Европейската комисия е наложила на България първата санкция през новия програмен период и тя е свръзана с биопроизводството. Глобата възлиза на 14 млн. евро или 28 млн. лв., съобщи списание „Икономист“, цитирайки изводи от проверка на Службата по храните и ветеринарните въпроси към Еврокомисията, проведена през ноември миналата година.

Парите са платени на нашите фермери през февруари тази година и са за биоангажименти, проведени през 2015 г. Те обаче няма да бъдат възстановени на страната заради сериозни нередности, доказани от евроинспектори. 

От съществуващите в страната 14 фирми, които издават сертификати за биопроизводство, евроинспекторите са проверили две, допуснали сериозни пропуски при контрола на семената, използвани в този вид земеделие.

Вместо сертифицирани биосемена се оказало, че фермерите са ползвали обикновени, които се третират с препарати, а това е недопустимо за биологичното производство.

В доклада е посочен и друг проблем, свързан с липсата на контрол от самото министерство върху сертифициращите органи.

Резултатите от проверката, заедно с установените 23 пропуски, са описани в писмо, изпратено до МЗХ през април тази година.

Засега чиновниците от агроминистреството са подготвили екшън план за отстраняване на нередностите с обещание в бъдеще европарите ще бъдат използвани само по правилата.

Според този екшън план в следващите 30 дни ще излезе списък с лабораториите, имащи право да анализират почвата на биофермерите. Биофермерите ще имат електронни досиета, където ще се описват всички ползвани препарати.

Министерство на земеделието и храните ще подготви списък с европейски признаните семена и препарати.

Ако страната докаже, че засилва контрола, възможно е санкцията от 14 млн. евро да бъде намалена, обясниха от МЗХ.

Публикувана в Бизнес

Срещу България се завежда дело пред Съда на ЕС поради неизпълнението на страната на задължението за опазване на уникалните местообитания и на важни видове птици в Рила планина, съобщи EconomyNews. Това решение Европейската комисия (ЕК) взе по отношения на България в рамките на ежемесечния пакет от правни действия, предприемани срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС.

Българските власти не са разширили зоната, определена като специална защитена зона, за да се защитят адекватно застрашените видове диви птици. Рила планина — най-високата в България и на Балканския полуостров, е сред най-ценните площи в България и в ЕС по отношение на опазването на 20 уязвими вида птици. Съгласно законодателството на ЕС относно опазването на дивите птици (Директива 2009/147/ЕО) държавите членки са длъжни да определят специални защитени зони за опазване на застрашените от изчезване видове, на уязвимите към промените в местообитанията им птици или на птиците, считани за редки или нуждаещи се от специална грижа. 

Към момента България е класифицирала правилно 72 % от зоната като специална защитена зона. По този начин обаче не са обхванати важни части от местообитанията на 17 застрашени вида птици, включени в приложение I от Директивата за птиците. Така се застрашават видове като пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) и врабчовата кукумявка (Glaucidium passerinum), както и белогърбия кълвач (Dendrocopos leucotos), трипръстия кълвач (Picoudes tridactilus), лещарката (Bonasa bonasia) и черния кълвач (Dryocopus martius). 

Въпреки мотивираното становище на Комисията, отправено през октомври 2014 г. за нуждата да се разшири обхватът на защитените зони и да се включат територии от Рила планина, България не е изпълнила това свое задължение. В резултат - Комисията сезира Съда на ЕС по този въпрос.  

Публикувана в Бизнес

Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите експортни стоки на България, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света, сочи анализ на Българскатастопанска камара. Има някои значителни размествания сред най-добре представящите се стоки в световен план. Излизаме на първо място в света при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Вече няколко години сме втори в света при износ на анодна мед, патешки меса и временно консервирани череши.

Нов продукт сред нишовите са нефтените масла, където също сме втори.

Маслодайният слънчоглед отстъпва от второ на трето място. Нови стоки в таблицата са тръбопроводи от каучук, резултат от чуждестранни инвестиции, заемаме трето място в световната ранглиста.

Още две стоки - седалки за тоалетни чинии и медна ламарина са на трето място. С големи обеми на четвърто място са руди и концентрати от благородни метали, калцинирана сода, тютюн на листа, санитарна керамика, рапица.

Важни стоки на пета позиция са сурово слънчогледово олио и хладилници и фризери.

Най-забележимо е отстъплението на „зърна, сплескани на люспи", чийто износ от първо място в света отива на седмо и затова не попада в таблицата на стоките ни с най-високо място в световния износ.

Друг губещ са семената от кориандър: след като над 10 години бяхме втори в света, през 2015 отидохме на 4-то място.

Най-голям пазарен дял имаме при брашна от маслодайни семена - 21,8% от световния износ, временно консервирани череши - 19,2%, патешко месо - 17,1%, нефтени масла, анодна мед, маслодаен слънчоглед.

 
За периода 2011-2015 г. българският износ, измерен в щатски долари, намалява средногодишно с 1 %. Негативната тенденция се дължи на спад от 5% през 2014 и още по-голям спад от 12% през 2015 г. За петте години световният внос се е свил с 2% средногодишно, а само 2015 спрямо 2014 г. спадът е с 13%, т.е. България се представя малко по-добре от повечето основни търговски партньори, обобщават анализаторите на Българската стопанска камара (БСК).

През 2015 г. стойността на еврото към щатския долар спада с 20% спрямо 2014 г. Това се отразява на всички икономики, обвързани с еврото. Например, въпреки че българският износ в щ. д. спада с 12%, България се изкачва в световната ранглиста на износителите от 65 на 64 място. Други причини за спада могат да се търсят в колебанията на цените на суровините. В световен план количеството на търгуваните суровини не се променя драстично, но в стойностно изражение има спад - и поради цените, и поради курса на долара. Сред водещите 20 стоки в износа ни, само 4 имат ръст в единичните цени, а с най-голям спад в цените са метали, горива, пшеница и електрическа енергия. Например, водещият продукт в експортната ни листа - катодна мед, макар да има 6% ръст в количеството, поради спад с близо 19% на цената бележи стойностно намаление 2015 спрямо 2014 г. с почти 14%:На повечето от водещите пазари също бележим спад, като спад над средния от 12% има при износа за Турция, Гърция, Франция, Белгия, Китай, Русия. Значителен ръст има на пазарите на Египет, Словения, Кипър, Иран, Саудитска Арабия.

Българският износ е 25,779 млн. щ. д. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, електрически и електронни изделия, машини, детайли и възли за автомобили.

По експертна оценка, износът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е около 30%.

Групите стоки с ръст са: електроника и електротехника, торове, етерични масла и козметика, играчки, какаови изделия (24% ръст!). Групи стоки, които имат спад в износа по-малък от спада на световния внос, са: машини, пластмасови изделия, автомобили и части, мебели, изделия от стомана, стъкло, алуминий, оптическа и медицинска апаратура, изотопи, гума, хартия, мелничарски продукти. Групите стоки, които регистрират спад в износа по-голям от спада на световния внос (т.е. загуба на пазарни позиции), са: горива, мед, зърно, конфекция, трикотаж, маслодайни семена, руди, шлаки и пепели, желязо и стомана.

Износът на пшеница спада със 7%. Износът на маслодаен слънчоглед, който в последните години редовно е сред водещите стоки, намалява с 19%, но все пак сме на трето място в света.

България упорито продължава да бъде единствената държава в региона, която изнася руди и концентрати от благородни метали, като застава на 4 място сред световните износители. Според българската статистика, единственият пазар е Германия, но в немската статистика няма внос от България. Самата Германия от години декларира 0 износ на тази стока, което значи, че рудите и концентратите се преработват в последваща стока в самата Германия, а не се ре-експортират в държави с по-ниски екологични стандарти.

Износът на цигари намалява с 24%, на царевица - с 44%, на калцинирана сода - 17%. Основен пазар за цигарите ни продължават да са арабските държави, като ОАЕ държат 72%. Интересно е да се отбележи, че ОАЕ декларират доста по-голям внос от България, отколкото е декларираният български износ, и в стойностно, и в количествено изражение. Сред селскостопанския ни износ най-голям спад има царевицата - цели 44%, при спад на световния внос с 3%.

Все по-голяма част от слънчогледа се преработва до сурово олио, което извежда страната ни до 5 място сред световните износители на олио.

Публикувана в Бизнес
Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров и заместник-министърът на селското стопанство на Руската федерация Сергей Львович Левин подписаха протокол от първото заседание на Българо-руската работна група за сътрудничество в областта на селското стопанство, което се проведе в град Свети Влас, Област Бургас. По време на заседанието бяха обсъдени резултатите и перспективите за търговско-икономическото сътрудничество. Страните се договориха да развиват съвместна дейност с цел разширяване на деловите контакти между организациите, обединяващи производители на селскостопанска продукция. 

В областта на животновъдството България и Русия ще си сътрудничат в развъждането на едър рогат добитък, както и в месодайното и млекодайното овцевъдството. Те ще осъществяват регулярен обмен на опит относно въпроси, свързани със съхраняването на генетически ресурси и съхраняване на биологичното разнообразие в животновъдството.Сред останалите области, в които двете страни ще си сътрудничат, са винопроизводството,лозарството и рибностопанската дейност.

Публикувана в Бизнес

Решението на Великобритания за напускане на ЕС ще доведе до забавяне на икономическия растеж в България с около 0.2 процентни пункта през тази и 1.1 процентни пункта през следващата година, смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, цитиран от БТА.

След резултатите от референдума във Великобритания икономическият растеж в Обединеното кралство ще се забави до около нула процента догодина при очаквана стойност преди Брекзит от около 2 на сто, твърди Павлов, в съобщение разпространено от банката.

Тъй като Великобритания е петата най-голяма икономика в света, това няма да остане без последици и за глобалната икономика, а с това и за България. Тъй като делът на Великобритания от общия стоков износ на България е едва 2.5 на сто индиректният ефект ще бъде по-значим и ще е свързан със западни производствени вериги, които имат по-големи търговски контакти с Великобритания.

Забавянето на външната търговия ще започне да се материализира в последните месеци на тази година, когато признаците за забавяне на британската икономика ще се усилят, като ще се засилва в хода на следващата година.

Експертите очакват растежът на икономиките в Еврозоната тази година да е около един процент вместо очакваните по-рано 1.6 на сто.

Резултатът от референдума ще се отрази негативно на глобалното инвестиционно търсене, а с това и на инвестиционното търсене в развиващите се пазари от ЦИЕ включително и България.

Можем да очакваме известно забавяне на капиталовите потоци към България. По подобен начин трансферите на български емигранти към техни роднини в България ще нарастват с по-скромни темпове спрямо първоначално очакваните преди Брекзит, посочва Павлов.

Правителството може да си позволи компенсиращи мерки с цел намаляване на неблагоприятните ефекти, смята експертът. Българската икономика е в много силна позиция - конкурентноспособна, без значими макроикономически дисбаланси и с вече постигнат значителен напредък по отношение на фискалната консолидация.

Според тях компенсиращите мерки ще се изразяват в увеличаване на публичните инвестиционни разходи, за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит от прогнозирано ниво от 1.8 на сто от БВП през тази до 2.5 на сто от БВП през следващата година. Това би трябвало да означава увеличаване на публичните инвестиционни разходи през следващата година с около 0.7- 0.8 на сто от БВП, спрямо прогнозата ни преди Брекзит.

При активиране на компенсиращи мерки, растежът на БВП през следващата година ще се забави с около 0.6 процентни пункта, докато при липса на подобни мерки забавянето ще е от порядъка на 1.1 процентен пункт.

Публикувана в Бизнес

Десет фермерски пазара функционират в България към момента. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева, която вчера заедно с кмета на Бургас Димитър Николов, присъстваха на официалното откриване на фермерски пазар в морския град.

Танева подчерта, че фермерските пазари и сдружаването на производителите са пътят, по който трябва да се върви. По думите й през последната година интересът на земеделските производители към сдружаване се увеличава, благодарение на възможностите за подкрепа на директни пазари до потребителя.

Министър Танева уточни, че за създаването на фермерски пазари има два инструмента за подкрепа. Единият е по Програмата за развитие на селските райони, а другият е по една от мерките за пазарна подкрепа, чрез оперативни инвестиционни програми. Тя изрази надежда, българските фермери да продължат да следват този път на развитие.

"В началото на мандата бяха регистрирани едва осем организации на производители, а към днешна дата те са 32. Имаме подадени и инвестиционни оперативни програми. Всичко това следва да доведе до много повече точки на директно предлагане на фермерска храна", каза още министърът на земеделието и храните.

"Гражданите и гостите на Бургас ще могат да опитат нашето производство и кухня директно от производителите на най-качествената храна в Европа и света", допълни министър Танева.

Публикувана в Бизнес

За първото тримесечие на годината, България е изнесла близо 10 млн. литра вино, с което отбелязва рекорд. Очаква се  до края на годината износът да достигне до 50 млн. литра.

Осовните пазари на българското вино са Великобритания, Русия, Полша и Германия, а експортът към Китай отбелязва значително повишение.

Според статистиката  70% от пиещите вино  в Китай предпочитат червеното, а останалите 30% - бяло вино. Председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев, коментира че Китай и САЩ са двата пазара, на които все още не сме заели сериозни позиции откъм износ на вино. Според него, за това са нужни още субсидии, както и усилена работа от страна на родните производители. „Двете страни са много конкурентни и ще имаме нужда от време и средства, за да навлезем по-сериозно на техните пазари”, коментира Радев.

Освен увеличения износ се отчита и повишение в качеството на изнасяното българско вино. През изминали години, България изнасяше предимно, вино от нисък и среден клас, докато в момента се наблюдава повишение в качеството на виното и изместване към по-високия сегмент.

Българското вино става все по-желано в Полша, Швеция и Чехия, а на вътрешния пазар у нас, нашенското вино остава на почит. За сметка на увеличаващия се експорт към Китай, Швеция и Полша обаче, този към Русия търпи сериоен спад от близо 60%.

Публикувана в Бизнес

Износът на пшеницата и маслодайния слънчоглед бележат ръст 15-16 пъти, царевицата - 40, рапица - 110 пъти за последните 15 г. Това показва анализ на Центъра за външноикономическо сътрудничество при БСК. Българският износ общо, измерен в щатски долари, е нараснал 5 пъти, като спад е отбелязан само през 2009 г. и 2015 г. Две трети от този ръст се дължи на по-големите количества стоки, а една трета - на по-високи експортни цени. Курсът на щатския долар към лева влияе върху износа ни в краткосрочен план - нашият екстрот успява да се адаптира към промените в курса на долара с известно забавяне. През разглеждания период от 2001 г. до 2015 г. курсът на американския долар е имал по-голямо значение за борсовите стоки (суровините) и почти не се е отразявал на стоките с по-висока добавена стойност.

Водещи пазари за български стоки са Германия и Италия, следвани от балканските ни съседи Турция, Румъния и Гърция. Сериозно увеличение бележи износът ни за Китай, Полша, Чехия и Египет, докато за САЩ и Македония се наблюдава по-сериозно отстъпление.

 Силно се представят и зърнените култури, чийто износ расте 14 пъти, маслодайните семена - 13 пъти, стъкло и стъклени изделия - също 13 пъти, и фармацевтичните продукти - 12 пъти. Най-голям скок обаче бележи износът на транспортни средства и техни детайли - 34 пъти. По групи стоки изпреварващо се развива износът на електроника и електротехника, като за 15 г. той нараства почти 13 пъти и се изкачва от 7-мо на 2-ро място в експортната ни листа.

Забележимо над средния ръст се увеличава износът на мед и медни изделия, пластмасови изделия, мебели и осветителни тела, оръжия и муниции. Под средния ръст е увеличението на износа на изделия от дърво, без мебели. Доста по-слабо и със спад се представят облеклата и текстила, както и черните метали.

Наблюдават се качествени изменения на българкия износ, показва анализът на БСК. Добрата новина е, че расте износът на стоки с по-висока добавена стойност. Ако през 2001 г. експортът на суровини и продукти с много ниска степен на преработка е 36%, преди кризата през 2008 г. - около 33%, то през 2015 г. вече е 30%.

Нефтопродуктите продължават да имат водеща роля в износа, като новите производства водят до увеличение в износа на масла от почти 400 пъти. Износът на руди и концентрати от благородни метали расте 413 пъти и е насочен към държави с по-ниски екологични и трудови стандарти, където се преработва основно до злато. За 15 години медикаментите се изкачват от 11-та на 3-та позиция в експортната листа на страната.

Много сериозен ръст има при няколко електронни и електротехнически продукта, хладилници, пластмаси на листа, велосипеди, гумени тръби, телевизори (основно за Италия и след това - за Великобритания).

В световен мащаб расте вносът на руди и концентрати, фармация, маслодайни семена, животински мазнини, скъпоценни камъни и метали, торове, какаови изделия, кафе, храни, мед и медни изделия, плодове, фуражи, етерични масла, никел, желязо и стомана. По-слабо търсене на световните пазари и дори спад се наблюдава при машини и апарати, транспортни средства, органични химикали, трикотаж и конфекция, рибни продукти, хартия и картон, дървен материал, играчки, памук, тютюн и цигари, както и на книги.
България е близо до предела си в износа - почти няма какво повече да предложи на външните пазари, смятат анализаторите от БСК. Затова са необходими инвестиции в нови услуги и нови производства на стоки. Необходимо е развитие на хоризонтални кооперации вътре в страната за последваща преработка на продуктите и повишаване на добавената стойност. Увеличаване на износа с по-висока добавена стойност изисква държавната подкрепа да се пренасочи към все по-задълбочена и последваща преработка на продукти. Държавна подкрепа може да се желае и за насърчаване включването на българските производителни в глобалните вериги на доставки.

Пазарът на ЕС не е достатъчно динамичен. За запазване на експортния ръст е необходимо увеличено присъствие на други пазари. С приближаване на Западните Балкани към членство в ЕС ще нараства тяхната конкуренция както на пазарите ни, така и в привличане на качествени инвестиции.

Румъния и Словакия ни изпреварват по ръст при износа на машини и зърно, се посочва в анализа на БСК.

Освен тези групи стоки, северната ни съседка впечатлява с износа на фармация, транспортни средства, маслодайни семена и тютюневи изделия. В Словакия водещите три групи стоки в износа са превозни средства и части за тях, електротехниката и електрониката (с ръст 14 пъти за 15 години) и машините. Тези три групи формират 60% от словашкия износ, което е пример за интелигентна специализация.

Големият дял на износа на суровини и стоки с много ниска степен на преработка в България е показател за нарушени междуотраслови връзки. Суровините се изнасят не защото навън постигат по-добри цени, а защото в България няма купувач за тях.

В сравнение с представянето на останалите държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения, нашата страна показва сравнително еднакъв ръст при износа на зърнени култури и фармация.

В ЦИЕ има значително по-голям ръст при износа на тютюневи изделия, а България - при износа на електроника и електротехника, транспортни средства и части, маслодайни семена и стъкло. В останалите страни от ЦИЕ сред водещите 5 групи стоки няма суровини, а в България начело са горивата, медните изделия (трета позиция) и зърното (пета позиция). Никой от ЦИЕ, освен България, не изнася руди и шлаки, коментират анализаторите от БСК. 

Публикувана в Бизнес

„Нашата страна има интерес към корейския пазар и задълбочаване на сътрудничеството“, заяви министър Танева на среща с Н. Пр. г-н Шин Бу-нам, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България. Двамата обсъдиха развитието на взаимоотношенията между двете страни в областта на земеделието. Министър Танева постави въпроса за финализиране на стартиралите процедурите за изпълнение на изискванията за внос от Република България в Република Корея на свинско месо, млечни продукти, месни /сурово-сушени/ продукти. 

Посланик Шин Бу-нам каза, че ще съдейства за ускоряване процеса на приключване на процедурите.

Десислава Танева посочи, че през тази година всички сектори на земеделието в България бележат ръст – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и биологичното производство.  „Страната ни е един от най-големите производители на зърнено-житни култури и износители в Европа и света“, каза още министър Танева.

За периода  2013 - 2015 г., България е формирала положително търговско салдо при търговията със земеделски продукти с Република Корея, което се дължи на по-високата стойност на българския износ. През 2015 г. страната ни изнася за Република Корея основно пшеница и смес от пшеница и ръж. 

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието и храните Десислава Танева се срещна с Н. Пр. г-н Шин Бу-нам, извънреден и пълномощен посланик на Република Корея в Република България. Двамата обсъдиха развитието на взаимоотношенията между двете страни в областта на земеделието. Министър Танева постави въпроса за финализиране на стартиралите процедурите за изпълнение на изискванията за внос от Република България в Република Корея на свинско месо, млечни продукти, месни /сурово-сушени/ продукти. „Нашата страна има интерес към този пазар и задълбочаване на сътрудничеството“, заяви министър Танева.

Посланик Шин Бу-нам каза, че ще съдейства за ускоряване процеса на приключване на процедурите.

Десислава Танева посочи, че през тази година всички сектори на земеделието в България бележат ръст – животновъдство, производство на плодове и зеленчуци и биологичното производство. „Страната ни е един от най-големите производители на зърнено-житни култури и износители в Европа и света“, каза още министър Танева.

За периода 2013 - 2015 г., България е формирала положително търговско салдо при търговията със земеделски продукти с Република Корея, което се дължи на по-високата стойност на българския износ. През 2015 г. страната ни изнася за Република Корея основно пшеница и смес от пшеница и ръж.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта