Няма съмнение, че в ситуация на извънредно положение се изисква гъвкаво мислене. От години у нас като мантра се повтаря азбучната истина, че всяко производство трябва да е ориентирано към пазара. Коронавирусът може би ще принуди българските производители да тръгнат в тази посока.

Лошата опция е да надделее байганьовският манталитет и всеки да тръгне да прави бързи пари на гърба на кризата. Спекулата в цените засега се наблюдава само в малките магазинчета, големите търговски вериги се държат повече от прилично. В социалните мрежи пък онлайн търговията вече се вихри с пълна пара. Знае ли се обаче кой и какво продава?

Ако в търговските вериги и в магазинната мрежа настъпи дефицит на определени стоки – поради затруднени доставки, логично е те да потърсят вътрешно производство, за да попълнят липсите. Едва ли обаче ще бъде направен компромис в правилата и в стандартите. В този смисъл кризата наистина е шанс за родните производители. Въпросът е да могат да отговорят на изискванията.

Тук е моментът и за единно действие, за кооперативно мислене. Ако си малък производител, сега е времето да се срещнеш с по-големия от теб, който е наясно с целия път до търговската верига /сортиране, заготовка, пакетиране/, но изпитва недостиг на суровина или свежа стока. Малките не могат без големите, както и големите не могат без малките. Може би коронавирусът ще ни убеди, че това не е изречение, изпразнено от съдържание.

Земеделското министерство се подчинява на указанията на националния кризисен щаб. Анализатори обаче смятат, че за аграрния сектор е добре да бъдат изработени специални правила – за да се гарантира, че няма да настъпи продоволствена криза. Това означава доставките на семена, торове и препарати да се пропускат с приоритет през границите, за да няма дефицит. Още повече, че изобщо не е ясно колко дълго ще продължи коронавирусната пандемия. Засега като че ли краят й не се вижда.

Специални указания вече са изработени по отношение на различните аграрни сектори – те са свързани със спазването на ограниченията и противоепидемичните мерки, за да се възпрепятства разпространението на коронавирусната зараза.

Какво обаче се случва, ако някой от работниците се окаже с положителна проба за COVID-19? Това ще затвори ли за работен режим цялата ферма? Мнозина производители с основание си задават този въпрос и нямат ясен отговор.

Основателни са притесненията в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Биологично производство“ – там се изисква голям брой работна ръка, транспортирането се превръща в проблем, рискът от разпространение на заразата с COVID-19 е голям, дори и да се взимат предпазни мерки. Това неминуемо ще отвори повече харчове на производителите – за да спазват наложените ограничения и санитарни изисквания. В тази посока също е добре да има специални указания към стопаните.

В подобна ситуация са и животновъдите. Ако ограниченията останат и за Великденските празници, логично е да се очаква свиване на потреблението. Не се знае дали ще останат непродадени агнета и какъв ще е техният брой. Засега не се наблюдава внос на животни от Румъния и Северна Македония, но до две седмици ситуацията може да се промени. Тук държавата също може да предприеме мерки.

Да се харчат пари за кампании за промотиране на българското е излишно. По-важно е да се осигурят работещи пазарни механизми в условията на извънредно положение. Видно е, че т. нар. зелени европейски коридори не са безпроблемни. Това може да наложи преструктуриране на вътрешния пазар. Той сам ще се отвори за гъвкаво мислещите и за онези, които произвеждат качествено.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Търсенето на пшеница ще расте, казва зърнопроизводителят от Плевенско

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Милев, очаквате ли срив на пазара на земеделска техника – заради коронавирусната пандемия?

- Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Сегашната ситуация няма да повлияе. Заради един вирус няма да се върнем към мотиката. Ако нямаш адекватни машини, днес не можеш да работиш. Щом субсидиите се изплащат регулярно, пазарът върви, ние сме на полето – какъв е проблемът. Дори като земеделци сме облагодетелствани спрямо други сектори, които са в доста затруднено положение – ресторантьорският бизнес, транспортът, различни услуги.

- Затрудняват ли ви наложените ограничения?

- Не, спазваме наложените изисквания, хората работят на нужното отстояние един от друг, ограничили сме максимално контактите между работниците, оборудвали сме ги със защитни средства, пропускателният режим е ясен. Единственото, което ни притеснява е, какви ще са мерките към едно стопанство, ако в него се появи човек с положителна проба за коронавирус – само той ли ще бъде изолиран или ще трябва да спре изобщо работата във фермата. Няма пълна яснота по този въпрос. Ако се наложи 14-дневна карантина на цяла фирма, тогава вече е проблем. Има дейности на полето, които не търпят отлагане.

- Как ще се повлияят зърнените пазари от кризата?

- Борсите няма да затворят. Ако има похарчени резерви заради пандемията – трябва да бъдат попълнени. Това означава раздвижване на пазарите. И е добра новина за нас. Търсенето на пшеница ще расте.

- Очаква ли се недостиг на торове, семена, препарати?

- Нормално е да има забавяне в доставките, предвид ограниченията. Убеден съм, че повечето колеги имат в наличност всичко, необходимо за сезонната работа. Може да има дефицит на препарати от някои фирми, зависи от тях самите как са организирали своята логистика. Ние имаме избор – като няма в наличност един препарат, ще намерим друг. Така че нямаме притеснения.

- Зимата се завърна, това сигурно е лошо за посевите?

- Проблем е. Не му беше сега времето на този сняг, който падна при нас, в Северна България. Житото е към края на братене, началото на вретенене. Ако снегът се стопи бързо, ще отмие всичко, с което сме наторили. Но това са процеси, върху които не можем да влияем, няма какво да се мрънка. Свикнали сме с тези рискове, те са част от бизнеса.  

Публикувана в Интервюта

Макар и в тесен семеен кръг, Великден ще се празнува и няма да останат непродадени агнета, коментира за „Гласът на земеделеца“ Димитър Зоров, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите в България. Наша проверка показва, че в момента прекупвачите предлагат цена на едро от 5 лева на родните овцевъди, а внос от Румъния и от Северна Македония почти няма. Заради мерките, свързани с ограничаването на коронавирусната инфекция, логично е той да намалее, коментира още Зоров. Затова в момента овцевъдите се пазарят с кланиците за по-висока изкупна цена на едро – от 5.50 на килограм живо тегло.

Животновъди от Ихтиманско коментират, че спекулирането с цените в този период на годината е редовна практика, но до дни картината ще се нормализира. В зависимост от региона, изкупната цена на агнета живо тегло варира. Около София стопаните продават животни до 20-22 килограма – такива се търсят от клиентите. В други региони на страната, където има мюсюлманско население, се търсят по-големи агнета – до 35-40 килограма.

При директна продажба на клиент, цената е между 7-8 лева на килограм живо тегло. В магазинната мрежа то се движи от 12.50 до 17.00 лева. „Нямаме толкова голямо производство на агнета, до сега не е останала непродадена стока. Всеки търси високата цена, но в крайна сметка цените се движат в един диапазон и плавно се качват. 10 години продавахме на 6 лева живо тегло, последните две – на 7, тази година някои колеги са вдигнали на 8 лева“, разказват овцевъди от Северна България. Стопани около София признават, че за да задоволят нуждата от търсене, голяма част от фермите са продавали румънски агнета като български. „Сега ще лъсне колко произвеждаме“, коментират те.

Вече имат яснота и как ще се изкупува овчето мляко – между 1.20 и 1.35 за литър. „Иска ни се повече, но това предлагат от мандрите“, казват животновъдите. Те не са притеснени от извънредното положение, наясно са с въведените правила, работата в стопанствата върви с нормален ритъм. „Който се опитва да всява смут в такива времена, си навлича грехове на душата“, казват стопаните от Ихтиманско.

Извънредното положение едва ли ще бъде отменено за Великденските празници, но макар и в тесен семеен кръг, българинът ще спази традицията и ще сложи агнешко на трапезата. Какво по-хубаво от това да е българско.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Статистиката за продадената нова земеделска техника през 2019 г. излезе преди няколко седмици. Земеделските медии я предъвкаха и анализираха и изплюха. Спад, шок, ужас, тенденции, прогнози. Кой продал два комбайна повече, кой намалил с три трактора, то графики, то таблици, каквото искаш и от където го искаш.

Аз този път, признавам си, умишлено се въздържах да коментирам. То какво повече да кажаш – едва ли някой е очаквал да се случи чудо и пазарът да избухне. Кризата е обща, криза има и в земеделието, и в продажбата на нова техника. Няма пари - няма нов комбайн. Елементарно, Уотсън! Това и децата на фермерите го знаят. Въпреки, че спадът не е толкова голям. Очевидно пазарът се стабилизира на едни нива, на които фермерите могат да си позволят да купуват нова земеделска техника и те няма да се променят съществено.

Дори и в този коментар няма да споменавам точните цифри. За обикновения земеделец те нищо не значат. Който може да си купи нови машини, ще си купи, който не може – му е все тая. Всеки знае кои са сериозните търговци в сектора на земеделската техника, кой предлага добър сервиз и качествено обслужване. А дали някой предпочита определена марка е вече съвсем отделен въпрос. И все пак името на търговеца е по-важно, защото дори и най-скъпата техника трябва да се обслужва.

А дали някой се е вредил на гишето на КТИ да си регистрира трактора преди да хлопнат кепенците на статистиката е без никакво значение. Не са толкова много търговците у нас, че земеделците да не ги знаят и да се чудят откъде да си купят трактор. Стига пари да имат.

Марките при тракторите са 5-6, при комбайните 3-4. Всичко друго е компромис. Дали си струва да се прави компромис е отделен въпрос. Понякога просто се налага. И винаги после съжаляваш.

Що се отнася до търговците, то едва ли си струва да им надничаме в джоба и да им броим продажбите. Според това, което наблюдавам на рекламния пазар, върху който имам добър поглед просто защото това ми е работата, и те са в шок и ужас и тих ступор. Три-четири са фирмите, които явно са си направили добре сметката и имат смислен бизнес план, така че да продължат да работят като сериозни фирми с добър маркетинг, дори и във време на криза. А това със сигурност означава и добър сервиз. Който си е добър търговец, си е добър търговец във всички аспекти. Не се хвърля от крайности в крайности и не умира от първата криза на пазара. Няма ли бюджет за маркетинг и реклама, то няма да има и за развитие и качествено обслужване на клиентите. Това е бизнес с техника за милиони, а не квартален гараж със страница във Фейсбук!

Що се отнася до годината и какво да очакваме от пазара на земеделска техника през 2020 г., то отново едва ли ще са чудеса. Освен традиционната криза, с която взехме да свикваме и да си става перманентна, и намалените цени на земеделската продукция, производителите са ударени и от един неочакван враг – коронавируса. И колкото и встрани от земеделието да изглежда, то това не е така. Вече затварят заводи в Европа и Америка за карантина, има огромна криза с доставката на части, които както всеки знае, се произвеждат в Китай, всякакви пътувания са прекратени. Това удря икономиката. Паниката пречи на всички. И въпреки, че както се казва, всички ще умрем, то животът докато сме все още тук продължава.

Който си е правил сметката навреме, ще е малко по-добре. На мен лично ми е интересно как ще изглежда предстоящото изложение БАТА АГРО. Колкото и да държиш гарда и лъскавата витрина,  в един момент все пак трябва да си сипеш едно и да признаеш, че е време да спреш да очакваш чудеса и финансиране и да запретнеш ръкави за здраво бачкане. 

Добри машини, добър сервиз, безупречно обслужване, ама наистина безупречно, квалифицирани кадри и блестяща реклама. Това е формулата откакто свят светува и по-добра няма да бъде измислена. Освен, ако някой не налее пари, които трябва да се похарчат по някоя програма. Но едва ли, ЕС вече трябва да гаси други пожари, Великобритания я няма и парите свършиха.

Земеделие е имало и ще има. Техника се е купувала и ще се купува. Въпросът е колко и от кого. Това решават само земеделците. Колко - зависи от доходите им, от кого - от този, който е спечелил доверието им.

Ася Василева

Публикувана в Агротехника
Понеделник, 06 Януари 2020 11:02

По-бързи, по-широки, по-силни

Земеделската техника става все по-тежка, а нейните габарити – все по-големи. Гигантите имат нужда от подходящи гуми – такива, които ще издържат на натоварването и няма да навредят на почвата. За да останат на пазара, производителите на гуми за земеделието са принудени да реагират на търсенето

Ася Василева
Вече е доста лесно да се идентифицират производителните гуми. Обозначението в името на модела със сигурност ще ви подскаже с какъв продукт си имате работа. Ако на страничната страна има надпис IF (Improved flexion – повишена гъвкавост) или VF (Very high flexion – много висока еластичност), то от обикновените радиални гуми тя се отличава с по-висока производителност. Обозначенията IF и VF говорят за висока товароподемност и едновременно с това щадящо отношение към почвата. Именно върху създаването на такива гуми дълги години работи компания Michelin. Резултатът е представен на пазара преди 15 години – светът се запозна с гумата XeoBib – първата с технология Ultraflex. XeoBib с налягане от 1 бар гарантира внимателно отношение към почвата при едновременни високи натоварвания и работни скорости. Тази гума стана „прародител“ на стандарта на Европейската техническа организация по гуми и джанти (ETRTO, European Tyre and Rim Technology Organisation), използван днес за гумите с много висока еластичност (VF).
При цялата прелест на гумите с повишена и висока еластичност, те имат един недостатък, възпиращ доста земеделци от преобуването на машините с тях – по-широката гума. Стандартните радиални гуми са по-тесни. Така че тракторът може да се преобуе само ако се сменят дисковете. Но широките дискове означават голям обем, и съответно – по-голяма носеща способност. Така че си заслужава.
От скоро производителите на гуми започнаха да предлагат моделите IF и VF за стандартни дискове (опция за тесни NRO). Такава опция вече е включена в стандартите на ETRTO. От една страна, това дава възможност да се използват обикновени дискове, а от друга, – ви лишава от предимствата, предоставяни от гумите с по-голям обем. Това означава, че всички взети мерки за предотвратяване на преуплътняването на почвата и запазването на плодородието й вече няма да са толкова ефективни. Днес гумите IF и VF са последна дума на технологиите и се предлагат от почти всички производители. Моделите IF са по-гъвкави в сравнение с радиалните си аналози с 20 на сто, което при еднакво натоварване позволява да се създава с 20 на сто по-ниско налягане върху почвата, или при същото налягане да се увеличи натоварването на машината с 20 на сто. Гумите VF са по-еластични от обикновените с 40 на сто. Съответно, с 40 на сто може да се намали налягането или да се увеличи натоварването.
ГОЛЯМА КОНТАКТНА ПЛОЩ
Gumi10 2При равно налягане при съвременните гуми IF и VF контактното петно е по-голямо, отколкото при традиционните. Това означава, че налягането, оказвано върху почвата, е по-ниско, а броят на грайферите в контакт с почвата – по-голям. В резултат сцеплението с повърхността е по-добро.
Общото правило гласи – колкото е по-голям обемът на гумата, толкова по-висока е нейната производителност и толкова по-ниско налягането в гумата при равно натоварване. А колкото е по-ниско налягането в гумите, толкова е по-ниско и налягането върху почвата. Същото се отнася и за контактното петно – колкото е по-голямо то, толкова е по-ниско налягането върху почвата.
Всяка гума има минимално необходимо налягане. То зависи от конструкцията на гумата, натоварването и скоростта на движение. Колкото са по-големи натоварването и скоростта, толкова е по-голямо прегъването на скелето на гумата, механичното въздействие и нагряването на гумите. Поради това при високи скорости, за да се избегне претоварване, е необходимо по-високо налягане.
И точно тук възниква „конфликт на интересите“ при земеделските гуми. За движение по обществените пътища е необходимо високо налягане в гумите, съответно малко контактно петно и слабо съпротивление към вибрациите, а при работа на полето с цел запазването на структурата и плодородността на почвата, са необходими ниско налягане и голямо контактно петно. Но с такова ниско налягане като на полето, по пътищата няма да стигнеш далеч.
ГЪВКАВИ СТРАНИ
Строежът на рамката, използването на нови материали и рисунките на грайфера отличават съвременните гуми. За съжаление, за разликата на пръв поглед може да се съди само по рисунъка на грайфера или маркировката на гумите. Вътрешните промени остават невидими с просто око. При съвременните гуми гъвкавите страни осигуряват голямо прегъване без повреди. 

За придаването на здравина и гъвкавост при производството се използва специален найлон.
РЕЗЮМЕ
През последните години на пазара излизат все повече гуми, отличаващи се с повишена гъвкавост. Първоначалната цел на създаването на гуми с еднакво ниво на налягането е била да се реши противоречието между запазването на плодородието на почвата (ниско налягане в гумите) и безопасността на пътя (високо налягане в гумите). Но потенциалът на гумите IF и VF е много по-голям. Тези, които искат да се възползват максимално от тях, се нуждаят от система за регулиране на налягането в гумите. В сериен вариант тя присъства само при Fendt, при останалите марки е възможно дооборудване. За гумите EvoBib с технология „две в едно“ наличието на такава система е задължително за смяна на режимите „поле“ и „път“.
Съвременните гуми издържат на по-високи натоварвания от досегашните при равно налягане върху почвата. За съжаление, техниката става все по-тежка и изисква по-производителни гуми. Що се отнася до размера, сега стандартен е диаметърът от 2,35 м. Но да видим колко разстояние ще остане от калника до колелото в следващото поколение мощни трактори.
УТРЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА
Gumi10 3Колелото е свързващото звено между трактора и почвата. Добрата гума се характеризира с внимателно отношение към почвата, прекрасно сцепление с повърхността, надеждност и комфорт при работа. Допреди десетина години гумите на отделните производители се отличаваха съществено помежду си. Днес тази разлика вече не е толкова голяма.
Преди правилата се диктуваха от две компании – Michelin и Trelleborg/Pirelli. Техните гуми нямаха равни именно по внимателното им отношение към почвата, вибрирането и комфорта, тъй като притежаваха необходимите размери и позволяваха да се работи и движи по пътищата на ниско налягане.
В онези времена компания Alliance (ATG) все още беше израелска марка и беше известна предимно като производител на гуми за ремаркета. BKT се славеше с достъпните си цени. Германският премиум бранд Continental изобщо не се интересуваше от сегмента на земеделието, предавайки бизнеса си на Mitas, която, трябва да се признае, се справи доста добре. Холандската Vredestein, въпреки прекрасното качество на продуктите си, не успяваше да се конкурира с гигантите на пазара.
На пръв поглед изглеждаше, че пазарът се е стабилизирал и всеки е заел мястото си под слънцето. Но, не ... Сега той преживява нова епоха на промени. Предизвикателствата, хвърлени от сферата на земеделието, стимулират производителите да се развиват. ATG ( брандовете Alliance, Galaxy, Primex) и Vredestein с идването на нови собственици насочиха огромни инвестиции в разработването на гуми от нови размери и видове. BKT също следва курса на ръст на производството и развитието си. Най-големият производител на гуми в света с японски корени Bridgestone изтласква играчите на европейския пазар със своите свежи разработки и продукти. Внезапно Continental преоткри пазара на гуми за селкостопански машини и започна производството им в Португалия. Mitas изчезна под шапката на Trelleborg, последвайки примера на Pirelli. Групата компании Michelin (Michelin, Kleber и Taurus) изненада участниците на пазара с придобиването на PTG и Teleflow (производство на системи за контрол на налягането в гумите), както и на Camso (производство на гумени вериги и диагонални гуми). Всички тези производители сега си съперничат един с друг на пазара, предлагайки гуми, отличаващи се с невиждана досега носеща способност при ниско налягане в тях. С такива гуми на полето може да се работи с големи и тежки машини, без да се нанася вреда на почвената структура. Но развитието на селскостопанските гуми едва успява да следва излизането на пазара на нови трактори и комбайни, габаритите и теглото, на които стават все по-големи. Но въпреки това, който има такова желание, може да работи на полето, като не поврежда почвата и не я уплътнява. Новите гуми IF и VF имат огромно предимство в това отношение в сравнение с радиалните модели. Конкуренцията на пазара е голяма, разказите на производителите на гуми – многообещаващи, но да се провери колко дълго ще служи една или друга гума, не е толкова лесно.

Публикувана в Агротехника

Само качественият тютюн се продава на висока цена, предупреждават от НАТ-2010

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Филев, тази година отчитате ръст в изкупните цени на тютюна – какви са числата?

Цените за реколта 2019 наистина са по-високи в сравнение с тези от миналата година. При едролистните сортове тютюн „Бърлей“ и „Виржиния“ скокът е с 10%. Ако през 2018 г. „Бърлей“ се изкупуваше на 3.05 лева, тази година цената е между 3.30 и 3.40 лева за килограм. При ориенталските сортове ръстът в изкупните цени е по-голям – между 20 и 30% на килограм. Миналата година „Басми“ и по-конкретно „Гръцка басма“ се изкупуваше между 6.50 и 7.10 лева. В настоящата кампания цената се движи между 8.80 и 9.50 лева. При сорта „Кабакулак“ също има ръст – отделни партиди тютюн се продават от 5.80 лева до 6.30 лева за килограм. През 2018 година той се търгуваше между 4.80 и 5.30 лева.

Този ръст в изкупните цени означава, че е произведен тютюн с екстра качество. Какви количества са прибрани?

Климатичните условия тази година бяха оптимални за тютюнопроизводителите и затова реколтата е с толкова високо качество. По наши предварителни разчети, през 2019 г. в България ще бъдат произведени около 5 хил. тона ориенталски тютюн от сортовите групи „Басми“ и „Кабакулак“, и до 4 хил. тона от едролистните групи „Бърлей“ и „Виржиния“. Това прави общо производство от около 9 хил. тона.

Нека припомним каква е процедурата по сключването на договори между тютюнопроизводителите и търговските фирми – за какво трябва да внимават стопаните?

По силата на последните промени в Закона за тютюна от 2016 година, са въведени два регистъра, които се поддържат от земеделското министерство. В единия регистър се вписват фирмите /търговци и преработватели/, които имат издадено разрешение от МЗХГ за изкупуване на тютюнева суровина. В края на изкупната кампания те имат задължението да отчетат изкупените количества тютюн. Във вторият регистър, който се актуализира всяка година, се вписват тютюнопроизводителите. През 2019 година стопаните са над 5 хиляди. И двата регистъра са публични и така се постига пълна прозрачност в сектора. Искам пак да припомня, че тютюнът не е обикновена суровина. Тя служи за производството на акцизни стоки. Само през 2018 г. от облагането на цигарите и тютюневите изделия, в държавната хазна са влезли над 2, 5 млрд. лева. Затова ние сме против свръхрегулациите в един сектор, който е доказано рентабилен за българската икономика. Радвам се, че Народното събрание прояви разум и не позволи драстичното вдигане на минималния осигурителен праг, каквито бяха намеренията. От 400 той скочи на 420 лева, което е поносимо за тютюнопроизводителите. Драстичното вдигане щеше да изпрати малките фермери в сивия сектор.

Как става вписването на тютюнопроизводителите в регистъра на земеделското министерство?

За да бъде допуснат до системата за регистрация, тютюнопроизводителят трябва да притежава 3 документа. Първият е сключен договор с търговски оператор /който задължително трябва да има издадено разрешение за дейност от МЗХГ/ за съответната стопанска година. Документът се представя в местната земеделска служба. Вторият документ е правно основание за ползването на земеделските площи, предвидени за отглеждането на тютюн – нотариален акт, договор за наем или договор за аренда. Третият документ е Предавателно-приемателен протокол, който дава яснота за произведените и реализирани количества тютюн през изтеклата стопанска година. Този документ отпада като изискване, ако земеделският производител тепърва ще засажда площи с тютюн.

Има ли защитен механизъм по отношение на тютюнопроизводителите и как работи той?

Тютюнопроизводителите трябва да си отварят очите, когато сключват договори с търговските фирми. Стриктно трябва да проследят дали фирмата, която е отишла на място, за да сключи с тях договор, фигурира в публичния регистър на земеделското министерство и има издадено разрешение за изкупуване на тютюнева суровина. Не е достатъчно просто да се подпише един договор, трябва внимателно да се прочетат всички клаузи в него, както се казва – да се чете и между редовете. Изключително важно е стопаните да имат заложена клауза в договора за изплащането от страна на фирмата на изкупената продукция. Законовият срок е 30 дни след предаването на тютюневата суровина в съответния пункт. Ако след 30-дневен срок стопаните не си получат парите, могат да си търсят правата по съдебен път. Законът е на тяхна страна и ги защитава.

Коя е пряката конкуренция на българския тютюн и каква е пазарната конюнктура?

Конкурираме се с Турция, Гърция и Македония. Те също произвеждат висококачествен тютюн, който се изкупува от мултинационални компании, с които търгува и България. Над 70% от нашия тютюн се изнася. С количество от около 9 хил. тона можем да бъдем конкурентни единствено с високо качество - на Турция, който произвежда около 62 хил. тона от най-качествения сорт тютюн в света „Самсун“, на Гърция – с 22 хил. тона „Катерини“, на Македония – с 24-25 хил. тона тютюн от сорта „Прилеп“.

Времената на плановата икономика свършиха. В момента всички работим в условията на пазарна среда. Това означава, че цените зависят от моментната пазарна конюнктура. Количество, качество и договорености между две страни – на тази основа се определя цената на тютюна. Само най-високото качество тютюн може да постигне максимално висока изкупна цена. Ако възникнат арбитражи по отношение на окачествяването на тютюна, ние, като браншова организация, бихме защитили онези производители, които произвеждат тютюн екстра качество. Онези, които гледат тютюн между другото, няма как да очакват да постигнат висока цена за него. Това не е пазарно мислене. Затова нашите производители трябва да залагат на качеството – за да продължат за отглеждат тютюн и да изхранват своите семейства.

Публикувана в Интервюта

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, какъв ще бъде този път фокусът на ежегодния национален агро семинар, който организира Националната асоциация на зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период – това е мотото на Деветия национален агро семинар, който и тази година ще се проведе в Пловдив. Нека припомня, че през целия период, в който сме членове на Европейския съюз, ние, като зърнопроизводители, не сме участвали реално в нито една програма, специално насочена към сектора. В същото време, статистиката показва, че България е 12-а страна по износ на зърно в света – изнасяме зърно за над 1 млрд. долара. Това е около 25% от износа на страната ни във всички икономически сфери.

На Деветия национален агро семинар за пореден път ще направим анализ на постигнатото до сега и ще дискутираме какво ни предстои. Поканили сме министъра на земеделието г-жа Десислава Танева, премиера Бойко Борисов, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, евродепутати, експерти от контактната група в МЗХГ, които реално следят за преговорите с Брюксел по бъдещата ОСП.

На семинара ще бъде представен и нов тип на застраховане в земеделието – обвързано с доходите на земеделските производители. Ще бъде засегната и темата за дигитализацията и иновациите в земеделието. Тя е изключително актуална през следващия програмен период, за този сегмент ще бъдат заделени доста европейски средства. Ние сме членове на българския цифров иновационен хъб за земеделие - agrohub. bg, който е регистриран в Европа, участвахме и в Първия Агрохакатон, който се проведе в Шумен. За нас е важно как ще участваме във всички процеси, свързани с дигитализацията на земеделието. Традиционно, разбира се, всички водещи фирми в земеделието у нас, ще участват в семинара със собствени презентации. Фокусът отново е върху иновациите, защото бъдещето на земеделието е свързано с тях.

- Засега е неясна бъдещата Обща селскостопанска политика – какви са опасенията на зърнения сектор в тази посока?

- Няма безстрашни, няма такива, които да не се тревожат за бъдещето на земеделието след 2020 година. Предложенията на Европейската комисия за следващия програмен период пряко ни засягат. Те са свързани с въвеждането на рестрикции – тавани на плащанията, завишени агроекологични изисквания. За нас този разговор е изключително важен и точно затова избрахме това мото за Деветия национален агро семинар на НАЗ – „Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период“.

- Какво показва вашата равносметка днес – ако се върнете в годините назад, кои земеделски стопанства се оказаха най-устойчиви?

- Труден въпрос. Ще започна моята равносметка от началото на прехода. Първите години бяха доста трудни – никаква подкрепа от страна на държавата, от страна на банките. Търговците ни притискаха с цени, както и фирмите, които ни продаваха торове, препарати, семена. Трябваше сами да се справяме. И още тогава, по естествен начин, се направи един голям подбор на фирмите в земеделието. След приемането ни в Европейския съюз, земеделието ни стана устойчиво. Появи се интерес от много търговски фирми.

Отчитам в онзи момент едно погрешно отправено от тогавашните управляващи послание: „Елате, вземете си субсидиите и станете земеделци!“ Това накара много хора да се включат фиктивно в земеделието – единствено заради субсидиите. Но всяко чудо за три дни. През следващите една-две години доста фирми отпаднаха. Останаха средните и големите стопанства – те се оказаха най-устойчиви във времето, най-адаптивни към всички процеси и промени.

В същото време, подпомагането винаги е било насочено към по-малките стопанства, за да могат да оцеляват. Но най-важното през всичките тези години липсваше – политика на защита и гаранции на доходите на земеделските производители. Затова се надявам през следващия програмен период да се работи в тази посока. Това е най-трудният процес – стопанствата да запазят своята устойчивост. През годините разходите за всички консумативи се увеличават – препарати, торове, семена. А борсовите цени на зърното остават на едни и същи нива, дори бележат спад през последните няколко години. И ние непрекъснато трябва да се приспособяваме.

- Как се справя браншът с диверсификацията в стопанствата?

- През годините много колеги започнаха опити за диверсификация – захванаха се с различни производства, но повечето от тях се оказаха губещи. Диверсификацията на всяка цена е безсмислено занимание. В тази връзка водим диалог със земеделското министерство. Надяваме се в следващия програмен период нашият опит да бъде взет под внимание и политиките така да бъдат изработени, че да са полезни както за природата и климата, така и за запазване на устойчивостта на земеделските стопанства.

- Без съмнение, зърнопроизводството днес е най-устойчивият сектор. Какво ви направи такива?

- Субсидиите в зърнопроизводството са най-ниските в сравнение с останалите браншове. Ние получаваме единствено субсидии по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/. Нищожен е делът на субсидиите по линия на обвързаната подкрепа, особено в сравнение с други сектори. Средното държавно подпомагане на декар площ е около 30 лева, другите браншове започват от 100 лева и растат нагоре. Затова смело мога да кажа, че не субсидиите, а пазарът ни направи устойчиви. Пазарът е най-вярното мерило за един земеделски производител. И в голямата си част българските зърнопроизводители работят за пазара. Не си ли устойчив и приспособим към пазара, загиваш.

- Много от зърнопроизводителите казват, че честите промени в законодателството ги превръщат в администратори и ограбват от тяхното време за работа на полето. От години водите битки на няколко франта – кои спечелихте и къде борбата продължава?

- За нас е важно да има ред. И той да е задължителен за всички сектори в земеделието. През годините сме водили битки и продължаваме да ги водим - по отношение на промяна на законодателството, свързано с поземлените отношения. Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи през годините на прехода, струва ми се, е променян близо 90 пъти. Сега се готви мега закон за поземлените отношения. Ние участваме в работните групи, надяваме се да бъдем чути, за да изработим едно стойностен Кодекс на земята. Едно е да пишеш закон на бюро, друго е да си го проверил на терен. Какъв е смисълът да се бърза и след 6 месеца или след 1 година отново да променяме законите?

Водим битка и да бъдем извадени от обхвата на Закона за горивата и очакваме това окончателно да се случи до края на годината. По отношение на въвеждането на тол системата, очакваме отново да бъдем чути и държавата да има волята за преференциална политика по отношение на хората, които произвеждат – чрез въвеждането на бонусна система при тол таксите и чрез намаляване на обхвата на системата. Идеята да се събират такси е много добра, но нека е ясна цената, която ще плащат българските производители и превозвачи – тя е твърде висока, защото се умножава по две – предвид характера на системата на транспорт. От зърнопроизводителите и от регионалните превозвачи зависи как ще стигне хлябът до всеки един търговски обект. Затова е логично след определен брой километри, таксата за тях да е по-ниска. Нека да остане висока за първокласната пътна мрежа и за транзитно преминаващите.

- Защо през годините се установи една обществена представа за зърнопроизводителите като за едни богати хора, които са силно подпомагани от държавата, които обезлюдяват селата, защото са механизирани и не генерират работна ръка? Защо другите браншове често гледат във вашата паница?

- Народопсихология. Българите обичаме да гледаме в паницата на другия, но често забравяме да се поставим на неговото място, да проумеем какви ядове и проблеми има. Ние, зърнопроизводителите, работим земя. Земята не е наша. Тя си има собственици. И във всеки един момент те могат да пожелаят да си я обработват сами. Не мисля, че сме силно подпомогнати от държавата. Вече казах каква и колко е подкрепата. През годините ние изградихме своя организация, която да защитава нашите права. Тя е една и има структури в цялата страна. Няма нужда да припомням по колко браншови организации има в другите сектори и до колко тяхната членска маса е реална. Всяка регионална организация на НАЗ среща специфични трудности, на национално ниво проблемите се дискутират и се взима единно решение за целия бранш. Така работим ние.

- Затова ли сте способни да сваляте правителства – защото сте единни? Всички си спомняме редиците от трактори на жълтите павета преди години…

- Демокрацията предполага свобода на изразяването на мнение. Протестите са част от тази свобода, формата няма значение. И днес фермерите в Европа протестират – когато са недоволни от определени политики в земеделието.

- Твърде много политика ли има в земеделието?

- Правят се опити от едни или други политически партии, от други браншове да ни яхнат, но ние не се поддаваме. За нас най-добрата политика в земеделието е пазарът. Търсим пазари, не се занимаваме с политика. Това трябва да правят и всички останали браншове – добрият пазар е гаранция за добри доходи. Казахте за обезлюдяването на селата. Този процес започна още в началото на 90-те, причините за обезлюдяването са комплексни. И тук народопсихологията си казва думата: „Учи мама, за да не работиш“. Тази приказка не е от вчера. Селата обезлюдяха не заради работата в земеделието, а защото младите емигрираха, хората намаляха, закриха се детски градини, училища. В селата, освен земеделие, имаше и преработвателна промишленост. Всичко това изчезна, хората останаха без препитание. Днес ние, зърнопроизводителите, помагаме във всяко едно отношение на малкото останали хора в селата – от читалищата идват за помощ при нас, от пенсионерските клубове, от църковните настоятелства и т. н. Кой млад човек би отишъл да живее на село, ако няма къде детето му да ходи на детска градина, ако няма лекар и аптека? Много млади хора, които работят в земеделието, пътуват. Кой е луд да живее на село без достъп до елементарни социални услуги и без добра инфраструктура?

- Написаха се няколко стратегии за развитие на българското земеделие и в тях пише, че сектор „Зърнопроизводство“ може да бъде до 5 пъти по-рентабилен, ако произвежда по-висока добавена стойност – съгласен ли сте с тази оценка?

- Икономически вярно е изчислено, че ако в една ферма има преработване и затворен цикъл на производство, ще се получи по-голяма принадена стойност. Важният въпрос за нас обаче е друг –къде продаваме въпросната преработена продукция, какво правим с пазара? Ще ви дам пример с прословутата диверсификация. Миналата година се засади доста нахут – 3 хил. процента завишение на производството, по редица причини. И какво се получи – 2 години хората не могат да го продадат. Какъв е изводът? Една стока е стока само когато за нея има пазар. Другото няма смисъл. За нас са важни свежите пари, зърното е борсова стока, която се търгува на световния пазар. Затова гледаме в тази посока, защото за нас е важно да продаваме. Ако произвеждаме и продаваме брашно, кой ще ни го купи? Бихме ли могли да го продаваме например в Северна Африка, след като трябва да отговаряме на строго определени местни изисквания и стандарти? Няма как да се случи това. Какво – солети ли да произвеждаме? Това е несериозно. Пазарът определя производството. Всяко едно производство първо започва с анализ на пазара. Кой, защо и на каква цена ще купува дадена стока? Така се прави. Другото е късметът на начинаещия. Ще изкара една, две години и на третата ще фалира.

- Какво трябва да залегне в националния стратегически план по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- Сега сме в мъртво време. Нов Европейски парламент, нов аграрен еврокомисар, многогодишната финансова рамка ще бъде приета едва през следващата година и това ще предизвика забавяне от поне 2 години. Всички страни работят по стратегическите планове и се очертава достатъчно време в тази посока. Искаме България да може сама да определя своята политика в земеделието. Ако бъдат въведени тавани – сами да решаваме какви, колко и до къде да бъдат. 22 европейски държави се обявиха за такава свобода в прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика. Така че в тази битка не сме сами. Говори се за по-зелена европейска политика в земеделието. И по тази тема предстоят дебати – и на национално, и на европейско ниво. За нас, зърнопроизводителите, е важно да бъдат отчетени българските национални специфики и да се защити българският интерес в земеделието. Нека не забравяме, че това е най-големият селскостопански сектор в страната. Ние не сме против зелените политики, но тяхното прилагане трябва да бъде съобразено с българските реалности. Разбира се, че е важно да бъдат опазени почвата, климата, чистотата на въздуха. Но в същото време трябва да се мисли и за обществената полза от земеделието. Не е справедливо само един сектор -„Зърнопроизводството“ да покрива щетите за климата и на другите браншове. И все ние да сме лошите.

- Нека ви попитам така – какви са зърнопроизводителите – просто едни родени предприемачи или хора, които имат родова връзка със земята?

- В земеделието влязоха хора, които и преди 10 ноември 1989 г. са се занимавали с това. Периодът на преход обаче беше добре дошъл за истински предприемчивите, за бизнес мислещите. Някои от тях се захванаха със земеделие. И изобщо не беше лесно. Отивахме в банките с прашни обувки и от там ни обръщаха гръб. Но ние не се отказвахме. И оцелявахме. И следващото поколение наследи бизнеса. А днес говорим за трето поколение производители. И днес банките тичат след нас, а не ние след тях. Но това е защото се доказахме през годините – с много труд и с много безсънни нощи. Всички хора, които работят земя, имат любов към нея, убеден съм. И това е ключът към успеха във всеки бизнес – ако не правиш едно нещо със сърце, то е обречено.

Публикувана в Интервюта
Наскоро по време на пчеларско събитие беше констатирано, че за качествения мед има пазар. Но не само при меда е така. Навсякъде се търси качествена стока. Но...
 
За да произвеждаш качествено трябва да инвестираш. За да инвестираш трябват пари. Пари обаче няма, тъй като докато не произвеждаш качествено, няма откъде да дойдат. Няма как да правиш качествено земеделие с некачествени семена, торове и руска и турска техника. Но пари за друго откъде да вземеш?
 
Наскоро икономистът Николай Вълканов отбеляза, че българското земеделие за втора година е вече в криза. Защо се случва това, при положение, че световното земеделие не е в криза? Защо цените на основните земеделски продукти у нас падат при положение, че световните цени на същите тези продукти не падат? 
 
Аз, разбира се, нямам отговор на този въпрос, защото, ако имах щях да направя кариера като икономист, но ми се струва, че все пак част от отговора е в липсата на свежи пари за инвестиции у фермерите и все по-големите компромиси, които им се налага да правят с качеството...
 
Сега от всички "партийни" медии се тръби колко много пари ще тръгнат догодина към земеделците... Колко да са много? 500 млн. лв разделени на 100 000 регистрирани земеделски производители не са много. А като имаме предвид, че много избрани фермери бяха информирани от консултантите за тези програми още преди обществото, със сигурност мога да предположа кой ще вземе парите. И консултантите...Най-вече те. 
 
Може би трябва сериозно да се помисли за това как фермерите могат да имат достъп до свежи пари, които да инвестират. Как да стане е работа на икономистите и на държавните чиновници, които бая пара потрошиха да ходят да изучават чуждестранния опит, но аз се сещам за няколко - като данъчни облекчения, евтини кредити, дори безлихвени, субсидиране на наемането на работна ръка от държавата, увеличаване на доходите, и съответно - покупателната възможност на населението ...
 
Това обаче явно няма да стане защото в бюджета има огромна дупка, която някак трябва да се запушва, защото парите на всички ни за пенсия и здравно осигуряване отдавна са изчезнали някъде. И никой не ни казва къде. Затова и осигуровките на земеделските производители се вдигат, вместо да се свалят, каквато е логиката, ако държавата иска да стимулира фамилното земеделие.
 
Обаче  едва ли... И затова цялото производство потъва, а пазар за некачествена продукция наистина няма...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

На проведения късно в четвъртък пореден търг за покупка на хлебна пшеница, организиран от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха удовлетворени офертите за общо 465 хил. тона от зърнената култура с произход от Русия и Украйна, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена C&F намаля до 232,35 долара за тон от 233,16 долара за тон на предишния търг, проведен на 5 ноември, когато бяха закупени само 175 хил. тона мека пшеница, произведени във Франция и Русия. Зърното от настоящия търг трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 януари 2020 г.

Безспорен победител в търга е руската пшеница, като от нея бяха закупени 345 хил. тона. Най-ниска се оказа офертата на компанията Gemcorp за 55 хил. тона руско зърно – 232,03 долара за тон C&F, формирани от 217,46 долара за тон FOB и 14,57 долара на тон разходи за транспортиране по море. Следва предложението на Garant Logistic за същото количество руска пшеница срещу 232,39 долара за тон C&F при 218 долара за тон FOB и 14,39 долара на тон транспортни разходи.

Всички останали 6 удовлетворени оферти са на еднаква цена C&F от 232,40 долара за тон – изключително рядък случай в историята на търговете за пшеница и показател за настървената конкуренция сред международните компании за пазара в Египет, който е най-големият вносител на зърнената култура в света. Украинската пшеница печели с ниски цени FOB от 215,63 и 217,70 долара за тон, съответно на компаниите Hakan и Louis Dreyfus за по една партида от 60 хил. тона, които обаче губят предимството си заради най-високите транспортни разходи от съответно 16,77 и 14,70 долара на тон. Още 55 хил. тона руско зърно ще достави ADM, като и при нея скъпия фрахт от 14,59 долара на тон я е изложил на риск да не се класира сред печелившите при относително ниската цена FOB от 217,83 долара за тон. Останалите 3 удовлетворени оферти за по 60 хил. тона руско зърно са с абсолютно еднакви показатели с най-високите цени FOB от 218,88 долара за тон и най-ниските транспортни разходи от 13,52 долара на тон, като Grain Export е абсолютен победител в търга с 2 партиди, а една ще достави Posco.

Публикувана в Бизнес

- Г-н Тасков, за да бъде успешен и пазарно ориентиран, българският животновъд трябва да има желание да се учи от добрите практики – какво показват вашите наблюдения в тази посока?

- Ако искат да бъдат успешни, фермерите задължително трябва да се обучават. И не еднократно, а през целия си живот. Обучението е непрестанен процес. Нищо не приключва с едно висше образование, например. Човек непрекъснато трябва да следи тенденциите в животновъдството – в европейски и в световен мащаб. В сектор „Мляко“ новите технологии бързо навлизат – кравите вече се доят роботизирано. В месодайния сектор чипове проследяват на кое пасище са твоите животни. Нашите стопани трябва да са в крак с тези новости – да четат, да се информират, да внедряват иновации в своите ферми.

- Месодайният сектор у нас от 3-4 години бележи ръст – какъв е вашият анализ за неговото състояние днес?

- Внесоха се голям брой месодайни животни с добра генетика – предимно от породите Абърдийн Ангус, Херефорд, Лимузин, Симентал. Хората, които закупиха тези животни, първоначално имаха идеята да ги отглеждат пасищно и да продават телета. Мнози от тях обаче бързо смениха тази концепция. Защото разбраха, че за да получат максимална печалба от своите животни, трябва да ги угояват. И една голяма част от месодайните говедовъди се захванаха с тази дейност – създадоха телеугоителни стопанства и се фокусираха върху този сегмент. Това наложи да търсят млади животни за угояване от други фермери. Проблемът е, че в България всеки иска да си продаде месодайните животни още през месец септември и да се отърве от тях. Тогава обаче се изкупуват и доста млечни крави и телета за клане, защото приключва схемата по обвързаната подкрепа. И изкупните цени падат.

- Труден ли е пазарът на говеждо и на телешко месо у нас?

- Труден е, защото хранителната култура на българина все още не предполага честа консумация на телешко. От друга страна, в сравнение с пилешкото и със свинското месо, цената на говеждото и на телешкото е доста по-висока, почти двойна. И малко хора могат да си го позволят.

- Каква е причината за толкова голям сив сектор у нас в животновъдство – той е почти 80%?

- Картината в сектора е динамична. Много от животните, които бяха млечни, станаха месодайни. В крайна сметка – всички крави стават на месо. Само преди няколко години те са били в млечно направление. Но след като животновъдните обекти не са отговорили на високите изисквания, които Европейският съюз наложи, за да бъдат регистрирани като млечни ферми, кравите бяха прехвърлени в месодайното направление. Тези животни обаче продължават да се доят, млякото се продава без документи, произвеждат се и се продават преработени продукти, които също са без документи. И така се образува една сива икономика с този солиден процент в мащаба.

- Как могат да бъдат пресечени тези процеси?

- Единственият вариант е субсидиите да се дават на базата на произведена продукция – за литър мляко или за килограм месо от класифицирани трупове, заклани в лицензирана кланица. За съжаление, тази система в България все още не работи. И това е причината за толкова голям сив сектор в животновъдството. Ако подпомагането се дава за производство, логично е всеки фермер да се стреми да произвежда повече. Сегашното изискване за 4 тона сурово мляко от крава под селекционен контрол е твърде ниско. В Германия, Холандия, Франция това е изискване е двойно – търсят се 8 тона. Да не говорим, че в Германия, например, има стопанства, които отчитат по 10-12 тона.

- Ако тази система на подпомагане бъде въведена у нас, не очаквате ли реакция от страна на животновъдите?

- Със сигурност ще има такава. Вероятно ще има и отлив от бранша. Но това е справедливият начин за подпомагане в животновъдството и той постоянно се отлага. А за него се говори още от 2006 г. Тогава предложих изискването за доказване на мляко всяка година да се вдига с 10%, но то не беше прието. Няма разбиране, че ниската млечност и ниският среднодневен прираст при месодайните породи обричат всеки един фермер на загуби и на фалит. За мен не е логично един стопанин да тръгне да инвестира в телеугоително стопанство, в което няма предварителна аритметика за рентабилността на фермата – колко средно струва един храноден на едно животно, колко дни са нужни за неговото угояване, преди да стигне до пазара. Статистиката е повече от тревожна. По документи в България има заклани 27 хил. животни, при условие, че се декларират около 500 - 600 хиляди млечни и месодайни говеда. Това направо е абсурдно. При условие, че във високопроизводителните ферми ремонтите стигат до 25-30%. При животни до 3 месеца, статистиката сочи, че те са с трупно тегло 150 кг, а реално те не могат да имат такова при живо тегло. Затова доста неща трябва да се променят и да се работи в правилната посока – секторът да е на светло. Доста често чувам спекулации, че нямало кой да купува. Това не е съвсем вярно. Винаги има търсене на качествена млечна и месна суровина. Тя обаче е обвързана с качественото отглеждане, хранене и угояване на животните. Развъдните асоциации имат задачата да контролират тези процеси. От 2006 г. посещавам ферми в Германия и добрите практики там биха били изключително полезни за нашите животновъди. В Германия, например, няма как един фермер да реши кое животно ще остане в стопанството за селекция. Това го решава асоциацията. Контролите са реални, животните са реални и асоциацията препоръчва на фермера по кои показатели трябва да работи, за да увеличи рентабилността в своето стопанство. Затова казвам: нека да имаме конкретни цели, нека да нямаме само едни написани развъдни програми, а да започнем реално да ги изпълняваме, като контролираме фермерите. Знам, че на мнозина от тях това няма да се хареса, но в крайна сметка отглеждаме животни, за да произвеждаме продукция, нали?

Интервю на Анета Божидарова  

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта