Способност за разпознаване

Биолози откриха зачатъци на логическо мислене при обикновените оси

Обикновените оси или хартиени оси, обществени оси са монофилетическа (ст. грц. μόνος – „един“ и φυλή – „семеен клан“) група подсемейства от семейството истински оси Vespidae), представители на които използват за строителството на своите гнезда хартия, която правят сами, предъвкайки и намокряйки я с леплива слюнка от власинките на дървесината. Включват два от петте подсемейства на истинските оси (Vespidae): полистини (Polistinae) и веспини (Vespinae), като в последните са включени и стършелите (Vespa).
Обикновените хартиени оси, живеещи в гнезда от няколко десетки особи, могат да правят прости логически умозаключения и да ги използват при намиране на храна
„Ние не говорим, че осите се ползват с пълноценна дедукция, но е доста близко до това, че те използват същите логически взаимовръзки, които са им били известни, за откриването на още неизвестни за тях закономерности. Това свидетелства, че развитието на сложните форми на поведение не зависи от размера на мозъка, а от структурата на обществото“ – отбелязва Елизабет Тиббетс от университета на щата Мичиган в Анн-Арбор.
Осите отдавна се смятаха за по-примитивни и „индивидуалноподобни“ роднини на пчелите, но през последните години учените откриха зачатъци на умствени способности, като при по-напредналите насекоми.
За пример, в началото на този век Тиббетс и нейните колеги откриха, че хартиените оси могат да запомнят и различават лицата на своите събратя по гнездо и да ги различават от други, непознати за тях оси и предемети. В миналото, подобна способност се смяташе за изключителна способност на човека и по-висшите примати.
Обикновените хартиени оси разпознават своите „събратя“ по външността („лицето“). По-късно колегите на Елизабет доказали, че тези насекоми могат да променят характера на своите отношения с подчинените и и доминиращите особи в зависимост от „пазарната конюнктура“ и нивото на конкуренция между семействата от различни гнезда на техния вид. Тибетс се е замисляла за наличието на логическо мислене при обикновените хартиени оси още по време на експериментите за разпознаване на лица, защото учените са използвали не живи насекоми, а фотографии, с които те са отбелязвали опасните и безопасните коридори в техните осини гнезда.
Учените са установили, че връзката между заплахата и това кой е на снимката е била абсолютно неочаквана за насекомите – те са могли да разберат за нея само, ако са „мислили“ логически. След като са се заинтересували от този проблем, американските натуралисти са проанализирали последните научни публикации на тази тема, за да установят и други примери за подобно поведение.

Оказва се, че подобни опити са провеждани и върху пчели, но те като „колективни насекоми“ са показали,че са лишени от подобна способност. Това е подтикнало Елизабет Тиббетс и нейните колеги да осъществат собствена серия от експерименти от двата вида оси, които вече са вземали участие в техните опити при разпознаване на лица. Този път учените едновременно са усложнили и опростили задача за техните ципокрили подопечни. Те са променили лицата от абстрактен набор от цветовете на цветята, с които са отбелязвали безопасните и опасните коридори в гнездото на осите, като по тях е преминавал ток и той ги е „потупвал“. Съчетанието на тези обозначения постоянно се е променяло, а при някои случаи „безопасният“ цвят се е превръщал в сигнал за тревога или обратно.
„Аз бях напълно уверена в това, че осите, както и пчелите, няма да могат да открият тази логическа иерархия. В действителност това не е така – те схващаха тези скрити закономерности за около шест опита и се научиха да разбират при какви условия един или друг цвят е означавал безопасен или опасен проход“ – отбелязва Елизабет Тиббетс.
Учените предполагат, че подобни различия между пчелите и осите са свързани с това, че в кошера на последните съществува не една, а няколко „царици“, т.н. основателки на колонията. Всяка една от тях има своя собствена „свита“ от дъщери, чиито отношения в самото семейство и кошера като цяло, се управляват от сложна система на доминиране и подчиняване.
Подобна йерархическа организация на кошера, както предполагат изследователите на проучването, е била невъзможна, ако осите не притежаваха добра памет за лицето и способността към „логическо“ мислене. Всичко това ни дава повод да говорим, че способността абстрактно да мислим и да общуваме със себеподобни е могла да възникне при нашите предци не заради увеличаване размера на техният мозък, а заради това, че те са започнали да живеят в големи и добре устроени групи, заключава Тиббетс. (ПиК)

Прочетена 549 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта