Допитването от изследователски институт по обработка на почвата за царевица показва, че се увеличава използването на безплуговите методи, такива като мулчиране или директна сеитба.
Миналата година 36% от немските фермери отказват да използват плуг при царевичните полета. През 2004 г. според проучване на изследователската фирма Kleffmann Group, делът на тези фермери е бил 16 %.
Налице са значителни различия между източните и западните немски фермери, съобщава Федералния комитет по отглеждане на царевица (DMK) . На изток, директно засяване се осъществява на 57 % от площите, което е повече отколкото на Запад, където през 2013 г. само 29% от площите са обработени без плуг. От 2004 г. в Източна Германия използването на такива методи се е увеличило с 37%, докато в Западна Германия, броят на земеделските производители, използващи безплугова обработка на почвата се увеличава с 14%.
Мулчирането предпазва от ерозия
Решението да се оре или да се мулчир,а или да се прави директна сеитба – това е тема за размисъл на земеделските стопани. Важни фактори са фитосанитарните аспекти, а така също и местоположението и особеностите на полето. Много от земеделските производители, отглеждащи царевица, избират метода на оран с плуг, за да намалят разпространението на плевели или неприятели и гъбни патогени в растителните остатъци. Мулчирането от друга страна например е за предпочитане на склонове, където защитава почвата през цялата година от свличане и ерозия.

Публикувана в Растениевъдство

КОПА-КОЖЕКА обяви новите си оценки за добивите при зърнените култури в 28-те страни членки на ЕС за сезон 2014-2015 г. Според организацията увеличението на добивите в сравнение с предходната година ще бъде 2,3 на сто.
Общата реколта се очаква да достигне 304,147 млн. тона:
 
Пшеница: 147,356 млн. т
Ечемик: 54,471 млн.т
Тритикале: 11,868 млн.т
Овес: 7,906 млн. т
Царевица: 68,030 млн.т

Публикувана в Растениевъдство

С решение на Министерския съвет от 25.06.2014 забраната за отглеждането на генетично модифицирана царевица MON 810 на територията на България остава. Забраната е приета с Решение 56 на МС от 3 февруари 2011 г. В края на 2013 г. ЕК прикани България да отмени забраната за отглеждането на ГМО царевица с мотив, че забраната е с неправилно правно основание. В началото на 2014 г. ЕК информира България, че предстои стартирането на процедура за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на ЕС. С новото решение на МС от 2014 се променя правното основание, но забраната от 2011 г. остава в сила, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков.

Аргументите на МЗХ са: Поддържането на чист генофонд и генетични линии на български сортове царевица, наличието на рискове при използване на ГМО царевица, свързани с нарушаване на биоразнообразието на страната, и заплахи за селектираните местни сортове царевица и изменения на генетичния фонд на царевицата в страната.

Забраната на ГМ царевица MON810 през 2011 бе приета след едни от най-големите прояви на гражданското общество в България през 2010 – множество демонстрации, протести, събития и акции.

97% българите са на мнение, че България трябва да продължи да отстоява, включително и пред Европейския съюз, съществуващите забрани за отглеждане на ГМО на нейна територия. Това показа последното изследване на общественото мнение, проведено от НЦИОМ през 2010. Тези нагласи не са променени.

„Подкрепяме акта на МС и смятаме, че ограничението за MON810 може да бъде разширено и върху други сортове и видове ГМО.“ България има ресурси и потенциал за устойчиво развитие не с ГМО, а с прилагането на устойчиви практики, както и с използването на български сортове, включително и местни, стари и застрашени от изчезване видове и сортове“, смята д-р Светла Николова, председател на Сдружение АГРОЛИНК.

Публикувана в Новини на часа

Производството на зърнени култури в испанските региони Кастилия и Леон - най-големите области за производство на пшеница, тази година може да бъде намалено с 40% в резултат на неблагоприятни атмосферни условия и разпространение на болести.

Прогнозите на Farmers Association ASAJA, че в тези райони могат да бъдат прибрани 4,5 милиона тона зърнени култури, включително царевица, при 7,45 милиона тона през 2013 г. Производството на пшеница в тези области може да падне до 2,3 милиона тона, при 3,44 милиона тона през миналата година.
Испания е най-големият вносител на зърнени култури в ЕС, купувайки предимно пшеница и царевица.

Публикувана в Растениевъдство

Констатираните загуби са около 32 000 дка. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в рамките на официалното откриване на жътвена кампания 2014 в Долна Оряховица, предаде репортер на Радио „Фокус” Велико Търново. Димитър Греков каза, че следващия период, през който би трябвало да се събира реколтата е до една седмица, а се очакват отново градушки и проливни дъждове, които е възможно да възпрепятстват събирането на продукцията. Според него много добре са се отразили дъждовете пролетниците - царевицата и слънчогледа. Министър Греков посочи, че най-пострадали райони са Плевенски, Старозагорски, Ямболски и Казнлък. „Там, където са констатирани щети земеделските производители трябва да се обърнат към Областната служба по земеделие, за да се направят протоколи и по- късно да бъдат изплатени средствата. От тук нататък е необходимо много слънце, за да се приберат тези добиви и, за да има добра реколта, която да влезе в хамбарите на земеделските производители”, каза министър Греков.

Публикувана в Новини на часа

Потреблението на пшеница в света нараства за сметка на увеличаване на фуражите. Също ще се увеличи и търсенето на царевица. Такива са прогнозите на специалистите.
Според SoyaNews, позовавайки се на главния икономист на Монсанто Блеър Фортнер, световното производство на пшеница към 2025 г. ще се увеличи до 756 млн. тона, а потреблението му ще бъде 757 млн. тона и ще се увеличи за сметка на нарастващия дял на тази зърнена култура във фуражите.
Световното производство на царевица към посочената година ще бъде 910 млн. тона, а потреблението – 861,00 млн. тона (с изключение на Африка). Експерти смятат, че консумацията на царевица ще се увеличи поради нарастващото търсене на тази култура от Китай, с оглед на планомерното развитие на производството на птици в страната.

Публикувана в Растениевъдство

Най-важен е срокът на зреене, а добивността трябва да отстъпва на рентабилността. Каква е йерархията от критерии, която ще ви  помогне да вземете правилното решение?

Жосиан Лоргьо, Институт Arvalis, Франция
ИЗБОРЪТ
на няколко сорта в едно стопанство неутрализира последствията от неблагоприятни условия
Критериите за избор на сорт (хибрид) царевица са доста прости.
Достиженията в генетиката непрекъснато тласкат производителите към използване предимствата на нейните последни иновации. Но оптималното взаимодействие между характеристиките на сортовете и условията на отглеждане могат да бъдат достигнати при използване на утвъдили се сортове, доказали своите предимства в продължение на няколко години в различни региони както при изпитвания, така и в масовото производство на полето.
Затова в едно стопанство се препоръчва избирането на няколко сорта, за да могат максимално да се неутрализират последствията от неблагоприятни природни условия.
РАНОЗРЕЛОСТТА СЕ ОТЧИТА ПО МНОГО КРИТЕРИИ
През тази година, както и по-рано, ранозрелостта на сортовете получи висока оценка за широкия спектър от датата на цъфтеж и стадия на техническата зрелост. Ранозрелостта представлява продължителността на вегетационния цикъл, който предопределя добивността. При условия на достатъчно температура и влага късните сортове получават повече слънчева светлина и затова имат по-висок потенциал в създаването на биомаса. При царевицата за зърно ефектът на една единица съдържание на влага в зърното варира от 0 до 3,5 кг/дка на една единица по-късно узряване в зависимост от условията на отглеждане. При фуражната царевица този показател е 2 кг/дка на една единица съдържание на сухо вещество при по-късно узряване. При твърде неблагоприятни условия, това преимущество не се проявява.
Стадият на техническата зрелост е свързан със стойността на сушенето и чистия обем на добива, за който производителите получават пари.
Що се отнася за съдържанието на сухо вещество, то се обуславя от енергетичната ценност и качеството на съхранение на фуражната царевица. Прекалено ниските показатели намаляват нейната хранителна стойност. И накрая, излишекът на нишесте предизвиква прекалена зрелост, водеща до ацидоза (пивишена киселинност). Най-доброто съотношение е в границата 30-35% сухо вещество в растенията.
В общ план ранозрелостта предоставя широк избор за срокове на прибиране, възможност за обработка на растителните остатъци при добри условия, сеитба на площта със зимни житни култури, добро качество на санитарна обработка на реколтата. Раздробяването и заравянето на остатъците, което е нормално за санитарните условия, при късно прибиране става проблематично в началото на дъждовете през ноември.
Избраният сорт трябва да позволи прибирането на реколтата до 31 октомври в диапазон от съдържание на влага в зърното от 33-25%.
СТАБИЛНИЯТ ДОБИВ Е ЗАЛОГ ЗА ДОХОДНОСТТА
Приходите от един участък с царевица са пряко свързани с доходите след отчитане стойността на сушенето, доколкото по изключение плътността на посева и производствените разходи не зависят от сорта. Стабилният добив, който неутрализира последствията от лоши климатични условия е свързан с избора на подходящ по зрелост сорт и с продължителността на оставане на кочана на стъблото при узряване.
Температурните колебания, потребността от влага, паразитният комплекс и техническата линия обясняват също така отклоненията в поведението на сорта в зависимост от годината или местността, но проявлението на тези фактори е сложно да се констатира.
В този случай стабилността на резултатите се оценява с помощта на сравнения на данните в изпитателния участък, многогодишните опити и различното месторазположение.
При идентична ранозрелост разликата от 5% води до увеличение количеството на използваните хранителни вещества или удължаване сроковете на хранене на животните на базата на силажна царевица.
УСТОЙЧИВОСТ КЪМ БОЛЕСТИ В СЛОЖНИ УСЛОВИЯ НА ОТГЛЕЖДАНЕ
Устойчивост на такива болести като хелминтоспориоза са особено важни за сложни региони. Това качество осигурява изразяване на характеристиката на сорта и постоянния добив.
Ustilago maydis, присъстващ в латентно състояние в почвата, не е непреодолим недостатък. Симптомите могат да са признак на различен стрес. Процентът на растенията с кухи стъбла е полезен критерий в условията на дефицит на вода, прибиране при ниска влажност на зърното, но носи риск от силни ветрове в края на цикъла. Данните се различават в зависимост от ранозрелостта на сорта. Тази характеристика не отменя отглеждането на царевица, тя трябва да отчита търсенето на компромис „сорт – добив“.
ДЕЙСТВИЯ СВЪРЗАНИ С ФУЗАРИУМ ПО КОЧАНИТЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЦАРЕВИЦА
Влиянието на климата разбира се остава доминиращ фактор. Въпреки видимите различия на сортовете в тяхната реакция към фузариум по кочаните, които водят до развитие на фузаротоксини на вегетиращите растения, задължително е въвеждането на този критерий в схемата на вземане на решения за управление на растениевъдството.
Максималните показатели съдържание на DON, зеараленон и фумонизин в хранителната продукция от сега нататък са нови условия за допускане на царевичното зърно до пазара.

Публикувана в Растениевъдство

Прясна, замразена или консервирана, сладката царевица винаги е актуална. Площта в ЕС засадена с този вид зеленчук е 70.000 ха. След намаляването на площта през 2010-та година на 48.000 ха, сега засадените площи отново са стабилизирани. В световен аспект ЕС е вторият по големина производител на сладка царевица след САЩ.

Според данните на Европейската конфедерация производство на царевица (CEPM), Унгария остава най-големият европейски производител. Поради благоприятните климатични условия там се отглеждат 34. 250 хектара сладка царевица. Това съответства на почти половината от общото европейско производство. Във Франция площта е 22.450 ха. Това са около 2000 ха по-малко от предходната година.

След това в класацията се нареждат Полша с 5.000 ха и Испания с 4.000 ха. В Италия се отглеждат 2.500 ха сладка царевица. В Германия царевицата все още е нишов продукт. Общата площ там е около 1.800 ха.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Растениевъдство

Според агрометеорологичната служба на Европейската комисия (MARS), реколтата от зърно и маслодайни семена на ЕС към момента е в добро състояние и се очаква по-висок добив от средния. Това се дължи основно на значително подобрените условия за отглеждане в повечето области. MARS изчислява средния добив на пшеница в ЕС-28 на 58 центнера на ха. Тази стойност е по-висока от предходния месец.

Предварителните данни за реколтата от царевица са още по-добри. Добивът в целия ЕС се очаква да нарасне с 71 центнера на ха. Средно това са 6% повече, отколкото през предходната година и 4% повече от дългосрочната средна стойност. Единствено добивът от ечемик е по-нисък с 46 центнера от хектар спрямо миналогодишния. Това е спад от 5% спрямо 2013.

Източник: http://www.topagrar.com/

Публикувана в Растениевъдство

На 5 май т. г. френското правителство най-накрая одобри закон за забрана на отглеждането на всички разновидности на генетично модифицирана царевица в страната. Франция е един от лидерите в отглеждането на този вид зърнени култури в Европейския съюз, като много жители на страната се противопоставят категорично на ГМО.
Френският Сенат одобри закон, забраняващ отглеждането на ГМ царевица, който е приет от долната камара на парламента миналия месец.
Според министъра на земеделието Стефан льо Фол , този документ ще предостави правното основание за пълна забрана на отглеждането на ГМО. Напомняме, че през март тази година Парламентът забрани сеитбата на царевица сорт Montesano MON810, устойчив на насекоми. Този сорт е единственият разрешен за отглеждане в ЕС.

Противопоставянето на на отглеждането на генно модифицирани култури на сегашното правителство на Франция, както и предишното, се дължи на продължаващите обществени протести.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта