Румъния налага ограничения в търговията с мляко и млечни продукти, произведени в България, заради заболяването "заразен нодуларен дерматит" при едрия рогат добитък, съобщи Националната санитарно-ветеринарна служба, цитирана от Аджерпрес.

Визираните продукти са коластра, непастрьоризирано мляко и непастьоризирани млечни продукти (кашкавал от непастрьоризирано мляко, прясно сирене, пармезан, определени типове кисело мляко и други), добивани от едър рогат добитък в България.

На 22 юни Националната санитарно-ветеринарна служба обяви, че броят на огнищата на заразен нодуларен дерматит сред едрия рогат добитък в страните на Балканите възлиза в момента на 281, като най-много са били потвърдени в България - 173 огнища. В Гърция са регистрирани са 56 огнища, в Сърбия - 17 огнища, а Македония - 35 огнища.

Публикувана в Бизнес

Румънците ядат най-евтиния хляб, а българите пием най-евтиния алкохол, сочат данни на Евростат.

Цените на хляба и зърнените храни в Румъния са били 53% по-ниски от средните за ЕС през 2015 г., те са били най-ниски от 38-те европейски страни, включени в проучването на Евростат миналата година. Дори в страни извън общността като Сърбия, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина и Косово цените на хляба са били по-високи спрямо румънските, коментира сайтът romania-insider.com.

Погледнато общо за хранителните стоки в Полша е най-изгодно за потребителите, следва Румъния, третите най-ниски цени на хранителни стоки са в България. Дания е най-скъпата страна по отношение на храни, като там цените са 145% от средните. След нея се нарежда Швеция, а Австрия е трета.

Що се отнася до алкохола обаче – той е най-евтин у нас, следват Румъния и Унгария. Най-много за алкохолни напитки дават ирландците и финландците, съответно 175% и 172% над средно европейските.

Публикувана в Бизнес

Покупателната способност на домакинствата в България са 50% под средното ниво в ЕС. Страната ни се нарежда на последно място дори след Румъния и Хърватия, които са 40% под средното ниво. Следват Естония, Латвия и Унгария с между 30% и 40%. Това показват предварителните данни на статистическата служба на ЕС за 2015 г., която отчита покупателната сила на домакинствата в ЕС.

Като цяло покупателната способност на европейците е между 51% и 137% в различните държави членки на ЕС. 10 държави са над средното ниво през 2015 г. Най-високо е нивото, отчетено в Люксембург – 37% над средното за ЕС. В Германия е почти 25% над средното ниво, следвана от Австрия, Великобритания, Дания, Финландия, Белгия, Франция, Нидерландия и Швеция с между 10% и 20% над средното ниво. Около 10% под средното ниво са Италия, Ирландия, Кипър, а Испания, Португалия, Литва, Гърция и Малта са с 20% под средата. Между 20% и 30% надолу са Словакия, Чешката Република, Полша и Словения.

Публикувана в Бизнес

"Европейската комисия провежда редовни одити във всички страни членки, за да осигури правилното управление на европейските фондове." Това заяви Даниел Росарио, говорител на ЕК за земеделието и развитие на селските райони, във връзка с постъпили запитвания в Европейската комисия от редица български медии от отношение на актуалното състояние на програмата, съобщават от Представителство на ЕК в България. "Плащанията по Програмата за развитие на селските райони в България продължават на регулярна основа, така както са планирани. Плащания по две от мерките в момента са прекъснати поради съмнения относно тяхното приложение. Сумите, за които става въпрос, са много малка част от 2,3 милиарда евро, които България ще получи за развитие на селските райони в настоящия финансов период. Прекъсванията и отлаганията на плащания са временни мерки от превантивен характер, и ако не бъдат открити нередности, отложените суми ще бъдат изплатени на по-късен етап. 

В момента Европейската комисия обсъжда въпроса с българските власти според обичайната и нормална процедура. Ясна представа за размера на финансовите корекции, които могат да се наложат, ако въобще има такива, ще може да се получи само след като бъде завършена тази процедура. Сумите, за които става въпрос, са значително по-ниски, от това, което беше представено в някои медии", заяви Росарио.

Лъжа са твърденията на лидера на БСП Корнелия Нинова, че България ще трябва да върне 1,1 млрд. лв. на Брюксел. Това заяви тази сутрин министърът на земеделието Десислава Танева по Нова тв. Тя от вчера опровергава твърденията на Нинова, която даде специална пресконференция, за да обяви това си твърдение.

По-късно днес министър Танева посети и парламента, където занесе документи на депутатите, доказващи, че няма спрени пари.

Публикувана в Бизнес

Пазарът на различни зърнени семена се разнообрази и български сортове заемат около половината от миналата година насам. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на Национална асоциация на зърнопроизводители в интервю за Агенция „Фокус”. „Жълтата ръжда е тежко заболяване. То влезе през последните години, разпространи се от юг на север”, заяви той. По думите му пшеницата е била до скоро единствената култура, която издържала понякога на агресивната политика на световни корпоративни сили в семенарския бранш. „Предполагам, че това също повлия, защото пазарът на различни семена се разнообрази и български сортове от миналата година насам заемат около половината. Явно нашата селекция изостава и в тази тежка година не можем да не отбележим, че картинката е доста шарена”, обясни Вукодинов. Според него някои от вносните сортове се държат добре в тежка ситуация. „Жълтата ръжда е сериозно заболяване, но не е непреодолимо. Мисля, че повечето колеги, които са ползвали правилните фунгициди в точното време са успели да се справят с нея”, посочи той. По думите му, жълтата и другите видове ръжди са болести, които се отразяват повече върху количеството, а не върху качеството.

Публикувана в Растениевъдство

155 огнища на заразен нодуларен дерматит са регистрирани  в България досега. Това стана ясно по време на заседание на земеделската комисия в Парламента. Умъртвени са над 2 хиляди животни. Заболелите говеда вече са в цялата страна след като бяха открити заразени добичета и в Северна България.  Досега най-големите огнища на заразен нодуларен дерматит са Пловдивско, Смолянско, Кюстендилско, Пиринско и Старозагорско. Ето кои са новопоявилите се огнища:

Първи случай на нодуларен дерматит бе установен днес във Врачанско. Поради съмнения са взети  кръвни проби в село Бързина, от които е установено, че във ферма има заразено животно. Всички 17 говеда ще бъдат умъртвени.

Ловеч

За първи път болестта се появи и в Ловеч. Заболяването е установено при животно в Априлци. Животните са гледани в обект в гориста местност. След като пробите са се оказали положителни, съгласно разпоредбите са предприети необходимите мерки. Целият двор и районът около огнището са дезинфекцирани, а животното и още четири контактни са били умъртвени.

Пазарджик

Огнище на заразната болест бе открито в Пазарджик. То е във ферма, намираща се в района на „Зайкови мандри” в Пазарджик.  103 животни бяха умъртвени.

При стадо от 5 животни в Сърница също  се появиха съмнения. Те са придружени и от типичната клинична картина, но официалните резултати от изследванията не са готови.

Болестта е установена и в село Беловица, което се намира на 5 км от границите на община Стрелча в посока Пловдив.

Кърджали

Нодуларен дерматит бе открит и в Кърджали. Огнището бе регистрирано в село Каялоба, община Кирково. 13 животни са заразени в частен животновъдски обект.

В първата половина на този месец  трябва да са готови и  последните ваксинации срещу нодуларния дерматит. Дотук в страната са внесени 425 хил. ваксини., като в процес на договаряне са още 350 хиляди. Цялото поголовие на говеда у нас ще се ваксинира.

Публикувана в Животновъдство

ЕК официално настоя до 2 месеца България и още четири държави-членки да променят законодателството си, свързано с купуванетона земеделска земя

Току-що заглъхнаха дебатите относно възможността на чужди граждани и международни корпорации да купуват българска земя за земеделски цели. Оказва се, че отново сме вдигнали много шум за нищо. Европейската комисия нареди България да измени законодателството за придобиване на земеделска земя и да премахне всички ограничения, които според ЕК представляват ограничение на свободното движение на капитали и на правото на свободно установяване. Тъй като, според Еврокомисията, това ще възпрепятства трансграничните инвестиции.

Никой не смята да пита България какво смята по този въпрос. Никой не се интересува дали по този начин не спираме спекулативните покупки или пък да се предпазваме от масираното нашествие на нашите южни комшии.

Вместо да защитава европейската цивилизация, ЕС се превърна в средство за разрушаване на нашето наследство и нашата идентичност чрез фикс идеята за отворени граници и за културно многообразие. Ставаме свидетели как сградата на Общността се срутва, разпукана от пагубни противоречия и зрелищни провали на политическия европейски елит. Вместо да признае безсилието си от напускането на Великобритания и дълговата криза, в която все повече затъват Гърция, Испания и Италия, висшите чиновници в Брюксел скръцнаха със зъби и наредиха на малките непослушковци - България, Унгария, Латвия, Литва и Словакия екстрено да променят законодателството си и да позволят неограничени възможности за разпродажба на земеделските си земи. Основниятупрек къмБългария и Словакия е, че купувачите трябва да бъдат дългосрочно пребиваващи в страната, което представлявало дискриминация срещу другите граждани на ЕС. В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята. Освен това, както и в Латвия и Литва, купувачите трябва да бъдат земеделски стопани. Всичко това не се харесва на евробюрократите и те побързаха с пръчката на диктатурата „да ни вкарат в пътя”.

Създателите на ЕС обещаха да донесат мир и благоденствие, но чрез своето грандиозно безразсъдство подхраниха само дълг, отчаяние и дезинтеграция в обсадената и вече превзета от емигранти Европа.

Икономиката със сигурност ще изиграе централна роля в един евентуален процес на разпад на Общността. Лъсна истината, че обединяването насила на толкова различни икономики като в Германия и в Гърция, примерно, винаги е било обречено да има неуспешен завършек.

Въпреки безкрайната оптимистична пропаганда от Брюксел за ролята на еврофондовете и общата финансова дисциплина, икономическият растеж остава анемичен. В същото време опашките за помощи и безработица са по-дълги от когато и да е било. В Испания, която понякога е наричана „чудото” на еврозоната, хората без работа са 23 на сто, а в Гърция безработицата е над 25%.

За България в този ред ще кажем най-актуалния виц - Как броят абитуриентите ни преди бала: „Едно, две, три, четири, пет,……дванадесет… Джобс.бг”.

Да живее Европа! Да живее Америка! Които така и така са на прага на сключване на споразумение, което ще даде неограничени права на трансграничните корпорации и ново робство на обикновените европейци. Само да предупредим нашите управници, че докато мълчат безмълвно, да не вземат техните господари да решат да премахнат и национални граници, и национални правителства, тъй като далеч не за всички ще се намерят топли места в Брюксел.

Публикувана в Бизнес

„Изба „Братя Минкови“ доказа, че у нас се създават вина на световно ниво - висококачествени, хармонични и богати, които носят духа на Стара Европа и нареждат България сред най-успешните производители на планетата“.

Това коментираха присъстващите на изисканата церемония, където да връчат наградите от Concours Mondial de Bruxelles дойде лично председателят на елитния форум Бодуен Аво.

А директорът на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев припомни на наградените, че „Златните медали ни задължават и занапред да гарантираме високото качество на българските вина. Те ни качиха на магистралата, но от нас зависи да поддържаме високата скорост“.

Безапелационните успехи на вината от Карнобатските лозя допринесоха страната да бъде моралният победител от Световното винено първенство, както е по-известна надпреварата.

Публикувана в Бизнес

Аграрната политика на България е най-скъпата икономическа политика в управлението за последните 25 години, в която са вложени милиарди левове, но без адекватен ефект за икономиката на страната. До този извод стигат учени от Икономическия институт към БАН, които в годишния си доклад за 2015 г. изследват състоянието на селското стопанство и неговата роля за българската икономика. Статистиката е доста стряскаща, сравнявайки размера на брутната стойност, внесена от селското стопанство в икономиката на страната и милиардите левове, вложени за реформиране на сектора през двете десетилетия.  

В същото време приходите на земеделието, животновъдството и горския сектор взети заедно в брутния вътрешен продукт на страната са почти непроменени и през 2001 г., и през 2015 г. Нещо повече, секторът дори е намалил ефективността си. И ако през 2001 г. брутният вътрешен продукт на селския и горски сектор е възлизал на 4 млрд. лева годишно, то през 2008 година тези показатели вървят надолу, падайки до 3 млрд. лв. След плавно покачване към 2015 г. брутният продукт на селското стопанство отново е над 3,8 млрд. лева, без да достигне  4-е милиарда от 2001 г.

В същото време през годините в този сектор са наляти милиарди лева европейски и национални средства. Още за поземлената реформа през 1992-1998 г. са изхарчени над 400 млн. долара от бюджета, като тук не влизат заплатите повече от 300 чиновници, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и на повече от 900 служители, работещи в поземлените комисии, се посочва в доклада.

За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993 г., в България тя продължи почти до 1998 г., като негативните последици продължават и днес със съдебните дела по нерешени проблеми, посочват икономистите от БАН.

Друг елемент, определящ цената на аграрната политика, е свързан с разходите за издръжка на държавната администрация в сферата на тази политика.

На щат в министерството на земеделието са заети общо над 17 000 човека. В това число не са включени държавните фирми. Такава е например „Напоителни системи” ЕАД, в чиито активи са най-големите язовири и магистрални канали, големи административни сгради в областните градове и т.н. По данни на Министерството на финансите, балансовата стойност на тази държавна фирма надвишава счетоводната стойност на активите на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД.

Следователно, това е най-голямата като брой заети лица държавна административна машина към икономическия блок на Министерския съвет на България.

По отношение на бюджетните разходи, МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата.

В същото време нивото на брутната добавена стойност по цени на производител през 8-годишния период на пълноправно членство на страната в ЕС показват ясна тенденция на регрес.

До приемането на страната за пълноправен член на ЕС по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и програма САПАРД в аграрната сфера са реализирани проекти за около 6 млрд. лв. След 2007 г. и приемането на страната в ЕС средногодишно по линия на ОСП се усвояват около 2 млрд. лв. (вж. фиг. 4). Очевидно този огромен по размер финансов ресурс няма непосредствено влияние върху БВП, произведен в аграрната сфера.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БДС на страната (фиг. 2 и 3).

Въпреки еврофинансирането основният извод, който се налага е, че ваграрния сектор на България протичат парадоксални икономически процеси, които не са характерни за страните от Европейския съюз,както и за страните-членки от Източна и Централна Европа със сходна историческа съдба.

Икономистите от БАН дават и конкретни примери.

Първо: Страната се характеризира с висок дял на силно уедрени стопанства.

През 2007 г. в България използваните площи са между 53-59 млн. дка, а обработваемата земя е 46 млн. дка.

Стопанствата с размери над хиляда декара заемат 78% от използваните земеделски площи със среден размер 6 240 дка. В тази група се включват и стопанства с обработваема земя на един стопанин от 24 300 декара (общо 477 стопани, обработващи 11.6 млн. декара или 38% от обработваемата земя в тази група).

В ЕС средният размер за групата над хиляда дка е 2 500 дка, а стопанства с размери средно 24 000 декара въобще няма.

Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, групата на най-доходните стопанства има средни размери под 12 000 дка, или те са 2 пъти по-дребни от българските и заемат едва 16% от ползваните земи. 

Второ. Развитие на монокултурно земеделие.

Към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани във фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Трето. Спад в производството на традиционни продукти.

В периода 2007-2013 г. са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото. Дори зърното, което страната изнася, е едва 78% от консумацията на човек от населението. Останалите 22% са вносни хлебопекарни смеси и тестени изделия.

Както беше споменато, в България 1.5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

На практика участието на България в общата селскостопанска политика на ЕС показва:

По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица).

По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица).

Тези деформации очертават няколко трайни тенденции за последните 20 години:

• концентрация на земята и капитала;

• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;

• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;

• инвазия на мултинационални търговски вериги;

• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;

• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;

• почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;

• липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

Опростеният отговор е, че това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по І стълб.

Това наистина е логичният отговор, защото ако за зърнопроизводството 20 лв. на един дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство.

Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала.

Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.

Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема:

• до 500 дка – 100%;

• от 500 до 1000 дка – 80%

• от 1000 до 3000 дка – 60%

• над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването.

В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство.

Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България преди 30 години.

През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни страни в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4.5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ?

Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят, е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения.

Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа

(т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се изрази икономически с един показател – добавена или новосъздадена стойност.

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно.Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от Европейския съюз.

Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които не притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби.

Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица?

Това е пазар, на който страната някога изнасяше големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с

висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на зърното.

Когато зърното се преработи в брашно добавената стойност е почти два пъти по-висока отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност.

Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства значително (2.2 пъти). Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася.

Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти. Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното.

Влияние върху добавената стойност на крайната продукция оказва не само зърното. Факторите са много – технологиите, другите отрасли и т.н. Точно заради тях ефектът би бил още по-голям, ако се изпълни докрай математическият модел за изчисляване на добавената стойност. Този ефект е приблизително 1.5-2.5 млрд. лв. добавена стойност ежегодно.

За съжаление, ефектът не се състои само в добавената стойност.

Освен добавена стойност България и българите губят и около 200 000 работни места в преработката на зърното от суровина до краен продукт.

Следователно, за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро, монокултурно земеделие в сравнение с модела на традиционното българско производство страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 000 работни места (условно целогодишно заети)!

Учените от БАН дават и препоръки, насочени за преодоляване на натрупаните диспропорции.

1. Необходими са реформи, които да възстановят традиционните производства като база за реализация на големия природно-географски потенциал и конкурентните предимства на българското земеделие за постигане на реален икономически растеж.

2. Схемите на ОСП на ЕС в България трябва да бъдат преформатирани към прилагане на по-добри инструменти и практики: схема за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, схеми за обвързване на производството с директната подкрепа, специални преференции за младите фермери, отпускане на директни плащания само на активни фермери и т.н.

3. Стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност, т.е. предлагане на скъпи храни, с което българското земеделие може да бъде конкурентоспособно.

4. Структурната политика в земеделието трябва да подкрепи приоритетно създаването на широк сектор от жизнени фамилни стопанства като основа за устойчиво производство. Такава политика не само ще създаде предпоставки за стабилизиране на земеделското производство, но и ще допринесе за развитие на селските райони.

Тези схематично представени изводи и препоръки по отношение на аграрната политика на Република България за засилване на ролята на аграрния сектор за икономическото развитие на страната правят актуална дискусията за бъдещата й аграрна политика в контекста на глобалното развитие в дългосрочен план.

Въпросът е много по-дълбок – какъв ще бъде моделът на аграрната политика през следващите десетилетия в България и каква структура ще придобие отрасълът земеделие и производство на храни?

Учените препоръчват и така наречения модел на „Средиземноморска диета".

Първо. От тази диета произтича изискването за консумация на преснизеленчуци, от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство, териториално разположено непосредствено около големите консумативни центрове. Изисква се и конвенционален тип производство, осигуряващо сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съответно съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи.

Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – създаване на пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Второ. Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък.

Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в непосредствена близост до преработвателя, както и да са от местни породи животни.

Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, свободно отглеждани животни, при превес на естествената паша на съответната територия. Всичко това отново изисква друг тип организация и структура на производството и търговията.

Трето. Очевидно се смесват две икономически, иначе самостоятелни политики: Аграрната и Продоволствената политика

Проблемите на продоволствената политика на България, Европа и света са

обект на няколко десетилетия изследвания в БАН, и в ИИИ при БАН. Като продоволствената политика става водеща при „Средиземноморската диета“ и е определяща за аграрната политика.

Четвърто. Моделът „Средиземноморска диета“ не може да се развива и да бъде ефективен, ако не се основава на постиженията на науката и техническия прогрес. Задължително е обаче да се изключат ГМО технологиите, химическите методи и другите инструменти с недоказана безвредност за човека и природната екологична система. Но в същото време трябва да се подчертае, че без развитие и използване на постиженията на съвременната генетика и химия и на другите природни науки няма как да се съхранят традиционните храни и производствените методи!

Пето. Производството на „биохрани“ е част от модела„Средиземноморска диета“. Но не всички храни в този модел са био, защото повечето от тях са произведени по конвенционални методи. В случая е важно, че в Средиземноморската зона, където географски е и България, все още преобладават екологично чисти територии. Това дава на България безспорни предимства в производството на скъпи храни!

В чист вид нито една държава в света няма само един модел на развитие на аграрната сфера. В САЩ, Канада, страните от Латинска Америка преобладава свръхинтензивен модел на индустриално или по-точно свръхинтензивно постиндустриално производство на храни.

Китай също се ориентира към този модел на структуриране на аграрната сфера. В Европа и в ЕС моделът е по-скоро смесен.

Следователно, България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на „Средиземноморска диета“ за организацията на производството и търговията с храни. Това обаче не може да бъде самостоятелно решение извън общата стратегия за развитие на другите сектори на икономиката и на България, се посочва в икономическия доклад на БАН.

Публикувана в Бизнес

Досегашният бизнес мениджър на Байер КропСайанс България, дивизия Растителна защита - г-жа Ралица Янакиева, отива на по-висока и отговорна позиция в централата на компанията в Германия. Нейното място заема г-н Габор Равицки. Той бе представен на българските фермери на форумът за прогресивни земеделци, организиран от Байер КропСайанс дивизия Растителна защита през март в КК "Златни пясъци", на тема: Байер - иновации за високи добиви в царевицата и подбор на оптималната технология според спецификата на условията". 

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта