските култури протичаше при наднормени температури. Само на отделни места в Южна България паднаха валежи със стопанско значение (Кюстендил – 16 l/m2, Пазарджик – 15l/m2, Гоце Делчев – 34l/m2, Сандански – 48l/m2), които подобриха почвеното овлажнение и условията за протичане на вегетационните процеси при есенните посеви. В останалите райони на страната, където паднаха незначителни валежи, липсата на влага в почвата ограничаваше нормалното развитие на културите.

През следващите седем дни агрометеорологичните условия ще продължат да се определят от температури около и над климатичните норми. Отново валежи и подобрение на почвените влагозапаси се очакват в южните райони на страната предимно през първата половина на периода. Отсъствието на валежи със стопанско значение в Северна България ще бъде ограничаващо за началните вегетационни процеси при зимните житни култури и зимната рапица.

През периода при пшеницата и ечемика ще протичат различни фази – поникване (агростанции Павликени, Казанлък), първи – трети лист (агростанции Долни чифлик, Силистра, Търговище, Новачене), преход към фаза братене и фаза братене предимно в източните райони на страната (Карнобат, Главиница).

Периодът е подходящо време за варосване на стволовете и по-дебелите скелетни клони на овощните дървета. Чрез това мероприятие се намалява риска от напукване на кората и слънчев пригор по стволовете на овошките през зимния период причинени от температурните амплитуди на въздуха през денонощието (затопляне и разширяване на кората на дърветата през слънчевите дни и свиване през студените нощни часове). Варосването се извършва с 20 % варов разтвор ( 2 кг гасена вар на 10 л вода) чрез намазване на стволовете с четка или напръскване с машина. Предварително дърветата се почистват от старата и напукана кора като се отстраняват образувалите се лишеи и мъхове.

Условия за извършване на сезонните агротехночески мероприятия в овощните насаждения и провеждане на растителнозащитни пръскания при есенните посеви ще се създават в дните от втората половина на периода, когато се прогнозира сухо време без превалявания.

Драгомир Атанасов

Агрометеоролог в НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от наднормени температури.

До средата на ноември прогнозираните превалявания за по-голямата част от полските райони са под 10 l/m² и на фона на продължителното есенно засушаване ще бъдат недостатъчни за преодоляване дефицита на почвена влага при зимните житни култури и рапицата. Вследствие недостига на влага в част от полските райони посевите са недобре гарнирани. На отделни места в Северна България някои от засетите през втората половина на октомври зимни житни култури все още не са поникнали.

В част от южните и източните райони, където в края на октомври и началото на ноември падналите валежи надвишиха 20-25 l/m², състоянието на зимните житни култури е сравнително добро.

Повишена вероятност за по-съществени валежи и подобрение на условията за вегетация на зимните житни култури и рапицата се прогнозира в края на периода.

През второто десетдневие на ноември при пшеницата и ечемика ще се наблюдават различни фази: поникване, начално листообразуване и фаза трети лист. На единични места, главно в източните райони рано засетите, в началото на октомври, зимни житни култури ще встъпят във фаза братене (агростанците: Главиница, Карнобат, Ямбол ).

При рапицата ще се наблюдава листообразуване. До средата на ноември на места в Югоизточна България част от посевите ще встъпят във фаза образуване на розетка (6-7 лист).

През периода при есенните посеви, особено при тези отглеждани монокултурно, трябва да продължат обследванията за установяване плътността на някои вредители: житни мухи, полска полевка, рапичната листна оса (лъжегъсеници) и при численост надвишаваща прага на икономическа вредност (ПИВ) да се извърши навременно третиране. ПИВ за обикновената полевка е 2 броя активни колонии/дка, за ларвите (лъжегъсениците) на рапичната листна оса - 2-3 броя/.

Второто десетдневие на ноември е подходящ срок за засаждане на овошки. В предварително изкопаните за целта ямки (с размери 50/50/50), ако не е извършено предпосадъчно торене, се внасят минерални и органични торове: 100-200g суперфосфат, 80-100g калиев сулфат, 10-12kg угнил оборски тор (при наличност) примесен с почва от повърхностния слой. След засаждане фиданките се поливат с 10-15 литра вода.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта