Понеделник, 19 Март 2018 10:53

Неравенството в доходите расте

Подоходното неравенство е популярна тема, често дискутирана от анализатори на социални феномени. Тази тема отново излезе на преден план около публикуването на данните от индекса S80/S20 на Евростат за 2016 г., който измерва разликата в средния доход между най-горния и най-долния квинтил по доходите, т.е.най-горните и съответно най-долните 20% от домакинствата.

Повечето статии по темата обаче се ограничиха само с посочването на новата стойност на индекса и отбелязването, че тя нараства постепенно през последните години, което неминуемо навежда на извода, че България е изправена пред значителен социален проблем с неравенството в доходите, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Той разглежда по-подробно значението на индекса и го поставя в по-широк контекст.

Първият факт, който се пропуска, е, че данните от последното изследване на доходите и условията на живот (SILC), въз основа на които се изготвя S80/S20 индексът, не са сравними с тези от предишния период, благодарение на разширяването на извадката.Заради включването на 1300 нови домакинства в изследването, последната стойност на индекса най-вероятно е по-прецизна от тези от предишни години, но е и несравнима с тях. Т.е. на база на тези данни не може да се твърди, че има нарастване на неравенството в доходите. На практика, тазгодишната стойност на индекса представлява ново начало на динамичния ред, вследствие на което ще сме в състояние да установим тенденция към нарастване или спад чак при публикуването на данните от SILC 2017, който също ще ползва по-голямата извадка; всякакви други заключения са прибързани.

S80/S20 индексът се интересува само от различията между най-богатите и най-бедните – въпреки че това представлява полезно представяне на най-полярните разлики в дадено общество, то оставя 3/5 от домакинствата извън картинката. Друг индикатор за подоходно неравенство, коефициентът на Джини, взема именно доходите на цялото население. Той се измерва в ЕС отново чрез нетния разполагаем доход на домакинствата на скала от 0 или напълно равни доходи до 100, където целият национален доход е съсредоточен в едно домакинство. За България коефициентът на Джини е претърпял минимална промяна през последните осем години - през 2008 г. е бил 35,9, през 2015 – 37. /Тук трябва да се отбележи, че данните преди 2008 не са сравними поради смяна на методиката/. 

Новото, по-точно измерване го поставя на 38,3 при 30,8 средно за ЕС.

Интересното е, че лек спад в коефициента се наблюдава в периода по време и след икономическата криза, най-вероятно в резултат на по-голям спад на доходите на по-богатите при свиването на икономиката. С други думи, намаляването на неравенството не е непременно знак за подобряване на състоянието на икономиката и изпреварващ ръст на доходите на по-бедните – тъкмо обратното, то може да означава че всички са обеднели, но някои са обеднели повече от други.

Източник: Евростат

Различните показатели за неравенство обаче не казват нищо за самите доходи. По тази причина си струва да разгледаме динамиката в годишния разполагаем доход на лице от домакинството, предоставяни от НСИ. Динамиката на доходите за периода, за който се ползва една и съща извадка, сочи, че между 2008 и 2015 г. те са нараснали средно с 37%. Ръстът е разпределен доста равномерно между отделните  децилни групи, като е малко по-бавен при най-бедните и най-богатите 10% от населението (съответно с 26% и 32%), а е най-бърз при „средната класа“, която условно можем да търсим в четвъртия, петия и шестия децил.

Източник: НСИ

При разглеждането на доходите не бива да се пренебрегва и сравнението с останалите европейски държави. Сравнението по покупателна способност сочи, че доходите на българите постепенно стопяват разликата с останалите европейски държави и въпреки че сме далеч от паритет дори с централноевропейските нива, сближаването не може да бъде отхвърлено с лека ръка.

Сами по себе си данните за подоходното неравенство не са повод за притеснение. Ако, подобно на периода на кризата, те бяха комбинирани и със спад на доходите, то тогава би наистина имало основание за тревога. Това, което наблюдаваме днес, обаче е най-вече продукт както на подобрения метод за отразяване на структурата на доходите, така и на обстоятелството, че икономическият подем не облагодетелства всички по равно, но всички се облагодетелстват от него.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри позицията на страната ни за заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 19 март в Брюксел. Министрите ще приемат Заключения на Съвета по Съобщението на ЕК „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“. Заключенията обхващат основните дискутирани до момента теми за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., включително засилването на добавената стойност на политиката с цел посрещане на новите предизвикателства, нейното опростяване, екологизиране и по-голяма резултатност, както и възможността за по-голяма субсидиарност и гъвкавост, която отчита националните и регионални специфики. В областта на рибарството Комисията ще представи на Съвета предложението за Регламент относно многогодишен план за дънните видове в западната част на Средиземно море.

Публикувана в Бизнес

 Общото нарастване на износа на храни от България през последните 10 години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, цитиран от Стандарат. Форумът се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Публикувана в Бизнес

Търговският стокообмен между България и Германия за първи път през 2017г. надвишава 7 млрд. евро и достога 7,51 млрд. евро. Това се равнява на 12,7% увеличение спрямо 2016г. Това става ясно от информация предоставена от Германо-българската индустриално-търговска камара. От там отбелязват, че резултатите са оправдали очакванията за рекордни постижения в стокообмена.

Интересно е да се отбележи, че развитието на износа от България надвишава, това на вноса от Германия. Търговският дефицит за Германия е в размер на 136,6 млн. евро. Страната ни е изнесла стоки на стойност 3,82 млрд. евро за Германия, вносът възлиза на 3,68 млрд. евро.

Всичко това е доказателство за подобряването на състоянието на българската икономика. Отчита се ръста на БВП и намаляването на безработицата. Друга положителна тенденция е увеличаването на положителни инвестиции в България.

Публикувана в Бизнес

България е начело по публични разходи за опазване на обществения ред и безопасността с 2,4% от БВП и за поддръжка на жилища и други комунални услуги с 1,9% от БВП, сочат обобщените данни от прочуване на европейската статистическа служба „Евростат". Сред основните публични разходите от консолидирания държавен бюджет в Европейския съюз (ЕС), най-големи са за "социална защита" през 2016 г. и се равняват на 19,1 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Следващите най-важни области са "здравеопазване" (7.1%), "икономически работи" като външни работи и сделки с държавен дълг (6.0%), „образование" (4.7%), „икономически политики" (4.0%), "обществен ред и безопасност" (1,7%), "отбраната" (1,3%), "отдих, култура и религия" (1,0%), "опазване на околната среда" (0,7%) и "жилищни и други комунални услуги" - под процент. 

Тези данни, обаче не разкриват значителните различия между държавите-членки за тези разходи като дял от БВП, които могат да се видят в пълния текст на изследването по страни.

Разходите за социална защита са най-големи във Финландия и най-ниски в Ирландия

През 2016 г. публичните разходи за социална защита имат най-голям дял от разходите на сектор "Държавно управление" във всички държави-членки на ЕС. Съотношението на разходите за държавна социална защита към БВП варира в различните държави-членки на ЕС от по-малко от 10% в Ирландия (9,9%) до повече от четвърт във Финландия (25,6%). Осем държави-членки - Финландия, Франция, Дания, Австрия, Италия, Гърция, Швеция и Белгия - отделят минимум 20% от БВП за социалната защита, докато Ирландия, Литва, Румъния, Латвия, Малта, Чехия и България до 13 на сто от БВП.

Разходите за социална защита се разпределят в няколко подробни групи. Групата "старост", която включва пенсии, заема най-голяма част от разходите за социална закрила във всички държави-членки.

Държавните разходи за "старост" като дял от БВП са най-високи през 2016 г. в Гърция (16.0%), следвани от Финландия (13.7%), Франция и Италия (по 13.5%) и Австрия (13.0%). За разлика от тях, най-ниски са тези разходи в Ирландия (3,5%), Литва (5,9%), Кипър (6,2%) и Нидерландия (6,7%). Общите разходи за "старост" представлява 10,2% от БВП в ЕС.

Къде са най-високи публичните разходи за здраве и образование?

През 2016 г. начело  по разходи за здравеопазване са Дания (8,6% от БВП) и Франция (8,1%), а за образонание Дания и Швеция (по 6,9% от БВП), Белгия (6,4%) и Финландия (6,1%).

Най-много публични разходи за отбраната се отделят в Естония (2,4% от БВП), Гърция (2,1%) и Великобритания (2,0%).

Лидери по разходи за защита на околната среда са Гърция (1,6%) и Холандия (1,4%), а за почивки, култура и религия е Унгария (3.3%) и Естония (2,1%).

Публикувана в Бизнес

Последните данни на Евростат показват, че различията между най-бедните и най-богатите райони в страните от ЕС продължават да бъдат значителни, коментира анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. В периода 2007-2016 г. тази разлика се повишава в 12 държави, между които и България, и намалява в 9, като в почти всички случай „сближаването” се дължи не на застигане от страна на най-бедните райони, а на спад в относителното благосъстояние на най-богатите. Индикаторът, който европейската статистика използва за това сравнение, е БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност[1] (СПС).

Графика 1 демонстрира разликите в степента на развитие между най-богатия и най-бедния регион във всяка от страните членки (като % от средното за ЕС), която има повече от един район за планиране в рамките на Европа.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2016 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

Вижда се, че България далеч не е сред страните, в които се наблюдава най-голяма неравномерност по отношение на развитието на районите. В същото време България и влошилата сериозно показателите си през последните години Гърция, са единствените страни, в която най-богатият район е с по-ниско благосъстояние от средното за ЕС.

Промяна през последното десетилетие

Анализът на разликата в благосъстоянието на най-богатите и най-бедните райони в европейските държави за последното десетилетие показва, че страните, в които различията намаляват в периода между 2007 и 2016 г., са девет, като можем условно да ги разделим в три групи:

  • Страни, в които различията намаляват заради понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район и повишаване на това в най-бедния (Австрия, Германия и Португалия)
  • Страни, в които различията намаляват, но се наблюдава спад на относителното благосъстояние и в най-богатия, и в най-бедния им район (Белгия, Финландия, Испания, Великобритания и Гърция)
  • Единствената страна, която успява да постигне някакво, макар и минимално, сближаване на степента на развитие на най-бедния и най-богатия си район, като в същото време и двата покачват благосъстоянието си, е Унгария.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия между най-беден и най-богат район (2016 спрямо 2007 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ (*Данните за най-богатия район във Великобритания показват средната стойност за целия Лондон, който се състои от 5 отделни района.)

В по-голямата част от страните членки различията в благосъстоянието на най-бедния и на най-богатия район се задълбочават. Тук можем да обособим четири групи:

  • Страни, в които благосъстоянието нараства и в най-богатия, и в най-бедния район, но различията стават по-големи заради изпреварващо развитие на богатите райони – Дания, Полша, Румъния и България
  • Страни, в които относителното благосъстояние намалява и в най-богатия, и в най-бедния район, но негативните процеси са по-ясно изразени в бедните райони, поради което разликата се задълбочава – Холандия, Швеция и Хърватия
  • Страни, в които различията се задълбочават заради ръст на относителното благосъстояние в най-богатия район и спад в най-бедния – Ирландия, Франция и Италия
  • Страни, в които най-бедният район стагнира (остава без промяна), а благосъстоянието в най-богатия се повишава – Чехия и Словакия

Фокус върху България

В периода между 2007 и 2016 г. БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в най-бедния български район (Северозападна България) се покачва минимално - от 27% на 29% от средното за ЕС. За същия период увеличението в Югозападна България е от 67% на 78%, а средната стойност за страната нараства от 40% на 49%. Така страната ни остава на последно място както по отношение на относителното благосъстояние на най-бедния район в страната, така и по линия на националните стойности. През 2007 г. най-бедният румънски регион (Североизточният) е имал едно и също ниво на развитие като Северозападна България. В последващия период обаче увеличението в този район на северната ни съседка е от 27% на 36% от средното за ЕС равнище спрямо достигането на споменатите 29% за Северозападна България.

Разбира се, част от наблюдаваните различия са следствие от особеностите на районирането на европейските държави, тъй като столиците на много от тях са обособени като отделен статистически район. Анализ на обсъжданите в момента варианти за прекрояване на районирането на България може да намерите в този материал.



[1] Стандартът на покупателната способност (СПС) е условна валута, която позволява международни сравнения, тъй като взима предвид разликата в цените на стоките и услугите в отделните страни. Агрегатите, изразени в СПС, се получават като агрегатите по текущи цени в националната валута се разделят на съответния паритет на покупателната способност.

Публикувана в Бизнес

На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 140 години от Освобождението на страната ни от османско владичество.

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.



За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България".

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.
Публикувана в Новини на часа

Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов откри българския щанд на Международното селскостопанско изложение SIA (Salon International de l’Agriculture). В него участват организации на производители, държави от целия свят (чрез техните министерства на земеделието), неправителствени организации, професионални браншови организации и др.

На 55-то издание на SIA тази година, на щанд от 80 кв.м ще бъдат изложени български млечни и месни продукти, вина, пчелен мед, зеленчукови консерви, конфитюри, продукти от маслодайна роза и други етерично-маслени култури, билки и др. От 2011 г. България редовно участва в изложението SIA с национален щанд, като участието се организира от Министерството на земеделието, храните и горите.

През последните две години в изложението се представят над 1000 фирми от целия свят, а посетителите традиционно са над 600 000. 

В българската делегация участват още заместник-министър Вергиния Кръстева, д-р Дамян Илиев, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, Атидже Алиева –Вели, заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

Само преди месец, България се представи изключително успешно и на изложението „Зелена седмица“ в Берлин, където беше страна партньор.

Френските медии следят SIA с огромен интерес, тъй-като това ще е първото участие на Еманюел Макрон в него като президент на Републиката. Макрон планира да остане на изложението през целия ден на 24 февруари, като „Фигаро“ коментира, че това е своеобразен рекорд.

Министър Травер поздрави Порожанов за успешното и структурирано водене на дебата за ОСП в Брюксел

В рамките на посещението си във Франция, министър Порожанов проведе работна среща с министъра на земеделието и храните на Франция Стефан Травер .

Министър Травер изказа своите поздравления за успешното и изключително структурирано водене на дебата в съвета на министрите в Брюксел от страна на българското председателство. 

Двамата обсъдиха важността на настоящия момент за бъдещето на ОСП и ролята на българското председателство за провеждане на структуриран и целенасочен диалог, с оглед постигане на общи заключения от Съвета по земеделие и рибарство в края на м. март. Бе изразено общото становище да се работи за постигане на адекватен бюджет на висотата на амбициите на новата ОСП. 

„Ако ние не постигнем този бюджет всяко намаляване ще доведе до последици за земеделския сектор, ще предизвика икономически и социални негативни ефекти“ посочи министър Порожанов. 

Министър Травер изрично подчерта категоричното противопоставяне на Франция за съфинансиране на директните плащания. Те трябва да останат като първа предпазна мрежа за земеделските производители, да подкрепят доходите им и да допринасят за устойчивото развитие на сектора. 

Двамата министри обсъдиха акцентите на водените дебати до момента – директните плащания, управление на риска, организации на производители, борба с климатичните промени и т.н като посочиха, че дебатът трябва да остане задълбочен по посочените въпроси.

В рамките на срещата бе постигнато съгласие за подновяване сесиите на работната двустранна група по въпросите на ОСП. Франция и България ще обменят експертиза и обучения за повишаване на административния капацитет относно биологичното производството, износа на земеделски стоки, организации на земеделски производители и т.н.

Публикувана в Новини на часа

През периода януари - ноември 2017 г.износът на България за ЕС се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 31 979.9 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа за държавите - членки на ЕС.

През ноември 2017 г. износът за ЕС нараства с 15.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 210.6 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (25.2%) и „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (21.3%)  Най-голям спад се наблюдава в сектор „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (13.7%).

Вносът на България отЕС през периода януари - ноември 2017 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2016 г. и е на стойност 34 436.6 млн. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През ноември 2017 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 15.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 597.9 млн. лева.

При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - ноември 2017 г.в сравнение със същия период на 2016 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (45.5%) и „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (36.1%). Най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (3.9%).

Външнотърговското салдо(износ FOB - внос CIF) на България сЕС за периода януари - ноември 2017 г. е отрицателно и е на стойност 2 456.7 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 349.0 млн. лева.

 
 
Публикувана в Бизнес

Селските райони за около 65 години са загубили население в полза на градските райони от близо 6 милиона души. В момента в селски райони у нас живеят около 1,8 млн. души, тоест основата на пирамидата е обърната - от близо 6 млн. селско население преди половин век - днес тези хора живеят в градовете.радска среда у нас живеят около 5,2 млн. души, които обитават 2,6 млн. броя жилища, показват данни от анализ на Евростат за демографската карта на общността през 2016 г.

Специално за страната ни е отбелязана тенденцията за обезлюдяване на селските райони и миграцията на хората към големите градове.

Отчита се, че делът на градското население като дял от общия брой на населението се е увеличил - от 20 на сто през 1950 г. - до 67 на сто през 1990 г. и до 75 на сто през 2016 г.
Отчита се също, че София и Варна са единствените градове у нас, които през последните години отбелязват непроменено трайно увеличение на населението си - в София с около 30 на сто, във Варна - с около 10 на сто.

Градовете у нас с най-прогресивно обезлюдяване на населението са Враца - минус 23 на сто и Видин - минус 22 на сто.

В анализа се отчитат и други две негативни тенденции: около 30 на сто от българите или близо 1,5 млн. души, които живеят в градска среда, са в ситуация на риск от бедност и социално изключване.

Освен това от съществуващите близо 2,6 млн. жилища в градовете - над 650 хиляди, или близо 25%, са практически необитаеми.

Дава се пример, че 24 на сто от жилищата в столицата са необитаеми, в околностите на София – 48%, във Варна – 30% и в Пловдив - 26 на сто необитаеми или вакантни жилища.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта