Еврогрупата подкрепя кандидатурата на България за влизане в "чакалнята" на еврозоната (ERM II). Това стана ясно след продължилото часове наред днес заседание на финансовите министри. Решението бе очаквано и агенциите вече съобщиха, че според техни източници се очаква положителен отговор. 

Очаква се страната ни да бъде приета след около година, след като завърши мониторингът над икономиката ни и бъде дадена оценка на напредъка.Според експерти, реалистично е България да приеме еврото не по-рано от 2022 година. 

В позиция на Съвета на Европа се казва, че се следят внимателно реформите у нас и се подкрепят решението на властите за кандидатстване. 

В същото време се очаква мониторинг на Европейската централна банка. След около година ще бъде готов докладът, от който ще стане ясно дали България провежда всички необходими реформи, ще се оцени борбата с корупцията и други въпроси. 

От България се очаква да поеме нови ангажименти във връзка с решението. 

В изявление на БНБ до медиите също бе съобщено за единодушното решение. 

Публикувана в Бизнес

Правителството прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 година.

Общо 125 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 92 мерки. Неизпълнените мерки са 33, което представлява 26,4 % неизпълнение. В края на месец март процентът неизпълнени мерки беше 40,9 %. От неизпълнените мерки 10 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Трябва да се отчете положителното развитие и при въвеждането в националното законодателство на директивите в областта на Вътрешния пазар, които са включени в т.нар. Информационно табло. При последното отчитане на Информационното табло (към края на месец май 2018 г.) невъведените директиви бяха 4 от 1030 или 0.4 % дефицит. За сравнение при предходното отчитане към края на месец ноември 2017 г. дефицитът за страната ни беше 1.3 % (14 директиви от общо 1038).

С цел навременното изпълнение на неизпълнените към края на месец юни мерки, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, подобряване на резултатите на България при въвеждането на директивите на ЕС и недопускане стартирането на нови процедури за нарушения срещу България, е необходимо систематичните действия на министерствата и ведомствата да продължат.

Публикувана в Бизнес

След 14 часов маратон, преговарящите от името на Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС (което представлява страните членки) се договориха, че ЕС като цяло трябва да достигне 32% дял на възобновяемата енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. Досега целта беше 20% дял на зелената енергия към 2020 г. За България бяха заложени 16%, които бяха постигнати през 2015 г., коментира в. Капитал.

Компромисът предстои да бъде формално одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са задължителни за страните членки, които нямат да има индивидуална цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те използват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде тепърва договаряно. През 2023 г. ще има преглед на постижението и ако страните членки вървят по-бързо от очакваното, целта ще може да бъде повишена.

Страните членки се бяха договорили още през 2014 г., че новите цели за възобновяема енергия ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, тъй като според евродепутатите цените на зелените технологии падат стремително, а с по-ниски амбиции ЕС не може да изпълни поетите по Парижкото споразумение за климата ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40% към 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г).

В понеделник обаче, германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да приеме нови цели, надвишаващи 32%. "Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече избирателите от политиците", каза тогава Алтмайер. Германия, която годишно плаща над 25 млрд. евро (без допълнителните съпътстващите разходи) за възобновяема енергия отдавна охладня към зеления енергиен ентусиазъм.

За разлика от предишните цели, приети през 2007 г., които изискваха постигане на 20% дял на зелената енергия към 2020 г., сега дялът от 32% се отнася за целия ЕС и страните членки нямат да имат индивидуални цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните използват пълния си потенциал, като механизмът за този контрол тепърва предстои да бъде приет. През 2023 г. ще се проведе и преглед на изпълнението, и ако страните членки се движат по-бързо, целите могат да бъдат завишени (но не и занижени)

В новата директива за възобновяемата енергия е заложен и дял от 14% възобновяема енергия в транспорта. Досега този дял беше 10%, като само Австрия и Швеция са достигнали този показател. По-високата цел, която беше договорена днес, цели да насърчи развитието на електрическия транспорт.

Какво означава това за България?

През 2007 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 г. (оттогава са последните официални данни за целия ЕС) този дял е нараснал на 18.8%.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на т.нар. възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Под това енигматично име в българския случай основно се крият дървата за огрев (и много малка част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 г. техният дял е бил 13.9%, то през 2016 г. той достига 30%. България е безпрецедентен рекордьор по този показател в ЕС, което кара много зелени организации да подозират правителството в манипулация на данните, за да може страната да изпълни заложените й цели с по-малко инвестиции.

Ако се изолира възобновяема енергия за отопление и охлаждане, то, за да постигне България през 2030 г. дял от 32%, ръстът на използването на зелена енергия трябва да е двойно по-висок, отколкото е отбелязан за периода 2007-2018 г.

За ценовия периода 2017/2018 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е предвидила 393.3 млн. евро като субсидии за производителите на възобновяема енергия. По-голяма част от инсталираните вятърни мощности ще спрат да получават субсидии през 2021-2022 г. Приблизително 70% от фотоволтаичните инсталации пък ще се лишат от субсидиите си през 2032 г.

В областта на транспорта за България е важен и постигнатият компромис за дела на биогоривата. Подкрепата за т.нар. биогорива от първо поколение (които използват хранителни земеделски култури) се замразява на нивото й от 2020 г. Тогава ще се наложи и таван на внасяното в ЕС палмово масло, което пък ще насърчи местното производство на биогорива от второ поколение (които не използват хранителни култури).

Публикувана в Бизнес

След тригодишен застой броят на двойките царски орли в България се увеличи с още една и вече наброяват 29. Новооткритата двойка не само промени тригодишната тенденция без промяна в популацията, но и с избора си на изкуствено гнездо увенча с пореден успех дейност на БДЗП за поставяне на изкуствени гнезда в подходящи за вида местообитания.

Новата двойка е открита от екип на LIFE проекта „Земя за царския орел“. Едната птица е 3-годшна, а другата – 4-годишна. В съседна на двойката територия с поставено изкуствено гнездо са наблюдавани две възрастни птици, които се държат като двойка и вероятно търсят свободна територия, която да заемат.

Поставянето на изкуствени гнезда е важна част от природозащитните дейности, извършвани по проекта, за подобряване на гнездовите и хранителните местообитания на вида. Общо 40 изкуствени гнезда ще бъдат инсталирани в Натура 2000 зони „Сакар“, „Дервентски възвишения“, „Западна Странджа“, „Каменски баир“ и „Адата - Тунджа“. Изкуствените гнезда се поставят на подходящи места, където няма опасни електрически стълбове и човешкото безпокойство е минимално. Гнездото се изгражда от клони и се поставя върху висока топола – основен вид дърво, използван за гнездене от царския орел. Дейността се извършва през зимата, за да могат напролет орлите да заемат гнездата и да ги достроят. Проучванията сочат, че близо 20 % от изкуствените гнезда стават дом на царските орли.

През юли ще бъде отчетен и гнездовият успех на царските орли в България за 2018.

Публикувана в Бизнес

Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) официално призна България като държава, „свободна от класическа чума по свинете“, по време на Генералната Сесия на организацията, която се провежда тази седмица в Париж, Франция.

На 24 май, България ще получи здравния сертификат за официално признат статут по време на тържествена церемония на Световната Асамблея на делегатите на OIE в Париж.

ОIE е единствената организация, чиито стандарти по здравеопазване на животните са признати като референтни от Световната търговска организация (СТО).

Предоставянето на официален статут, признат от OIE, има голямо значение за икономическото развитие на страната ни, посочи Дамян Илиев, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасността на храните.

През 2016 г. Европейската комисия прие Решение, с което допусна България да търгува с живи прасета в рамките на Европейския съюз, след като преди това имаше повече от 10 годишна забрана, наложена във връзка с контрола на заболяването класическа чума свине.

Публикувана в Животновъдство

Създаване на по-добри възможности за работа, повишаване на квалификацията и подобряване на средата за предприемачество. Това са част от целите на Проект „Трансгранични центрове за устойчива заетост в областите на информационните технологии, туризма и селското стопанство“, изпълняван от Трансгранична асоциация E (quilibrum) Околна среда (CBAEE)-Крайова, Румъния; Национален Туристически Клъстер „Българският пътеводител“ (НТК Българският пътеводител) - София, България и Регионален Агробизнес Център-Видин /РАБЦ/- Видин, България. Усилията на партньорите са насочени към подобряване на съвместния пазар на труда на целия трансграничен регион в секторите ИКТ, туризъм и селско стопанство. Също така, подобряване на възможностите за заетост чрез обмен на информация и опит. Новите технологии следва да бъдат интегрирани в тези сектори, с цел повишаване на образованието на населението и подобряване на бизнес мисленето. Споделянето на добри практики в туризма може да бъде ползотворно за интеграцията на региона, тъй като работодателите ще имат възможността да създадат съвместно трансгранично предлагане. Важен приоритет е повишаване информираността на населението с цел по-добро включване в пазара на труда. Амбицията на проекта е да се увеличи броят на участниците в съвместни инициативи за заетост и обучения. Подобряването на диалога с местните и централните власти ще допринесе за по-добро разбиране на важната роля на целевите сектори и за активно ангажиране с проблемите на тези сектори в целия регион. Предоставените обучения, създадените Центрове за устойчива заетост и достъпът до виртуалния Център ще увеличат образователното равнище на населението и ще укрепят знанието за тези области за развитие. Дейностите по проекта, насочени към трансграничния регион, включват: създаване на заетост в сферата на селското стопанство, туризма и информационните технологии; правна и данъчна рамка за създаване на бизнес; създаване на трансгранични центрове за устойчива заетост; обучения по Устойчива заетост; изработка, дизайн и управление на съдържанието на онлайн система за обучение; съвместен обмен между организации и кандидати за работа – Трудова борса за устойчивата заетост; информационна и рекламна кампания. Към момента е разработена обща стратегия за устойчива заетост, наръчници за съвместни инвестиции и създаване на заетост. Разработени са съвместни бази данни за безработни/търсещи работа и за местния трансграничен бизнес. Създадени са два SEM-центрове за устойчива заетост във Видин и Крайова. Изработена е онлайн обучителна платформа, съобразена със специфичните нужди на търсещите работа. През месец май и юни 2018 година ще се проведат и съвместните обучителни семинари във Видин, Плевен, Добрич, Крайова и Калъраш. Проект „Трансгранични центрове за устойчива заетост в областите на информационните технологии, туризма и селското стопанство“ се изпълнява от 13.05.2017 г. и ще бъде финализиран на 12.11.2018 г. Финансовата подкрепа е осигурена от програма INTERREG V-A Румъния - България 2014-2020 и е на обща стойност 365 754.59 €.

Публикувана в Бизнес

Намалението на бюджета за директни плащания за България в новата многогодишна финансова рамка в бюджета на ЕС 2021-2027 г. ще бъде 1%. Без промяна ще останат бюджетите в това направление за Румъния, Словакия и Португалия. За Естония, Латвия и Литва ще има увеличение съответно с 13,6%, 13,2% и 12,3%. Това става ясно от предложението на Европейската комисия за новия бюджет на ЕС.

Комисията предложи да бъде възприето по-балансирано разпределение на подкрепата чрез задължителен механизъм за поставяне на таван на подкрепата. Това включва и разходите за труд, включително в семейния бизнес. Така спестените средства от таваните за плащанията ще останат на разположение на страните членки за преразпределение към други фермери и ще бъдат съсредоточени към малките и средните ферми. „Ако страните членки използват добре тази възможност, това ще означава, че за семейните ферми намалението ще бъде 3,9% в 16 страни. Всъщност бих казал, че ако тази възможност се използва добре, средностатистическият фермер във всяка държава членка няма да претъпи намаление на плащанията.“, коментира еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.

Той обърна внимание също на възможността съфинансирането на Програмата за развитие на селските райони да бъде намалено с 10 точки. „Така ако съфинансирането ви е 53%, то ще достигне 43%; или ако e 80%, то ще стане 70%. В зависимост от това на какво ниво е съфинансирането ви, то ще бъде намалено с 10 точки. Това означава, че страните членки ще трябва да компенсират намалението. Ако решат да го направят, няма да има намаление на средствата за ПРСР, което означава, че няма да има намаления във финансирането за фермерите, които извършват дейност в райони с природни ограничения.“, коментира Фил Хоган.

Бюджетът на ЕС за ОСП от 2021 г. до 2027 г. е определен на 365 млрд. евро. Общият бюджет на ЕС за този период е 1,279 трилиона евро, което представлява дял от 1,11% от БВП на 27-те страни-членки на ЕС.

Сега е ред на Съвета да договори своята позиция относно следващата МФР, чието приемане ще се нуждае от съгласието на Парламента. Евродепутатите призоваха преговорите между ЕП, Съвета и Комисията да започнат незабавно с цел евентуално постигане на споразумение преди европейските избори през 2019 г.

Публикувана в Бизнес

Видин и другите градове от Северозападна България най-вероятно ще се обединят с Търговище и Силистра, а Варна ще е заедно с Бургас. Районите за планиране от шест се намаляват на четири. Всичко това стана ясно във Варна, по време на среща, организирана от регионалното министерство по повод подготвяното ново райониране. Крайно решение все още няма, но участниците споделиха, че на база на досегашните дискусии в страната като най-консенсусен се оформя гореописаният вариант.

МРРБ стартира общественото обсъждане през януари, когато представи три проекта на райониране. Реформата, която няма да засегне административното деление, цели да "намери място" на Северозапада. Заради обезлюдяването тамошният район не покрива европейския критерий за статистическа единица от т.нар. второ ниво, а подобен проблем в перспектива ще има и Северният централен. Всичко това е важно с оглед на европейското финансиране. В единия от проектите на МРРБ Северозападът се обединява с Югозапада, в друг - приобщава Велико Търново и областите между тях. Най-положително обаче е бил срещнат вариантът, при който има Дунавски район от Видин до Силистра, Черноморски, обединяващ Варна, Бургас, Добрич, Шумен, Сливен и Ямбол, Тракийско-Родопски с Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик, а четвъртият е Югозападният. Това означава, че София няма да се обособи самостоятелно, каквито бяха очакванията.

Според варненския областен управител Стоян Пасев председателството на районите ротационно ще се поема от областите, каквото е положението и в момента. Така щяло да е, докато се въведе второ ниво на местното самоуправление, при което районите за планиране щели да имат избираем председател и съвет. По-интересното обаче е, че няма да се размине без нов чиновнически щат. Според проф. Веселина Троева, шеф на дружеството "Национален център за териториално развитие" към МРРБ, най-вероятно ще се създадат управленски структури на районите - национална или регионални агенции, а може и друг вид звена.

Търговище на бунт

Цялата тази ситуация обаче не се харесва в Търговище. Кметът Детелин Димитров заплаши с гражданско неподчинение, недоволен е и областният управител Митко Стайков. Те не искат областта им да е в Дунавския район. Причината не са лоши чувства към Северозапада, а фактът, че икономически и исторически Търговище се интегрира към Варна. Представителите на Североизтока пратиха предложение в МРРБ Търговищка област да се зачисли към Черноморския район. В перспектива са възможни още напрежения. Не е ясно как ще бъдат помирени Варна и Бургас, тъй като единият от градовете трябва да стане център, особено ако се формира местна управленска структура. Жители на Русе пък се притесняват да не получат за "столица" Велико Търново, каквито слухове имаше наскоро.

Публикувана в Бизнес

България може да загуби като традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“.

Причината е, че Европейската комисия упражнява безпрецедентен натиск върху страната за незабавно прекратяване на закрилата върху географските означения за традиционни български храни. Тя ни е заплашила с наказателна процедура и на 9 ноември 2017 год. В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти, алармират от Комитета за защита на потребителите.

Огромният проблем, който се създава за българските потребители, е че с измененията в закона се предвижда прекратяване на досегашната регистрация на описаните географски означения. От България се иска да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за в бъдеще, но и със задна дата, считано от приемането на страната в ЕС през 2007 г.

"Смятаме, че зад промените се крият лобистки интереси на производители и търговци от други държави членки, които може би са нарушили нечии права в миналото и сега са заплашени от съдебно преследване за това и които отдавна искат да напълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни продукти. В същото време категорично е отхвърлено искането от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална защита в момента" - заявяват от Комитета за защита на потребителите.

Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор на продукти с определено утвърдено качество, познато и ценено от него. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм. Именно такива са и прокламираните цели на защитата на наименованията за произход и географските указания съгласно Регламент 1151/2012. Но не става ясно както тези цели биха се постигнали чрез прекратяването със задна дата на регистрирани по надлежния ред географски означения.

 
 

Докато действа закрилата върху регистрираните географски означения, съществува забрана за неоторизираното им използване, която пази потребителите от имитиращи продукти без същото качество. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.

"Ние искаме българското правителство да защити наименованията на българските традиционни храни и да не допуска прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения по облекчена процедура. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“ - заявяват още от Комитета за защита на потребителите.

Публикувана в Бизнес

Трудът в ЕС  е най-евтин в Българи япрез 2017 г., а най-скъп в Дания. Това става ясно от разпространената от Евростат статистика за почасовите разходи за труд.
Средните почасови разходи за труд в цялата икономика (изключва се земеделието и публичната администрация) са в размер на 26,8 евро в ЕС и 30,3 евро в еврозоната. Но тази средна стойност прикрива значителната пропаст между отделните страни членки. Почасовите разходи за труд са най-ниски в България (4,9 евро), Румъния (6,3 евро), Литва (8,0 евро), Латвия (8,1 евро), Унгария (9,1 евро) и Полша (9,4 евро). Най-високи са в Дания (42,5 евро), Белгия (39,6 евро), Люксембург (37,6 евро), Швеция (36,6 евро) и Франция (36,0 евро).
Почасовите разходи за труд в индустрията в ЕС са 27,4 евро и 33,4 евро в еврозоната; в услугите - съответно 26,6 евро и 29,3 евро; в строителството - 23,7 евро и 26,7 евро.
Разходите за труд включват не само възнагражденията и работните заплати, но и разходи извън заплатите - най-вече вноските за социално осигуряване.
В сравнение с 2016 г. разходите в ЕС са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната. Във валутния съюз най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Спад е отчетен само във Финландия (-1,5 на сто). В целия Европейски съюз най-голямото увеличение е в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта