Вече е ясно, че се очертават 2 години на преход период, преди да започне да действа новата Обща селскостопанска политика. Причините за това са известни на всички – окончателно не е ясно колко ще струва разводът на ЕС с Обединеното кралство и как това ще повлияе на Общата европейска финансова рамка. Тя може да бъде гласувана едва в средата на 2021 година, заяви пред земеделската общност на форум в столицата земеделският министър Десислава Танева.

Добрите новини

Сегашният бюджет за директни плащания, с който страната ни разполага в рамките на 7 години е 5,4 млрд. лева. Заради външната конвергенция, той ще скочи на 5,6 млрд. лева, съобщи аграрният министър.

Въпросителните на бранша, свързани с т. нар. зелена архитектура в земеделието, остават. В тази връзка България ни е инициирала европейска среща на експерти от 14 държави, които са на обучение в ЕК по повод зелените практики и различния инструментариум на подкрепа. Страната ни се надява, че ще има свободата сама да определя тяхното прилагане през политиките, заложени в националния стратегически план.

Битки на няколко фронта

Битката на България в момента е да бъдат запазени схемите по Преходната национална помощ, както и да бъде увеличена ставката по схемата за обвързана подкрепа. В момента процентът по последната е 13+2. Страната ни настоява той да скочи на 16+2 процента. Аргументите: обвързаната подкрепа е изключително важна за чувствителните сектори „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“. Не такива са настроенията обаче в Брюксел. ЕК обмисля процентът за обвързана подкрепа да падне на 10+2%, защото анализите показват, че прилагането на схемата изкривява пазара. Германия, например, не прилага този тип европейско подпомагане.

Възможни решения

Въпреки, че се очертава спад на бюджета по Програмата за развитие на селските райони през следващия програмен период, България вече има вариант да попълни липсващите нива в него. Общините ще имат опцията да кандидатстват по линия на оперативната програма „Региони в растеж“, а МЗХГ ще настоява категорията „Селски район“ да бъде извадена от обхвата на прилагането на ОСП. Това ще отвори по-широка възможност за земеделските производители да кандидатстват по мерки от ПРСР.

За пореден път земеделският министър Десислава Танева припомни колко е важно земеделското сдружаване. През него земеделските политики се случват по-лесно, а финансирането е по-високо.

Въпреки очертаващото се мъртво време около новата ОСП, страната ни всъщност ще разполага с близо 2 години време, в които внимателно да изготви националния стратегически план. Консенсусът в земеделската общност е важен. Иначе битките са безсмислени.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В рамките на проведеното на 7 ноември 2019 г. 13-то заседание на Комитета за наблюдение (КН) на ПРСР 2014-2020 бяха обсъдени и гласувани предложение на Управляващия орган (УО) на Програмата за актуализация на ИГРП (Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020) за календарната 2019 г. и одобрение на ИГРП за календарната 2020 г., както и за прехвърляне/преразпределяне на средства в рамките на предложеното 6-то изменение на Програмата.

Съгласно решенията на КН, касаещи актуализираната ИГРП за 2019 г., до края на годината ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“
  • Подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура – развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура“
  • Подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“
  • Подмярка 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
  • Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“.

Продължителността на приемите по подмерките ще е 2 месеца, с изключение на подмярка 4.3, чийто прием ще бъде 3 месеца. Общо 3 от предстоящите за отваряне до края на годината 5 подмерки ще се администрират от УО на ПРСР 2014-2020 г.

Съгласно решенията на КН, касаещи одобрението на ИГРП за календарната 2020 г., през първото шестмесечие на 2020 г. ще стартират следните подмерки на ПРСР 2014-2020:

  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“- в периода май-юни 2020, с общ бюджет от 15 млн. евро;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ през май 2020 г., с общ бюджет от 6 млн. евро- Национална служба съвети в земеделието е единственият допустим кандидат;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през март 2020 г., с индикативен бюджет от 31 млн, евро;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“- през април 2020 г., с общ бюджет от 5 млн. евро и при облекчаване на изискванията към кандидатите;
  • Подмярка 5.2 „Инвестиции за възстановяване на потенциала на земеделските земи и на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“- май 2020 г.;
  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)- целеви прием за земеделски стопани от сектор „животновъдство“ през януари 2020 г., с индикативен бюджет от 6 млн, евро и отпадне на условието за допустимост, свързано с доказването на 33 % доход за преходната година от земеделска дейност за животновъдни стопанства;
  • Подмярка 6.4.2 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитието на малки стопанства“- през март 2020 г., с индикативен бюджет от 5 млн. евро;
  • Подмярка 7.3. „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“- втори прием през февруари 2020 г. с включване към допустимите разходи на разходи за „организация и управление на проекти“;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“- през май 2020 г., с общ бюджет от 8. 56 млн. евро;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“- през април 2020 г., с общ бюджет от 647 544 евро; допустими кандидати са МИГ, преминали оценка за административно съответствие и допустимост по реда на Наредба № 22 от 2015 г. за прилагане на подмярка 19.2, но нямат одобрена за финансиране стратегия за ВОМР през програмния период 2014 – 2020 г.;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“- текущо през 2020 г., с индикативен бюджет от 4.47 млн. евро; допустими кандидати са одобрени МИГ.

Очаква се публикуването на пълният пакет материали и анализи на УО на ПРСР 2014-2020, представени на 13-то заседание на КН, включително ИГРП за 2019г. и ИГРП за 2020 г., както и получаването на официално решение на ЕК за одобрение на 6-тото изменение на ПРСР 2014-2020./НСМ www.ruralnet.bg

Публикувана в Бизнес
Събота, 09 Ноември 2019 16:46

Прием по мярка 4.1 ще има през 2020 г.

Догодина ще има прием по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Това стана ясно по време на Комитета по наблюдение на ПРСР. По предложение на Националната асоциация на зърнопроизводителите максимумът за проектите ще бъде намален до 500 хиляди евро.  До момента той беше в размер на 1 000 000 евро.

Подкрепата се предоставя на територията на цялата страна, за инвестиции в земеделските стопанства за материални и нематериални инвестиции за покриване нуждите на ниво стопанства, съобразени с неговия капацитет. Подкрепата ще бъде насочена към закупуване и изграждане на инвестиции, свързани с модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда. Ще се допускат инвестиции за модернизация и механизация /инвестиции във физически активи/, пряко свързани с намаляване на производствените разходи и повишаване производителността на труда, свързани с изпълнение на дейностите по мярка „Агроекология и климат“ и мярка „Биологично земеделие“. Също и:
• Инвестиции за постигане съответствие с нововъведени стандарти на Общността, приложими за съответните стопанства;
• Инвестиции в съоръжения и оборудване за напояване/отводняване, включващи изграждането на нови и подобряване на съществуващи мрежи в стопанствата;
• Инвестиции, пряко свързани с подобряване на енергийната ефективност на стопанствата;
• Инвестиции за съхранение само на собствени земеделски продукти, както и подготовка на продукцията за продажба;
• Инвестиции в машини и съоръжения за опазване на околната среда, включително за съхранение на оборска тор;
• Инвестиции в недвижима собственост, свързана с дейността на земеделските стопанства;
• Инвестиции за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения , десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Инвестиции за производство на биоенергия за нуждите на земеделските стопанства.

Бенефициенти са земеделски производители (физически и юридически лица) и групи на производители.

Допустими разходи са за:

• Изграждане, придобиване и подобряване на недвижимо имущество, включително чрез лизинг;
• Закупуване на нови машини, съоръжения и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите, включително чрез лизинг;
• Разходи за създаване и/или презасаждане на трайни насаждения, десертни лозя, медоносни дървесни видове за производство на мед и бързорастящи храсти и дървесни видове за производство на биоенергия;
• Общи разходи, свързани със съответния проект за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултантски услуги, консултации за екологична и икономическа устойчивост на проекта, проучвания за техническа осъществимост на проекта;
• Разходи за ноу-хау, придобиване на патенти права и лицензи, разходи за регистрация на търговски марки и процеси, необходими за изготвяне и изпълнение на проекта”;
• Разходи за закупуване на земя до 10% от общия размер на допустимите инвестиционни разходи.

Критерии за допустимост на земеделски производители (физически и юридически лица):

1. Кандидатите за подпомагане следва да са регистрирани земеделски производители в съответствие със Закона за подпомагане на земеделските производители;
2. Минималният стандартен производствен обем на стопанството на кандидата следва да бъде не по малко от 8 000 евро;
3. Кандидатите, юридически лица, следва да докажат доход от земеделска дейност и/или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ;
Критериите за допустимост по т.3 не се прилагат за кандидати с проекти в селски райони, създадени до 1 година преди кандидатстването, за проекти с инвестиции в: сектор „животновъдство”, сектор „плодове и зеленчуци”, производство на „етерично-маслени и медицински култури”.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува Проект на Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014 – 2020 за 2020 календарна година Проект на Индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 за 2020 календарна година

 Съгласно проектографика се предвиждат приеми по следните подмерки:

  • Подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП)“ с общ бюджет по процедурата-  до 6 000 000 евро; допустими кандидатит са земеделски стопанства (физически лица, еднолични търговци, ЕООД), отглеждащи свине, овце, кози и птици; прием в периода януари- март 2020;
  • Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“- Целеви прием за земеделски стопани в сектор „Животновъдство“ март- април 2020;
  • Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с общ бюджет по процедурата- до 5 000 000 евро; прием в периода април- юни 2020;
  • Подмярка 8.1. „Залесяване и поддръжка“ с общ бюджет по процедурата- до 8 560 000 евро; прием в периода юни-септември 2020;
  • Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с общ бюджет по процедурата- до 4 477 401 евро; прием през август 2020;
  • Подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности с общ бюджет по процедурата- до 647 544 евро; прием в периода септември- декември 2020;
  • Подмярка 2.2 „Създаване на консултантски услуги“ с общ бюджет по процедурата- 6 000 000 евро; допустим кандидат е Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ); прием в периода октомври-ноември 2020;
  • Подмярка 1.2. „Демонстрационни дейности и действия по осведомяване“ с общ бюджет по процедурата- до 15 000 000 евро; прием в периода октомври-декември 2020 г.

УО на ПРСР 2014-2020 уточнява, че приемите на заявления за подпомагане по мерки 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично земеделие“, 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“, 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ и 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. не се включват в ИГРП за 2020 г., тъй като редът и изискванията на ПМС № 162 от 2016 г. не са приложими за тях.

Приемът на заявления по мерки 10, 11, 12 и 13 се извършва по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Публикувана в Бизнес
Сряда, 21 Август 2019 09:59

Козевъди напук

Какво да прави с живота си едно младо семейство, когато получи като сватбен подарък стадо кози? Започва да ги гледа, какво друго. В началото е трудно, после се привързваш към тези своенравни животни, дето една с друга не си приличат и накрая ги обикваш. Така се случило с Анелия и Николай Ковачки, единствените козевъди в пернишкото Старо село. Не че нямали и други възможности, даже опитали. Заминали за Гърция на гурбет. Анелия обаче издържала точно една седмица. На чуждо място хлябът присяда, а тъгата всеки ден невидимо те стиска за гърлото. Хванали си Ковачки куфарите и се върнали с първия автобус. А Нели като видяла табелата на Старо село, идвало й с глас да ревне. И в София опитала да работи, защото е с икономическо образование, но навикналата й на простор душа не понесла премерения въздух в офиса. Нито премерените думи.

Сред козите е друго. Говориш им, а те сякаш те разбират, смее се Нели. До нея мълчаливо се усмихва и съпругът Николай. Той е пестелив на думи, от онези мъже, дето без много приказки просто си вършат работата. Отстрани човек може и да се почуди на младото семейство – имат ли акъл, та близо 200 кози отглеждат? Тичат с тях на паша по баирите, защото парите не стигат да се наеме пастир, всеки ден доят на ръка, чудят се как да разпределят парите от млякото. Мандрата го изкупува на 60 стотинки, по-евтино от една минерална вода. „Нямаме избор, казва Нели. Малко мандри изкупуват козе мляко, никой не го иска. Затова продаваме на каквато цена ни предложат“.

И понеже са грамотни хора, Анелия и Николай Ковачки отишли в Пернишкия офис на Националната служба за съвети в земеделието, където им подготвили безплатно проект по малката инвестиционна мярка 4.1.2 от Програмата за развитие на селските райони. Тя нали за такива като тях е направена? Ковачки имат нужда от челен товарач, за да си вършат по-бързо и по-ефективно работата в стопанството. Кандидатстват и по 6.3, по която подпомагането отново е за малки стопанства. „Засега европейски пари не сме видели“, обяснява Нели, но вярва, че нещата ще се подредят. Как така едни единствени козевъди ще има в Старо село и държавата няма да ги види? Не бива.

С малко помощ, фермата ще се модернизира и Ковачки най-после ще изпълнят едно обещание пред децата си – цялото семейство да отидат на лятна почивка на море. Засега това е невъзможно, защото козата не признава зима, не признава лято. А живата стока не можеш на всеки да повериш. Все едно да си оставиш децата на чужд човек.

Такива са Нели и Николай. И да ви кажа, хич не ги мислете. Те се борят с обстоятелствата от сутрин до мрак и отстрани изглеждат козевъди напук. Ковачки обаче обичат живота си. Здраво са го хванали за рогата и вярват, че това е единственият правилен избор. Колко от нас могат да се похвалят с такава увереност?

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Журналистите рядко прекрачват зад бариерата на Държавен фонд „Земеделие“. Напоследък там се случват неприятни неща. От няколко седмици обаче фондът е с нов шеф. Не може да се отрече, че г-н Васил Грудев има амбицията да изчисти името на Разплащателната агенция, която перманентно в годините генерира скандали и съмнения за корупция. И как иначе – фондът функционира като банка, която разпределя в земеделието немалка сума европейски пари – 2,9 млрд. евро само по Програмата за развитие на селските райони.

„Ще бъдем прозрачни“, закле се Грудев в ефира на няколко национални телевизии. И за да остане в този контекст, новият шеф на фонда устрои малка церемония по връчването на първите одобрени и подписани договори по една от най-атрактивните мерки 6.1, позната като „Млад фермер“.

36 стопани на възраст до 40 години пристигнаха в София за събитието. И въпреки, че се опитваха да гледат тържествено, личеше, че нещо им е нервно. И не защото повечето от тях близо 2 години чакат този заветен миг, вече са се набутали с една камара кредити, за да започнат да работят по проектите си, а защото за пореден път се сблъскват с родната бюрокрация.

Младите фермери били извикани в ДФЗ още в 10 часа, за да подпишат своите договори. След това се наложило да изчакат до 13 часа –в този час беше обявена за медиите церемонията по официалното връчване. След като грабнаха в ръце своите договори, повечето стопани хукнаха да се прибират. Че то земеделието и особено животновъдството с церемонии не се хранят. Оказа се, обаче че младите фермери трябва да се върнат във фонда – защото договорите не били заприходени от администрацията. Така дворът на ДФЗ се изпълни с чакащи млади хора, чиято радост бавно се превръщаше в тихо отчаяние. Може би защото все по-ясно осъзнаваха, че са се хванали на тежко хоро и великите 50 хиляди лева подпомагане по „Млад фермер“ вече започват да им излизат през носа.

Най-скъпото нещо в бизнеса е времето, г-н Грудев. Ще бъде прекрасно да изпълните вашия екшън план в разплащанията към земеделците до края на годината. И по-често да каните журналисти на подобни церемонии, за да измиете срама от челото на фонда. По-трудна е обаче онази, същинската промяна – вместо числа и фанфари, да има реални резултати на терен. И не фермерите да отиват на крака при администрацията, а тя да им бъде в услуга, на място. И без друго се носят легенди за проверяващи лица от ДФЗ, които трудно различавали коза от овца, сигурно защото са ги виждали само на картинка. Ама така става, като цял живот се ровиш в едни документи. Давам идея – вместо да правите кол център, командировайте всеки служител на ДФЗ поне за един работен ден в някоя ферма, за предпочитане животновъдна. За да разберат за какво става въпрос. Тогава със сигурност ще имат друга представа за изгубеното време. И ще бъдат по-отзивчиви. 

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

За първи път тази година фонд „Земеделие“ трябва да се организира така, че още през декември в рамките на календарната 2019 г., да бъдат платени компенсаторните плащания на площ по двете мерки от Програмата за развитие на селските райони - 11 „Биологично производство“ и 10 „Агроекология и климат“. Това съобщи в интервю за БНР изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Васил Грудев, представяйки спешните задачи по изпълнението на ПРСР 2014-2020 г., където през тази година е натрупано сериозно забавяне.

Според междинната оценка на програмата, ако средствата по двете мерки не бъдат изплатени до края на тази година, страната ни ще бъде заплашена от неизпълнение на ангажиментите.

Всички помним огромното забавяне, с което вървяха тези плащания през последните години, така че биопроизводителите получаваха своите субсидии едва през май и юни на следващата година, докато плащанията по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) ставаха още през декември на отчетната година.

Самият Грудев призна, че ще бъде необходима коренно различна организация, за да успеят половин година по-рано да са готови с плащанията на част от тези средства, тъй като освен бързото заснемане на площите е важно те да се стиковат и за теренните проверки.

Ако администрацията успее, 2019 година ще бъде първата, в която биопроизводителите ще получат компенсаторните си плащания в рамките на календарната година.

До този момент от общия бюджет на ПРСР, който е в размер на 2,9 млрд. евро, са договорени проекти за 2 млрд. евро, съставляващи 60 на сто от бюджета. Изплатени са около 850 млн. евро, или близо 30 на сто от средствата, отчете Грудев. Именно затова е важно и плащанията по двете мерки 10 и 11 да приключат в края на тази година.

Колкото до опасността от неусвояване на средства по други мерки на ПРСР, Васил Грудев засега отхвърля подобен вариант. И тъй като ще се наложи да наваксва изоставането по разглеждането на немалко проекти от другите мерки, засега той ще отложи във времето обещанието да направи кол център за електронна връзка между фермерите и администрацията. Това намерение Грудев обяви още при встъпването си на поста преди месец, като обясни, че е важно стопаните да правят справки за състоянието на своите проекти дистанционно, без да търсят посредници, които да подават подвеждаща информация.

Според Грудев реално този кол център би могъл да заработи най-рано след 6 месеца и най-късно до девет.

Публикувана в Бизнес

Новият изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев има амбицията да промени системата на работа във ведомството, което оглави. Отвореност и прозрачност – това са ключовите думи, на които залага Грудев, за да промени представата на фермерите за това как работят служителите във фонда. Първата работа обаче на новият изпълнителен директор ще бъде свързана с наваксването на пропуснати с повече от 1 година срокове към фермерите – забавени са плащания, както и подписването на вече одобрени договори по мерки от Програмата за развитие на селските райони.

В средносрочен план, Грудев си поставя задачата наистина да бъде създаден денонощен кол-център, който да обслужва земеделските стопани. „Служителите на фонда ще работят в рамките на своето работно време. Извън него, системата ще записва всички телефонни обаждания и въпроси на фермерите, които след това ще бъдат прослушвани от експертите. Виждал съм подобна практика още преди 10 години поне в 4 разплащателни агенции, каквато е и Държавен фонд „Земеделие“. Ще бъде регламентиран и срок, в които експертите трябва да върнат отговор на зададен през телефонния кол-център въпрос от страна на стопаните. Абсолютно възможно е изграждането на подобна система и това ще е от голяма полза и за земеделските производители, и за фонда“, заяви в специално интервю за „Гласът на земеделеца“ новият изпълнителен директор на ДФЗ.

Гледайте интервюто с Васил Грудев във видеото

Публикувана в Коментари

Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) публикува актуализираната индикативна годишна работна програма на ПРСР 2014-2020 г., която бе гласувана на 20 юни 2019 г. по време на дванадесето заседание на Комитет по наблюдение на програмата, предава ruralnet.bg.

Очакваните периоди на прием до края на 2019 г. по подмерки на ПРСР 2014-2020 са:

  • юни 2019 г.- август 2019 г.

 подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ с бюджет до левовата равностойност на  14 532 817 евро;

  • юли 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП) с бюджет до левовата равностойност на 22 000 000;

  • август 2019 г.

подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ с бщджет за 2019 г. 1 000 000 евро;

  • август 2019 г.- септември 2019 г.

подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“  с бюджет до левовата равностойност 8 000 000 евро;

  • септември 2019 г.- октомври 2019 г.

подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с бюджет до левовата равностойност на 1 685 121 евро;

подмярка 16.4. „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“ с бюджет до левовата равностойност на 8 000 000 евро за втора фаза;

  • септември 2019 г.- ноември 2019 г.

подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ с бюджет до левовата равностойност на 20 000 000 евро;

  • октомври 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ с бюджет до левовата равностойност на 50 465 860 евро;

  • ноември 2019 г.- декември 2019 г.

подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“  с бюджет остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни.

Публикувана в Бизнес

Започва проверка на 14 проекта, подадени за одобрение от Местни инициативни групи (МИГ), за допълнителни дейности към къщите за гости. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева в телевизионно участие. Министър Танева обясни, че тези проекти са предоставени за одобрение в ДФ „Земеделие“. „Тези дейности са допустими по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Въпросът е дали тези инвестиции ще бъдат ползвани по предназначение или някой има намерение да ги направи за лично ползване. Те включват изграждането на басейни, джакузи и детски площадки“, уточни министърът. За всяко съмнение, че бизнес планът е неустойчив – няма да получат финансиране. Десислава Танева заяви, че проверките ще бъдат извършвани от представители на Министерството и ДФЗ, като същите ще бъдат публични и на тях ще са поканени и медиите. С цел да бъдат избегнати злоупотреби в бъдеще, от бенефициентите ще се изискват декларации за конфликт на интереси. МИГ е група на местно ниво, в която влизат представители на публичния сектор, на неправителствения сектор и на местната администрация, която е напълно независима от МЗХГ

„Ще положим всички усилия наложените санкции от ДФЗ по методиката, която ВАС обяви за нищожна, да се платят от тези, които са нарушили правилата. Има вече платени глоби по издадени актове и държавата си ги е събрала“, коментира министър Танева. Методиката за определяне на санкциите, след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г., определя само размерът на санкцията, но не и наличието на нарушение. Европейското законодателство е ясно - нарушителят плаща. Предстои да бъдат обявени нови правила, по които изпълнителният директор на фонд "Земеделие" ще налага санкциите.

Във връзка с падналите градушки земеделският министър съобщи, че напълно пропадналите площи са 94 хил. дка, като само 600 дка от тях са в райони с противоградова защита. За да има противоградова защита върху цялата земеделска територия е необходимо земеделските производители да участват във финансирането й с такса за обработваемите площи. „Държавата не е застраховател“, обясни Десислава Танева.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта