В питомниците се извършва редовно резитба на стъблото при премахване частта от подложката над присадената пъпка, за да се развива присадникът. Също редовно при формиране на короната на младите овощни дръвчета стъблото се съкращава на височина, на която се желае от пъпките под отреза да се развият първите скелетни клони.

В редки случаи се практикува много силна резитба на стъблото на овощни дървета в насажденията. За да е успешна, тя се практикува само при млади овощни дървета в следните случаи:

- когато е имало извънредно силни студове и някои дървета са измръзнали, като е останала здрава долната част на стъблото, понеже е била покрита със сняг;

-когато зайци са изгризали широка част от кората или при друга голяма повреда (резитбата и в двата случая обикновено трябва да бъде следвана от присаждане на калем и добро замазване с овощарски мехлем);

- когато от някоя спяща пъпка на стъблото е израснал лакомец - тогава при дървета с напълно засъхнала или повредена корона стъблото се реже над лакомеца, като той се използва за създаване на нова корона.

Резитба на стъблото се извършва в едни случаи и при присаждане (или преприсаждане) на калем на млади овощни дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

По растежа и плододаването, по листните и плодните пъпки, по различните видове клончета и тяхното развитие, включително и по торбестите и сложните (разклонените) плодни клонки, крушата и ябълката много си приличат. Повечето от крушовите сортове обаче имат по-добра пробудимост на пъпките, но по-слаба разклоняемост, поради което, общо взето, крушите образуват по-редки, по-светли корони в сравнение с ябълките.

Централният клон (водачът) при крушата е по-добре развит. Скелетните клони са му по-добре подчинени и короната обикновено има по-пирамидален и по-строен вид, отколкото при ябълката.

При крушата е по-добре изразена и подчинеността на скелетните разклонения от различните разреди,  в сравнение с ябълката. Разклоненията и скелетните клони при крушата се покриват по-добре с обрастващи клонки, чиито разклонения са и по-приближени до скелетните оси, отколкото при ябълката.

Короната на силно растящите крушови дървета се формира обикновено по етажните системи. Може да бъде формирана и по безетажни системи.

При повечето крушови сортове короната е малко по-остро конусовидна в сравнение с ябълковите дървета. При резитбата за формиране на короната на крушовите дървета водачът се оставя да надвишава малко повече скелетните клони, отколкото водачът при ябълковите дървета. Така подчинеността на скелетните клони по отношение на водача при крушата е по-добре изразена, отколкото при ябълката. Може обаче и приформирането на короната на крушата да се спазят същите съотношения на дължините на водача, скелетните клони и скелетните разклонения, както при ябълката. Чрез резитбата на крушите трябва да се повиши разклоняемостта при повечето от крушовите сортове, за да се подберат необходимите скелетни разклонения, както и за да се предизвика развитието на по-силна обрастваща дървесина за надебеляване и плододаване. Съкращаванията на продължителите на скелетните клони и разклонения трябва да бъдат умерени, за да не се предизвиква прекомерно разклоняване и сгъстяване на короната от голям брой излишни силни разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения по време на формиране на короната се съкращават обикновено с около 1/5 до 1/4 от дължината им, а някои от тях се съкращават по-малко или никак.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 26 Януари 2019 19:16

Резитба на круша

При резитбата на възрастните крушови дървета редовно се извършва прореждане на короната и периодично съкращаване за леко подмладяване на скелетните клони и разклонения, а така също и съкращаване за подмладяване на обрастващите клонки. Възрастните дървета на голям брой от крушовите сортове образуват прекомерно много разклонени обрастващи клонки с много голям брой застарели, засъхващи или със слаб растеж и слабо продуктивни къси клонки. Необходимо е една част от обрастващите клонки, а именно най-слабите и засъхващите да бъдат премахнати, а останалите да бъдат силно съкратени за подмладяване. Най-добре е по-възможност поне през година или най-малко на 3-4 години веднъж да се прави такава подробна (детайлна) резитба на възрастните крушови дървета. Особено необходимо е тя да се прави по-редовно (ежегодно или през година) при сортове, които образуват прекомерно много разклонени обрастващи клонки, като Зимна деканка, Пас Красан и др.

През втората половина или към края на периода на намаляващото плододаване се извършва резитба на крушата за подмладяване на короната. Крушата реагира добре на резитбата за подмладяване и при добри грижи (отначало главно за прореждане) тя възстановява бързо короната си и започва отново да дава добри добиви.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Освен резитбени операции, целите на овощаря могат да се постигат и чрез прилагането на допълнителни операции, наречени помощни. Те могат да се прилагат както едновременно с резитбените операции, така и самостоятелно.

Кои са тези помощни операции?

-         изменяне положението на леторастите и клонките – изправяне, навеждане и превиване. От това зависи пробудимостта на пъпките и силата на растежа;

-         напречни нарези под и над пъпка – за отслабване или засилване на растежа;

-         надлъжни нарези – за надебеляване на стеблото;

-         пръстенуване на клонките – за ускоряване на цветообразуването и наедряване на плодовете;

     -   прореждане на плодовете – за нормиране на плододаването, качествени    плодове и предотвратява алтернативното плододаване

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

С тази операция се отстраняват изцяло излишните леторасти, клонки, скелетни клони и разклонения и обрастващи клонки. Прореждане може да се прави както през покоя на дръвчетата, така и през вегетацията. Целта е светлината и въздуха да имат свободен достъп до всички надземни органи на дървото. При редовно прореждане се получава рехава корона с добре развити скелетни части, равномерно обраснали с плододаваща дървесина.

Прореждането се постига чрез следните операции:

-         резитба на излишни скелетни клони и скелетни разклонения, за да се просветли короната;

-         резитба на излишни клонки при формиране на короната и обрастващата дървесина;

-         резитба на вдървесинели леторасти;

-         филизене на невдървесинели леторасти;

-         ослепяване (оронване) на пъпки, от които не бива да израснат леторасти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При тази операция с резитбата се премахват връхни части на скелетни клони, скелетни разклонения, обрастващи клонки и клончета или се пензират (премахва се връхната пъпка или недоразвитите листа на върха) върховете на невдървесинените части. Под влияние на съкращаването се възбуждат към растеж и образуват силни клонки пъпките, разположени близо до отреза. При системно съкращаване на клонките през младенческа възраст се получават компактни и силно сгъстени корони.

Съкращаването на обрастващи клонки с отслабнал растеж през периода на плододаване усилва растежа и подорбява плододаването.

Съкращаването може да бъде:

-         слабо – когато се отрязва 1/5 до ¼ от дължината на клонките;

-         умерено – при отстраняване на 1/3 от клонките;

-         силно – когатно се премахва до ½ от дължината на клонките.

Съкращаване се прилагат главно в следните случаи:

-         при съкращаване на летораста – присадник в разсадника или в градината за формиране на короната и стеблото.;

-         при съкращаване на скелетни клони - за уравновесяване или за израстване на подходящо скелетно разклонение;

-         при съкращаване на водача в мястото за формиране на втори етаж;

-         при съкращаване на обрастващи клонки за подмладяване;

-         при пензиране и при резитба на зелено.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 26 Януари 2019 19:07

Зимната резитба продължава

Резитбата при овощните дървета е основно агротехническо мероприятие и има многостранно влияние върху цялостното развитие на дървото. Резитбата оптимизира листната повърхност, светлинния режим в короната, водния и хранителен режим.

Резитбата бива: за формиране на короната; за плододаване и за подмладяване, а според сроковете на извършване е зимна и лятна.

. Зимна резитба може да започне веднага след листопада ипродължава докато плодните пъпки и дървото са в състояние на принудителен покой.

Ако отглеждате различни видове овощни дърветатрябва да започнете резитбата от по-студоустойчивите – ябълка, круша, слива, продължавате с череша, вишна, дюля. Прасковите режете последна в края на зимата, след като проверите и отчетете процента на повредени от студовете плодни пъпки, с оглед оптимално натоварване на дърветата с плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След листопада част от натрупаните резервни вещества се придвижват от върховете към по-долните части на дървото. При резитба, извършена непосредствено след листопада, овощните дървета губят частта от запасните хранителни вещества, която все още не се е придвижила от върховете към долните части на дървото. Когато зимните студове преминат и започне затопляне на времето се активизира сокодвижението и резервните вещества се преместват от долните части на дървото към върховете на клончетата. Това е причината за по-голямата загуба на хранителни вещества при закъснялата резитба, особено при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки.

Изключително вредно въздействие има късната зимна резитба при младите овощни дървета. Извършена при силно набъбнали пъпки, особено при вече започнали разпукването и разлистването си, загубата на хранителни запаси от органични вещества е значителна и останалите резерви са недостатъчни за нормалното развитие на по-ниско разположените пъпки, които дават слаб прираст. Слабото развитие на листата и леторастите се отразява неблагоприятно и върху развитието на кореновата система, тъй като малкото на брой и по-дребни листа имат по-ниска фотосинтетична активност, образуващи по-малко пластични вещества, което в крайна сметка отслабва растежа във всички части на дървото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Извършването на зимната резитба може да започне непосредствено след листопада и да продължи до средата на месец март, докато овощните дървета все още са в принудителен покой. Желателно е да се започне с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. С цел избягване на рисковете от измръзване при рязко застудяване, най-рано се режат по-студоустойчивите видове - ябълка, круша и слива, а след това по-топлолюбивите - праскова, кайсия, череша и вишня. Прасковите може да се режат и на два етапа - преди настъпването на по-трайно застудяване и след това към средата на март. В такъв случай, при резитбата на дърветата късно наесен, трябва да се оставят повече плодни клончета за резерв при евентуално измръзване. В края на зимата се извършва преглед и се отчита степента на повредени от студовете плодни пъпки, след което се извършва и втората резитба, с цел осигуряване на оптимално натоварване на дърветата с плодове.

В райони с много ниски зимни температури резитбата трябва да се прави в края на зимата и началото на пролетта след преминаване на големите студове. Резитбата, извършена преди преминаване на зимните студове води не само до по-продължително засъхване на раните, но ги излага и на негативното въздействие на ниските температури върху откритите рани, което причинява загиването на много клетки и затруднява зарастването им.

В южните райони, където зимата е по-мека и няма опасност от екстремно ниски температури извършването на резитбата може да започне още през есента след листопада и да завърши преди началото на вегетацията през пролетта. Важно е да се знае, че прекалено ранната резитба след листопада, както и много закъснялата резитба след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките и особено при напреднало набъбване на пъпките отслабват значително овощните дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 08 Декември 2018 20:58

Резитбата влияе върху растежа

Резитбата на овощните дървета през периодa на покой засилва растежа през следващата вегетация, което се дължи на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни асимилати. Съкращаването или пълното премахване на клончета, клонки и клони предизвиква осезателно засилване на растежа в близост до направените отрези, новите леторасти са с по-силен и по-продължителен растеж, а листата по тях са по-големи и тъмнозелени.        Стимулираният вследствие на резитбата по-силен растеж на леторастите през пролетта продължава и през лятото, като се използват главно новообразуващите се вследствие на фотосинтезата асимилати. Причината за това е, че се подобрява снабдяването с вода и хранителни вещества, което се дължи на снабдяването на по-малък брой растежни точки, както и на по-краткия път от корените до леторастите. Тъй като запасните хранителни вещества през зимата се съхраняват в многогодишните части на растението (кореновата система, стъблото и дебелите клони), които не се засягат при извършване на резитбата, с това мероприятие се засягат по-отдалечените от кореновата система части на короната и почти няма загуба на хранителни вещества.

Силата на резитбата не е еднаква през различните възрастови периоди от живота на овощните растения. Така например, прилагането на резитба (особено, когато е по-силна) при младите неплододаващи дръвчета, характеризиращи се със силен растеж), има негативен ефект - предизвиква се прекалено силен вегетативен растеж, короната се сгъстява прекомерно и за да се постигне просветляването й, през следващата година е наложително извършването на повторна силна резитба.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта