Търговските вериги предлагат да обособят фермерски пазари с български производители на паркингите си. Около това предложение се обединиха Сдружението за модерна търговия и представителите на търговските вериги. Това стана по време на видеоконферентен разговор с министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, иницииран от Сдружението за модерна търговия. Частните оператори могат да поемат този крактосрочен ангажимент във всеки обект, където имат паркинг, като предоставят площ от него, на която родни производители да предлагат продукцията си. Срокът за осъществяване на тези пазари да бъде обвързан с извънредното положение в страната.

,,Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители и запазване на поминъка им“, заяви министър Танева. Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат. Десислава Танева коментира, че предложението на търговските вериги ще бъде включено в предложенията на МЗХГ и изпратено до браншовите организации в сектор „Земеделие“ за становище. По него ще бъде даден срок до петък, когато окончателно ще се оформи проектното предложение за подкрепа на местно производство.

 По искане на Сдружението за модерна търговия още днес бе създадена работна група между МЗХГ и търговските вериги. Нейн председател е директорът на дирекция „Политики по агрохранителната верига“.

Публикувана в Бизнес

Няма да отстъпим от искането си в търговските вериги да присъства българско местно производство. Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет по повод искането на Министерството на земеделието, храните в търговските обекти да се предлагат повече български стоки от местни (регионални производители). Тя бе категорична, че ще бъде въведено такова задължение въпреки отказа на веригите . „Няма абсолютно никакво вмешателство в досегашните им канали на доставки, логистика и разпространение. Това е минималното, което сме длъжни да направим като държава, за да съхраним поминъка на народа ни“, категорична бе министър Танева. Тя припомни, че МЗХГ води от доста дълго време опит за диалог с веригите по темата, но без резултат.

Десислава Танева припомни и някои от мерките, които държавата предприе в подкрепа на земеделските производители. „Осигурихме 30 млн. лв., от които 5 млн. лв. само за оранжерийно производство. По този начин ще подкрепим търговците в различни области на страната, които ще осъществят прекия достъп на потребителите до произведените в оранжериите пресни краставици, домати и пипер“, допълни още тя. Със средствата ще се компенсират част от разходите на търговските обекти за транспорт, логистика и реализация на свежи български зеленчуци, оранжерийно производство в търговската мрежа. Земеделският министър благодари на всички над 160 местни търговци в страната, които имат повече от два обекта в съответната област, и са проявили загриженост, интерес и отговорност към българското производство.

Десислава Танева обясни, че останалите 25 млн. лв. ще бъдат дадени на земеделските производители под формата на нисколихвени заеми с обезпечение само на обвързаната подкрепа, която вече е за следващата година в размер на 75 %. Бенефициентите на тази подкрепа са производителите на плодове и зеленчуци. Тя припомни, че е взето решение и за удължаване срока на договорите по инвестиционната помощ в сектор „Растениевъдство“ и „Животновъдство“, която беше пусната миналата година. С удължаването на срока й, бенефициентите ще могат да изпълнят инвестиции в растениевъдството за хладилници, а в животновъдството за мобилни мандри и кланични пунктове“, каза още тя.

Министър Танева допълни, че са взети всички необходими мерки до пазара да стигне българско прясно месо за Великденската трапеза на потребителите. По думите й, има достатъчно българско производство на агнешко месо, което да задоволи националното потребление. Тя съобщи още, че овцевъди ще могат да колят животните си във фермите и клиентите да имат достъп до тях. „Това е възможно за всички стопани, които имат съответните условия и тази дейност ще става по разписани указания от Българската агенция по безопасност на храните,  в присъствие на официален ветеринарен лекар“, допълни още тя. МЗХГ ще предостави на МВР списъци с фермите, които имат право да колят, за да могат клиентите да стигнат до тях безпрепятствено и да се снабдят с българско прясно агнешко месо. Десислава Танева благодари и на 64-те опериращи кланици в страната, на които държавата предостави подкрепа в размер на 7 лв. на агне, за да достигнат до българския производител на агнешко месо.

Министър Танева призова земеделските производители да бъдат активни в комуникацията си с Бюрата по труда по области и да заявят навреме необходимия персонал, който ще им е нужен за прибиране на реколтата. „Започваме с розобера следващия месец, и това ще ни е първото изпитание“, допълни още тя.

От своя страната министърът на труда и социалната политика Деница Сачева съобщи, че в момента всички земеделски производители могат да заявят свободни работни места. Тя поясни, че по места Бюрата по труда приоритетно ще насочват в следващите седмици безработни лица, които имат желание да работят в селското стопанство и ще ги информират за тази възможност. „Всички, които се включат в периода на извънредното положение и в рамките на 90 дни в цялата година, могат да получават едновременно, както своите обезщетения за безработица, така и възнаграждения за труда си в селското стопанство“, допълни още Сачева.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепя мерките, предложени от Министерство на земеделието, храните и горите, за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти.

В извънредното положение, в което се намира целият свят, е важно да подпомогнем българските производители на земеделска продукция и храни.

Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

В моментите на криза българското земеделие е този двигател на икономиката, който може да осигури не само изхранването на населението, но и предоставя работни места, приходи в държавния бюджет и стабилност в страната. Вярваме, че предлагането на повече българска продукция в търговските обекти ще подпомогне всички производители в сектор земеделие.

Публикувана в Бизнес

Министерство на земеделието, храните и горите предлага в търговските обекти да бъде излагана повече българска продукция на местни (регионални) производители в съответния обект. Регионалните производители са производители или организации на производители с място на осъществяване на дейност на територията на областта, в която се намира съответният търговски обект или до 200 км. от областния център.

Търговските обекти се задължават да обособят площи, в които да се предлагат само мляко и млечни продукти от българско сурово мляко; риба и рибни продукти; месо и месни продукти; ориз; брашно; хляб; яйца и яйчни продукти; масла и мазнини; мед; картофи и кореноплодни; зеленчуци – сурови (полски и оранжерийни), сготвени, консервирани, замразени, изсушени, ферментирали, зеленчукови сокове; плодове – пресни (полски и оранжерийни), замразени, изсушени, консервирани, под формата на нектари и плодови сокове, конфитюри, мармалади, желета и компоти; месни и месно-растителни консерви; готови за консумация храни в консервиран, замразен, концентриран или изсушен вид. Проектът на Постановление бе изпратен до всички заинтересовани страни за становище. Той е иницииран след комуникация между МЗХГ и Сдружението за модерна търговия, която имаше за цел да стимулира доброволно търговските вериги да подкрепят българското производство и българските производители. Разговорите не доведоха до никакви действия и разбиране от страна на частните операторите, което наложи настоящото предложение. С него не се въвеждат регулации в дейността на частните оператори, а само се задължават обектите да предлагат продукцията на местни български производители.

Позицията на Сдружението за модерна търговия, която бе разпространена в медиите, е манипулативна по отношение на заплахите за покачване на цените. В предложените текстове има само въвеждане на едно единствено задължение - площи за предлагане на продукцията на местното население. По никакъв начин обособяването на площи, специално определени за български продукти не би могло да бъде намеса в прилаганите модели на търговските вериги, още по-малко фактор за нарастване на цените на стоките.

Действията на Министерството са насочени в подкрепа на българското производство, на малките и местни производители запазване на поминъка им.

Голяма част от родната продукцията е насочена към ресторантьорството и хотелиерството, които заради пандемията в момента са затворени. Чрез "монополното" си положение на пазара в България, търговските вериги могат да помогнат за съхраняването на българските земеделски производители, а не да злоупотребяват с тяхната ниска организираност и недостатъчна логистична подготвеност.

Местната българска продукция е по-свежа, по-прясна и по-позната, тя е част от местния бит и култура. Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

МЗХГ следи ценовото равнище на основните хранителни стоки, и ако сметнем, че има необосновано повишаване на цените на българското производство, сме в правото си да предприемем съответните мерки.

Големите търговски вериги са против идеята на Министерство на земеделието в хранителните магазини да бъдат обособени места, където да се продават само български храни. Това заявяват те в позиция, изпратена от Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което влизат най-големите вериги. 

Според Сдружението за модерна търговия (СМТ) предвидените мерки ще забранят утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат „качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството“. Това пък може да доведе до повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество. 

Търговците добавят, че проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. „Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители“, смятат те. Веригите апелират Министерския съвет да не приема постановлението.

„Въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги“.

От Сдружението добавят, че тези промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България. 

Търговските вериги споделят мнението, че трябва да се помогне на производителите, но с тази мярка това няма да се постигне. Според тях проектът прави българските производители по-неконкурентоспособни и защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“. Според Сдружението за модерна търговия основната цел на държавата следва да е обезпечаване на населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.

Публикувана в Бизнес

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Четвъртък, 05 Март 2020 11:04

Вируси без корони

Всички чакаме коронавируса. Направо е някак обидно, че все още ни подминава. И докато медиите осъмват и заспиват с тази новина, едни други вируси – без корони, тихомълком щъкат из държавата.

Заради Африканската чума по свинете, Източнобалканската свиня е на път да изчезне. 60 нови случая на АЧС са констатирани при дивите свине. Но на кой му дреме. На този вирус отдавна му падна короната. Може да се превърне в новина, само ако заболяването удари поредния голям свинекомплекс.

Друг вирус от години дреме в земеделското министерство и в Държавен фонд земеделие. На човек му трябва специален навигатор, за да открие на интернет страницата на МЗХГ така чакания от всички Наръчник за кандидатстване за директни плащания за Кампания 2020. Ами че сложете го на видно място, фермерите нямат време да се ровят в интернет, мястото им е на полето, не пред компютъра.

От фонд „Земеделие“ се скъсаха да призовават земеделците да се регистрират в Системата за електронно управление, която ще ги улесни да подават своите заявления по директните плащания. Стопани обаче алармират, че от няколко дни опитват, но нищо не могат да направят. Пустият му вирус без корона – уж се славим с най-добрите IT специалисти, а един софтуер не можем да направим като хората! Затова е съвсем оправдано очакването и тази година кампанията по директните плащания да е с удължени срокове.

Един друг чиновнически вирус дреме в списъка на експертите, които влизат в Тематичната работна група и ще пишат националния стратегически план. От заповед на земеделския министър Десислава Танева става видно, че хората, които се ангажират с тази сложна задача са 85 на брой и още над 100 са посочени като резерва. Ако обаче човек се вгледа внимателно, трудно ще намери сред тях реални земеделци. Далновидно чиновническо представителство, нищо повече. Да не се учуди някой после в МЗХГ, че ще има недоволни от националния стратегически план. Политиките се пишат от експерти, но дали работят на терен знаят най-добре фермерите. Да се надяваме, че гласът им е бил чут на по-ранен етап – по време на дебатите.

Колкото и неясно време да се задава за българското земеделие, крайно време е българските стопани да спрат да мрънкат. Този вирус е най-упорит през годините, няма спор. Всички знаем коя е причината – субсидиите. Съберете най-после кураж, уважаеми земеделци, и правете нещата професионално. Извадете от сметката субсидиите, спрете да следите ставките, за да си натаманите стопанствата според най-високото подпомагане, мислете единствено за пазара. И тогава нещата сами ще се подредят. А успехът ще сложи невидима корона на вашия бизнес – ако съумявате да изхранвате семейството си, да ви излиза аритметиката когато теглите чертата в края на стопанската година. От мрънкането полза няма. Проучване, планиране, работа – това е простото решение.

Най-лошият вирус обаче е в нашите глави. Липса на общностно мислене – така се нарича. Докато не се научим, че да гледаш в паницата на другия не те прави по-богат, трудно ще станем успешни земеделци. Обречени сме да чакаме коронавируси и да сме със слепи очи за онези, невидимите – без корони. А те най-много тровят българското земеделие.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Всеки собственик e свободен да избира начина на управление на земеделските си земи, съобразно тяхното предназначение, се казва прес релийз, разпространен от МЗХГ. Може да я обработва лично или чрез предоставянето й под наем или аренда с договор. За тези обстоятелства собственикът е длъжен да подаде декларация, като може да го направи и електронно. В тази декларация собственикът на земеделска земя може изрично да отбележи, че не желае имотите му да се включват в масиви за уедрено ползване (така наречените едногодишни споразумения за уедрено ползване).

В България земеделската собственост е изключително разпокъсана, като средният размер е 5,5 дка на собственик и прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедравяне по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения, без промяна на правото на собственост. В тези споразумения участват всички земеделски производители със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Процентът на тези площи спрямо общата обработваема площ в годините намалява, както следва:

Обработваема площ

(дка)

"Бели петна"

(дка)

% на "белите петна" спрямо общата обработваема площ (дка)

Стопанска година 2018-2019

32 542 980

1 305 020

4,01

Стопанска година 2017-2018

32 505 190

1 410 770

4,34

Стопанска година 2016-2017

32 425 120

2 289 128

7,06

Стопанска година 2015-2016

32 218 530

1 983 440

6,16

Режимът на „белите петна“ - понятие „бели петна“ не съществува, както и няма имоти без собственици. Има обаче имоти, за които не се регистрира никакво действие по управлението им от страна на собственици или ползватели, т.е. това са изоставени имоти. В практиката тези имоти разговорно са добили популярност като „бели петна“.

Чрез споразумението за ползване се постигат следните цели:

1. Възпрепятства се неправомерното ползване на имоти, чиито собственици не се интересуват от тях поради различни причини – в чужбина са, неразбирателство между наследници, разходоемко управление заради малкия размер на площите, нямат възможност и др.

2. Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които желаят да се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи.

3. Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

4. Постигат се добри икономически резултати в земеделското производство, като същевременно се отчитат и пазят интересите на дребните собствениците.

Земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност.

С този режим са абсолютно гарантирани правата на собствениците на най-малки размер имоти, както и собствеността, опазването и съхранението на качеството на земеделските земи и получаването на пазарната рента за района.

От прилагането на тази процедура средно годишно 237 хиляди собственика на земеделска земя имат право ежегодно да получат доход от нея, без разходи за стопанисването и управлението й. Собствениците на т.нар. „бели петна“ могат да получат сумите от Общинските служби по земеделие, платени за ползването им. Необходимо е да подадат заявление и да се легитимират като собственик или наследник.

Публикувана в Бизнес

"Планираме през лятото да започнем разписването на мерките в рамките на координационното звено, а в края на годината националният стратегически план да бъде готов. Надявам се да начертаем заедно със земеделските стопани един добър стратегически план, който да доведе до по-добри резултати за земеделието и хранително- вкусовата промишленост". Това заяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева в рамките на информационен семинар в Разград, организиран със съдействието на Звеното за управление на Национална селска мрежа (НСМ).

„Призовавам земеделските производители да бъдат активни с предложения по новата ОСП и да имаме диалог, за да намерим правилни решения за развитието на едно конкурентно земеделие“, подчерта Кръстева пред над 200 земеделски производители. Създаден е специален email адрес - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. за предложение и коментари във връзка с новата ОСП.

Тя посочи, че селското стопанство е сред основните отрасли в икономиката на област Разград. През 2018 г. то формира близо 14% от Брутната добавена стойност от всички сектори на икономиката на областта, което я нарежда на второ място по този показател в рамките на Северен централен район, след Силистра.

„За периода 2014-2019 г. земеделските производители в областта са получили финансова подкрепа с европейски и национални средства в размер на 435,6 млн. лв., като 51 млн. лв. от тях са по инвестиционни мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)“, каза зам.-министър Вергиния Кръстева.

Мария Христова, координатор на Координационната група за Общата селскостопанска политика след 2020 г. (ОСП), сформирана към МЗХГ запозна  присъстващите земеделски стопани с хода на преговорния процес на ниво ЕС относно ОСП 2021-2027 и предложените от Европейската комисия преходни разпоредби за 2021 г.

„2021 г. ще бъде преходна за земеделските производители. 30 % от бюджета на бъдещата ПРСР ще бъде насочен за агроекология и климат, биологоично производство и хуманно отношение“, уточни Христова. Тя допълни, че се въвежда задължителен елемент държавите да въведат механизъм за управление на риска. „Първоначално за България предвиждаме да се покирва риска от градушки, а в последствие и други рискове. Водим преговори за запазване на националната преходна помощ и след 2021 г., както и за по-висок процент за обвързана подкрепа.“, заяви още Христова.

Експертите на МЗХГ разясниха новостите около приемите през 2020 година по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014- 2020), както за инвестиционните, така и за компенсаторните мерки.

Фермерите от областта бяха запознати и с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“, както и с възможностите за подкрепа за покриване на новите изисквания за биосигурност, които целевите приеми по следните подмерките на ПРСР 2014-2020 ще предоставят през 2020 г: подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 5.1 „Подкрепа за инвестиции в превантивни мерки“, 5.2 „Инвестиции за възстановяване на селскостопанския производствен потенциал“ и 6.3 „Стартова помощ за малки земеделски стопанства“.

От животновъдния сектор, в област Разград най-силно развити са птицевъдството и свиневъдството, като през 2018 г. тук се отглеждат близо 18% от общия брой птици в страната и над 6% от общия брой свине. В рамките на периода 2014-2018 г. се наблюдава съществено нарастване на броя на отглежданите пчелни семейства – с близо 51%, птици – с над 49% и свине – с 12%., стана ясно по време на срещата.

Източник: МЗХГ

Публикувана в Агроновини

От 11 февруари до 14 февруари 2020 г. включително, всички биологични оператори ще получат писмо за създаден профил от контролиращите ги лица в Електронния регистър на биологичното земеделие. Операторите периодично трябва да проверяват дали профилът им е създаден и завършен. Те ще имат срок до 10 дни от датата на създаване на профила, за да потвърдят информацията, вписана в регистъра. Целта е да проверят дали биологичните им обекти (площи, животни и пчелни семейства) са пълно и точно отразени. Ако открият неточности в данните трябва да поискат незабавно от своето контролиращо лице да ги отстрани. Навременното потвърждаване на създадените в Електронния регистър профили от операторите е условие за всички биологични фермери, които очакват плащане за Кампания 2019, и които се готвят за прием през 2020 г. по мярка 11“Билогично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. За това се договориха на среща ръководството на МЗХГ и на ДФ „Земеделие“ с представители на „Българска асоциация Биопродукти“. От страна на МЗХГ присъстваха зам. – министър Чавдар Маринов, директорът на дирекция „Биологично земеделие“ Слави Кралев и директорът на дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“ Георги Праматаров. От страна на ДФЗ – РА на срещата бяха изпълнителният директор Васил Грудев, неговият заместник Петя Славчева, директорът на дирекция „Директни плащания“ Станислав Главчев и експерти.

Целта на регистъра е да се отразят изискванията на регламентите на ЕС, като се създаде възможно най-пълна база данни за дейността на всички оператори, които извършват биологично производство. Чрез него се осъществяват и задължителните уведомления, които контролиращите лица трябва да правят към компетентния орган (министърът), компетентното звено (дирекция „Биологично производство“) и БАБХ. Информацията в регистъра се въвежда от контролиращите лица, с които операторът има сключен договор за контрол и сертификация. При въвеждане на информацията контролиращото лице създава в регистъра профил на оператора, който ще спазва правилата на био производството. Профилът включва личните данни на оператора, данни за биологичните обекти (площи, животни и пчелини) и наложени мерки. Регистърът е публичен на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.

Източник: ДФЗ

Публикувана в Агроновини

Класират се онези, които са заявили минимум 27,86 точки по критериите за подбор

Проектните предложения на кандидатите по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ са интегрирани от ИСУН в ИСАК (Интегрираната система за администриране и контрол) на ДФ „Земеделие“. ИСАК дава възможност да се анализира информацията за размера на поисканата от кандидатите финансова помощ и заявените точки по критериите за подбор.

Това е втори прием по подмярката, който премина при голям интерес от страна на земеделските стопани. В периода на кандидатстване бяха подадени 2 449 проектни предложения на стойност близо 72 млн. лв. (71 846 313 лв. или 36 735 000 евро), при разполагаем бюджет от 43 млн. лв. (22 млн. евро).

Бюджетът дава възможност за финансиране на 1 466 проектни предложения. Към настоящия момент данните показват, че в извадката на 100%-я наличен бюджет влизат тези, които са заявили минимум 27,86 точки по критериите за подбор.

Разплащателна агенция ще приключи предварителната оценка по критериите за подбор на проектните предложения от процедура № BG06RDNP001-6.007 до 10 февруари 2020 г. След това резултатите ще бъдат обявени на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта