Приравняването на количеството царевица от фактическа влажност към стандартна влага става по формулата на Дювал, която е следната:
 
Х= (а-б):(100 -б).100, 
където Х е коефициент за редукция на количество царевица; 
а – фактическата влага на зърното;
б – стандартната влага за царевица, която е 14%.
Пример:
Приемаме, че фактическата влага на царевичното зърно е 17%, тогава
 
Х= (17-14):(100-14).100 = (3:96).100=3,125
Коефициента за редукция е 3,1 кг за 100 кг зърно, т.е. 100 кг-3,1 кг = 96,9 кг
 
100 кг царевично зърно със 17% влага се равнява на 96,9 кг стандартно зърно с 14% влага.

Публикувана в Растениевъдство

Основният принос е на източноевропейските страни

Според актуализирани прогнозни данни на Министерството на земеделие на САЩ (USDA)  добива от царевица в ЕС-28 през 2014/15 г. ще е на рекордно равнище – 73,1 млн.т, с  2,1 млн.т над октомврийската прогноза и с 9 млн.т повече в сравнение с миналогодишния резултат, пише сайта farmer.bg.

За по-благоприятната перспектива основният принос е на източноевропейските страни. Румъния и Унгария очакват рекордни реколти – 11,1 млн.т и 9,1 млн.т, в сравнение с 10,8 млн.т и 6,7 млн. т съответно в предходния сезон. При това положение Италия отива на четвърто място.

Добив от  царевица в основните страни производителки в ЕС по данни на USDA ( в млн. т)                     

 

2012/13 г.

    2013/14 г.

            2014/15 г.

           Прогноза

     

Октомври

Ноември

Общо ЕС-28

58,9

64,2

71,0

73,1

Франция

15,2

14,7

17,0

17,0

Румъния

6,1

10,8

10,6

11,1

Унгария

4,7

6,7

8,5

9,1

Италия

7,6

7,11

8,2

8,2

Полша

4,0

4,0

3,9

4,0

Тези дни европейските анализатори (Strategie Grains) излязоха с още по-висока прогноза за добива от царевица в ЕС – 73,5 млн.т, като вдигнаха летва за Франция на 17,3 млн.т.

 

Публикувана в Бизнес

В своя последен баланс за търсенето и предлагането на зърно в света, ФАО намали с 1 млн. тона световната прогноза за производството през 2014 година – до 2,5 млрд. т. Това ще бъде с 3,7 млн.тона по-малко от рекордната реколта през 2013 година. Очаква се, че световното производство на царевица през 2014/15 г. ще достигне нов рекорд от 1,01 млрд. т. вследствие големият добив в ЕС и САЩ. Прогнозата за световното производство на пшеница за сезон 2014/2015 г. е повишена на фона на сигналите за това, че добивът от пшеница в Украйна ще бъде по-висок, отколкото се очакваше по-рано. Така през 2014 година световното производство на пшеница може да превиши рекорда от миналата година и да стигне до 722,6 млн.тона.

Публикувана в Растениевъдство

По информация на операторите на пазара през миналата седмица Китай е купил 36,7 хил. тона не ГМ царевица с български произход. Както се отбелязва, това е първата сделка за покупка на зърнена култура на Китай от България.

Доставката е била осъществена от компанията Tianjin Nongkenlongchengjiayi International Trade, Ltd., която произвежда царевица в България за експорт на продукцията в Китай. Предприятието планира да изнесе в Китай още 140 хил. тона зърно до края на т. г. и да увеличи този показател до 300-500 хил. тона през 2015 г.

Публикувана в Растениевъдство

В Торино, Италия в продължение на три години е проведена научна работа, която показва, че растения като царевица, боб и някои други са в състояние да „разберат“ и „почувстват“ заплахата за съществуването си.

Когато едно растение „усети“ слюнка на гъсеница, то започва да произвежда летливо вещество с аромат, напомнящ лавандула. Тази миризма е много привлекателна за осите, които започват да защитават растенията. Първо те започват да жилят гъсениците, а след това снасят яйцата си в тях, което води да смъртта им. 

Публикувана в Растениевъдство

Въз основа на спада в цените, Брюксел намалява митото за внос на царевица в ЕС. Считано от 04.11.14, върху царевицата за зърно, чийто внос не е свободен по отделните квоти, се прилага данък внос в размер на 4,49 евро за тон. Това са 5,95 евро по-малко, отколкото до сега.

За първи път от три години насам, в началото на юли, Европейската комисия отново въведе този регулаторен инструмент, за да спре потока на царевица от трети страни. Изключение от това правило прави вносът на царевица от Украйна до 400 000 тона. Тази квота беше изчерпана дълго преди крайния срок на 31.10.14. Това важи и за квотата на пшеницата в размер на 950 000 тона. Единствено при ечемика не е достигната безмитната граница от 250 000 тона.

Според информация от Брюксел, Европейската комисия иска подновяване на споразумението с Украйна до 31.12.15. Необходимите проекти и нормативни актове за това са готови, остава само да бъдат гласувани и одобрени от Парламента и Съвета. Въпреки това, първоначално планирани допълнителни квоти за доставка през ноември и декември 2014-та година не са взети под внимание. Едва от новата календарна 2015-та година, същите количества от пшеница, царевица и ечемик могат да бъдат внасяни  при нулева ставка на митото съгласно регламента.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес

При държавните поръчки в Китай ще се плаща на производителите по 362,9-369,5 долара на тон царевица, а царевицата от САЩ е достъпна за 143 долара за тон. Анализаторите очакват, че Пекин ще натрупа големи запаси от царевица в текущата пазарна година до септември 2015.
Китай работи за подобряване на контрола при вноса на зърно и иска да се справи с контрабандата. По този начин ще се намали излишъка от зърно, което при рекордните запаси създава проблеми със съхранението на новата реколта. Kaто следствие на обществените поръчки от местните производители, започна бързо да се увеличава вноса на евтино зърно. Вносното зърно е по-привлекателно за фуражните заводи поради прекалено високата цена на продукцията на китайските фермери.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 04 Ноември 2014 09:51

Сеитбените мъки не стихват

Първият сняг завари много празни ниви. Стопаните се тревожат, не виждат изход от ситуацията

агр. Петър Кръстев
Трудно започна, трудно и ще свърши тази година за земеделието. След всички неволи, съпътстващи производството през цялата година, климатичните условия продължават да пречат на стопаните да завършат навреме есенните практики. Пороите и наводненията затрудняват както прибирането на пролетниците – най-вече царевицата, така и обработката и сеитбата на зимните житни култури. Колко точно в момента са засетите площи, никой не може да каже, защото службите, които отговарят за това, мълчат... Но във всички случаи изоставането е сериозно. Според Радослав Христов от УС на НАЗ, засетите есенници тази година ще бъдат с 1/3 по-малко. Напредването на времето едва ли ще даде възможност за наваксване на площите.
Всеки ден получаваме информация за наводнени площи с царевица и невъзможност за сеитба в различни краища на страната. Потънали под вода са и засети с пшеница и ечемик посеви, които вероятно ще бъдат удавени и ще се наложи напролет да бъдат презасявани.  
Жътвата на царевицата е изключително затруднена от невъзможността да се влезе в нивите, защото комбайните затъват. Практиката е показала, че тази култура може да се жъне и в сняг, но площите са необходими за сеитба, а не могат да бъдат освободени.
В Софийска област сеитбата на есенниците е най-изоставаща. От предвидените за зимни житни култури 200 хил. декара, засети са едва 30 хил. Оптималните агротехнически срокове за сеитба изтекоха, като от практиката се знае, че неспазването им невинаги води до фатални последици. Но тъй като зимата се задава, едва ли могат да се очакват кой знае колко  благоприятни дни за работа в полето. Синоптиците обещават циганско лято през ноември, но то ще е полезно за засетите посеви, за да наваксат в развитието си. А тези, които не са засети… Реална е опасността голяма част от площите, предвидени за есенници, да останат за пролетни култури, което ще доведе до нова планиране на сеитбооборота в стопанствата.

Публикувана в Растениевъдство

Има доста неприбрана реколта най-вече от царевица, но и от слънчоглед, заради многобройните неблагоприятни природни явления тази година. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Ангел Вукодинов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той уточни, че между 25 и 35% от реколтата не е прибрана. Тъй като след прибирането на тези култури се засява пшеница, съответно близо една трета от планираната пшеница не е засята, обясни Вукодинов.
Той посочи, че въпреки сравнително добрата реколта от пшеница, слънчоглед и царевица, изкупните цени са ниски. На места това означава, че те се продават на цени близко до себестойността, а хората, които са имали нещастието да преживеят природни катаклизми, най-вероятно са и на загуба, допълни Вукодинов.
„Така ще бъде нарушен балансът, който е необходим и за изхранване, и за възвращаемост на нашите средства, и за традиционния експорт, който прави България. На този етап твърдо можем да кажем, че догодина няма да има толкова пшеница, колкото е имало в последните години“, каза още той.
Според Ангел Вукодинов много важни решения за зърнопроизводството предстоят в следващите месеци: както по Програмата за директните плащания, така и по Програмата за развитие на селските региони. Очаква се да бъдат взети такива решения, които да окажат балансиращо развитие на българското земеделие. Средствата трябва да се насочат към реалната икономика, за да бъдат създадени и нови работни места, обясни още Вукодинов.

Публикувана в Новини на часа

Освен при рапицата, изкупните цени и на останалите основни селскостопански стоки са ниски. Това кара земеделските производители да съхраняват продукцията си за неопределено време, без да са сигурни, че цените ще тръгнат нагоре. Всичко се обяснява с голямото или свръхпроизводството на пшеница, слънчоглед и царевица в световен мащаб. Предлаганите в момента цени не покриват разходите на продукцията и производителите трябва да продават на загуба. Слънчогледът у нас се изкупува по 500, 510 – 520 лв./т, докато цената му миналата година беше със 100 лв./т по-висока. При добив 240 – 250 кг/дка сметките излизат на червено. Не по-добре стоят нещата и при пшеницата, която се изкупува по 250 – 300 лв./т. Изкупуването на царевицата започна на 250 лв./т по фютчърсните сделки, но в момента и там се наблюдава спад – търси се на 230 – 240 лв./т. При добиви от 1000 т/дка, както се движи средният добив при ранните хибриди, може да се каже, че цената е сравнително добра.
Но при царевицата сега има и друг фактор, който ще дърпа печалбата надолу – влагата. Все още в страната основната площ с царевица не е ожъната, поради висока влажност на зърното: над 16 –19%. Производителите избягват да жънат, за да не оскъпяват продукцията със сушене, но това пък ще забави подготовката на площите за сеитбата на пшеница.
За сеитбата на пшеницата може да се каже, че е в начален етап. Земеделските производители започнаха усилено да сеят след първата седмица на октомври. Докога ще трае кампанията, е трудно да се прогнозира. Всичко зависи от два фактора: характера на времето и организацията, която всяка стопанска структура си направи.
(ГФ)

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта