През първата десетдневка на месеца котировките на пшеницата и царевицата на международните пазари частично компенсираха драстичния септемврийски спад. С по-изразено положително отклонение в Чикаго и в Париж бяха фючърсите на пшеницата. Възходящото развитие на борсовите котировки беше мотивирано от активизирането на експортното търсене и слуховете, че заради високите вътрешни цени Русия може рязко да ограничи износа. Брокерите коментират, че за активизиране на експортното търсенето допринесе и препоръката на Асоциацията на производителите на пшеница в САЩ (US Wheat Associates) към купувачите да не отлагат своите покупки, тъй като балансът от страна на предлагането „може да се окаже  по-напрегнат, отколкото изглежда”. „Светът наистина изглежда пълен с пшеница тази година, но наличностите и най-вече състоянието на тази пшеница са факторите, които международните купувачи трябва да имат предвид. Потребителите търсят зърно със специфични качествени показатели, протеиново съдържание и ще трябва да пазаруват по-скоро рано, отколкото късно, за да изпреварят намалението на експортния потенциал,” коментира един от водещите анализатори на Асоциацията  Кейси Чамрау.
В рамките на изминалите седем дни (02.-08.10.) меката червена зимна пшеница поскъпна в Чикаго с 8 - 9 долара – до  $187/т за доставка м. декември. През същия период на експортния пазар цената на щатската пшеница скочи с $11-12 за тон - до $256/т FOB за мека червена зимна пшеница и $292/т FOB за твърда червена зимна пшеница. На 8 октомври ноемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR160,25/т, в сравнение EUR158/т на 2.10.14 г. Експортният пазар изглеждаше значително по-твърд - EUR170-172/т FOB Руан за френска мелничарска пшеница (11,5-12% протеин) спрямо EUR164-166/т FOB на 2.10.14 г. Трябва да имаме предвид обаче, че въпреки респектиращия ценови възход  котировките на пшеницата на американския и европейския пазар все още са твърде близко до четиригодишното им ценово дъно и са значително под нивото, регистрирано през същия период (9.10.13г.) на предходния сезон - $295/т - $337/т FOB САЩ и около EUR200/т FOB Руан
Експортната цена на царевицата в САЩ през изминалите седем дни се покачи с 6 долара ($189/т FOB), а на френския пазар основната фуражна култура поскъпна с 4 евро, от EUR139/т на EUR144/т FOB Бордо (EUR174/т – 9.10.13 г.).
На 8 октомври борсата в Будапеща затвори както следва: мелничарска пшеница м. декември - $205/т ($205/т - 2.10.14 г.); фуражна пшеница м. декември - $164/т ($164/т); царевица м.ноември - $143/т ($146/т) и фуражен ечемик м. декември - $163/т ($165/т).
Фобните цени на руската мелничарска пшеница 3 клас (12,5% протеин) през миналата седмица останаха непроменени - $234-237/т FOB Новоросийск .
Стоките от слънчогледовия комплекс през миналата седмица бяха подчинени на възходящ ценови тренд. Слънчогледовото семе на френския пазар през разглеждания период поскъпна с 10-15 евро – до EUR 300-305/т СРТ Saint-Nazaire. С 8 долара се покачи и цената на маслодайната култура и на борсата в Будапеща – до $358/т. Суровото слънчогледово масло в момента се котира в Ротердам по $870-880/т FOB за товарене през ноември, в сравнение с  $850-860/т FOB на 2.10.13 г. и $850-860/т FOB на 9.10.13 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 02 Октомври 2014 15:31

Нов начин на защита на царевица

Система за биологичен контрол на Afla-Guard ® САЩ използват земеделските производители за предотвратяване на гъбни инфекции при растежа на царевица и фъстъци.
Условията са разработени от американското министерство на земеделието. След проучване и обобщаване на системата Afla-Guard ®, тя е регистрирана като средство за опазване на околната среда в САЩ при отглеждане на културите.
Системата може да следи развитието на гъбичките Aspergillus flavus parasiticus, които замърсяват насажденията с афлатоксин. Този канцероген е опасен не само за хората, но и за домашните животни, които се хранят с фуражни култури.

Публикувана в Растениевъдство

Добивите от царевицата и слънчогледа при нулеви обработки винаги са по-високи, твърди американският фермер Джонатан Рийвс от Канзас

Технологията No-till, която масово се практикува в Америка, все още си пробива път в Европа. Причините за това са от най-различно естество, но най-често се казва, че почвите не са подходящи за прилагане на нулеви обработки. 

(Продължение от стр. 1)
Истинската причина обаче може би е от субективен характер. Въвеждането на безорното земеделие на Стария континент изисква търпение, което като че ли европейските фермери нямат. За българските земеделци ще бъде полезно да научат повече за опита на техни колеги от американския континент.
Ако една технология не работи, обвиняваме самата технология. Тази примитивна философия се използва и от противниците на нулевата обработка на почвата, които често правят елементарни грешки, игнорирайки например правилото, че No-till не е начин, а система. Най-разпространеното твърдение е: при No-till добивите намаляват.
В земеделската практика No-till се прилага и адаптира така успешно, че не се наблюдават никакво намаление на добивите или други негативи към тази природозащитна и енергоспестяваща технология. Това могат да потвърдят привържениците и земеделците, които прилагат системата на нулевата обработка на почвата.
Фермерите, които са пристрастени към тази технология, успешно я внедряват в отглеждането на зимна пшеница, ечемик и соя. Но все още имат някои опасения при царевицата и слънчогледа.
За да разсеем тези опасения, ще ви запознаем с практиката на американския фермер Джонатан Рийвс от Канзас, който разкрива 4-те тайни, гарантиращи успеха с No-till и при тези две култури.
ТАЙНА 1
Определете количеството на необходимите торове
Преди всичко трябва предварително да се определи количеството торове, които да се внесат за минерализация на растителните остатъци на предшественика. Примерната норма на внасяне е 10 кг в акт. в-во азот на 1 тон растителни остатъци от предшестващата култура. Ако не се приложи азотно торене в минимални дози, растителните остатъци ще усвоят азота от почвата и очакваният добив няма да бъде получен. Аналогична ситуация се създава и когато сламата се раздроби при традиционна обработка на почвата. Тогава също трябва да се внесе допълнително количество азот за минерализация на растителните остатъци. Това е написано във всички учебници по агрохимия.
Начините на внасяне на азотните торове могат да бъдат различни. Ние внасяме амониева селитра, като я разхвърляме в ранна пролет върху замръзнала почва. Втория път внасяме тора при сеитбата със сеялката. Използваме нитроамофос в съотношение N16P16K16 или амофос – N12P52. Нормата и видът на внасяните торове зависят от типа почва и планирания добив. Желателно е внасянето на торовете да става на 5 – 6 см по-дълбоко от нивото на разполагане на семената.
ТАЙНА 2
Снабдете се с
професионална сеялка
Важен момент от технологията: успехът напълно зависи от професионалната сеялка за технологията No-till. Тази сеялка трябва да нарязва растителните остатъци, да може да сее във влажна почва, да не замазва и да не смесва растителните остатъци с почвата. В случай на подобно смесване, съществува вероятност семената да не попаднат във влажна почва, а в полувлажна, смесена с растителни остатъци и слама. При попадането им в полувлажна почва не може да се очаква дружно поникване. Скоростта на сеитбата и конструкцията на ботуша трябва да бъдат такива, че минимално да нарушават структурата на почвата. При спазване на тези условия вие ще получите по-висок добив, отколкото при традиционната технология, защото почвата ще бъде покрита със слой от растителни остатъци, който съхранява необходимата влага. Обикновено скоростта на сеитбата не трябва да превишава 8 км/ч.
ТАЙНА 3
Има особености в борбата с плевелите в царевицата и слънчогледа
При използването на технологията No-till особено внимание трябва да се отдели на прилагането на хербициди. 3 – 5 дни преди сеитбата на царевицата внасяме хербицид с тотално действие. След показване на пониците на плевелите подбираме вегетационен хербицид в зависимост от видовия състав на плевелите. По-нататъшната защита на царевицата по нищо не се отличава от защитата по традиционната технология.
При отглеждане на слънчоглед, който сеем след царевицата, внасяме тотален хербицид 10 дни преди началото на сеитбата. Съществуват две тактики на сеитба на слънчоглед: може да отложите срока на сеитба за края на май, като засеете ранни сортове или хибриди, а може да го засеете и веднага след сеитбата на царевица, но тогава слънчогледът трябва да е устойчив на хербициди. Ако изберете пътя на забавяне на сеитбата, ще се наложи още веднъж да обработите полето преди сеитба с хербицид с тотално действие.
Що се отнася за хибридите, устойчиви към хербициди, пазарът днес разполага с достатъчни количества. След прилагането на подходящите хербициди до и след прибиране, полето остава абсолютно чисто. При технологията No-till напълно се справяте с проблемните плевели, които благодарение на тоталните хербициди не представляват опасност за културата. Новите технологии по защита на слънчогледа премахват всички ограничения при отглеждането му по технологията на безорно земеделие и нулева обработка на почвата.
ТАЙНА 4
Изборът на хибрид: няма да повярвате, колко е просто!
Определени съмнения възникват у земеделеца при избора на хибрид при технологията No-till. Основавайки се на досегашните производствени практики, можем да потвърдим, че абсолютно всички хибриди, отглеждани по системата на безорно земеделие, растат отлично. Условията, създадени за растежа на културните растения по тази технология, са по-добри, отколкото при традиционната обработка. Дори при аномалии на времето правилността на избрания път се потвърждава.
И накрая изводът на Джонатан Рийвс от Канзас звучи съвсем по американски: При съвременните възможности за обмен на информация прилагането на остарели агротехнологии изглежда като пътуване на каруца с впрегнат кон, задминавана от автомобили, които без съмнение са достъпни и за вас.
По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство

По информация на операторите от Зърнената борса на Буенос Айрес, жътвената кампания на царевица е изпълнена на 99%.

Реколтата от зърно в момента е 25,05 млн. тона, което е със 7% по-нисък резултат от миналата година. В същото време, средният добив на културите е 75д кг/дка.

Публикувана в Растениевъдство

Ситуацията в Украйна и през изминалите седем дни (14-20.08.) беше един от основните фактори за развитие на зърнените пазари. В средата на миналата седмица понижението на цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света – Чикагската, беше спряно от информациите  за възможни ограничения при износа на зърнени храни от Украйна. Тези слухове бяха провокирани от изказването на украинския премиер Арсений Яценюк, че в резултат на военните действия страната му ще загуби 15 на сто от зърнената реколта, а това са 8-9 млн.т (!). Спекулантите за поред път светкавично разиграха украинската карта и успяха да вдигнат котировките в САЩ с 5-6 долара над ценовото дъно – до $198/т за септемврийски контракт в Чикаго и $ 247/т FOB САЩ за мека зимна пшеница. Веднага трябва да отбележим, че водещи американски и европейски анализатори и опитните търговци много резервирано възприеха тази новина, като някои от тях направо заявиха, че тези данни, меко казано, изглеждат недостоверни. На следващия ден последваха  разяснения от украинска страна. Според пресцентъра на премиера, говорейки за 15 на сто спад в добивите, той нямал предвид цялата страна, а само размирните региони (Луганск и Донецк), където производството на зърно по принцип е доста ограничено. С други думи, в най-лошия случай може да се говори за загуба на  0,5-0,6 млн. тона, но в никакъв случай не и за 8-9 млн.т. Разликата е очебийна и според европейските търговци при очакваната много голяма реколта (63 млн.т) ограничения в износа няма да има.
Фактът, че европейците явно са по в час за реалната ситуация в Украйна, обяснява и по-слабото развитие на цените на пшеницата в Европа.
Въпреки повишението на котировките в САЩ, цените на френската мелничарска пшеница се задържаха около ниските стойности от края на юли - EUR 171/ т на борсата в Париж и EUR175-177/т FOB Руан. С понижение от 2 евро завърши седмичният период и германския пазар, като в средата на седмицата цената на пшеница качество “B” качество (12,5% протеин) се понижи до EUR178/т СРТ Хамбург и EUR183-188/т FOB Балтийско море.
Експортните цени на френската царевица през изминалите седем дни останаха практически непроменени – EUR152-153/т на борсата в Париж и EUR167-170/т FOB Бордо.
На 20 август борсата в Будапеща затвори, както следва: мелничарска пшеница м. септември - $202/т ($202/т – 14.08.14 г.); фуражна пшеница м. септември - $176/т ($177/т); царевица м.ноември - $165/т ($169/т) и фуражен ечемик м. септември - $176/т ($179/т).
Пазарът на суровото слънчогледово масло остана подчинен на низходящ ценови тренд, обусловен от очакваните рекордни добиви от маслодайни семена в света и най-вече рекордната реколта от соя в Щатите. В рамките на изминалите седем дни цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам спадна с нови 30-40 долара - до $800-805/т  за товарене през август - септември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Добивите в Русия надхвърлят и най-оптимистичните прогнози

През миналата седмица векторът на ценовото развитие на международните зърнени пазари отново се ориентира надолу. Страхът от военна намеса на Русия в Източна Украйна премина и вниманието на участниците в зърнената търговия се фокусира върху фундаменталните (балансови) фактори, които  имат негативен за цените потенциал. Силно депресиращо влияние върху пазара на пшеницата оказаха актуализираните прогнозни данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс през 2014/15 г.  
Оценката за добива от пшеница в света през  2014/15 г. в рамките само на един месец беше увеличена с 11 млн. тона до 716 млн.т, а това е с 2 млн.т над миналогодишния рекорден резултат и с 58 млн.т (!) повече, в сравнение с 2012/13 г. За по-оптимистичната прогноза основна заслуга имат Русия и Украйна.  Според новата редакция на баланса  през 2014/15 г. в Русия ще бъдат произведени 59,0 млн.т пшеница, с 6 млн. т  повече от прогнозираните през юли  и с 7 млн. над  предходния сезон.
Прогнозата за добива от пшеница в Украйна е увеличена с 1,0 млн.т – до високото миналогодишно равнище от 22,0 млн.т. Експортният потенциал на Русия през 2014/15 г. ще нарасне с 4 млн. т – до 22,5 млн.т.
Водещите анализатори акцентират върху респектиращото превишаване на производството над  потреблението (с 10 млн.т) в глобалния баланс и очертаващото се драстично увеличение на преходните запаси от пшеница в световен мащаб в края на 2014/15 г – до 193 млн.т., което е най-високото равнище от 15 години насам.  
Оповестяването на доклада на USDA провокира масирани спекулативни продажби на фючърсния пазар. Към 14 август котировките на  пшеницата в Чикаго и Париж  се върнаха към ниските стойности от края на юли - началото на август - $193-195/т и EUR 170-172/ т съответно. Физическият пазар в Европа изглеждаше по-стабилен. При 8-10 евро спад на   на фючърсния пазар, експортните котировки се понижиха само с 4-5 евро – до EUR176-178/т FOB Руан за френска мелничарска пшеница и EUR185-190/т FOB за германска пшеница качество „В” (мин. 12% протеини 220 Хагберг).  Експортните цени на френската царевица през изминалите седем дни останаха непроменени - EUR168/т FOB Бордо.
На 14 август борсата в Будапеща затвори както следва: мелничарска пшеница м. септември - $202/т ($203/т – 6.08.14 г.); фуражна пшеница  м. септември - $177/т ($180/т); царевица м.ноември - $169/т ($169/т) и фуражен ечемик м. септември - $179/т ($178/т).    
Понижението на цените на соята и соевото масло   предизвикано от очертаващата се рекордна световна реколта продължи да оказва негативно влияние върху целия маслодаен комплекс.
В рамките на изминалите седем дни цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам спадна с нови 10-15 долара - до $840-845/т  за товарене през септември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Ограничението за използване на инсектициди от групата на неоникотиноиди в канадската провинция Онтарио може да намали доходите от отглеждането на царевица и соя с повече от 630 милиона канадски долара (586 млн. щатски долара) на година.

Това доказва проучване, проведено от неправителствената организация Обществен съвет на Канада (Conference Board of Canada - CBC). То е реализирано с финансовата подкрепа на Grain Farmers of Ontario и от отрасловата асоциация CropLife Canada . Изследванията са свързани с новата инициатива на правителството на провинцията да ограничи използването на неоникотиноиди за защита на пчелите.
Полските изследвания показват, че използването на инсектициди от групата на неоникотиноиди значително увеличава добива от царевица и соя, отбелязват от CBC. Алтернативните инсектициди биха могли да бъдат ефективни срещу редица вредни насекоми, но не както неоникотиноиди, които се използват за борба с някои вредители, срещу които няма регистрирани алтернативни препарати. Ограничаването на използването на неоникотиноиди вероятно ще доведе до по-ниски добиви. На земеделските производители може да се наложи да купуват по-скъпи алтернативни инсектициди.
Естествено, финансовата ситуация в различните ферми ще бъде различна, всички земеделски производители ще са изправени пред по-високи производствени разходи в Онтарио, докато при производителите от други провинции на Канада няма да имат такива увеличения на разходите, поради отказа от неоникотиноиди, казват от CDC. Това ще постави земеделските производители от Онтарио в неравноправно положение.
Според изчисленията, ограничението на използването на неоникотиноиди в Онтарио може да доведе до повече от 100 милиона канадски долара (93 милиона щатски долара) пропуснати ползи за фермерите и пряко съкращаване на брутния вътрешен продукт (БВП) от близо 250 милиона канадски долара. Като се вземат предвид и другите отрасли, свързани с отглеждането на царевица, общият спад на БВП може да достигне почти 440 млн. канадски долара.

Публикувана в Растениевъдство

Група учени под ръководството на д-р Дейвид Лобел от Стендфордския университет отчитат, как изменението на климата за последните 30 години е повлияло на добивите на основните селскостопански култури – пшеница, царевица, ориз и соя. За този период показателите на добивността средно по цялото земно кълбо са нараснали. Но по мнението на изследователите, ако не е имало глобално затопляне добивът от царевицата би бил с 3,8% по-висок, а при пшеницата с 5,5%. А добивът от ориз и соя във връзка с глобалното затопляне не се е променил.

Най-много от глобалното затопляне е пострадала Русия. Там загубата от добив за изследвания период е 15%. Сериозни са били загубите и в Мексико, Китай, Турция и Бразилия. А в САЩ по данните на Лобел, в основните селскостопански райони въобще не е имало затопляне и съответно климатът там не е повлиял на показателите на добива.

Публикувана в Растениевъдство

Изминалият седем дневен период (11-16.07.14 г.) премина изцяло под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс през току-що започналата нова 2014/15 маркетингова година. Оповестените вечерта на 11 юли прогнозни данни за добивите и запасите от пшеница в глобален мащаб се оказаха забележимо по-големи не само спрямо юнския доклад, но дори  и в сравнение с   прогнозите на независимите експерти. Глобалната реколта от пшеница се оценява вече на 705,2 млн. т, само с 8,8 млн.т (1,3%) по-малко в сравнение с  рекордния резултат от 2013/14 г. и е с 48,7 млн.т над произведеното през 2012/13 г. Житната реколта в ЕС ще възлезе  на 147,9 млн.т, с 4,6 млн.т повече в сравнение с предходния сезон и с 14 млн. т (с 10,5%) спрямо 2012/13 г. В рамките само на няколко седмици прогнозата за ЕС е увеличена с 1,6 млн.т, като по-оптимистичната перспектива е в резултат на очертаващите се по-високи добиви в Германия, Чехия и Унгария.
На база специален проучвателен тур в Европа оценката за германската житна реколта беше увеличена с 1,3 млн. тона, от 24,3 млн. т на 25,6 млн. т (24,93 млн. т 2013/14 г. и 22,4 млн.т – 2012/13 г.). В Унгария и Чехия положението също е добро, но във Франция ще има повече пшеница с фуражно качество заради поройните дъждове. Това се отнася и за България .и Румъния.
Доста изненади с негативен за цените потенциал имаше и в разделите за царевицата и соята. Производството на царевица в ЕС през 2014/15 г. ще възлезе на 65,6 млн.т, в сравнение с 65,25 млн. т, очаквани през юни и 64,6 млн. т реколтирани през 2013/14 г.
На 14 юли септемврийският контракт пшеница в Чикаго се срина до най- ниското равнище от юли 2010 г. насам – до $192,50 за тон, понижение с близо  $80/т (30 на сто) в сравнение с нивата от началото на май 2914 г. Тригодишно ценово  дъно през миналата седмица маркираха и котировките на пшеницата на борсата в Париж - EUR176,75 за тон (EUR195/т – 17.07.13 г.).  На 16 юли френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR176/т FOB в сравнение с EUR179/т на 09.07.14 г. (EUR 197/т – 17.07.13 г.). С  3-4 евро се понижиха и цените на германското хлебно зърно (12% протеин) до EUR 184/т и EUR189-194т FOB Балтийско море. Германските зърнопроизводители напоследък изразяват сериозно безпокойство заради дъждовното време, тъй като до  старта на жътвената кампания останаха само две седмици.  
На 16 юли борсата в Будапеща затвори както следва: мелничарска пшеница м. август (нова реколта) - $211/т ($207/т –10.07.14 г); фуражна пшеница м. август - $191/т ($193/т); царевица м.ноември - $1989т ($191/т) и фуражен ечемик м. август - $182/т ($186/т).
Европейските търговци акцентират върху рязкото понижение на цените на черноморското зърно през последните три седмици. Според френската Agritel спадът е средно с $20 за тон, като през същия период на миналата година отрицателното отклонение беше в рамките само на $5-6 за тон.
В момента средната  експертна цена на украинска пшеница 12,5% протеин се движи около $250/t. FOB черноморско пристанище, а за зърно с 11% протеин цената е $235-238 /t. Царевицата при същите условия на доставка се предлага за износ през м. октомври по $188-190/t. и $183-188/t. FOB за товарене ноември - декември.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

 

През тази година фермерите в САЩ наблягат на соята. Според последните данни от Националната статистическа служба за Земеделие (NASS), фермерите са поръчали общо 34,33 млн. хектара със соя; това са 3,36 млн. хектара или 10,9% повече от 2013 година.

На годишна база отглеждането на царевица е намаляло с 1,51 млн. хектара (3,9%) на 37,09 млн. хектара. Според статистиците във Вашингтон това е най-малката площ с царевица от 2010-та година насам и петият по големина регион от 1944-та година. Площите с реколта от царевица се оценяват на 33,93 млн. хектара, като така нивото от 2013/14 спада с 1,55 млн. хектара или 4,4%.

Според NASS, общата площ с пшеница в САЩ тази година е 22,85 млн. хектара. Спрямо 2013-та година, това е плюс от 0,6%. Зимната реколта от пшеница в САЩ до миналата неделя е завършена на 43%.

Делът на засетите сортове растения с генетично модифицирани организми (ГМО), според оценките на NASS, отново е нараснал. Делът на соята спрямо миналата година  е нараснал с един процентен пункт до 94%, при царевицата с 3 процентни пункта до 93% и при памука с 6 процентни пункта до 96%.  

Източник: https://www.topagrar.com/

 

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта