Течният азотен тор в амониева форма позволява лесно усвояване и предотвратява загубите от елемента

Агр. Петър Кръстев

Перспективно решение за усъвършенстване системата за хранене на пшеницата е есенното внасяне на течни азотни торове в амониева форма на дълбочината на кореновата система на културата. Това позволява да се повиши ефективността от усвояването на азота и да се предотвратят загуби от елемента.

Днес пред земеделските общества по света стои задачата за интензификация на производството на растителна продукция, обусловена от ръста на населението и намаляване на посевните площи. Житните култури са изразени азотофили и за формиране на добива използват значителни количества азот. Практически е невъзможно поддържането на почвеното плодородие на високо ниво само благодарение на естествените процеси на азотфиксация. За попълване запасите с основния градивен елемент за растенията масово се използват азотни торове, което изисква значителни разходи на средства и енергия. От цялата енергия, необходима за производство на трите основни хранителни елемента – азот, фосфор и калий (NPK), 87% се използва за синтез на амоняк. Ако днес производителите на зърно се откажат от използването на азотни торове, в продължение на няколко години обемът на селскостопанското производство ще спадне толкова, че редица страни, които днес изнасят големи количества продукция, едва ще смогнат да осигурят собствените си потребности.

По данни на ФАО в света се използват около 100 млн. т азотни торове, като 60% от тях отиват за производството на зърно. Изчислено е, че при повишаване на ефективността на използвания азот дори само с 1% ежегодно, могат да се икономисат около $250 млн. Ефективността от използването на азота в света в посевите със зърнени култури е доста ниска – около 33%. Този нисък процент произтича от сложността при избора на система за азотно хранене. На азота се падат по-малко от 1-3% от сухата маса на растенията, но независимо от това, при недостатъчното му наличие в почвата нормалният растеж и развитието на зърнените култури са невъзможни.

В развитите страни фермерите често се презастраховат и внасят прекомерно количество тор за култури, които вече са добре снабдени с азот, или когато периодът на прилагане на тора не съвпада с най-високата потребност на растенията от елемента. Освен това огромна част от азота не се изнася с реколтата и влошава екологичната ситуация в агрофитоценозите. Затова много земеделски стопанства в света широко използват течните азотни торове. Те са удобни за внасяне, съдър­жат едновременно амониева, нитратна и амидна форма азот. При използването им се предотвратява ниската ефективност на усвояване на азота при повърхностното внасяне на карбамид без инкорпориране, когато загубите на азот могат да достигнат до 40% и повече.

Плюсове на есеннето внасяне на течен азотен тор

Известно е, че в есенния период на вегетация, за развитие на вегетативната маса пшеницата изисква малки количества азот. В зимния период потребността на пшеничните растения от хранителния елемент е минимална. В този период, в условия на преовлажняване в съчетание с положителни температури, са възможни значителни загуби на елемента, ако внесеният тор е в нитратна форма.


След началото на вегетацията – рано напролет, потребността от азотни торове рязко нараства. Високата потребност от азот се наблюдава също във фазите цъфтеж и наливане на зърното.

Изследвания с белязан азот (15N) са показали, че загубата на елемента в производството на зърнено-житни култури може да стигне от 20 до 50% от внесеното количество. Ефектив­ността на усвояването му от пшеницата в значителна степен зависи от условията на отглеждане. Ниска ефективност при второ и трето подхранване може да се наблюдава практически при всички почвено-климатични зони и условия, ако внасянето е съпътствано с високи температури и недостиг на влага в периода от фазите вретенене до формиране на класа.


Известно е, че внасянето на амониев азот може да повиши ефективността от прилагането на торовете. Причината е, че йоните NH4+ по-добре се фиксират от почвените колоиди и не се измиват от почвата. Установено е, че при внасяне на елемента в амониева форма, за културата е достъпно достатъчно количество азот в продължение на цялата вегетация. Увеличената интензивност на поглъщане на азота по време на наливане на зърното свидетелства за потенциалното преимущество на амониевото хранене (NH4+) при отглеждането на зърнено-житните култури. Опитно е установено също, че локалното внасяне на течни азотни торове, съдържащи елемента и в амониева форма, благодарение повишаването на концентрацията на амониевите йони, забавя процесите на нитрификация, което благоприятства запазването на азота в почвения профил.

Перспективи за течните азотни торове

Прилагането на течни азотни торове е перспективно поради ред положителни причини. Тази технология е особено актуална на големи площи, поради възможността за пълно механизиране на транспорта и внасянето на тора в почвата. Освен това се осигурява по-равномерно внасяне в сравнение с гранулираните торове. Известно е, че разходите за ресурси при внасянето на течен азотен тор в почвата са с 20 – 40% по-малко, отколкото при използване на твърди гранулирани торове, а и разходите за труд намаляват до 2 – 2,5 пъти.


Ефективността от течните азотни торове се увеличава при внасяне на определена дълбочина в почвения профил. Установено е положително влияние на амониевата форма върху добива на зърно в сравнение с внасянето на карбамид и амониева селитра по повърхностния начин. Като цяло, внасянето на азотните торове под повърхността на почвата способства за по-продължителното съхранение на азота, а също така за по-пълното му използване от растенията.


С намаляване количеството на валежите в пролетно-летния период, което все по-често се наблюдава през последните години, ефективността от подхранването на посевите с пшеница намалява. Затова все повече ще се налага практиката в зърнопроизводството през есента еднократно да се внасят течни азотни торове на определена дълбочина в почвения профил (15 – 20 см). Това е обяснимо поради по-добрата достъпност на азота за пшеницата, благодарение на повишената влажност на този слой почва.


Въпреки многото изследвания, проведени в областта на оптимизация на азотното хранене на пшеницата, все още много въпроси остават нерешени. Колко азот поглъщат растенията в есенния период при внасяне на елемента на дълбочина 15 – 20 см при различна продължителност на есенния вегетационен период? Какви форми амониеви торове е добре да се използват? Как влияе осигуреността на растенията с азот на презимуването и на възобновяване на пролетната вегетация? Как високите концентрации амониев азот влияят на хумуса на почвата при многогодишно внасяне на такъв вид тор?

Тези въпроси заедно с още други търсят решение. Затова оставяме темата отворена, като сме готови да публикуваме всяко едно аргументирано и компетентно мнение.

Публикувана в Растениевъдство

Сравнително спокойният тон в развитието на международните зърнени пазари беше нарушен в началото на изминалия седмичен период (22-28.11.19 г.) от рязкото и до голяма степен спекулативно покачване на цените на пшеницата в Щатите. На 22-25 ноември котировките на меката червена зимна пшеница на борсата в Чикаго се покачиха с 8-9 долара – до $195/т. Вълна от спекулативни покупки беше предизвикано от поредното разиграване на климатичната карта преди дългия празничен период - Деня на благодарността в САЩ. Неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина, а също така и поройните дъждове в обширните територии на Европа бяха основните фактори, провокирали събуждане на спекулативния интерес.

Ценовото рали отвъд Океана се отрази здравословно и върху житните котировки на Стария континент. Мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 4 евро – до EUR183,25/ т за доставка през м. декември. Средно с 3-5 евро се покачиха и експортните котировки в Западна Европа. На 28-29 ноември френска мелничарска пшеница вече се предлагаше за износ по EUR186-187FOB, а немското мелничарско зърно мин. 12,5% протеин се котираше за износ по EUR 184-189/т СРТ Хамбург и EUR 194-198/тFOB Балтийско море. (EUR204/т ФОБ Руан; EUR 200/т СРТ Хамбург;EUR 205/тFOB Балтийскоморе – 20.11.18 г.). Сред реализираните през миналата седмица сделки за отбелязване е продажбата на 60 хил.тона пшеница 11% протеин на Йордания по 239,3CFR Акаба.

Търговците коментират, че напоследък се наблюдава задържане на продажбите на пшеница от страна на производителите, провокирано от позитивната динамика на износа – 10,77 млн.т от началото на сезона досега, а това е с 59 на сто повече отколкото през същия период на 2018 г. За твърдия тон в развитието на пазара допринасят и информациите за подготовката на стачка на европейските железничари.

Повишение на цените средно с 2 долара през миналата седмица наблюдавахме и на руския и на украинския пазар – до $207-210FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($217-225/т FOB – 29.11.19 г.).

Позитивно ценово развитие наблюдавахме през миналата седмица и на пазара за фуражно зърно в Европа. Цената на януарския контракт царевица на борсата в Париж се покачи от EUR164/т на EUR166/т, а на база FOB Рейн/Бордо – до EUR168-169/т (EUR176-180 – 29.11.18 г.). Експортната цена на царевицата на украинския пазар остана непроменена – $167-169/т FOB черноморско пристанище ($166/т FOB – 29.11.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Растениевъдство

В основата са правилното съотношение на хранителните елементи, лимитиращият фактор и схемата за внасяне на азотните торове

Агр. Петър Кръстев

Добивите от пшеницата и качеството на зърното в голяма степен зависят от осигуреността на растенията с минерални хранителни елементи в продължение на цялата вегетация. Интензивните сортове се характеризират с по-високи изисквания към условията на хранене и могат напълно да реализират своя генетичен потенциал само при пълно и балансирано обезпечение с хранителни вещества. Както всички останали култури, и пшеницата изнася заедно с реколтата значително количество хранителни елементи от почвата.

За формиране на добив от 100 кг/дка зърно са необходими: 2,5 – 3,5 кг азот; 1,1 – 1,3 кг фосфор; 2,0 – 2,7 кг калий; 0,5 кг калций; 0,4 кг магнезий; 0,35 кг сяра; 0,5 г бор; 0,85 г мед; 0,270 г желязо; 0,82 г манган; 0,60 г цинк; 0,07 г молибден. Съществува зависимост, че колкото по-голям е добивът и по-висока нормата на минерално торене,толкова повече е износът на хранителни вещества. Анализите от многобройни научни изследвания показват, че в почвата почти никъде няма достатъчно количество хранителни елементи в леснодостъпна форма. Затова за получаване на висок добив от пшеницата е необходимо внасянето на минерални торове.

Съотношение на хранителните елементи

Най-голям ефект дава пълното обезпечаване потребността на пшеничните растения с всички хранителни елементи.

На всеки агроном е известен фактът, че добивът зависи от лимитиращия фактор, т. е. от този елемент, който се съдържа в най-малко количество в почвата, в достъпен за използване от растенията вид. Неправилното съотношение азот, фосфор и калий води до намаляване продуктивността на растенията, лесното им поражение от болести, намаляване качеството на зърното и др.

За получаване на максимален добив зърно с високо качество, при високи норми на внасяне на торове, е необходимо съотношението на азота спрямо другите два основни елемента да е в границите NPK –1,5:1:1-2.

Начини и срокове на внасяне

Минералните торове могат да се внасят с основната обработка есента или в редовете, заедно със сеитбата, както и като подхранване на посевите по време на вегетацията.

Пълната норма на фосфорните и калиевите торове се внася с основната обработка. Пренасянето на тези торове за пролетно подхранване значително намалява тяхната ефикасност.Най-добре е внасянето им да става преди оранта, тъй като по-този начин те се размесват със слоя почва на дълбочината на оранта – от 5 – 10 до 22 – 25 см. Дълбокото смесване на торовете благоприятства доброто развитие на кореновата система, проникването й на голяма дълбочина в началните фази на растеж и повишаването на студоустойчивостта на растенията.

При внасяне с предсеитбена обработка, торовете се разполагат в повърхностния слой почва. След обработка с култиватори или брани 50 – 80% от гранулите остават в слоя 0-2 см, а 81 – 100% – в слоя 0-6 см. Дори при двустепенно култивиране 75% от внесените количества торове могат да останат в слоя 0-4 см. Това силно намалява ефекта от торовете, а при недостиг на влага тяхното отдаване е равно на нула, вследствие пресъхването на повърхностния слой почва.

При внасянето на Р9-12 и К9-12 преди оран, растенията са напълно обезпечени с фосфор и калий в продължение на цялата вегетация. В какъв случай не е необходимо внасянето на тези минерални торове в редовете по време на сеитба, тъй като гранулите им, разположени в редовете близо до семената, разтваряйки се, повишават концентрацията на почвения разтвор и намаляват полската кълняемост на семената с 3 до 6%.

През есента пшеницата усвоява по-малко количество хранителни елементи (ориентировочно N3- P1- K3 в акт. в-во).

Според изследвания на научно-изследователски институти ефективността на фосфорните и калиевите торове при пролетно внасяне намалява от 1,5 до 2,0 пъти.

Напролет фосфорните и калиеви торове могат да се внесат при пшеницата само на повърхността и не е възможно те да се размесят с почва, за да стигнат до корените. Когато хранителните елементи фосфор и калий се намират в повърхностния слой (Р2О5 за месец мигрира едва на 1 см), те не могат пълноценно да се използват от растенията. Повърхностният слой почва, където остават фосфорът и калият, периодично пресъхва. Без вода хранителните елементи не се усвояват от растенията, което води до намаляване на добива и рязко намалява коефициента на използване на тези два елемента от торовете.

Торене на зимната пшеница с азот – как да го направим правилно

В системата на торене на пшеницата най-сложно от всичко е осигуряването й с оптимално азотно хранене.

Ефективността на есенното внасяне на азот намалява, особено при увеличаване на неговите дози поради силната мобилност на елемента. За създаване на оптимални условия за хранене на растенията с азот в продължение на цялата вегетация е необходимо в началото да се избягва неговият излишък, а по-късно – да се осигури интензивно азотно хранене на растенията.

В периода от цъфтеж до восъчна зрелост при недостиг на азот протича интензивното му пренасочване от вегетативните органи в зърното. Внасянето на азот в този момент създава условия за по-доброто му използване за растежните процеси и формиране на репродуктивните органи, повишава качеството на зърното.

Затова за пълното обезпечаване на растенията с азот в продължение на цялата вегетация е необходимо да се използват бавнодействащи торове или да се внасят локално на няколко пъти. Тъй като практически всички азотни торове са лесноразтворими, в случай на необходимост малка част от тях се внася есента, а останалото количество се използва по време на пролетно-летните подхранвания във фазите на най-голяма потребност от тях за растежа и развитието на растенията. Затова в практиката все по-голяма популярност набира приложението на течни азотни торове, които в малки дози, но дадени точно в определени фази, оказват висока висока ефективност.

Задължително е есенното внасяне на азот при пшеницата след зърнени предшественици. Ако оставащата слама се раздроби и използва за торене, нормата на азота трябва да се определи на база 10 – 15 кг активно вещество на 1 т слама. В такива случаи е необходимо също така да се използват и бактериални препарати за ускоряване разлагането на растителните остатъци.

  • Първо пролетно подхранване

Раннопролетното внасяне на азота (регенеративно) ускорява процеса на братене, повишава гъстотата на стъблостоя, увеличава количеството сегменти на класовото вретено. Дозата на азота за първо подхранване зависи преди всичко от два фактора – състоянието на посева и времето на възобновяване на пролетната вегетация. На добре развити посеви се препоръчва внасянето на 20 – 30% (N3-6 кг акт. в-во) от пълната норма на азота.

Нормата на азота се увеличава в години с късна пролет, характеризиращи се с по-късно възобновяване на пролетната вегетация (в началото на април), в резултат на което нарастването на вегетативната маса е слабо. В години с ранна пролет, (когато вегетацията настъпва още в началото и средата на март), първото подхранване на добре развити гъсти посеви се прави с намалени норми.

  • Второ пролетно подхранване

Второто подхранване (продуктивно) – влияе най-съществено на добива зърно, проведено в началото на вретенене. С това подхранване обикновено се внасят и хербициди, за да не се допусне усвояване на азота от плевелите. Ако в ранна пролет е внесена 20% от общата норма азот, по време на второто подхранване се внасят 50% – 60%. Нормата на тора за второ подхранване се определя според първото подхранване.

  • Трето пролетно подхранване

Третото подхранване (качествено) – внася се останалото количество азот (N3-6 кг акт. в-во) в периода от началото на фаза изкласяване до наливане на зърното. Това подхранване увеличава продължителността на активната дейност на връхните листа (флаговия и първите 2-3 под него), повишава интензивността на фотосинтезата, увеличава масата на 1000 зърна – и в крайна сметка се повишават добивът и качеството на семената.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 25 Ноември 2019 12:20

Обзор на Софийска стокова борса

Докладът на Министерство на земеделието на САЩ относно глобалния зърнен баланс не поднесе изненади и актуализираните показатели останаха в рамките на очакваното. Редуцирането в прогнозите за производството на пшеница САЩ, Австралия и Аржентина изцяло се компенсира от по-оптимистичните данни в ЕС, Русия и Украйна. Очертава се запазване на натрупания рекорден преходен запас в световен мащаб и разбира се, това донесе минималните промени в цените на основните зърнени контракти по световнте пазари. Пшеницата се търгуваше на 229.00 щд/тон в Чикаго, Франция е на 182.00 евро/тон, а Русия и Украйна са съответно 205.00  и 204.00 щд/тон. При царевицата също няма съществени промени, в САЩ и Украйна цената е еднаква – 170.00 щд/т, във Франция има едва забележимо помръдване нагоре с 1.00 евро до 164.25 евро/тон. При ечемика и в Украйна и във Франция движението е минимално и цените са 188.00 щд/тон и 166.00 евро/тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ се повиши с 0.75 евро до 390.00 евро/тон.

Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам остана с нулева промяна на 760.00 щд/тон, а рафинираната захар през седмицата се повиши с 2.90 долара до 334.30 щд/тон на борсата в Лондон, доставка декември.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките останаха без особена промяна. Хлебна пшеница от място липсваше като предлагане тази седмица, търсенето е на 350.00 лв/тон за високи показатели. При фуражната пшеница търговците предлагат на 310.00-300.00 лв/тон, а търсенето е на 280.00-290.00 лв/тон. При царевицата 230.00-240.00 лв/т от купувачите и 250.00-280.00 от продавачите. За маслодаен слънчоглед има търсене на 550.00-580.00 лв/т, предлагането е от 590.00 до 600.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни и непроменени, зрял боб в чували се предлага на цени от 2450.00 до 1944.00 лв/тон.

Публикувана в Новини на часа
Събота, 23 Ноември 2019 13:58

Износ, износ и пак износ!

Износът е мантрата на всеки производител на земеделска продукция! Изнесли сме били 12 млн. тона зърно! Дали ще изнесем 13 млн. т не е толкова важно. Интересно е друго. Износът при всички положения ще продължава да расте и да се диверсифицира, но триадата "пшеница-царевица-слънчоглед" ще се запази. За да се позиционира един продукт на глобалните пазари, нашите земеделски производители ще трябва да разберат първо в какъв стратегически контекст ще им се наложи да работят. И точно за това ми се иска да намиша няколко думи.
 
В момента условията са на глобална политическа и икономическа дестабилизация. В условията на тази турбулентност може и да се спечели добре, а може и точно обратното. Според моето мнение, има пет ключови фактори, които влияят върху износа на българска земеделска продукция на световните пазари.
 
Първият е търговската война между САЩ и Китай, в която пряко или косвено ще бъде въвлечена не по-малко от три четвърти от световната икономика. Това не е частен случай на Тръмп. Той не действа сам, а изпълнява намерението на американското задкулисие и неговите сателити да "обърнат палачинката" и отново да се договорят с втората световна икономика за нормите и правилата на световната търговия. Това е история, която ще продължи с години и ще доведе до съществено пренареждане на производствените вериги. Само вижте какво се случва на пазара на соята...

Вторият тренд са климатичните промени. Третият - корозията на установените от времената на  GATT основи на световната търговия, базирани на правилата на СТО. Това по нещо напомня разрушаващата се пред очите ни система за контрол над въоръжаването - старите договорености изтичат, денонсират се или просто не се спазват, а за разработването на нови основните играчи още не са седнали зад масата на преговорите. Само да погледнем как не работят решения на преговорите на СТО в Доха.  Там членовете на организацията по същество не постигнаха споразумение по нито един пункт. Сега не се водят никакви съдържателни преговори за решения, които биха могли да дестабилизират световната търговия. Никой с никой не се договаря за новия търговски ред! 

Друг фактор е търсенето на пшеница, която е била и ще бъде ключовият агроекспортен продукт на страната ни. Експертите очакват съществено забавяне на растежа на световния пазар на зърнени култури. За изминалите 10 години този пазар се увеличи със 130 млн. т и ние някъде се вместихме с нашите 12 млн. т. В следващите години ни чака намаляване на тези темпове 2 пъти.  Тоест, не е изключено че целият глобален пазар ще се увеличи едва с 65-70 млн т. И този фактор задължително трябва да се вземе предвид.
Има и вътрешен фактор за успешния износ. Това е търсенето на суровините.  Доходите от техните продажби са основният пазарен източник на ликвидност, която бизнесът може да вложи в своето развитие, включително производството на продукти за износ. За съжаление, този източник е близък до пресъхване - доходите на потребителите не растат, а в страната няма пари за стимулиране на покупателната способност на населението. Тоест, има, но те не се използват за това.

Всичко това прави правилата на търговия непредсказуеми и увеличаването на износа едва ли ще бъде лесно. По-скоро това е тежка битка за нови пазари и за задържане на вече съществуващите. И никога няма да я спечелим, ако просто формално увеличаваме износа и не вземем предвид тези фактори и внедряването в глобалните хранителни вериги.


Ася Василева
Публикувана в Бизнес

На проведения късно в четвъртък пореден търг за покупка на хлебна пшеница, организиран от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха удовлетворени офертите за общо 465 хил. тона от зърнената култура с произход от Русия и Украйна, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена C&F намаля до 232,35 долара за тон от 233,16 долара за тон на предишния търг, проведен на 5 ноември, когато бяха закупени само 175 хил. тона мека пшеница, произведени във Франция и Русия. Зърното от настоящия търг трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 януари 2020 г.

Безспорен победител в търга е руската пшеница, като от нея бяха закупени 345 хил. тона. Най-ниска се оказа офертата на компанията Gemcorp за 55 хил. тона руско зърно – 232,03 долара за тон C&F, формирани от 217,46 долара за тон FOB и 14,57 долара на тон разходи за транспортиране по море. Следва предложението на Garant Logistic за същото количество руска пшеница срещу 232,39 долара за тон C&F при 218 долара за тон FOB и 14,39 долара на тон транспортни разходи.

Всички останали 6 удовлетворени оферти са на еднаква цена C&F от 232,40 долара за тон – изключително рядък случай в историята на търговете за пшеница и показател за настървената конкуренция сред международните компании за пазара в Египет, който е най-големият вносител на зърнената култура в света. Украинската пшеница печели с ниски цени FOB от 215,63 и 217,70 долара за тон, съответно на компаниите Hakan и Louis Dreyfus за по една партида от 60 хил. тона, които обаче губят предимството си заради най-високите транспортни разходи от съответно 16,77 и 14,70 долара на тон. Още 55 хил. тона руско зърно ще достави ADM, като и при нея скъпия фрахт от 14,59 долара на тон я е изложил на риск да не се класира сред печелившите при относително ниската цена FOB от 217,83 долара за тон. Останалите 3 удовлетворени оферти за по 60 хил. тона руско зърно са с абсолютно еднакви показатели с най-високите цени FOB от 218,88 долара за тон и най-ниските транспортни разходи от 13,52 долара на тон, като Grain Export е абсолютен победител в търга с 2 партиди, а една ще достави Posco.

Публикувана в Бизнес

Рязкото застудяване в пшеничния пояс на САЩ предизвика вълна от спекулативни покупки на борсата в Чикаго в средата на изминалия седмичен период (8-14.11.19 г.).На 12 ноември цената на меката зимна пшеница там скочи с 4-5 долара, до $190за доставка през м. декември. Ала ценовото рали не продължи дълго. Преминаването на студения фронт бързо намали напрежението на фючърсния пазар и в крайна сметка на 14 ноември Чикаго завърши седмичния период с ограничено седмично отрицателно отклонение от 1,5 долара, на равнище $186,70/т. Тонът в развитието на експортните котировки обаче беше по-твърд предвид активизирането на търсенето на американска пшеница в азиатския регион. Към 15.11.19 г. стойността на меката червена зимна пшеница на база FOB САЩ се покачи до $228/т FOB, в сравнение с $225/т FOB на 8.11.19 г. и $219/т FOB на 15.11.18 г. Цените на мелничарското зърно в ЕС останаха непроменени:EUR177-178/т на борсата в Париж, EUR 181-182 FOB Руан;EUR 180-185/т СРТ Хамбург;EUR 190-195/тFOB Балтийско мореза кораби до 25 хил.т(EUR201/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 214/тFOB Балтийскоморе – 15.11.18 г.).

За спокойния тон в развитието на международните зърнени пазари в значителна степен повлия липсата на изненади в доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс 2019/20 г. Актуализираните прогнозни данни на водещите експерти като цяло се покриваха с очакваните от търговските среди параметри. Незначителното влошаване на прогнозата за добивите от пшеница в САЩ и Австралия, с излишък се компенсира с по-оптимистичните оценки за реколтите в ЕС; Русия и Украйна – 153,0 млн.т; 74,0 млн.т и 29,0 млн.т съответно, в сравнение с 152,0 млн.т; 72,5 млн. т и 28,7 млн.т, очаквани през октомври (136,9 млн.т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.). Европейските анализатори акцентират върху изключително благоприятната перспектива за развитието на износа на пшеница от ЕС – общо 29,0 млн.т, в сравнение с 28,0 млн.т очаквани допреди един месец и 23,3 млн.т – 2018/19 г. Според оповестените в средата на седмицата статистически данни от началото на сезона 2019/20 г. до 10.11.19 г. износа на мека пшеница от ЕС възлезе на 9,7 млн.т, с 55 на сто повече в сравнение със същия период на 2018/19 г. Засилената конкуренция от страна на западноевропейската пшеница депресира експортните котировки в Русия и Украйна. Според авторитетните руски и украински аналитични агенции мелничарската пшеница с 12,5% протеин в момента се предлага за износ по $206-207/т FOB черноморско пристанище, в сравнение с $207-209FOB в края на миналата седмица и $225FOB – 15.11.18 г.

Значими ценови промени липсваха и на пазара за фуражното зърно в Европа. Цената на царевицата на борсата в Париж зацикли на равнище около EUR163-164/т, а на експортния пазар котировките на френската царевица се задържаха в диапазон EUR166-168/ т FOB Руан/Бордо (ЕUR 175-180/т – 15.11.18 г.). Украинската царевица също запази цената си от края на предходната седмица - $168/т FOB черноморско дълбоководно пристанище ($166/т– 15.11.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Предстоящото публикуване на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния баланс на зърнените храни и маслодайните семена беше основна причина за стабилизиране на цените на основните зърнени култури на международните и представителните регионални пазари. Участниците в търговията със зърно в Щатите и Евросъюза се въздържаха от мащабни сделки предвид възможни изненади.

След ограничени двупосочни колебания мелничарската пшеница завърши седмичния период (1-7.11.19 ) на борсата в Париж при непроменени стойности – на равнище около EUR178/т за доставка през м. декември. В същото време на експортния фронт цената на европейското хлебно зърно дори се покачи с 1-2 евро и в момента френска пшеница 11,5-12,5 протеин се предлага за износ от Руан по EUR 181-182 FOB, а германска пшеница мин. 12,5% протеин – по EUR 180-185/т СРТ Хамбург;EUR 190-195/тFOB Балтийско мореза кораби до 25 хил.т (EUR202/т ФОБ Руан; EUR 204/т СРТ Хамбург;EUR 214/т FOB Балтийскоморе – 7.11.18 г.). Търговците коментират, че експортните котировки получиха подкрепа от понижението на курса на европейската валута и поредното успешно класиране на френската пшеница в египетския търг.

На 5ноември 2019 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 175 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15-25 декември 2019 г., в това число: 120 хил.т френска пшеница и 55 хил. тона руска пшеница..

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Франция

Glencore

214,00

18,44

232,44

60 000

Франция

Glencore

214,00

18,44

232,44

60 000

Русия

ADM

218,00

16,60

234,60

Междувременно цените на стандартната украинска и руска хлебна пшеница със съдържание на протеин 12,5% отстъпиха с 2-3 долара от пиковите стойности регистрирани в началото на месеца и в момента се движат в границите $207-209FOB черноморско пристанище за товарене през втората половина на ноември ($225-227FOB – 7.11.18 г.).

Пазарът на фуражното зърно в Европа също беше спокоен. Експортните цени на френската царевица се задържаха в диапазон EUR166-168/ т FOB Руан/Бордо (ЕUR 173-178/т – 7.11.18 г.) Увеличеното експортно търсене стана причина за умерено, с 3 долара повишение на цените на украинската царевица – от $165FOB до $168/т FOB черноморско пристанище ($164/т– 07.11.18 г.).

Цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам през изминалите седем дни се покачи с 5-10 долара до $750-755/т ($695 7.11.18 г.). Следвайки европейската конюнктура цените на руското и украинското масло също завършиха седмичния период с положително отклонение от 5-10 долара на равнище $660-680/ т FOB($635-650/т - 7.11.18 г.) Средната изкупна цена на слънчогледовото семе на украинския пазар през последните няколко дни се повиши с 3-7 долара – до $325-335/т EXW/СРТ ($355-375 – 7.11.19 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Неделя, 03 Ноември 2019 09:15

Вкусът на истинската Добруджа!

  • Биологичното производство на зърно и брашно е мисия за семейството на Милена Минчева

  • Върху собствени 500 дка в община Ген.Тошево те отглеждат сертифицирана пшеница, царевица, слънчоглед и фасул

Габриела Събева

В сърцето на Добруджа – регионът с най-интензивното земеделие у нас, има едно кътче от 500 дка, в което се отглеждат биологични полски култури – пшеница, царевица, слънчоглед и фасул. Семейството на Милена Минчева се е насочило към този нетрадиционен начин на обработка на почвата и добиване на зърно само и единствено заради стремежа си към високо качество.

„Ние сме първите. Изминахме много дълъг процес, докато осъществим идеята си за биологично земеделие. До сертификата стигнахме за 5 години. А преди това от 2000 г. започнахме да работим в посока екологично чисто производство. Идеите идваха и се осъществяваха крачка по крачка”, споделя усмихнатата и чаровна Милена. Разказва, че това е изцяло семеен бизнес, в който върху собствена земя работят още съпругът й Недялко и двете й дъщери Венета и Мила.

„В началото беше много трудно при обработките, при справянето с проблеми като опазване на културите, изобщо докато намерим правилната формула. Добре е, че едрите земеделци уважиха нашето желание и пазят нашите полета от тежките препарати. Ние се възползвахме от правото си на буферни зони. Така даваме възможност на големия земеделец да работи спокойно и ние да сме защитени. Нашата продукция се обира само от зоната за био земеделие”, допълва още Милена. Фирмата има сертификат и за самата продукция, и за земята, върху която я отглежда.

Редовно се правят анализи за доказателство на качествата на самата ни продукция. „Ние сме си механизаторите, работниците, ние сме лаборантите, тъй като имаме лаборатория за качеството на стоката”, не крие тайните от ежедневието в стопанството Милена. Допълва: „Не сме големи конвенционални производители, много ни е трудно да оцелеем между едрите и в същото време сме много удовлетворени, че това, което правим, е правилното и истинско нещо. Това е нашата вътрешна потребност и ние сме доволни!”.

Производството на биологично зърно е първата стъпка. За да има принадена стойност, фермата започва да произвежда различни видове брашна – пълнозърнесто, бяло, типово, грис, трици. „Ние сме родени в Добруджа, ние сме закърмени с хляб от истинска пшеница”, споделя още Милена и убедено продължава: „Има голяма разлика между биологично отглежданата пшеница и останалата. Хлябът, който се прави от нашите брашна, гарантира здраве. Всеки може да пипне, да опита, да помирише, да вкуси”. Самото мелене на брашното става пред клиента с каменна мелничка.

„Ние сме първите, след нас се появиха и други. Мисля, че към каузата на био пшеницата ще се присъединят и други колеги, тъй като хората разбраха, че да произвеждаш чиста храна е много важно. Добруджа се напълни с лавандула, особено община Ген.Тошево, но пшеницата винаги е преди всичко. Пшеницата е нашият хляб!”, не крие вълнението си Милена.

Сортът е изключително важен за сертифицираното производство на биологично зърно и брашно от него. В стопанството в момента се залага на български сортове, но е имало опити с чужда селекция. Милена е убедена, че българската пшеница е най-подходяща за качествена биологично чиста продукция. „Масово се говори, че хлебно жито няма. Не е така! Има, но добивите са по-ниски, а всички са насочени към големите резултати”, допълва стопанката. „Ние като био производители имаме още по-малки добиви, тъй като не торим, не пръскаме, а работим за качество. За производството на биологична продукция се спряхме на определен сорт. Проба-грешка и стана”, разкрива Мирена. Работят с консултации на агрономи и на учени от Добруджанския земеделски институт.

„Едно е ясно – българската пшеница е създадена за Добруджа, а френската – за тамошните условия. Автор на нашата пшеница е български селекционер. Ние търсим хора, които разбират какво правят, тъй като ние знаем какво целим и какво искаме”, споделя още философията си земеделката.

Милена разказва, че пшеница им не боледува, единствено с плевелите има малко проблеми, но и там си има начини за справяне. Има периоди в които трудно става, вали и се затревява. „В крайна сметка обаче ние гоним качество, качество и пак качество. Дали се цени от потребителите? За първи път сме на фермерския пазар в Добрич и смятам, че това е нашето място. Тук се срещаме с хората, те могат да опитат, да видят, да усетят енергията, с която работим. Друго си е когато вкусиш вкуса на Добруджа!”, категорична е още Милена Минчева.

Производителят на чиста продукция у нас има още една сериозна задача – да се образова. „Трябва да се проучва, да се чете, човек да се запознава, да рови, да търси. Няма в пространството синтезирана система, която да достави информация пряко на земеделеца. Трябва да си защитиш правата на биологичен производител, да научиш стъпките и да ги следваш”, смята Милена.

Според нея субсидирането у нас действително е добро. „Факт е, че намалиха субсидиите в края на програмния период. Но субсидията е помощ, вид подкрепа, стимул за да продължиш, да намериш сили и смисъл”, категорична е стопанката. Тя продължава да твърди, че субсидирането не е за големите производители, а именно за малките. Не липсват обаче разочарования.

В момента е открита мярка 4.2.2 за преработка - мярката, която много интересува семейството. „Но самата програма е с финансиране от 50-60 %. Едно микропредприятие има нужда от сериозна подкрепа. Давам пример – само една обикновена мелница е 50 000 лв., а да не говорим за по-сериозна. Аз ако имам тези пари, ще си я купя, а няма да чакам от програмата. Това всъщност трябва да е помощта за малките предприятия – в момента, в който те имат необходимост от инвестиция. Това е нещото, което ми тежи и пречи”, не крие Милена.

Вторият проект, върху който работи семейство Минчеви, е производство на шарлан. Вече трета година усилията им са насочени към това и търсят правилната формула за създаването му. „Правихме анализи в лаборатория във Варна и се оказа, че мазнините на нашия високоолеинов слънчоглед са 99,9 %. Имаме всички омега киселини плюс витамините А и Д, полезни за целия организъм. Това е „екстра върджин” в български вариант”, радва се Милена. В момента продължава работата с ОДБХ и се чакат така нужните разрешителните.

„Работим с много хъс и желание. Семейството ми много ме подкрепя, от самата идея за биологично производство до сега. Имаше момент, в който всички бяха отчаяни, че ще имаме по-малко добиви, но го преодоляхме”, не крие Милена и със задоволство продължава: „Основната ни посока беше качеството и не съжаляваме, че се захванахме с биологично производство!”.

Публикувана в Бизнес

През изминалия седем дневен период (25-31.10.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ сеплъзнаха в низходяща посока. Участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантика заеха изчаквателна позиция на пазара и се въздържат от нови значими сделки предвид предстоящото оповестяване на важни за посоката на ценовото развитие данни - доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс.

Слабият тон на пазара задаваше борсата в Чикаго. На 21 октомври цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се изкачиха до най-високите стойности от средата на юли насам ($196) спекулантите започнаха да прибират печалби, продавайки закупените на значително по-ниски цени контракти.

Продажбите в Чикаго бяха провокирани от спада в обемите на износа и очакваното затопляне на времето в Средния Запад. В крайна сметка седмичният период (25-31.10.) пшеницата в Чикаго завърши с отрицателно отклонение от 3 долара, на равнище $186,40($183,90/т – 31.11.19 г.).С 1,5-2 долара ерозираха и експортните котировки в Щатите – до $223FOB за мека червена зимна пшеница и $220/т FOB за твърда червена зимна пшеница ($216 r $235съответно на 31.10.18 г.).

Незначително понижение на борсовите и експортните котировки наблюдавахме през миналата седмица и на европейския пазар.На 31 октомври декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR177,75/т, в сравнение с EUR180/т на 24 октомври(EUR198,50 – 31.10.18 г.). С 2,00-2,50 евро се понижиха и цените на мелничарското зърно на експортния пазар – до EUR180/т ФОБ Руан и EUR 177-182/т СРТ Хамбург(EUR 202-207/т - 31.10.18 г.). Търговците споделят, че отрицателните отклонения биха могли да бъдат по-големи, но успешното представяне на френската пшеница в египетския търг спря понижението на житните котировки.

На 29октомври 2019 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 235 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 05-15 декември 2019 г., в това число: 115 хил.т украинска пшеница; 60 хил. тона румънска пшеница и 60 хил. тона френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

Украйна

Olam

217,45

17,10

234,5

60 000

Украйна

Dreyfus

219,55

16,66

236,16

60 000

Румъния

Cargill

220,75

14.65

235,40

60 000

Франция

Glencore

214,50

21,35

235,85

На търговците правят впечатление доста по-високите цени, реализирани при тази сделка. В сравнение с предишния търг цените на руската пшеница на база FOB се увеличиха с 8,75-19,5/т, украинската - с 6,6-9 долара/т, френската - с 4,25 $/ т.

Пазарът на фуражното зърно и през миналата седмица се характеризираше с ценови застой. Цената на френската царевица на борсата в Париж зацикли в тесен диапазон EUR 162-164/т, а на фобна база - EUR167-170FOB Руан/Бордо (ЕUR 172-175/т – 31.10.18 г.). Непроменени останаха и експортните котировки на украинската царевица – около $165FOB черноморско пристанище ($163– 31.10.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 52

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта