Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 01 Октомври 2019 20:24

Хей, ресор – здравей, здравей!

Хей, ресор – здравей, здравей! Примерната и акуратна българка Мария Габриел, бъдещ еврокомисар с ресор „Иновации и младеж“ беше изпратена след изслушването в европарламента с ръкопляскания. А българските й колеги евродепутати казаха добри думи за нея. Доколко са били искрени или просто са искали да спазят благоприличие, няма значение.

През следващите 5 години Габриел ще се бори за по-справедливо разпределение на европейския бюджет, заделен за нейния огромен ресор. В момента 100 млрд. евро са само парите по програмата „Хоризонт Европа“ и 15 млрд. евро по „Еразъм +“. Българският еврокомисар ще гони увеличение на тези бюджети, защото ресорът „Иновации и младеж“ обхваща широк кръг отрасли: наука, образование, култура, спорт.

В хода на изслушването и последвалите въпроси, Габриел спомена и селското стопанство, като го обвърза с иновациите.

Ха сега да видим! Каква е картината у нас? Прословутата мярка 16.1, свързана с иновациите в земеделието, така и още не е видяла бял свят. Мярката се прочу повече със своето отлагане, отколкото с възможностите, които предлага – общ бюджет от 20 млн. евро и между 60 и 100% финансиране на одобрените проекти.

Според последното отлагане, 16.1 трябва да бъде отворена в края на октомври, най-късно през ноември, но дали това ще се случи, изобщо не е ясно.

Струва си задълбочено да бъдат анализирани следните въпроси – имаме ли реална готовност за сътрудничество между науката, земеделието и новите технологии или просто отново сме водени от лошия импулс за „усвояването“ на едни пари.

Ако се направи анализ на състоянието на българската наука, изводите ще бъдат по-скоро печални. Въпреки, че мнозина от нашите аграрни учени са световно признати, у нас те по-скоро имат славата на „синодални старци“, както грубо ги нарече един финансов министър, който си служеше с прийоми, непознати по нашите географски ширини. Като например да илюстрира бюджета с постна пица. Междувпрочем, въпреки грубия израз, Симеон Дянков се оказа прав в същината на своята оценка.

Българските учени са самотни войни на българското обществено поле. Те трудно работят в екип и са на опашката по брой подадени и одобрени европейски проекти. От друга страна, държавата нехае за техния труд и рядко ги чува. Така малкото смислени стратегии за устойчиво развитие на българското земеделие остават само на хартия. А общественият образ на българският учен от години се свързва с една тъжна процесия: в Деня на будителя едни хора правят мирно шествие в центъра на София, като развяват черни знамена и плачат, защото науката в България била хронично недофинансирана. Къде тогава отиват европейските пари, предназначени за наука, пита се средностатистическият българин? И защо учените глави продължават да напускат страната, вместо да работят за нея?

Как българският фермер може да бъде конкурентен? Като развива модерно фермерство. То обаче се прави с нови технологии, които струват пари. Иновациите не са някакви отвлечени решения, които се раждат само в главите на компютърните специалисти. Иновациите са реални решения на реални проблеми.

Днешното земеделие има нужда от конкретни отговори: как производителите ще се справят с предизвикателствата на климата, как да се реши въпросът с контрола върху всяка агрохранителна верига, за да спрем да си говорим за измами? Как европейските пари наистина да стигат до човека и не просто да направят неговия живот по-хубав, а да създадат поминък и смисленост на онова, което се нарича малък и среден семеен бизнес? Защото това е гръбнакът на всяка икономика. И ако Габриел има амбицията Европа да се мери с Китай и САЩ, ние нека първо подредим собствената си къща. Защото Европа дава, но в кошара не вкарва.

България в момента предимно изнася земеделски суровини. Иновациите могат да придвижат селското ни стопанство една идея напред – като активно участват в създаването на добавена стойност. Чрез преработване, затваряне на цикъла на производство, разширяване на цялата верига, като към нея се привличат и други субекти. Най-накрая всичко това би имало и социален ефект.

Политики, ориентирани към човека – такава е заявката на Мария Габриел. Остава да си отговорим на въпроса: какви човеци сме днес, повече от 10 години след влизането ни в Европейския съюз. Ако продължаваме да се правим на тарикати, номерът няма да мине. И без друго, рано или късно, си плащаме цената за това. Ако сме мнителни и не залагаме на екипното начало – отново ще се провалим. Ако все гледаме в паницата на другия, а не мислим за цялата общност, далече няма да стигнем.

Хей, ресор – здравей, здравей! Винаги готови – да „усвоим“ едни пари! За утрешния ден ще му мисли някой друг! Ние днес да си спасим кожите.

С такава философия, язък ни за хубавия ресор.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Петък, 27 Септември 2019 16:02

Що е то регенеративно земеделие?

Регенеративното земеделие може да се похвали с дълъг списък ползи, както за фермерите, така и за културите. Практиките в него спомагат борбата с климатичните промени, най-вече като позволяват улавяне на въглерода от въздуха и съхранението му в почвата, където му е мястото.

Знаем, че за да разрешим проблема с глобалното затопляне не може да се разчита само на бизнеса. Няма да се намали производството на електроенергия, нито потреблението ѝ. Няма да се намали промишленото производство, транспорта. А ни най-малко се очаква селското стопанство да намалее.

Сектор Земеделие е един от най-големите „производители“ на СО₂, парниковият газ отговорен за промените в климата днес. Заедно с горското стопанство и други отрасли използващи земята, земеделието е отговорно за малко под 25% от всички емисии на парникови газове, създадени от човека. В същото време селското стопанство играе основна роля за прекратяване или смекчаване на кризата с климата и за създаване на безопасно бъдеще без въглеродно замърсяване, свежа и здравословна храна в устойчива почва и екосистема.

Ако изложеното до тук ви изглежда като някакво противоречие, то потърсете информация от други източници. Ето един подходящ- Междуправителствен панел по изменението на климата (Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC)) и работатаму.

Как работи регенеративното земеделие?

Накратнко, терминът „регенеративен“ означава възстановителен, обновяващ. От тук следва, че регенеративното земеделие е система от принципи и техники, които целят да реабилитират, да възстановят и да подобрят цялата екосистема на фермата. Основни задачи са здравето на почвата, оптималното управление на водата, ефективното използване на торове и др. „Това е метод на земеделие, който подобрява използваните от него ресурси, вместо да ги унищожава или изчерпва“, според интитута Родале.

Голям акцент се поставя върху разглеждането на цялостната агроекосистема. Основните техники включват:

  • Щадяща оран. Обработката на почвата е основна причина за ерозията на почвата. В последствие се отделят големи количества въглероден диоксид в атмосферата, почвата се уплътнява, става „враждебна среда“ за важни почвени обитатели (микроорганизми, гъби, червеи, насекоми и животни). Чрез възприемане на практики с щадяща или никаква оран, фермерите свеждат до минимум физическите нарушения на почвата, а с течение на времето се увеличават нивата на органична материя в нея, като по този начин се създава устойчива среда за растеж и развитие не само за културните растения, но и за цялата екосистема. А не на последно място, въглеродът се запазва там, където му е мястото.

  • Видово разнообразие. Различните растения произвеждат много и разнообразни коренови ексудати, които служат за храна на безброй почвени микроорганизми. На свой ред те преработват хранителните елементи в почвата, като ги превръщат в лесно усвоима за растенията форма. В този кръговрат на взаимна полезност земеделците играят ключова роля с действията си. Увеличавайки разнообразието на растенията в стопанствата си, те спомагат за създаване на богати на хранителни вещества и гъмжащи от живот почви. А те от своя страна водят до по-високи и качествени добиви.

  • Сеитбообращение и покривни култури. Оставена на стихиите голата почва ерозира, а заедно с това се губят хранителни вещества, необходими за оптимален растеж и развитие на културните растения. В същото време засаждането на едни и същи видове изтощава почвата едностранно. Чрез ротация на културите и внедряване на стратегически покрови в практиката се подобряват съдържанието на хранителни вещества и структурата, а също и живота в почвата, като по този начин заболяванията се свеждат до незначителни граници по естествен път.

  • Минимално вмешателство. Свеждането на физическите смущения на почвата до минимум води след себе си и други разумно обмислени стремежи на практикуващите регенеративно земеделие. Например предпазливост при използване на химични и дори биологични вещества, които могат да навредят в дългосрочен план. Неправилно торене или друга дейност могат да разрушат естествената връзка между мокроорганизмите и корените на растенията.

Според Kiss the Ground, нестопанска организация, посветена на устойчивите земеделски практики и здравето на почвата, „Регенерацията означава обновяване, възстановяване, развитие и растеж на клетки, организми, на част от цялото, а в последствие и на цялото- биологичната система“.

Ползите от това са многобройни. Регенеративните земеделски практики увеличават биологичното разнообразие на почвата и органичните вещества в нея. Така се получава устойчива почва, способна да издържа значително по-добре на въздействието на климатичните промени. Здравите почви дават силни добиви,богати на полезни вещества. Освен това, ерозията е незначителна, което подобрява качеството на водата във и извън фермата.

Връзката с климата

Здравето и живота в почвата навсякъде, от малката градинка в двора до огромните производствени площи, имат неразделна роля в голямото цяло, което влияе по един или друг начин на климата на световно ниво.

В допълнение към глобалното повишаване на температурата, която променя ареалите на разпространение и отглеждане на растения и животни, климатичната промени влияят и на кръговрата на водата по света. Резултатът е изместване на валежите и увеличено изпарение, което причинява по-чести бури и по-страшни суши. В много райони естествените превалявания стават все по-обилни или са преминали в другата крайност- отчайващ недостиг в сравнение с минали средни стойности.

Поройните дъждове водят до замърсен отток на водата и ерозия, защото почвата просто не е в състояние да поеме толкова много вода за кратко време. Задържането на големи количества вода в и на повърхността на почвата пък задушава корените на растенията. От друга страна малкото и нестабилни дъждове заедно с повишената температура причиняват все повече засушаване. А при по-екстремни ситуации това води до невъзможност за извършване на земеделски дейности и накрая до обезлюдяване на цели райони.

Така че, що се отнася до селското стопанство, изменението на климата изостря съществуващите проблеми до критична точка. А регенеративното земеделие е в състояние да смекчи ефектите от промените, най-малкото заради увеличеното количество органична материя в почвата. Колкото повече е тя, толкова по-голям е капацитета на почвата да задържа не само вода, но и почвените частици на мястото си. Сами по себе си регенеративните практики помагат на земеделците да подобрят личното си стопанство, да смекчат въздействието на настъпилите изменения в климата, като по този начин площите им стават устойчиви и адаптивни. Борбата в дългосрочен план обхваща не само полето и почвата, но и въздуха, и температурата, и влагата, а не на последно място и въглеродния диоксид.

Фермерите внезапно сменят тактиката

Регенеративното земеделие позволява на фермерите да изиграят своята активна роля за смекчаване на екзестенциалната заплаха за своя собствен поминък. Не е нужно да чакаме технологично вълшебство. Достатъчно е да практикуваме правилно земеделие- щадящо, регенеративно, биологично, както и да го наричаме, то е в състояние да смекчи климатичните промени. Важното е да го правим разумно.

Когато растенията извършват фотосинтеза, те поемат въглероден диоксид от въздуха и използвайки слънчева енергия, вода и хранителни вещества от почвата, те го превръщат във въглерод. Той от своя страна се използва от същите тези растения, за да растат и да се развиват- първо кълн, после стъбло, листа, цветове, плодове. Излишъкът от въглерод, създаден в този процес се транспортира в почвата и се съхранява там. Почвеният органичен въглерод служи за храна на микроорганизмите, които както споменахме по-горе преработват хранителните вещества в лесно усвоима за растенията форма. Органичният почвен въглерод е основна съставка в органичната материя, която осигурява по-добра структурност на почвата и по-добро запазване на влагата.

Въглеродът може да остане в почвата в течение на хиляди години, или може да се отдели бързо обратно в атмосферата чрез селскостопански практики, като оран, култивиране, брануване и т.н. чрез които се цели подготвяне на площта за засаждане.

За земеделските производители щадящите практики са печеливш подход. По-добри добиви, по-устойчиви култури, ефективни и доста по-евтини практики, които в същото време работят и за по-висша цел. Климатичната криза е заплаха за цялото земеделие, не само за районите с проливни и чести дъждове или онези, които се борят с невиждана суша.

Ето защо някой от най-големите марки в света се включват. General Mills, производител на зърнени храни, енергийни барчета и други, предприемат многопрофилен подход в подкрепа на регенеративното земеделие. Те си партнират с организации за обучение и целят да помогнат на земеделските производители да работят за широкото възприемане на здравословни практики. Организират дву- и тридневни курсове за почвеното здраве, където фермерите получават знания от водещи експерти. Програмата позволява да се включат в кампанията, като отличат своите продукти със знак, който потребителите лесно да разпознават и да знаят, че стоката е произведена в стопанство, коeто се грижи за здравето на водата, почвата и климата.

В обобщение излиза, че модерният фермер просто трябва да се грижи за земята, да отглежда чиста храна за потребителите и себе си и да бъде в услуга на околната среда. Толкова е просто!

Публикувана в Растениевъдство

С проекта „Лактофол“ фирмата даде своя принос в създаването на алтернативни технологии за отглеждане на култури, щадящи природата и растенията

Агр. Петър Кръстев, спец. пратеник в Търговище
ЕКОФОЛ чества 30 години от създаването си на знаменателната за нея дата 11 септември, когато преди три десетилетия бе регистрирана фирмата. На тържеството в местността „Борово око“ в Търговище присъстваха над 250 човека – всички работещи в компанията заедно със семействата си, клиенти, партньори и приятели. Огромното пространство на местността беше богато аранжирано, както подобава за юбилейното събитие – празнична сцена, голяма шатра, щандове с разхладителни напитки, коктейли, бира и вкусна скара. Не бяха пренебрегнати и най-малките гости – за внушителния рояк деца беше изграден атрактивен кът с множество игри и забавления. На сцената се изявиха известни български попизпълнители и фолклорни танцови състави. Извиваха се дълги народни хора, деца и възрастни пожелаха да участват в отбори с различни видове спорт, и както се полага, победителите бяха отличени с награди.
НАЧАЛОТО
Стартът на празника беше даден от Иван Михайлов – председател на Съвета на директорите на ЕКОФОЛ. В приветственото си слово той маркира хронологично етапите от развитието на фирмата от самото начало досега. Фабриката в Търговище е създадена на вододела на две епохи – когато започна тоталната смяна на икономическата и политическата система в България. На 11 септември 1989 г. се е появила и революционната иновация „Лактофол“, за реализирането на която е създадена фирмата.
Г-н Михайлов благодари на хората, които са работили и работят за ЕКОФОЛ, защото заедно с тях трудният период е преодолян в рамките на първите 10 години. Той подчерта, че успешното развитие на фирмата се дължи и на новата маркетингова концепция за реализация на продуктите, чийто автор е Татяна Михайлова – изпълнителен директор на ЕКОФОЛ. А през 2011 г. е започнала и тоталната технологична модернизация на ЕКОФОЛ, заслугата за която е на Радослав Михайлов, също член на Съвета на директорите.
Специален гост на тържеството бе проф. Ана Павлова – идеолог на проекта „Лактофол“, чийто принос към фирмата бе подчертан в словото на председателя.
НОВИ СТАНДАРТИ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Иван Михайлов посочи мястото на проекта „Лактофол“ в международен и в национален контекст. В международен план „Лактофол“ се оценява като български принос в усилията на човечеството да създава алтернативни технологии за отглеждане на културите, щадящи природата и растенията. В национален план проектът е родил научни направления и школи, дискутиран е на симпозиуми и конференции, изследван е в няколко защитени докторски дисертации. В практически план „Лактофол“ показа, че е възможно да се създават нови стандарти за добри селскостопански практики. Третирани са културите на милиони декари с продуктите на „Лактофол“. Но най-важното, според г-н Михайлов е, че успешният проект показа на хората, които се занимават със земеделие, че иновации и високи технологии има не само в IT сектора и в областта на изкуствения интелект, а и в дейности на селското стопанство. Всъщност това е голямата победа на иновацията „Лактофол“.
Още моменти от празничното честване 30-годишнината на ЕКОФОЛ четете в следващия брой.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 17 Септември 2019 10:27

Земеделците и чиновниците

Земеделците и чиновниците са двете основни категории участници в българското земеделие. На мен, като журналист, често ми се случва да общувам и с двете категории. И често ми се налага да се чудя как тези две категории хора, които трябва да работят в тясно сътрудничество помежду си и да решават заедно едни и същи проблеми, са все едно жители на две различни планети.
 
Със земеделците всичко е ясно. Това са хора, които знаят какво се случва на полето и в обора. Ако тях ги няма, то там нищо няма да се случва. Всеки ден - и в студ, и в пек, те произвеждат с ръцете си храната на страната ни.
 
Какви хора са чиновниците обаче, все още не мога да реша. Напоследък са млади и отракани. Облечени в маркови дрехи и радващи се на лъскави кабинети. Събират се по ловни хижи, за да обсъждат сериозни проблеми над печени глигани. Говорят с експертно самочувствие и цитират документи, които могат да вземат акъла на всеки нормален човек. Ходят по семинари и гледат важно. Обясняват как всичко било разписано, но земеделците не спазвали правилата и не оценявали тежкия им умствен труд и експертен капацитет. Обаче си мисля, че ако тях ги няма, нещата на полето, ще продължат да си вървят, и земеделците ще произвеждат това, което са си произвеждали.
 
Интересно ще е да  видя чиновници на полето. Не в ситуация, когато се открива поредната жътва или изложение, опитващи се да не напрашат скъпите си обувки. Хванали мотиката или ринещи на животните. Колко ли ще издържат?
 
Понякога ми се иска да може ролите да се разменят и поне за ден-два земеделците да получат достъп до лъскавите кабинети, компютрите и папките, решенията в политиката, семинарите и конгресите, а чиновниците да трябва да поработят в истинско стопанство, да станат в 5 сутринта, да облекат гащеризона, да закачат браната и да ги опнат на полето до здрач. Какви ли ще са резултатите от този експеримент?
 
А той не е невъзможен - в западните страни земеделските чиновници винаги са и фермери и са избрани от фермерски организации. Може би затова все пак някак им е съвестно да гледат толкова отвисоко своите колеги ... Защото в крайна сметка без земеделие няма да ги има и чиновниците, но земеделие без чиновници е напълно възможно...
 
Ася Василева
Публикувана в Агроновини

Все повече средства за растителна защита биват забранени за употреба или са в списъци за скорошна забрана. Често причините за тяхната забрана са доста спорни, но в днешните условия, когато обществото ни е под силното влияние на екологичните организации и не търси доказателства за техните твърдения, консуматорите са лесно манипулирани. Забраната на дадено химично вещество за широката и незапозната със земеделието публика изглежда логично и просто решение на проблемите.

Но какво ще се случи, ако това продължи и още вещества бъдат забранени? Учените предупреждават, че това ще доведе до рязък спад в реколтите.

Изследвания, проведени в Белгия, представиха и конкретни цифри за негативното въздействие на тези забрани върху земеделието. Без използването на химически препарати за растителна защита добивите от хектар картофи падат с 42 на сто, при пшеницата намалението е с 19 на сто, при ориза - минус 32 на сто, при царевицата минус 33 на сто, а при соята - 27 на сто.

Учените от Департамента по Растителна Биотехнология в Университета в Льовен са стигнали до заключението, че забраната на химическите вещества за растителна защита излага на огромен риск световната хранителна безопасност. Изследването е финансирано и под егидата на ЕPRS (Изследователски център на Европейския парламент).

Основният проблем са плевелите, но добивите падат и поради факта, че културите са подложени на много повече болести, когато не са защитени.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 20:16

No-till ... Или не...

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 15:09

„Зелените“ пестициди

ЕС прилага много и различни тактики за ограничаване на използването на коннвенционалните пестициди в земеделиетo, не само защото са вредни за човешкото здраве, но и за околната среда като цяло. В тази връзка, проектите, с които ЕС финансира науката приближиха с още една крачка алтернативите, като обърнаха хормоните на насекомите срещу самите тях.

Химичните препарати за растителна защита се използват от десетилетия, за да се контролират болестите и неприятелите по културните растения. Но всяко нещо си има цена. Токсичните субстанции, които се съдържат в някои пестициди са опасни за човешкото здраве и вредни за околната среда, а в същото време някои от болестите и неприятелите оцеляват след третиране с тях и дори развиват резистентност към активното вещество. Данните сочат, че над 500 вида инсекти са развили тази способност през последните 50 години. А това струва само на американското земеделие над 10 милиарда долара всяка година.

Тези и подобни притеснения провокират европейските законотворци да гласуват забрана за употребата на неоникотиноидите (най-използваните инсектициди на световно ниво). В същото време е крайно необходимо да се намери алтернатива. Затова, чрез финансови средства и други стимули, ЕС подкрепя науката и изследователите в опитите да открият екологични начини за контрол на вредителите. Още повече, като се има предвид, че те са отговорни за 40% от загубите на земеделска продукция в световен мащаб.

Част от проблема с конвенционалните химични препарати е, че унищожават не само неприятелите на културните растения, но и полезни насекоми. Най-яркият пример са медоносните пчели.

Търсейки решение на този наболял в последно време проблем, консорциум от изследователи, работят над биоинсектицид от ново поколение, чиято функция е да обърне хормоните на насекомите срещу самите тях.

В проект NEUROSTRESSPEP се създават химикали, подобни на хормоните на насекомите, които вече могат да се използват за създаването на „зелени“ пестициди. Новото поколение биоинсектициди засяга вредителите, но не унищожава останалите насекоми, които могат да са от полза в растениевъдството и дори в горското стопанство, без да нанасят щети на околната среда.

Използвани са големи количества химични съединения за модифициране на пептидните хормони в естественото им състояние, за да са стабилни в околната среда и да не се разпадат.

„Това е истинската красота на използването на тези молекули. Другият основен резултат е успешното генериране на трансгенни щамове от насекоми“, казва координаторът на проекта Ширин Дейвис от Университета в Глазгоу, Великобритания.

Настройване на естествените хормони

Работейки с 20 вида насекоми и използвайки най-съвременни способи, изследователите са фокусирани върху хормоните, които отговарят за комуникацията между мозъка и тъканите. Целта е да се открият точните хормони, уникални само за едно насекомо. В последствие са разработени изкуствени субстанции, подобни на естествените хормони, но с обратно действие. Тоест, те предизвикват блокиране на способността на насекомите да оцеляват и да се възпроизвеждат. А същевременно с това самите изкуствени хормони се разпадат в околната среда, без да оставят вредни остатъци.

Генното инжинерство също има своя принос. Геномът на мъжки насекоми е бил модифициран така, че да се възпрепятства естественото производство на хормони за репродуктивност. С други думи, мъжките насекоми нямат желание да оплождат женските. И когато тези мъжки инсекти бъдат пуснати в природата, за да се чифтосват с нормални женски, се получава поколение със „смъртоносна черта“. С течение на времето популацията намалява драстично.

От лабораторията до практиката

По време на проекта е създадена база данни с повече от 5000 насекомни хормона, от които учените са създали много субстанции с потенциал да се превърнат в биоинсектициди. След провеждане на задължителните лабораторни тестове са направени опити и в оранжериини условия, за да се провери как работят новите препарати срещу неприятели, които реално се хранят с растителната маса на зърнени и зеленчукови култури. Следващата стъпка са тестове на открито.

Според Дейвис предстоят още трудности пред иновативните биоинсектициди. Комерсиализирането на такъв продукт е сложен процес, при който трябва да се спазят регулаторните стандарти. Освен това преминаването от фундаментални изследвания към реална употреба на препарата изисква налагането му на пазара. Земеделците също имат своята роля в този процес. Предстои патентоването на продуктите. Създадена е и кампания, която да осигури комуникация с индустрията. Към новите химикали вече има значителен интерес.

В хода на проекта са събрани данни от цял свят, а 25 изследователи са придобили знания и умения в пионерни техникиот функционална генетика до метаболомика и модерно изобразяване. Екипът е работил в тясно сътрудничество с национални агенции, като Министерство на земеделието на САЩ. Резултатите са обсъждани публично с фермери, политици и индустриалци, които също са заинтересовани от създаването на „зелени“ пестициди.

Координатор на проекта е Обединеното Кралство, а участие в него са взели Белгия, Израел, Швеция, Германия, Южна Африка. Цялото финансово вложение от ЕС възлиза на 6 995 053 евро. Работата на учените по NEUROSTRESSPEP е приключила през май тази година.

Повече информация относно проекта можете да намерите на http://neurostresspep.eu

Публикувана в Растениевъдство

Ребека Уилямс, министър на земеделието на Уелс, призова местните фермери да се приспособят към реалните пазарни условия. От съветите й за ефективен и печеливш бизнес могат да се възползват и родните производители

Farmers Weekly

За всички вече е очевидно, че златните дни на Европейския съюз, когато в различни сектори на икономиката, включително земеделието, се наливаха милиарди евро, свършиха. С хубавото бързо се свиква, но след две – три десетилетия щедри субсидии европейски фермери ще трябва да се примирят и с по-лошото. Субсидиите повече няма да растат. Дори все по-често се говори за тяхното премахване. Земеделието все някога ще бъде оставено да работи в реални пазарни условия и фермерите, включително българските, ще трябва да се приспособят към тях. Особено остро този въпрос стои във Великобритания, в навечерието на Брекзит.

На фона на очакваните и неминуеми промени свои съображения изказа министърът на земеделието на Уелс Ребека Уилямс на земеделска конференция, която се състоя неотдавна на Острова. Тя призова местните фермери да забравят „златните дни от миналото“ и да започнат да планират бъдещето си, тъй като занапред публичното подпомагане за тях ще намалява. Усилията им трябва да бъдат насочени към създаването на по-печеливш, устойчив и независим земеделски сектор.

Ребека Уилямс предупреди, че предстоящият референдум за бъдещето на Европа и непредвидимостта на цените и климата оказват голямо въздействие върху бизнеса на фермерите и правят още по-значима необходимостта от по-гъвкаво земеделие в бъдеще.

„Ясно е, че в бъдеще фермерите няма да могат да живеят за сметка на субсидиите, както правят много от тях сега – цитира списанието думите на министъра. – Трябва да се инвестира в устойчиво производство, достатъчно гъвкаво, за да устои на турбулентността на цените и времето. То трябва да е в много по-малка степен зависимо от субсидиите в земеделието досега.“

Министърът на земеделието на Уелс посъветва фермерите да погледнат в бъдещето с жизненоспособни бизнесидеи, вместо да се взират в „златните дни“ на миналото, защото то вече няма да се върне.

Ето някои ключови момента, върху които Ребека Уилямс акцентира вниманието на фермерите, за да станат те печеливши и финансово стабилни:

. Увеличаване на устойчивостта – икономическа, социална и екологична.

. Разнообразяване на произвежданата в стопанството продукция. Производство на стоки с висока добавена стойност, които отговарят на текущото търсене на пазара.

. Превръщане на фермера в ефективен производител с високи стандарти за здравето и хуманно отношение към животните. Ефективно и изключително отговорно използване на природните ресурси – почва, вода, естествени организми, което увеличава продуктивността, но и подобрява състоянието на околната среда в дългосрочен план.

. Активно проучване на новите методи и технологии и внедряването им в практиката.

. Фермерството трябва да се превърне в индустрия, която произвежда здраве и дава възможности за развитие на образовани специалисти.

И най-важното: фермерите да бъдат реалисти! Да отчитат всеки момент, че с предвиденото постепенно намаляване на плащанията на площ, ограничените възможности за печалба от земята и депресираните стокови пазари, днес атмосферата в земеделието е много различна от преди, счита министърът на земеделието на Уелс.

Публикувана в Бизнес

Младият животновъд от селце в кантона Берн разчита на автоматиката и предоставя пълна свобода на своите 75 крави

Мила Иванова

Селцето Тьорисхаус в кантона Берн,Западна Швейцария,   е обрамчено със зелени ливади от едната страна, а от другата протича река Сенжен. Малко извън селището, на леко полегат хълм се намира стопанството на Юрг Думермут, което се простира на 550 декара, разпределени с пшеница, царевица и ливади. През 2008 г. младият мъж поема фермата от родителите на съпругата си Сузане и се впуска в производство на мляко. Днес 44-годишният Юрг отглежда стадо от 75 крави в частично съдружие със свой съселянин. Оборът е обширен, с добра вентилация, а в големите горещини се разпръскват парни облаци. Още от самото начало швейцарският фермер се обзавежда с доилен робот с капацитет 2500 литра дневно. През него преминава задължително всяка от кравите, ако иска да излезе на ливадите, което животните извършват охотно. 

Фермата

Юрг Думермут описва себе си като «фермера с мобилните телефони».

Неговият смартфон го информира за всяка от млечните крави, за всичко, което трябва да знае – кога за последен път тя е доставила мляко в доилния аппарат, доколко се е нахранила, какъв е здравният й статус, кога проявява признаци за разгонване и още много други данни и параметри. Всичко това показва, че съвременният мениджмънт в животновъдството е все по-тясно свързан с високотехнологичните системи за наблюдение и отглеждане на стадото – те следят не само състоянието, но и поведението на животните във фермата. За швейцарския фермер

първостепенната грижа е благосъстоянието на животните 

Според метода на отглеждане на Юрг кравите сами могат да решат кога да ядат или да легнат, кога да бъдат издоени и да отидат на пасбището. Животните могат да излязат навън по всяко време на деня и нощта. Това стана възможно благодарение на електропастира с инсталираната система врата, която позволява свободното влизане и излизане от електрозаграждението в работен режим. Модерните технологии действително са практични, спестяват много време и труд на фермера. Но въпреки това той не пренебрегва ръчните манипулации, а контактът му с животните остава централен. Юрг знае всяка крава поименно и поддържа «лични» отношения с всяко животно.

2. В обора

Юрг Думермут се гордее със семейството си – със съпругата си Сузане имат три момичета, които отсега приучват да помагат според силите си във фермата. Сузане, учителка по професия, дели времето си между селското школо, фермата и домакинството. Тя е поела счетоводството на стопанството и периодично влиза в ролята на гид на групи от фермери и деца, които посещават фермата, за да се запознаят с нейните постижения. "Най-хубавото е, че сами сме си шефове, че можем сами да проектираме всичко" – казва Юрг. Благодарение на автоматизацията и разпределението на задачите със съдружника си, той си позволява да отсъства един ден седмично от фермата, за да извършва други професионални задачи. Сузане го допълва: "Животът ни е изключително пълноценен, доставя ни положителен стрес".

Автоматизацията предоставя гъвкавост на селянина, но и допринася за спокойствието на стадото. „Индивидуалният ритъм на всяко животно се спазва благодарение на робота. Забелязвам, че кравите са по-малко стресирани, което е добре за тяхното здраве и за качеството на млякото“ – споделя стопанинът. Юрг предава продукцията си директно на концерна Emmi, или 750 000 килограма годишно. „Като производител за Emmi, съм удовлетворен – предприятието, което произвежда голям асортимент на млечни продукти, ме поддържа. Само на няколко километра от моето село, познавам животновъди, които работят за подобна структура, но получават по-ниска цена на литър мляко. Смятам, че по принципцените трябва по-добре да възнаградят всички производители“ – проявява солидарност Юрг с други производители на мляко в областта.

4 На животните с любов Една от дъщерите

Добавка от 3 сантима за литър мляко

Фермата на Юрг Думермут е част от 16 577-те стопанства в немскоговоряща Швейцария (срещу 19 568-те в цялата страна), които през 2017 г. произведоха 2 628 400 тона мляко, или 77% от общото швейцарско производство. По принцип обаче в романската (френска) и германската части на Швейцария има големи разлики в най-ниските и най-високите цени на млякото.

Ясно е, че производителите на мляко искат да бъдат по-добре възнаградени за техните усилия, още повече че обявените от преработвателите печалби следват възходяща тенденция.

„Трябва да работим заедно, при равни условия. И производители, и преработватели, са принудени да правят инвестиции. Нямаме нищо против, че Emmi прави половината от своя оборот в чужбина, но ние, производителите, също искаме да се възползваме от това. Още повече че ние допринесохме за нейното увеличение на оборота. Затова е справедливо в този случай участието ни да бъде възмездено“ – това каза пред швейцарския аграрен седмичник Agri Андреас Хитц, президент на Mittelland Milch, организация, която включва 2000 директни производители на Emmi (360 милиона кг мляко годишно. А концернът Emmi– лидер в производството на сирена, масла и йогур в Швейцария, преработва 38% от млякото на страната и реализира оборот от 3,4 милиарда франка през 2018 г. или 2,8% увеличeние в сравнение с 2017 г. Ще припомним, че през октомври 2011 г. швейцарските медии разкриха, че групата внасяла 150 тона масло от Холандия годишно, докато излишъците от произведено масло в Швейцария достигали 8000 тона. Това внесено масло било използвано за производство на сирене фондю, предназначено за износ…

3. Кравите

Ето защо производителите на мляко приветстваха постигнатото споразумение в бранша, наречено Tapis vert (Зелен килим), което предвижда добавка от 3 сантима върху цената за литър мляко от клас А от септември т. г. За да се възползват от това добавка, производителите на мляко трябва да отговорят на редица изисквания, които включват хуманно отношение към животните, честота на доенето (най-малко два пъти дневно), норми на хранене (палмовото масло е изключено от дажбите), употреба на антибиотици само по предписание на ветеринар и т.н.

Tapis vert преследва две цели – производителят да получи 3 сантима допълнително за литър мляко, а потребителят, който има широк избор от млечни произведения в супермаркетите, да се солидаризира и идентифицира с него, като се съгласи да плати 3 сантима повече, за да поддържа националното производство с швейцарски етикет.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта