Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2,4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2,3% и 2,0%, съобщиха от ЕК, цитирани от БГНЕС. Икономическият растеж в България се очаква да остане стабилен, като Брутният вътрешен продукт нарасне с 3.7% през 2018 и 3.5% през 2019 благодарение на силното вътрешно търсене. Инфлацията в България се очаква да се покачи до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 в резултат на увеличеното търсене и ръста на доходите. Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, а интензивният растеж вероятно ще продължи и през следващата година. „Необходимо е да продължим усилията си, за да гарантираме, че ползите от този растеж ще бъдат усетени от всички европейци. Трябва да използваме сегашната възможност, за да увеличим устойчивостта на нашите икономики и да задълбочим Икономическия и паричен съюз”, добави Домбровскис. От своя страна Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви, че икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. „В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по- балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време - сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз”, коментира Пиер Московиси. Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб. Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %. Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики. Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50.

Публикувана в Бизнес

Средствата, отпуснати от държавния бюджет за българското европредседателство, вече възлизат на 156 млн. лв. или с почти 6 млн. лв. повече от планираното. Това съобщиха от министерството на Лиляна Павлова по повод отпуснатите допълнително от кабинета още 49 млн. лв.

В тригодишната бюджетна прогноза са заложени 150 млн. лв., които трябваше да се разпределят на части. При встъпването си в длъжност през май 2017 г. финансовият министър Владислав Горанов се зарече, че харчовете няма да бъдат надвишени с нито стотинка. 

От министерството на Лиляна Павлова обаче са категорични, че разходите по европредседателството са надхвърлени само с 5,8 млн. лв. над планираното. Парите ще отидат за провеждане на срещи и събития. От ведомството предоставят и разбивка по министерства и институции: 

- Министерство на външните работи – 1 892 700 лв.

- Министерство на вътрешните работи – 1 257 800 лв.

- Министерство на правосъдието – 992 418 лв.

- Министерство на Българското председателство на Съвета на ЕС – 640 000 лв.

- Министерство на енергетиката - 214 620 лв.

- Сметна палата – 140 000 лв.

- Министерство на финансите– 116 000 лв.

- Министерство на младежта и спорта – 100 000 лв.

- Комисия за защита на личните данни – 100 000 лв.

- Държавна агенция "Електронно управление" - 81 500 лв.

- Омбудсман на Република България - 50 000 лв. 

Публикувана в Бизнес

Брутната продукция от мляко през 2017 г. по първоначални оценки на НСИ ще бъде по- висока от тази през 2016 г. и възлиза на 732 млн.лв. През миналата година между първата и втора оценка на БП имаше съкращение с 5% и вероятно отново ще има такава и сега, но по- високите с 11-12% изкупни цени на млякото ще допринесат за ръста. 

Анализ на САРА за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали брутна продукция от мляко с 14% по-малко от сегашното положение. Млечният сектор дава около 10% от Брутната селскостопанска продукция и взема съизмеримо около 13% от директните плащания.
Според CAPA средните изкупни цени до началото на пролетта ще бъдат в диапазона 0,62-0,64 лв./л. По-нататъшно увеличение ще има при намаление в световното производство на мляко, заради суша, съкращаване на животните или ръст на разходите, прогнозират от САРА.
Публикувана в Бизнес

След претърпяната криза в зеленчукопроизводството в Турция през 2016 г. заради пречките пред търговията и спада в цените, през 2017 г. се отчита рекорд в износа на плодове и зеленчуци на стойност от 1,4 млрд.долара. Износът към България се нарежда в топ 10, съобщава САРА.

В началото на януари, 2018 г. цените на дребно на зеленчуци в Турция се покачват при някои с 3-4 пъти в сравнение с обичайните за това време. Обяснението е лошото време и обилните снеговалежи. Цените на пипера започват от 3 лв/кг и стигат 6 лв/кг. Производителите обаче се оплакват, че това увеличение е спекулативно, а изкупните цени са наполовина от цените на дребно. 
Цените на едро на домати в края на януари, 2018 г. в Полша и другите Централно европейски страни са 1,3 евро/кг, 1,1 евро/кг за краставици и 1,7 евро/кг за червени чушки. Средните цени в ЕС при доматите през февруари се очаква да паднат до 1,1 евро/кг. 
Очакванията за световните цени при доматите тази година са за по-ниски цени в сравнение с 2017 г. Причината е непрекъснатият ръст в световното производство. През 2016 г. производството общо достига 177 млн.т., нараствайки за 10 години с 30%. ЕС произвежда 18 млн.т, от които около 7 млн.т. са за прясна консумация. Очаква се Европа да намали производството и да се насочи към коктейлни и други сортове, за да повиши стойността на продукцията.
Публикувана в Новини на часа
Бъдещето на Общата селскостопанска политика бе в основата на първия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство. Българското председателство повдигна конкретни въпроси относно това как може да се осигури непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП; До каква степен може да бъде повишена субсидиарността за отделните инструменти на политиката, така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури повече гъвкавост.

Според българското председателство ОСП следва да разполага с адекватен бюджет. 

Само по този начин може да се гарантира, че политиката ще е в състояние да преследва заложените амбициозни цели по отношение на гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда и борбата с климатичните промени.

„Бюджетът за земеделие в следващата многогодишна финансова рамка е един от приоритетите на Българското председателство. Този дебат ще се проведе преди всичко на ниво Европейски съвет и попада в областта на компетентност на Съвета по Общи въпроси. В съвета по земеделие ние дадохме възможност днес на министрите да защитят добавената стойност на ОСП по отношение не само на земеделските производители, но и за всички европейски граждани“, подчерта Румен Порожанов.

Някои министри предупредиха, че съкращенията в бюджета на ОСП биха довели до изостряне на структурните предизвикателства, с които се сблъскват много селски райони, и до по-голяма финансова тежест за преодоляването им — за държавите членки.

По време на дискусията беше подчертано, че земеделските стопани трябва да останат в центъра на политиката и ОСП след 2020 г. да им осигури подходящи стимули.

Съвета на министрите се обедини около тезата, че Общата селскостопанска политика е от съществено значение за цялото общество. Тя трябва да остане хомогенна, конкурентоспособна, устойчива и адекватно финансирана политика.

По предложение на председателя на Съвета на ЕС Румен Порожанов дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъдат публични. Заседанията ще се излъчват директно на страницата на Съвета на ЕС и могат да бъдат наблюдавани на живо.

Междувременно българското председателство получи пълна подкрепа за инициативата за координиран подход за издигане на обща кандидатура на ЕС за генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Тази агенция е в основата на действията на международната общност в борбата с глада. До този момент, ЕС не се явяваше единен и не събираше достатъчно подкрепа, негов представител да оглави хуманитарната организация, въпреки, че е един от най-големите донори .

Друга важна тема по време на съвета се отнасяше за механизма за изкупуване на сухо мляко, който Европейския съвет реши временно да спре. Според този механизъм Европейската комисия изкупува сухо мляко на прах при фиксирани цени до определен праг, над който продажбите се правят на търг.

Към настоящия момент са натрупани количества от около 400 000 тона, по-голямата част от тях закупени с цел подпомагане на производителите след криза от 2016 г. Тези запаси се съхраняват в складове на няколко страни членки и се отразяват на пазарната цена на млякото на прах.

„Съветът реши днес да се намеси и да стабилизира пазара на млечни продукти през 2018 г., заяви Румен Порожанов. По думите му това отговаря на ангажимента да се следят пазарите и да се гарантира своевременно и разумно използване на предпазната мрежа „не само за да реагираме на смущения на пазара, но преди всичко за да ги избягваме всеки път, когато това е възможно“, подчерта министърът.
Публикувана в Новини на часа

От известно време всеки опит на български политик да повдигне темата за скорошно присъединяване към еврозоната на България обикновено се посреща от европейските политици с аргумента, че още е рано. Рано е, казват тези политици, защото България, макар и да изпълнява номиналните критерии за членство, трябва да направи още усилия за постигане на т.нар. „реална конвергенция”, коментират Десислава Николова и Весела Кръстанова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Публкуваме пълният ткст на статеята,чието оригинално заглавие е  "Измисленият критерий „реална конвергенция” за еврозоната".

Тази популярна опорна точка за реалната конвергенция или сближаване на доходите към средноевропейските нива като че ли се появи в последните 2-3 години след като в няколко последователни периода страната успя да постигне Маастрихтските критерии за членство. Паралелно с това, крахът на КТБ от 2014 г. показа, че членство в еврозоната и в изграждания в нея банков съюз с общ надзор над европейските банки никак не е лоша идея. Така адвокатите за започване на процес на присъединяване към еврозоната се умножиха последните години и към тях се присъединиха както политици от повечето партии, така и експерти, представители на работодатели и синдикати, преподаватели и др.

Последвалата дипломатическа офанзива този път бе посрещната от представители на Европейската комисия, ЕЦБ и други европейски институции с аргумента, че реалната конвергенция на българската икономика към тази на страните в еврозоната все още не се е случила и трябва да почакаме.

Тук е мястото да се каже, че такъв критерий като реална конвергенция няма нито за еврозоната, нито за т.нар. чакалня за еврозоната – Валутно-курсов механизъм 2 (ERM 2); съответно няма и числови прагове за някакви показатели, които се очаква да се постигнат. Всъщност формални критерии за ERM 2 изобщо няма и решението за допускане на една страна до валутнокурсовия механизъм е най-вече политическо, със задължителната благословия на ЕЦБ.

Предвид това, „изискването” за постигане на реална конвергенция е всъщност нещо като евфемизъм на отговор от типа „ще видим, ама по-скоро в момента политически няма нужното съгласие”. Макар и да няма официална дефиниция на „реална конвергенция”, на икономически жаргон този термин обикновено се приравнява с БВП на глава от населението в стандарт на покупателна способност (СПС). Т.е. това е мярка за благосъстоянието и доходите в една икономика, като доходите се разглеждат като възможност за потребление. Стандартът на покупателна способност пък дава възможност за международни сравнения на тези доходи, като с едно евро в ППС можеш да си купиш едни и същи стоки и услуги във всички страни от ЕС.

Въпреки това нека за момент да приемем, че има някъде неформален критерий за започване на процедура за присъединяване към еврозоната, който се казва „реално сближаване”.  Нека след това да видим как са стояли спрямо този „критерий” страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в момента, в който са били допуснати в чакалнята на еврозоната и така са започнали процеса по присъединяване.

Страните от ЦИЕ, които се присъединиха към еврозоната в последните няколко години, бяха допуснати до чакалнята в периода 2004-2005 г. без изключение (виж таблицата по-долу).  

Момент на присъединяване към ERM-2 и еврозоната за избрани страни-членки на ЕС

Влизане в ERM-2 Влизане в еврозона
Кипър 29.5.2005 1.1.2008
Естония 27.6.2004 1.1.2011
Латвия 2.5.2005 1.1.2014
Литва 27.5.2004 1.1.2015
Малта 2.5.2005 1.1.2008
Словакия 25.11.2005 1.1.2009
Словения 27.6.2004 1.1.2007

Източник: ЕК, ЕЦБ

Ако изключим Малта и Кипър, тъй като те са с много различни икономики от тези в бившите социалистически държави от ЦИЕ, то се вижда от втората таблица, че БВП на глава от населението (в СПС) в Естония, Латвия, Литва, Словакия и Словения към момента на тяхното присъединяване е бил сходен с настоящия му размер за България (като % от средното за ЕС). Единствено Словения се характеризира с осезаемо по-висок БВП/глава от населението към момента на присъединяването си към валутнокурсовия механизъм, но нейната икономика също е много различна от тази на повечето други бивши социалистически републики.

БВП/глава в стандарт на покупателна способност (обеми), ЕС-28=100

Източник: Евростат

Предвид това, че Литва и Естония се присъединяват към ERM-2 през май и юни 2004 г., към онзи момент най-вероятно са били налични данни за БВП/глава в СПС за 2002 или в най-добрия случай - някакви предварителни данни за 2003 г. По тях, доходите в Литва са били на 42% (2002) или 47% (2003) от средното за ЕС, а  тези в Естония – на 47% (2002) или 51% от БВП. Сходна е и ситуацията с другата балтийска република, Латвия, която е допусната в ERM-2 през 2005 г. Предходните две години преди включването ѝ в ERM-2 нейният БВП/глава е бил съответно 43 и 46% от ЕС-28. В Словакия БВП на глава в СПС  бил 56-57% в двете години преди присъединяване към ERM-2.

За сравнение, БВП на глава от населението в България (в СПС) по последни данни (за 2016 г.) е 49% от ЕС-28. Вероятно през 2017 г. е успяло да прехвърли и границата от 50% предвид добрия растеж на икономиката,  който изпреварва с около 2 пъти средния за ЕС. Оказва се, че в момента България по „критерия” за реална конвергенция дори стои по-добре от част от страните, присъединили се към ERM-2 и еврозоната в последните 15 години. Литва и Латвия са били в по-лоша от нас позиция по този критерий в момента си на присъединяване, а Естония е била в сходна ситуация като България. Единствено Словакия е била с по-високи доходи (56-57% от ЕС-28=100), но дори и тук разликите с България не са кой знае какви. Разбира се, до момента си на приемане на еврото (Естония – 2011, Латвия – 2014, Литва – 2015) БВП/глава в СПС за тези страни нараства чувствително, с между 15 и 25 пункта от ЕС-28=100. Въпросът тук обаче е за стойността на доходите в момента на допускане до ERM-2 и само този въпрос трябва да има значение за третирането на България и заявените ѝ амбиции да бъде допусната до валутнокурсовия механизъм.

Ако трябва да обобщим, дори и да имаше (неофициален) критерий за реално сближаване на доходите към средните стойности в ЕС, то България вече би трябвало да  го е изпълнила. Това се вижда ясно от решението за допускането на балтийските страни до ERM-2 с по-ниски или сходни на сегашните нива на доходите в България. Другото възможно обяснение навлиза в полето на политическото лицемерие и използването на евфемизми, зад които европейските политици (като повечето политици) обичайно се крият. Кое от двете обяснения е меродавно ще разберем съвсем скоро, ако българският министър на финансите изпълни обещанието си и подаде документи за стартиране на процедура по приемане на еврото до юни месец тази година.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия (ЕК) обяви днес няколко наказателни процедури срещу България в различни области - разходите за високоскоростни мрежи, географските указания, достъпа до адвокат, обмена на данни, енергийното законодателство, финансови пазари.

Те са описани в ежемесечния пакет от решения на Европейската комисия във връзка с нарушения от страна на държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията, уточняват от пресслужлбата на ЕК.

Най-важните решения, приети от Комисията, са представени и групирани по области на политиката. Комисията прекратява също така производствата по 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава производствата.

Ето и решенията за България в следните области:

- Цифров единен пазар.Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за забавяне транспонирането в националното законодателство на Директивата за намаляване на разходите за високоскоростни мрежи (Директива 2014/61/ЕС). Държавите членки трябваше го направят до 1 януари 2016 г. Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на България - 22 226,40 евро на ден.

- Земеделие и развитие на селските райони. Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на България относно нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. Комисията е на мнение, че националната защита на географските указания не е съвместима с правилата на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012).

- Енергетика. Комисията е поискала от България да транспонира правилно Директивата за електроенергията (Директива 2009/72/ЕО) и Директивата за природния газ (Директива 2009/73/ЕО). Директивите са част от третия енергиен пакет и съдържат важни разпоредби за правилното функциониране на енергийните пазари.

- Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари. Европейската комисия поиска от България да транспонира изцяло преразгледаната Директива относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II,  Директива 2014/65/ЕС) както и Делегирана директива (ЕС) 2017/593 на Комисията от 7 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС (ДПФИ II) по отношение на защитата на финансовите инструменти и паричните средства, принадлежащи на клиенти, задълженията за управление на продукти и правилата, приложими към предоставянето или получаването на такси, комисиони или други парични или непарични облаги.

- Правосъдие, потребители и равенство между половете. Европейската комисия изготви мотивирано становище за България за неизпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите относно европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси (Директива 2014/41/ЕС) в националното си законодателство. Комисията също така изготви мотивирано становище, с което призовава България да предостави информация за начина, по който Директивата за правото на достъп до адвокат в наказателното производство (Директива 2013/48/ЕС) е транспонирана в националното ѝ законодателство.

Публикувана в Новини на часа

Ръководителите на приходните агенции на България - Галя Димитрова, и на Гърция - Джордж Пицилис, се срещнаха в края на миналата седмица в Атина, в продължение на визитата на гръцка делегация от октомври миналата година. Целта на разговорите беше да продължи и да задълбочи сътрудничеството между двете институции в обмена на информация и противодействието на укриването на данъци.

Сред дискутираните теми беше действието на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни, като бе постигната договореност в кратък срок да бъдат подготвени и обсъдени конкретни текстове за изменение на спогодбата, целящи намаляване на отклонението от облагане.

На срещата бе постигната договореност за ускоряването на обмена на информация между приходните ведомства по повод на конкретни контролни производства и при данни за отклонение от облагане и данъчни измами. От страна на НАП бе поет ангажимент да бъде подробно описан типът данни, необходими на българските ревизори. Бе постигната договореност съществуващият стойностен праг при обмен на данни да бъде намален до 5000 лв.

В рамките на срещата бе обсъдено и взаимодействието на приходните администрации  при прилагането на митнически режим 4200, при който стока се въвежда на територията на една държава-членка, но е предназначена за друга. Данните, с които НАП разполага, сочат значителни данъчни рискове. От гръцка страна бе поет ангажимент да се проучи възможността информация за лицата, използващи този митнически режим, да бъде обменяна автоматично. Като преди това, за определен период от време, данните за всички търговци, оформили режима в Гърция, ще бъдат подадени на НАП за извършване на проверка за спазването на данъчните закони  в България.

Ръководителите на двете приходни ведомства се споразумяха още за обмен на данни за придобити недвижими имоти и плавателни съдове, собственост на гръцки физически лица в България,  и съответно на български собственици в Гърция. Предстои да се уточнят конкретните детайли за предоставяната информация, стана ясно още на срещата.

Друга област, в която данъчните администрации на двете страни ще си сътрудничат, е електронният одит и контролните действия, свързани с електронната търговия. Интерес от българска страна предизвика електронната платформа, в която всеки гръцки гражданин е длъжен да се регистрира в случаите, в които отдава под наем недвижим имот в популярните онлайн приложения.

„Убедена съм, че двустранното споразумение между администрациите ни ще засили сътрудничеството и ще допринесе за успешното противодействие на данъчните измами, съответно и за увеличаването на приходите в бюджетите на двете страни“, каза по време на срещата изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.       

Публикувана в Бизнес
Квотата за улов на калкан за България и Румъния е увеличена, а тази за трицоната (цаца) се запазва на нивата от 2017 г. Така за първи път след присъединяването на страната ни към ЕС квотата за улов на калкан ще бъде увеличена през 2018 г. 
 
На 11 декември Съветът на ЕС в състав „Земеделие и рибарство“  определи общ допустим улов на равнищата, установени от многогодишния план за управление на риболова на калкан (644 тона), договорен на 41-вата годишна среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) през месец октомври 2017 г. Тогава бе постигнато значително увеличение на квотата за улов на калкан за кораби на ЕС. 
 
През следващата година България и Румъния ще имат право да осъществяват риболов на калкан общо в размер на 114 тона, което е с 32% повече спрямо досегашното разрешено количество. Това е сериозен успех за България предвид голямото значение на този вид риболов за сектора и предизвикателството за създаване на условия за равнопоставеност между всички черноморски страни.
Публикувана в Бизнес

Силно сме разтревожени от реакциите на българските институции и дали в момента са готови да осигурят безопасност на всички нас като граждани. Информация по изключително чувствителната тема за радиоактивната обстановка и наличие на Рутений 106 на територията на Република България – е поднесена със закъснение и по не много професионален начин. Това се казва в отворено писмо от политическа партия „Зелените“ относно мониторинга и оповестяването на информацията за радиационно замърсяване.

Ог ПП"Зелените" смятат, че това е тема, която трябва да се разгледа от Консултативния съвет за национална сигурност. В края на месец септември в Източна Европа, в неуточнен засега обект, вероятно в Южен Урал, възниква радиационна авария. По данни на френския Институт за ядрена безопасност и радиационна защита (IRSN) 1 и Nuclear Transparency Watch2 , в атмосферата са попаднали между 100 и 300 терабекерела от радиоактивния изотоп Рутений 106. Този радионуклид е с изкуствен произход и се получава при реакцията на делене на тежките ядра. Евентуалното попадане на частици от него в човешкото тяло може да има трайни негативни последствия. Измерените активности на въздуха над България и страните от ЕС са под допустимите норми, но са много над нормалните нива. Първото оповестяване за наличието на този изотоп във въздуха е на 3 октомври от страни в Западна Европа. Едва на 6 октомври Агенцията за ядрено регулиране оповести (само) на сайта си за наличието на рутений- 106 във въздуха, включително над България3 . Това е и единственото съобщение, тъй като никоя друга държавна институция не е направила това. В резултат, мнозинството български граждани научиха за преминаването на тези емисии над страната ни едва в средата на месец ноември, след като информацията бе разпространена от големите обществени медии. Няма информация дали българските институции са предприели допълнителни мерки за измерване активността на Рутений 106 във въздуха. За сравнение – още на 3 октомври IRSN е мобилизирал всички възможни технически средства и персонал за допълнителни измервания и анализи. Последният доклад на IRSN от 9 октомври, както и изтекли дни по-късно документи от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)4 показват много притеснителни данни. Оказва се, че високи нива от Рутений 106 са измерени още на 2 октомври, или 4 дни преди оповестяването в сайта на АЯР. От същия документ става ясно, че на 30-ти септември в станция Бекет, Румъния (в близост до Козлодуй) резултатите са значително по-високи отколкото са отчетени в Козлодуй. Измерванията от Букурещ, Черна вода и Крайова, също от 30 септември, показват най-високите за Европа нива на Рутений 106. От тези данни може да се предположи, че радиоактивните въздушни маси, идвайки от изток-североизток, са преминали над долното течение на река Дунав и следователно с най-големи концентрации на Рутений 106 над Южна Румъния и Северна България, при това, седмица преди тази информация да бъде оповестена на сайта на Агенцията за ядрено регулиране. Учудване буди и това, че МААЕ показва само данни от Козлодуй, въпреки наличието на многото станции от българската мониторингова мрежа. Много притеснителен е фактът, че АЯР досега не е информирала българските граждани за степента на опасност на аварията, за която IRSN твърди, че е от пета степен по международната скала INES. Уважаеми г-н Президент, Освен ангажиментите за конкретни мерки за реакция при ядрени и радиационни аварии, българските институции би следвало да оповестяват своевременно и адекватно всяка по-висока и нетрадиционна поява на радиоактивни елементи над територията на страната, за да могат българските граждани да предприемат мерки за защита на здравето и живота си. Всички български граждани, които имат спомен от средата на 80-те години и скритата тогава информация за високото радиоактивно замърсяване от ядрената катастрофа в Чернобил, трябва да бъдат убедени, че България вече не живее в тоталитарния строй, при който информация от този тип се прикрива. Ненавременната и недостатъчно адекватна реакция на българските институции при последното радиоактивно замърсяване с Рутений 106, наличието на ядрени комплекси и установки с мощни радиоактивни източници в България и региона, както и нарастващата заплаха от тероризъм будят основателна тревога. Мониторинга на радиоактивни изотопи в околната среда и своевременното и адекватно информиране на българските граждани при наличие на радиационно замърсяване следва да е от първостепенно значение за гарантиране на националната сигурност и общественото здраве. Авторите на писмото призовавт презедента, по смисъла на ЗКСНС, на следващото заседание на Консултативния съвет за национална сигурност да се обсъди възникналата ситуация и да се приеме становище, както и предложения за прилагане на най-добрите практики за измерване, оповестяване и реакция при повишени нива на радиоактивност в околната среда.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта