На 10 декември 2019 г. Египетската държавна агенция GASC информира за покупката на 355 хил. тона мелничарска пшеница. Прави впечатление, че за разлика от предишните търгове сега списъка на победителите наистина изглежда интернационален и демонстрира, че за пръв път от месеци насам фобните цени на черноморската и западноевропейската пшеница достигнаха паритет. Цените на продавачите на руска, украинска, румънска и френска пшеница са почти изравнени и са в диапазон от $220,30/т до $224,70/т на фобна база и $237,47/т до $238,40/т на база C&F.

Подробности за египетски търг:

- 60 000 тона украинска пшеница $237.47 C&F (222.50 $/т FOB + 14.97$ навло)

- 60 000 тона румънска пшеница по $238.25 $ C&F (224.70 $/FOB + 13.55 $ навло)

- 55 000 тона руска пшеница по $238.35 $/C&F (223.00 $/FOB + 15.35 $ навло)

- 120 000 t of French at $238.34 $/C&F (220.30 $/FOB + 18.04 $ навло)

- 60 000 t of Russian at $ 238.40 $/C&F (223.91 $/FOB +14.49 $ навло)

За сравнение, предишният египетски търг за внос на мелничарска пшеница беше спечелен от Русия – 295 хил. тона пшеница с доставка 21-31 януари при средна цена от $221,9/т FOB или $235,94/т CFR.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Русия

Glencore

221,49

13,68

235,17

120 000

Русия

Solaris

222,00

13,93

235,93

120 000

Русия

Grain Export

222,00

14,30

236,30

Успешното класиране рефлектира за възстановяване на цените на руската пшеница12,5% протеин – от $206-208/т до $210-212/т FOB ($228/т FOB – 5.12.18 г.).

Въпреки динамичното развитие на пазара на пшеницата при фуражното зърно липсваха значими промени. На 5 декември януарският контракт царевица се търгуваше на борсата в Париж по около EUR165/т, в сравнение с EUR165,75 на 28.11.19 г. и EUR174,50/т на 5.12.18 г. Фобните котировки на френската царевица през изминалите седем дни зациклиха на равнище EUR166-168/т (EUR176-180 – 4512.18 г.). Непроменена остана и експортната цена на царевицата на украинския пазар – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($175-180/т FOB – 5.12.18 г.)

Публикувана в Бизнес
  • Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност

  • Кои са факторите, които влияят върху зърнопроизводството – разговор със земеделския стопанин Петър Димитров, който обработва 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево

Габриела Събева

Почти 720 000 тона зърно са произведени в Добричка област през тази година от засетите 1 млн.300 хил.дка с пшеница. Средният добив е 553 кг/дка. Зад тези цифри се крият много усилия, свързани не само с прякото производство, но и със справянето с редица проблеми, които през последните години „набират” скорост и се появяват по полетата у нас. Оказва се, че за да изкарат тези 500-600 кг/дка пшеница, фермерите влагат много средства. Пшеницата се превръща в култура с най-висока себестойност.

В Черноморския басейн наши основни конкуренти в производството на зърно са Русия и Украйна. При едно сравнение обаче става ясно, че пшеницата, произведена в България, е неконкурентна, т.е. има по-висока себестойност. „Причините са няколко. Специално за Добруджа важен фактор са високите ренти”, обобщи Петър Димитров, земеделски стопанин, обработващ 12 000 дка в общините Балчик, Каварна и Ген.Тошево. Той посочи, че конкуренцията между самите фермери също играе роля. „Имаше периоди, в които земеделската продукция беше по-скъпа и високите нива на рентите се запазиха оттогава. Реално в момента стопаните печелят по-малко, а в дадени случаи могат да излязат на загуба, за да издържат на конкуренцията. Затова през последните 5 години рентите са между 80 и 100 лв./дка”, уточни още земеделският производител. Според него лавинообразният ефект при изплащането на дължимото на собствениците на земя се предава от една община на друга, от едно землище на друго. „В Добричка област в община Балчик има най-високи средни ренти. Голяма част от земята ни е там и съответно когато даваме ренти, изплащаме еднакво във всички общини – и в Балчик, и в Каварна, и в Ген.Тошево. Съответно това оказва влияние върху съседите. Така щафетата се предава”, коментира още Петър Димитров.

P Dimitrov 3

Като втора причина за „скъпата” пшеница производителят посочва заплащането в сферата на земеделието, а като трета – цените на горивата, на торовете и на препаратите за растителна защита, които скачат с всяка стопанска година. В Европа продуктите търпят редуциране на активните вещества. „Получава се така, че на пазара остава по-скъпата химия. Преди да се разреши едно активно вещество, то минава редица изпитания години наред. След известен период става ясно, че това активно вещество ще се спира пак в резултат на някакви изследвания. Тук следва въпросът кога бяхме излъгани – когато го пускаха на пазара или когато го спират. Не може в единия случай да е отговаряло на изискванията, а в следващия момент – не”, коментира още Петър.

Цената на пшеницата също следва логиката на международните пазари. Украйна има до 2028 г. квоти за безмитен внос на земеделска продукция. Това означава не само житни и технически култури, а плодове, месо и други агростоки, на които се сринаха цените в ЕС – именно в резултат на този безмитен внос. Т.е. засегнат е секторът не само на зърнопроизводството, а и много други. При една по-висока себестойност на пшеницата, субсидиите се оказват недостатъчни, за да покрият разликата”, изчислява още Петър Димитров и дава пример: „При 700 кг/дка среден добив при цена да речем от 30 ст./кг и субсидия от 30 лв. излизат бруто 240 лв. на декар. От тях 100 лева е рентата. Остават 140 лв., в които фермерът трябва да се вмести с разходи от 80 до 120 лева. Сами виждате какво се получава. А да не говорим, че има разходи по пшеницата, които надвишават тази сума. С всяка изминала година тази култура става все по-скъпа”, посочва Петър. Още от есента започват пръскания срещу болести, неприятели, напролет отново. „Имаме многократни влизания, за да стигнем до добив, който едва покрива себестойността. Да не говорим, че земеделският производител трябва да има възможност да прави капиталови инвестиции, независимо каква му е печалбата. Без да инвестира, той няма възможност за развитие. Получава се амортизиране на техниката, а в този програмен период зърнопроизводителите бяха „отстранени” от програмите. Така този сектор от едни високи нива на развитие сега търпи загуби и дърпа назад. Вече имаме фалирали кооперации и арендатори”, посочи Петър Димитров.

В Добричка област вече има производители, които губят земя, а други имат проблеми с разплащанията. „Смятам, че този проблем тепърва ще се задълбочи. Тези процеси се очакваха. Моите притеснения са, че следващия програмен период ще има сериозни проблеми и промени в сектор „зърнопроизводство”. От една страна ще се запази или ще има лек спад в субсидиите. В същото време обаче изискванията ще доведат до по-големи разходи. Пак ще дам пример – с повечето третирания с пестициди една част или цялата субсидия отива за извеждане на химическа борба. С една дума, спазването на условията води до допълнителни разходи, които преди това си ги нямал”, не крие горчивите изводи фермерът. Това ще доведе до неконкурентно зърнопроизводство у нас.

Инфраструктурата в България също не трябва да се пропуска като елемент от цялостното калкулиране на разходите. „Имам предвид пристанищата. Нашите пристанища не могат да поемат големи кораби, докато в Констанца или Одеса могат. По-голям тонаж от 25-50 000 тона може да пътува на по-големи разстояния и така разходите за транспорт са по-малки. Плавателните съдове с по-малък тонаж могат да доставят продукцията да речем само в рамките на Средиземно или Черно море или по-близо. Така инфраструктурата, която имаме, също оказва влияние”, обобщи Петър Димитров. Той допълни, че не трябва да пропускаме и тол таксите, които се предвиждат, тъй като това ще окаже влияние върху разхода от вътрешността на страната към пристанищата. До какво ще доведе всичко това? Пшеницата ще стане още по-нерентабилна, тъй като пада цената към фермера. Това също е част от причините в Добруджа да се търсят други решения и през последните 5-6 години те дойдоха в сектора на етерично-маслените култури.

Новата стопанска година започва с разходи за пшеницата. 1 млн.245 хил.дка са площите с жито, които засяха стопаните от Добруджа през тази есен. Според земеделския производител Петър Димитров големият проблем и през тази година ще бъде опазването на площите от заболяването „кафява ръжда”. По думите му вече има двукратно третиране на пшениците. Според учени от Добруджанския земеделски институт, участвали в обследването на посевите, вече има до 90 % поражение от заболяването. Селекционерите и фермерите посочват, че основната причина за разпространението на проблемните болести и неприятели са така наречените междинни култури, при които е забранено пръскането и разораването. Тези „зелени площи” са част от европейските правила за земеделие. Изискванията за екологично насочени площи обаче имат обратен ефект у нас. Посевите с междинни култури стават първопричина за масовата поява и разпространение на кафява ръжда и житни мухи, смята Петър Димитров. „Идеята на това зелено плащане е да се увеличат биоразнообразието, да няма загуба на въглероден двуокис, да се запази органичната материя. В същото време обаче ако сложим чертата, виждаме, че се увеличават болестите и неприятелите”, анализира стопанинът.

Правилата за екологично насочени площи не са съобразени с особеностите на европейските държави, смята още той. „На практика имаме една обща селскостопанска политика, валидна както за Гърция, така и за Финландия, т.е. за различни климатични, почвени и биологични условия. На един места тя може да действа, но у нас има обратен ефект”, категоричен е Петър. Той прогнозира, че през декември и януари кафявата ръжда отново да бъде на „дневен ред” и фермерите да чакат подходящ момент за поредното пръскане.

Публикувана в Бизнес

Коментар на известния български селекционер проф. д-р Иван Панайотов за актуалното състояние на културата и възможностите при зимните условия

Сеитбата на пшеницата в страната за реколта 2020 г. беше извършена в суха почва, която е резултат от дълготрайната суша през периода от юли до средата на ноември. До 15 – 20 ноември паднаха кратки и слаби валежи в различни райони, които предизвикаха частично и неравномерно поникване. Като най-развити се очертаваха посевите в Добруджа и част от Централна Северна България, а без поникване са посевите в Северозападна България. Падналите валежи след средата на ноември, съчетани с растежни температури, предизвикаха почти нормално развитие на всички посеви. До края на месеца посевите в Добруджа са във фаза братене, в централната и южната част на страната – Бургас, Стара Загора, са във фаза 2 – 3-ти лист и начало на братене и най-изостанали са посевите в района Враца – Видин – 1-ви – 3-ти лист. При благоприятни температури до средата на декември и те ще бъдат във фаза братене. Общо може да се каже, че изоставането в развитието на посевите е 20-25 дни, което се дължи както на сухата почва, така и на по-късната сеитба в сравнение с нормалните срокове. При благоприятни условия, главно температурни, посевите ще компенсират изоставането и ще се изравнят в развитието си. Наблюдава се извършване на сеитбата с повишена посевна норма – над 700 семена на кв.м, или над 30 кг семена на декар. При сортове с ниска братима способност това е приемливо, но като правило оптималната норма за гъстота на посева е 500 растения, които при нормална братимост ще формират гъстота на посева 650-700 класоносни стъбла на кв.м с маса (тегло) на зърното в един клас 1,3 – 1,5 грама. Ще отбележа, че новите сортове формират от 2 до 4 и повече грама зърно в клас. Голямата посевна норма и прекаленото сгъстяване на растения предизвикват формиране на дребен клас, слабо стъбло, плитко развитие на кореновата система. Подобно неблагоприятно развитие увеличава опасността от засушаване, полягане и понижен добив. При нормална гъстота корените следват влагата в дълбочина на почвения слой и достигат до и над 2 метра, а при много гъст посев развитието е по-слабо.
Друга особеност през тази есен е нападението от житни мухи и преносители на вирусни болести, които ще се проявят по-късно. В стремежа за високи добиви някои посеви са прекомерно наторени с азотни торове, което също представлява потенциална опасност. За сортовете, които сега са в производството, количеството чист азот, внесен пред- и присеитбено и като подхранване, е около 15-16 кг/дка, като тази норма може да варира в зависимост от нивото на почвена запасеност. Като принцип може да се приеме, че за получаване на 100 кг зърно при сегашните сортове е необходимо 2,5 кг азот, а за старите сортове това количество беше 3 кг.
При студени и безснежни зимни условия при това състояние на посевите съществува възможност от измръзване, вероятно частично, изтегляне и прекъсване на късните и слаби посеви. При вече братили посеви тези повреди са незначителни. Трябва да се има предвид, че късно поникналите посеви не са достатъчно закалени и са повече изложени на измръзване, а също и на изтегляне и прекъсване. При всичките тези зимни повреди българските сортове най-бързо се възстановяват. Това беше много добре проявено през изминалата критична 2019 година – пролетно поникване и засушаване през критичния период на наливане на зърното. От новите български сортове бяха получени с 200 – 250 кг/дка по-високи добиви в сравнение с най-добрите чуждестранни сортове. Независимо от много слабости, които имаме в производството на семена и рекламата им, тези нови сортове ще намерят скоро своето място в производството на качествена пшеница в България.
Опитна станция по земеделие „Дунав“, с. Алеково, общ. Свищов.

Публикувана в Растениевъдство

За разлика от предходните години спокойното развитие на международните зърнени пазара тази година беше нарушено още преди деня за помилването на пуйките (Деня на благодарността в САЩ - 28 ноември 2019 г.). На 22-25 ноември котировките на меката зимна пшеница на борсата в Чикаго се покачиха с 8-9 долара – до $195/т.

Вълната от покупки на най-голямата зърнена борса в света беше провокирана от информациите за сушата в Австралия, поройните дъждове в Аржентина и редуцирането на площите в САЩ. Спекулантите продължиха да „купуват пазара” и по време на кратката сесия в петък и на 29 ноември успяха да качат цената на пшеницата в Чикаго до най-високото равнище от юни 2019 г. насам – $202,08 /т.

Според повечето анализатори за подобно рязко отклонение на цените във възходяща посока липсваше реална подкрепа от страна на фундаменталните фактори и на 3 декември последва „фиксирането на печалбите”- продажба на закупени на значително по-ниски цени контракти (long liquidation) и връщането на пазара към по-ниските стойности.

В крайна сметка декемврийският контракт пшеница завърши сeдмичния период в Чикаго на равнище $192,45 /т ($189,05 /т - 5.12.18 г.). Резките ценови колебания в Чикаго рефлектираха и за увеличен волаталитет на пазарите на Стария континент. На 3 декември котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж се изкачиха до най-високите стойности от 5 месеца насам - EUR187,75/т. Ала ценовото рали не продължи дълго и на 5 декември Париж затвори на равнище около EUR184,00/т.

По-инертният експортен пазар обаче запази по-високите стойности. На 5 декември френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR187/т FOB, а немското мелничарско зърно мин. 12,5% протеин се котираше по EUR 187-192/т СРТ Хамбург и EUR 197-203/т FOB Балтийско море(EUR206/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 210/т FOB Балтийско море – 5.12.18 г.).

Търговците коментират, че през близките дни вероятно и експортните котировки ще коригират леко надолу предвид все още високото ниво на предлагане на пшеница от черноморския регион. Освен това и аржентинското хлебно зърно от новата реколта вече се появи на пазара. Разочароващи за европейските експортьори се оказаха и резултатите от последния египетски търг.

На 3 декември 2019 г. Египетската държавна агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона руска мелничарска пшеница с доставка 21-31 януари при средна цена от $221,9/т FOB или $235,94/т CFR,

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Русия

Glencore

221,49

13,68

235,17

120 000

Русия

Solaris

222,00

13,93

235,93

120 000

Русия

Grain Export

222,00

14,30

236,30

Успешното класиране рефлектира за възстановяване на цените на руската пшеница12,5% протеин от $206-208/т до $210-212FOB ($228FOB – 5.12.18 г.).

Въпреки динамичното развитие на пазара на пшеницата при фуражното зърно липсваха значими промени. На 5 декември януарският контракт царевица се търгуваше на борсата в Париж по около EUR165/т, в сравнение с EUR165,75 на 28.11.19 г. и EUR174,50/т на 5.12.18 г. Фобните котировки на френската царевица през изминалите седем дни зациклиха на равнище EUR166-168/т (EUR176-1804512.18 г.). Непроменена остана и експортната цена на царевицата на украинския пазар – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($175-180/т FOB – 5.12.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Течният азотен тор в амониева форма позволява лесно усвояване и предотвратява загубите от елемента

Агр. Петър Кръстев

Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.

Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.

По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.

В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдър­жат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.

Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор

Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.


След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.

Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефектив­ността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.


Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.

Перспективи за течните азотни торове

Прилагането на течни азотни торове е перспективно поради ред положителни причини. Тази технология е особено актуална на големи площи, поради възможността за пълно механизиране на транспорта и внасянето на тора в почвата. Освен това се осигурява по-равномерно внасяне в сравнение с гранулираните торове. Известно е, че разходите за ресурси при внасянето на течен азотен тор в почвата са с 20 – 40% по-малко, отколкото при използване на твърди гранулирани торове, а и разходите за труд намаляват до 2 – 2,5 пъти.


Ефективността от течните азотни торове се увеличава при внасяне на определена дълбочина в почвения профил. Установено е положително влияние на амониевата форма върху добива на зърно в сравнение с внасянето на карбамид и амониева селитра по повърхностния начин. Като цяло, внасянето на азотните торове под повърхността на почвата способства за по-продължителното съхранение на азота, а също така за по-пълното му използване от растенията.


С намаляване количеството на валежите в пролетно-летния период, което все по-често се наблюдава през последните години, ефективността от подхранването на посевите с пшеница намалява. Затова все повече ще се налага практиката в зърнопроизводството през есента еднократно да се внасят течни азотни торове на определена дълбочина в почвения профил (15 – 20 см). Това е обяснимо поради по-добрата достъпност на азота за пшеницата, благодарение на повишената влажност на този слой почва.


Въпреки многото изследвания, проведени в областта на оптимизация на азотното хранене на пшеницата, все още много въпроси остават нерешени. Колко азот поглъщат растенията в есенния период при внасяне на елемента на дълбочина 15 – 20 см при различна продължителност на есенния вегетационен период? Какви форми амониеви торове е добре да се използват? Как влияе осигуреността на растенията с азот на презимуването и на възобновяване на пролетната вегетация? Как високите концентрации амониев азот влияят на хумуса на почвата при многогодишно внасяне на такъв вид тор?

Тези въпроси заедно с още други търсят решение. Затова оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме всяко едно аргументирано и компетентно мнение.

Публикувана в Растениевъдство

Сравнително спокойният тон в развитието на международните зърнени пазари беше нарушен в началото на изминалия седмичен период (22-28.11.19 г.) от рязкото и до голяма степен спекулативно покачване на цените на пшеницата в Щатите. На 22-25 ноември котировките на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се покачиха с 8-9 долара – до $195/т. Вълна от спекулативни покупки беше предизвикано от поредното разиграване на климатичната карта преди дългия празничен период - Деня на благодарността в САЩ. Неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина, а също така и поройните дъждове в обширните територии на Европа бяха основните фактори, провокирали събуждане на спекулативния интерес.

Ценовото рали отвъд Океана се отрази здравословно и върху житните котировки на Стария континент. Мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 4 евро – до EUR183,25/ т за доставка през м. декември. Средно с 3-5 евро се покачиха и експортните котировки в Западна Европа. На 28-29 ноември френска мелничарска пшеница вече се предлагаше за износ по EUR186-187FOB, а немското мелничарско зърно мин. 12,5% протеин се котираше за износ по EUR 184-189/т СРТ Хамбург и EUR 194-198/тFOB Балтийско море. (EUR204/т ФОБ Руан; EUR 200/т СРТ Хамбург;EUR 205/тFOB Балтийскоморе – 20.11.18 г.). Сред реализираните през миналата седмица сделки за отбелязване е продажбата на 60 хил.тона пшеница 11% протеин на Йордания по 239,3CFR Акаба.

Търговците коментират, че напоследък се наблюдава задържане на продажбите на пшеница от страна на производителите, провокирано от позитивната динамика на износа – 10,77 млн.т от началото на сезона досега, а това е с 59 на сто повече отколкото през същия период на 2018 г. За твърдия тон в развитието на пазара допринасят и информациите за подготовката на стачка на европейските железничари.

Повишение на цените средно с 2 долара през миналата седмица наблюдавахме и на руския и на украинския пазар – до $207-210FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($217-225/т FOB – 29.11.19 г.).

Позитивно ценово развитие наблюдавахме през миналата седмица и на пазара за фуражно зърно в Европа. Цената на януарския контракт царевица на борсата в Париж се покачи от EUR164/т на EUR166/т, а на база FOB Рейн/Бордо – до EUR168-169/т (EUR176-180 – 29.11.18 г.). Експортната цена на царевицата на украинския пазар остана непроменена – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($166/т FOB – 29.11.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Растениевъдство

В основата са правилното съотношение на хранителните елементи, лимитиращият фактор и схемата за внасяне на азотните торове

Агр. Петър Кръстев

Добивите от пшеницата и качеството на зърното в голяма степен зависят от осигуреността на растенията с минерални хранителни елементи в продължение на цялата вегетация. Интензивните сортове се характеризират с по-високи изисквания към условията на хранене и могат напълно да реализират своя генетичен потенциал само при пълно и балансирано обезпечение с хранителни вещества. Както всички останали култури, и пшеницата изнася заедно с реколтата значително количество хранителни елементи от почвата.

За формиране на добив от 100 кг/дка зърно са необходими: 2,5 – 3,5 кг азот; 1,1 – 1,3 кг фосфор; 2,0 – 2,7 кг калий; 0,5 кг калций; 0,4 кг магнезий; 0,35 кг сяра; 0,5 г бор; 0,85 г мед; 0,270 г желязо; 0,82 г манган; 0,60 г цинк; 0,07 г молибден. Съществува зависимост, че колкото по-голям е добивът и по-висока нормата на минерално торене,толкова повече е износът на хранителни вещества. Анализите от многобройни научни изследвания показват, че в почвата почти никъде няма достатъчно количество хранителни елементи в леснодостъпна форма. Затова за получаване на висок добив от пшеницата е необходимо внасянето на минерални торове.

Съотношение на хранителните елементи

Най-голям ефект дава пълното обезпечаване потребността на пшеничните растения с всички хранителни елементи.

На всеки агроном е известен фактът, че добивът зависи от лимитиращия фактор, т. е. от този елемент, който се съдържа в най-малко количество в почвата, в достъпен за използване от растенията вид. Неправилното съотношение азот, фосфор и калий води до намаляване продуктивността на растенията, лесното им поражение от болести, намаляване качеството на зърното и др.

За получаване на максимален добив зърно с високо качество, при високи норми на внасяне на торове, е необходимо съотношението на азота спрямо другите два основни елемента да е в границите NPK –1,5:1:1-2.

Начини и срокове на внасяне

Минералните торове могат да се внасят с основната обработка есента или в редовете, заедно със сеитбата, както и като подхранване на посевите по време на вегетацията.

Пълната норма на фосфорните и калиевите торове се внася с основната обработка. Пренасянето на тези торове за пролетно подхранване значително намалява тяхната ефикасност.Най-добре е внасянето им да става преди оранта, тъй като по-този начин те се размесват със слоя почва на дълбочината на оранта – от 5 – 10 до 22 – 25 см. Дълбокото смесване на торовете благоприятства доброто развитие на кореновата система, проникването й на голяма дълбочина в началните фази на растеж и повишаването на студоустойчивостта на растенията.

При внасяне с предсеитбена обработка, торовете се разполагат в повърхностния слой почва. След обработка с култиватори или брани 50 – 80% от гранулите остават в слоя 0-2 см, а 81 – 100% – в слоя 0-6 см. Дори при двустепенно култивиране 75% от внесените количества торове могат да останат в слоя 0-4 см. Това силно намалява ефекта от торовете, а при недостиг на влага тяхното отдаване е равно на нула, вследствие пресъхването на повърхностния слой почва.

При внасянето на Р9-12 и К9-12 преди оран, растенията са напълно обезпечени с фосфор и калий в продължение на цялата вегетация. В какъв случай не е необходимо внасянето на тези минерални торове в редовете по време на сеитба, тъй като гранулите им, разположени в редовете близо до семената, разтваряйки се, повишават концентрацията на почвения разтвор и намаляват полската кълняемост на семената с 3 до 6%.

През есента пшеницата усвоява по-малко количество хранителни елементи (ориентировочно N3- P1- K3 в акт. в-во).

Според изследвания на научно-изследователски институти ефективността на фосфорните и калиевите торове при пролетно внасяне намалява от 1,5 до 2,0 пъти.

Напролет фосфорните и калиеви торове могат да се внесат при пшеницата само на повърхността и не е възможно те да се размесят с почва, за да стигнат до корените. Когато хранителните елементи фосфор и калий се намират в повърхностния слой (Р2О5 за месец мигрира едва на 1 см), те не могат пълноценно да се използват от растенията. Повърхностният слой почва, където остават фосфорът и калият, периодично пресъхва. Без вода хранителните елементи не се усвояват от растенията, което води до намаляване на добива и рязко намалява коефициента на използване на тези два елемента от торовете.

Торене на зимната пшеница с азот – как да го направим правилно

В системата на торене на пшеницата най-сложно от всичко е осигуряването й с оптимално азотно хранене.

Ефективността на есенното внасяне на азот намалява, особено при увеличаване на неговите дози поради силната мобилност на елемента. За създаване на оптимални условия за хранене на растенията с азот в продължение на цялата вегетация е необходимо в началото да се избягва неговият излишък, а по-късно – да се осигури интензивно азотно хранене на растенията.

В периода от цъфтеж до восъчна зрелост при недостиг на азот протича интензивното му пренасочване от вегетативните органи в зърното. Внасянето на азот в този момент създава условия за по-доброто му използване за растежните процеси и формиране на репродуктивните органи, повишава качеството на зърното.

Затова за пълното обезпечаване на растенията с азот в продължение на цялата вегетация е необходимо да се използват бавнодействащи торове или да се внасят локално на няколко пъти. Тъй като практически всички азотни торове са лесноразтворими, в случай на необходимост малка част от тях се внася есента, а останалото количество се използва по време на пролетно-летните подхранвания във фазите на най-голяма потребност от тях за растежа и развитието на растенията. Затова в практиката все по-голяма популярност набира приложението на течни азотни торове, които в малки дози, но дадени точно в определени фази, оказват висока висока ефективност.

Задължително е есенното внасяне на азот при пшеницата след зърнени предшественици. Ако оставащата слама се раздроби и използва за торене, нормата на азота трябва да се определи на база 10 – 15 кг активно вещество на 1 т слама. В такива случаи е необходимо също така да се използват и бактериални препарати за ускоряване разлагането на растителните остатъци.

  • Първо пролетно подхранване

Раннопролетното внасяне на азота (регенеративно) ускорява процеса на братене, повишава гъстотата на стъблостоя, увеличава количеството сегменти на класовото вретено. Дозата на азота за първо подхранване зависи преди всичко от два фактора – състоянието на посева и времето на възобновяване на пролетната вегетация. На добре развити посеви се препоръчва внасянето на 20 – 30% (N3-6 кг акт. в-во) от пълната норма на азота.

Нормата на азота се увеличава в години с късна пролет, характеризиращи се с по-късно възобновяване на пролетната вегетация (в началото на април), в резултат на което нарастването на вегетативната маса е слабо. В години с ранна пролет, (когато вегетацията настъпва още в началото и средата на март), първото подхранване на добре развити гъсти посеви се прави с намалени норми.

  • Второ пролетно подхранване

Второто подхранване (продуктивно) – влияе най-съществено на добива зърно, проведено в началото на вретенене. С това подхранване обикновено се внасят и хербициди, за да не се допусне усвояване на азота от плевелите. Ако в ранна пролет е внесена 20% от общата норма азот, по време на второто подхранване се внасят 50% – 60%. Нормата на тора за второ подхранване се определя според първото подхранване.

  • Трето пролетно подхранване

Третото подхранване (качествено) – внася се останалото количество азот (N3-6 кг акт. в-во) в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното. Това подхранване увеличава продължителността на активната дейност на връхните листа (флаговия и първите 2-3 под него), повишава интензивността на фотосинтезата, увеличава масата на 1000 зърна – и в крайна сметка се повишават добивът и качеството на семената.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 25 Ноември 2019 12:20

Обзор на Софийска стокова борса

Докладът на Министерство на земеделието на САЩ относно глобалния зърнен баланс не поднесе изненади и актуализираните показатели останаха в рамките на очакваното. Редуцирането в прогнозите за производството на пшеница САЩ, Австралия и Аржентина изцяло се компенсира от по-оптимистичните данни в ЕС, Русия и Украйна. Очертава се запазване на натрупания рекорден преходен запас в световен мащаб и разбира се, това донесе минималните промени в цените на основните зърнени контракти по световнте пазари. Пшеницата се търгуваше на 229.00 щд/тон в Чикаго, Франция е на 182.00 евро/тон, а Русия и Украйна са съответно 205.00  и 204.00 щд/тон. При царевицата също няма съществени промени, в САЩ и Украйна цената е еднаква – 170.00 щд/т, във Франция има едва забележимо помръдване нагоре с 1.00 евро до 164.25 евро/тон. При ечемика и в Украйна и във Франция движението е минимално и цените са 188.00 щд/тон и 166.00 евро/тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ се повиши с 0.75 евро до 390.00 евро/тон.

Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам остана с нулева промяна на 760.00 щд/тон, а рафинираната захар през седмицата се повиши с 2.90 долара до 334.30 щд/тон на борсата в Лондон, доставка декември.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките останаха без особена промяна. Хлебна пшеница от място липсваше като предлагане тази седмица, търсенето е на 350.00 лв/тон за високи показатели. При фуражната пшеница търговците предлагат на 310.00-300.00 лв/тон, а търсенето е на 280.00-290.00 лв/тон. При царевицата 230.00-240.00 лв/т от купувачите и 250.00-280.00 от продавачите. За маслодаен слънчоглед има търсене на 550.00-580.00 лв/т, предлагането е от 590.00 до 600.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни и непроменени, зрял боб в чували се предлага на цени от 2450.00 до 1944.00 лв/тон.

Публикувана в Новини на часа
Събота, 23 Ноември 2019 13:58

Износ, износ и пак износ!

Износът е мантрата на всеки производител на земеделска продукция! Изнесли сме били 12 млн. тона зърно! Дали ще изнесем 13 млн. т не е толкова важно. Интересно е друго. Износът при всички положения ще продължава да расте и да се диверсифицира, но триадата "пшеница-царевица-слънчоглед" ще се запази. За да се позиционира един продукт на глобалните пазари, нашите земеделски производители ще трябва да разберат първо в какъв стратегически контекст ще им се наложи да работят. И точно за това ми се иска да намиша няколко думи.
 
В момента условията са на глобална политическа и икономическа дестабилизация. В условията на тази турбулентност може и да се спечели добре, а може и точно обратното. Според моето мнение, има пет ключови фактори, които влияят върху износа на българска земеделска продукция на световните пазари.
 
Първият е търговската война между САЩ и Китай, в която пряко или косвено ще бъде въвлечена не по-малко от три четвърти от световната икономика. Това не е частен случай на Тръмп. Той не действа сам, а изпълнява намерението на американското задкулисие и неговите сателити да "обърнат палачинката" и отново да се договорят с втората световна икономика за нормите и правилата на световната търговия. Това е история, която ще продължи с години и ще доведе до съществено пренареждане на производствените вериги. Само вижте какво се случва на пазара на соята...

Вторият тренд са климатичните промени. Третият - корозията на установените от времената на  GATT основи на световната търговия, базирани на правилата на СТО. Това по нещо напомня разрушаващата се пред очите ни система за контрол над въоръжаването - старите договорености изтичат, денонсират се или просто не се спазват, а за разработването на нови основните играчи още не са седнали зад масата на преговорите. Само да погледнем как не работят решения на преговорите на СТО в Доха.  Там членовете на организацията по същество не постигнаха споразумение по нито един пункт. Сега не се водят никакви съдържателни преговори за решения, които биха могли да дестабилизират световната търговия. Никой с никой не се договаря за новия търговски ред! 

Друг фактор е търсенето на пшеница, която е била и ще бъде ключовият агроекспортен продукт на страната ни. Експертите очакват съществено забавяне на растежа на световния пазар на зърнени култури. За изминалите 10 години този пазар се увеличи със 130 млн. т и ние някъде се вместихме с нашите 12 млн. т. В следващите години ни чака намаляване на тези темпове 2 пъти.  Тоест, не е изключено че целият глобален пазар ще се увеличи едва с 65-70 млн т. И този фактор задължително трябва да се вземе предвид.
Има и вътрешен фактор за успешния износ. Това е търсенето на суровините.  Доходите от техните продажби са основният пазарен източник на ликвидност, която бизнесът може да вложи в своето развитие, включително производството на продукти за износ. За съжаление, този източник е близък до пресъхване - доходите на потребителите не растат, а в страната няма пари за стимулиране на покупателната способност на населението. Тоест, има, но те не се използват за това.

Всичко това прави правилата на търговия непредсказуеми и увеличаването на износа едва ли ще бъде лесно. По-скоро това е тежка битка за нови пазари и за задържане на вече съществуващите. И никога няма да я спечелим, ако просто формално увеличаваме износа и не вземем предвид тези фактори и внедряването в глобалните хранителни вериги.


Ася Василева
Публикувана в Бизнес

На проведения късно в четвъртък пореден търг за покупка на хлебна пшеница, организиран от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха удовлетворени офертите за общо 465 хил. тона от зърнената култура с произход от Русия и Украйна, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена C&F намаля до 232,35 долара за тон от 233,16 долара за тон на предишния търг, проведен на 5 ноември, когато бяха закупени само 175 хил. тона мека пшеница, произведени във Франция и Русия. Зърното от настоящия търг трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 януари 2020 г.

Безспорен победител в търга е руската пшеница, като от нея бяха закупени 345 хил. тона. Най-ниска се оказа офертата на компанията Gemcorp за 55 хил. тона руско зърно – 232,03 долара за тон C&F, формирани от 217,46 долара за тон FOB и 14,57 долара на тон разходи за транспортиране по море. Следва предложението на Garant Logistic за същото количество руска пшеница срещу 232,39 долара за тон C&F при 218 долара за тон FOB и 14,39 долара на тон транспортни разходи.

Всички останали 6 удовлетворени оферти са на еднаква цена C&F от 232,40 долара за тон – изключително рядък случай в историята на търговете за пшеница и показател за настървената конкуренция сред международните компании за пазара в Египет, който е най-големият вносител на зърнената култура в света. Украинската пшеница печели с ниски цени FOB от 215,63 и 217,70 долара за тон, съответно на компаниите Hakan и Louis Dreyfus за по една партида от 60 хил. тона, които обаче губят предимството си заради най-високите транспортни разходи от съответно 16,77 и 14,70 долара на тон. Още 55 хил. тона руско зърно ще достави ADM, като и при нея скъпия фрахт от 14,59 долара на тон я е изложил на риск да не се класира сред печелившите при относително ниската цена FOB от 217,83 долара за тон. Останалите 3 удовлетворени оферти за по 60 хил. тона руско зърно са с абсолютно еднакви показатели с най-високите цени FOB от 218,88 долара за тон и най-ниските транспортни разходи от 13,52 долара на тон, като Grain Export е абсолютен победител в търга с 2 партиди, а една ще достави Posco.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 52

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта