Откакто България стана членка на Европейския съюз през 2007 г., страната е внесла в бюджета на общността 5 227 600 000 лв.
 
В същото време усвояемостта на помощи насочени от ЕС към българската държава е 38.7% или 5 050 688 522 лв.
 
Общата определена за България сума в 7-годишната фискална рамка на ЕС е 6 673 638 244 евро. Към 30 април 2013 г. страната е получила 2 582 365 810 евро или 38.7% от средствата.
 
Този процент вероятно е дори по-малък, ако се отчетат вечно недоказуемите кражби по европейски програми в България.
 
Към гореизложената информация трябва да се добави, че за същия период животът в България стана по-скъп. Страната ни трябваше да приравни минималните изискуеми акцизи за ЕС. Това засегна в най-голяма степен цените на горивата, тютюневите изделия, спиртните напитки и електроенергията.
 
Фрапиращо впечатление прави ниският процент като приход в бюджета от събираемост на мита. Нещо повече, от 2006 г. насам тенденцията е за намаляване: през 2006г – 2.8%, 2007г - 1%, 2008г – 0.9%, 2009г. – 0.7%, 2010г и 2011г – 0.6%, 2012г. – 0.5%.
Публикувана в Новини на часа
Нова глоба от над 15 млн. евро, отнесе българското земеделие от Брюксел заради неправомерно раздадени субсидии за земя за 2009 г. Парите бяха платени от кабинета “Борисов”, но по карта на нивите, изработена от предишното правителство на Станишев. Причина за глобата са грешки в картата, заради които неправомерно са субсидирани парцели. При тройната коалиция картата не бе актуализирана, въпреки, че имахме поет ангажимент към Брюксел.
 
Глобата става ясна от писмо на зам. генералния директор на Генерална дирекция “Земеделие” Рудолф Мьогеле, препратено на 17 април т.г. от посланика ни в ЕС Димитър Цанчев до българските власти и получено у нас на 26 април т.г.
 
“ГД АГРИ запазва своята позиция, че за 2009 г. прилагането на плащането на площ в България не са били в съответствие с европейските правила. В тази връзка тя предлага от финансирането от общността да бъде изключена сума в размер на 15 351 036,93 евро”, пише в писмото. Документът е изпратен до земеделския министър Иван Станков и неговите заместници, до шефа на фонд “Земеделие” Румен Порожанов и до кабинета на министъра по еврофондовете Илияна Цанова. В писмото се посочва още, че ако българските власти решат да обжалват глобата, те трябва да уведомят помирителния орган на ЕК до 30 дни след неговото получаване.
 
От Министерството на земеделието заявиха, че ще обжалват санкцията и че вече е сформирана работна група между експерти на фонд “Земеделие” и ведомството. По тяхно мнение санкцията трябва да е поне двойно по-ниска и доказателства за това ще бъдат събрани до 3 юни.
 
Глобата би трябвало да се удържи от субсидиите за 2013 г., които ще се изплащат след януари 2014 г.
Публикувана в Новини на часа

„Ще търсим финансова подкрепа от Европейския съюз за развитието на розопроизводството и тютюна на среща на земеделските министри в Люксембург”. Това съобщи министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков в Стара Загора. На този етап двата сектора се финансират с национални помощи, обясни още той.

Министър Станков припомни, че през следващия програмен период България и Румъния ще получат повече европейски пари за земеделие. Той посочи, че сред важните задачи за изпълнение ще бъде запазване и развитие на малките ферми и производители. Това би станало, ако от обвързаната подкрепа за производство се отделят средства за слабите производства, за онези, които се развиват в необлагодетелстваните региони. 
Стратегията за прилагане на тези първи мерки ще бъде обсъдена на новосформирания Бизнес-научен съвет, който се събира за първо заседание този петък.

Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков откри нова лекционна зала в Тракийския университет в гр. Стара Загора.

Новата придобивка на университета е изградена изцяло със средства, дарени от Христофор Бунарджиев, който е доктор хонорис кауза на Тракийския университет. Той е председател на Българската асоциация на търговците на агротехника и основен инициатор на изложението за земеделска техника БАТА „Агро” в Стара Загора. Два пъти е носител на приза „Агробизнесмен на годината”.

„Тракийският университет в Стара Загора е пример за връзката между бизнеса и академичната общност”, заяви министър Станков. Той благодари на Христофор Бунарджиев за дарението и призова повече хора от бизнеса да следват неговия пример.

Залата е оборудвана и обзаведена с модерна техника и предоставя отлични условия за студенти и преподаватели.

Публикувана в Новини на часа
Основен приоритет за България е обвързаната с производството подкрепа и въвеждане на възможност за държавите членки, прилагащи Схемата за единно плащане на площ да нотифицират над 10% обвързана подкрепа.
 
Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство днес в Брюксел.
 
Целта на заседанието е да се постигне общ подход на Съвета по четирите основни регламента от пакета за реформа на Общата селскостопанска политика.
 
Страната ни смята, че трябва да се разшири обхвата на обвързаната подкрепа и да се увеличи бюджета за този вид подпомагане. По думите на министър Станков предложението на Европейския парламент за увеличаване на обвързаната подкрепа до 15% е стъпка в правилната посока. Позицията на България е, че Схемата за единно плащане на площ трябва да продължи да се прилага до 2020 г., при възможност за възползване и от базовата схема на права на плащане.
 
Страната ни подкрепи Председателството по отношение подкрепата за малките ферми, като според нас плащането по схемата трябва да бъде в размер до 1500 евро.
 
По въпроса за озеленяването, България изрази притеснения, че изискването за поддържане на 7% екологично насочени площи е прекалено високо и посочи като добър компромис дела на екологично насочените площи за първата година да е 3%. Освен това страната ни посочи, че налагането на санкции при неспазване на „зелените” дейности не следва да надвишава размера на „зеления” компонент. „Зелените плащания” трябва да бъдат стимул за фермерите, за да спазват допълнителните изисквания, а не да бъдат наказание за тях, посочи министър Станков.
 
По проекта за регламент за развитието на селските райони подкрепихме възможността държавите да имат гъвкав подход по отношение районите с природни ограничения и плащания за агроекология и климат.
Публикувана в Новини на часа
Изводите, които могат да се направят за българското земеделие, са тревожни. Преобладаващи в структурата на земеделието са стопанствата на физически лица. При така създадената структура на земеползване е трудно провеждане на единна аграрна политика, която да работи при еднакви правила за всички стопански форми. Необходимо е да се обърне специално внимание на дребните земеделски стопанства и да се подготвят условия за тяхната устойчивост.
 
Първо, броят на земеделските стопанства остава висок. През 2010 г. те са 357 074 на брой и това представлява спад с 26% спрямо 2007 г. Най-голям дял от тях заемат стопанствата на физически лица (98% от общия брой). Средният размер на земята на стопанствата на физически лица е 34 дка и в сравнение с 2007 г. се отчита ръст по този показател със 60 на сто.
 
Отчита се също така и намаляване на броя на земеделските кооперации и стопанисваната от тях земя. През 2010 г. техният брой е 941 или спад с близо 20 на сто. Средният размер на обработваната земя от земеделските кооперации е 6838 дка и това е съпоставимо по този показател с равнището на 2007 г. Значителен ръст в периода 2007-2010 г. е отчетен при търговските дружества, като техният брой се увеличава близо два пъти, а обработваемата земя - с 48 на сто. Трябва да се има предвид, че развитието на едни или други стопански субекти се осъществява на базата на увеличаване на използваемата земеделска площ с 18 на сто.
 
Намалява броят на животновъдните стопанства
През 2012 г. те са 279 717 на брой, а общият брой на животните в страната - 21 550 530. Близо 99 на сто от животновъдните стопанства принадлежат на физически лица (277 853 бр.), които отглеждат 38% от животните. Остава голям броят на физическите лица, които работят в сферата на говедовъдството. От 86 хил. стопанства, които отглеждат крави, близо 99.2 на сто са стопанства на физически лица и те отглеждат 85 на сто от животните. На стопанство се пада отглеждането на 3.5 животни. Търговските дружества в сферата на млечното говедовъдство са 287 и те отглеждат 28 074 животни, като средният размер на отглежданите животни е 97. Само в 134 кооперации се отглеждат крави, като средният размер на стопанство е 67 животни.
Значителна част от отглежданите животни в свиневъдството и птицевъдството се отглеждат в търговски дружества. 
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта