България ще внесе предложение за домакинство на повече форуми, свързани с лозаро-винарството в нашия регион. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков, при посещението си в село Устина, община Родопи. Той поясни, че още в понеделник (12 юли 2021г.), изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев ще внесе предложение за това в рамките на Генералната асамблея на Международната организация по лозата и виното в гр. Париж, Франция.

Инициативата е подкрепена от държавите от Балканския полуостров и от Черноморския регион. При одобрение на кандидатурата, най-добрите експерти от целия свят ще пристигнат у нас и те ще бъдат в полза на всички, заети в сектор „Вино“. Това са хората, които налагат световните тенденции в сектора и потреблението, каза още министърът. Освен това подобна инициатива ще има положителен принос към имиджа на България като винопроизводител. Ще спомогне и за засилване на икономическото сътрудничество на България с останалите държави, в областта на лозаро-винарския сектор

Министър Бозуков допълни, че страната ни към момента има регистрирани 54 вина със защитени наименования на европейско ниво. „Всички сме обединени от целта българските продукти да се утвърждават на пазара, да се подобри тяхната конкурентоспособност и да се осигури достъп до нови пазари, на които те да заемат достойно място“, изтъкна още той.

Земеделският министър съобщи, че в подкрепа на сектора в края на месец юли се предвижда да бъдат отворени два приема по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Той поясни, че единият прием ще бъде за предоставяне на финансова помощ, предвиждаща авансово плащане до 15 октомври 2021 г. и приключване на дейност през финансовата 2022 г. Другият е за предоставяне на средства през следващите две финансови години 2022-2023. Общият бюджет на двете мерки е близо 56 милиона лева.

По време на събитието заместник-министърът на земеделието, храните и горите Явор Гечев обяви, че след проведени срещи с бранша е изготвен изцяло нов Закон за кооперирането по френски модел. „В него ще има отделна част с възможности за фермерско коопериране, включително и обща преработка и обща търговия с вина“, поясни той. Явор Гечев каза още, че освен това е започнало преструктурирането и изграждането на цялостна нова мярка-съвременен гаранционен фонд по отношение на малките и средните лозари. „Това на практика дава друг тип възможности по отношение на подкрепата, включително застраховането на минималния доход и на практика друг тип сътрудничество в сектора“, уточни заместник-министър Гечев.

Пред журналисти министър Бозуков коментира, че държавата е намерила начин да осигури заплатите на служителите на „Напоителни системи“ ЕАД. Към момента са изплатени възнагражденията в клоновете на дружеството. „Единствено в Клон „Струма-Места“ заплатите са изплатени само на 60 %. В централното управление на дружеството не са изплатени заплатите, там трябва да се осигурят 160 хил. лв. Това много лесно може да стане, ако от клона в Пловдив бъдат предоставени тези средства. Местният директор обаче отказва да преведе сумата“, каза още проф. Бозуков. Земеделският министър определи действията като саботаж, като подчерта, че същият безпроблемно е превелнад 1 млн. лв. без съгласуване с новото ръководство на „Напоителни системи“ ЕАД.

Министър Бозуков разгледа избата за производство на естествено пенливо вино във вила „Юстина“. Той посети и фермата за отглеждане на южноафриканската месодайна порода кози „Боер”. Стопанството е с най-голямото стадо в Европа и първото в България, в което се отглежда породата. Фермата е създадена през 2016 г. по мярка 4.1 на Програмата за развитие на селските райони, а продукцията й се реализира на няколко континента.

Министър Бозуков посети борсата в село Първенец по-рано днес. Той разговаря със земеделски производители и проведе работна среща с ръководството на тържището.

МЗГХ

По темата се проведе кръгла маса, организирана от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика

Необходим е ясен и прозрачен процес на консултация за изясняване на българската позиция по Зелената сделка. Това стана ясно на Първата кръгла маса „България и Европейската зелена сделка“, която се организира днес от Софийския офис на Европейския съвет за външна политика /ЕСВП/. Целта на дискусията, в която се включиха организации от неправителствения сектор, икономисти и екоорганизации, бе да обсъди обществените нагласи и възможните социални и икономически ефекти от Европейската зелена сделка. Според представително изследване,

85% от българите смятат климатичните промени за сериозен проблем

а за 70 % от хората мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите. Въпреки големия интерес към темата, три четвърти от българите не са информирани за българската позиция и биха искали повече дискусия от официалните власти по това какво се планира.

Според Весела Чернева, заместник-директор и директор на Софийския офис на ЕСВП, е необходима много по-широка дискусия за Зелената сделка, която да се води с обществото и всички заинтересовани страни и отрасли. „Има разлика в политическото поведение и обществените нагласи и резултатът е една пропаст. България трябва да върне своята коригирана позиция по Зелената сделка и да обясни на Европейската комисия какво ще прави в отделните области и как ще се привлече частен капитал. Всичко това трябва да стане

не в нечий кабинет, а в дебат с обществото и отделните браншове

- селското стопанство, дигиталните услуги, транспорта, за да има този план вътрешна кохерентност. Фактът, че българските политици до сега не са направили това усилие, е шокиращ“, заяви Весела Чернева.

Промяна в публичното говорене спрямо Европейската зелена сделка отпреди година отбеляза Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет. Според нея основният акцент тогава е бил върху енергетиката, докато сега се идентифицират възможностите за модернизацията на индустрията, селското стопанство и дигитализацията. „Европейската зелена сделка вече е в ход, като въпросът е възможно най-бързо да се възползваме от нещата, които тя ни предлага“, допълни Мария Трифонова. Представените от нея данни от националното представително проучване показват, че българите са готови да поемат лични ангажименти за намаляване на замърсяването на природата и вредните емисии. Според тях 67% от хората биха дали своя личен принос при залесяване и облагородяване на градски площи и междублокови пространства, а 65% биха намалили употребата на пластмасови опаковки. За 64% приносът им би могъл да бъде в разделното събиране на боклука, а за 52% - инвестирането в топлоизолация на жилище.

Основателят на екоинициативата „Горичка“ Маги Малеева се съгласи, че климатичните проблеми не се решават само от една група хора, а от личния принос на всеки от нас.

Според Стоилко Апостолов от Фондацията за биоземеделие „Биоселена“,

за първи път Европейската комисия въвежда индикатори в Стратегическия план за земеделие

свързани с намаляване на пестицидите, химическите и изкуствени торове. „Проблемът е, че никой не знае как ще се постигнат тези параметри, защото няма същинска дискусия, а всичко се свежда до едни предравително разписани мерки“, сподели Апостолов.

„Хората си представят, че Зелената сделка е свързана с материални неща - саниране на сгради или соларни панели. От икономическа гледна точка, по-важното е да внедрим технологии и иновации, които да направят бъдещето ни по-зелено“, обясни Антон Гуренов, доктор по икономика. Според него трябва да направим бизнес модели, които да доведат до устойчива конкурентоспособност, защото материалните неща ще имат икономически ефект в рамките само на няколко десетки процента. „Важното е да увеличим производителността и печалбите в бъдеще“, обясни икономистът.

Юлиан Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация обясни, че трябва да се прави разлика между климатичните промени и конвенционалната екология. Той даде пример със замърсяването на въздуха в градовете и промяната на климата, които са свързани, но имат различен подход и политики за тяхното решаване.

В края на дискусията бе анонсирана Втората кръгла маса по темата, която ще се проведе след парламентарните избори и на нея ще бъдат поканени политическите партии и представителите на бизнеса.

Събитието е част от проект на ЕСВП, свързан с идентифициране на рисковете, възможностите и подходите в държавите-членки на ЕС, по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.

Министрите от Вишеградската четворка и България подписаха декларация за обща позиция по преговорния процес за новата ОСП

За България, в хода на преговорния процес, въпросът за задължителността на екосхемите остава основен политически елемент от общото Споразумение. Него разглеждаме в неделима цялост с въпроса за продължаването на Националната преходна помощ и обвързаната подкрепа. Настояваме НПП да бъде с нова референтна година 2018. Относно обвързаната подкрепа предлагаме стойностите й да се запазят поне на досегашните нива или да се увеличат. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група, проведена в гр. Познан, Полша. Тя заяви, че подкрепяме предложението на Германското председателство по отношение на гъвкавостта при прилагане на еко-схемите, така че да има минимален риск от загуба на средства. „В този смисъл, предлагаме принципът на прилагане на настоящите зелени плащания, да продължи да действа, а именно ставката да е в пряка зависимост между бюджет и допустими площи в конкретната година“, поясни Танева. Така ще осигурим запазване на бюджета и изпълнение на важни цели като стимулиране на младите в сектора, подкрепа за малките и средните стопанства.

По думите й, много важен детайл в „Зелената архитектура“ е мястото на дребните фермери и малките стопанства, които винаги са в по-затруднено положение. Принципната позиция на страната ни винаги е била за изключване на дребните земеделски стопани от контрола на условността, т.е. изискванията за кръстосано съответствие. Земеделският министър подчерта важността на още два компонента, които засягат дребните фермери у нас. Това са максималният задължителен процент, насочен за  екологични площи, да не бъде повече от 5%, както и да има възможност да се запази изключването на фермите до 15 ха.  „Важно е да запазим възможността за изключване на фермерите с до 10 ха обработваема земя от обхвата на Стандарт № 8. Той продължава логиката на диверсификацията на зелените изисквания“, допълни министър Танева.

По отношение на това какви решения следва да се приемат за елиминиране на риска от загуба на средства в преходния период, както и при прилагане на механизма за възстановяване “Следващо поколение ЕС”, България подкрепя предложението изразходването на средства от инструмента за възстановяване да става по правилата на един режим за разходване. Така не се създава излишна административна тежест. „Необходимо е средствата от инструмента за възстановяване да се получат най- скоро. Ние ще подкрепим декларацията, която е подготвена от Полското председателство на Вишеградската група. Тя е добра основа за постигане на компромис в Съвета по Общия подход в идния месец. Надявам се, че всички заедно ще бъдем много кооперативни в идващите дни и седмици, за да се поздравим с постигането на един добър баланс и сигурност в полза на всички фермери“, каза още Танева.

По въпроса за внедряването на прецизно земеделие и използването на нови технологии, земеделският министър посочи, че това би довело до намаляване на употребата на химични пестициди и торове в селското стопанство. Тя обясни, че един от методите за това е интегрираното управление на вредителите, както и използването на алтернативни подходи за защита на растенията. Те ще спомогнат за намаляване на необходимостта от използване на големи количества продукти за растителна защита. „Следва да имаме предвид, че редуцирането на  употребата на химични пестициди и торове и замяната им с алтернативни методи е един дългосрочен процес, който трябва да бъде икономически и научнообоснован. В момента той не е толкова лесен, затова трябва да работим за адаптиране на законодателната рамка, така че да бъде значително облекчен и по-бърз“, категорична бе Танева.

Източник: МЗХГ

Годишната брутна продукция в България от декар земеделска площ е 80 евро, а в Нидерландия 1460 евро

Доц. Въто Христов

На прага на нов програмен период и на нова Обща селскостопанска политика, въпросите за състоянието на българското земеделие все по-остро застават на дневен ред. За да знаем къде сме ние, полезно е да се сравняваме с най-добрите. Сравнителният анализ дава добра представа за картината у нас. И е повод по-ясно да бъде очертан пътят за развитието на българското селско стопанство. Защо земеделието на България и Нидерландия се оказва в съотношение 1:18?

Нидерландия по територия е една от малките страни в ЕС. Тя се простира на 41 хил. кв. км. От тях вътрешната акватория е близо 4 хил. кв. км. Почти наполовина от територията е под морското ниво, която буквално е отвоювана от морето, тресавищата и делтите на реките в продължение на векове. Тези площи се наричат полдери и наброяват 5000. Най-големият полдер е 1650 кв.км. – направен през 1927-1932 г. Най-високият връх е 321 м. България директно е свързана с Нидерландия чрез плавателния речен канал „Рейн –Майн – Дунав - Черно море“, открит през 1992 г.

Населението на Нидерландия наброява 16.8 млн. души. Страната е една от най-гъсто населените в Европа – 410 човека на 1кв. км., срещу 64 за България. Използваната земеделска площ възлиза на 18,7 млн. дка, което е 2,7 пъти по-малко от България. На един жител се падат само 1,1 дка. земеделска земя, а у нас по 7 дка.

Нидерландия – първа в Европа и света по брутна продукция в сектор „Земеделие“

От декар земеделска земя Нидерландия произвежда продукция за 1460 евро. По този показател тя е на първо място в Европа и света. Ние получаваме само 80 евро. По показателите раждаемост, смъртност и прираст на населението е в изключително благоприятно положение. Ежегодно нейното население се увеличава с 35 хил. човека, докато в повечето страни в Европа и особено в България населението застрашително намалява. Изключително голямо е числото за произведената брутна продукция от отрасъл „Земеделие“ – по 27,3 млрд. евро, което е 7 пъти повече от България при 2,7 пъти по-малко земя.

Понастоящем Нидерландия е лидер в Европа и света по всички икономически показатели, които характеризират земеделието. Тя е най-големият износител на земеделска продукция в Европа и на второ място в света, след САЩ.
Не трябва да се учудваме, че гласът на Нидерландия се чува в ръководните институции на ЕС и ЕК и е ключов при вземането на важни решения. Известно е нейното отношение към някои наши мераци. Това се дължи на силната икономика, част от която е силно развитото земеделие.

Европейското субсидиране – разминаване в числата

Често у нас ще се чуят думите - другите страни имат развито земеделие, защото то е добре субсидирано от ЕС и националните бюджети. Да сравним двете страни. Субсидията от ЕК по Първи стълб (Схема за единно плащане на площ /СЕПП/) за 2016 г. за Нидерландия е в размер на 768 млн. евро срещу 792 млн. евро за България, за 2020 г. съответно 732 и 796 млн. С данъците от националните бюджети сумите почти се изравняват и възлизат на около 950 млн. евро.Съотношението субсидии към брутната продукция от земеделието на Нидерландия е 3,6:96,4, докато при нас е 25:75. Изводът е ясен – нашите земеделски стопани са по-облагодетелствани. 

Българският принцип „Пари ми дай, а не акъл“ ние го прилагаме успешно. От богатия опит на Европа в земеделието не взехме почти нищо или много малко.

Висока добавена стойност – ключ към успеха

Основателно възниква въпросът: На какво се дължат тези изключителни успехи в земеделието на Нидерландия? Оскъдицата на земя и голямата плътност на населението е принудило държавата , а и стопаните да разберат, че трябва да заложат на интензивни сектори, които дават висока добавена стойност. Това са животновъдството и свързаната с него хранителна промишленост, както и оранжерийното производство на цветя, зеленчуци, плодове и семепроизводство. Тези два сектора дават над 80% от брутната продукция на отрасъла.

За животновъдството в Нидерландия, заедно с проф. Николай Тодоров (вече покойник), направихме подробен анализ, който беше публикуван през 2018 г. Тук само ще добавя и повторя няколко числа. На 1000 дка земеделска земя Нидерландия има 357 приравнени животински единици срещу 22 за България. Тя няма достатъчно зърнени и белтъчни фуражи и за това внася огромни количества, за да произведе повече от 14,3 млн. тона мляко, над 3 млн. тона месо, 9,6 млрд. яйца.

За България тези числа са съответно: 1,1, 0,2 и 1,3. По видове произведеното месо се разпределя: свинско - 49%, птиче – 37%, говеждо- 13,5%, овче и козе -0,5%. Малката Нидерландия произвежда над 15 хил. тона овче и козе месо. Ние постоянно подчертаваме, че тези два сектора са традиционни за нас, но производството на месо от тях е само 10-12 хил. тона. На 2,7 пъти по-малко земя Нидерландия произвежда повече от нас: мляко 13 пъти, месо – 15 пъти и яйца – 7 пъти. Ако тези числа се умножат по 2,7, разликите стават зашеметяващи. Брутната продукция от животновъдството в Нидерландия е над 15 млрд. евро и повече от 54% от отрасъл „Земеделие“. Освен, че осигурява на своите граждани за консумация по-високите европейски стандарти, страната е голям износител на сирена, краве масло, сухо мляко, месо и месни произведения, яйца, рибни продукти и разплодни животни. Общият износ на животновъдството възлиза на около 6 млрд. евро.

Нашият нетен внос на животински продукти надхвърля 250 млн. евро. За да подчертая още веднъж силно развитото животновъдство в Нидерландия, ще посоча, че на декар земеделска площ брутната продукция е 850 евро срещу 17 за България. Специалистите в Нидерландия разглеждат кръговрата в природата: Растения-животни-тор-земя. Ние няма да стигнем до подобни разсъждения, защото животните у нас са малко, а от там и оборският тор. Потърпевши от този факт са земята и растенията.

Оранжерийно производство. Стъклените оранжерии в Нидерландия през последните години са с размер 90-100 хил. декара. През 2019 г. зеленчуковите заемат 53,3 хил. дка, плодовите 1000 дка, цветята 38,4 хил. дка, за посадъчен дървесен материал - 5 хил. дка, всичко 97,7 хил. дка. В България те са едва 9 хил. дка.

Освен официалното име Нидерландия, поради огромното производство и износ на цветя, тя се нарича и страната на лалетата. Нидерландия е голям производител и износител на зеленчукови семена и посадъчен материал за картофи. Оранжерийното производство през 2017 г. възлиза на 7,2 млрд. евро, почти 2 пъти повече от цялото производство на растениевъдство и животновъдство в България (3,7 млрд.). Годишният износ на оранжерийните продукти надминава 5,75 млрд. евро.

Иновации, сдружаване, държавна подкрепа

Интересна е организацията на иновациите в оранжерийното производство. Секторните дружества „Оранжерийно градинарство“, „Домашни зеленчуци и плодове“ и „Цветарство“ са инициирали създаването на фондация „Познание в твоята оранжерия“. Фондацията, заедно с Министерство на земеделието, природата и качеството на храните ежегодно осигуряват 6 млн. евро за иновации – насочени главно към икономия на енергия, вода и растителна защита. Програмният съвет на фондацията се състои от 5 предприемачи градинари и 4 производители на цветя. Този съвет се грижи за проучване, финансиране на иновативните проекти и контрол на разходите. Изследването за отделните култури често се определя и финансира от кооперативите. Фундаменталните изследвания се финансират от правителството, което включва и субсидиите от ЕС. Ние, българските граждани, поради липса на достатъчно родно производство, сме принудени да консумираме главно вносни плодове и зеленчуци и да ползваме цветя и зеленчукови семена от Нидерландия.

Проблемите у нас чакат решение

Наскоро в. „Гласът на земеделеца“ публикува статия на Габриела Събева за младия зеленчукопроизводител Светослав Петков от с. Селце, общ. Каварна. Фермерът е категоричен, че бъдещето на сектора е в оранжерийното производство. Освен това, той споделя всички проблеми, с които се сблъсква неговото семейство при организирането на зеленчуковото производство, предлага решения и се надява да реализира мечтите си. (Не) очаквам Министерството на земеделието, храните и горите да сформира една работна група, която да се срещне с младия човек и обсъди поставените от него проблеми за зеленчукопроизводството и да разработи една програма, която да задоволи нуждите на младите български градинари.
Умишлено се наех да сравнявам земеделието на Нидерландия и България. Първата е лидер в Европа и света, а ние сме последни по всички икономически показатели, характеризиращи земеделието. От сравнението се вижда, че пътят, по който вървим няма да ни осигури благополучие. Заслужава внимание земеделието на Франция, Дания, Германия. Струва си да бъдат анализирани отделни сектори на отрасъла и в много други страни. Не вярвам, че ще постигнем високите резултати на Нидерландия, но трябва да направим преоценка на нашето земеделие и тръгнем по пътя на най-добрите.

*Част от данните за Нидерландия ми бяха предоставени от екипа на евродепутата Иво Христов. Благодаря им!

Да живее Европа! Така завърши своята първа реч за състоянието на Общността Урсула фон дер Лайен, първата жена председател на Европейската комисия, майка на 7 деца. Смела, амбициозна, изпълнена с непостижими цели – как да бъде определена речта на фон дер Лайен?

Каква е картината – имаме разклатена и разединена Европа, на прага на световна икономическа криза, породена от Covid пандемията. Заразата показа, че при кризи от подобен мащаб, Брюксел реагира бавно и не дотам адекватно.

Единен европейски здравен съюз, равна минимална европейска заплата, с 55% /вместо с 40/ да намалеят парниковите емисии до 2030 година – възможни ли са тези цели при сегашните европейски реалности? Трудно е за вярване.

Още не е гласувана Многогодишната финансова рамка /бюджетът на ЕС за следващите 7 години/, не е ясно планираните 750 млрд. евро /грантове и заеми/ - за вдигане на европейската икономика на крака след корона кризата, как точно ще бъдат разходвани. 37% от тези средства да се разпределят за проекти по Зелената сделка, призова фон дер Лайен.

Засушаването тази година несъмнено поставя въпроса за кардинална промяна в подхода към земеделието и в търсенето на алтернативни култури и производства. Европейските фермери биха го направили единствено срещу сериозно финансово обезпечение на риска, който ще поемат. Дали въпросните близо 40% за зелени проекти ще бъдат облечени в апетитни за устойчивите земеделци схеми и мерки, ще стане ясно едва след като средствата влязат в конкретни правила и регламенти. На този етап по-скоро се очаква съпротива и целите, очертани от председателят на Европейската комисия, изглеждат нереални.

Трудно ще бъде да се подреди европейската къща, няма да бъде по-лесно да подредим и собствената. Повече от 10 години родните фермери недоволстват, че липсва равнопоставеност в получаването на директни субсидии за стопаните в отделните страни-членки на Общността. Оказахме се и потърпевши от прилагането на двоен стандарт при храните. Европа продължава ли да работи на две скорости или пък ние не умеем достатъчно категорично да отвоюваме собствени позиции? Често се чуват твърдения, че сме лесен пазар за нискокачествена европейска стока и източник на суровини и евтина работна ръка. Сами ли сме се поставили в тази роля или наистина е нереално да се борим с големите и развити европейски икономики? Как правим аграрен бизнес – с пазарно мислене или с мисъл за едни субсидии?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Често си припомням думите на един ирландски говедовъд, когото срещнах на едно изложение. „Моите субсидии намаляват, защото трябва да има и за фермерите в Румъния и България. Разбирам обаче, че в тези държави част от парите се харчат неправомерно и това ме ядосва. Кога ще се научите на истинско говедовъдство? Никой не знае. Но субсидии трябва да има и за вас, нали? А дори не знаете един стек да приготвите като хората!“

До колко е прав ирландецът с пиперлив език, всеки сам да прецени. Важното е да намерим българския отговор на този въпрос. Да живее Европа, г-жо фон дер Лайен! Но коя Европа?

Анета Божидарова

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към МЗХГ на Р България откри в края на 2018 г. свой офис за връзки и Павилион „16+1“ към него в гр. Нинбо. Той предоставя възможности за китайски канали за внос/износ, дистрибуция, търговия на дребно и канали за продажба чрез електронна търговия в насърчаването на търговията със селскостопански и други продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Нинбо е всеобхватна зона за тестване на Инициативата „Един пояс, един път“ в провинция Джъдзян.

Производителите от ЦИЕ (формат „16+1“) вече имат възможност да изпратят и изложат свои продукти в постоянния Павилион „16+1“ на ЦНСССКЦИЕ, който се намира в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. По този начин износителите и вносителите от България и другите страни от ЦИЕ се запознават чрез платформата eGTCP – онлайн уебсайт, разработен от „Джъдзян Грейт Тао и-Комърс Кампъни“ ООД, с предлаганите стоки. Компаниите от България и други страни от ЦИЕ, които желаят да проучат китайските пазари, получават възможност да открият свои офиси в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. Чрез периодични презентации, китайските потребители ще имат възможност непосредствено да се запознаят с изложената стока от ЦИЕ. Разходите по организацията, транспортирането и експонирането на мострите в изложбения Павилион „16+1“ е за сметка на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа е проект за сътрудничеството във формат 16+1, изпълняван пилотно по предложение на премиера Ли Къцян, за изграждане в Нинбо на „16+1 Демонстрационна зона за икономическо и търговско сътрудничество“. Този Център се занимава с електронна търговия, консултантски и финансови услуги, външна търговия, двупосочни инвестиции между Китай и страните от ЦИЕ, подпомагане на фирми от ЦИЕ да стъпят на китайския пазар и на китайски фирми да навлязат на пазара на страните от ЦИЕ. Създаването му се подкрепя финансово и политически от правителствата на община Нинбо и на район Дзянбей. Центърът се управлява от фирма „Нинбо Дзйеоу Бизнес Мениджмънт енд Кънсалтинг Кампъни“ ООД. Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа има преференциални политики спрямо фирми от страните от ЦИЕ, включително предоставяне на безплатен офис за определено време, данъчни облекчения, финансова подкрепа чрез предоставяне на start-up инвестиции и евентуално предоставяне на капиталово финансиране.

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното, пише в статия на Института за пазарна икономика /ИПИ/. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

• Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки.

• нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица, не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.