Сортовете, създадени от нашите селекционери, превъзхождат чуждестранните

Проф. Иван Панайотов, дссн, селекционер, ОСЗ – Дунав
Селекцията на пшеница в България е една от най-старите в Европа и света. Имали сме славни селекционери – Иван Иванов, Жеко Чолаков, Павел Попов, Тодор Рачински, създадените от тях сортове са заемали първите места в световни изпитвания. Независимо от упадъка на селекцията ни през последните 10-15 години, новите селекционни резултати показват значителен напредък с превъзходството си над най-добрите чуждестранни сортове. Новите постижения в селекцията на културата пшеница се създават в Институтите в Генерал Тошево, Садово и ОСЗ-Дунав (Опитна станция по земеделие – Дунав). За втора година в ИАСАС се изпитва съвместният сорт Роки 3, между ДЗИ и ОСЗ-Дунав. Преди две години е признат и сорт Роки 2, съвместно с фирмата на Стефан Пенев. Възможностите ни в това отношение са значителни. През последните две години сортовете на ОСЗ – Дунав превъзхождат най-добрите западни сортове със 150 – 200 кг/дка.
В тази Опитна станция се работи по няколко направления:
Първото е класическата (междусортова) селекция чрез съчетаване на западния с българския генотип и генетичен материал от СИММИТ – Мексико. Новите линии притежават добивен потенциал над 1200 кг/дка, съчетан с подходящо качество на зърното.
Второто направление е получаване на качествена пшеница. Сега хлябът в страната се получава след добавки на различни химически подобрители, което е недопустимо. Нашите качествени сортове се предпочитани в Турция, затова оттам се изнася качествено брашно, а не зърно. Качествените ни сортове притежават и висока продуктивност, но цената за качество е минимална.
Трето направление е създаване на т. нар. „черна пшеница”. В зърното на тази пшеница има ген(и) за черен цвят, съчетан с наличието на флавоноиди, за които е доказано, че задържат развитието на болестите на мозъка.
Четвърто направление е създаване на генетическа база за получаване на хибридна пшеница, на основата на цмс (цитоплазмена мъжка стерилност) чрез нова цитоплазма, тип „м”. Създадени са стерилни аналози, предстои стабилизирането на възстановителна линия на фертилността. Засега хибриди се получават чрез т.нар. гаметоциди, много опасни за здравето.
Като заключение може да се добави, че семената от тези нови сортове се намират в ДЗИ – Ген. Тошево и ОСЗ-Дунав, с. Българско Сливово, общ. Свищов. Очертава се добра реколта.

Времето доказа, че вносните сортове не трябва да заемат 95% от сортовата структура на културата у нас

Агр. Петър Кръстев

През последните години къде гласно, къде не течеше един дебат, който зърнопроизводителите силно подценяваха. Дали трябва да се отива до такова крайно решение – 100% от площите в дадено стопанство да са засети с чужди сортове, най-често западноевропейска селекция. Да, добивите са важни, но драстичното падане на качеството на зърното е очевиден факт. И ето че дойде моментът на истината! Условията тази година доказаха безспорните качества на българските сортове пшеница, които, освен че са с много по-добри хлебопекарни качества от вносните, са и изключително пластични и адаптивни към условията в нашата страна.
Чуждите сортове са доста „поразглезени“, за да дадат високите добиви, които производителите гонят. Да, те се нуждаят от много повече грижи и са свикнали да получават всичко „сдъвкано“ – повече торове с повече пъти внасяния през вегетацията, повече пестицидни пръскания, растежни регулатори и биостимулатори. И още едно много важно условие – благоприятно агрометеорологично време! А когато то отсъства, резултатите са катастрофални. И към днешна дата всеки може да види тези резултати – апокалиптични картини с посеви, от които стопаните очакваха много!

За да се развият нормално, тези вносни сортове пшеница изискват добра почвена и висока атмосферна влажност. Те развиват много по-слаба коренова система от нашите и затова торенето при тях трябва да е много повече както като количество, така и по няколко пъти на малки порции. Стъблото, което развиват, е ниско и при презентирането им се дава като положителна характеристика срещу полягане, но в същото време малкият му размер не е в състояние при неблагоприятни условия да изхрани основния клас, камо ли и многобройните братя. Това е причината прекалено гъстите посеви от прекомерно братене през февруари в момента да са изключително редки и дори плешиви с единично стърчащи недостатъчно озърнени класчета (виж снимките).

Българските сортове пшеница са с мощна коренова система, с по-високо, но и по-мощно стъбло, умерен брой братя за нашите климатични ширини, голям и добре озърнен клас и не на последно място – с високо качество на зърното. Брашното от тях не се нуждае от безбройните подобрители, които се влагат в това от чуждите сортове, за да може да се произведе що-годе качествена продукция. Като всичко това, разбира се, е химия и не е безвредно за здравето на човека.

Причините за това залитане по чуждите сортове пшеница са много и от различен характер. Но всички те водят до една – икономическата. Държавата така и не направи нищо, за да стимулира производството на родно зърно, като не диференцира цените за качеството на зърното. Цените и на висококачественото, и на тъй нареченото фуражно, са почти еднакви. Затова стимулът дали да произведеш по-малко, но по-качествено, или повече, макар и некачествено, липсва – щом зърното е на една цена, изборът е логичен. Министър Танева се застъпи за производителите на плодове и зеленчуци и вкара българската продукция в големите вериги магазини, но за българската селекция на основната за страната култура никой не се застъпи. Не е ли време и за това?!

Друга причина е слабата дейност на институтите. И там, разбира се, държавата има вина, що се касае за финансирането. Затова в тези звена не останаха хора с достатъчна квалификация и мотивация за сериозна работа. Но вина имат и на работещите в тези научни учреждения. Научни работници с години не са създали нищо, което да има достатъчна стопанска стойност, за да впечатли производителите. Голяма част от тези служители са скрити сътрудници на частни фирми и с лека ръка пилеят събиран с години генетичен материал.

Дали е време за отрезвяване и нещата да си дойдат на мястото, или вече е прекалено късно!? След слънчогледа и царевицата, и българската селекция на пшеница ли ще остане в историята? А тя беше и е високостойностна и създадена специално за нашите условия!

Така изглеждаха посевите със западноевропейска селекция в началото на февруари, 2020 г. в община Каварна. Силно сгъстените посеви от прекомерното братене, по-късно бяха обилно наторени с големи дози азот, което логично още повече влоши състоянието им

Същите посеви в края на май, 2020 г. От прекалено гъсти те сега са изключително редки и плешиви. Всички братя вече са отпаднали, централното стъбло е дало клас, който е силно редуциран и частично озърнен. Въпреки това, изсъхналата листна маса няма да може да изхрани дори и останалия минимален брой зърна, а добивът едва ли ще стигне и 200 кг/дка

Апокалиптична е картината в пшеничните посеви с чужди сортове почти навсякъде в Североизточна България, като най-трагично е положението в крайморските общини Шабла и Каварна

Гледката на два съседни посева в една и съща нива от 30 май, 2020 г. в община Каварна красноречиво показва, каква е устойчивостта към неблагоприятни климатични условия – вляво емблематичният български сорт Енола, който е в много добро състояние с напълно запазени зелени листа в края на май, 2020 г. Вдясно до него е сорт западноевропейска селекция, в който е вложена много по-голяма инвестиция (торене и пръскане), но въпреки това листата му са прегорели и некротирали

Коментар на известния български селекционер проф. д-р Иван Панайотов за актуалното състояние на културата и възможностите при зимните условия

Сеитбата на пшеницата в страната за реколта 2020 г. беше извършена в суха почва, която е резултат от дълготрайната суша през периода от юли до средата на ноември. До 15 – 20 ноември паднаха кратки и слаби валежи в различни райони, които предизвикаха частично и неравномерно поникване. Като най-развити се очертаваха посевите в Добруджа и част от Централна Северна България, а без поникване са посевите в Северозападна България. Падналите валежи след средата на ноември, съчетани с растежни температури, предизвикаха почти нормално развитие на всички посеви. До края на месеца посевите в Добруджа са във фаза братене, в централната и южната част на страната – Бургас, Стара Загора, са във фаза 2 – 3-ти лист и начало на братене и най-изостанали са посевите в района Враца – Видин – 1-ви – 3-ти лист. При благоприятни температури до средата на декември и те ще бъдат във фаза братене. Общо може да се каже, че изоставането в развитието на посевите е 20-25 дни, което се дължи както на сухата почва, така и на по-късната сеитба в сравнение с нормалните срокове. При благоприятни условия, главно температурни, посевите ще компенсират изоставането и ще се изравнят в развитието си. Наблюдава се извършване на сеитбата с повишена посевна норма – над 700 семена на кв.м, или над 30 кг семена на декар. При сортове с ниска братима способност това е приемливо, но като правило оптималната норма за гъстота на посева е 500 растения, които при нормална братимост ще формират гъстота на посева 650-700 класоносни стъбла на кв.м с маса (тегло) на зърното в един клас 1,3 – 1,5 грама. Ще отбележа, че новите сортове формират от 2 до 4 и повече грама зърно в клас. Голямата посевна норма и прекаленото сгъстяване на растения предизвикват формиране на дребен клас, слабо стъбло, плитко развитие на кореновата система. Подобно неблагоприятно развитие увеличава опасността от засушаване, полягане и понижен добив. При нормална гъстота корените следват влагата в дълбочина на почвения слой и достигат до и над 2 метра, а при много гъст посев развитието е по-слабо.
Друга особеност през тази есен е нападението от житни мухи и преносители на вирусни болести, които ще се проявят по-късно. В стремежа за високи добиви някои посеви са прекомерно наторени с азотни торове, което също представлява потенциална опасност. За сортовете, които сега са в производството, количеството чист азот, внесен пред- и присеитбено и като подхранване, е около 15-16 кг/дка, като тази норма може да варира в зависимост от нивото на почвена запасеност. Като принцип може да се приеме, че за получаване на 100 кг зърно при сегашните сортове е необходимо 2,5 кг азот, а за старите сортове това количество беше 3 кг.
При студени и безснежни зимни условия при това състояние на посевите съществува възможност от измръзване, вероятно частично, изтегляне и прекъсване на късните и слаби посеви. При вече братили посеви тези повреди са незначителни. Трябва да се има предвид, че късно поникналите посеви не са достатъчно закалени и са повече изложени на измръзване, а също и на изтегляне и прекъсване. При всичките тези зимни повреди българските сортове най-бързо се възстановяват. Това беше много добре проявено през изминалата критична 2019 година – пролетно поникване и засушаване през критичния период на наливане на зърното. От новите български сортове бяха получени с 200 – 250 кг/дка по-високи добиви в сравнение с най-добрите чуждестранни сортове. Независимо от много слабости, които имаме в производството на семена и рекламата им, тези нови сортове ще намерят скоро своето място в производството на качествена пшеница в България.
Опитна станция по земеделие „Дунав“, с. Алеково, общ. Свищов.

През септември продължават да зреят някои десертни сортове. При тези сортове гроздето се прибира на 2-3 пъти, според момента на узряване. Гроздовете трябва внимателно да се отрязват с ножица и да се почистват от повредените зърна. Помещенията, в които ще се съхранява десертното грозде преди всичко трябва да бъдат чисти, прохладни и да могат лесно да се проветряват.

Гроздоберът на винени сортове лози трябва да започне при не по-малко от 20-22% при червените и 16-18% захари при белите сортове. Захарното съдържание може да се определи при домашни условия с битов захаромер.

При прибирането на гроздето във влажно време трябва да се знае, че макар и обрано, то се напада от сиво гниене. Затова е важно да се бере в сухо време, а гроздето да се съхранява при температура от 5 до 7,5 градуса.

Петър Кръстев

Селекционерът проф. Иван Панайотов е амбициран да опази и подобри постиженията в генетиката и селекцията на свои именити предшественици

Агр. Петър Кръстев

Проф. Иван Панайотов e селекционер на пшеницата от 1968 година. През всичките тези над 50 години той е трупал опит, като негови учители са били Норман Борлаук – Нобелов лауреат (наречен Бащата на зелената революция – бел. ред), Коичиро Тсуневаки – Япония, изследвал генетиката на пшеницата, големите български селекционери Тодор Рачински, Александър Караиванов и др. Резултатите от всички свои изследвания проф. Панайотов е събрал и публикувал в книгата си „Пшеница– Генетични и селекционни изследвания“. В нея той отразява както предходните, така и най-новите тенденции в селекцията на пшеницата в България.

Най-важните два показателя при пшеницата са добив и качество, каза проф. Иван Панайотов в началото на нашия разговор. Според него времето на вносните сортове преминава и новите български сортове категорично ще покажат превъзходството си пред западноевропейската селекция.

Частна опитна станция по земеделие край Свищов

През последните години известният селекционер регистрира частната Опитна станция по земеделие „Дунав“, където вече е създал три признати сорта пшеница. Двата от тях са с високи хлебопекарни качества – Нове и Младен, а третият – Роки 2, е от продуктивната средна група с повишена сила на хлебопекарни качества.

Проф. Панайотов работи с генетичен материал с изключителни качествени показатели. В геномния състав на линиите, с които работи, са включени руски, украинските и канзаски (САЩ) сортове. В резултат на това опитният селекционер е получил линии с висока продуктивност, много по-добра от най-качествените западни пшеници. Тази есен той ще предложи още два сорта от качествената и от продуктивната група за изпитване в ИАСАС. В тях са включени нови генни източници за ниско стъбло и за братимост, които в същото време съчетават и класа, и качеството на българската селекция.

Линии с висок генетичен потенциал от цял свят

Проф. Панайотов беше любезен да ме заведе на селекционното си поле, близо до Свищов. Там видях забележителни линии, които впечатляваха с мощния си хабитус, здравина на стъблото, размери на класа и озърняването му. Попитах кога от тези линии ще излязат сортове за масовата практика. „Това ще се случи през следващите няколко години“ – отговори селекционерът, убеден, че българската селекция скоро ще доминира, защото ще съчетава западноевропейската селекция с нашия биотип пшеници. При това високите добиви не са изключително постижение, защото още през 90-те години ние сме имали сортове (Чародейка, Пряспа), от които са получавани над 1000 кг/дка.

Високите добиви не са нещо ново за българската селекция на пшеница

Професорът припомни, че селекцията на пшеница у нас има над 120-годишна история. Този натрупан капитал трябва да бъде използван, защото се състои не само в растителен генотипен вид, а и в знания, в опит, които се предават от поколение на поколение. Заслуги за това имат селекционери от по-старото поколение – Таньо Шарков, Павел Попов, Тодор Рачински, Александър Караиванов, Георги Петров и други, създали оригинален български биотип пшеници, които съчетават качествата на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция.

Проф. Иван Панайотов характеризира нашите сортове – те са много добре приспособени към условията на страната – суша, киша и др., и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – малко торове, по-малко фунгициди и т.н. Не е важно какъв добив ще получиш, а каква печалба ще имаш от декар от пшеничното производство, подчерта събеседникът ми и даде пример: „В Австралия, в Нова Зеландия и в Англия има съобщения за 1650 кг/дка, но фермерите масово се отказват от пшеницата и се обръщат към рапицата. Защо? Отговорът е логичен и очевиден – финансовата ефективност на пшеничното производство е нулева“.

Тъй като пшеницата в България е основна култура, затова е логично тук да се разработват наши сортове, които ще бъдат приспособени към нашите условия, съветва проф. Панайотов. Препоръката му е да се използват родителски линии от украински и руски произход, защото в световен мащаб те са с най-висока устойчивост на стресови фактори – суша, суховеи и студ. Разбира се, климатичните тенденции са към затопляне, но това не означава, че през зимата няма да има стресови фактори, дори да са за къс период от време като минусови температури (-18, -20) и др., които могат тотално да увредят пшеницата.

Проф. Панайотов коментира и настоящата картина при пшеницата. След сухата есен, сухата зима и късното поникване на културата, в случай че сушата беше продължила и през пролетта, западните сортове щяха да бъдат катастрофално провалени, докато нашите сортове се възстановяват бързо, защото са приспособени към тези условия. Чуждите сортове искат добра температура, по-добра влажност, по-добро хранене с азотни торове и т.н., което оскъпява производството.

Производителите искат нискостъблена пшеница

Предадох заръката на нашите читатели към проф. Панайотов – „Нека да направи по-ниски сортове!“ В тази връзка събеседникът ми отбеляза, че нашата над 100-годишна селекционна практика е доказала оптималната височина на стъблото за българските условия – тя е между 80 и 95 см. И поясни, че един от най-ниските, масово използвани западни сортове в момента в България е вече на критичната височина на стъблото, защото растение с височина под 70 см е силно изложено на стресовите фактори, особено на суша. Изследванията на бележития ни селекционер Тодор Рачински са доказали, че височината трябва да бъде 80 – 90 см. Но старите ни сортове Чародейка, Пряспа, Аглика и др., имат един основен недостатък – нямат здраво стабилно стъбло и полягат при валежи и при ветрове. Новият материал, с който работи проф. Панайотов, притежава устойчивост на полягане. Независимо от условията, стъблото трябва да е здраво, твърди селекционерът и подкрепи думите си с демонстрация: след като оказа силен натиск върху пшеничните растения, те пружинираха и се връщаха обратно в изправено положение.

Стабилността на добива е важен показател за пшеничното производство

Не е важно една година да получаваш висок добив, а другата година той да падне, продължи разказа си проф. Панайотов. Трябва ежегодно да се получава стабилен добив, независимо от условията. А българските условия в резултат на степно-континенталния климат се характеризират с много голяма изменчивост – засушаване, суховеи и др., които възпрепятстват нормалното функциониране на пшеничното растение.

Абсолютно сигурно е, че условията за отглеждане на пшеница в България и в Западна Европа се различават, посочи българският учен – защото в Западна Европа има над 700 литра валежи през вегетацията, докато у нас те са около 450 – 500 литра.

Професорът изказа своята неудовлетвореност, че в страната ни няма приемственост в селекционната дейност, която сега е много слаба. И изтъкна една от причините: младите хора трудно издържат на такъв дълъг период, какъвто е процесът на селекция, на ниски заплати.

„В Института в Генерал Тошево имах голямото желание да оставя последовател, но това не се получи“ – с болка сподели селекционерът. И допълни, че той самият няма никаква държавна, обществена и каквато и да било подкрепа, а работи със собствени средства и по своя инициатива.

В същото време в съседна Турция нашите сортове са предпочитани и вече тотално са изместили използваните доскоро западноевропейски сортове. Това е така, защото търсенето на качествена пшеница там е много високо, докато в България няма интерес да се произвежда качествено зърно – изтъкна селекционерът.

Чуждата селекция ни прави зависими

Използването на вносна селекция пшеница е голям риск за държавата, убеден е проф. Панайотов. И поясни, че ако в чужбина се случи провал в семепроизводството, у нас ще трябва да сеем отсевките от хамбарите. Затова България трябва да има собствена селекция, собствено семепроизводство и да развива земеделската си наука. Липсата им поставя страната ни във високо рискова ситуация, с тревога сподели професорът.

„Аз работя с разнообразен генетичен материал, събрал съм най-доброто от света, за да повишавам продуктивността и качеството на пшениците, които създавам. Новите линии, които в момента са на моето селекционно поле, ги няма в Европа“ – заяви проф. Панайотов. И уточни, че пшеницата не е фуражна култура. За тази цел се отглеждат царевица, ечемик и др. Понятието „фуражна“ е въведено от изкупвачите, за да купуват зърното на ниска цена, смята събеседникът ми. Освен това високодобивните пшеници, към които основно е насочена чуждата селекция, не могат да бъдат с високи хлебопекарни качества.

Българските пшеници ще заемат над 50% от площите, но трябва да минат поне 5 – 6, че и повече години, прогнозира селекционерът. Но за да се случи това, много важно е да се промени и съзнанието на българските земеделски производители, които смятат, че щом нещо е чуждо, значи е много добро.

Цената е един от факторите, които могат да стимулират производството на качествено зърно, убеден е проф. Панайотов. Според него тя трябва да е поне с 25% по-висока от тази на зърното с ниски качествени показатели. Тези пари могат да бъдат от европейските субсидии, но трябва да има разбиране от министъра на земеделието, от фонд „Земеделие“ – отправи препоръката си моят събеседник.    

Снимка

Голяма е надеждата на проф. Панайотов в малкия му син Младен, който проявява подчертан интерес към делото на баща си и заявява, че иска да бъде откривател

Създаден е алианс на селекционерите, който да помага на своите членове в техните индивидуални правоприлагащи дейности чрез колективен мониторинг и проучвания на ключови пазари за търговия с цел откриване на продажби на фалшиви плодове с фалшиви маркировки, които нарушават правата на членовете на съюза върху сортовете растения, правата на търговска марка и други права собственост.

Лицензираното производство на сортове грозде от участници в асоциацията се извършва в повечето страни, произвеждащи грозде, а културата се разпространява по лиценз за вносители и супермаркети в Азия, Австралия, Северна Америка, Европа, Великобритания и други големи пазари.

Средствата за наблюдение ще включват проучване на пазара, централна база данни на ДНК за проследяване, идентифициране и отчитане на проприетарни сортове грозде, както и съвместни усилия за откриване на питомници, производители и търговци, които нарушават правата на собственост и законите за интелектуалната собственост в страните производителки и потребителите.

„През последните години нашите компании са разработили и внедрили десетки нови сортове грозде с подобрени и отличителни вкусови характеристики, с по-добри качества след прибиране на реколтата, засилена сезонност и други желани качествени признаци“, се казва в съвместното изявление на основателите на The Breeders Alliance.

„Производителите и търговците, както и търговците на дребно и потребителите, имаха голяма полза от по-широкия избор на грозде с по-добър вкус. За съжаление, тъй като нашите нови патентовани сортове стават много популярни и носят добри дивиденти на производителите и търговците на дребно, ние станахме свидетели на неразрешени насаждения на патентовани лози, т.е. увеличени кражби на интелектуална собственост.

Нашата способност да продължим да инвестираме в капиталоемки и дългосрочни програми за селекция е в риск, тъй като нарушенията и продажбите на фалшиви плодове и сортове нарастват.

Освен това се стремим да защитаваме интересите на нашите добросъвестни лицензополучатели, които са в неравностойно положение на пазара в резултат на дейността на тези нелицензирани производители, както и на търговците на дребно и супермаркетите, които са изложени на риск да продават грозде от незаконни или нелицензирани производители.

Създаването на Алианса на селекционерите има за цел да обедини водещите производители на грозде, да повиши колективното съзнание, да организира мониторинг на цялата верига на доставки и да спре тази незаконна дейност ”, се казва в изявлението.

Сътрудничеството между членовете ще бъде ограничено до наблюдението на интелектуалната собственост и свързаните с нея дейности, като всеки член ще продължи да отговаря за своите собствени лицензионни дейности.

Петър Кръстев

В следващите 5 години световният пазар за селекция на растенията ще нарастне с 20%

Ръстът в пазара на селекция на растенията ще се стимулира чрез методите на хибридното и молекулярно размножаване – тази прогноза направи в доклад изследователската компания Marketsand Markets.

Търсенето на високодобивни разновидности на културите е много високо

Във връзка с растящото търсене на по-качествени и високодобивни сортове зърнени култури в този сегмент се наблюдава значителен технологичен прогрес. Потребностите на производителите да намаляват загубите от добив благоприятстват развитието на иновативни методи на селекция.

Биотехнологичните методи в размножаване на земеделските култури ефективно намаляват времетраенето на процесите, а така също помагат да се извлече повече информация за функциите на търсените гени. Тъй като стойността на генетичните услуги във всички отрасли намалява, очаква се стойността на методите на генното инженерство и селекцията на растенията да бъде по-малка, отколкото при традиционните методи на селекция.

Предимствата за земеделците, които са крайните ползватели, варират от ниска себестойност до по-висока добивност, разнообразие в избора и намаляване загубите при отглеждане на подобрените култури.

Дебатите около генетично модифицираните култури и редактирането на гените CRISPR в Европа станаха основни ограничаващи фактори за растежа на този пазар. Затова генното инженерство и методите на редактиране на генома са концентрирани в Америка.

През последните три десетилетия най-важна част в изследванията на учените стана молекулярната селекция, защото за разлика от генетично модифицираните растения, тази технология на размножаване все още в много страни не е засегната от регулаторна гледна точка.

Селекцията на хербицид-толерантните култури ще бъде все по-мащабна

Устойчивите към хербициди култури имат особени свойства, които ги правят устойчиви към действието на определени активни агрохимични вещества, което осигурява на земеделците по-гъвкава и значително опростена система за борба с плевелите.

Устойчивите към хербициди признаци широко се използват за отглеждане на соя, след която следват памук и царевица.

Министерството на селското стопанство на САЩ (USDA) също така е склонно да допусне на пазара още няколко сорта селскостопански култури, устойчиви на 2, 4-D и други хербициди.

Bayer, DowDuPont и DLF Trifolium са от основните играчи, заемащи водещи позиции на световния пазар в селекцията на културите. Присътствието на тези ключови компании и мощната изследователска база за селекция на растенията в такива страни като САЩ, Франция, Великобритания, Нидерландия и Германия, поддържат доминирането на Северна Америка и Европа на световния пазар.

Българските сортове, освен че са качествени, се възстановяват много по-добре в екстремни условия

Иван Панайотов, професор, дссн, селекционер

Опитна станция по земеделие – Дунав, България

специално за "Гласът на земеделеца"

Тази година е изключителна за есенните култури – суха есен и поникване през февруари-март, недостатъчен зимен запас, ранна пролетна суша, валежи в начало на вретенене, хладно време до 24 април. До средата на февруари полетата бяха като угар, приблизително 75 – 80% от площите с пшеница и ечемик.

След това започна покълване и поникване, ускорено братене и вретенене. Сега, в края на април, нормално поникналите посеви образуват 3-ти – 4-ти възел, а тези, поникнали през март, – 2-ри – 3-ти възел, което определя закъснение в изкласяването с 2 – 4 дни.

Критичният момент ще настъпи след началото на цъфтежа, когато   пшениченото растение изразходва най-много вода –- 4 литра на кв.м. в денонощие. Пролетните валежи досега са около 55 – 70 л/кв. м, които ще стигнат до изкласяване-цъфтеж. Ако паднат допълнително валежи, процесите на формиране на зърното и неговото наливане ще протекат нормално, ако няма валежи, зърното ще е сбръчкано и леко.

Сравнително прохладното време и наличието на влага в почвата сега спомагат за формиране на продуктивен клас, но неговото проявление до изкласяване и след това ще зависи от времето – влага и температура. Общото мнение за пшеницата в страната е благоприятно – от Добруджа, Централна и Западна България и тракийските полета. Трябва да имаме предвид, че статистически всяка 5-а или 6-а година в нашата страна е сушава – или за пшеницата, или за царевицата. Трябва да си припомним, че през 1948 г. пшеницата не е била жъната, а скубана с ръце.

Ние, производители на зърно и селекционери, се увлякохме за високи добиви, а забравихме за сушата и за качественото зърно. Нека Агенцията по безопасност на храните да провери как се произвежда хляб от нискокачествени пшеници, какви добавки се слагат в брашното и тестото. Освен това трябва да отбележа, че българските сортове, освен че са качествени, много по-добре се възстановяват в тези изключителни условия.

В моите опити като стандарти използвам някои западни сортове и разликата в развитието е голяма. Моето внимание е насочено главно към новия материал, в който се съчетават положителните показатели на западните и българските сортове. Не съм привърженик на сортовете, създадени преди 15 – 20 години, които са качествени, но неустойчиви на полягане. Но те притежават висок генетичен заряд, натрупан в продължение на повече от 60 години. Този потенциал сега се използва за създаване на нова генерация сортове, които са по-продуктивни, качествени и устойчиви на полягане. Чрез тях ще се намали вредното влияние на почвената и въздушната суша.

Скоро тези нови сортове ще се появят по родните полета, продуктивни и с качествено зърно, ефективни за производство, с по-малко разходи. Нека всеки разумен производител да си направи изводи, че няма фуражна пшеница, има хлебна пшеница.

Да предположим, че сте засадили малини правилно, но въпреки това от година на година те се влошават. Растенията отслабват, плодовете стават все по-дребни, а вкусът им не е приятен.

Какви могат да бъдат причините?

Най-честата причина за това е липсата на хранителни вещества. Мястото за тази култура обикновено се избира най-накрая, а и грижите за нея са малко в сравнение с другите култури. Малините имат нужда от редовно торене, в противен случай, почвата се изтощава и добивите падат. Ако не искате да губите от добива от малинине забравяйте, че трябва да внасете органични вещества през есента. Сложните торове се внасят в началото на пролетта и преди цъфтежа на малините.

Друга причина за промяна на сортовите особености на плодовете на малините са болестите и вредителите. Ако растението боледува и се бори с вредителите, то не може да даде добри добиви. Ето защоне забравяйтередовно да проверявате насаждението и да обработвате почвата около храстите.
И накрая, причинатаможе да е, че сорта малини, който сте засадиливече да е изчезнал и на негово място да расте дивачка. Тогава премахнете всички издънки, докато не са обхванали цялата налична територия.

Петър Кръстев

След встъпване в плододаване успоредно с резитбата за просветляване на короните се прилага и ежегодна резитбаза обновяване на плододаващата дървесина и за поддържане на растежа. Резитбата за плододаване обикновено започва след 3-та година и трябва да се съобразява с особеностите в растежа и плододаването на отделните сортове. В зависимост от начина на растеж и характера на плододаването си ябълковите сортове може да се подредят в четири основни групи. При сортовете от типа «спър» плододаването е предимно върху къси 2-3-годишни клонки, което означава, че едногодишната дървесина не бива да се отстранява до достигне на тази възраст. При прилагането на неправилна резитба спъровите сортове, както и ренетите, много лесно преминават към алтернативно плододаване (през година). При третата група сортове, тази на Златната превъзходна, може да се извършва и по-силна резитба, понеже дърветата плододават върху едногодишни леторасти. Четвъртата група - на Грени смит, плододаването е предимно в периферните части на короната и пак е върху едногодишна дървесина. Широко разпространения сорт Златна превъзходна образува прирасти от почти всички пъпки, но се развиват главно къси клончета, завършващи с цветни пъпки. Характерно за сорта Джонатан е интензивното плододаване на едногодишна дървесина. Джонаголд формира увиснали плододаващи клонки, а цветовете се образуват на къси и дълги клончета. Специфичното за тези сортове е залагането на плодни пъпки и върху едногодишни дървесни клончета. По-силно прореждане на плододаващата дървесина е необходимо в годините, в които са заложени прекалено много цветни пъпки, с чието изхранване дървото трудно би се справило. Преди да се започне резитбата дървото трябва да се огледа щателно, да се направи преценка на гъстотата и сила на развитие на едногодишният прираст във връхната и основната част на короната, и едва след това да се пристъпи към прореждане и подмладяване на плододаващата дървесина. Необходимо е резитбата на   торбестите клонки, които са разклонени да се извършва така, че да остават по три плодни пъпки. Резитба на поединично разположените непосредствено върху осите къси клонки не се прави, докато на средно дългите (12-15 см) плодни клонки се извършва съкращаване, в случаите, в които от по-ниско разположените им пъпки са израснали къси клонки. Дългите плодни клонки с по-силен растеж (над 15 см) се съкращават над три пъпки. Прекалено силно растящите дървесни клонки и лакомците се премахват, при условие, че не е необходимо да се направи замяна на засъхващи разклонения. В случай, че е нужно гарниране с плододаваща дървесина се извършва съкращавана над пръстен. Умерено растящите дървесни клонки се прореждат, като се спазва условието за техния наклон или се прави съкращаване над пръстен, над една или две - три пъпк в зависимост от растежната сила на сорта. С тези резитбени операции се цели умерен брой плодни пъпки с преобладаване на по-младата плододаваща дървесина.

Петър Кръстев