Само с комплексна и координирана политика на ниво Европейски съюз, която залага на разнообразни инструменти и съвместни действия, може да се разгърне целият потенциал на селските райони. Това заяви министърът на земеделието храните и горите проф. д-р Христо Бозуков при участието си в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в гр. Бърдо при Краню, Словения. „Целевата политика трябва да бъде насочена към специфичните потребности на общността и да мобилизира наличните местни ресурси, за да бъде максимално ефективна за земеделците”, добави още той.

Министър Бозуков подчерта, че за постигането на тези цели е нужно да се инвестира в иновации и технологични производства. „Това ще допринесе за диверсификацията на икономиката на селските райони, за създаване на допълнителна заетост, ограничаване на отлива на младите хора и намаляване на риска от обезлюдяване и бедност”, отбеляза аграрният министър.

В рамките на дискусията беше обсъден въпросът за съвместното съществуване на градските и селските райони и предизвикателства, произтичащи от това. Проф. Христо Бозуков изтъкна, че е от изключително значение прилагането на нов тип партньорства в тези райони, които да не се базират на едностранни, целенасочени мерки. „В тази връзка, ние, предвиждаме засилване на диалога и подкрепата чрез увеличаване на финансирането за подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР/ЛИДЕР) в следващия програмен период”. Той ще бъде подкрепен основно със средства по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но също така и от Европейския фонд за регионално развитие, както и от Европейския социален фонд. Предвижда се селските общини да имат възможност да получат финансиране в рамките на Интегрирания териториален подход, който ще включва комбиниране на различни ресурси и прецизиране ефекта от средствата, идващи от различни източници, а не както досега – само от бюджета на ЕС, за инвестиции в дребна по мащаби инфраструктура и базови услуги за населението в селските райони.

Министър Бозуков посочи, че освен на Общата селскостопанска политика (ОСП) и съществения принос на подкрепата по линия на Програмата за развитие на селските райони, сериозни очаквания се възлагат и на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, за възстановяване на потенциала за икономически растеж в селските райони след Ковид кризата.

В заключението си той бе категоричен, че трябва да се търси синергичен подход на ниво ЕС, в рамките на новия програмен период, който да включва и интегрира териториалните инвестиции и взаимодопълващи се мерки по линия на различни европейски фондове, механизми и програми.

Вчера (30 юни 2021 г.) Европейската комисия се ангажира да премахне клетките в животновъдството в ЕС до 2027 г.

Комисията планира да забрани клетките за над 300 милиона кокошки, свине майки, телета, зайци, патици, гъски и други селскостопански животни, като се предвижда поетапен преход до 2027 г. Комисарят по здравеопазването на ЕС Стела Кириакидес и заместник-председателят на Комисията Вера Юрова обявиха решението си на пресконференция в отговор на европейската гражданска инициатива „Край на клетките“ (End the Cage Age), която е първата успешна европейска гражданска инициатива за хуманно отношение към селскостопанските животни. Петицията, част от инициативата, беше подписана от 1,4 милиона граждани на ЕС.

Комисията обяви, че възнамерява до края на 2023 г. да „представи законодателно предложение за постепенно премахване и окончателна забрана на използването на клетки за всички животински видове, посочени в инициативата“. Комисията също така ще разгледа въпроса за продуктите, внасяни от страни извън ЕС, като се ангажира да разгледа „въвеждането на правила или стандарти за вносни продукти, които са еквивалентни на тези на ЕС“. До края на следващата година Комисията ще направи оценка на детайлите на законодателното предложение, което ще бъде представено през 2023 г. и като следваща стъпка ще има нужда предложението да бъде одобрено от Европейския парламент и от Съвета на ЕС.

„Монументална победа за животните, отглеждани в клетки в целия Европейски съюз: 1,4 милиона граждани, 170 организации, многобройни експерти и учени, представители на индустрията и Европейския парламент се изказаха и Европейската комисия чу“, каза Пиер Султана, директор на офиса по европейски политики на ЧЕТИРИ ЛАПИ.

За да се помогне на земеделските производители да преминат от селско стопанство в клетки към алтернативни системи, ще бъдат разработени стратегии за компенсиране на фермерите и подкрепа на производителите в преходния преход. „Ако това е успешно, над 300 милиона животни ще могат да се движат и да изразяват своето естествено поведение. Отглеждането в клетки е остарял и жесток начин за отглеждане на животни”, каза Султана „Ограничава свободата на животните и се отразява негативно на тяхното здраве ”.

Важно е законодателното предложение да бъде подкрепено и в Съвета. ЧЕТИРИ ЛАПИ призовава представителите на държавите-членки в Съвета по земеделие и рибарство да последват Комисията и Парламента и да подкрепят инициативата.

За Край на клетките

Инициативата „Край на клетките“ стартира на 11 септември 2018 г. и затвори точно година по-късно. След необходимия период за валидиране на подписите, инициативата надхвърли необходимия праг от 1 милион подписа, с общо 1.397.113 валидирани подписа в цяла Европа. Освен това тя надхвърли минималния праг на броя на подписите в 18 държави-членки на ЕС, от необходими седем. България е една от страните, в която инициативата беше валидирана като успешна чрез проверка на подписите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Това прави европейската гражданска инициатива „Край на клетките“:

- 6-та успешна инициатива от общо 75 регистрирани инициативи през последните десет години,

- 3-тата инициатива с най-голям брой подписи,

- първата успешна инициатива за хуманно отношение към селскостопанските животни.

Създаването на история за селскостопанските животни е съвместно усилие, в което 170 неправителствени организации от цяла Европа обединиха сили около общи искания.

Близо 30 млрд. лева ще се излеят в България през следващите няма и 10 години. Поне това обяви премиерът Борисов. Битката за контрола върху тези пари предстои – на ниво Брюксел. А ние твърде добре вече знаем как „да усвояваме“. В резултат на това, каква е картината днес:

• 80% от европейските субсидии отиват при 6% от земеделските производители
• Собственици на земя, за които е важна единствено рентата
• Ползватели на земя, за които определяща е печалбата
• Разрушени напоителни системи, скоро камили ще пият вода от Дунава
• Пустеещи села със стадиони за милиони
• Къщи за гости, превърнати в къщи за тъщи
• Автентична храна, превърната в бутиков разкош, а не в местен бизнес
• Над 100 браншови аграрни организации, всеки има нотариален акт върху истината и земеделските политики
• Чертожници, схемаджии, тарикати, дето не знаят от коя страна се хваща мотиката
• Мераклии за бързо забогатяване - с виртуални ферми и с нереални представи за това що е бизнес
• Плаха местна администрация, която не смее да рита, за да не си ритне хляба
• Политическо ръководство на МЗХГ, което трудно залага на експертиза, защото партийната воля е на първо място
• Един самотен премиер, който си говори сам в колата, защото някои въпроси вече са станали твърде неудобни

Каква промяна е нужна в страната, за да се промени тази картина? Голяма промяна. Понякога въпросите са по-важни от отговорите. Милиардите обаче не са отговор.

Анета Божидарова

Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

През 2019 г. добивът на мляко в ЕС е нараснал с 0,4% - най-ниският от 2012 г. насам. Очаква се през тази година стойностите му да са подобни. Сезонният пролетен пик в производството съвпадна с пандемията от коронавируса. Ограничителните мерки могат да смутят събирането на суровината и доставките на храни. Освен това ограниченият достъп до работна ръка може да обърне производството към не толкова трудоемки млечни продукти.

Потреблението на сирена през 2020 г. в ЕС може слабо да се увеличи с 0,3%. Търсенето на азиатските пазари се очаква да доведе до нарастване на износа. Тези два фактора прогнозно ще породят ръст в производството. Луксозните сирена обаче ще бъдат повлияни негативно от затварянето на заведенията за хранене.

Продукцията на говеждо месо в ЕС намалява през 2019 г. заради понижение на цените и свиване на стадата. Тази тенденция ще продължи и през 2020 г., повлияна от същите фактори. Корона-кризата се отразява най-вече в отрицателно въздействие върху търсенето на по-високостойностни меса поради затварянето на ресторантите и ограничението на продажбите им в супермаркетите. Слабото търсене и достъп ще доведе до последващо намаление на потреблението в ЕС.

Производството на птиче месо продължава да расте и през 2019 г. благодарение на увеличеното търсене. Нарастването се очаква да продължи и през 2020 г. поради заместването на по-скъпите меса с птиче. И този сектор обаче ще бъде засегнат от затварянето на ресторантите, което ще се отрази най-вече на някои видове меса като патешко.

Устойчивото азиатско търсене слабо увеличава производството на свинско. Пазарът на жълтия континент все още страда от недостига на свинско, предизвикан от Африканската чума по свинете. Очакванията са износът да нарасне с 12%, след като през 2019% отбеляза 17% увеличение. Настоящата пандемия не би следвало да засегне особено сектора. Потреблението в ЕС обаче ще намалее заради повишените цени и преориентирането към други видове меса.

Овцевъдството и козевъдството бяха засегнати от корона-кризата, тъй като сезонното търсене около Великден и Рамадан не се случи в традиционните мащаби. Продукцията на сектора обаче се очаква да остане стабилна и през 2020 г.

Разрушихме всичко и зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта, казва народният представител

Проф. Иво Христов е роден на 5 септември 1966 г. в Киев. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, магистър по право, доктор по социология на правото, специализирал е в Международен институт по право във Вашингтон, завършил е и Московската школа за политически изследвания. Работил е към Съвета на Европа в Стокхолм и Страсбург, консултант на правната парламентарна комисия, преподавател в Пловдивския университет. Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание.

Интервю на Анета Божидарова

- Проф. Христов, няма как да не започнем нашия разговор с най-актуалната тема днес - един вирус ще събори ли света?

- Историята с коронавируса малко ми прилича на историята за снежния човек от Хималаите. Всички говорят за него, но никой не го е виждал. Очевидно става въпрос за вид зараза, но какъв е нейният произход, дали е изкуствена или естествена, дали е въпрос на мутация или на съзнателно прокарване – не знаем. Има аргументи и за едното, и за другото.

- Какъв е резултатът обаче?

Т. нар. глобализиран свят започва да се фрагментаризира. Преди няколко години, в статия в американското издание „Форин афеърс“, се говореше, че през 21 век бъдещето на света не е в глобализацията, а в глобалните блокове: Америките, зона на еврото, зона на рублата, зона на юана. Някой май движи нещата в тази посока. Виждате какво става, започнаха да прекъсват връзки – ударени са Китай и Европа – през Италия. Не можем обаче да говорим с конкретика, защото не разполагаме с достоверна информация.

- Да се върнем на темата, за която ви поканих на този разговор – българското земеделие днес. Може ли да бъде променен сегашният модел, който е силно дисбалансиран?

- Нищо не може да се направи. Това не е технократски въпрос, това е социално-политически въпрос. През последните 30 години в България за първи път беше създадена една клика от едри латифундисти, каквито никога не е имало в българската история, даже и по време на турското робство. Експлоатират се големи площи земя с минимален разход на сили, на енергия и най-вече на хора. Изнася се само суровина, без да се преработва – на борсова цена. Това облагодетелства единствено шепа хора. Това е смърт за българското земеделие. Но то беше абсолютно съзнателно унищожено още в началото на 90-те години. Под формата на борба с комунизма, бяха унищожени изключителни активи, най-вече комасацията на земята. Резултатът е, че една традиционно земеделска страна, с перфектни условия за сложни индустрии, каквато е и земеделието, беше унищожена. Земеделието не е да копаеш на нивата, земеделието е свързано с множество преработки, фундаментална и приложна наука – всичко това беше разрушено. Мисля, че няма никакъв шанс за възстановяване, поне в обемите и качеството отпреди 30 години.

- Правят се опити през последните години да бъде върнат балансът в земеделието. Виждате ли промяна?

- Има и ще продължава да има частични опити. Може да се говори за леко раздвижване в областта на зеленчукопроизводството, на овощарството, но това е по-скоро продукт на ентусиазма на отделни хора. Това са пренебрежимо малки резултати и не променят общата картина.

- Адекватни земеделски политики ли липсват?

- Политики има, интерес няма. Да се промени сегашният модел в българското земеделие означава да се влезе в конфронтация с мощни финансови кръгове, които имат своето политическо представителство. Казано грубо, те биха предали своите позиции само с кръв.

- Т. нар. европейска Зелена сделка може ли да се превърне във фактор за промяна на модела на българското земеделие?

- Зелената сделка по-скоро ще удари традиционната енергетика. Само сенилна Европа я поддържа. Нито една от сериозните световни сили не споделя този делириум. Америка директно заяви, че няма да се занимава с глупости, Китай също подминава темата, Русия се отнася скептично. Само Европа, не знам защо, тича пред локомотива. Има елементи на суицидност в цялата история със Зелената сделка.

- Мнозина български икономисти смятат, че Зелената сделка не е обоснована икономически, бие се с ефективното земеделие.

- Пак казвам, въпросът за структурата на селското стопанство е по-скоро социално-икономически. Ако ние имахме сложно земеделие, базирано на балансирано развитие на зеленчукопроизводството, овощарството, зърнените храни, животновъдството, обвързани с предимствата, които ни дават нашите климатични и почвени дадености, ако не бяхме разрушили нашия научно-технически потенциал в земеделието, можехме да имаме съвършено други резултати. Нещо повече, това би създало съвършено различен социален облик на българското общество. Ако произвеждаш няколко милиона тона зърно, колко хора участват в тази дейност, какви умения имат, какъв е социалният ефект? Няма нито една развита земеделска страна, която да изнася просто едни суровини, каквато е България в момента. И, Русия, за съжаление.

- Европейските субсидии изкривяват ли пазарната картина в земеделието?

- Добре е, че ги има, но те всъщност са подаяние за българския земеделец. Ние сме вкарани в съвършено различно международно разделение на труда. В Европа ние сме бедните роднини. Влизаме в състезание, в което предварително се знае кой ще бъде шампионът. Как ще сравните българската субсидия с тази на френския фермер? Те са несравними. Опитайте се да пипнете един евроцент на френския фермер и ще видите какво ще стане. Франция има най-глезеното селско стопанство в света. Естествено, че субсидиите изкривяват пазарната картина, но Европа не ни е виновна за това, че едно лоби у нас е обсебило повече от две трети от европейското финансиране в земеделието. От друга страна, Европа няма никакъв интерес да създава в наше лице силен конкурент, тъкмо обратното. За България това е въпрос на национален гръбнак, на разбиране, на компетентност, на отстояване на националния интерес в областта на земеделските политики – нищо от това не сме видели – от момента на започване на преговорите за присъединяването ни към Европейския съюз до ден днешен.

- Още с т. нар. Ликвидационни съвети ли объркахме политиките в земеделието?

- Самият факт, че нашият преход започна с ликвидационни съвети трябваше да покаже дори на незрящите какво ни чака – ликвидация на страната. Най-голямото предимство, което имахме преди 1989 година, беше комасираното ползване на земята. Върху това трябваше да се надгражда. В това уедрено стопанисване на земята трябваше да бъде вкарана науката, високите технологии, преработването, което носи качество и висока добавена стойност. Вместо това, ние разрушихме всичко. И зачеркнахме България като аграрна страна от световната и европейската карта.

- Тотална грешка ли беше връщането на земята в реални граници?

- Не съм привърженик на сегашните адепти, които говорят за преразглеждане на резултатите от приватизацията, но има хора, които заслужават разстрел заради щетите, които са нанесли на българското земеделие. Както е казал Талейран: „Това беше по-лошо от престъпление - беше грешка!”.

- Тъжна е и съдбата на българската аграрна наука днес, има написани смислени стратегии за земеделието, но кой ги чете и кой ги прилага?

- По брой стратегии на глава от населението може би сме на първо място в света, по тяхното неизпълнение също държим първенство. Всички тези стратегии са просто купчина хартия, която няма никакво значение. Когато ти не си субект на собствената си съдба, не можеш да имаш стратегия. Нито тактика. Ти си обект. Правят с теб каквото си искат.

- Казвали сте го много пъти - разрешението за продажба на земя на чужденци ли ще бъде финалният мрачен акорд в този процес?

- Абсолютно закономерен финал. Ако трябва да бъдем честни, това и в момента е възможно и е практика. Нямаме никакви ограничения за граждани и търговски дружества на страни от Европейския съюз да купуват земя – още съгласно предприсъединителните договорености. Всеки отвън винаги може да се регистрира през едно българско юридическо лице и да купува каквото си иска. Проблемът тук е по-скоро чисто психологически – земята е единственият невъзстановим ценен национален ресурс. От друга страна, България вече е рядко населена страна. Българската територия може да изхранва съвсем спокойно над 20 млн. души, ние сме около 5-6 милиона. Въпрос на време е този вакуум да бъде запълнен. Не България като държава, територията, на която е разположена България, е изключително важна и ценна. Тя неслучайно е била сърцевина на четири империи и ги е изхранвала. Никой няма да остави тази златна територия да стои просто така. Въпрос на време е. Земеделието днес е хладен национализъм и бизнес. И днешните истински български фермери са просто едни ентусиасти, които съществуват въпреки националната земеделска политика, а не благодарение на нея.

- В какво се превърнаха българските села?

- През 80-те години българските демографски проблеми бяха сравними с тези на Германия. Казано просто, когато хората са си надвили на харча, те не гледат на децата си като на пореден чифт работни ръце, а като на инвестиция в бъдещето. Затова и раждаемостта намаля. Българинът иска да инвестира в децата си. И когато не може да си го позволи, решава да има по-малко деца. След 90-а година това се превърна в катастрофа. По една много проста причина – хората нямаха никаква перспектива за собствения си живот. Как и защо да създават деца? Всичко това е част от варварското разрушаване на българското село. За това, разбира се, огромна историческа вина носи и предишният социализъм, който след колективизацията по съветски модел през 50-60 –те години, чрез т. нар. АПК-та сложи голям кръст върху българското село. Аз не съм от тези, които плачат за нивата на дядо и разправят какъв голям рай е била България през 1939 година. Била е бедна и мизерна страна. Трябвало е да се спре след колективизацията с ТКЗС-тата, за да не избягат хората от селата в града. Тогава се появява изразът „Учи мама, за да не работиш“. Днес имаме цели региони, изпразнени от присъствие. Въпреки, че сега е модерно да се говори за живот на село, това са частни случаи, това не е тенденция. Тя е точно обратната. Знам от коя страна се хваща мотиката, но нямам илюзии за съдбата на българското село. Да, земята днес навсякъде се работи, има модерен машинен парк в земеделието, но на фона на какво – на опустяващите български села. Въпросът не е само да се обработва земята, по-важно е какво се произвежда. Едно е да изнасяш зърно, съвсем друго е да изнасяш преработено месо, отгледано на базата на това зърно.

- Много от зърнопроизводителите казват, че не могат да поемат този риск – заради пазарите.

- Естествено, че е най-лесно да си прибереш парите от продадената суровина. Свърхпечалби при минимум разходи, плюс субсидия. Кой ще се откаже от такъв лъвски пай? Но точно това е пътят на деградацията в земеделието. Процесите в българското селско стопанство са необратими. Хората няма да се върнат на село.

- Никаква надежда ли няма за промяна, проф. Христов?

- Не мога да дам надежда, не съм психотерапевт. Аз съм социален учен и се опитвам, доколкото това е възможно, да направя обективен анализ на картината – според собствените компетенции. В селското стопанство през последните 30 години имахме едно тотално, страховито пропадане. В момента има някаква стабилизация, но тя е на много ниско ниво. Представете си, че сме били на върха на един водопад и сме се сринали до долу. Какво значение има дали ще паднем още по-надолу или ще се закрепим на някаква скала по пътя и ще водим битка да останем там. Нека не забравяме, че много хора напуснаха България. Народите не са количествено, а качествено понятие. Когато качеството си замине от България, имаме това, което е в момента. Всеки да преценява какво е то.

- Имаше ли начин да бъде наложено ограничение върху ползването на земята у нас след 90-те години. Ако в държавата има двама души, които стопанисват по близо 2 млн. дка земеделска земя, значи същата тази държава го е позволила?

- Олигархическият модел не е от вчера. И той не е само в селското стопанство. Просто имаше едни „късметлии“ момчета, които получиха всичко наготово.

- Няма как тези хора да бъдат преборени, така ли?

- Аз не виждам такъв ресурс. И най-вече политическа воля. Статуквото устройва много хора – по различни причини. Да анализираме нещо елементарно – малките производители трябва да могат да предлагат своята продукция директно на краен клиент. Какво се случва у нас? Имаме едни смешни фермерски пазари за по половин ден. Цялата паразитна пасмина, която стои между производителя и крайния купувач, няма интерес това да се промени. И разполага с ресурс да задържи това статукво, включително и политически. Затова нашите производители от Петричко например, нямат мотив да произвеждат и отиват да работят в Гърция. Дотам са докарани.

- Още няма работещ Закон за браншовите организации – затова ли сдружаването буксува?

- В България законите не струват и цената на хартията, върху която са написани, казвам го като юрист. Беше направено всичко необходимо, само и само да не се допусне реално коопериране между земеделските производители. Във Франция, в Германия, в Италия, в Англия – навсякъде земеделието е организирано на коопертивен принцип. Фермерът си обработва земята, всичко останало – доставка на семена, торове и всякакви агротехнически услуги, плюс преработката, маркетинга и пласмента - това го държи кооперативът. Така има разделение на труда, комбинация между индивидуална мотивираност, мащаб и пазар. Така се прави земеделие - мощна държава зад производителите и капиталистически пазарни правила. У нас не виждам мощна политическа сила и съответния интерес, който да даде шанс на хората, които наистина искат да се занимават със земеделие, да правят това по съвършено различен начин. Сегашният модел е дълбоко погрешен и не подлежи на реформи. Пак казвам, ако искаме такива, това означава да се тръгне на директна конфронтация с мощни финансови интереси, които вече 30 години живеят и паразитират върху това статукво.  

Сагата с поземленото законодателство се точи от 5 години, краят остава неясен във времето

Законът за земята и поземлените отношения за пореден път е поставен на трупчета. Аргументите на политиците: добре е първо да станат ясни параметрите на бъдещата Обща селскостопанска политика и едва след това да структурираме нашето национално законодателство. В един бъдещ дебат е полезно да бъдат чути повече гледни точки. Особено на хора, които години наред наблюдават картината в българското земеделие. Един от тях е доц. Въто Христов. Специално за „Гласът на земеделеца“ той коментира парламентарната сага за съдбата на Закона за земята.

Сагата с този закон е почти 5-годишна. Всички започнаха с голям ентусиазъм, но след като се потопиха в проблемите, видяха, че

нямат интерес да променят статуквото

категоричен е доцентът. Първоначално, инициативата за промяна на законодателството е на министър Десислава Танева – по време на нейния първи мандат и на тогавашния председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов. Платени са 462 хил. лева на адвокатско дружество, което да направи анализ на земеползването в България, припомня Въто Христов. Написан е доклад от 960 страници, който доцентът е „изчел от началото до края – с молив в ръка“. В него се прави сравнителен анализ със земеползването в Австрия, Унгария и Полша. Но нашите политици не са взели нищо от тези примери. Ние и досега

не сме прочели европейското земеделие

То е предимно семейно, а ние работим точно в обратната посока, казва аграрният специалист. Как продължава сагата със закона? На фирмата, която е изготвила доклада, се възлага да изработи и проекто-закон за земята. Платени са й авансово 100 хил. лева. Фирмата изготвя проект за Кодекс на земята и по него има 348 забележки. „Самият закон е със 600 члена – няма изчитане“, казва Христов и проследява по-нататъшните събития. Румен Порожанов сменя Десислава Танева на поста земеделски министър. Според Порожанов изработеният проекто-закон е „боза“. И той отива в кошчето. Започват нови политически игри по темата. Маневри и отбиване на номера в пленарна зала, като

на закона така и не е отделено необходимото време за дебат

В края на 2017 г е внесен нов проект на закона от ГЕРБ и цялата сага започва отначало. Политическо говорене и конфронтации по темата в парламента и в парламентарната земеделска комисия колкото щеш и нито една от тях – по същество и с положителен резултат. Всичко това е видно от стенограмите на Народното събрание, казва Въто Христов, който внимателно ги следи. И така става видно, че правителството изобщо не е влязло надълбоко в проблемите на земята и поземлените отношения и действа единствено по политически подбуди. Което е грешка.

Никъде в бъдещото законодателство не се споменава Европейската резолюция от 27 април 2017 година – базов документ, върху който трябва да се стъпи. Той се отнася до крупната собственост и стопанисването на земя, до крупното арендаторство и изводите и препоръките в резолюцията се отнасят предимно до България, Румъния и Унгария. Резолюцията е с 47 регламента и дава насоки за развитието на средното и дребното земеделие. Европа прави извод, че крупното фермерство е една от причините за обезлюдяването на селските райони и затова трябва да се вземат мерки то да бъде ограничено. Трябва да се даде достъп на повече млади хора и на повече жени до земята. „Ние още мълчим за тази европейска резолюция и се правим, че такава не съществува. Е, тогава в Европа ли сме или не сме?“, пита доц. Христов и допълва.

„Най-отговорно заявявам, че у нас има много земя, купена от чужденци чрез подставени лица. И смятам, че могат и трябва да бъдат въведени

ограничения върху ползването и стопанисването на земята

Тогава повече хора ще имат достъп до нея. Това е сърцевината на един нов и по-справедлив Закон за земята. И европейските препоръки са в тази насока.“

В България има двама собственици с по близо 1 млн. дка собствена земя, припомня експертът. Всички се позовават на своетоконституционно право, че частната собственост е неприкосновена. Какво искат да ни кажат? Не ни закачайте! Да не говорим за онези, които със своите свързани фирми стопанисват над 2 млн. декара земя. Това е моята голяма тревога. Как ще се поправи такава несправедливост? Това е раната, в която трябва да бръкнем и да я лекуваме. Но ние не го правим.

Въто Христов поставя и друг въпрос. У нас всеки купува земя. Защо купува, с какви пари и с каква цел – никой не знае. В много европейски държави има ред в тази работа, има правила. У нас няма. Във Франция има специална държавна организация, която се занимава със земеделско настаняване и с комасация на земята. Ние не правим нищо по този въпрос. В европейската резолюция от 2017 година тази тема е поставена – всяка европейска държава да поощрява създаването на

държавно-обществени структури, които да управляват земята

нашето аграрно министерство бяга от този въпрос. А нима не се знаят зулумите със заменките на земи и гори. Явно някой има интерес от това, констатира Христов.

Могат ли крупните арендатори да бъдат впрегнати в полза на държавата? Могат и още как. Като зърнопроизводството се обвърже с животновъдство. Само за 1 година в България влизат между 2 и 3 млрд. лева за земеделие. Нека по-малко отиват за зърнопроизводство и повече за животновъдство, предлага доцентът.

Подпомагането трябва да се обвърже с брутната продукция от декар земеделска площ, смята Въто Христов. Известно е, че сме на последно място в Европа по брутна продукция от декар – с 80-85 евро. А в другите страни-членки това число е чувствително по-високо - 300 до 1760 евро от декар.

Важно е да бъдат посочени и

добрите примери

Такъв е агробизнесменът Недко Митев. При него брутната продукция от декар е между 450 и 900 лева. Стопанството отглежда животни, има затворен цикъл на производство, произвежда месни и млечни продукти. „Халал да са му парите на Недко Митев! Той може само да служи за пример!“, казва доцентът и добавя, че трябва да има повече такива като него, които освен със зърнопроизводство се занимават и с животновъдство.

Държавата трябва да стимулира подобни стопански модели, за да не бъдем това, което сме в момента – суровинен придатък на Европа.

Сега дотираме зърнопроизводството с 20%, животновъдството – с 8-10, да не говорим за зеленчуците – там субсидирането трябва да е два-три пъти по-високо, но не е така, анализира Христов и предлага:

Лидерите на всички политически партии трябва да седнат и да се разберат по този въпрос. Как да се управлява земята. Толкова ли ще е страшно ако всеки голям арендатор отстъпи по едни 1000 дка – на един млад човек, който тепърва иска да се захване със земеделие. Но за това е нужна воля и закон.

Ако има едно политическо споразумение за дългосрочна стратегия в земеделието, смяната на правителствата няма да има значение. Просто там няма да се пипа и на земеделския сектор ще бъде осигурено спокойствие да работи. Такава политическа воля обаче засега няма. А сагата със Закона за земята е с неясен във времето край.

Анета Божидарова

Бюджетът на ЕС за агросектора ще е с 5% по-малко за периода 2021-2027 г. Иначе казано той ще олекне с 12 милиарда евро. Очаква се средствата за земеделие във всички 27 страни в ЕС да са в размер на 365 милиарда евро. Това съобщи на агрофорум в Пловдив Елисавета Върбанова, експерт в отдел „Директни плащания“ в Главна дирекция АГРИ към Европейската комисия. Основна причина за изтъняване на европейската земеделска пица е Брекзит. В новата финансова рамка се предвижда и намаление на преките плащания над 60 000 евро и въвеждане на таван над 100 000 евро. ЕК предлага да се намали и обвързаното с производството подпомагане. Ако това се случи, в България ще бъдат засегнати 27 000 фермери (основно в сектор плодове и зеленчуци), които сега получават субсидии по тази мярка.

Все пак има и добри новини около новия бюджет. Едната от тях е,че ще има материални стимули за младите фермери. Минимум 2% от националния пакет за директни плащания са запазени специално за тях. Предвидени са минимум 30% за интервенции по околна среда и климат и минимум 5% за подхода ЛИДЕР. Приоритет за подпомагане ще се дава също на малките и средните стопанства.

Дали повече млади хора ще искат да се занимават със земеделие и животновъдство, предстои да видим. Към днешна дата в България броят на младите фермери намалява, стана ясно от данните, които предостави на форума Калоян Костадинов, директор на дирекция „Договориране по прилагане на мерките за развитие на селските райони” – ДФ „Земеделие“. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от ПРСР, при приема през 2015 г., са подадени 2664 заявления със заявена субсидия в размер на 66 600 000 евро. Сключените договори са били 1263, а одобрената субсидия – 31 575 000 евро. По време на приема през 2018 г. подадените заявление са почти два пъти по-малко – 1837, а заявената субсидия – 45 925 000 евро. Одобрените кандидати са 880. Отпаднали са 178 проекта поради дублиране на бенефициентите. Одобрената субсидия за този прием е – 22 000 000 евро. От страна на ДФЗ има уверение, че бъде осигурен допълнителен ресурс, необходим за финансовото обезпечаване на чакащите 114 проекта.

Калоян Костадинов уточни, че от общия бюджет на ПРСР (2014-2020 г.) за страната – 2 366 716 966 евро, до момента е изплатена субсидия в размер на 832 246 010 евро, което е 35.16% усвояване. С най-висок процент на усвояване са мерките 11 „Биологично земеделие“ и 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничени​я“, съответно 70% и 68%. Най-слаб е интересът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ – 3.71%.

В момента се приемат документи по подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти“, с общ бюджет 1 685 121 евро.