Анета Божидарова

Нашумелият скандал с къщите за гости хвърли сянка върху смисъла от европейско финансиране в малките общини и в селата. Постави под съмнение работата на Местните инициативни групи, които в сегашния програмен период работят по подхода ВОМР – водено от общностите местно развитие. Зад този сложен израз се крие дълбоката философия на прилагането на Общата селскостопанска политика в селските региони. Казано просто – европейските пари да стигнат и до българското село. За тази цел е добре да има подходящ посредник, медиатор. Който първо да се справи с цялата бюрократична сложност на подобна процедура. В този смисъл Местните инициативни групи са добра възможност за предприемчивите хора на терен да реализират успешни бизнес проекти: в социалната и земеделската сфера, в преработвателния сектор, в подобряване на местната инфраструктура, в областта на услугите, културата, образованието и спорта, читалищната дейност. Включително и в областта на селския туризъм, като в това число влизат и прословутите къщи за гости.

Изкривяването и лошите практики в тази посока са факт. Не би било справедливо обаче да се сложат под един знаменател всички проекти, които се изпълняват в малките населени места. Още повече, че кандидатстването с подобен проект не е проста работа и не всеки ще си сложи главата в торбата, поемайки такъв риск. Нека припомним: при кандидатстване по мерки от Програмата за развитие на селските райони,

бенефициентът получава финансирането едва след изпълнението на своя проект

пари авансово не се превеждат. Това означава, че кандидатът или трябва да разполага със собствен капитал, или трябва да е готов да изтегли банков кредит, който, разбира се, може да обезпечи с бъдещото финансиране по своя проект. Някои банки приемат това като гаранция и залог. Ясно е какви рискове крие подобна стъпка – при евентуални санкции в хода на изпълнението на бизнес-плана по проекта, финансирането на финала може да се окаже различно от това, за което бенефициентът е кандидатствал. Тоест, да бъде редуцирано в посока надолу. Тези правила отказват много хора от кандидастване по мерки от ПРСР и обезмислят израза „ПРСР е направена за хора с пари“. Резонно е и друго тълкуване: парите отиват при онзи, които има куража да поеме съответния риск.

Друг проблем е свързан със спазването на сроковете при изпълнението на проектите. Практиката до тук показва, че финансирането на дейностите на Местните инициативни групи винаги се движи със закъснение. Това поставя не само екипа на МИГ-а в непрекъснат стрес, но и бенефициентите, които чакат одобрение на своите договори.

Всяко забавяне в процедурите означава забавяне в изпълнението на проектите

възможни неустойки по договорите, сключени със съответните фирми за изпълнение, санкции от страна на банките, както и от страна на ДФЗ при мониторинга.

Да обясним как действат МИГ-овете и с какво тяхната работа е полезна за местната общност.

В настоящия програмен период одобрение за прилагане на своите местни стратегии имат 65 Местни инициативни групи. Процесът на създаване и функциониране на МИГ се финансира чрез мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" на Програмата за развитие на селските райони. Нормативната уредба за прилагането на мярка 19 е разписана в Наредба 22.

Според нея, Местната инициативна група е структурирана като публично-частно партньорство. В нея задължително участват представители на публичния сектор в лицето на местната власт (Общината), гражданският сектор в лицето на НПО. Третият сектор е стопанският. Той излъчва като представители земеделски производители или местни предприятия като юридически лица. Всички тези субекти трябва да работят на територията, която влиза в обхвата на действие на МИГ.

Обяснено просто, в едно малко населено място се събират най-будните и предприемчиви хора, сформират екип и пишат стратегия за местно развитие на територията, която обитават. Разписването и одобрението на тази стратегия става след консултиране с местната общност: чрез провеждането на серия от срещи и информационни кампании, семинари и дебати. Задължително се прави и проучване на обществените нагласи. След като бъде изработена, местната стратегия се одобрява от Общото събрание на МИГ-а, в което има представители и на трите сектора: публичен, неправителствен и стопански - на местния бизнес. След това всяка местна стратегия се одобрява на ниво земеделско министерство, след което МИГ-овете подписват Споразумение с МЗХГ за изпълнение на стратегията. Бенефициентите, които са кандидатствали през МИГ подписват тристранни договори: с МИГ и с ДФЗ. И още: всички процедури в работата на МИГ-овете са публични и всеки може да ги види през интернет.

През настоящия програмен период се прилага т.нар. многофондово финансиране – то включва финансиране не само от Програмата за развитие на селските райони, но и от почти всички оперативни програми на обща стойност близо 683 млн. лв.

Максималното допустимо финансиране за една стратегия само по ПРСР е 1,5 млн. евро за територия на МИГ с над 15 хиляди жители и 1 млн. евро за територия до 10 хиляди души.

Парите не минават през Местната инициативна група

Единственият орган, който работи като Разплащателна агенция е Държавен фонд „Земеделие“.

Каква е картината към момента? От над 250 проведени процедури от МИГ, нито една от тях не е получила одобрение от ДФЗ. Нито един проект по ПРСР, подаден през Местна инициативна група, няма сключен договор за изпълнение. Срокът за договаряне е краят на 2020 година, а крайният срок за изпълнение на одобрените проекти изтича на 30 юни 2023 г.

Това поставя в изключителен риск изпълнението на всеки един проект и прилагането на подхода ВОМР като цяло. Добрата новина е, че по другите европейски оперативни програми има сключени договори. Но не и по ПРСР.

Скандалът с къщите за гости допълнително наслагва забавяне на процеса, защото в момента всички са вторачени в темата. Така обаче се губи ценно време и ще бъде жалко местни предприемачи, които са поели риск и могат да съживят местната икономика,

да се демотивират и да се откажат от своите проекти

На скандала с къщите за гости трябва да се гледа като на симптом, а не само като на лоша и порочна практика. От близо 1000 къщи за гости у нас, колко всъщност ще се окажат в нарушение? Рано или късно би трябвало да стане ясно – нали премиерът Бойко Борисов нареди пълна проверка и Прокуратурата се зае с нея.

Полезно е да се разсъждава и в друга посока: как наистина европейските пари, които се одобряват през МИГ-овете, да бъдат още по-ефективно използвани на терен, в името на благото на местната общност. Блага – тази дума неслучайно вече е част от философията на новата Обща селскостопанска политика.

Най-предприемчивите да произвеждат блага за цялата местна общност

Звучи прекрасно. Как обаче да се превърне в реалност? Ще дам един пример. Събрали сме се журналисти и експерти на вечеря в малък ресторант – по покана на Местна инициативна група, която организира информационна кампания, за да запознае местните хора с възможностите, които имат, ако кандидатстват с проекти за европейско финансиране през МИГ. Идва сервитьорът и го питаме с какви продукти работи заведението, откъде ги купува? Момчето изрежда няколко големи търговски вериги. На въпроса защо няма меню с местна храна и договори с местни земеделски производители, сервитьорът вдига рамене.

Ето къде е заровен ключът за успеха на стратегиите на МИГ-овете. Да не се работи на парче, а да се мисли за цялото. Да се създаде верига, която да „закачи“ върху себе си възможно най-голям брой местни производители и предприемачи. Тогава благата ще са по-големи и ще бъдат за всички. Някои местни общности вече са постигнали това. Останалите се учат в движение. „Въпрос на манталитет“, каза в национален ефир земеделският министър Десислава Танева по повод нарушенията при къщите за гости. Страшно е права, разбира се. Като си знаем манталитета обаче, можем да завишим контрола. И да променим правилата. Защото кучето не е заровено под къщите за гости. А в централната част на столицата.

Публикувана в Коментари

Приключи оценката на административно съответствие и допустимост на 47 броя проектни предложения, подадени чрез ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.008 - Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“. На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка - № BG06RDNP001-7.008.
  За проектните предложения по цитираните процедури предстои техническа и финансова оценка и издаване на оценителен доклад. Допустимите кандидати ще бъдат поканени за подписване на административни договори. Това ще стане след приключване на процедурата по обжалване.

Публикувана в Агроновини

Общините с одобрени проекти по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 ще могат да финансират разходите си за данък добавена стойност към извършените плащания по мярка 4.1 „Подготвителна помощ за стратегии за ВОМР“.

Финансовата подкрепа, в размер до 2 млн. лв., е осигурена от правителството с ПМС № 124 от 20 май за допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2019 г.

За да кандидатстват за финансиране на разходите за ДДС, общините трябва да подадат Искане за възстановяване на разходи за ДДС по образец в модул „Комуникация“ на ИСУН 2020. Образци на документите за реда за финансиране са публикувани на електронната страница на ДФЗ-РА.

Публикувана в Агроновини

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

Животновъдите, които отглеждат специализирани породи месодайни крави под селекционен контрол получиха 550 000 лева по държавната помощ de minimis. Финансовата подкрепа за глава добитък е в размер до 80 лв. и се разпределя между 139 земеделски стопани. В началото на април Управителният съвет на ДФ „Земеделие” утвърди бюджет до 800 000 лева в помощ на сектор „месодайното животновъдство“. Подпомагането се предоставя съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията, изменен с Регламент (ЕС) 2019/316.

На подпомагане подлежат регистрирани земеделски стопани-животновъди, отглеждали през 2018 г. месодайни крави под селекционен контрол от породите Абердин-ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак, Шароле. Животните следва да са допустими за подпомагане в кампанията за директни плащания през 2018 г. по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол.

Помощта има за цел да насърчи преодоляването на трудностите, които животновъдите изпитват в сектора на месодайното говедовъдство. Очакваният ефект е постигане на икономическа устойчивост и стабилизиране на фермерските доходи от производствената дейност. Развъждането на чистопородни животни от специализирани месодайни породи и тяхната реализация води до по-голям пряк икономически ефект по отношение на брутната добавена стойност в отрасъла на селското стопанство.

 Общият размер на предоставените на едно лице или предприятие помощи по схемата de minimis не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895.75 лв.) за период от три последователни бюджетни години (2017 г. – 2019 г.).

Публикувана в Новини на часа

Реакция от страна на Държавен фонд "Земеделие" по повод окончателното решение на ВАС за отмяна на наложените сакции върху нарушения по проекти от Програмата за развитие на селските райони заради погрешна методика. 

ДФЗ: "Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г. е част от процедурата за мотивиране при налагане на санкции за извършени нарушения от страна на бенефициентите, но не и основание. Основанието за налагане на санкции е нарушение на договорни и нормативни задължения и произтича пряко от прилагането на Регламент 1306/2013 на ЕС. В тази връзка наложените санкции по проекти няма да бъдат отменени, същите остават за сметка на нарушителите. 

ДФ „Земеделие“ ще изпълни решението на ВАС, като приведе Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013г. съобразно окончателното решението на петчленния състав на съда."

 

Публикувана в Агроновини

ДФ „Земеделие“ преведе над 17 млн. лв. (17 054 823,83 лв.) по сметките на 77 общини, които имат сключени договори по ПРСР 2014-2020. Сумата е за финансиране на разходи за ДДС по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“.

Финансовата подкрепа, в размер до 25 млн. лв., е осигурена от правителството с ПМС № 124, обнародвано в брой 42 на „Държавен вестник“ от 28.05.2019 г., за допълнителни разходи по бюджета на ДФЗ за 2019 г.

 ДФЗ ще продължи разплащането на осигурените средствата за ДДС до тяхното изчерпване. За целта общините трябва да подадат документи по образец в регионалните разплащателни агенции на фонд „Земеделие”. Подробности за реда за финансиране са публикувани на електронната страница на ДФЗ.

Публикувана в Агроновини

Втора смяна за по-малко от месец в ръководството на Държавен фонд „Земеделие“. Един от сегашните зам.-председатели на фонда Атидже Алиева-Вели ще отиде като депутат в Европейския парламент. Атидже Алиева е зам.-изпълнителен директор на ДФЗ от 2013 г., а от 2014 г. е с ресор прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). На 16 май Управителният съвет на ДФЗ освободи Иванка Багдатова - Мизова като зам.-изпълнителен директор на Фонда, след като името й беше замесено в скандалите с къщи за гости, финансирани от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). На нейно място беше назначена Евдокия Георгиева Кръстева с ресор „Селскостопански пазарни механизми”, „Краткосрочни схеми за подпомагане”, „Инвестиционни схеми за подпомагане” и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020. Забавянето на освобождаването на Багдатова – Мизова беше посочено от премиера Бойко Борисов като една от причините за оставката на земеделския министър Румен Порожанов.

Публикувана в Агроновини

Над 3 млн. лв. (3 031 795 лв.) са преведени на 2 959 производители, които отглеждат трайни овощни култури, ягоди и малини. Парите са по схемата “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период“, прилагана през 2019 г., съобщават от ДФ „Земеделие“. Финансовата помощ е до 270 лв./ха с ДДС. Тя покрива направените разходи за зимните пръскания, които се прилагат в периода след преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Средствата се изплащат само за препарати, закупени от лицензиран представител или фирма. Другото изискване е те да са включени в публичния регистър на БАБХ за разрешените за употреба продукти за растителна защита.

Бюджетът по схемата е увеличен с решение на УС на ДФЗ и за тази година са одобрени общо 5 500 000 лева. Неусвоеният ресурс ще бъде разпределен през есента. Схемата има за цел да ограничи максимално загубите на земеделските стопани от разпространението на вредители по трайните насаждения.

Публикувана в Агроновини

Близо 76 млн. лв. (75 898 249 лв.) са преведени по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), съобщават от Държавен фонд „Земеделие“. Субсидии са получили 57 977 земеделски стопани. Окончателното плащане е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018 г. Преводът е осъществен и след насрещна проверка на данните за заплати и осигуровки, които земеделските стопани са декларирали пред Националната агенция за приходите (НАП).

Доплащането по схемата е извършено съгласно Заповед № РД 09-472 от 20.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Изчисленията са направени по окончателна ставка от 195,73 лв./хектар.

С това плащане, общо оторизираните средства по СЕПП за кампания 2018 г. достигат  713,5 млн. лв. През декември, миналата година, земеделските стопани получиха основната част от плащанията за единица площ в размер на 634 млн. лв, уточняват от ДФЗ.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта