Понеделник, 03 Юни 2013 11:13

Идеалният кръговрат

Как да постъпи един фермер, когато броят на кравите достигне 400, 500 и т.н.? Как да се издои тази истинска река от мляко? Изборът всъщност не е голям – намаляване на обема на стадото или построяване на нова ферма за преработка на млякото. Предлагаме ви терзанията и опита на английския фермер Анди Колинс, които са твърде показателни при решаването на една подобна ситуация.

Фермата на Анди Колинс се намира в Бристол, Англия. Там наскоро беше инсталирана 60-местна доилна инсталация тип Карусел. Цялото количество мляко се използва за производство на сирене.

 

Получава се почти перфектен кръговрат – от млякото се прави сирене, от сиренето – суроватка, от суроватката – храна за прасета, прасетата правят тор, торта подхранва тревата, тревата храни кравите, кравите правят мляко. Началото поставят двамата братя Авис през 1951 година, които обединяват усилията си и започват да произвеждат мляко и сирене във фермата си Лай Крос в Редхил, Бристрол.

Три поколения производството продължава, но то неизбежно се е променило заради увеличеното търсене на сирене и следователно на по-големите нужди от мляко.

Във фермата се произвеждат около 3 500 тона сирене годишно (приблизително 10 тона на ден) предимно под името на Лай Крос Фарм. Произвежда се и т.нар. „домашно“, с което се зареждат супермаркети и все повече се изнася в чужбина. Фабриката към стопанството произвежда предимно сирене „чедър“ и „двоен глостър“ и „червен лестър“.

Освен това тук се произвеждат органично мляко и органично сирене, които въпреки спада на търсене през последните години, остава важен сегмент от бизнеса. Днес 60 на сто от продукцията е от конвенционално мляко и 40% от органично.

Суроватката вече не се използва за храна на прасетата, а се разделя на протеини, лактоза и вода. Протеините се предлагат като хранителни добавки, лактозата – като добавка в храната на животни, а водата се рециклира.

Производството на сирене изисква мляко, и то много. Правилото е: за производството на 1 тон сирене се изисква 10 тона или 10 000 литра мляко. Следователно не са необходими големи математически познания, за да пресметнем, че за 3 500 тона сирене са необходими 35 милиона литра мляко. То се набавя от 27 местни производители, включително собствено млекопроизводително предприятие, което осигурява около 8 000 000 000 литра от 3 собствени ферми Хам Грийн, Бокс Буш и Регилбъри парк.

Хам Грийн е органична ферма и дом за 250 крави. Интересното е, че тази ферма е оборудвана с една от първите ротационни доилни инсталации на Alfa Laval инсталирана през 1975. Тя е с вътрешен кръг за   22 крави вътрешен кръг и е издоила над 7 милиона крави. Тази инсталация е заменена с 40/40 херингбоун(като рибена кост) с бърз изход. В близката ферма Бокс Буш стадото наброява 350 крави. Издояването става с помощта на инсталация 30/60 херингбоун.

Регилбъри парк е лицето на компанията. Там се отглеждат 500 крави и тяхното издояване става в 60-местен ротационен салон тип Карусел.

Управител на това 600-хектарово стопанство е Джони Авис. Той е и председател на компанията. „Освен 500 крави, във фермата отглеждаме 700 телета и 200 бика“ - споделя Авис. И добавя „от 600-те ха пасища 80 са заети от орлова папрат и дива растителност.“

Почвата на Регилбъри е тежка и има отличителен червен цвят заради високо съдържание на железен оксид. Това означава, че когато кравите пасат навън, те могат да придобият червеникъв отенък, който след няколко седмици изчезва.

„Определено нямаме проблеми със суша. Миналата година, както и много други фермери, се налови да приберем добитъка. Пасищата са твърде наводнени, за да могат да се пуснат животните в тях.

За презасяването Авис и привърженик на теорията за замяната на съществуващата трева с чимове. Обикновено това се преви през ранната есен.

„Имаме много добри резултати и смятам, че системата отговаря на изискванията ни за засаждане на нова трева. В същото време нямаме големи участъци за дълго незасадени. Земята е твърда и по нея могат да преминават тежки машини за насаждане през нея.

Най-новото попадение на фирмата е ротационната доилна инсталация, която се намира в сграда около 45 и е с дължина 100 метра. Сградата е светла и просторна. В нея освен доилната зала има помещение за събиране на животните, 200 бокса, помещения за отелване и здравен център животните. „Много по-различно е от началото, казва г-н Авис. Сега имаме салон 26/26, който замени стария 16/16 в рибена кост. С увеличаване на стадото увеличавахме и диаметъра като добавяхме по 5 места от всяка страна.

Въпреки това, когато стадото достигна 400 времето между сутрешното и вечерното доене намаля до едва 2-3 часа, които бяха запълнени с поправки и заварки на съоръженията.Б еше време за промяна, доенето не вървеше добре и отнемаше много време.

„Изборът беше между намаляване на размера на стадото или построяване на нова ферма и беше труден, имайки предвод ниските цени на млякото. Поне и фуражите бяха на достъпни цени, така че инвестицията в ново оборудване трябваше да се оправдае. Трябваше и да се вземе решение за размера на салона и съоръженията, които да монтираме.“

Джони Авис дълго избира между различните системи – рибена кост, карусел и различни роботизирани системи. Заради географското положение на фермата – отдалечеността и невъзможност сервизно обслужване последните отпаднали като възможност.

Накрая се спират на ротационната доилна инсталация, която Авис е убеден, че в дългосрочен план излиза по-изгодно.

Започва новия строеж в близост до фермата. Теренът, който е избран е в близост до откритите площи, където се отглеждат животните. След много планиране на боксове, отходна канализация, цистерни за мляко и доилни зали, новата сграда е завършена през пролетта на 2010.

Разположена е върху камениста почва. До сградата е изкопано „езеро“ за складиране на 13,5 милиона литра суроватка .

В момента в езерото се складира суроватка, която по-късно се използва за наторяване на тревните площи. Съоръженията са построени с опция за разширяване навън.

Отнема им около 7 седмици, за да построят сградата и да я оборудват. Инсталациите са много внимателно подбрани. Авис е твърдо убеден, че няма голям смисъл да се работи от вътрешната страна. „Ние не можем да наблюдаваме и контролираме животните, които слизат и се качват на платформата. Кравите трябва да се обръщат, което може да предизвика проблеми в и извън доилната зала.“

Самата платформа е наклонена, за да може да се почиства лесно и добре да се оттича водата, с която се мие. Доилната система е снабдена с апаратура за автоматично регистриране на издоеното мляко от всяка крава.

„Сградата с доилната зала е много добре обмислена и включва помещения с различно предназначение. Ефективността е обусловена и от добрия дизайн, в който вложихме много средства още преди да започнем работа“

Системата също така е с висока енергийна ефективност. След издояване млякото минава през тръба с водно охлаждане. Затоплената вода се запазва, докато млякото е охладено в голям резервоар. Също така се запазва топлината от помпите. Водата достига 50 градуса температура. Тя се използва за да затоплят офисите и да почистват съоръженията след като млякото се източи. В крайна сметка се използва по-малко ток за отглеждането на 500 крави, отколкото преди това за отглеждането на 300.

В момента двама оператори се грижат и обслужват около 300 крави за час. Това веднага повдига въпроса „Защо кравите не се доят по три пъти на ден?“. Авис обяснява, че продукцията е високомаслено мляко, което е подходящо за сирене. Ако животните се доят по трипъти ще се увеличи обема, но ще падне качеството.

Въпреки че обикновено малките стада са икономически по-изгодни, системата на Джони Авис работи. В последните години те създават още едно стадо от 300 крави Джърсей, които да се доят веднъж на ден. Така ще бъде уплътнявана работата на доилната система и тя ще бъде по-ефективно използвана.

Това разбира се също изисква допълнителна инвестиция, разширения реконструкция на покрива и т.н. Фермерите изненадващо научават, че преработката на метала излиза по-скъпо от набавяне на нов и те правят всичко с нови материали. За по-добра вентилация, нагънатите платна на покрива са повдигнати с 50 см на дървени поставки. Така влиза въздух между стената и покрива, без да влиза вода.

Имат и специална система за справяне с торта, с олуци за оттичане в резервоар.

Накратко: След 18 месеца използване на новите съоръжения, смятам че свършихме добра работа. Доилната инсталация отговаря на нашите нужди при производството на сирене. - твърди Авис, - Позволи ни да отделим повече време за мениджмънт и за нуждите на животните. Аз лично съм доволен от постигнатия резултат.“

 

Текст под снимките:

  1. Горе: Фермерите са заети при обслужването на животните от 60-местната доилна инсталация Dairymaster в Регилбъри Парк Фарм

в средата: Доилните апарати са свързани към автоматична система за почистване и дезинфекция

долу: След доене вимето задължително се почиства и дезинфекцира с йоден разтвор

  1. Водопроводната инсталация е направена така, че да се използва най-ефектимно при охлаждането на млякото
  2. Доилната зала и двора се мият старателно с маркучи
  3. Суроватката се сепарита, след като е била складирана в изкуствената лагуна
  4. Сиренето Алвис Брос престоява в складовете на фирмата 15 месеца при точно зададена температура и влажност
  5. Компютърът на дава информация за всички крави в карусела – жълтите им предстои доене, а червените вече се доят за втори път.

 

 

Публикувана в Животновъдство
Четвъртък, 30 Май 2013 14:16

Профилактика на мастита

Може ли да се намали заболеваемостта от мастит, като се използват през сухостойния период преди отелването антибиотици и препарати, които правят „тапа“ в каналчетата на вимето? За отговора на този въпрос в германска ферма беше направен съответния опит.

Д-р Ханс-Хенрих Целе,
Томас Зегер
Всяка пета крава се бракува предсрочно заради мастит. За профилактиката на това заболяване много важна роля играе старта: сухостойният период е период на възстановяване преди началото на новата лактация. В четвъртините на вимето започват да се синтезират глобулини, които са необходими за да може при телето да се изгради коластрационен имунитет. Така вимето става по-устойчиво на инфекции по време на сухостойния период. Но този период е и доста рисков по следните причини:
- спира изхвърлянето на бактерии заедно с млякото по време на доене (първоначално отделянето на мляко продължава);
- болестотворните микроорганизми във вимето не се проявяват и остават не открити;
- преносът на причинителите на болести в стадото става чрез скрита инфекция;
- изборът на хранителни вещества е ограничен
КАКВО СЕ ПОСТИГА СЪС „ЗАПЕЧАТВАНЕТО“
mast-2Пълното издояване с паралелно използване на антибиотици дава много добри резултати. Излекуването на четвъртинките, поразени от субклиничен мастит, предотвратява повторното развитие на инфекцията в началото на сухостойния период. Проблемът при този метод е, че устойчивите на съответния антибиотик бактерии могат да провокират развитието на болестта в края на сухостойния период.
За да се защити вимето от проникването на болестотворни микроорганизми, се използват външни препарати, които образуват защитен филм. За съжалание, тук се налага многократно третиране, а седмица след първата обработка много от циките остават незащитени. Алтернативен метод е комбинацията между „антибиотична терапия“ и използването на препарати, които образуват тапа в цицковите канали (интрацистернално вкарване). Подобен препарат, произвеждан от Pfizer беше използван във фермата на Agrar-Gesellschft “Boerde” (Саксония-Ангалт).
ЗА ЕКСПЕРИМЕНТА
mast-3Стадото във фермата се състои от 320 животни от породата Холщайн-Фризийски. Кравите се гледат свободно, доилната зала е 2х14 с частично автоматизиране на доенето. В началото на опита положението с мастита в стадото е било доста сериозно: имало случаи и на остър и на субклиничен мастит, а наред със болестотворните организми, които го предизвиквал са открити и микоплазми и дрожди. По това време средната продуктивност в стадото била 9170 кг мляко годишно, със съдържание на соматични клетки – 446 хил. в милилитър мляко. За реализирането на опита стадото било разделено на две групи с близки физиологични параметри (поредност на лактацията, ден от лактационния период, скорост на млекоотделяне, дневен млеконадой и т.н.). седмица преди началото на експеримента са взети проби от млякото, на което са направени цитобактериологични изследвания за наличие на микроорганизми. Опитната група по време на сухостойния период приема антибиотици и препарати, образуващи в цицковите канали „тапа“ (53 крави). Контролната група получавала само антибиотици (54 животни).
ПО-МАЛКО МИКРООРГАНИЗМИ – ПО-МАЛКО СОМАТИЧНИ КЛЕТКИ
Защитното действие на препарата, който се въвежда интрацистернално и образува в цицките „тапа“, се изразявало в чувствителното намаляване на случаите на клиничен мастит през първите 60 дни от лактацията (фиг. 1). Освен това в опитната група заболяването преминавало в доста по-лека форма и по-бързо се преодолявало. Използването на препарата оказало влияние и на нивото на заболеваемост: в контролната група след отелването били открити 11 случая на нови инфекции (9 случая на Streptococcus uberis, 1 – Mycoplasma, 1 – дрожди), в опитната група имало само 4 случая (по 2 – S. uberis и E. coli). Освен това комбинирането на препаратите се отрази положително на количеството на соматичните клетки в индивидуалните проби от млякото: едва месец след отелването соматичните клетки в млякото на животните от опитната група били 261 хил./мл., докато при контролната група те били 307 хил./мл. (фиг. 2). Вкрая на експеримента се е увеличила и средната продуктивност на стадото – до 9575 кг. Годишно при 230 хил. соматични клетки на милилитър.
mast-4Резултатите били толкова убедителни, че „комбинирания старт“ започнал да се прилага в цялото стадо. След година и половина годишният млеконадой достигнал до 9711 кг на фона на още по-ниското съдържание на соматични клетки (210 хил./мл).
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Опитът през сухостойния период показва много добри резултати от комбинираното използване на антибиотици и препарати, които образуват „тапа“ в каналчетата на вимето. До старта на лактационния период и преди отелването вимето е защитено от инфекции. В млякото на животните от опитната група има значително по-малко соматични клетки, а броят на регистрираните случаи на мастит в опитната група намалява до 63,6 на сто. Заболеваемостта от клиничен мастит намалява наполовина. Кравите много добре понесли интрацистерналното внасяне на препарата. Образувалата се „тапа“ безпроблемно изпадала при издояването след отелването.

Публикувана в Животновъдство

Ноу-хау за кравите
Миналото лято Съюзът на животновъдите в Монтана (Montana Farmers Union) получи субсидия за „обучение на кравите да се хранят с плевелна растителност“. Пилотната програма на Службата за контрол на националните ресурси (NRCS), основана за изследванията на учените от Научно-изследователските института на Монтана и Колорадо (САЩ), имаше огромен успех сред фермерите във всички щати.
Много от животновъдите, които са взимали участие в изследванията, действително са били поразени от резултатите. Кравите с охота се хранели с магарешки трън на ранните му етапи на вегетация като драстично намалили разпространението им, тъй като растението нямало възможност да образува семена и да се размножи. Числеността на плевелите била съкратена в рекордно кратки срокове.
През пролетта, за радост на фермерите, кравите продължили да се хранят така, както ги били приучили през миналата година.
“Веднага щом се показаха младите филизи на плевелите, - споделя своите впечатления Крис Кристинс, - кравите започнаха да ги ядат. И което е още по-хубаво, те научиха и своите телета да се хранят с плевели. Телетата се учат като гледат майките си и не може нещо което кравата го яде с охота да не е вкусно.”
Как да направим бодилите желано лакомство?
В основата на тренировъчната програма стои много прост принцип – животните се приучават към нов вкус и консистенция на храната. Първоначално към порциона се добавя люцерна, зърно и соев шрот. На по-късен етап започват да редуват хранителните смеси така, че храненето да е хем традиционно, така и съвършено нетипично. Когато животните привикнат, че храната може да е разнообразна и не трябва да се хранят само с едно и също, към порциона започваме да добавяме и плевели. Времето за подобно привикване е около седмица.
На практика нещата се оказали не така прости. В началото участниците в експеримента решили да приучават към новото хранене цялото стадо едновременно (около 70 животни), като разхвърляли новата храна по пасищата. Тази методика се оказала не особено ефективна.
При вторият опит било решено да се обучава стадо от 15 животни, като в специални хранилки били поставяни храната и смеските от различните растения.
Методика
на обучението
През първия ден на животните давали накълцана люцерна, за да могат животните да свикнат с новата текстура на храната. На първият етап на експеримента размерът на гранулите бил познат за кравите, но вкусът им бил непознат.
Крис Кристинс, участник в програмата, споделя своите наблюдения:
„След като поставехме в хранилките парчета захарно цвекло, кравите приближиха, внимателно ги огледаха и си тръгнаха. Но когато ние спряхме да им обръщаме внимание и да ги следим, кравите се върнаха и изядоха всичко. Все пак явно им хареса.“ - разсъждава Крис.
Същата вечер дали на кравите соев шрот – храна, която за тях било нова както като вкус, така и като текстура.
На четвъртият ден фермерите искали да дадат на животните пшенични трици, но тъй като не успели да намерят, решили да ги заменят с парченца от различни храни, така че да продължат да ги приучават към нови вкусове. Вечерта дали на животните сено, което, според учените, би трябвало да провокира продължително преживяне на животните след храненето с новия вид растения.
На петия ден въвели в порциона плевелите, които били смесени със сеното. За подобряването на вкусовите качества храната била напръскана с разтвор от меласа. Животните много харесали новата храна и изяли всичко без остатък. Вечерта било взето решение да се дадат на кравите плевели, без каквито и да било добавки.
„Беше много забавно да наблюдаваш животните, споделя фермера. - Още щом разбраха кравите, че се приготвяме да ги храним, те се оживиха, тръгнаха да ни посрещнат, онези, които стояха по-високо в йерархията, се стараеха да бъдат по-напред. Годината беше влажна. Ето защо плевелите израстнаха високи и месести. Някои израстнаха повече от половин метър.“
Помня, че една от кравите издърпа едно такова стъбло от хранилката и много дълго и замислено го преживяше. То се премяташе ту от едната, ту в другата страна в устата и постепенно намаляваше ръзмера си. Съдейки по всичко кравата беше на седмото небе от щастие – разказва фермера.
Резултати от опита
След като обучаваната група била достатъчно тренирана, фермерите ги пуснали да пасат, заедно с останалото стадо, за да обучат и другите крави да пасат плевелите.
След 10 дни, когато фермерите се върнали, за да видят как върви екперимента, те почти не открили бодил в полето, където се хранело стадото. Кравите първо изяждали листата, след това се прехвърляли на съцветията и накрая отскубвали цялото растение, като при това не давали възможност да се образуват и развият семената.
След като унищожили магарешкия трън, животните се прехвърлили върху други бодили. Очевидно плевелите дотолкова се харесали на кравите, че когато свършила обичайната храна, те се прехвърлили на други видове плевели. Постепенно и кравите, които не участвали в експерименталната група, също започнали да проявяват интерес към плевелната растителност.
Интересното е, че на следващата година, когато „дресираните“ крави имали вече телета, то малките започнали да се хранят с плевели още от самото начало – не е било необходимо да бъдат приучавани. Просто малките копират поведението на своите майки.
Фермерите са изключително доволни от резултатите. Кравите могат да бъдат използвани като биологично средство в борбата с плевелната растителност - „високоспециализиран хербицид“. Да купуват скъпоструващите хербициди за пасбищата за фермерите е абсолютно неизгодно. Ако кравите бъдат приучени да се хранят с плевелите, то икономиията за стопаните е двойна.
Важното е да не се увличаме
Разбира се при изборът на плевели, с които ще храним животните трябва да се подхожда внимателно. Растенията, участващи в експеримента са избирани много внимателно. Те трябва да са абсолютно безвредни за кравите.
При захранването на животните фермерите са използвали бодили, богати на бълтъчини. В опитите учените от Службата за контрол на националните ресурси (NRCS), предлагали на кравите и листна млечка, която съдържа голямо количество белтъчини.
За онези фермери, на които им харесва идеята кравите да бъдат естествена бариера за развитието на плевелите, трябва да споменем за опасностите, които „дебнат“. Някои от плевелите съдържат отровни вещества и могат да окажат влияние върху вкуса и качеството на млякото. В най-лошият случай тези бурени даже могат да отровят животните. Задължително проверявайте плевелите, с които храните стадото си.
Примерна схема за преминаването на кравите към „нетипично хранене“:
1 ден: ситно нарязана люцерна;
2 ден: сутрин – трици или сено, смесени с меласа, вечер – натрошен ечемик;
3 ден: сутрин - нарязано захарно цвекло, вечер – соев шрот;
4 ден: сутрин – трици, вечер – сено;
5 ден: сутрин – сено с меласа, примесени с плевели, вечер – плевели.
В момента изследванията продължават и окончателните резултати ще бъдат изнесени на официалната страница на сайта Montana Farmers Union
Източник:

Публикувана в Животновъдство

Те са собственост на Йоханес Лоубстер. „Харесвам големите крави и холандската селекция. Те дават повече мляко и имат капацитет за по-висока продуктивност“ - казва Йоханес.

cow4Първостепенна задача на млечната индустрия в ЮАР е създаването на големи стада и интензивно управление на фермите. За да оцелеят в настоящия икономически климат, фермерите трябва се стремят към по-висока продуктивност и да подобряват усвояването на храната. Създаването на породи, които живеят в горещия южноафрикански климат, съчетано с висока продуктивност, е предизвикателство. Това се постига чрез правилния избор на животните за разплод и внимателното управление на стадото, като се цели да се минимизира стресът, предизвикан от горещините.
Приема се, че едрите животни от породата Холщайн не са подходящи, тъй като не могат да се приспособят към климата в Африка. По-дребната порода Джерсей се приема като единственото решение за проблемът, свързан с горещините. Съществуват доказателства, че въпреки добрата работа на стопанина, той не може да достигне генетичния потенциал на животните, независимо дали е горещо или не.
ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ
Йоханес Лобстър несъмнено е един от най-големите млекопроизводители в страната. Неговата ферма Уегенгунд се намира на 40 км.  северно от Кейптаун. Фермата е семейна. В нейното управление вземат участие и четиримата братя на Йоханес. Шестте поколения стопанисват своята ферма със стада от крави Холстейн, регистрирали са своя марка за мляко и млечни продукти Fair Cape, които продават директно на местния пазар Woolworths.
Йоханес отглежда 1500 крави. Фермата се състои от 4 огромни обора с помещения за свободно хранене. Това прави невъзможно стопанството да бъде класифицирано като ферма със свободен начин на отглеждане. Част от стратегията на Лобстър е животните да живеят в съответствие със своите нужди. Това включва удобни легла в зоните за почивка, вентилатори и водни спрейове, за да се охлаждат животните. Кравите се доят 3 пъти дневно – в 3,30 ч., в 10,30 ч. и 17,30 часа. Продуктивната група не е разделена физически, но електронната система за управление много точно успява да раздели животните в три групи: високопродуктивни (над 50 л. мляко на ден), среднопродуктивни (40-50 л. мляко дневно) и нископродуктивна група (30-40 литра). Кравите, които дават по-малко от 30 литра мляко са пресушавани като не им се дават концентрати по време на доенето.
ЦЕЛ И СТРАТЕГИЯ НА РАЗВЪЖДАНЕТО
„Аз харесвам големите крави и холандската генетика. Те са доказали своите качества в това стадо – животните са дълголетни и с висок потенциал. Те дават повече мляко и имат голям капацитет за продукция“ – казва Йоханес. Той е убеден, че използването на холандската селекция прави чудеса. „Тя работи в тази ферма. Отглежданите животни са едри и се представят отлично в рамките на нашата система“. Целта на развъдната дейност е да се създадат добре балансирани крави, които имат дълъг живот, да са структурирани и високодобивни.
В стадото се използват бици от Канада, САЩ, а също така и от ЮАР, но Йоханес се възхищава от холандската селекция. „През последните 20 години в стадото си използваме предимно холандската бици и напредъкът е налице. Едно от основните предимства на холандската развъдна програма е, че тя отговаря на очакванията и изпълнява обещанията си. Когато развъдните стойности бележат някаква тенденция, можеш да бъдеш сигурен, че резултатът ще е предсказуем. Надеждността на холандската генетика е просто изключителна! “ Според Йоханес най-големото преимущество на холандските бици е, че благодарение на тях се е удължила средната продължителност на живот на стадото. „Положителните резултати не са единични, а комплексни – като се започне от доброто състояние на краката и копитата, здравето на вимето, нисък брой соматични клетки в млякото, висок млеконадой и потенциал.“
cow3През миналата година една „почти перфектна“ крава показа какво може да се постигне. Делта, дъщеря на Олимпик 6322, дала 107,8 л мляко в пика  на своя четвърти лактационен период. И това не е случаен резултат, след като по време на третата си лактация тя даде 20 441 л. мляко за 413 дневен млеконадой. До 280-ия ден на четвъртата си лактация Делта Олимпик е дала 21 080 литра мляко. Нейната полусестра от същия баща достигна до 96,5 л. мляко в  пика на третия си лактационен период. „Имам чудесни резултати от холандските бикове, като например Уин 359. Неговите дъщери често достигат до 80 л. мляко на ден.“ Представителят на CRV Xseed за Южна Африка Луиза Холкот споделя, че в стадото на Лобстър се използват както по-възрастни бици като Гранд прикс, Делта Олимпик, Уин 359, така и по-млади, като Биг Уинър, Делта Парамонт, които са широко използвани през последните 2 години. „Всички тези животни са пресечки от основната кръвна линия в породата. Използвайки ги ние съхраняваме генофонда.“ - казва Луиза.
ИНДИВИДУАЛНО ХРАНЕНЕ
Храненето е организирано така, че да даде възможност на животните да достигнат своя генетичен потенциал. Кравите са хранени с висококачествени смески, имат свободен достъп до храната, благодарение на системата за идентификация на животните и управление на стадото. Така всяка крава получава индивидуална дажба, която е съобразена с нейното моментно състояние – периода на лактация, ниво на продуктивност и пр. Основните съставки на дажбите включват соев концентрат, високопротеинов концентрат, царевично брашно и рибно брашно.

Публикувана в Животновъдство
Помощта се определя въз основа на броя на кравите и юниците, които реално се отглеждат в стопанството и са заявени за подпомагане. Ако земеделският стопанин е кандидатствал по НДЖ 1 с брой говеда и иска да заяви всички или част от тях и по тази схема е необходимо да знае, че допустими са само реално отглеждани към момента животни и регистрирани в системата на НВМС със съответния идентификатор.
 
ВАЖНО:
Преди да подадат Заявления за входяща регистрация и Заявление за подпомагане по схемите за подпомагане на животните, кандидатите за подпомагане трябва да актуализират данните за броя на отглежданите от тях животни с ушна марка и вида порода в регионалните структури на НВМС, независимо по коя схема кандидатстват!
Детайли по схемата
Бенефициенти 
Право на подпомагане по НДК има земеделски стопанин, който:
- не притежава индивидуална млечна квота;
- отглежда най-малко 5 или повече крави и/или юници по схемата за крави с бозаещи телета, които са регистрирани в Системата за идентификация на животните в НВМС.
 
Специфични изисквания на схемата 
1. Подпомагането се изплаща, когато земеделският стопанин продължава да отглеждат кравите и/или юниците в срок най-малко до 30 ноември на годината на кандидатстване и в рамките на този период не са притежавали индивидуална млечна квота.
2. Ако Разплащателната агенция установи, че стопанинът има индивидуална млечна квота, плащането по схемата ще бъде отказано. Липсата на индивидуална квота се доказва с подаване на декларация, която е част от общото заявление за подпомагане;
3. Преди подаване на заявлението за регистрация е необходимо данните за животновъдни обекти и за отглежданите в тях животни да бъдат актуализирани в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти;
4. При попълване на общото заявление за подпомагане, земеделският стопанин трябва да отбележи в таблицата за отглежданите животни за кое конкретно животно кандидатства по тази схема;
5. Стопанинът може да замени заявените крави и/или юници с други, при условие че заяви писмено за извършената замяна и за събитието, което я е наложило в срок до 3 работни дни за регистриране в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти и в срок до 7 работни дни до съответната Областна разплащателна дирекция на ДФ „Земеделие”. Замените в заявените животни се извършват с подаване на заявление за регистрация, с отбелязано поле „редакция на парцели/схеми/животни”;
 
 
Срок за подаване на заявления 
Всички земеделски стопани, които желаят да кандидатстват за подпомагане по Системата за единно плащане на площ (СЕПП) и схемите за национални доплащания през 2010 г. трябва да подадат заявленията си в срок:
От 1 март до 15 май – без санкция
От 15 май до 9 юни – със санкция от 1% за всеки просрочен ден 
 
Често задавани въпроси 
На какъв принцип се прави подбора и одобрението?
 
След приключване на кампанията по прием и регистрация на заявления, се изработва модел на риск-анализ. На базата на риск-анализа се избират определен брой заявления (% от всички подадени заявления за кампанията) за Проверка на място, които се изпращат на Отдел „Технически инспекторат”. Процентът заявления, определен за проверка на място е различен за всяка година, на база мониторинг и анализ на резултатите, получени след проверки на място от минали години и наложени санкции.
 
Какво включват проверките за допустимост?
 
Проверките за допустимост включват всички видове проверки за избираемост на кандидата и неговото стопанство. Те включват кръстосаните проверки, които се извършват автоматично от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), както и вътрешни проверки в отделното заявление. Има грешки, които не позволяват продължаване на администрирането на заявлението и грешки, които водят само до санкции. Системата проверява всички подадени заявления за плащане. 
 
Каква е процедурата при т.нар. „двойно заявени площи”?
 
В случай че в подаденото заявление има площи, които са регистрирани и в друго/и заявление/я, се пристъпва към решаване на застъпванията или така наречените „Двойно заявени” площи. За всяко заявление със застъпване, ИСАК генерира уведомително писмо, което се изпраща с обратна разписка до засегнатите кандидати. В рамките на 10 работни дни от получаването на писмото, заинтересования земеделски стопанин трябва да се яви в съответната ОРА за разрешаване на конфликта или да изпрати обяснително писмо в същия срок, ако не може да се яви лично. Попълва се „Декларация за изясняване на принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин”. Ако даден земеделски стопанин не се яви в ОРА или не изпрати обяснително писмо в определения срок, се приема, че той се отказва от застъпените площи и идентификацията им се дължи на негова грешка. Служителите на Разплащателна агенция разрешават спора на база на предоставените документи, доказващи правото на ползване на описаните двойно заявени площи.
 
Каква е процедурата при т.нар. „над-декларирани площи”?
 
При наличие на над-декларирани площи (т.е площи, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане), на земеделския стопанин се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствал за субсидия. Тези санкции се разделят на няколко групи, спрямо това каква част от декларираната земя е допустима за субсидия. Според разпоредбите на регламентите, санкциите поради над-деклариране са четири вида в зависимост от процентната разлика на над-декларираните площи спрямо допустимите за изчисление площ, както следва:
- Ако разликата е до 3% - субсидията се изплаща на база на допустимата за изчисления площ – допълнителни санкции няма; 
- Ако разликата е над 3%, но до 20% или над 2 ха. - площта, която трябва да се санкционира се определя на база на над-декларираната площ, която се умножава по две преди да се извади от допустимата за изчисления площ. Така се получава крайната площ, за която се изчислява субсидията; 
- Ако разликата е над 20%, но до 50% - не се изплаща субсидия за схемата и/или мярката – санкционира се цялата допустима за изчисляване площ; 
- Ако разликата е над 50% - не се изплаща субсидия за схемата и/или мярката – санкционира се цялата допустима за изчисляване площ – и освен това се налага санкция и за бъдещ период. 
Публикувана в Животновъдство

Крави, овце и друг едър рогат добитък, както и трактори, ще се съберат около 12 часа пред парламента в подкрепа на Бойко Борисов и неговия кабинет. Това потвърди председателят на Националната асоциация на животновъдите Бойко Синапов.

Зърнопроизводителите се разграничиха от протеста на своите колеги и заявиха, че няма да изкарат хора и техника по столичните булеварди. Животновъдите през тази и миналата година бяха едни от най-субсидираните в сектор земеделие. Само за миналата година повече от 140 милиона лева бяха преведени по сметките на животновъдите в подкрепа на сектора.

Публикувана в Новини на часа

Скорошно проучване показа, че повечето производители на млечни продукти не успяват да задоволят нуждите на кравите си от тези вещества

Що се отнася до минералите, недостатъчното снабдяване с тях може да бъде от първостепенна важност, но прехранването може да бъде дори по-вредно – не само за здравето на кравата, но също и за вашия джоб.
Финансираното от ДейриКо проучване в 50 ферми установи, че на повечето животни е даван един минерал в излишък за сметка на останалите минерали, от които им било давано недостатъчно количество.
Медта била от основните минерали, които кравите получавали в излишък, като в 31 ферми количеството било над препоръчителния максимум от 20 мг/кг. Притеснително е, че четирима от фермерите давали на кравите си два пъти повече от нужното количество мед.
Като коментар на резултатите от тези проучвания професор Лиам Синкклар от Университета Харър Адамс, който е провел изследването, дава отговор на някои ключови въпроси за това как да снабдим животните си с оптималното количество минерали.
Какво количество минерали има във фуража ми?
Минералният анализ на фуража е сравнително евтин и може да предостави ценна информация за това какви добавки са нужни. Това може да се използва, за да дадем на животните си правилните количества минерали, може да покаже излишък от даден минерал като желязо или молибден, който би възпрепятствал абсорбацията на други минерали.
Кои са основните минерали, които трябва да даваме на кравите си?
Минералите са от изключителна значение за производителността, плодовитостта, здравето и общото благосъстояние на всички животни. Те са ключов компонент на всички диети. Проблеми настъпват както, когато приеманите минерали са недостатъчни, така и когато те са в излишък. Точно затова е важно да знаете каква е дневната доза от всички минерали, която се приема от животните, както и какви минерали съдържат отделните компоненти на храненето, включително фуража, концентратите, водата, а също така и допълнителните източници на свободнодостъпни минерали като булоси, блокчета за лизане и др.
Как се определя какъв е минералният статус на моите крави?
За отделните минерали това е различно. За някои кръвната проба може да бъде добър индикатор, но количеството на други в кръвта не се различава значително, освен ако храненето не е пренаситено от тези вещества или те не са прекалено малко. В случая на медта кръвната проба може да покаже дали животното изпитва недостиг от нея, но чернодробната биопсия или анализът на концентрацията на мед в черните дробове на бракуваните крави по-ясно показва дали животното е приемало мед в излишък. Анализът на фуража и на храненето също е добро и относително евтино начало.
Какви са страничните ефекти от недостига на минерали или от минералната токсичност?
Страничните ефекти също са различни за различните минерали и е трудно да се определят без вземането на кръвна или тъканна проба. Излишъкът от калций по време на сухостойния период може да доведе до по-голяма честота на родилната треска. Симптомите на недостиг на мед пък включват изсветляване на козината, особено около очите, загуба на тегло, общо неразположение, намаляване на количеството мляко и проблеми с плодовитостта. Намаляването на приема на храна и забавеният растеж са симптоми за недостиг на цинк. Ако смятате, че вашите животни изпитват недостиг от някои минерали, то тогава е добре да се консултирате с вашия ветеринарен лекар или диетолог, който може да ви посъветва как е най-добре да постъпите.
Когато избирате хранителна добавка, кои са основните върпроси, от които трябва да се интересувате?
Един от най-важните въпроси е този в какви дози трябва да се прима правилната добавка, тъй като сега има явни доказателства, че много захранвани през зимата животни са получавали прекалено много минерали, докато други животни остават недохранени.
Също така трябва да имаме предвид начина на прием. Например, свободнодостъпните минерали се консумират в различно количество от животните – някои от тях не приемат достатъчно, докато други прекаляват. За животни, които пасат, най-сигурните методи да се гарантира, че са добре снабдени с минерали, са болусът и инжекциите. При животните, които получават смесени дажби или концентрати, трябва да се уверите, че всяко животно получава правилното количество минерали в обора.
Поръсването на фуража с минерали може да бъде ефективно, но само ако всички животни се хранят едновременно. Също така има и доказателства,че някои биологично комплексирани (или хелатени) минерали могат да бъдат по- достъпни за животното от неорганичните източници, но това е различно при различните продукти и може да бъде определено срещу заплащане.
Aly Balsom

Публикувана в Животновъдство
Страница 13 от 13

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта