За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".


"Докато преговорите в Брюксел не бъдат завършени, не е възможно да посочим потенциална начална дата за новата ОСП", се казва в изявлението на ирландското министерство на земеделието.

Според първоначалната програма на Еврокомисията, държавите членки трябва да представят стратегическите си планове до 1 януари 2020 г. След това те трябва да бъдат одобрени в рамките на 8 месеца, като очакванията са новите мерки да стартират от 2021 г.

Но този график е тотално нарушен поради Брексит и неговото огромно влияние върху бюджета на ЕС и Многогодишната финансова рамка, тъй като вноската на Великобритания в бюджета на ЕС е 10 млрд. евро годишно.

Ирландските земеделски съюзи изразиха загриженост за директните плащания, и заявиха, че те трябва да бъдат защитени.

Публикувана в Бизнес

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Публикувана в Бизнес

Г-жо Божинова, какви са резултатите от Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство?

Не губим кураж, че в сектора ще настъпят промени. Практиката обаче показва, че това се случва бавно и със закъснение във времето. Основните теми, които вълнуват нас, преработвателите, са в няколко аспекта. Един от най-важните проблеми не само у нас, но и в цяла Европа е липсата на работна ръка. В България той е особено силно изразен, защото работодателите се оказват слабо платежоспособни и работниците напускат, за да отидат там, където ще получат по-добро възнаграждение. Това ни прави неконкурентоспособни. Заради липсата на работна ръка, или се свива производството, или се оскъпява продукцията. В тази посока трябва много сериозно да се работи – не може държавата да отчита един огромен брой безработни и в същото време да няма адекватна политика, която да ги привлече като трудово заети. И това не е проблем само в сектор „Селско стопанство и преработка“. Това е национален проблем. Затова министерството на труда и социалната политика трябва да намери онези инструменти, които да променят картината. Не може държавата да си позволява да плаща помощи на хора, които са трайно безработни. Вторият много важен въпрос за нас, преработвателите е, че

НИЕ ИСКАМЕ НА 100% ДА РАБОТИМ С БЪЛГАРСКА СУРОВИНА

В тази връзка, в началото на месец юни, проведохме среща с производителите на плодове и зеленчуци в Пловдивско. На нея обсъдихме проблемите по веригата: производител – преработвател. Първият проблем е свързан с факта, че сортовият състав, който българските производители използват не винаги е подходящ за преработка. Затова призоваваме производителите, преди да решават какво ще отглеждат и в какви количества, най-напред да проведат разговори с преработвателите. Само така пазарният процес може да се случи успешно и за двете страни. За жалост, още не мислим пазарно. Всеки преработвател още в началото на годината /януари, най-късно средата на февруари/ прави своите договори за продажба на продукцията. В тази връзка има и още един важен за нас въпрос. Ние искаме

ДА СЕ ВЪЗРОДИ СЕМЕПРОИЗВОДСТВОТО НА ТИПИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ

които са с изключителни качества и са търсени извън страната. Редно е държавата да определи кои сортове са приоритетни, в кои от тях трябва да се вложи още малко наука, за да се подобрят и така България да защити своето име на производител на качествени плодове и зеленчуци. Един такъв сорт е куртовската капия, например. Да, той не е продуктивен, каквито са хибридните сортове. Но тук става дума за нещо друго. МЗХГ, производителите и преработвателите трябва да решим дали ще работим масови продукти, които са в ниския ценови клас или ще работим продукти, които имат отличителни качества, високи вкусови характеристики и съответно се търгуват във високия ценови клас. След като не можем да отговорим с количества и производство на масови продукти, трябва да гоним високия клас клиенти – с бутиково производство.

Каква е причината за сбърканите бизнес отношения между производители и преработватели?

Липсва ясна и последователна политика на държавата в подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци. Всяка година конюнктурата в подкрепата е различна и фермерите се движат по нея. Засаждат онези култури, за които ще получат сигурен доход през субсидиите. Един по-задълбочен анализ в тази посока показва, че българският производител е изключително лабилен по отношение на пазара, че е финансово зависим от подпомагането. Той се оказва неподготвен конюнктурно, той се лашка в една или друга посока, с една единствена цел – да осигури минимален приход в своето стопанство. Това е катастрофално за него.

Как да се постигне общностно бизнес мислене между производители, преработватели и държава?

С повече конструктивни разговори и полезни дебати. Докато позициите на всички се срещнат и бъде постигнато съгласие за определени политики. След като 30 години нямаме успех в тази посока, значи всички някъде грешим, значи не сме положили достатъчно усилия. Втърдяването на тона не е продуктивно за никого.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Днес е крайният срок, в който фермерите могат да правят промени в заявленията си за субсидии, без да бъдат санкционирани за това.

По данни на Министерството на земеделието в тазгодишната кампания за субсидиране са се включили повече от 105 000 земеделски стопани.

Заявените за подпомагане обработваеми площи са повече от 38 милиона декара. В края на май в Държавен вестник бяха публикувани промени в наредбата за условията и реда за директни плащания, от които стана ясно, че до 10 юни фермерите могат да правят корекции във вече подадените заявления, без да бъдат глобявани.

Възможно е земеделските производители да добавят и допълнителни схеми и мерки към вече заявените.

Ако стопаните не успеят да коригират заявленията си днес, могат да го направят и до 17 юни, включително, но ще понесат санкции от 1% от сумата, която им се полага за всеки работен ден закъснение.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе още близо 5 млн. лв. (4 944 870 лв.) по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година. Субсидии получиха 6 048 земеделски стопани.

     Окончателното плащане по Мярка 13 е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018.

    Изчисленията на финансовата помощ са извършени въз основа на ставки, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година.

    С това плащане общо оторизираните средства по Мярка 13 за кампания 2018 достигнаха  97,4 млн. лв. През февруари земеделските стопани получиха основната част от плащанията по мярката, в размер на 86,2 млн. лв., а през март - още 6,2 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес

Днес са разплатени парите по Натура 2000. 11 400 стопани ще получат 44, 6 млн. лв. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева в интервю пред бтв. 

Тя също така съобщи, че Кампания 2019 е удължена до 23 май заради притесненията на биопроизводителите. Към момента са подадени 104 000 заявления при 111 000 през миналата кампания.

Публикувана в Бизнес

С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквата уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване – по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства. Ако проектът се окаже икономически провал, държавата просто ще вземе още пари от данъците. 

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическата стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размерите на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чули само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата история с къщите за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически обекти се използват като частни имоти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат усвоени изцяло в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (тоест колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (тоест колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнеси.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентноспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове ... ако се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителското търсене се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки ...

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите в икономическото развитие на по-бедните страни в Европа, като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането от еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергация“, тоест да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящият програмен период (траещ до 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Георги Вулджев, ekipbg.com

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 30

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта