Вече са прибрани близо 5,460 млн.тона пшеница, а на някои места в страната жътвата още продължава. Това количество надхвърля цялата миналогодишна реколта от 5,4 млн. тона жито в България.  Това показват новите оперативни данни на земеделското министерство.

До средата на миналата седмица са ожънати 10 431 128 декара с пшеница или 92,2% от площите за реколтиране. Прибрани са 5 459 554 тона жито при среден добив 523 кг/декар.

Реколтата е с 10,3% по-богата от отчетената до същата седмица на миналата година, като средният добив е с 8,1% по-висок.  

При запазване на същата производителност до края на жътвената кампания може да се очакват още около 463 хил. тона. Така годишната реколта може да надхвърли 5,9 млн. тона.

За ечемика годината също е добра въпреки тежката суша миналата есен и липсата на сняг през зимата. До средата на миналата седмица са прибрани 531 575 тона от 98,5% от площите (1 118 870 декара) при среден добив 475 кг/декар.

Реколтата от ечемик досега е с 8,4% повече въпреки лекия спад на засетите площи с 1,2%.

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от кафе в Бра­зи­лия през 2019 г. ще бъде с 15% по-малко след рекор­да през 2018 г. Очаква се да бъдат прибрани от 50 до 55 млн. 60‑килограмови чували. През 2018 г. реколтата е била 62 млн. чувала. Това е обичайна ситу­а­ция за Бра­зи­лия, тъй като кафеените план­та­ции съще­ству­ват в двугодишен цикъ­л: пър­вата година добива е много висок, а втората значително по-нисък.

Сред­ната цена на кафето сега е око­ло $1,06 за фунт ($2,33 за 1 кг), което е доста по-ниско от нивото, при което­ отглеждането на кафе в Латин­ска Аме­ри­ка е рен­та­бел­но – от $1,20 до $1,50 за фунт в зави­си­мо­ст от реги­о­на.

В послед­ните години мно­го фер­ме­ри се отказват от отглеждането на кафе поради нис­ките му цени на световния пазар. Ана­ло­гич­на ситу­а­ция се наблю­дава не само в Бра­зи­лия, където засаждането на кафеени храсти се сме­ня­ със соя и чере­н пипер. В Колум­бия фер­ме­рите пре­минават на кока, а в Гва­те­ма­ла мно­го про­сто - изоставят своите обработваеми участ­ъци земя.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Към момента са ожънати над 22 % от засетите площи с пшеница, които са 11 315 991 дка. Средните добиви възлизат на 537 кг/дка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на откриване на жътвената кампания на пшеница в землището на село Вирове, Община Монтана. Тя посочи, че по последни прогнозни данни, произведеното количество пшеница ще бъде около 5.6 млн. тона.

Десислава Танева уточни, че се очаква добра година при добива на зърнени суровини, тъй като показателите са високи за началото на жътвата. Реколтираните площи с ечемик до момента са над 70 %, а очакваният добив е 500 хил. тона.

Тя припомни, че най-важният път в момента, които трябва да бъде извървян в сектор „Земеделие“, е процесът на програмиране на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Надявам се, че ще намерим добри решения с всички от бранша, защото диалогът е най-верният подход“, каза още министър Танева. По думите й, успехът на земеделците е успех за държавата и хората.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов пожела спорна жътва и добро качество на прибраната реколта. „За нас е чест, че произвеждаме основната суровина за хляба“, каза още той. На събитието присъстваха народният представител Ирена Димова и Веселка Василева, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Монтана, който е домакин на тазгодишната официална церемония по откриване на жътвата.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (21-27 юни) обстановката на международните зърнени пазари беше доста напрегната и противоречива. Влошените, заради рекордното забавяне на пролетната сеитба перспективи за производството на царевица в САЩ повлияха за рязкото засилване на спекулативната активност на борсата в Чикаго. Ценовото рали при царевицата вдигна нагоре и котировките на другите зърна, като в рамките само на един месец меката зимна пшеница (SRW) поскъпна на най-голямата зърнена борса в света с 8 на сто – до $197,50/т при закриване на борсата на 27 юни 2019 г. ($176,20/т – 27.06.18 г.). Напоследък за възходящото развитие на житните котировки там в значителна степен допринесоха информациите за рекордните жеги във Франция и Германия и сушата в Русия. Прави впечатление, че спекулативният шум по тази тема в Чикаго е изключително силен и доста чест в коментарите за американския пазар се говори за сериозни щети и нещата изглеждат силно преувеличени.

Положението в Европа е доста по-различно. Участниците в зърнената търговия заеха изчаквателна позиция, като сред производителите и търговците в Германия и Франция определено преобладава мнението (за разлика от Чикаго), че значими щети по новата реколта от пшеница едва ли са възможни предвид обилните напоителни валежи преди нахлуването на горещата вълна. Според авторитетен френски търговец, цитиран от Ройтерс, горещата вълна може да повлияе за незначително намаление на добивите, но в същото време ще рефлектира за по-доброто качество на зърното от новата реколта.

Вчера и Международният съвет по зърното (The International Grains Council - IGC) излезе с нова оптимистична прогноза за добивите от пшеница в ЕС, Русия и Украйна. В актуализираната редакция на глобалния баланс 2019/20 г., прогнозата за производството на пшеница в ЕС е увеличена с респектиращите 1,4 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 151,2 млн.т, с 13,4 млн.т повече спрямо предходния сезон. За Украйна летвата е вдигната с 500 хил.т – до 28,0 млн.т (25,1 млн.т – 2018/19 г.), а новата руска реколта се оценява на 79,5 млн.т (71,7 млн.т – 2018/19 г.). Все пак спекулативният натиск отвъд Океана се оказа по-силен и въпреки тези благоприятни данни в рамките на изминалия седмичен период мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 2,25 евро – до EUR182,25(EUR174,75 – 27.06.18 г.). С 1-3 евро се покачиха и експортните котировки в ЕС – до EUR180/т FOB Руан за френска пшеница (11,5-12,5% протеин) за товарене през юли-август и 186-187/т СРТ Хамбург и EUR 194-199/т FOB Балтийско море за германска пшеница (12,5% протеин).

Царевицата завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 3 евро – на равнище EUR178,50/т (EUR163,75 – 27.06.18 г.).

Според търговски източници експортните цени на руската и украинската пшеница през миналата седмица останаха непроменени - 196-198/т FOB черноморско дълбоководно пристанище, в сравнение с $194-196/т FOB през същия период на 2018 г. Според руските зърнопроизводители „горещото и сухо време измести началото на жътвата средно с една седмица напред и въпреки капризите на природата добивите в основните региони са високи, а цените са по-ниски в сравнение с миналогодишните стойности”.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Подхранването с фосфор е необходимо за всички растения без изключение. Въпреки че не предизвикват такъв зашеметяващ ефект като азотните торове, фосфорните торове увеличават добива, не само количествено, но и качествено. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват.
Фосфорът повишава имунитета на растенията към болести и вредители, прави ги по-устойчиви на топлина и студ. Той трябва да се използва не само когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като фосфорът стимулира растежа на кореновата система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и дълго време. Внасянето на елемента може да става през целия сезон.

Ако внесете 1 супена лъжица суперфосфат на 1 м2 по проекцията на короната на дърветата есента ще осигури отличен резултат през пролетта: ще има повече плодове.

Фосфорните торове, за разлика от азотните и калиевите, трябва да се прилагат възможно най-дълбоко в почвата.

Фосфорните торове са жизненоважни и за лозите. Те ускоряват узряването на плодовете, гроздето става по-сладко, предотвратява се и напукването му. От този тор се нуждаят и доматите, въпреки че изискват повече калий, отколкото фосфор.

Без внасянето на фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта от зеленчуци и плодовете. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но ако ви е трудно, тогава използвайте дозата, посочена в инструкциите за торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Без пестициди световната реколта от пшеница ще намалее с 19 %, на картофи - с 42 %
 
Ако употребата на пестициди бъде забранена, то изхранването на населението през 2100 г, когато то ще достигне 11 млрд. души, ще бъде застрашено, сочи изследване, проведено по поръчка на Европейския парламент. Според него, ако не се използват пестициди, загубите в добивите са сигурни, като при пшеницата те ще възлязат на 19 на сто, а при картофите - на 42 на сто.
 
Авторите на изследването са установили, че органичното земеделие не може да бъде алтернатива, защото неговите възможности са ограничени. Дори в световен мащаб може да се очаква намаляване на биоразнообразието, тъй като органичното земеделие е с 25 на сто по-нископродуктивно от конвенционалното. Ако се разчита на органично земеделие за изхранването на 11 млрд. души, то ще е необходима много повече обработваема земя, за да компенсира намалените добиви. А това ще застраши сериозно биоразнообразието на дивата природа.
Проучването акцентира, че фермерите, които практикуват конвенционално земеделие прилагат и много други методи за растителна защита освен пестицидите, като ротация на културите, използване на резистентни хибриди и опазване на почвата. А препаратите, използвани в биологичното земеделие не винаги са толкова безопасни, колкото се смята.
 
Освен това, има голям резерв за постигането на по-безопасно прилагане на пестицидите както при хората, така и при природата. Например, намаляване на прилаганите количества при прецизното земеделие.
Публикувана в Растениевъдство

Оптимистичните прогнози не бяха разколебани дори от лошото поникване на културата в Германия и Франция

Експертите от Европейската служба за мониторинг на селскостопанските ресурси (MARS) констатират, че добивът от маслодайна рапица в ЕС тази година ще бъде над средния в сравнение с 2018 година. Те очакват средно 3,19 тона от хектар (319 кг/дка), което е с 12% повече от миналата година.

Вземайки под внимание посевните площи в ЕС, очакваното производство от рапица е около 19,92 млн. тона, което е с 20 000 тона или 0,1% повече от миналогодишните показатели.

За рапичната реколта в Германия тази година MARS очаква ръст на добива с 18% до 3,54 т/ха (354 кг/дка), което ще доведе до производство от 4 млн. тона след последните оценки на посевните площи.

Във Франция, другия голям производител на рапица в ЕС, MARS прогнозира увеличение на средния добив с 9,2% до 3,34 т/ха (334 кг/дка). Планираният общ добив съответно е на ниво 4,49 млн. тона рапица, което е по-малко от миналогодишните показатели, когато френските фермери са прибрали общо 4,95 млн. тона рапица.

В Румъния поради драстично намаляване на посевните площи производството на рапица се оценява едва на 1,21 млн. тона при среден добив от 2,48 т/ха (248 кг/дка). В Чехия фермерите вероятно ще приберат с 50 000 тона рапица по-малко, а реколтата общо ще е около 1,31 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

В две ферми в испанската провинция Кадис, Ел Чореадеро, в община Сан Хосе дел Вале и Торемеса в Чипионе, са тествали революционна система за пропъждане на птици, наречена лазерно плашило (laser scarecrow). То е предназначено да предотврати загубите по селскостопанските култури нанесени от птици, но тази система може да се използва и за други животински видове, като елен, дива свиня и гризачи.
Европейският проект Life Laser Fence се реализира от 2016 г., когато е разработена лазерната технология за пропъждане на птиците от нападения върху културите. Разработката не вреди на животните.
През последните години в регионите на Испания Рота, Чипиона и Санлукар, набира популярност отглеждането на трапезно грозде.

„Борбата с някои видове птици, които са една от най-големите заплахи, такива като врабчетата, е много важна. Резултатите бяха наистина окуражаващи ”, заявяват представителите на проекта.
Както обясни Рафаел Ковенас, техническият координатор на европейския проект в Испания, тестовете на плашилото Agrilazer, които са извършени на оризовите полета в Севиля, са показали 85% ефективност, а използването на този метод може да предизвика интерес в сектора.
Участниците в Life Laser Fence, който започна през 2016 г. с бюджет от 3 млн. евро и ще бъде завършен тази година, вече поискаха от Европейската комисия да удължи проекта за още шест месеца, за да позволи завършването на втория етап на развитие, насочен към отпъждането на бозайници и гризачи.
„Щетите, причинени от птиците в земеделските площи са значителни, а не трябва да забравяме, че животните са носители на много болести. Предотвратяването на приближаването на птиците към земеделските земи по време на фитосанитарното третиране е една от целите на проекта”, казва г-н Ковеняс.
Проектът Life Laser Fence се координира от Университета Джон Мур в Ливърпул (Великобритания) и партньори от Шотландия, Холандия и Испания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Овощните дървета във фаза цъфтеж не могат да понесат периодите на внезапни застудявания. Най- чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво. На първо място загива плодникът, той потъмнява. Също така измръзват и тичинките.

Венчелисчетата и тичинките изглеждат свежи, но всъщност това е заблуда. Опитният специалист може да открие измръзването на тичинките и плодника, които по-късно ще доведат до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури само за няколко часа в периода на цъфтеж за ябълки и круши е -1,6, -2,2⁰С, а при сливи и вишни от -0,5 до -2,2⁰С.

Зимата беше мека и безснежна, но и тази година пролетта настъпи с внезапни застудявания. Леден дъжд и дебели слани на много места в страната оставиха овощарите без добиви. Костилковите овощни видове – череши, вишни, сливи, праскови, джанки измръзнаха. На места в края на март температурата в ранните часове на деня беше – 3,8⁰С, която освен дръвчетата, попари надеждите на овощарите за добра реколта. На този фон – измръзнали цветове и суха почва, как да продължат с грижите, чудят се стопаните.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 24

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта