Оптимизиране на торенето – това е стъпката, която ще предприемат много земеделски стопани през новата стопанска година, за да понижат себестойността на бъдещата реколта.
Високите цени на торовете през последната година ще накарат много фермери да потърсят начин, по който да намалят употребата както на комбинираните торови препарати, така и на амониевата селитра. Трима от тях споделиха своите нагласи за торене през тази есен:
Калин Димов, „КОС“ – Ямбол
В стопанството на Калин Димов се отглеждат около 7 хил. дка зърнено-житни култури и 600 дка етерично-маслени (основно лавандула). Земеделецът предпочита предварително за закупува торовете, които ще използва за полетата си, за да се възползва от по-изгодни ценови предложения. През последните две кампанни обаче, ситуацията е различна:
“Още миналата година цените се повишиха двойно и това се усети много сериозно на разходите ни”, споделя Димов.
За предстоящата есенна кампания той все още проучва пазара и търси възможности за закупуване на по-евтини торове. Не крие притесненията си, че дори да намери по-евтини варианти, те може да се окажат с по-лошо качество, но ако инвестира в скъпи продукти, се опасява, че производството му ще се окаже нерентабилно:
“Никой не знае какви ще са добивите догодина, на каква цена ще се реализират. Ако знам, че ще имам цена на пшеницата 40 – 45 ст./кг, няма да е проблем, че торовете са 1150 лв./тон. Но никой не може да ми гарантира нито добивите, нито, че ще получа тази цена, тъй като производството ни е борсова стока”.
“Вероятно ще наторим и с по-малки количества тор”, прогнозира земеделецът.
От 3 години в стопанството се прилагат променливи норми на торене – както при влагането на азот, така и след листен анализ за корекция на необходимите хранителни вещества с микро или листни торове.
“По този начин стопанството не губи от площното разпределение на тора, споделя Калин Димов и допълва: Категорично препоръчвам прилагането на променливи норми на торене, защото така се постига максимално прецизно разпределение – там, където е нужно и каквито количества са необходими. Немислимо е да си хвърляш парите на завишени норми като в ТКЗС-та едно време, особено при толкова висока цена на торовете.”
Свилен Маринов, ЕТ “Дъбник”
В стопанството все още не са закупени необходимите торове за есенната кампания, споделя Свилен Маринов:
“Цените на торовете в момента са безумно високи, а изкупните цени на продукцията не се повишиха толкова, колкото се очакваше. Тепърва с агронома, който ни консултира, ще разискваме компромисни варианти”, споделя земеделецът, който отглежда зърнено-житни култури на площ от 4500 дка в землищата на селата Горни Дъбник и Телиш, Плевенска област.
В стопанството вече две години се прилагат променливи норми на торене, след почвени анализи и препоръки от експертите на фирма НИК.
“Доволен съм от това партньорство – с анализите и с прилагането на променлива норма на наторяване ми излиза по-евтино!”, споделя земеделецът и казва, че и през тази есен ще наторява само там, където и колкото е необходимо:
“След като от НИК взеха почвени проби за анализ, предстои да видим какви ще бъдат препоръките на техните специалисти. Когато видим какво е наличното съдържание на химичните елементи в почвата, ще преценим от кои торове можем да сложим по-малки количества и съответно колко и какви торови продукти да закупим”.
Любомир Мартинов, „Булгафлор“, Казанлък
Поскъпването на торовете все още не се е усетило значително в производството на Любомир Мартинов през настоящата стопанска година, защото земеделецът е набавил необходимите торове на по-ниски цени, преди драстичното им поскъпване.
“Предпочитам да купувам торовете предварително и 80% от тях купувам по-рано. На по-високи цени купих единствено 25 тона азотен тор. Колегите, които закупиха торове на по-високите цени, логично получиха и по-висока себестойност на производството”, споделя фермерът, който отглежда 6500 дка земя – пшеница, ечемик, бял трън, царевица, слънчоглед и рапица в района на Казанлък.
Въпреки по-високата цена на торовете през тази година, земеделецът ще заложи на продукти, с които по принцип работи, а идеята му е да ги приложи в по-малки количества.
“Ще заложа по-скоро на по-прецизен почвен анализ, за да прецизирам и торенето”, споделя Мартинов.
Като дългогодишен клиент на НИК по отношение на навигационните системи и софтуери за прецизно земеделие, от една година стопанството на Любомир Мартинов използва и услугата за почвени анализи, направени от агрономите и лабораторията на НИК. Въз основа на тях, е приложил променливи норми на торене на част от стопанството за настоящата кампания – с есенни торове (фосфор и калий) и през пролетта с азотни торове. Поетапно планира да включи променливи норми на торене в цялото стопанство.
Районът, в който се развива производството на фирмата, се характеризира с различен профил на почвите.
“В райони, като нашия, е препоръчително да се правят почвени анализи и променливо торене – дори в рамките на един блок се наблюдават различни нужди от хранителни вещества. При нас имаме участъци, които са много добре запасени, както и такива, които са много слабо запасени, в рамките на един и същ блок. В този смисъл променливото торене ни помага да изравним почвеното плодородие на всеки един блок и да спестим от разходите за подхранване на почвата и растенията”, категоричен е земеделецът.
А ето какви са препоръките на агрономите от НИК за оптимизирано и ефективно торене на културите:
Торене спрямо разпределението на хранителния запас в почвата и нуждите на културата
Ориентирайте практиката за торене спрямо разпределението на хранителния запас в почвата и нуждите на културата. Така ще можете да постигнете най-висока ефективност от употребата на торове. Разпределението на хранителните елементи може да се установи точно единствено чрез лабораторен анализ на почвени проби.
Не пропускайте торене
Ако имате намерение да спестите от високия разход за закупуване на торове, все пак не пропускайте торене. Дори и да приложите по-малко количество, то нека да бъде на точните места с най-нисък запас.
Прилагането на правилен торов продукт
Прилагането на правилен торов продукт с определено съотношение на активното вещество е ключово за качественото подхранване на културите. Така инвестицията в торове е по-ефективна.

Можеш да си водещ и конкурентен в своя бранш само с професионално подготвен екип, казва Татяна Михайлова, изпълнителен директор на „Екофол“ АД,

Интервю на Петър Кръстев
„Екофол“ АД е създадена през 1989 година, за да реализира революционната иновация „Лактофол“. Безспорен факт е, че успешното развитие на фирмата се дължи на маркетинговата концепция за реализация на продуктите, инициатор на която е Татяна Михайлова, изпълнителен директор на компанията. Повод за разговора ни с нея беше миналия наскоро Празник на жените – 8 март. Тъй като г-жа Михайлова е скромен, но креативен и високопрофесионално подготвен човек, въпросите към нея бяха по-скоро ориентирани към агробизнеса, който ръководи, отколкото към личността ѝ като жена!
- Г-жо Михайлова, вашата компания „Екофол“ вече има над 30-годишна история и трайно се наложи не само на българския пазар, но и в чужбина. Лесно ли е за жена да ръководи бизнес с такива мащаби?
- При съвременните изисквания на бизнеса, за да си водещ и конкурентен в своя бранш, за да си винаги в крак с новостите, да изпълняваш успешно ежедневните задачи, но и да работиш за бъдещето - това не може да се постигне с труда само на един човек. Прави се с професионално подготвен екип. Ето защо ние, в „Екофол“, работим на принципа на споделените отговорности. Създали сме оригинална и успешна управленска формула – разпределени отговорности, пълно доверие и отдаденост, общи решения по стратегическите въпроси. Така, когато има ред, строги правила и желание за работа, всяко ново предизвикателство се посреща по-лесно, а за мен лично е важно ръководителят да е част от една добре работеща машина. Да, в локомотива е, но е и част от стабилна композиция. В ръководния и в търговския екип на „Екофол“ има много жени и техният съществен принос в общия успех е факт.
- „Екофол“ е първата и една от малкото родни компании, които произвеждат продукти за листно подхранване, базирани на биологично-активни съставки, характерни само за нашия регион. Този факт носи ли предимството за предпочитанията на българските земеделци да ги прилагат?
- Определено има значение фактът, че в нашите продукти участва естествена млечна киселина, и то, произведена в България. Тя е като визитка на страната ни и има уникални качества не само за растителните организми, а и за човека. И чрез научни изследвания, и в земеделската практика са доказани антибактериалните и имуно-стимулиращите свойства на органичната съставка в продуктите на „Екофол“. Затова и действието им при стрес е гарантирано и изключително успешно.
- Факт е, че в сегмента листни торове има най-голямо и разнообразно предлагане на продукти от най-различни производители. Повечето от тях се предлагат без никакви предварителни проучвания и изпитвания при наши условия. На този фон, трудна ли е конкуренцията с фирмите, които предлагат вносни продукти за листно подхранване?
- Честно да кажа, първата ми реакция беше – да прескоча този въпрос. Не защото не е правилен или актуален, а защото вече няколко пъти съм заявявала позиция, че не може контролът на внасяните в страната продукти за листно торене да е така занижен, а нещата си продължават по същия начин. В никоя страна, в която имаме износ, режимът на внос не е оставен без задължителна регистрация след детайлно изпитване и доказване на ефикасност! (Мнението на г-жа Михайлова за занижения контрол ще публикуваме в отделен материал – бел. на редактора). Конкуренцията е добра за бизнеса – тя води до развитие, но когато е по правила, които се отнасят за всички! Проблемът идва, когато земеделските производители, пробвали един, два, три… такива „вълшебни“ продукти, не са получили обещания ефект и отричат листното хранене като цяло. А за все по-екстремните климатични условия в България, за все по-интензивното земеделско производство, листното хранене е много важна и съществена част от технологията на отглеждане и е единственият начин за допълване и корекция през вегетацията.
- В годините вие непрекъснато усъвършенствате продуктите на компанията и внедрявате нови. Какво е водещото при разработването на нови продукти?
- При създаването на нови продукти се срещат, от една страна - познаването на изискванията на културите и от друга, – най-съвременните технологии за производство на листни торове и биостимулатори! Винаги при създаването на нови продукти водещото за „Екофол“ е едно: най-доброто въздействие върху културите, за да се гарантира максимален ефект върху добива и качеството.
Технологиите на полето се променят – стават все по-интензивни, все по-високи са очакванията за добиви – това може да стане само като се прецизира всяка част от отглеждането им. Ние също развиваме и прецизираме продуктовата си линия, за да отговорим на изискванията на съвременното земеделие.
Освен състава на продуктите, важен е и моментът на приложението им – всяка фаза от развитието на растенията има изисквания, които могат да бъдат удовлетворени само с комплексни и добре балансирани биостимулатори.
Важно е и задължителното изпитване, което „Екофол“ прави, за смесимост и съвместимост с пестициди – това дава сигурност в приложението им и е икономически изгодно.
– За продуктите на вашата компания е характерно, че те са предназначени да въздействат положително на стресирани от някакъв фактор растения. На какво се дължи биологичноактивното им действие?
– Да, освен хранещ и стимулиращ ефект, продукти като Амино Експерт^® ИМПУЛС, Амино Експерт^® ПРОТЕКТ, Амино Експерт^® СТАРТ имат и антистрес действие. Това се дължи на комбинацията на хранителни макро- и микроелементи, аминокиселини, фитохормони и разбира се, – органика, която съдържа витамини и физиологичноактивни вещества. Важна част от органиката на всички продукти на „Екофол“ е естествената млечна киселина. А в новите серии продукти тя задължително присъства и то в по-концентриран вариант. Винаги сме обръщали сериозно внимание на антистрес действието на листните торове, защото ежедневието на земеделците е изпълнено с рискове и проблеми от климатичните фактори и нашата работа е да сме им полезни с професионално изпитани и доказани решения.
- Може да се каже, че вие до известна степен наложихте листното подхранване на културите, като не отричате почвеното торене. Лесно ли беше да се внедри тази практика в земеделското производство и как убедихте скептиците, че листното подхранване носи полза за културите?
- Вярно е, че „Екофол“ е в основата на въвеждането на листното хранене в България – все пак, това са повече от 30 години производство на биостимулатори (и няколко години наука преди това), изследвания във всички научни звена, свързани със земеделието, практика по полетата на цялата страна.

Никога не сме противопоставяли двата механизма на снабдяване на растенията с хранителни елементи – коренов и извънкоренов, защото познаваме физиологията на растенията и защото много добре знаем, че те на практика се допълват. Или, образно казано – хранителните елементи и стимулаторите в листния тор „отварят апетита“ на растението, не допускат или преодоляват дефицити, стимулират физиологичните процеси в растението. И всичко това, по време на вегетацията, когато корекциите са възможни само по извънкоренов път.
Според нас листните торове и биостимулаторите ще имат още по-ключова роля в бъдещите технологии и няма да е далече моментъг, в който земеделските производители ще се чудят не как да намалят цената на декар за листно хранене, а как да инвестират максимално в него, за да достигат максимален добив.
Да, основната храна идва чрез почвените торове, затова през последните две години работим усилено и в това направление. Но и тук сме сред новаторите не само в нашата страна, а и в Европа. Предлагаме гранулирани торове, специално защитени от загуби с най-съвременните инхибитори. Бъдещето е на торовете без загуби и „Екофол“ работи за това бъдеще.
- В демонстрационните полски опити на чуждестранните компании за сортове, хибриди и препарати за растителна защита, „Екофол“ е предпочитан партньор с програми за торене. На каква база разработвате тези програми – те съобразени ли са със специфичните условия на района, почвата, културата и други критерии?
- Задължително проучваме почвените особености, спецификата на климата, изискванията на хибридите и технологиите на земеделските производители. Този предварителен труд ни дава информация, на базата, на която съставяме технология за хранене за конкретния случай. Точно в това е силата на „Екофол“ – да предлага гъвкави решения за стопани, които искат да извлекат максимума от културата. Това тристранно партньорство е много полезно за всички иноватори в бранша.
През 2020 година направихме няколко контролни измервания на добивите от полета с нашите специализирани гранулати DURASOL^®, съпоставени със стандартни продукти, и резултатите са повече от отлични. Отчитането е при едни и същи хибриди и почвено-климатични условия и добивът в повече е при една и съща цена на декар. Разликата е в ефикасността на защитените от загуби хранителни елементи.
- Какво ще пожелаете на жените в България, изградили стабилна професионална кариера, с ръководни функции в агробизнеса?
- Да бъдат все така активни и отговорни, да посрещат с усмивка всяко предизвикателство, защото жените МОГАТ!

Мастър клас „Житни култури“ на Байер КропСайанс с ценни препоръки за подхранване на зърнената култура

Агр. Петър Кръстев
Пролетното торене на пшеницата бе една от темите на проведения наскоро уебинар на Байер КропСайанс – Мастър клас „Житни култури“. Експертът от Украйна Влодимир Железков изложи най-важните фактори, с които земеделците трябва да се съобразят при азотното подхранване на културата. Представяме ви в резюме препоръките на експерта за торене.
Анализът за азотното подхранване се базира на редица фактори
Предполага се, че нужните количества фосфор и калий са осигурени още през есента. Основните фактори, на които се базира азотното подхранване, са усвояването на хранителните вещества за производството на един тон зърно, за което са необходими 20 кг азот активно вещество. Анализират се и други важни фактори, каквито са съдържанието на азот в почвата и видът на предшественика. Определят се и наличието на другите хранителни елементи в почвата, гъстотата на растенията, броят на братята, видът на почвата и количеството валежи. За този анализ е необходимо да се вземат данни от последните три години като референция.
Следват планираният добив, моментът на подновяване на пролетната вегетация, коригирането на нормата на първото и второто торене и дали то да се направи еднократно или двукратно.
Времето на подновяване на пролетната вегетация е ключово, но агрономството е и творческа професия. Азотното торене може да бъде направено по различни начини. Влодимир Железков разказа за някои от начините, които е използвал в своята практика, като изтъкна плюсовете и минусите на всеки от тях. За избора им винаги трябва да се изхожда от нуждите на културата и техниката, с която разполагаме. Гост-лекторът на Байер изрази увереност, че всеки български земеделец притежава необходимия опит при извършване на пролетно торене на пшеницата – той прилага различни методи на своите полета, уверил се е в техните плюсове и минуси и може да избере най-добрия от тях. Влодимир Железков сподели, че от всички методи той самият се е спрял на торене с торорозпръсквачка и пръскачка. Торене със сеялка, според експерта, могат да си позволят фермери с по-малки площи, методът е актуален и в условия на засушаване.
Основният фактор е влагата
Лимитиращият фактор днес е влагата и нейното наличие в почвата, затова трябва да се фокусираме върху достъпното торене в зависимост от възможностите на растението да го усвои. Според етксперта това, което най-често виждаме на полето, е недостиг на хранителни вещества във фазите BBCH31-37 и вретенене поради внасянето на неправилна форма на азот. От това следва абортация на братятя. Другият проблемен момент е от фаза цъфтеж до наливане на зърното BBCH61-80 – той се появява поради отсъствието на по-бавно усвоим азотен тор, от което следва ниска маса на зърното. Затова подходът ни винаги трябва да е комплексен, съветва Влодимир Железков.
Всеки азотен тор притежава различни форми. Въпреки това не всички форми са достъпни чрез кореновата система, а някои не се препоръчват да се внасят през листата. Листното торене е най-добре да се прави с амидна форма, но е необходимо да се контролира количеството биурет, съдържащ се в карбамида, който би могъл да доведе до пригори. През кореновата система най-добре се усвоява нитратната форма на азота, а малко по-слабо от нея е амониевата форма. Под действието на влагата, топлината, микроорганизмите и процесите на нитрификация, амидният азот се превръща в амониев, а амониевият азот се превръща в нитратен и става усвоим за растението.

По този начин всеки земеделец може сам да планира стратегията си за удължаване на времето, в което ще има достъпен азот за растението. Ако пшеницата се намира във фаза BBCH11-13, т.е. преди началото на братене, и е необходимо да се стимулира братенето, тогава карбамидът не е подходящ, защото растението няма да чака 4 седмици. Пшеницата ще започне да гладува и ще бърза да премине в следващата фаза. От друга страна, ако се тори с амониева селитра или друг вид нитратен тор, културата няма да гладува и братенето ще бъде стимулирано. Ако пшеницата се намира във фаза BBCH21-29, във фаза братене, и не е необходимо този процес да се стимулира, идеална работа ще свърши КАС. Този продукт, по-популярен в България като UAN, съдържа и трите форми на азот. Той е широко използван в Украйна, въпреки че в дадения случай може да се внесе и само карбамид. По този начин могат да се разпределят азотните торове за първото и второто пролетно торене на пшеницата.
Не бива да се забравя, че при увеличаване нормата на азотно торене нараства и нормата на внасяне на сяра. В идеалния случай тя трябва да е в съотношение 5:1, т.е. за 5 единици азот се внася 1 единица сяра. Препоръката на експерта е сярата да бъде внесена при първото торене, тъй като сярата може да причини изгаряния при повишаване на температурата при второто подхранване. У нас се произвежда висококачественият продукт UAN+S, който е напълно подходящ за задоволяване потребностите на пшеницата в ранна пролет.
Основен коректив за нормата на торене е времето на възобновяване на вегетацията
Когато се знае общата норма на азот според планирания добив, трябва да се предвиди моментът на подновяването на пролетната вегетация. Това ще е основният коректив за нормата на торене, подчертава експертът. Например при ранно подновяване на пролетната вегетация и плавно повишаване на температурите горният слой на почвата не просъхва и растението не се подлага на стрес. В този случай торенето може да се раздели на два етапа. Нормата, изразена в процентно съотношение от общата нужда на растението, се разделя в зависимост от фазата, в която се намира. При късното подновяване на пролетната вегетация лимитиращите фактори са влажността и стресът на културата. И в този случай препоръката на експерта е торенето да не се разделя, тъй като ще има големи загуби и недостъпност на хранителните вещества при второто торене. Също така благодарение на бързото покачване на средната температура растението ще е подложено на стрес и бързо ще преминава през фазите. Поради тази причина второто торене няма да бъде рентабилно.
ЕКСПЕРТЪТ СЪВЕТВА:
КАС е най-подходящият азотен тор

Влодимир Железков сподели пред българските земеделци, че в Украйна торът КАС бързо е станал популярен, защото е подходящ както за двукратно, така и за еднократно торене на пшеницата. Експертът препоръчва КАС (респективно UAN и UAN+S у нас), тъй като в него се съдържат трите форми на азот – амониев 25%, нитратен 25% и амиден 50%, което осигурява допълнително хранене на растенията както на ранните етапи от тяхното развитие, така и на по-късните етапи.
Въпреки това, ако е налично ранно възобновяване на пролетната вегетация на културите, е по-добре азотната норма да се раздели на две: първо торене с амониева селитра или амониев сулфат, второ торене с КАС (UAN). Най-добрият метод за внасяне на КАС са струйните дюзи. При тях капките падат под действието на теглото и гравитацията и задържането върху листа практически отсъства, а това означава, че няма да има изгаряния. Необходимо е да се обръща внимание на височината, на която е разположена щангата на пръскачката. Тя трябва да е на не по-малко от 50 см от растението, особено ако се използват проточни дюзи. В противен случай струите могат да се припокрият, което може да доведе до неравномерно развитие на растенията.
С аргументираното си изложение Влодимир Железков убеди българските земеделци, участници в уебинара на Байер КропСайанс, че само професионалното и творческото прилагане на торенето с азот може да доведе до пълно усвояване на елемента и максимална ефективност от направените разходи.

За да намерите най-точните отговори, ви предоставяме мнението на фермери, които през 2020 г. са закупили нова машина и споделят най-важните според тях характеристики

Съвсем скоро ще дойде времето за торене на земеделските площи и посеви. Без значение дали говорим за предсеитбено торене, или подхранване на пшеницата, торачката трябва да бъде прецизна и това го знае всеки фермер.
Как обаче да се подбере правилната торачка? На каква ширина да работи? Нужен ли е секционен контрол? Каква е разликата между базовия и прецизния секционен контрол?
Това са въпроси, които всеки фермер си задава, когато обмисля покупката на нова торачка.
За да намерим най-точните им отговори, потърсихме фермерите, които през 2020 година са закупили нова торачка, и направихме кратък списък на най-важните неща според тях.
Работен обем и оптималната работна ширина
Всеки разговор започва с това какъв е оптималният обем и работна ширина на торачките, към които фермерите се ориентират? Тук обаче няма еднозначен отговор, тъй като всичко зависи от размера на стопанството, окрупнеността на масивите или липсата на такава и това с каква норма се тори.
Важно обаче се оказва ширината на торенето да съвпада с ширината, на която се пръска, за да може да се използват едни и същи линии за навигация и да се правят по-малко следи в самия блок. И тук стигнахме до извода, че работна ширина от 24 или 36 метра са напълно достатъчни на всеки фермер да реализира целта си за по-малко следи от гуми в имота.
Секционният контрол при Kverneland
Оказа се, че няма значение дали торим на 34, 30, 33 или 36 метра. Важно е дали торачката има прецизен секционен контрол, тъй като именно той гарантира постигането на 100% покритие при парцелите с неправилна форма, а всички знаем, че няма стопанство, което да не притежава поне 5 такива.
Освен 100% покритие на площта, секционният контрол спомага и за намаляване на разходите. Всеки знае, че колкото по-прецизен е той, толкова спестяването е по-голямо. Размерът на секциите при торачките на Kverneland e 1 метър, като управлението им става автоматично чрез терминала на торачката, а при самите дискове единият от двата актуатора контролира секциите и прави плавен преход между тях.
Технологията на спиране на секциите на торачката позволява поетапно спиране на всички секции отляво надясно и отдясно наляво, включително преминаване през средата и торене с по-малко от половината работна ширина. Така дори най-малките ъгълчета не остават не-наторени и в същото време презастъпването при тях е сведено до минимум.
Друга отличителна черта на торачките Kverneland е контролът на точката на падане на тора чрез т.нар. Geopoint, който изчислява автоматично точката, в която торачката трябва да започне да тори при влизане в парцела. Така се осигурява точно торене в края и се елиминира торът, който би могъл да попадне извън зоната за торене.
Как може да сме сигурни, че прилагаме точната норма?
Прилаганата норма на торене е нещо, което компютърът задава, а инвентарът изпълнява. Но винаги съществува нормалното човешко съмнение дали инвентарът изпълнява точно зададената му норма и как всъщност знае колко тор се хвърля всяка минута?
Отговорът е – уникалната тегловната система. Тя се състои от тегловни клетки 4 клетки, върху които лежи целият бункер, която измерва непрестанно теглото на тора в бункера, а посредством референтен сензор коригира показанията на клетките в зависимост от наклона, вибрациите и шоковите вариации, като така осигурява максимално точна информация за наличното тегло на тора. Прилаганата норма се постига с максимална точност именно благодарение на информацията за наличните килограми в бункера във всеки един момент.
Защо е добре да калибрираме торачката си при смяна на тора?
Максималната прецизност при торене е цел на всеки фермер. За да сте сигурни обаче, че я постигате, е препоръчително да калибрирате торачката си, когато смените вида или производителя на тора, който използвате. Защо е нужно това? Отговорът е лесен – за да знае торачката с какъв тор ще работи.
Калибрацията не е сложна процедура и не отнема време, но пък гарантира прецизното разпределение на тора в полето. Чрез специално разработен тест с ванички, в които се събира торът по работната ширина на полето, може да се провери действителното разпределение на тора и посредством компютър да се изчисли коефициентът на вариация. Торачките Kverneland постигат нисък коефициент на вариация, което означава, че правят изключително равномерно разпределение на тора по цялата работна ширина – по наклони, при неравни терени и разтрисане, както и когато се извършва секционен контрол.
Стъпките за калибрацията са лесни, като самите настройки се генерират посредством мобилно приложение, в което въвеждате информацията за типа на тора, разпределението на различните фракции на гранулите и хектолитровото число. Може да използвате предефинираните настройки за най-близкия до вашия тор и ви остава само една стъпка и тя е въвеждане на настройките в дисплея, който контролира торачката без значение дали е Kverneland, или Trimble.
Прецизното торене с автоматичен секционен контрол
Прецизното торене дава възможност за спестяване от 4 до 15% от влаганите торове чрез използването на автоматичен секционен контрол. Процентът спестени торове зависи от формата на блока и от броя секции, които торачката управлява. В един сравнително правилен по форма блок, в който привидно не би трябвало да имаме никакви проблеми с пренаторяването и застъпването, виждаме, че 0,67% е презастъпването при използване на секционен контрол, а без него – 4,79%. Това на пръв поглед малко спестяване при блок с 370 дка е в размер на 250 лв. при цена на тора 800 лв./тон.
Очаквайте още информация за спестяването от торове чрез приложение им с променлива норма в следващия материал на тема торачки!

Това е възможно при локално пунктирно внасяне на хранителните елементи под растенията, твърдят авторите на иновативен способ, който трябва да получи потвърждение в практиката

Моника Пробст
Университет по приложни науки,
Кьолн, Германия
Наред с традиционните начини за внасяне на минерални торове при царевица, все по-голяма популярност сред земеделците придобива локалното внасяне, когато гранулите се поставят ленточно под хоризонта на засяване на семената. В този случай младите растения на царевицата получават достъп до такива хранителни елементи като фосфор и азот, именно в този период, когато са им необходими, и се развиват съществено по-бързо.
Учените от Университета по приложни науки в Кьолн, Германия, са се замислили, че семената на царевицата се засяват редово с разстояние 13–16 см едно от друго, а торовете се поставят в непрекъсната лента. Те предположили, че корените на царевицата не използват торовете от лентата в разстоянието от едно семе до друго и това създава потенциал за икономия. Учените са проверили предположенията си в серия от опити.
УСЛОВИЯ НА ОПИТИТЕ
Групата на аспиранта Марк Боутен под ръководството на професорите Тим Майнел и Волфганг Кат-Петерсън е разработила иновативен способ за локално внасяне на торове под сеитбения хоризонт: вместо на непрекъсната лента торовете се поставят на малки порции под всяко отделно семе, при това синхронно със сеитбата. Опитите, които били заложени на четири различни места, продължили 3 години. За тези години екипът от учени на ръка е внесъл над 20 000 порции торове. Като цяло в рамките на опитите са разгледани 6 варианта: два с класическо разпределяне на торовете на лента в дози 100% и 75%, три с локално пунктирно внасяне с дозировки 100%, 75% и 50%, един е контрола – без торове. При всички варианти сеитбата е проведена с два варианта на междуредията – 75 и 37,5 см и четирикратно повторение, което е било необходимо за статистическа достоверност. На всяка опитна парцелка за един вегетационен период под наблюдение, документиране и анализ са попадали по 500 растения царевица.
ДА НАМАЛИМ С ЕДНА ЧЕТВЪРТ
„Получените статистически данни потвърждават, че намаляването на разхода на торове при внасянето под сеитбения хоризонт с 25% е възможно без последващо намаляване на добивите. Дори вариантите с намаляване на торенето с 50% в рамките на опита демонстрирали стабилно ниво на добивите. В случая с пълна норма на торене при пунктирно внасяне във всички опитни парцелки за три години добивите са се увеличили с 6–7 на сто“, споделя резултатите от опитите проф. Майнел. При това изводите важат както за силажната царевица, така и за царевица за зърно.
Най-интересно било наблюдението, че пунктирното внасяне на торовете се e отразило най-добре върху развитието на младите растения. В засушливите месеци на 2018-а и 2019 г. те са били в по-добра форма в сравнение с растенията на парцелките, където е приложен традиционен начин на торене.
С ИЗГЛЕДИ ЗА ПАТЕНТ
Наред с чисто агрономичните изследвания учените от университета са изследвали работата на конструираното от тях дозиращо устройство, предназначено за сеялки за прецизна сеитба за порционно внасяне на торове едновременно със сеитбата. То може да се използва за дозирането на всички видове гранулирани торове при сеитбата не само на царевица, но и на соя, слънчоглед и други култури. През пролетта на 2019 г. тракторът с усъвършенстваната сеялка е изминал 500 км на полето. Работата на сеялката с новия дозатор се е оказала надеждна. Патентът за разработката вече се намира в процес на регистрация.
„Резултатите от практическите тестове ни зарадваха. Добивите от първите парцелки, засети с тази сеялка, потвърдиха изводите от предходните полски тестове“, коментира Марк Боутен.
ЕФЕКТЪТ ОТ НАМАЛЯВАНЕТО
В Германия царевица за силаж и зърно се отглежда на около 2,5 млн. ха. Пунктирното внасяне на торове в мащабите на страната ще позволи да се намали ежегодното им използване в обем от 75 хил. тона. Ако за база на разчета се вземе диамофос, цената на който в Германия е около 400 евро за тон, икономията за германските фермери ще бъде 30 млн. евро за година. Тоест на 100 ха царевица в рамките на едно стопанство е възможно да бъдат спестени до 1200 евро.
Но изводите, получени на университетските опитни парцелки, трябва да получат потвърждение и в практиката.

Възможностите на този модерен подход в земеделието, при който не само се спестяват средства, но и се спечелват пари, вече са известни на всички. Много земеделци са готови буквално още утре да започнат да работят по данните на иновативните технологии. А откъде всъщност да започнат?

Smart farming
Прецизно земеделие! Тези думи чуваме повсеместно. Но ако разгадаем помислите на земеделците за тази технология, ще разкодираме вероятно следните монолози: „Да! Искам! Още от утре!“ – на по-нетърпеливите, или „Май ще пробвам от следващия сезон“ – на по-предпазливите. Общото и при двата типа поведение е, че тези земеделци имат желание и намерение да започнат нов живот, но нещо им пречи да го направят на практика. Защото да започнеш да прилагаш прецизното земеделие, е малко по-сложно от това да се заречеш да не пиеш кафе от понеделник или да се запишеш на фитнес, например. Проблемът в случая е в липсата на навици и знания за тази технология, а не в липсата на специализирана техника и оборудване. Така че, преди да пристъпите към фигурите от висшия пилотаж, ще ви се наложи първо да отидете на училище.
ПОДГОТОВКА НА ОСНОВИТЕ
Да започнем новия живот с началото на новия сезон! На дневен ред е ранното подхранване на есенниците. С N-тестер рано напролет в полето не можеш да излезеш – още няма какво да се тества, а след падането на снега е труден самият достъп до културите. И ако все пак е възможно да влезеш в полето, то в коя точка да застанеш, за да проведеш обследване на есенниците и да направиш коректна оценка на тяхното състояние? Да пребродиш целия масив по диагонал? По-лесно и по-практично определено е да се възползваш от спътниковите снимки. Има много услуги, предлагащи поглед към нивите от космоса. За агронома, разбира се, са интересни онези, които представят картинката с данни за вегетацията под формата на NDVI или друг сходен показател. Такива снимки са масово достъпни от 2013 г., тоест вече е напълно възможно да се проследи историята на полето и да се направи анализ на тенденциите, които да се използват в бъдеще. Та дори и у нас има вече компании, които разработват и прилагат такива решения – с българско меню и гарантирани качествени снимки за територията на страната, което несъмнено звучи примамливо за всеки фермер.
Знаете какви сеитбообороти е имало в стопанството, знаете през кои години на конкретното поле е отглеждана пшеница, например. Избирате в приложението необходимите години и натискате бутона „Създаване на зони на плодородност“.
Поздравления! Вие създадохте първия многогодишен композит на полето и той вече ви предоставя маса ценна информация. В частност, можете точно да видите къде, в коя зона на полето година след година всичко се е развивало прекрасно и къде – лошо. Дори само благодарение на тази информация може да се приложи диференцирана норма на торене – защо да се внася пълната препоръчителна норма в цялото поле и по-конкретно в онези участъци, където година след година състоянието на посевите е било под средното за парцела и стопанството?
Действия на сляпо обаче не се приветстват. Така че все пак ще се наложи да отидете на полето. Приоритетно трябва да се посетят именно онези точки, в които според снимките участъкът остава проблемен година след година. Посещението трябва да се направи с агроном или поне с таблета на агронома – така ще имате наземни данни, съотнесени към спътниковите снимки, а при нужда могат да се направят фотографии и с тях да се допълни историята на полето за получаване на цялостната картинка.
И така, вече сте на мястото и веднага виждате какво не е наред с посевите. Някъде това е трудният релеф на терена, някъде е възможно излизане на пясък на повърхността, някъде славното минало на текезесето напомня за себе си. При посещенията на полето има възможност да откриете точните граници на зоните на преовлажняване или засушаване.
Така благодарение на спътниковите снимки и личното ви посещение на полето субективната информация, постъпваща от агрономите и работниците в стопанството от различни точки на полето, се превръща в обективна. И това бележи началото на ерата на прецизното земеделие конкретно на това поле, а вие вече се причислявате към групата на иновативните фермери.
С получената информация вече може да се работи диференцирано и като резултат да се спести от внасянето на торовете или да се спечели от осигуряването на по-добро хранене на растенията. Ако решите да прилагате стратегия за съкращаване на разходите в зоните, където година след година резултатите са били ниски, може да се внесе половината от препоръчителната норма на торене, а там, където от историята на полето се вижда, че „сега всичко е зле, но след това всичко е добре“, си струва нормата да се увеличи на 120% – това ще помогне да се провокира братенето.
Или обратното – ако искате да изравните добивите си в полето, може да приложите стратегия на внасяне на повече тор в слабите зони, за да подсилите посевите в тях.
МОЖЕ ЛИ ДРОНЪТ ДА ВИ БЪДЕ В ПОМОЩ?
При по-късни срокове на торене, от фазата на вретенето, вече може да се ориентирате по резултатите от експресната диагностика на азотното хранене. За установяването на зоните на неравномерно развитие на растенията ще са необходими висококачествена спътникова снимка или облитане с дрон, или ползването на N-тестер. Тестерът представлява сензори на тавана на кабината на трактора с торачката, които в режим на реално време ще оценяват състоянието на посевите. Определяйки същия този NDVI, те ще изпращат информацията за необходимата доза на внасяне на торове към терминала в кабината, от който се управлява торовнасящата машина. Благодарение на фотозаснемането (от дрон или от спътник) се спестява от времето за реално разузнаване на полето, неговото зониране.
Какво в този случай може да бъде открито при зонирането? Например – участъци, в които зърнените култури са преовлажнени, нападнати от болести и вредители, или полегнали. В този случай полетите на дрона трябва да се организират не хаотично и по ваша преценка, а според полетни планове и планирани траектории, които не са най-лесните по отношение на изпълнението и обработката на данните впоследствие, но това пък не е и невъзможно. Тук може да кажете: „Защо да се затруднявам с ползването на N-тестер и с полети на дрона, ако имам актуални спътникови снимки с отчетен NDVI?”. Отчасти сте прави, защото спътниковите изображения са по-достъпни и по-евтини – от вас не се изисква отделяне на време и човек, който да се занимава с това, а можете лично да проверявате новите данни в платформата с увереността, че данните от две съседни полета са от един и същи ден – и не само те, но всички ниви са заснети в един и същи ден.
Без да посетите полето обаче не може да вземете правилното решение – плевелите също поглъщат червената светлина, така че и при отлични показатели NDVI, фактическата ситуация на полето може да се окаже направо катастрофална. Откъде идва тази разлика? 25 малки растения на зърнените култури могат да покажат същия индекс NDVI, както и 5 големи заради еднаквото количество биомаса. А следователно стратегията за подхранване на такива участъци трябва да се различава съществено в зависимост от фазата на развитие и действителния размер на растенията.
КАРТИ НА ДОБИВА И АНАЛИЗ НА ПОЧВАТА
Дотук говорихме за анализ на резултатите – реалните посеви на полето. Но нека погледнем по-навътре в нещата. В анализа на особеностите на различните полета незаменим помощник са картите на добивите. Често по полетата работят комбайни с функция за картиране на добивите, но по някаква причина тази функция остава неизползвана, а почти всеки модерен комбайн я притежава или може да бъде добавена към него срещу неголям разход.
Разполагайки с композитните спътникови снимки и някакъв аналог на често липсващите карти на добивите, може да излезете на следващото ниво на прецизното земеделие – диференцирано внасяне не само на азот, но и на фосфор и калий. За целта ще се наложи обаче да се заемете с изучаването на състава на почвата, тъй като често „разковничето“ се крие точно в нея. Почвените проби са доказано най-добрият и точен начин. Те трябва да се вземат в цялото поле, за да се установят зоните на нееднородност, като се правят не по-малко от 15 бода във всяка зона. От 15-те бода (препоръчват се между 15 и 20 бода за максимална точност) се съставя една смесена проба. Зоните следва да са така оразмерени, че да осигуряват представителност за площта на цялото поле. Според резултатите от агрохимическия анализ на средната проба много неща ще ви станат ясни. Първо, може би вашите зърнени култури страдат от недохранване поради висока киселинност на почвата. Второ, може би вие просто не давате достатъчно хранителни елементи на растенията – често се оказва, че изнасянето с реколтата на хранителните елементи от торовете е по-голямо, отколкото внасянето им. Получената информация може да се вземе предвид при по-нататъшното диференцирано внасяне на торове. Разбира се, отчасти това вече е фигура от висшия пилотаж и за напреднали.
ДИФЕРЕНЦИРАНА НОРМА НА ТОРЕНЕ
За да я изпълнявате правилно и да получите дивиденти от нея, то трябва да се научите грамотно да работите с торачката. Важно е да не си спестявате настройките на напречното разпределяне на внасяните в полето торове – или с две думи – да сте настроили торовнасящата машина правилно спрямо типа тор, неговия физичен състав и указанията на производителя. Отдавна е установено, че едни на пръв поглед нищожни 5% неравномерност при внасянето на торовете могат да ви струват минимум 1,5% от добивите. Самите торове при правилното им разпределяне също може да бъдат спестени, като не се хвърлят два пъти на едно и също място. В частност, при работа в зоните за обръщане, при стеснените участъци – спестяването с т. нар. секционен контрол е до 5-10%, което е директно спестяване от преразход на материал, чието приложение не носи агрономическа стойност. В помощ на механизаторите вече са измислени и реализирани в повечето торовнасящи машини електронни помощници, нещо като втори интелект, който помага за точното приложение на нормата, както и за минимизиране на презастъпването в края на полето.

Диференцираната норма на торене, и в частност висшият пилотаж, се постига тогава, когато прилагате различно количество от тора в различните зони на едно поле, вследствие на базата данни от почвения анализ, съпоставянето им с предходните добиви и залагането на очакван добив за текущата година. Този трик за напреднали спестява понякога разходите не в проценти, а в пъти. Не са малко примерите, в които фермерите у нас спестяват по 3000 кг тор TSP само от едно поле – тук реалното спестяване зависи не само от картата за диференцирано торене, а от прецизността на торовнасящата машина. По-голямо спестяване се постига с машини, които могат да сменят нормата в движение автоматично, командвани от компютър, и тези, които могат да торят с две различни норми по едно и също време.
ДИФЕРЕНЦИРАНА СЕИТБА
Следващото ниво на прецизното земеделие е преминаването към диференцирана сеитба. Със сигурност и вие имате участъци на полето, в които през пролетта всички посеви изглеждат прекрасно, а на практика през юли-август точно там няма какво да приберете като добив. Причините може да са различни – от излизането на пясък на повърхността до сложен релеф с образуване на възвишения, на които поради по-бързото обезводняване на почвите е нарушен водно-въздушният баланс, който и не позволява на растенията да се развиват в необходимата степен.
На такива участъци няма смисъл семената да се засяват с пълна сеитбена норма. По-добре е да се намали сеитбената норма и на растенията да се предостави достатъчно хранителна площ – така от този участък ще може да се получи реколта с по-малко вложени семена, а нерядко тя може да е дори еднаква с тази при сеитба с пълна норма. Провеждането на диференцираната сеитба днес изобщо не е сложно. Първо, има сеялки с електрическо задвижване на засяващите апарати, а изпълнението на картите за диференцирано торене и сеитба не е проблем за терминала, който ги управлява. Второ, появяват се нови решения – благодарение на сензорите на ботушите и предаването на информация в обратна посока – от машината към терминала може да се установи в реално време физическото състояние на почвите, тяхното съпротивление и в зависимост от това да се прави не само диференцирана сеитба по отношение на нормата, но вече и диференцирана по отношение на дълбочината, тоест да се променя дълбочината на работните органи, при това автоматично съобразно почвата и съпротивлението ѝ.
Американските технологии са изключително напреднали в тази посока, като много от тях са вече достъпни и в Европа, позволявайки на практика приложението на променливи параметри в реално време при сеитба на пролетници.
ЗАЩИТА - ТАМ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМА
За възможностите на таргетираната растителна защита изводите се налагат от само себе си. В много европейски стопанства, отглеждащи соя, днес въз основа на данните, получени при облитането на узряващата култура с дрон или от спътник, се работи с дезисектант изборно. Защо да се внася там, където соята и без това вече е изсъхнала?
Но и без необходимост от десекация, диференцираната работа на пръскачката е необходима. При работата с препарати за растителна защита има значение размерът на капките на работния разтвор и тяхното количество върху повърхността на листата. В зависимост от условията на развитието им, растенията на полето се отличават със своята нееднородност – всяко има различна площ на листата. Вече сме свикнали да работим на цялото поле с една зададена норма за разпръскване на материалите за растителна защита. А в това време еднаквата за цялото поле доза, попадайки на растения с по-големи листа по отношение на другите, ги защитава по-зле. Тъй като върху по-големи листа попада същото количество разтвор, както и върху по-малки. Това впоследствие може да провокира появата на инфекция. По тази причина много често най-добрите растения стават източник на зараза на полето.
По отношение на защитата от плевели, вие може да сте не една, а две крачки напред със съвременните пръскачки, които имат способността да разпознаят плевелите от основната култура и съответно да прилагат препарат само там, където това е необходимо, а не в цялото поле. Това резултира в пъти по-ниски разходи за количество разтвор и по-малко стрес върху основната култура.
Приложението на прецизното земеделие при пръскане може да се разглежда и през призмата за защита на посевите от прекомерно или повторно третиране с препарати за растителна защита, като тук на помощ идва намаляването на работната ширина за пръскане чрез изключване на цели зони от пръскачката. Така се спестяват средства от препарат и се осъществява по-прецизна грижа за растенията.
Възможностите на диференцираното внасяне на препарати за растителна защита, както впрочем и диференцираната сеитба все още се усъвършенстват от науката и практиката. Те са сред сферите, които търпят най-бурно развитие, но за добро, вече се прилагат във все повече стопанства. При работата с препарати за растителна защита на първо място се препоръчва да се научим да избираме правилните дюзи и режими на работа на пръскачката. Решения за това има на пазара. И тук говорим за правилната подготовка на пръскачката преди работа – това се учи още в първи клас – без него преминаването към прецизно земеделие ще е трудно. Модерните решения са висшият пилотаж, който контролира всяка дюза самостоятелно и променя нормата мигновено.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разбираемо е, че всички технически решения имат своята цена. Но при грамотното им използване разходите бързо се възвръщат. Няма да говорим за икономията на торове, семена и препарати за растителна защита, нека погледнем допълнителната печалба, която се получава при прилагането на прецизното земеделие. Много български стопани вече са оценили възможностите за получаването на допълнителни приходи от използването на диференцираното торене. В едно конкретно стопанство от площ 4130 дка са успели да съберат допълнителни 411 тона пшеница, а в друго – поради увеличаването на добивите и повишаването на качеството на зърното, цената, на която е продадено зърното, е значително по-висока. Разбира се, за да достигнем висините на прецизното земеделие, всички ще трябва да растем, но ефективността на този способ вече е доказана в практиката.
Стъпките са вече ясни, остават действието по тях и най-важното – резултатите!

Петър Кръстев
Рапицата е една от най-предпочитаните предшественици, макар самата да не предявява големи претенции към засятата преди нея култура. Все пак най-подходящи за рапицата са площи, освободени от зърнено-житни и зърнено-бобови култури. Те се прибират сравнително рано, което е предпоставка за добра предсеитбена обработка. Обработката на почвата трябва да се направи така, че да осигури добра влагозапасеност, твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Начинът на обработка зависи от състоянието на почвата, предшественика и срока на засяване. При нормални в климатично отношение години и предшественик пшеница, най-подходящо е извършването на оран на 18 – 20 см, последвана от 1 – 2 дискувания. С оглед да се предотврати уплътняването на почвата при влажни почви, каквито тази година има на много места, дискуването трябва да се замени с култивиране или друга подходяща почвообработваща техника. Валирането преди и след сеитбата е задължително.
КУЛТУРАТА Е С ВИСОКА ПОТРЕБНОСТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА
Рапицата, както всички маслодайни култури, е силно взискателна към хранителните вещества в почвата. Торенето трябва да е съобразено със запасеността на почвата. Рапицата се нуждае от два пъти повече азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми: 15 – 18 кг/дка азот, 8 – 10 кг/дка фосфор и 4 – 8 кг/дка калий. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, а азотът – 30% предсеитбено. Останалото количество от азотния тор се внася през пролетта във фаза бутонизация на културата.
Най-благоприятният срок за сеитба на зимната рапица е 25 август до 20 септември при междуредово разстояние 12 – 15 см. и дълбочина на сеитбата 2 – 3 см.
Сеитбена норма е 0,4 – 0,5 кг/дка, осигуряваща 85 – 100 семена на м². Завишаване на посевната норма води до етиолиране (изтегляне) на растенията, намаляване на разклоненията, броя на чушките и добива.

Оптималното хранене на зимните житни култури повишава устойчивостта им към стрес от неблагоприятни фактори

Агр. Петър Кръстев

Осигуряване потребността на пшеницата с минерална храна през есента способства нормалния растеж и развитие на растенията, натрупване на запасни хранителни вещества и добро презимуване. Спазването на всички елементи от технологията в периода на вегетация дава възможност на зърнопроизводителите да разчитат на висок добив и добра печалба.
Есенният период на растеж и развитие на пшеницата и ечемика е изключително важен, защото именно есента се залага добивният потенциал на тези култури.

Производителността на пшеницата и ечемика се формира още есента за сметка на балансираното минерално хранене

Започвайки с покълването на семената, пшеничните растения се стремят да реализират своя генетичен потенциал на заложения добив. При благоприятни условия 14 -18 дни след поникване растенията започват да братят, т.е. да образуват странични разклонениея, формират възела на братене и възлови корени. Есенният период на братене приключва с настъпване на минусови температури след закаляване на растенията. До настъпване на този период растенията трябва да достигнат оптимални параметри: създаване на достатъчно асимилационна листна повърхност и здраво, добре развито растение, което има 2-3 странични братя от есенното братене и добре развити възлови корени. От друга страна, те трябва да натрупат достатъчно количество пластични вещества, въглеводород във възела на братене, да преминат процес на закаляване, което да им позволи да противостоят на минусовите температури в зимния период.
Характерна особеност на пшеницата и ечемика е, че тяхната висока производителност се формира още есента за сметка на оптимално балансирано минерално хранене, достатъчно съдържание на вода, светлина, температура, въздух и други фактори.

Физиологична роля на хранителните елементи за пшеницата и ечемика

Студоустойчивостта на зимните култури е тясно свързана с подготовката им към презимуване и прехода в състояние на покой

В този период в зимуващите растения се увеличава съдържанието на свързаната вода и намалява съдържанието на свободната, повишава се съдържанието на захарите, на протеините и непротеиновия азот.

Научни изследвания и практическото прилагане са доказали значителната роля на микроелементите в повишаване на студоустойчивостта на зимните култури. Установено е, че под влияние на цинка и други микроелементи се повишава съдържанието на свързаната вода в растенията, съдържанието на свободната вода, която замръзва, се намалява.

Оцеляването на растенията от семена, обработени с торове, съдържащи сяра и микроелементите манган и мед, е 80-100%. Растенията се развиват интензивно, подобрява се тяхното братене, имат по-добре развита коренова система и повишено съдържание на захари във възела на братене.

Заедно с това микроелементите подобряват развитието и състоянието на културите, което е важно за влизането им в зимните условия.

За да са в добро състояние пшеничните растения, влизащи в зимата закалени, те трябва да са напълно осигурени с макро- и микроелементи
В последните години условията за есенна вегетация на пшеницата са доста сложни – сушата, резките колебания на температурата, замръзването на повърхността на почвата и други неблагоприятни фактори влошават усвояването на хранителните елементи от кореновата система, особено на микроелементите. Това води до поява на дефицит на микроелементи и към затормозяване на физиологичните процеси, растежа и развитието на растенията. В повечето случаи моментът, в който агрономът визуално може да установи дефицита на микроелементи в растенията на пшеницата, вече е закъснял, а загубеното време за коригиране на дефицита се отразява негативно на потенциала за добив.

Затова през последните години полезно се оказва осигуряването на пшеницата и ечемика с хранителни елементи през есента чрез пръскане на културите с листни торове, които съдържат необходимите микроелементи в оптимални количества. Разбира се, при условие че има навременно поникване и добре развита листна маса, способна да усвои подхранването.

Прилагане на листни торове есента при пшеницата и ечемика осигурява:
• бързо постъпване на минерални елементи в клетките на растенията и подобряване на обменните процеси;
• допълнително натрупване на захари в клетките на растенията (над 25%);
• подобряване студоустойчивостта на растенията;
• формиране на изравнен посев от растения с еднакъв хабитус и височина, което е важно преди влизане в зимата;
• подобрено развитие на кореновата система, усвояваща храна от почвата и от внесените минерални торове;
• дружен старт на растенията през пролетта;
• максимален добив, генетично заложен в семената на културите.

Важни моменти при минералното хранене на пшеницата:

• Киселинността на почвата трябва да е в границите 6-7,5 рН.

• Не бива да се преторява пшеницата с азот есента.

• Периодите от поникване до братене и началото на пролетната вегетация са най-важни в развитието на пшеницата.

• Около 30% от азота се усвоява от почвата, а останалите 70% се усвояват от минералното торене.

• Добивът на пшеницата намалява с 15-20% при недостатък на фосфор, който стимулира развитието на кореновата система и на калий, влияещ на братенето.

• Сярата е сестра на азота. Азотът се усвоява благодарение на този елемент и се увеличава нивото на глутена.

• При отглеждането на пшеница е препоръчително да се използват микроелементите цинк и мед.

Какви са тенденциите на прага на новата ОСП?

Внасянето на минерални торове трябва да се извършва при отчитане на потребностите на планираната култура, която ще се отглежда въз основа на извършени анализи за наличието на редица микроелементи и остатъци на азот, фосфор и калии в почвата. При изчисляване на нормата на торене се отчитат редица показатели: почвен вид и минерален състав, култура- предшественик, съотношение между N/P/K. Количествата минерални торове и хранителни вещества се внасят само на база прецизно изчислена торова норма. Категорично е отречена практиката за внасяне само на азотни торове. Търси се изискуемия баланс минимум между N/P/K, изчислен за конкретната култура и конкретното поле, върху което ще се отглежда.

През новият програмен период се предвижда използването на специализиран софтуер - Farm Sustainability Tool for Nutrients (FaST), който ще калкулира необходимите торови норми и потребности от хранителни вещества. Управлението на хранителните вещества ще доведе до екологични ползи, като: намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване замърсяването на подземните води и реките, резултат от неправилно внесени и неусвоени торове и хранителни вещества в почвите, подобряване на качеството на водата и почвата. От агрономическа и икономическа гледна точка, FaST ще спомогне за увеличаване на добива на отглежданите култури и регулиране на внасяните торове и хранителни вещества. За прилагане на тази практика, земеделският стопанин трябва да разполага с данни по парцели за съдържанието на основни хранителни вещества в почвата, както физични и химични показатели. Фермерът е необходимо да има достъп до специализиран софтуер, посредством който ще може да се управляват хранителните вещества върху площите в стопанството след въвеждане на резултатите от почвен анализ. Софтуерното приложение се предвижда да е доброволен елемент от предварителните условия („условността“), като може да бъде прилаган в рамките на съвети в земеделието или да бъде предвиден стимул за неговото прилагане.

Ползи: Устойчиво развитие на земеделското производство. Подобряване на почвената реакция (при критично ниска киселинност на почвения разтвор) чрез торене с азотни торове различни от амониевата селитра. Намаляване на нитрати и фосфати в повърхности и подземни води и процесите на антропогенната еутрофикация. Увеличаване на приходите, ефективността и устойчивостта на земеделските стопани.

Недостатъци: Голяма част от земеделските стопани, с по-малки по размер стопанства не са подготвени да прилагат дигитализиран инструмент за управление на хранителни вещества в селскостопанските си практики. Трудно е да се предположи, че е налице информация по парцели за съдържанието в усвоима форма на азот, фосфор, калий, органично вещество, pH, карбонати, вредни соли и други физични и химични показатели.

Торене с променлива норма (ТПН). Торенето може да бъде фиксирано (с единна норма за целият парцел) или променливо (според нуждата на растенията в отделни зони). Основава се на различното състояние и развитие на растенията. Има два подхода за прилагане – за изравняване на добивите от различните зони и за увеличаване на добивите от силните зони. При първият се увеличава нормата на торене в слабите зони, а в силните намаля. Известни са проучвания, които сочат, че не винаги добивите от слабите и силните зони се изравняват, защото слабите зони могат да бъдат в резултат на други ограничаващи фактори – киселинност на почвата, степен на задържане на влага в почвата, липса на други хранителни вещества и др. При вторият подход се внася повече тор на посилните зони и по-малко на по-слабите. Прилага се за да се извлече максимално потенциала на силните зони. За прилагане на променливо торене, съобразно нуждите на растенията, земеделският стопанин трябва да извърши предварително почвен анализ на площите. На база получените резултати се изработва план за торене. Така се постига изравняване на добивите от различните зони и се увеличават добивите от силните зони.

Ползи: Балансирано използване на хранителните вещества от растенията, съобразно нуждите им. Диференцирано хранене на растенията. Опазване на почвата от торене с норми, не по-високи от необходимите. Възможност за увеличаване на добивите.

Недостатъци: Необходимост от техническо оборудване, както и стимулиране на процеса по прецизно торене чрез проби и план за торене.

Торене с микробиални торове. Микробиалните или т.нар. „живи торове“ са вещества, които съдържат живи микроорганизми, които при прилагане върху семена, повърхности на растенията или почва колонизират ризосферата или вътрешността на растението и насърчават растежа чрез увеличаване на предлагането или наличието на основни хранителни вещества към приемното растение. Тези торове добавят хранителни вещества чрез естествените процеси на азотно фиксиране, разтваряне на фосфора и стимулиране растежа на растенията чрез синтеза на вещества, стимулиращи растежа. Очаква се за в бъдеще микробиалните торове да намалят значително употребата на химически торове и пестициди.

Ползи: Намалена употреба на минерални торове. Подобряване на достъпността на хранителни вещества. Подобряване на биологичната активност и почвено плодородие

Недостатъци: Недостатъчно разпространение и изследване на ефекта от приложение, Необходимост от консултации и обучения.

Торове от естествен произход – оборски тор и компостни материали. Прилагане на оборски торове, които поради по-бавната си минерализация и достъпна форма, осигуряват хранителни вещества в дълъг период от растежа на културите. В зависимост от състава, различните видове оборска тор действат повече или по-малко като органични подобрители. Оборският тор поддържа равновесието по отношение на въглеродните запаси в почвата, спомага за подобряване буферната и поглъщателна способност на почвата и влияе благоприятно върху физичните и механични свойства на почвата. При минерализацията на оборския тор, почвата се обогатява с въглероден диоксид, и така се увеличава разтворимостта на редица хранителни вещества. Добре съхраняваният оборски тор съдържа всички важни за растенията микро и макро елементи – азот, фосфор, калий, манган, магнезий, цинк и др. Оборският тор съдържа и редица стимулатори на растежа (ауксини, хормони, витамини, ензими), както и въглехидрати (захари, целулоза), които влияят върху плодородието на почвата. За поддържане на почвеното плодородие е необходимо всички органични отпадъци от растителен и животински произход да се подлагат на специална технология наречена компостиране, за да се разложат до по-прости органични съединения и да се преобразуват в органични торове. В практиката най-често се компостират животински екскременти, слама, смесени растителни отпадъци, биологични остатъци от преработка във фермата и др. Добри резултати се постигат при внасяне на оборския тор концентрирано в дълбочина на почвата. Същият има добри водозадържащи свойства и 1 кг тор задържа около 2 л вода в зоната на кореновата система на растенията. За целта е необходимо да се разполага с машина за внясяне на водозадържащи материали в почвата.

Ползи: Намалена употреба на минерални торове. Намален риск от замърсяване на почвата и водата. Подобряване на биологичната активност и почвено плодородие.

Недостатъци: Трудности при оптимизирането на достъпната форма на усвояване на азотните съединения. По високи разходи за органичните торове и компоста, в т.ч. за транспортиране, когато не са продукт на стопанството. Разходи за съхранение, когато е продукт на стопанството.

Други практики за секвестиране на въглерода /напр. добавяне на биовъглен, отпадъчни продукти и биоресурси/. Биовъгленът е перспективен почвен подобрител. Прилагането му в почвата е сравнително нов подход, който води до подобряване на нейните физико-химични свойства, биологичния й статус и съответно до увеличаване на добивите. В биовъглена въглеродът е в устойчива, трудно минерализируема форма, която постепенно се освобождава в минералното хранене. Добавянето на биовъглен в почвите води до секвестиране на CO2 от атмосферата, спомага за намаляване емисиите на други по-мощни парникови газове като N2O и CH4. За разлика от другите почвени подобрители, биовъгленът има дълго последействие. 

Зелено торене (Сидерация) – засяване на култури, т.нар. сидерати като основна култура, с които се обогатява почвата с органични вещества. Като самостоятелна форма на сидерация, културите трябва да заемат сеитбооборотното поле в течение на една вегетация. Може да се използват и като тревно-бобови или житно бобови студоустойчиви смески, които се окосяват и заравят напролет. Практиката на засяване на обработваемите площи в периода между отглеждането и прибирането на две култури с треви или тревни смески, спомага както за запазване на активния почвен слой от изнасяне, така за добавяне на въглероден диоксид в почвата, като по този начин се помага на полезната микрофлора да се развива и функционира нормално. Повечето треви преустановяват вегетацията си и умират през зимата, като се разлагат, оставяйки след себе си богат слой от органична материя, която постепенно се инкорпорира с почвата. Интересът към зеленото торене идва и от купувачите, които използват местно произведени храни, тъй като в тях може да се включат грах, детелина и просо, които са търсени на пазара. Зеленото торене намалява обемната плътност на почвата, респ. – уплътняването. Обикновено разрохквачите работят на дълбочина до 45-40 см с цел да разрушат уплътнения подорен слой. При използване на покривни култури се наблюдават микропори на дълбочина до 1.2 м.

Ползи: Уплътнява сеитбообръщението, предпазва почвите от ерозия, снабдява почвата с азот, съхранява почвената влага, потиска плевелите и намалява разходите за растителна защита, част от биомасата може да се използва за фураж. Като цяло, повишава почвеното плодородие, като е налице натрупан опит от прилагането му.

Недостатъци: Непроизводственото използване културите.

Така фермерът Кольо Колев определя ползата от партньорството си с известния производител на торове у нас. Управителят на стопанство „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила, и агроном-консултантът на фирмата споделят опита си при торенето на житни култури

Четири сорта пшеница и три сорта ечемик са засети миналата есен в землището на с. Овча могила, общ. Свищов, по проекта на Агрополихим – Платформа 2020. Домакин на това прекрасно поле е опитният земеделец Кольо Колев, управител на „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила, който от години има опит с продуктите от тази уважавана марка. Цена и качество в синхрон – така най-кратко определя фермерът ползата от партньорството си с Агрополихим, и препоръчва на колегите си цялостната технология, която е приложил тук още от есента. Есенниците са братили перфектно и това радва и стопанина, и консултанта от Агрополихим, които с чувство на задоволство споделят резултатите от успешния опит.

Християн Христов – Агроном-консултант за Централна Северна България, подробно разяснява технологията на приложение на продуктите на Агрополихим в различните етапи от развитието на пшеницата:

„Технологията, която приложихме на полето, включва основно торене с 20 кг/дка комбиниран тор- NPK 15:40:10, който е добре познат на българските земеделци. Поради голямата суша от края на миналото лято и началото на есента пшеницата поникна едва в първата седмица на декември. В началото на януари наблюдавахме заложен възел на братене и решихме да приложим допълнително 10 кг амониев нитрат с цел създаване на повече продуктивни братя. Допълнително към това торене приложихме и ФАСТ PK 16:16, който е комбинация между фосфор и калий. С това приложение целяхме подобряване на устойчивостта на пшеницата към биотичен и абиотичен стрес. В средата на март приложихме 20 кг амониев нитрат, непосредствено преди дъждовете, и по този начин успяхме много добре да подхраним посева. Това торене съвпадна и с преминаването на пшеницата от фаза братене във фаза вретенене и така заложихме максималния потенциал, който можем да очакваме от културата. В периода след средата на април допълнително коригирахме с още 10 кг амониев нитрат непосредствено преди преминаването на посева от фаза вретенене към фаза флагов лист. И заедно с това торене приложихме и листния ни продукт ФАСТ+ за зърнено-житни култури, който е микс между макро- и микроелементи с акцент върху магнезий, сяра и цинк, с цел подобряване качествените показатели на пшеницата.“

Кольо Колев – Управител на „Колев 0505“ ЕООД, с. Овча могила:

„В момента сме на поле, което през настоящия сезон от сеитбата до прибирането е третирано с торовете на Агрополихим. Започнахме с основното торене и продължихме с подхранвания през вегетацията, а в по-късна фаза, заедно с фунгицида, приложихме и листния тор. Полето, както се вижда (на снимките), е в много добро състояние, пшеницата и ечемикът са братили перфектно, като очаквам доста приличен резултат от над 850 – 900 кг от декар. Разбира се, ако основният лимитиращ фактор – влагата, бъде на наша страна, или както агрономите се шегуваме, „главният агроном“ да ни го отпусне като фактор. В сравнение с масовите полета и с други технологии на торене мога определено да кажа, че полето, подхранено с торовете на Агрополихим, е няколко идеи по-добре. Самият общ вид и хабитус на растенията показва това, културата се държи много добре. Доволен съм, защото продуктите са много добри и лесно се внасят с техниката, с която разполагаме. Съответно цената, която излиза на декар, и за производството спрямо останалите продукти също е конкурентна, тъй като в момента гоним и прилична рентабилност.

От много години използвам продуктите на Агрополихим, защото са с много добри качества, пресни са, тъй като идват директно от завода. Произвеждат се в България и съответно могат по-лесно да се прилагат. Не на последно място, продуктите, които предлага Агрополихим, следват световните тенденции с продукти в чист вид, с рехебитори. Основните критерии са цената и качеството. Когато двете неща са в синхрон, продуктите винаги са предпочитани от земеделците.“