Вторник, 18 Февруари 2020 09:20

МЯСТО ЗА ПЧЕЛИН

Първата и най-важна стъпка за любителя пчелар е изборът на подходящото място за настаняване на пчелните кошери

Милан Стоянов
Една от първите задачи при захващане с пчеларска дейност е избор на място за пчелин. Той трябва да отговаря на изисквания, определени от биологията на пчелите и местните природо- климатични особености.
Наред с преценяване на условията за пчеларство и съобразяване с възможността за броя на пчелните семейства, които може да се отглеждат, важно е да се избере подходящо място за пчелин. То да е отдалечено най- малко на три километра от друг голям пчелин.
Да има площи с културна и дива медоносна растителност
От голямо значение за пролетното развитие на пчелните семейства е около мястото до пчелина да има достатъчно прашецодайна растителност( леска, дрян, кукуряк, върби, овощия и др.).
Мястото за пчелин да бъде запазено от студени ветрове
Да е на сухо, отцедливо и хигиенично място. То да е добре огрявано от слънцето, с източнo или югоизточно изложение.
Да се избягват дълбоките, трудно проветриви котловинни места, където се задържа мъгла.
Пчелинът не трябва да се засенчва от високи дървета или с гъста корона, защото там пчелите имат кратък работен ден.
Близо до мястото за пчелин да има вода
При избиране на място за пчелин да се има предвид посоката на летене на пчелите: да не прелитат през други пчелини или през големи водни площи.
Неподходящи за пчелини са местата в близост с открити помийни и клозетни ями, до торища, сметища, застояли или отточни води от металургични, химически, кожарски и други депа.
Да не е близо до работилници за захарни изделия, плодови консерви, подсладени напитки.
Около мястото за пчелин да е тихо
Да има до него достъп на превозно средство: мястото да бъде равно или с лек наклон.
За пчелин се предпочитат местности, които имат пресечен терен. Там използваната от пчелите площ е по-голяма, а растителността по-разнообразна и богата.
За предпочитане е теренът да е планински или полупланински: там полезният полет е разнообразен. Подобен терен осигурява по-продължителна паша.
Ако пчелинът се разположи на летателния път на пчелите от друг пчелин, възниква кражба
При устрояване на пчелин в близост до водоеми с голяма ширина пчелите при силни ветрове попадат във водата. Колкото по-разнообразна е обстановката около кошера, толкова по-лесно се ориентират пчелите.
Пчелинът да бъде вън от патогенна зона
Кошерите се подреждат групово или шахматно. Парцели, където снегът се задържа дълго, не са подходяши за настаняване на пчелни семейства.
Не са за пчелин влажни сенчести места, разположени близо до реки, потоци и водоеми. Такива са и парцелите, които се намират на височини или хълмове в полето, където няма дървета или храсти.
Неподходящо разполагане на пчелни семейства е в непосредствена близост до натоварени улици и магистрали поради шума и въздушните завихрания около движещите се с голяма скорост превозни средства.
Недопустимо е поставяне на пчелни семейства под електропроводи с високо напрежение.
През слънчевите пролетни дни в местата изложени на източни ветрове - пчелите при кацането биват захвърляни в тревата.
Местата до пчелин са благоприятна среда за човека. Районът до 200 метра до пчелин се отличава с обогатена въздушна среда, която подобрява апетита и съня, намалява екологичното напрежение.

Публикувана в Пчела и кошер
Сряда, 29 Януари 2020 10:48

Пчеларството може да бъде цел

Гергана Керменова от Мадан има нова страст – занимания с пчелни семейства

Gery7 2Началото е като в приказките – без опит и подкрепа от семейството, 13 годишната Гергана започва да се интересува от живота и поведението на пчелите. Събира книги, чете вестник „Пчела и кошер“, на който е редовен годишен абонат, събира средства, за да си закупи подходящия инвентар. Това прави впечатление на родителите, но по отношение на знанията си за пчелното семейство те са значително по-назад и трудно могат да помогнат. Гергана наваксва и вече е пчелар с няколко пчелни семейства. От разказа на нейната майка научаваме, че тя използва знанията си от литературните източници, не се страхува от пчелите – дори напротив, експериментира и новото увлечение прави ежедневието й много приятно.
На снимките наистина се вижда, че кошерите са нови, питите също и пчеларката е младо момиче, но вече с любов и отношение към пчелите.
Пожелаваме на младата пчеларка много успешна 2020 година, приятна работа с пчелите, да слуша внимателно всички, които дават съвети, но да подхожда към своите пчелни семейства отговорно и според своите разбирания. Така със сигурност ще усвои пчеларската работа и във взаимодействие с пчелите ще постигне оная хармония, която отличава истинските пчелари!
(ПиК)

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 23 Януари 2020 09:57

Практика - теория

Подхранване на пчелите след зазимяването им трябва да се прави много внимателно  Някои подробности, които правят намесата на пчеларя дори нежелателна

Милан Стоянов
Състоянието на пчелното семейство е в пряка зависимост от количеството и качеството на храната. Наличието на хранителни запаси по всяко време в кошера е един от принципите за продуктивно управление на пчелното семейство (К.Я.Фарар). Силата на пчелното семейство е пропорционална на количеството на храната в гнездото. Вл. Малихин подчертава, че
КАЧЕСТВЕНАТА ХРАНА В КОШЕРА ИГРАЕ ОСНОВНА РОЛЯ ЗА УКРЕПВАНЕ НА ИМУННАТА СИСТЕМА НА ПЧЕЛИТЕ, А НЕДОСТИГЪТ ПОРАЖДА БОЛЕСТИ
От храненето зависи цялата физиология - обменните процеси и продължителността на живота. Гладът понижава имунитета и позволява на болестите фатално да шестват в незащитения организъм. Когато няма достатъчно прашец в храната, настъпва смущение в работата и живота им (теглото на пчелите намалява, майките престават да снасят, изхвърлят се личинките и яйцата от килийките или настъпва канибализъм). Ако пролетта пчелите останат без храна, те рано излитат, опитвайки се да намерят нектар, което обикновено води до тяхната гибел.
Само естествената храна е истинска и пълноценна. Медът е най- доброто средство за активизиране на пчелите. Подхранването на пчелите е системна грижа на пчеларя. Наблюденията сочат, че на много места те започват още през първите по-топли дни на януари.
Какво се случва в пчелното гнездо като резултат от зимното хранене на пчелите и какви са резултатите за състоянието на пчелното семейство?
Зимното подхранване е силно дразнение за пчелите. При всички случаи на нарушаване на спокойствието в пчелното кълбо пчелите стават по-активни: засилва се обмяната на веществата, рязко се увеличава температурата в гнездото, нараства консумацията на храна и отделянето на вода и въглероден двуокис, изостря се инстинктът за размножаване. Майката започва да осеменява. Ранното яйцеснасяне, стимулирано от зимното подхранване, е причина семействата да излизат от зимуването с физически слабо развити млади пчели. Зимното хранене е и предпоставка за негативни здравословни последици за пчелите. Когато се задвижват биологичните процеси в живота на пчелите от изкуствени фактори в неподходящо време, резултатите за състоянието на пчелното семейство са негативни.
Днес с тревожна актуална сила звучат думите на Е. Бертран:
„Зимата, ако не за пчеларя, то за пчелите е дадена за отдих и спокойствие и ние сме длъжни да им го осигурим”
В пчеларската дейност е установена практика да се извършва пролетно подхранване на пчелите след очистителното облитане, щом в природата се появи прашец. Подбудителното подхранване се прилага през втората половина на март и началото на април.
То, ако го налага необходимостта, се извършва внимателно: пчелите се устремяват да търсят неочаквано появилият се източник на храна и слабите семейства, които трудно организират защитата си, биват ограбвани. Добре е да се подхранва с количество, което да се консумира през нощта. При подхранване на слабите семейства може да се достигне до нарушаване на съотношението между силата на семейството и пилото: при настъпване на внезапно застудяване пилото остава непокрито, то се простудява и заболява от европейски гнилец.
При ранното пролетно подхранване може да настъпят и други негативни последици:
 Ако се установи по- продължително топло време, семействата се развиват преждевременно и изпадат в роево състояние. То поражда напрежение, поглъща време и обрича медосбора;
 Пчелите не разтварят захарта с вода от медовата си гушка, а със слюнка от глътъчнта и гръдната си жлеза. Усиленото отделяне на слюнка води до физиологическо изтощаване на пчелите;
 Преработката на захарен сироп изморява пчелите и съкращава живота им;
 При даване на семейството на рамка с мед до питата с пило семейството изживява ефекта на разширяване, без да се накърнява топлинният режим в гнездото, което би се получило, ако разширяваме с внесени пити от склада. Поставянето на пита с мед до пилото предотвратява задържането на развитието на пчелното семейство, което може да стане при подхранване с твърда храна над гнездото, което от своя страна е предпоставка за ограничаване на свободната площ за осеменяване чрез запълване на свободните килийки от внесената храна.
Ако сме зазимили биологично защитени пчели (с достатъчно количество мастна тъкан, качествена млада майка, с оптимален числен състав от около 30 000 пчели, с добър имунитет и са снабдени с достатъчно количество храна),
РАННОТО ПРОЛЕТНО ПОДХРАНВАНЕ Е ПОВЕЧЕ ВРЕДНО, ОТКОЛКОТО ПОЛЕЗНО
Противниците на пролетното подхранване подчертават, че то е твърде трудоемко и се отразява неблагоприятно на семействата – изстудява се гнездото, дразнят се пчелите, подмамват се от даваната храна и излизат в студено време да я търсят, загивайки.
Ненужното и безразборно хранене на пчелите може да породи тежки проблеми и е в разрез с ефективното управление на пчелните семейства. Често пъти по- добре е да отнемем от храната на пчелите, отколкото да им дадем.
Още преди около два века значими представители на пчеларството виждат в храненето на пчелите едно зло, към което трябва да се прибягва само тогава, когато го налага необходимостта (Л.Л.Лангстрот). Подхранването на пчелите е отговорен момент, който зависи от състоянието в кошера и климатичните условия. Храненето на пчелите и ограничаване на снасянето на майката крият резерви, които са възможност за повишаване на добивите и ефективността от труда на пчеларя.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 16 Декември 2019 13:55

Пчелите са висши същества!

72-годишният Димитър Димитров от добричкото село Славеево е посветил живота си на медоносните създания

Габриела Събева

Мед от магарешки бодил, липа, лавандула, слънчоглед, рапица – това са част от продуктите, които произвежда 72-годишният пчелар Димитър Димитров. Пчелинът му е разположен край добричкото село Славеево. Вече 50 години опитният стопанин се радва на даровете на пчелите. „През 1970 г. на сватбата си получих подарък един кошер. Така без прекъсване стигнах до 130 пчелни семейства”, разказва за началото Димитър. Сега обаче смята, че годините си казват думата и за да смогне да ги обгрижва, намалява броя им наполовина. „Морето вече не е до колене и затова 60 кошера ми стигат”, смее се пчеларят.

D Dimitrov pchelar 3

Димитър споделя още, че е пораснал с пчелите. Постепенно се запознава с техния свят – възхитен е от организацията вътре в кошера. „Няма човек на земята, който да е проумял биологията на пчелата, да е вникнал в особеностите от живота й. За мене това е извънземно същество, дошло на земята. Толкова е съвършено! Ако то изчезне, свършва и човешкия живот. Пчелите са висши съзнания”, споделя стопанинът своята философия, трупана в продължение на 50 години.

За него пчеларството не е бизнес, не е само за прехрана или за пари. Димитър допълва, че всъщност не се печели кой знае колко от пчеларство, по-скоро то носи огромно удоволствие. „Светът на пчелите е различен, невероятен! Около мене има три акациеви гори и винаги ми е било удоволствие когато цъфтят, да наблюдавам пчеличките как пристигат, летейки ниско над земята натежали от прашец. Това е удоволствието за пчеларя – да наблюдава как армията от пчели работи!”, с усмивка разказва още Димитър.

Въпреки наличието на акациеви дръвчета, през настоящата година мед от акация почти няма. Като цяло годината се оказва слаба за пчелина на опитния пчелар. „Имаше растителност, от която пчелите изобщо не успяха да съберат прашец. За 2-3 дни имаше акация, но после паднаха дъждове. След това цъфна гледичията и пчелите започнаха да носят прашец от нея. И двата вида мед са много хубави и полезни”, разказва Димитър. От липите около Славеево също е събрано малко количество. В същото време стопанинът е извадил сравнително добри добиви от лавандула и слънчоглед. И още: „Около мене имаше над 50 дка тикви за семе, до тях беше лавандулата, наблизо горичките с гледичия. Когато ходех в масивите с тикви и лавандула, полетата жужаха от пчели. Освен това край селото имаше огромни магарешки бодили и от него също имаме мед”, разказва за даровете на природата пчеларят.

Изненадата на сезона се оказва лавандулата. Заради увеличените площи от етерично-маслената билка в цяла Добруджа, пчеличките са успели да съберат сериозно количество прашец от ароматната билка. „Около мене има над 500 дка с лавандула. Досега съм смятал, че лавандулата е поддържаща паша. През тази година обаче се оказа силна, лавандулата беше много медоносна и за първи път всички пити в магазина бяха запечатани с лавандулов мед. Това е необичайно за мене от толкова години насам”, пояснява още Димитър. А ароматният мед се оказва един от най-търсените.

D Dimitrov pchelar 6

Дългогодишният пчелар споделя, че за щастие е успял да опази през годините пчелите си от отравяния. Проблемът е много сериозен в Добруджа и всяка пролет напрежението нараства след третиране на полските култури и овощните видове. Димитър е категоричен, че и пчеларите, и земеделските производители не могат едни без други. „Това е истината. Няма как да се разделяме и да дърпаме чергата към себе си. Ако пчелите не опрашват културите, няма да има добив. Ако не събират прашец, ние пък няма да имаме мед. Всичко опира до съвест. Уж бяхме стигнали до консенсус, а пак се случват инциденти”, не крие разочарованието си пчеларят. Големите добиви и големите реколти идват не само с пръскането, смята той. Всяко едно третиране на семена или растения е вкарване на отрова. „Ние, пчеларите, разчитаме на пчеличките. Гледаме ги цяла година, създаваме, събираме рояци, докато направим оптималното семейство, което да донесе прашеца и до момента, в който извадим меда. И после пак отначало. Тежко е, но е невероятно!”, разказва с ентусиазъм Димитър.

Той допълва, че през последните години пчелите са станали много агресивни през април, когато цъфти рапицата. „Пръсканията се отразяват върху здравословното състояние на пчелите и влияят върху нас. Отровите се пренасят в кошера, в питите и се влошава качеството на меда. Тогава е трудно да се доближиш до един кошер и да работиш с него”, допълва стопанинът.

D Dimitrov pchelar 10

От дългогодишните си наблюдения Димитър стига до много изводи. Разказва, че през 70-те години химията не е била навлязла толкова в селското стопанство, а болестите при пчелите не са били масови и многобройни. „Дори и най-слабото пчелно семейство можеше да изкара спокойно зимата. Сега е трудно да се гарантира, че едно силно семейство, дало добър мед през лятото, ще успее да презимува, да оцелее за следващата година”, обобщава пчеларят. И още един тревожен извод - преди 40-50 години не е имало такова нападение от акари. „Те се впиват в тялото на пчеличките, изтощават ги и ги умъртвяват. От 1973 г. насам този паразит става все по-масов, увеличава се. Дори препаратите за справяне с кърлежа стават неефективни, тъй като те стават резистентни към тях”, не крие притесненията си Димитър. Той подчертава, че не е срещал пчелар който да не се оплаче от акарите. При него също се срещат и затова води непрекъсната борба.

За да има по-добра рентабилност, пчеларят реализира меда и пчелните продукти през последните години само на дребно. Категоричен е, че изкупните цени са обидно ниски и не отразяват реалната стойност на добитата продукция. ”Оставени сме в ръцете на търговците, които имат силата да ни изкупуват меда без пари. 3-3,20 лв./кг не могат да покрият разходите. Затова от няколко години вече не даваме на прекупвачите, предлагаме само на дребно мед и си имаме хора, които разчитат на нас и ни търсят”, допълва Димитър. Той смята, че е крайно време да има по-твърда държавна политика в сектора, чрез която да се регламентират както качеството на продукцията, така и вноса на мед от други държави и дори континенти. Така пчеларят ще може да получи достойна цена за труда си.

Опитният стопанин е категоричен, че ще бъде в пчелина докато има сили и възможност. Убеден е, че медът е богатство, но малко се знае за неговите лечебни качества. „У дома на масата задължително стои буркан с липов мед, от който си слагам в чая и добавям лимонов сок. Това е здраве”, обяснява още Димитър. През целия разговор усмивката не слизаше от лицето му. „Обичам много пчелите. Това е любов! Това ми дава настроение за работа, а щом има усмивки, значи всичко е наред!”, завършва дългогодишният пчелар.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 25 Ноември 2019 14:30

Зимуване на пчелните семейства

Знаем ли как точно функционира пчелното кълбо в зимния период?

Петър Денков, София
Съкровищницата на българското пчеларство, V част
Когато температурата на въздуха се понижи, пчелите стават слабо активни и се подготвят за образуване на зимно кълбо. Силните семейства формират кълбо при 10 С, а слабите при 13 С. В началото кълбото е рехаво, неустойчиво – нощем се образува, а денем при повишаване на температурата се разпуска. При установяването на ниски външни температури се образува постоянно зимно кълбо. Колкото е по-силно семейството, толкова по-сферично и по-голямо кълбо се образува. Успешното зимуване на пчелите е правопропорционално на обема на кълбото (силата на семейството) и обратнопропорционален на общия, незапълнен обем вътре в кошера, тъй като при пълното заемане на гнездото от пчелите се създава най-малка разлика между температурата в кълбото и температурата в празното пространство в кошера. Изолационните материали целят да намалят именно тази разлика.
Пчелното кълбо в средата е рехаво
Вътре в средните междурамия температурата е най-висока (14 – 24 С) и с отдалечаване в едната или другата посока, тя намалява. За това спомага високото топлоизолационно свойство на питите, благодарение на което през зимата в различните междурамия се поддържа различна температура. Отвън кълбото има плътна покривка от разположените плътно една до друга постоянно сменящи се пчели. Дебелината на тази покривка се движи от 2,5 до 7,5 см, а температурата на повърхността не пада под 6 - 8 С. Чрез скъсяване или удължаване на радиуса на кълбото през зимата, пчелите регулират топлинния режим. Щом температурата в кълбото спадне и наближи 14 С, пчелите помат храна и извършват слаби движения – температурата се повишава, като химическата енергия на консумирания мед се превръща в топлинна (50 г мед осигуряват165,5 ксаl топлина). Топлината се произвежда във всяко междурамие и е най-висока в централните, където е майката. С отдалечаването към краищата, температурата постепенно намалява.
Пчелите в кълбото се придвижват отдолу нагоре по хода на консумирания мед
През зимата пчелното семейство отделя вода и въглероден двуокис, който се повишава до 4-5% (във въздуха неговото съдържание е 0,03%). Съдържанието на кислорода се понижава до 17-18% (във въздуха е над 22%). Под действието на въглеродния двуокис в кълбото през зимата се затрудняват обменните процеси, протичащи в организма. Намалява се обмяната на веществата, пчелите изразходват по-малко храна и енергия и излизат с повишена работоспособност през пролетта. Изследванията доказват, че в силните семейства концентрацията на въглероден двуокис вътре в кълбото е по-голяма, а на кислорода по-малка отколкото при слабите семейства.
През зимата пчелите се нуждаят от пълен покой
Ако те са зимували спокойно, не отделят в кошера намиращите се в дебелото им черво несмилаеми остатъци от храната. Но при по-продължително безпокойство от външни и вътрешни дразнители, пчелите се възбуждат, консумират повече мед, дебелото черво се препълва и се появява диария.
Известно е, че при зимуване на пчелите голяма опасност представлява влагата
При спокойно зимуване семейството отделя средно 6-8 л вода (при неспокойно – много повече) във вид на водни пари. Когато топлият въздух наситен с водни пари излезе от центъра на кълбото в посока празното пространство в кошера, той се охлажда, кондензира във вид на водни капки и се отлага по вътрешните повърхностти на кошера. При това, колкото по-голяма е разликата в температурата на въздуха излизащ от кълбото и тази в кошера, толкова повече влага ще се отдели.
Топлият въздух в кълбото, като по-лек се издига нагоре
Пчелите усилват вентилацията, като създават по-тънък и рехав слой на повърхността на кълбото отгоре и около горния вход. Част от водните пари и въглеродния двуокис излизат, а влиза пресен въздух. Пчелите забавят вентилацията чрез удебеляване и уплътняване на външната покривка на кълбото. Топлият влажен въздух излиза бавно не само от горния вход, но и по стените на кошера. Тук обаче няма това опасно течение, както при усилената вентилация, а става бавно, регулирано от самите пчели чрез уплътняване или изтъняване на покривката на кълбото. Колебанията на температурата са бавни. Пчелите не изразходват много енергия и мед. Така не само се запазват, но и се подготвят за усиленото развитие през пролетта и лятото.

Публикувана в Пчела и кошер

На 15 октомври приключва действието на старата Национална програма по пчеларство, по която фермерите бяха подпомагани в периода от 2017 до 2019 г. За да облекчат кандидатстването за регистрираните стопани, от министерството на земеделието предлага промени в наредбата за новата тригодишна програма, по която ще се работи от 2020 до 2022 г. Проектът за промени е качен на сайта на агроведомството, като браншовите организации имат право да внесат предложения и корекции до 11 ноември т.г., съобщиха от министерството.

За първи път в новата тригодишна програма е променен моделът на финансиране на разходите за покупка на ветеринарномедицински продукти (ВМП), за извършване на лабораторни анализи за физикохимичните показатели на пчелния мед, както и за оборудването с кошери, отводки и пчелни майки.

Досега фонд „Земеделие“ възстановяваше фиксиран в програмата процент от одобрените разходи при спазване на лимити за отделните активи/ВМП, определени със заповед на министъра. Практиката обаче показала тенденция на изкуствено завишаване на пазарните цени на активите/ВМП, както и на формиране на неусвоен ресурс по програмата, поради първоначално заявяване и одобряване на инвестиционни разходи с начислен ДДС, които впоследствие се изплащат без ДДС.

Затова и през следващите три години е предвидено финансирането на горепосочените разходи да се извършва въз основа на фиксирани ставки (финансова помощ). Тези ставки са разписани в текста на програмата, като по мярка Б за покупка на ветеринарномедицински препарати са определени ценови групи, въз основа на определените със заповед на министъра на земеделието, храните и горите лимити за 2019 г. Най-високият размер на финансовата помощ е в девета ценова група и е в размер до 9,80 лева на пчелно семейство. Този размер представлява 81,7 % от стойността на най-високия лимит за ВМП за 2019 г. (12 лв.). Стойността на финансовата помощ за ВМП във всяка от останалите ценови групи е изчислена съобразно лимита за всеки от ВМП за 2019 г. спрямо този процент.

В условията за подпомагане са посочени допустимите кандидати за подпомагане по всяка една мярка от програмата. Ще се стимулира и сдружаването на пчеларите, като по част от мерките бенефициенти могат да са сдружения на пчелари, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, групи и организации на производители на пчелен мед и пчелни продукти (признати по съответния ред от министъра на земеделието, храните и горите). Целта е да се засили ролята на пчеларските сдружения и да се насърчат земеделските стопани – пчелари да се сдружават за по-добро представяне на пазара на произведените от тях продукти. В раздела е разписано кои разходи се финансират, както и размера на финансовата помощ по отделните дейности.

Не могат да бъдат заявявани за подпомагане активи, за които вече е получено подпомагане в рамките на предходните НПП и/или предишни финансови години на настоящата програма.

Финансовата помощ по дейността е до размера на одобрените разходи и не надвишава референтните цени в лева по видове активи съгласно приложение номер 2. Финансовата помощ се предоставя в размер, съобразен с броя на пчелните семейства към момента на кандидатстването, както следва:

1. от 20 – 50 броя пчелни семейства – в размер до 1500 лв.;

2. от 51 – 150 броя пчелни семейства – в размер до 2500 лв.;

3. над 151 броя пчелни семейства – в размер до 3500 лв.

Когато кандидат по дейността е сдружение на производители, призната група или организация на производители, които не са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г., допустимият брой активи се определя за всеки от членовете на сдружението, групата или организацията, заявил участие по НПП.

Подпомагането за участия в изложения ще бъде до 10 хиляди лева, като допустими за подпомагане за „Популяризиране на българските пчелни продукти, чрез организиране на базари, в които участват местни пчелари“ са пчеларски сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ в обществена полза, кооперации на пчелари, признати организации и групи производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации.

Подробно са разписани и условията за кандидадите да получат подпомагане за подвижни кошери. Ще припомним, че субсидията е половината от допустимите разходи, като максималният размер не трябва да надвишава 2 500 лева по дейността за тригодишния период 2020 – 2022г.

Разходите по тази мярка подпомагат при следните условия:

1. заявеният за подпомагане актив следва да има минимална вместимост 10 броя кошери;

2. заявеният за подпомагане актив е нов и не е втора употреба;

3. броят на допустимите за финансиране активи по мярката – не повече от един брой за тригодишния период 2020 – 2022 г.;

4. финансираният актив е заприходен в инвентарна книга/счетоводна система (за ЕТ и ЮЛ);

5. заявеният за финансиране актив е регистриран в КАТ като пътни превозни средства (ППС), категория О-1 или категория О-2 в съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата;

6. групите и организациите на производители на мед и пчелни продукти по ал. 1 са признати по реда на Наредба № 12 от 2015 г.

Разходите по ал. 1 се подпомагат, когато :

1. са представени най-малко три съпоставими оферти, които не са издадени от лица свързани помежду си или с кандидата, в оригинал за всеки заявен разход, които съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на издаване на офертата, подпис и печат на оферента, описание на всеки един от изброените в приложение № 4 параметри, цена в левове или в евро с посочен ДДС, в случай на регистрация по ЗДДС. Офертите трябва да са издадени не по-късно от датата на сключване на договора с избрания оферент и да се придружават от технически спецификации;

2. кандидатът представя решение за избор на доставчика/изпълнителя, а когато не е избрал най-ниската оферта – писмена обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случай ДФ „Земеделие“ извършва съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти, като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор. Датите на издаване на документите са в следната времева последователност: оферти, решение и договор;

3. в случаите, когато оферентите са местни лица, следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, а оферентите – чуждестранни лица, следва да представят документ за правосубектност съгласно националното им законодателство.

Допустими за подпомагане са физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба 3 и организации и групи на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации, признати по реда на Наредба 12 от 2015 г., които отговарят едновременно на следните условия:

1. стопанисват пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол;

2. стопанисват пчелни семейства в кошери, маркирани в съответствие с Наредба № 10 от 2015 г.;

3. стопанисват пчелни семейства в пчелини, регистрирани по чл. 137 от ЗВД като животновъдни обекти;

4. притежават не по-малко от 20 и не повече от 300 броя пчелни семейства към датата на кандидатстване;

5. поемат писмен ангажимент, че ще практикуват подвижно пчеларство в рамките на 3 години от датата на изплащане на финансовата помощ.

При мярка Д за прилагане на мерките за подкрепа на подновяването на пчелните кошери недопустими за подпомагане са кандидати, за които сумата за финансираните кошери през предходните години на НПП - от 2017 г. и следващите години на прилагане на програмата и тези, заявени за подпомагане в годината на кандидатстване е 151 и повече кошера и които извършват дейности, свързани с производство и/или търговия на кошери и части от тях. Недопустими за подпомагане за дейности по чл. 4, т. 5, буква „б“ са и кандидати:

1. за които сумата за финансираните отводки през предходните години на НПП - от 2017 г. и следващите години на прилагане на програмата и тези, заявени за подпомагане в годината на кандидатстване е 151 и повече отводки;

2. които са регистрирани в съответната областна дирекция „Земеделие“ като производители на пакети пчели (голи роеве) и отводки съгласно Наредба № 47 от 2003 г.

Недопустими за подпомагане за дейности по чл. 4, т. 5, буква „в“ са кандидати:

1. които са регистрирани в съответната областна дирекция „Земеделие“ като производители на пчелни майки съгласно Наредба № 47 от 2003 г.;

2. които са регистрирани в съответната областна дирекция „Земеделие“ като производители на пакети пчели (голи роеве) и отводки съгласно Наредба № 47 от 2003 г. за закупуване на пчелни майки за увеличение на основните семейства.

По мярка Д се подпомагат следните разходи:

1. за закупуване на нови кошери от следните модели и окомплектовки за дейности по чл. 4, т. 5, буква „а“:

а) Лангстрот-Рут комплект, с части на комплекта – 3 корпуса, дъно, капак;

б) Дадан Блат комплект, с части на комплекта – плодник, 2 магазина или 2 корпуса, дъно, капак;

в) Лангстрот-Рут комплект, с части на комплекта – 2 корпуса, дъно, капак;

г) Дадан Блат комплект, с части на комплекта – плодник, 1 магазин или 1 корпус, дъно, капак;

д) Фарар комплект, с части на комплекта – 4 корпуса, дъно, капак;

2. за поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства чрез закупуване на отводки за дейности по чл. 4, т. 5, буква „б“;

3. за закупуване на пчелни майки – за дейности по чл. 4, т. 5, буква „в“.

Разходите се подпомагат в размер до 54 лв., когато:

1. заявените за закупуване кошери са нови и са изработени от сух дървен материал с дебелина на стените минимум 25 мм или от полистирен;

2. размерите на частите от комплекта на модела кошери, които са изработени от сух дървен материал, са съобразени с размерите, посочени в приложение № 6;

3. моделите на кошери, които са изработени от полистирен, са от изброените, както следва: Фарар, Лангстрот-Рут и Дадан Блат;

4. новозакупените кошери са заселени с пчелни семейства към датата на подаване на заявление за плащане;

5. новозакупените кошери са маркирани в съответствие с Наредба № 10 от 2015 г.;

6. броят на допустимите за финансиране кошери е, както следва:

а) при налични към датата на кандидатстване от 20 до 50 пчелни семейства включително – не повече от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства;

б) при налични към датата на кандидатстване от 51 до 250 пчелни семейства включително – до 50 броя.

Разходите се подпомагат в размер до 75 лв., когато:

1. закупените отводки са от пчелини, регистрирани в областните дирекции „Земеделие“ съгласно Наредба № 47 от 2003 г.;

2. броят на допустимите за финансиране отводки е:

а) при налични към датата на кандидатстване от 20 до 50 пчелни семейства включително – не повече от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства;

б) при налични към датата на кандидатстване над 50 пчелни семейства включително – до 50 броя;

3. новозакупените отводки са настанени в кошери, маркирани в съответствие с Наредба № 10 от 2015 г.;

4. новозакупените отводки не са присъединени към съществуващи в стопанството на кандидата пчелни семейства.

Разходите по ал. 1, т. 3 се подпомагат в размер до 15 лв., когато:

1. закупените пчелни майки са от пчелини, регистрирани в областните дирекции „Земеделие“ съгласно Наредба № 47 от 2003 г.;

2. броят на допустимите за финансиране пчелни майки е:

а) при налични към датата на кандидатстване до 50 пчелни семейства включително – не повече от 1,5 пъти от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства;

б) при налични към датата на кандидатстване от 51 до 250 пчелни семейства включително – до размер, равен на броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства;

в) при налични към датата на кандидатстване над 250 пчелни семейства – не повече от 1/2 от броя на наличните към датата на кандидатстване пчелни семейства;

3. новозакупените пчелни майки са настанени в кошери, маркирани в съответствие с Наредба № 10 от 2015 г.;

4. новозакупените пчелни майки не са придадени към финансирани съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 в същата пчеларска година новозакупени отводки.

В проекта на Наредба са разписани редът и срокът за подаване на заявленията за подпомагане, извършването на административни проверки относно заявените данни и обстоятелства, както и за сключване на договорите с класираните по съответния ред бенефициенти. Уредени са също така редът и сроковете за подаване на заявления за изплащане на финансовата помощ. Земеделските стопани могат да подадат отделно заявление за плащане за всяка една дейност по чл. 4, за която са сключили договор за изпълнение.

Приемът на заявления за подпомагане по мерките от програмата започва не по-късно от 21 ноември за първата година и 25 октомври за останалите години от тригодишния период на прилагане на програмата и приключва не по-късно от 16 юли на всяка финансова година от действието на програмата.

Подробно е разписан и контролът от страна на компетентния орган – ДФ „Земеделие“ върху изпълнението на дейностите от страна на ползвателите на помощта.

В отделни приложения към проекта на Наредба са посочени всички активи (ВМП, пчеларско оборудване за първичен добив и обработка на пчелния мед, прикачен инвентар за подвижно пчеларство, модели кошери), които кандидатите могат да заявят за подпомагане по отделните мерки и дейности от НПП 2020 – 2022. В приложения са разписани и критериите за оценка на проектите за осъществяване на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти, както и за оценка на заявленията по инвестиционните дейности от мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари“ и мярка В „Рационализиране на подвижното пчеларство“, както и по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз“.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 07 Октомври 2019 14:41

Когато няма прашец

Полезно е да се знае, че импровизациите в подмяната на прашеца като храна за пчелите, крие рискове

Йово Кантар, „Здрави пчели в 21 век“
Когато няма прашец, пчелите набързо остаряват физиологически и тове е много опасно в края на есента. Съкращава се животът им, имат по-малка съпротивляемост срещу болести, трудно преодоляват ниските температури. Некачественият прашец в храната на пчелните семейства през есента е една от причините за инвазии и поява на инфекциозни болести. Когато в пчелното семейство прашецът е оскъден, съответно пергата (ферментиралият притъпкан цветен прашец в килийките), нозематозата нанася най-големи вреди на пчелите (Билаш). Замяната на прашеца при храненето на пчелите не е могло да допълни суровините с които е експериментирал Йойриш (1968 г). При подхранването на пчелите с консервиран прашец, залят с пчелен мед, според Йойриш пчелните семейства са отгледали средно по 175 личинки на ден, при подхранване със суха мая – 84, при подхранване със суха сметана – 30, пълномаслено мляко – 27, жълтък от яйце – 7, цели яйца – 16, белтък от яйце – 2 и с ръжено брашно - нито една личинка.
Тези, макар и ограничени по обем изследвания показват, че естествената пчелна храна е незаменима. Естествените недостатъци на прашеца в природата и храненето със заместители променя естественото отношение на младите пчели, което има като последица неестествено хранене на младите личинки и излюпването на слабопродуктивни и склонни към заболявания пчели.
В чехословашкото списание „Вчелар“ Бохуш е написал, че вземането на прашец влияе върху продължителността на живота на пчелите и въобще има голямо физиологическо значение.
КАТО ПРИМЕР
Затворени пчели в термостат и хранени само с мед, живеят средно 20-25 дни, най-много 36-40 дни. Пчели , хранени с прашец и мед, при същите условия живеят 40-50 дни средно, а най-много 100 дни. Вземането на прашец може да възстанови секреторната дейност на глътъчните жлези и при по-възрастни пчели. Ако няма достатъч„но млади пчели и по-възрастни пчели със закърнели жлези са в състояние да отглеждат пило, стига да има достатъчно и качествен прашец.
Неподходящо съхраняван изкуствен цветен прашец (с който се опитваме да заменим белтъчините от естествения прашец) много бързо плесенясва и може да се развали лесно, да стане източник на зараза. За преработката на суровини и заместители на прашеца пчелите използват своите горночелюстни, глътъчни и заднотеменни жлези. Този прием има за последствие прекъсването на отделянето на секрет от тези жлези и намаляването на храната за пилото, безсилие на пчелите къмболести или повод за „излежаване“ и свързаното с него осезателно прихващане на болести.
ЛИПСАТА НА БЕЛТЪЧИНИ ВОДИ ДО КАНИБАЛИЗЪМ
Много често в ранна пролет се наблюдават подобни явления. Лаврехин и Панкова (1984 г.) подчертават, че белтъчините съдържащи се в прашеца са абсолютно необходими за развитието на хипофарингеалните жлези на пчелите, които произвеждат храна (млечице) за личинките. Тези жлези започват да функционират обикновено на 5-я или 6-я ден от живота на пчелата. Докато те не започнат да действат, младитге пчели не са в състояние да снабдяват личинките с необходимата им храна (млечице). Пчелно семейство, което не внася прашец и е останало без запаси от перга не е в състояние да се развива, защото недостатъчните белтъчини имат за последствие намаляване на телесното тегло на пчелите и много бързо загиване. Това се нарича глад за белтъчини, който създава условия за прекъсване на дейността на системата на жлезите, особено восъчните и млечните жлези. Като последствия от това са неизграждането на питите, прекъсване на отделянето на млечице, спиране на храненето на личинките и майката. Ако все пак в този период майката продължи да снася, от яйцата няма да се излюпят нови пчели, защото вътрешнокошерните пчели ще изядат ларвите, щом се излюпят от яйцата. Така и семейството отслабва.
Семейство, което въпреки изобилието на мед не е имало прашец е загинало, защото е изяло само себе си. В семейства, неосигурени с перга, броят на изядените личинки е 80-90% от броя на снесените яйца, защото поради недостатъчно белтъчини пчелите са принудени да изядат и напълно здрави личинки.
Така пчелно семейство, което пчеларят зазимява без прашец, извършва самоубийство.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 30 Септември 2019 13:58

Субсидирането изкривява пчеларския сектор

  • Подпомагането на кошер води до злоупотреби и не стимулира развитието на пчеларството
  • Субсидиите да се дават на произведена продукция, предлага пчелар от Добруджа

Габриела Събева

От години проблемите в пчеларския сектор стоят нерешени. Засягат се козметично, на парче, ден за ден. Пчеларските организации се роят като пчелите в кошер, но чуваемостта за трудностите им остава спорна. Да не говорим за конкретни решения на проблемите.

Как вижда основните „препъни камъни” в сектора и какви са конкретните стъпки за преодоляването им – предлагаме ви откровената позиция на Красимир Костадинов, пчелар от Добруджа, който повече от 20 години отглежда пчели и добива мед от 240 кошера, разположени по поречието на Суха река.

„Българското пчеларство е на изчезване. Казвам го с болка. В бранша ще се задържат само тези колеги, които се борят едва ли не с вятърни мелници. Наблюдавам процесите у нас и виждам какво се случва” – така започва срещата ни с Красимир Костадинов. „Имам колеги, които изоставиха собствените си пчелини си и отидоха да работят в Турция и Норвегия. На тях им е по-изгодно да работят там като пчелари, отколкото сами да произвеждат мед у нас, да имат собствена продукция. Този тормоз в пчеларския сектор продължава вече над 20 години”, категоричен е стопанинът. Той добавя, че младите пчелари у нас или изчезват, бягат в чужбина, или се преориентират. По думите на Красимир излиза по-изгодно да работиш на заплата, вместо да отглеждаш 200 пчелни семейства. „Ако си някъде на робота не се тревожиш за пчелите, зимата, арендаторите, пръскането, търговците или цената. Тези тревоги си ги спестяваш. А проблемите са много – първо при производството на качествен мед, второ - за опазването на пчелите, трето - за това колко струва килограм мед, а да не говорим каква издръжка остава за семейството ти”, разяснява младият мъж. Той е убеден, че ако трябва да се издържа само с пчеларство, ще трябва да ликвидира пчелина си и да остави само 20-на кошера.   

Тук се иска държавна политика, категоричен е още Красимир. „Отговорно заявявам, че не е добре да се дават субсидии. Това е нещо лошо за сектора. Субсидирането изкривява отрасъла”, смята още пчеларят. Той уточнява, че от субсидията се ползват най-много големите пчелини, т.е. с голям брой кошери. Субсидирането отваря врата и за други процеси - появяват се фиктивни пчелари, които имат само на документи кошери. „Целта е усвояване на помощите. Създава се един пчелин с 2-3 рамки пчелни семейства и се имитира дейност. Това го имаше по „Млад фермер”, допълва още Красимир. „Аз не можах да участвам в програмата, защото се оказва, че години наред съм си плащал осигуровки и данъци, т.е. фирмата ми не е новорегистрирана. Предложиха ми да прекратя регистрация, да обявя ликвидация на пчелина и след година пауза да започна наново и така да участвам в мярката „Млад фермер”. За мене това е абсурдно. В същото време има и знам за хора, които създадоха пчелини именно по тази причина. Те имитираха пчеларство, за да вземат субсидията и след като изтекоха нужните години, просто приключиха. Това е абсурдът в сектора”, продължава с разказа си Красимир. Затова той е убеден, че субсидията сама по себе си не е предпоставка за развитието на пчеларството у нас. Нужно е подпомагането да бъде на произведена продукция, а не на брой кошери. В същото време обаче при сблъсъка с ниските изкупни цени, пчеларите виждат субсидирането като единствен изход. Така омагьосаният кръг се върти, върти…

Българският пчелен мед е качествен, стига пчеларят да не е приложил недобри практики. А тези практики ги налага пазарът. „Започва един цикъл, който вече е извън „ръцете” на пчеларя. Например от Германия искат качествен мед, но ако може на ниска цена. Нашите търговци също искат да печелят и в резултат при пчеларя остава малка, да не казвам никаква печалба. С парите след реализацията на меда ние трябва да покрием всички разходи. Така обаче се поставя основата на още недобри практики, например подхранване със захар и т.н. Този кръг води до влошаване на качеството”, категоричен е още пчеларят.  

Още преди година той излиза с предложение за създаване на стандарт „Български пчелен мед”. Този продукт трябва да е произведен и добит у нас и задължително да отговаря на определени качествени показатели. Съответно доказателствата за това трябва да се издават от сертифицирана лаборатория и достъп до нея да имат и самите пчелари. „По този начин няма да се допусне в продукта „Български пчелен мед” да се влагат украински или китайски пчелен мед и да се срива както качеството, така и реномето на родния”, смята Красимир. Той допълва, че пчелният мед, който съдържа примеси от захар, антибиотици и пестициди, може да бъде категоризиран като „индустриален пчелен мед”. Така ще се направи разграничение не само в качеството, но и в цената на продукта.

„Всичко това вече се случи в Словения. Словенските пчелари са защитили понятието „Словенски пчелен мед” с определени качества. Ако това нещо беше станало у нас, щеше да бъде ясно и категорично, че този мед е качествен и отговаря на строги показатели. Така на външните пазари цената на българския мед щеше да е друга. Така какво се получава – търговецът купува некачествена стока на ниска цена и се опитва да излъже след това и другия купувач по веригата. В резултат цената и на българския качествен мед се срива”, подчертава пчеларят.

„Годината беше оскъдна откъм прашец, прополис и мед. От доста години за първи път се случва да изкараме по-малко прополис. От 240 кошера сме извадили общо около 100 кг мед от акация, което е почти нищо”, прави равносметка пчеларят. Добил е малки количества мед от липа, от лавандулата е извадил що-годе някакво количество. От всички видове мед отчита редуциране на добивите. Най-много прашец и съответно най-много мед е имало по време на слънчогледовата паша, както и букет от седем вида растения. „Пчеличките направиха и невъзможното да съберат прашец, ние също дадохме от себе си максималното, за да ги обгрижим. Доволен съм, тъй като имам колеги, които почти нищо не успяха да извадят”, не крие положителната равносметка пчеларят. Категоричен е, че продукцията ще се реализира само на дребно, тъй като в момента офертите на прекупвачите вървят по 3,60-3,80 лв./кг.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 30 Септември 2019 11:49

Нарастване на пчелите през есента

Внимателното наблюдение за това, какво става в кошера в края на лятото, може да ни спести сериозни затруднения пролетта

Петър Бонев
За осигуряване на зимата се препоръчва допълването на храната за едносемейните кошери да става до началото на август, за да бъдат използвани пчелите, които няма да зимуват за самата преработка на храната. Правени са изследвания, публикувани в чуждия печат, изводите от които показват, че количеството запаси от храна, които има в гнездото през юли-август, оказват решаващо влияние и за нарастването на пчелите, които ще зимуват и за медодобива през следващата година.
ПРИМЕР
В началото на август са проследени две групи еднакви по сила семейства, като в едната е имало средно по 13 kg, а в другата група по 20,5 kg мед в кошер. В края на месеца храната в двете групи е изравнена, като е допълнена в групата, в която е имало по-малко мед. За зимата и в двете групи количеството храна е било еднакво. Въпреки това, резултатите били много различни, защото от края на юли до края на август, в периода в който се отглеждат зимните пчели, поради по-малките запаси, пчелите от тази група са икономисвали от храната и са отгледали около 31%, а през пролетта на следващата година - 46% по-малко млади пчели в сравнение с групата, която в началото на август е имала по над 20 kg мед в кошер. Тези резултати се отразили и на добивите от мед през следващата година, които били средно по 28 kg срещу 12,5 kg от кошер, чиито пчели са икономисвали от храната, като са водели полугладно съществуване през периода на нарастването на зимните пчели.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО
Най-късно до началото на август, след осигуряване на необходимата храна за зимата от пчелите, които няма да зимуват, в едносемейните кошери в средата на гнездото между питите с пило се поставят пулверизирани със сироп 2, а на по-силните семейства - 3 светло кафяви пити с малък венец от мед, за яйцеснасяне. Тези пити са извадени от същия кошер при стесняването на гнездото преди допълване запасите със сироп. Впоследствие се следи за празни килийки и се добавят още пити. По-късно, след излюпване на пилото при зазимяването, те се изваждат от гнездото, защото в тях няма или има малко храна. Пълните пити, които сме осигурили до началото на август, са достатъчни за зимуващите пчели.
При осигурена храна за зимата над 20 kg, само при липса на принос на нектар от природата от поддържаща паша, което се случва някоя година, е необходимо да даваме рано сутрин или по-добре привечер по 200 ml сироп - 1:1 ежедневно, или за икономия на труд - по 400 ml през ден, не толкова за стимулиране яйцеснасянето на майката, доколкото да не консумират от храната за зимата за изхранване на пилото и пчелите. Когато пчелинът е отдалечен, е необходима пълна хранилка за 5-6 дни.
За много дейности в пчеларството има коренно противоположни мнения. Това се отнася и за стимулиращото подхранване. В специализираната литература се посочва да се съчетават подхранване за стимулиране яйцеснасянето на майката с допълване на храната за зимата. Това смятам, че не е правилно. Пчелите, които ще зимуват, трябва да изхранват пило, да натрупват белтъчни резерви и то в период, когато цветният прашец не е в изобилие в природата, за да ги натоварваме и с преработката на сиропа за зимната храна, за разлагането на който също са необходими белтъчини.
До другата крайност са изводите в една публикация в пчеларски вестник, цитираща изследвания относно стимулиращото подхранване. „Яйцеснасянето на майката през есента е генетично заложено, затова не е необходимо подхранване, дори да няма някакъв принос от нектар. През пролетта такива семейства се развиват по-добре.“ Може и да е така, дори Шабаршов в своята книга „Ако имате пчели“ пише, че майката осеменява и без стимулиращо подхранване, стига в кошера да има храна над 18-20 kg. Необходимо е обаче пчелите да изхранват и затоплят пилото, а и самите те да се хранят. В такъв случай, ако няма принос от природата, ще използват храната за зимата, което впоследствие ще създаде проблеми за благополучния изход от зимуването поради намаленото й количество. Правилно е, зимните пчели да не преработват храната с която ще зимуват, но сироп 150-200 ml ежедневно при липса на паша, няма да изтощи 20-25 хиляди пчели и ще се запази храната за зимата. Ако в този период пчелите не трябва да преработват изобщо храна, то при наличие на поддържаща паша трябва ли да ги затваряме да не излитат
Смятам, че
СТИМУЛИРАЩОТО ПОДХРАНВАНЕ С МИНИМАЛНА ДОЗА Е НЕОБХОДИМО, АКО НЯМА НЯКАКЪВ ПРИНОС ОТ ПРИРОДАТА
Но не само защото се нарушават зимните запаси и трябва да им осигуряваме храна в края на зимата, което не трябва да допускаме, а ги принуждаваме да преминат към зимен режим, което намалява мотивацията им за отглеждане на пчелите, които ще зимуват и най-важното, при положение, че няма поддържаща паша и не им даваме сироп, който да преработват и да се активизират преработвателните им органи, жлезите им няма да отделят пчелно млечице.

Само при разграждането на нектар или обикновен сироп съответните жлези отделят млечице за майката и захранващата капчица за излюпената личинка за пчела работничка. В такъв случай не си правят и труда да принасят цветен прашец от природата, дори и да го има. Резултатът е, вместо да нараства мастното им тяло, те го използват за храна на съществуващите личинки. Голяма част, от които дори изяждат или изхранват с тях други личинки.
Изхождайки от изнесеното по-горе, стимулиращото подхранване при нарастване на пчелите, които ще зимуват, не трябва да става с инвертиран сироп, както го правят някои пчелари, за да не се изтощавали пчелите от преработката на обикновения сироп. Инвертираният сироп се употребява, след центрофугирането на меда от последната паша,
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ДОПЪЛВАНЕ НА ХРАНАТА ЗА ЗИМАТА И ЗА СПАСЯВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ ГЛАДНА СМЪРТ
ако се налага, вместо захарните питки в края на зимата. Не е целесъобразно да бъде използван като подбуда за стимулиране на яйцеснасянето на майката, защото той не се преработва от пчелите, пренася се за кратко време и до следващата порция, след като няма поддържаща паша, пчелите бездействат. Обикновения сироп, особено когато е по-рядък, пчелите преработват продължително време и преработката на сиропа от следващото подхранване се застъпва с предишното. В ПЧЕЛИТЕ СЕ СЪЗДАВА ИЛЮЗИЯ ЗА НЕПРЕКЪСНАТА ПАША
Периодично проверяваме дали има килийки за снасяне на яйца от майката и ако трябва, добавяме празна пита, но тя пак трябва да бъде от същия кошер, което е особено важно през есента. Това се прави, ако пчелите са запълнили питите със сироп или късен нектар, ако такъв се отделя в природата. В такъв случай стимулиращото подхранване със сироп се преустановява, за да не се блокира яйцеснасянето на майката.
За изхранване на пилото, а и за нарастване на мастното тяло на пчелите, които ще зимуват,
СА НЕОБХОДИМИ И ПРОТЕИНИ
Пчелите ги набавят от цветния прашец. Но ако в този период няма принос на нектар, то обикновено няма и достатъчно прашец в природата. Необходимо е в такъв случай в сиропа, който даваме, да прибавим някакви белтъчини. Най-достъпна и подходяща по отношение на вложения труд се оказва препоръката на проф. Таранов - да се заменят 20% от водата за сиропа с пълноценно мляко. Белтъчините от млякото в сиропа, допълнени дори с оскъден принос на цветен прашец, задоволяват относително добре потребностите на пилото и пчелите.
Друг много ефикасен източник на протеини е хомогенатът –
БЕЛТЪЧНОТО МЛЯКО
получено от личинките в изрязаните и пресовани търтееви далаци, изграждани в дълбокото дъно или от строителната рамка, съхранявано във фризер. В готовия сироп, охладен до 35-40°С слагам 5-10% белтъчно мляко.
Стимулиращото подхранване, когато се налага, трябва да завърши най-късно до 5-10 септември, защото последните излюпени пчели трябва да имат около 25 благоприятни за летеж дни, за да се осигурят физиологически подготвени пчели със запас от резервни белтъчни вещества в организма им. Напоследък има публикации, че с излюпването си пчелата има вече натрупано мастно тяло. Ако действително е така, то последните пчели са най-ценни. Не са отглеждали пило и ще живеят най-много. Независимо от това и на младата пчела е необходимо да се облети един-два пъти за да изчисти задното си черво и да заякнат крилете и.
С излюпването и облитането на последните пчели през октомври се пристъпва към зазимяването.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 05 Август 2019 11:42

Лятно-есенни грижи

Какви плодове ще берем следващата години зависи от работата с пчелите в края на лятото

Величко Величков
Всяка година в българското пчеларство се повтаря една и съща картина – масова зимно-пролетна смъртност, безкрайни грижи по възстановяване на семействата и слаби резултати в оползотворяване на пашите. Предлагаме една статия, публикувана преди повече от 35 години, която може би дава отговор на въпросите около загубите на пчели през зимата и пролетта. Бел. ред.
Грижите за пчелните семейства са целогодишни. През първата половина на сезона те са насочени към подготовката им за най-пълно използване на пашата, а през втората половина – за лятно-есенното развитие. Съчетано с правилното зазимяване, то гарантира успешно презимуване.
Подготовката на пчелните семейства за следващата година трябва да започне веднага след главната паша. В какво се състоят лятно-есенните грижи, ще опишем по-долу.

Още при центрофугирането на меда, независимо от системата на кошера, се оставят минимум 6-7 кг мед, с който да се гарантира храна на семейството до есенното подбудително подхранване. Обща грешка на пчеларите е, че не проверяват има ли мед в плодниците или няма, центрофугират всичкия мед от магазините (корпусите).
В нормални години през юли все още има поддържаща паша за пчелите, затова след като им се отнеме меда от магазините, семействата продължават да се развиват без намесата на пчеларя и се подготвят за зимуването. Но случват се и сушави години, каквито бяха например 1973, 1974 г. В някои райони не само че нямаше развитие на семействата през юли и август, но значителна част от семействата останаха с малко пчели и то физиологично остарели. През есента по необходимост на тези семейства трябваше да се дават големи количества захарен сироп за зимно запасяване, тъй като липсваше храна в кошера. Преработката на сиропа изтощи пчелите и през зимата и особено през пролетта загинаха голяма част от семействата.
Ето защо, ако в гнездото няма поне 6-7 кг мед, той трябва да се допълни с мед от магазните и тогава да се центрофужи останалия. За всяко семейство се запазват по 3 пити с мед за зазимяването.
Особено важно е да се осигурят условия на майката за активно снасяне на яйца през лятно-есенния период
В полските райони след прецъфтяването на слънчогледа, а в полупланинските след окосяването на ливадите, пашата почти прекъсва, а развитието на семействата започва да се ограничава. Календарно това настъпва по различно време, но най-често към средата на юли. Изключение правят само високопланинските райони, където косенето приключва по-късно и пчелите използват пашата и в първата половина на август. За да продължи активното развитие на семействата през този период, когато няма нектар, в кошера трябва да има млади, физиологично неизтощени и с добре развити яйчници майки. С много по-малко грижи от страна на пчеларя за семействата такива майки активно снасят яйца и през юли, август и септември и осигуряват голям брой пчели – гаранция за успешно зимуване.
Както през ранна пролет, така и в края на лятото и есента, майките избягват да снасят яйца в питите, в които не е люпено пило.. Това налага всички новоизградени пити, в които да средата на юли не е отглеждано пило, да се извадят от гнездото и да се изместят в двата края. В центъра се поставят светлокафяви пити с малко мед към горната летва. Това позволява на майката да снася яйца в горната половина на питите, където през храдните вече нощи по-добре се поддържа оптималната температура за развитието на пилото. Особено подходящи за това са, както вече споменахме, светлокафявите пити. На всяко семейство трябва да се осигурят от 3 до 5 такива пити, в зависимост от свободните площи по останалите пити в гнездото и от силата на семейството. Ако повече от 1/3 от площите на питите в центъра на гнездото е запълнена е целесъобразно да се подберат подходящи пити без пило, да се центрофугират и да се поставят в средата на семейството.
Голямо значение за активно снасяне на яйца има и наличието на източници на нектар и прашец. В години с по-чести валежи пчелите почти във всички райони от страна се осигуряват сами с храна и през юли и август семействата се развиват нормално. Поради засушавания се случва обратното – радстителността е почти прецъфтяла, пчелите събират по малко прашец, но нектар изцяло липсва.
Това налага да се извърши есенно подбудително подхранване
Трудно може да се определи момента на есенното подбудително подхранване, тъй като той зависи от валежите и температурите, но обикновено подхранването трябва да започне през третата десетдневка на юли или най-късно от началото на август. Колкото по-скоро слезд последната паша започне, толкова по-добър е ефектът от неговото прилагане. В първите 20 – 25 дни на семействата се дават през вечер по 0,5 – 0,6 л силно разреден сироп (2 части вода, 1 част мед). Ако хранителните запаси са недостатъчни и след този период (20-25 дни), концентрацията на сиропа се увеличава до 1:1, а към края на август, ако се налага, запасите се допълват с още по-гъст сироп.
Есенното подбудително подхранване е по-ефективно, когато в кошерите постъпва по-голямо количество прашец и майката не е намалила или прекъснала да снася. Именно това налага то да се извършва по-рано и по-продължително време.
През втората половина на сезона и особено след август, пчелите не бива да се принуждават да преработват големи количества захарен сироп, дори и за зимно запасяване. Особено вредно е това през годините, когато е имало лятно засушаване и пчелите почти не пренасят прашец през периода на усиленото хранене.
През последните години много обществени и любителски пчелини пострадаха в значителен размер от късното хранане и изтощаване на пчелите, затова крайнто време е да се преустанови тази погрешна практика.
Независимо от това какво количество захар се дава на пчелните семейства, тя трябва да се преработи до средата или края на август от пчелите, които се вече физиологично стари и няма да останат до зимата. Излюпените през втората половина на август и следващите месеци не бива да участват в преработката на захарен сироп.
Към края на лятото и през есента подхранването се съчетава и с профилактика срещу заболявания на пилото и на възрастните пчели. Важно е още през текущата година да създадем условия за силни и високопродуктивни пчелни семейства през следващата година.
Бел.ред.: В следващия брой продължаваме темата за подготовката на семействата.

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта