Европейската комисия да допусне инвестициите за напояване при следващия прием. Това поиска АЗПБ по време на срещата с представители на Главна дирекция АГРИ, която се проведе вчера в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).От асоциацията подчертаха, че напояването за фермерите е дългоочаквано и крайно необходимо за ефективното и устойчиво функциониране на стопанствата, особено в условията на климатични промени. От браншовата организация припомниха как още миналата година МЗХ е дало ясни сигнали, че при втория прием по подмярка 4.1 Инвестициите за напояване ще са допустими и фермерите са подготвили своите инвестиции.
АЗПБ предложи на ГД АГРИ да коригира нивата на референтните цени след приключил прием, което доведе до промяна на финансовата рамка на проектите и риск за цялостното неизпълнение от бенефициентите.
 
„Представителите на Европейската комисия казаха, че проблем с процедурата по оценка на допустимите разходи и цените имат почти всички държави членки. По отношение на допустимостта на разходите, представихме предходно наше предложение за възстановяване дейността на оценителните комисии, които като независима страна оценяват предложените за финансиране разходи по конкретен проект, отчитайки спецификата в разнообразните условия за изпълнение на различните инвестиции“, заяви след срещата Таня Дъбнишка.
 
 „Това, което казаха от ЕК е, че всяка държава членка има свободата да избере обективен и прозрачен начин за оценка на допустимите разходи и че е удачно прилагането на нов публичен метод за набиране на оферти през следващия прием. Това е метод, който АЗПБ е предлагала във времето и се прилага в други държави членки. Идеята е запитванията за оферти да са отворени и да се намират в един сайт, достъпен за всички (включително за бенефициенти и доставчици)“, добави Дъбнишка.
 
На срещата АЗПБ поиска от ЕК да въведе дефиниция за „изкуствено създадените условия“, тъй като липсата на официално определение от страна на ЕК възпрепятства прилагането й от страна на Разплащателните агенции, създава възможност за субективно тълкувание и за злоупотреби. Комисията оцени активността и дейността на Асоциацията, и изказа благодарност за експертните коментари и препоръки, споделиха от АЗПБ.
 
Срещата се проведе по инициатива на ГД АГРИ на Европейската комисия, чиито служби искаха да получат обратна връзка от страна на неправителствения сектор относно прилагането на мерките през първата година на ПРСР 2014-2020. Освен АЗПБ, другите поканени браншови организации бяха Националната асоциация на младите фермери в България, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция и Българска асоциация „Биопродукти“. Те имаха възможност да зададат своите въпроси пред представители на Управляващия орган на ПРСР – дирекция „Развитие на селските райони“ към МЗХ и представители на Държавен фонд „Земеделие“.
Публикувана в Бизнес

Новият изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) е Таня Дъбнишка. Тя наследява поста от Ивайло Тодоров, който остава член на Управителния съвет на неправителствената организация.

Дъбнишка ще ръководи административната дейност и ще работи за разширяването на организацията. Досега тя беше главен експерт на асоциацията и представляваше интересите на земеделските производители в Работните групи към МЗХ по директните плащания и ПРСР, Консултативния съвет по зърното към МЗХ, Парламентарната комисия по земеделие, Комитета за наблюдение на ПРСР 2014-2020 и др.

„В лицето на Таня Дъбнишка АЗПБ попада в добри ръце. Управителният съвет на асоциацията гласува доверие на един доказан експерт. Смятам за основен плюс, че тя е позната сред колегите земеделски производители, както и в държавната администрация“, коментира Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ.

Досегашният изпълнителен директор Ивайло Тодоров сподели, че като част от Управителния съвет ще продължи да прилага своя опит в интерес на членовете на АЗПБ и земеделските производители в България. Причината за неговото оттегляне от ръководната позиция е желанието му да се концентрира върху собствени бизнес проекти и консултантска дейност.

Ивайло Тодоров е един от учредителите на АЗПБ през 2004 г. Още от времето на предприсъединителния период на България Тодоров допринася за изграждането на нормативната база и подобряването на условията за подпомагане на земеделските производители. След 2007-а година АЗПБ продължава да работи за издигането на престижа на бранша, както и да представлява своите членове и фермерите в България пред държавните, общинските и европейските институции.

Таня Дъбнишка се присъединява към АЗПБ през 2014 г. В периода 2007-2014 г. новият изпълнителен директор на асоциацията работи за една от водещите агробизнес компании в страната. Първоначално започва като консултант в областта на националната и европейската регулаторна рамка в секторите земеделие, околна среда, ВЕИ. Впоследствие е проектен мениджър, ръководещ идейното развитие, разработването, изпълнението и мониторинга на проектите на дружеството по ПРСР (2007-2013).

Работи активно и по разработването на законодателната рамка и възможностите за пазарна подкрепа за програмния период 2014-2020 г. Между 2002 и 2006 г. Таня Дъбнишка е докторант в ИП „Н.Пушкаров”, отдел „Агроекология”. Завършва с отличие ТУ-Варна, магистър по специалност „Екология и опазване на околната среда. Магистър по аграрна икономика от ИУ-Варна.

Публикувана в Бизнес

Асоциацията на земеделските производители в България взе решение да участва в общественото обсъждане на Законопроекта за браншовите организации на 14 април, четвъртък, но считаме, че възможностите, които се вменяват от закона са преувеличени и по никакъв начин няма да променят естеството на дейността на асоциацията и нейните членове. АЗПБ бе упълномощена и ще представи и становището на КРИБ относно проектозакона.

Не приемаме, че при толкова важни проблеми, които засягат целия агросектор в България, се прави обществено обсъждане на закон вече отхвърлен веднъж, който няма да има голямо отражение върху нашата работа. С това законодателната власт показва, че работи извън пулса и проблемите на сектора и не създава предвидимост за агробизнеса.

В момента в сектора има много по-важни и критични проблеми. Такъв проблем е прилагането на новостите в Закона за земеделските земи (ЗСПЗЗ), касаещи разпределянето на пасищата ОПФ/ДПФ и развалянето на договори на фермери, които към 1 февруари 2016г. не успяха да постигнат необходимите животински единици, за да ги запазят. Това се отразява на фермерите с дългогодишни агроекологични ангажименти. Паралелно с това, на реални животновъди не са разпределени достатъчно пасища, поради субективно тълкуване на новите разпоредби. АЗПБ е внесла становище по проблемите с пасищата до МЗХ и до парламентарната Комисия по земеделие и храни, и очакваме на предстоящото на 20 април, сряда, заседание на Комисията да се намерят справедливи решения. Има голяма опасност пасищата да не получат финансиране тази година и очакваме решението на казуса в най-кратки срокове.

Докато обсъждаме този закон, в Асоциацията пристигат сигнали от цялата страна, че системата ИСАК е затруднена, за което призоваваме сроковете за подаване на заявления за директните плащания да се удължат.

Публикувана в Бизнес

В отговор на проекта на МРРБ за наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 за движение на извънгабаритната техника АЗПБ изпрати становище до Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството, Румяна Бъчварова – министър на вътрешните работи, Десислава Танева – министър на земеделието и храните и Ивайло Московски -министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В становището си АЗПБ приканва министрите сериозно да преразгледат предложенията, да удължат срока за съгласуване, спорните текстове да бъдат подложени на сериозна дискусия с агросектора и в публично определена работна група. Според АЗПБ предложенията са практически неизпълними, част от тях не хармонизират с възприетите добри практики на страните от ЕС, а други дискриминират фермерите и има опасност да доведат до много и излишни санкции и глоби.

Председателят на АЗПБ Венцислав Върбанов даде следния коментар: „Предложените промени скандализираха целия агросектор в последните десетина дни. Със становището си защитаваме позицията на фермерите и отправяме апел към министрите да подходят с респект към земеделския сектор, спецификите му и обществено значимата му роля за населението и общините в селските райони. Посочили сме конкретни аргументи по неприложимостта на предложенията и сме дали за пример някои утвърдени добри практики на страни като Германия, Швеция и Ирландия като подходящи за въвеждане и в страната ни. Нормативно материята в тези държави е трайно уредена по начин, който не спъва нормалната дейност на фермерите и ограничава административната тежест- което при нас в момента виждаме, че е точно обратното. В Германия примерно максималната ширина на селскостопанската/горска техника, за която няма разрешителен режим е 3м, а при класифицирането на извънгабаритната техника се използва диверсифициран подход в зависимост от тегло, дължина и пр.“

„Призоваваме вносителите да зачетат предложенията ни и стремежа на АЗПБ за реално усъвършенстване на нормативната уредба. Очакваме да бъдем чути, дебатът да се случи по един прозрачен и обективен начин и да се вземат най-добрите решения, така че да бъде постигнат трайно позитивен и устойчив ефект за агросектора.“, каза Венцислав Върбанов.

Публикувана в Бизнес

От 10 до 12 февруари, 2016 г.  АЗПБ организира Четвъртата национална среща на земеделските производители. За пръв път събитието на асоциацията ще присъства лично изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“Румен Порожанов. „Очакваме г-н Порожанов да представи актуална информация за ранкинга на проектите по подмерки 4.1 и 4.2, както и новостите по договорите, които се сключват, и мониторинга на проектите - нов момент в Програмата.“, коментира изпълнителният директор на АЗПБ Ивайло Тодоров.

За пръв път на форума ще се дискутира темата за създаване на организации и групи производители. Експерти от Министерството на земеделието и храните и Агенцията по рибарство и аквакултури ще представят Програмата за морско дело и рибарствои възможностите за инвестиции по нея. По традиция в дневния ред на събитието ще сапоземлените отношения и предстоящата през марткампания по директни плащания. Ще бъдат разяснени всички нови моменти в изискванията за подпомагане и при подаване на заявленията по Първи стълб. Във фокуса на вниманието ще е иПрограмата за развитие на селските райони.

В рамките на Четвъртата национална среща на земеделските производители у нас експертно ще бъдат изяснени възможностите за колективни инвестиции, интегрираните проекти, новостите, свързани с агроекология и биоземеделие. Инвестициите в напояване също са застъпени в програмата, посочват от АЗПБ. „За пръв път на форума ще вземе участие иконтролираща фирма, която ще даде конкретни примери с реални казуси в биологичните стопанства“, обръща внимание Ивайло Тодоров. Фермерите ще получат информация и за промените в националното законодателство по отношение на пасищата и тяхното разпределение. Експерт счетоводител ще обясни измененията в Закона за счетоводството. Програмата на събитието включва и тема за актуалните моменти относно акциза за горивата и преотстъпения данък.

По време на събитието земеделските стопани ще имат възможност за директен контакт с ръководството на МЗХ и ДФЗ. Ивайло Тодоров обръща внимание, че и тази година след националната среща предложенията и нерешените казуси, поставени по време на форума, ще бъдат обобщени и АЗПБ ще работи приоритетно по тях през 2016 г.

По време на Четвъртата национална среща на земеделските производители е предвидено и изложение на продукти и услуги в сферата на селското стопанство. „Очакваме така участниците в семинара да влязат в пряк контакт с фирмите, които биха могли да им бъдат полезни. Постарали сме се и тази година форумът да засегне най-актуалните въпроси за земеделските стопани у нас и да има практическа полза като цяло“, каза Ивайло Тодоров.

Публикувана в Новини на часа

Асоциацията на земеделските производители в България инициира инвестиционно предложение пред Общински съвет Добрич за изграждане на експозиционен център за организиране на селскостопански изложения на открито, многофункционална зала за изложения и конферентна   зала за мероприятия. Асоциацията на земеделските производители в България представи проекта "Добрич ЕКСПО" пред Общинския съвет. Присъства и нейният председател Венцислав Върбанов – бивш министър на земеделието и депутат от област Добрич.
Предвижда се експозиционният център да бъде изграден върху терен от 40,5 декара в района на Резиденцията. Преди време същият терен беше апортиран в капитала на „Добрички панаир“ именно за създаване на изложбен комплекс, но това така и не се случи.
Намерението на асоциацията е да привлича земеделски производители на международни и национални агроизложения. Новият експозиционен център да бъде място за конгресни прояви, кулинарни изложби и други събития, поясниха от асоциацията.
Предлага се създаване на акционерно дружество, в което Общината да апортира терен за ползване, а останалите акционери да предоставят  финансов ресурс за реализация на инвестиционния проект. Прогнозната стойност на строителните дейности е около 2,8 мл. лева. Предвижда се разкриване на 80 работни места.
„Предлагаме асоциацията да участва като равностоен партньор и да опитаме да привлечем инвеститори, за да се реализира този проект“, обясни Върбанов. По думите му, мултифункционалният комплекс ще осигури заетост и ще допринесе за напредъка на целия регион. Той счита, че има възможност до август да се изгради инфраструктурата и там да се проведе изложение. След това ще започне строителството на комплекса.

Предвижда се първото изложение да се реализира още догодина - през август, 2016 г, а целият комплекс да е завършен до края на лятото на 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Министерството на земеделието и храните и Министерството на финансите коментираха съобщението на АЗПБ относно бюджета по 4.1.

Министерство на земеделието:

Във връзка със съобщение до медиите от Асоциацията на земеделските производители в България относно увеличението на бюджета по мярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., Ви изпращаме следната информация:

Прилагането в България на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. вече е факт. Проведоха се първите приеми на заявления за подпомагане по едни от „атрактивните“ мерки от Програмата.

По мярка 4.1 бяха подадени 3 359 проекта. Заявената субсидия по тях е в размер на 1, 230 млрд.лв., което е с 4,2 пъти повече от предвидения бюджет по мярката. Поради това одобрените проекти ще са около 20 %, а анализът на данните показва,  че бюджетът няма да бъде достатъчен за всички.

Безспорно е, че приемът на документи премина при изключително голям интерес от страна на  земеделските стопани, които през предходните две години нямаха възможност да кандидатстват и да се възползват от европейско финансиране.

Новата ПРСР е с ясно приоритизиране в политиките си. Министерство на земеделието и храните  напомня, че първият прием по мярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. е определен със заповед на министъра на земеделието и храните с бюджет от 150 млн. евро. Напомняме още веднъж, че същият бюджет няма да бъде увеличаван.

Министерството работи за изпращане на първа нотификация от новата Програма, при която ще бъдат предложени изменения в условията на прилагане на 4.1 така че при следващ прием помощта да достигне до по-голям брой бенефициенти.

Министерство на финансите:

Във връзка с разпространена информация от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), че „Министерство на финансите даде зелена светлина на предложението на АЗПБ за увеличение на бюджета по 4.1.“ Ви информираме, че министърът на финансите не е давал съгласие за увеличение на средствата по мярка 4.1 със средства от държавния бюджет.

Вследствие на получено писмо в МФ от Асоциацията, то е изпратено по компетентност до министъра на земеделието и храните. В кореспонденцията, в която е копирана и АЗПБ, МФ прави уточнението, че „В случай, че направените предложения бъдат определени като основателни и се вземе решение да бъдат реализирани в средносрочен план, моля, направените разчети да бъдат в рамките на одобрените разходни тавани с РМС №267 от 23.04.2015 г. за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година“. В прессъобщението си АЗПБ поднася некоректно тълкуване на становището на МФ, изразено в писмото до МЗХ.

Установената практика е, когато следва да се уведоми обществеността за становища и позиции на държавните институции, те да се публикуват на съответните интернет страници и разпространяват от институционалните пресцентрове.

Публикувана в Коментари

Финансовият министър Владислав Горанов даде съгласието си по предложението на Асоциация на земеделските производители в България (АЗПБ) да бъде увеличен бюджетът по инвестиционната мярка 4.1 от ПРСР с национално съфинансиране. Това стана след като  АЗПБ миналата седмица изпрати предложение до министъра на земеделието Десислава Танева и финансовия министър Владислав Горанов да се увеличи бюджетът на мярка 4 с пари от националния бюджет.

Дали ще се увеличи бюджетът на мярката с национално съфинансиране, зависи от решението на министъра на земеделието Десислава Танева, става ясно от документите. В писмото си до нея Владислав Горанов пише: “В случай, че направените предложения от АЗПБ бъдат определени като основателни от МЗХ и се вземе решение да бъдат реализирани, моля направените разчети да бъдат в рамките

на одобрените разходни тавани от Министерски съвет …“.

В мотивите, подкрепящи тяхното предложение, АЗПБ изтъкна, че по този начин се осигурят средства за повече проекти на фермерите от приоритетните сектори овощарство,  зеленчукопроизводство, животновъдство и етерично маслени култури.  Причината за това искане е, че бюджетът по мярката към момента не е достатъчен дори и за половината проекти, които очакват да бъдат финансирани по 4.1. 

МФ е изразило съгласие и с предложението на АЗПБ да бъде въведен краен срок от 6 месеца след като бенефициентите подпишат договор с ДФЗ за стартиране изпълнението на одобрените проекти. А като доказателство за това, че започва изпълнението на проекта да бъдат предоставени  банкови извлечения за осъществени плащания, договор за кредит с банка или друга финансова институция или наличие на собствени средства. Целта на тази процедура е да се финансират проекти, които със сигурност ще бъдат изпълнени.

На ръководството на АЗПБ предстои среща във вторник другата седмица (18.08.2015) с ръководството на ДФ „Земеделие“ , на която ще се дискутират и проблемите по отношение на точкуването  на проекти, свързани с покриване на европейските стандарти. „От АЗПБ смятаме, че процедурата по доказване на дейностите, които касаят стандартите, не е изчистена и това създава неравнопоставеност при кандидатите, което пък ощетява педи всичко земеделски производители, които инвестират за производство на качествено мляко“, коментира изпълнителният директор Ивайло Тодоров. 

Публикувана в Новини на часа

След края на приема по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 се потвърдиха предварителните прогнози на АЗПБ, че индикативният бюджет няма да е достатъчен, за да покрие интереса на кандидатствалите бенефициенти по една от най-желаните мярки, предвид възможностите за инвестиции, които предлага. Базирайки се на официални данни от ДФЗ, че подадените проекти са на стойност над 2,1 млрд. лв. при обявен бюджет от 150 млн. евро земеделските производители в страната са притеснени, че средствата няма да бъдат достатъчни дори и за 30 % от тях.

От Асоциацията на земеделските производители в България смятат, че индикативният бюджет отнесен към броя подадени проекти е в разрез на желанието за стимулиране на малкия и среден бизнес в страната. Предвидените средства няма да доведат до понижаване на безработицата или до повишаване на икономическата активност в България. Нефинансирането на голям брой проекти по-скоро е предпоставка за създаване на допълнителни негативни икономически ефекти, водещи до нестабилна пазарна конюнктурa.

АЗПБ ПРЕДЛАГА:

  1. Да се увеличи бюджетът на мярка 4 със средства от националния бюджет, така че да се гарантира подпомагане на проектите по подмярка 4.1. на фермерите от приоритетните сектори- плодове, зеленчуци, мляко, месо и етерично-маслени култури. Предложението ще доведе до увеличаване на сега заложения процент на националното съфинансиране по мярката по примера на други страни членки като Белгия и Ирландия, където този процент е по-висок. По този начин ще се затвърди националната политика на подпомагане на уязвимите сектори, която е широко застъпена и в ПРСР 2014-2020г. В тази връзка АЗПБ счита за уместно да бъде анализирана своевременно тази възможност за увеличение на бюджета на мярка 4 и в частност на подмярка 4.1. Ангажирането на допълнителни национални средства не би следвало да утежни годишния бюджет на страната, тъй като тези необходими допълнителни средства реално ще се разходват в периода 2016-2018г. Одобрените проекти по мярката ще трябва да бъдат изпълнени и съответно разплатени в рамките на този тригодишен период, което ще позволи поетапно и планирано разходване на средствата. Реализираните инвестиции в приоритетните сектори ще изиграят и ключова роля за постигане на очакваните ефекти на ПРСР 2014-2020 за страната.

Както и ,

  1. Да бъде въведен краен срок от 6 месеца след подписване на договор за финансово подпомагане с Държавен Фонд „Земеделие“ за започване изпълнението на дейностите и инвестициите по проекта, което да се доказва чрез предоставяне на някои от следните документи (банкови извлечения за осъществени плащания, договор за кредит с банка или друга финансова институция или наличие на собствени финансови средства). Предложението е във връзка с чл. 42, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 – 2020г.

Настоящите предложения по същество цели подобряване управлението на ПРСР 2014-2020г. чрез въвеждане на система за своевременно събиране на информация и извършване на анализ за готовността на одобрените бенефициенти за реализацията на инвестициите. Считаме, че ефектът от възприемането на подобен подход би бил предотвратяване на лошите практики в управлението на средствата от ПРСР 2007-2013, водещи до загуба на средства по програмата, поради нереализирани одобрени проекти.

Публикувана в Новини на часа

Във връзка със създалото се напрежение по отношение на приема по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 и нестихващите притеснения на кандидатствалите бенефициенти, че бюджетът не е с адекватен еквивалент спрямо интереса, отчитайки подадените проекти по подмярката.

АЗПБ предлага увеличаване бюджета на мярка 4 със средства от националния бюджет, така че да се гарантира подпомагане на проектите по подмярка 4.1. на фермерите от приоритетните сектори- плодове, зеленчуци, мляко, месо и етерично-маслени култури. Предложението ще доведе до увеличаване на сега заложения процент на националното съфинансиране по мярката и по този начин ще се затвърди националната политика на подпомагане на уязвимите сектори, която намира отражение и в ПРСР 2014-2020г.

В тази връзка АЗПБ счита за уместно да бъде анализирана своевременно тази възможност за увеличение на бюджета на мярка 4 и в частност на подмярка 4.1. Ангажирането на допълнителни национални средства не би следвало да утежни годишния бюджет на страната, тъй като тези необходими допълнителни средства реално ще се разходват в периода 2016-2018г. и ще изиграят ключова роля за постигане на очакваните ефекти на ПРСР 2014-2020 за страната.

Асоциацията на земеделските производители в България припомня внесеното предложение от 16.06.2014г. за увеличаване на национално съфинансиране по инвестиционните мерки в ПРСР 2014-2020, базирано на собствено проучване за нагласите, очакванията и инвестиционната готовност на агробизнеса.Именно за това АЗПБ настоява за развитие по въпроса подкрепяйки тезата, че земеделието и развитието му трябва да са приоритет за държавата.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта