До 1 юни 2020г. договорените средства по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014 -2020 г.) са 80,1%, а 69% са по Програмата за морско дело и рибарство (ПМДР 2014-2020г.). Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание. По думите й, това сочат данните във връзка с текущото състояние и напредъка при реализацията на двете програми.

„По ПРСР 2014-2020г. изплатените средства възлизат на 45.2 %. По правилото N + 3 и прогнозата, и плана за разплащането, ще се стигне до един значително по-висок процент. По ПМДР 2014-2020г. разплатените средства достигат 25 %. Очакваме до края на годината стойността на изплатения финансов ресурс към бенефициенти да е близо 45 %“, посочи още министър Танева.

Относно напредъка по подготовката на Стратегическия план за периода 2021-2027 тя уточни, че в средата месец юли се очаква да бъде публикуван Наръчник за зелени мерки и да се проведе обществено обсъждане по него. „В последното тримесечие ще получим препоръките на ЕК за Зелената сделка и в края на годината можем да имаме една предварителна подготовка и драфт на Стратегическия план“, допълни още земеделският министър.

Публикувана в Агроновини

Компенсациите - до 7 хил. евро на фермер и до 50 хил. евро на преработвателно предприятие

На 19.05.2020г. се очаква да бъдат обявени резултати от финалното гласуване в Европейския парламент за изменение на Регламент 1305/2013, който ще позволи да се програмира мярка „COVID-19“ с 2% от бюджета по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това заяви земеделският министър Десислава Танева - в отговор на питане от народни представители по време на Парламентарен контрол. Аграрният министър даде още детайли по бъдещата мярка:

"Ще предложим на Европейската комисия по мярката да компенсираме разходите на стопаните за противоепидемични мерки, както и за намалени доходи от затворени канали за реализация на продукцията. Измененията са по инициатива на България, която в отделните етапи на приемането и финализирането й, получи единодушна подкрепа от всички страни членки.
2% за България означават близо 100 милиона лева ресурс по тази компенсаторна мярка. Планираме в началото на месец юли да проведем Комитет по наблюдение, на който да бъде обсъдено прилагането на мярката. Това означава, че до края на лятото/началото на есента, земеделските производителите ще могат да получат и плащанията си. Максималната стойност на подпомагане за земеделски производител е 7 000 евро към момента, а за малки и средни предприятия са 50 000 евро.
Правим всичко възможно кандидатстването по хоризонталната мярка COVID-19 за земеделския сектор да е максимално облекчено. До няколко дни ще анонсираме пред браншовите организации конкретните компенсаторни ставки на всеки вид производство, които ще бъдат представени и обсъдени с Европейската комисия.
На сектор зеленчукопроизводство ще бъде предложено критерия за финансиране да не е както досега по хектар, количество и други, а той да бъде на база реализиран доход."

Публикувана в Агроновини
Петък, 12 Юни 2020 15:44

Винаги става дума за пари

Безпрецедентно обединение на земеделския бранш срещу твърденията и медийните изяви на организационния секретар на асоциация „Български пипер“ Георги Василев. Дори собствената му асоциация се разграничи от него.

Василев казва, че между 40 и 60% от парите по обвързаната подкрепа се крадат. Прокуратурата трябва да се самосезира по случая, смятат от близо 20 браншови организации в земеделието и животновъдството. Те твърдо се обявяват против „изявленията на един човек, който дори не е производител, а обикновен търговец“. По този повод бе дадена пресконференция в БТА.

Извън емоциите, нека бъдем честни – винаги става дума за пари. А когато става дума за много пари, тогава се намесва политиката. Политиката у нас е мръсна работа. Особено днес.

Както е вероятно Георги Василев да изпълнява политическа поръчка на БСП, също толкова вероятно е безпрецедентната земеделска подкрепа към министър Танева да е рожба на защитниците на статуквото. Как иначе да си представим, че на една маса ще седнат браншовите животновъдни босове Бойко Синапов и Симеон Караколев? Вторият свали земеделският министър Румен Порожанов със стачка, Синапов бе освободен като съветник от същия този министър. Но нека не се задълбаваме в подобни детайли – примерите от най-новата ни история са много, всеки може да се сети за няколко подобни.

Обективната журналистика изисква да бъдат чути всички гледни точки. Изводите остават за читателите. Изкушението да се правят внушения е голямо, всяка дума понякога е като ходене по тънък лед. Затова тази професия не е лесна. Още по-трудно става, когато медията, в която работиш е с конкретна политическа /което означава и финансова/ обвързаност. Тогава журналистите често са принудени да правят компромиси със собствената си професионална етика. Ако искат да имат работа. Това не е упрек, просто е всеизвестен факт.

Най-тъжното в цялата картина е, че след подобен скандал лъсва цялото дередже в родното земеделие. Всички признават, че у нас пари се крадат. Даже и министър Танева го казва. И, да, права е – това не е за хвалба. Не че в Брюксел не са наясно. Дълбоко се съмнявам, че на фона на цялата криза с Covid-19, някой в ЕК ще седне да се занимава с българските пунически войни. Тази попара си е наша и геройски ще си я изсърбаме сами. Колкото по-бързо го направим, толкова по-голям е шансът да се съсредоточим върху важните неща.

В края на годината близо 9 млрд. безвъзмездни европейски пари ще дойдат в България. Част от тях ще отидат и в земеделието.

Пак ли ще се води дебат как точно да се харчат? Колко от тях отново ще се окажат в ръцете на поредните чертожници?

Сегашната криза е знак, че е твърде възможно всичко това отново да се случи. И не защото статуквото е на път да смачка един устат пипераджия. А защото сме си такива - обвързани. И защото винаги става дума за пари. Междувпрочем, всеки сам отговаря за цената, която е платил.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Коментари

Ключът към решаването на проблема е само един: контрол, контрол, контрол, казва Георги Василев, организационен секретар на асоциация „Български пипер“

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Василев, разединен ли е браншът „Плодове и зеленчуци“ - след скандала с видео записа от консултативния съвет? Как ще коментирате заявената подкрепа на ваши колеги към министър Танева?

- Браншът е разделен на плодове, зеленчуци и оранжерийно производство. Но това не означава, че е разединен. Ние просто сме различни. Проблемът със злоупотребите по обвързаната подкрепа касае основно зеленчуците. При овощарите той не стои така остро. Ще дам пример, за да стане по-ясно. Няма как тази година да регистрираш 200 дка с череши, а на следващата да заявиш 2 хиляди. При зеленчуците обаче е възможно – тази година очертаваш 200 дка с картофи, а следващата година - 4 хиляди. Лъжата в сектор „Зеленчуци“ е много по-голяма и ние затова толкова силно настояваме да бъдат направени 100% проверки - за да се извадят чертожниците и парите да отиват при реалните производители. Възнамеряваме да създадем конфедерация „Зеленчуци и картофи“. За да стане ясно, че трябва да се подхожда диференцирано към всеки бранш.

- Битката за прилагането на схемата по обвързаната подкрепа не е ли обща – за българските производители на плодове и зеленчуци и за земеделското министерство?

- Тази подкрепа остана във всички европейски държави, в които се прилагаше до момента. В този смисъл да се говори за битка е малко пресилено. За нас, производителите, не е важна подкрепата, а какъв е ефектът от нея. За България този ефект се оказва развращаващ. Схемата по обвързаната подкрепа научи българските фермери да крадат. Научи ги да не произвеждат и да получават пари. Всяка година между 40 и 60% от парите по обвързаната подкрепа се ограбват. Към момента нашите изводи са такива.

- Тогава не трябва ли да се промени механизмът на прилагане на схемата – за да има ефект от нея?

- Ключът към решаването на този проблем е само един: контрол, контрол, контрол. Но в него задължително трябва да участват и представители на бранша, дори не е задължително да са членове на браншова организация. Това към момента ни се отказва. А хората вече са отвратени. Защото от години се краде като за световно. Едни работят от сутрин до вечер на полето, други не знаят къде са им градините, но карат скъпи джипове, защото крадат европейски пари. Не можем да си мълчим за това, искаме пълно изкореняване на проблема. Това може да стане със 100% контрол. И той може да бъде ефективен само през сателитно обследване и наблюдение, а не с ходене на място. Имат ли капацитет МЗХГ и ДФЗ да проверят 34 хил. регистрирани производители на плодове и зеленчуци на място? Аз мисля, че нямат такъв капацитет. Затова данните, които изнасят за проверките са манипулативни. По наши разчети, проверките не са 50%, всъщност са 10 на сто. Нека от министерството публикуват списък с проверените бенефициенти по схемата, които са хванати в нарушение – да стане публично ясно за колко чертожници става дума и за колко площи. И колко проверки реално са извършени. Ако е вярно, че са проверени 50% от производителите, трябва да има 17 хиляди протокола.

- Тъжна е цялата тази картина, г-н Василев – Европа ли ни е крива или ние просто сме си такива?

- Европейското подпомагане в земеделието работи като „Бюро по труда“ – раздава социални помощи. Ако спрем измамите у нас, субсидиите на реалните български производители ще се доближат до тези на европейските им колеги. Нали всички това искаме.

- До къде ще стигне тази битка?

- За мен МЗХГ и ДФЗ трябва да бъдат закрити и да се отвори Агенция към министерството на финансите – и без друго се говори само за пари. Никой обаче не казва какъв е ефектът от тях. Защо се наляха толкова милиарди в българското земеделие, ако резултатът е плачевен? С какво да се похвалим днес? Не виждам с какво.

Публикувана в Интервюта

И биопроизводителите се обявиха в защита на земеделския министър Десислава Танева - по повод скандала с публикувания видео запис от Консултативния съвет на сектор "Плодове и зеленчуци", в който става дума за злоупотребите по схемите за обвързана подкрепа. От Българската асоциация "Биопродукти" изпратиха до медиите следната позиция:

Където има фондове и субсидии, има и измами. Този термин неслучайно е залегнал в европейското законодателство, вкл. в Регламентите, касаещи Общата селскостопанска политика. При кандидатстването за каквато и да е субсидия, всеки от нас подписва декларация че е „запознат с определението за измама и нередност“. И въпреки това измами има – от леките форми на заобикаляне на правилата, на възползване от различни вратички, до сериозните форми на напълно фалшиви данни, документи, липсващи насаждения и т.н.
Разбира се, измамите ощетяват както европейските данъкоплатци, така и коректните земеделски производители, чиито субсидии намаляват, а в много случаи и не достигат до тях. И колкото по-сериозни са проверките и административната тежест, толкова по-изобретателни са схемаджиите и измамниците, а обикновеният земеделец, зает с действителна работа по полето, бива ощетен и наказан, защото не е отговорил на високите административни изисквания.
Всичко това се задълбочава в годините и е неизменна тема на всички консултативни съвети, работни срещи, кръгли маси и дискусии по темата „Земеделие и субсидии“. И не е никак чудно, че тази тема беше повдигната за пореден път на последния консултативен съвет по Плодове и зеленчуци.
А що се отнася до огласяване на измамите – и това е едно ходене по тънкия лед на доверието. Защото всяко подобно разкритие ерозира доверието на потребителите – в съответния бранш, както и на данъкоплатците – в цялата конструкция на общата селскостопанска политика на Европа. Пример: Преди дни беше огласена новина, за разкрит нелегален цех за производство на месо, което се продавало чрез атрактивен сайт и се предлагало като БИО. Всъщност, оказа се, че не е предлагано като Био месо, а като еко, пасищно, домашно и какво ли още не. Но всички новинарски сайтове и вестници сложиха големи заглавия, в които присъстваше „Био“ „Месо“ и „Измама“. И у потребителите остана горчивия привкус на био измама, който руши крехкото доверие, изградено с огромни усилия на биофермери и администрация през последната година.
Затова и ние, като асоциация на биопроизводителите, неведнъж сме били изправени пред дилемата дали да огласим измамите в нашия сектор, касаещи най-често получаване на субсидии от псевдо био-производители, които всъщност отглеждат и продават продукцията си като конвенционална, но някак се снабдяват със биосертификати с фигурираща продукция 0 кг. Те не вредят на пазара и потребителите, но получават лъвския пай от средствата, предвидени за биофермерите. Именно това доведе до две нулеви години за подпомагане на нови биопроизводители. В същото време сме си давали сметка, че подобно огласяване отново ще остави у всички само спомена за измама в био сектора и ще ги отдалечи от този пазар. И затова се придържахме към тактиката – сигнали до компетентните органи, натиск върху Министерство на земеделието и храните за строг контрол и спиране на тези практики. Та толкова за думите.
И стигаме до делата: Истината е, че в последната година сме свидетели на невиждани досега проверки – като брой, като строгост и като обем. На първо място – още с влизането на екипа на министър Десислава Танева и зам.министър Чавдар Маринов в МЗХГ, бяха извършени серия проверки на „биопроизводителите“, упоменати по-горе. Истински проверки, с вземане на проби от насажденията, които в големия брой случаи установиха очакваното от нас – наличие на остатъци от пестициди в полетата. Тези проверки бяха огласени. Имаме уверения, че субсидиите на тези хора ще бъдат спрени. А това лесно ще бъде видяно, когато излязат списъците на бенефициентите, получили субсидии за последната година.
Подобно беше положението с обвързаната подкрепа. През 2019 година проверките бяха масови. Явно е имало много нарушения. Субсидиите, които са определен пакет за всяка група култури, се разпределиха на коректните производители. Междувременно правилата допълнително се затегнаха, заложиха се по-големи санкции за нарушителите. Всичко това доведе до увеличаване на ставките и ограничаване на измамите.
Измамите никога няма да бъдат победени напълно. Важна е волята за справяне с тях. А такава воля от сегашния екип на Министерството на земеделието и храните има. И това е по-важно от конкретните думи, извадени от разговор, който дори от записа личи, че е между съмишленици – фермери и администрация, които от една страна се опитват да преборят схемите и измамите, от друга – да не петнят доброто име на сектора и коректните зеленчукопроизводители и овощари.
Ако някой има данни за прикрити и протектирани измамници, това би било съвсем различно и си заслужава медиен шум. Но случаят не е такъв и нека не се използва за намесване на земеделския бранш в набиращата сила политическа и медийна война.

Публикувана в Агроновини
Понеделник, 08 Юни 2020 23:41

Всички сме в кюпа – обвързани!

Повече от ясно е, че държавата се клати. Горчивата чаша не подмина и земеделския министър Десислава Танева.

Скандалът избухна след като електронна медия публикува в интернет мрежата видео запис от преди два месеца, в който аграрният министър заявява /не цитираме точно думите, а контекста/, че не е уместно да разлайваме кучетата, като се навираме в очите на Брюксел като опитни схемаджии в усвояването на европейски пари.

Ама никак не е уместно - тъкмо когато ще се водят битки за общата многогодишна финансова рамка. Тъкмо когато сме извоювали т. нар. обвързана подкрепа да се прилага в страната ни през следващите 2 години /бюджетът по нея в рамките на 1 година е 121 млн. евро за сектор „Плодове и зеренчуци“/. Тъкмо измолихме от Брюксел да остане и преходната национална помощ, която е солидно перо за родните животновъди и за тютюнопроизводителите. А голямата ни гордост е извънредната хоризонтална мярка „Ковид - 19“.

И плащанията тази година се правят навреме, че и по-рано. И още малко – ще вземат най-накрая и да се електронизират българските фермери и да се свърши с тия пусти бумащини. И хоп – скандал! Стига де, не е честно, нали така!

Честно, нечестно - всички сме в кюпа – обвързани! Това е истината. Българските схемаджии от няколко години смело и безотговорно подават заявления за подпомагане, лъжат с фалшиви фактури за продадени плодове и зеленчуци. Съвестните алармират, че има проблем, но докато се задвижи тромавата административна машина за проверки, програмният период взел, че се изнизал.

Права е министър Танева, изобщо не е за хвалба, че у нас се проверяват 50% от заявените площи за подпомагане – заради съмнения за злоупотреби. И те даже изобщо не спират, щом при последната проверка се оказва, че от 307 подадени заявления за финансово подпомагане за борба с теления червей по картофите – при 200 проверени полета, в 40% от тях не само, че няма телен червей, ами и картофи никакви не се намират.

А в цивилизованите европейски държави проверяват едва 5% от своите фермери и нарушенията там са изключение, а не правило. Какво тогава да си мисли човек за останалите 50%, които от МЗХГ и ДФЗ изобщо не са проверили? При такива драстични злоупотреби някак естествено е да се запита човек, нали?

Срам, пълен срам – и за българските фермери, и за институциите, и за медиите. Каква файда да търкаляме едни и същи локуми в няколко аграрни сайта, да се надпреварваме кой ще се вреди пръв за интервю с аграрния министър или с шефа на ДФЗ, а после да се бием в гърдите наравно с браншовиците и да викаме: Ние нали предупреждавахме! За кое сме предупреждавали – май за ланския сняг и за нищо повече.

Колко години наред слушаме за нарушения – то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви, то не бяха къщи за гости, то не бяха картофи – и така до края на света.

Затова от МЗХГ и от ДФЗ да започнат със 100% проверки – колкото по-скоро лъсне истината, толкова по-бързо ще стане ясно кой кой е в българското земеделие. Пък ако ще и кучетата в Брюксел да ни се смеят. Стига и това да не се превърне в политическа игра. Както често се случва. Тогава на ход идват активните мероприятия.

Бедно ми бедно, българско земеделие, що ти трябваше да си обвързано?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Земеделското министерство излезе с позиция по повод разпространен видео запис от среща на министър Танева с представители на браншови организации. От видеото става ясно, че има проблем с "усвояването" на парите по обвързаната подкрепа и по този проблем са наясно както от сектор "Плодове и зеленчуци", така и в министерството. В тази връзка от МЗХГ отговарят така:

През 2019 г. МЗХГ и ДФЗ завишиха многократно проверките към земеделските стопани по обвързаната подкрепа, именно заради получени сигнали за злоупотреби при деклариране на площи за подпомагане. През 2019 г. контролът достигна 50 на сто от заявените площи, при законово установени по регламент на ЕК 5 процента от заявените площи. В нито един друг политически мандат такъв висок процент на проверки не е извършван. Като целта беше да не се допусне плащания да получат производители, които само на документи могат да докажат, че отглеждат дадени култури. В резултат на тези проверки добросъвестните земеделски производители получиха по–високи ставки на подпомагане на ха. Най-големите разминавания бяха установени в областите Хасково, Пловдив, Плевен и Благоевград. В Хасковско най-много несъответствия имаше при краставиците, където при заявени 2 744 декара не бе открит нито един зеленчук. Следва лукът, където фалшивите декари бяха 1 520. Нарушение бе открито и при пъпешите - с 1 037 празни декари. А също и при доматите – с 542 дка тревясало поле.

В област Пловдив най-честите нарушения бяха при доматите, картофите и пипера. Проверките показаха липсващи домати върху 2 368 дка, картофи – върху 470 дка и пипер – с 530 дка. В Плевенско най-много са нереално заявените насаждения с домати – 1 240 дка празни градини. А в Благоевградско бяха наблегнали на картофите, където липсващите зеленчуци бяха с 850 дка.

Всички тези резултати са представени многократно в публичното пространство и по никакъв начин не са скрити (https://sinor.bg/mb/56760-news-review.html; https://www.monitor.bg/bg/a/view/vasil-grudev-shef-na-df-zemedelie-spirame-parite-ako-ne-otkriem-zelenchuci-na-poleto-173755). В публикувания запис от провела се среща с представителите на браншовите организации в сектор „Земеделие“, министър Десислава Танева посочва именно тези резултати от проверките, довели до намаление на субсидии на земеделски стопани, които заявяват, че гледат определени култури, а при проверка на място не се откриват културите. Публикуваният запис е изваден от контекста на разговора. Министър Танева многократно е заявявала, че ако тези проверки не бяха направени от институциите, при евентуален одит от Европейската комисия ще поставят въпроса за подпомагането. Резултатите от проверките са доказателство за ефективността на контролната система на МЗХГ и ДФЗ и взетите последващи мерки.

Всички резултати от извършвани проверките регулярно се изпращат към структурите на Европейската комисия.

МЗХГ и ДФЗ ще продължат да извършват проверки с висок интензитет и през настоящата година. Вече стартираха пълни проверки на картофопроизводителите, участвали в държавната помощ за теления червей. За да не уронваме престижа на добросъвестните български производители не сме считали, че е необходимо да се „хвалим“ с резултатите от проверките. Те целят да защитят правилното разходване на европейски и национални средства.

Публикувана в Новини на часа

Дай му на българския земеделец субсидии и компенсации да брои. А пък родните депутати някак се оказват леко непричом. На изслушване пред парламентарната земеделска комисия, въпроси към министър Десислава Танева от страна на ГЕРБ няма. Те хората всичко си знаят, какво има да й губят на министърката времето.

За да останат в опозиционен ритъм, от БСП винаги имат въпроси. Защо този път обаче са със стара дата, не е ясно. На Танева перушина й излезе на устата дни наред да обяснява едно и също – за градушките, за това какви пари сме изкрънкали от Брюксел по т. нар. вертикална мярка Covid-19, че те даже вече са скочили и двойно – от 50 на 100 млн. лева.

Правилата още не са известни, защото трябва да се гласуват първо в Брюксел, но направленията за отпускането на тези пари са две – при доказване на загуба на доход от поне 20% по време на пандемията, в сравнение с този от миналата година. Ще има и възстановяване на средства, похарчени извънредно от фермерите за спазване на наложените карантинни и санитарни изисквания, свързани с пандемията. Всичко това – с фактури.

За пореден път се претъркаляха и допълнителните близо 140 млн. лева, които българският земеделски бранш единодушно вече подкрепи да бъдат прехвърлени от ПРСР към директните плащания. 9% отиват по СЕПП, 13 % - по обвързаната подкрепа. Би трябвало всички да са доволни.

Едно не може да й се отрече на министър Десислава Танева – гъвкава е. Тя с лекота отговаря на депутатските въпроси в комисия, не се стряска и от журналистите.

Така например се оказва, че хубавите идеи на градинаря Красимир Кумчев за подкрепа на бранша в условията на пандемия, всъщност чудесно се вписват във вертикалната мярка Covid– 19. Как и дали ще сработи тя за плодовете и зеленчуците, ще стане ясно до края на годината. Нека припомним обаче, че схемаджиите там са едни от най-големите отличници в усвояването на европейски пари. До тях се нареждат и онези, които само чертаят постоянно затревени площи и даже не ги знаят къде са. Иначе първи подават заявления за подпомагане в местните земеделски служби. До кога ще съществува тази несправедливост, кой да ти каже.

За баснословните между 9 и 15 милиарда, които страната ни трябва да получи по линия на спасителния пакет за възстановяване на европейските икономики е рано да се точат лиги, предупреди Танева. Горчивата чаша, наречена Зелена сделка, няма да ни се размине. Въпреки, че конкретиката в европейските правила за отпускането на 750 млрд. евро – 500 от тях безвъзмездни, 250 – като нисколихвени кредити, изобщо няма да стане ясна скоро, никак не е зле страната ни да има план като как ще покрива подобни изисквания.

Защото Брюксел многократно предупреди: икономики се възстановяват с реформи, не с гълтане на пари нахалост.

Вместо да си блъскаме главите с разни предположения и анализи за новия европейски ред, по-добре да си направим собствени такива.

Страшна веселба ще настъпи, ако изведнъж се окаже, че зърнопроизводителите трябва да станат био, а градинарите – да стъпят устойчиво на един общ европейски пазар – с количество и с качество. Първите като нищо ще го направят, даже някои сигурно вече тихомълком са я свършили тази работа. Вторите обаче имат много работа пред себе си – един Кумчев изобщо не е достатъчен.

За да не сме голословни – една малка задачка за домашно – от отпуснатите 5 млн. лева подкрепа към локални търговски обекти за изкупуване, сортиране, опаковане и реализация на български оранжерийни домати, краставици и пипер, до момента са усвоени под 1 млн. лева. Защо ли? Струва си да разсъждаваме върху това.

И още една задачка – защо, например, години наред пренебрежимо малък брой фермери кандидатстват по т. нар. мярка за хуманно отношение към животните? Тук не става дума за някакви отвеяни природозащитни теории. Става дума за едно дълбоко погрешно на базисно ниво отношение към този вид бизнес. Една глава животно не е една торба с пари, а означава осъзнато решение за начин на живот и прехрана, които те правят щастлив. И върху това си струва да се разсъждава.

По-полезно е, отколкото да броим субсидии, компенсации и да точим лиги по поредните милиарди за земеделие. Този път могат и по-сериозно да ни приседнат. Ако не започнем с реформите първо в собствените си глави – от най-малкия фермер до последния депутат в българския парламент.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Подмярка 4.1 ще бъде отворена в края на този месец. Това заяви земеделският министър Десислава Танева - в отговор на въпрос, зададен от „Гласът на земеделеца“. Танева отговори на журналистически въпроси, след изслушване в парламентарната земеделска комисия.

Промени и важни новини за фермерите засега не се очертават. 100 млн. лева ще е бюджетът по извънредната мярка „Covid - 19“. Парите ще се дават по две направления – за извънредни разходи, направени във връзка с пандемията и за загуба на доход. Той ще се отчита с фактури за всеки бранш – на базата на сравнителен анализ с доходи от предходната година. Колки и кои месеци ще обхваща – тепърва ще се уточнява. Чакат се и последните указания от Брюксел в тази посока. Розопроизводителите са първите, които ще получат средства по извънредната мярка – предвид края на кампанията по розобера. Всички останали браншове ще реагират според сроковете, заложени в спецификата на тяхната дейност.

Добрите идеи на градинаря Красимир Кумчев също ще бъдат реализирани под шапката на „Covid - 19“, увери министър Танева.

През юни, освен подмярката 4.1, трябва да тръгне и целевият прием по 5.2 – отново за животновъди. Единствената мярка, която ще остане за догодина, е 7.3 – за широколентовия интернет.

На въпрос от страна на „Гласът на земеделеца“, колко от предвидените 750 млрд. евро за възстановяване на европейските икономики ще бъдат за земеделие, министър Танева отговори, че все още не е ясно как и по какви критерии ще се отпускат тези пари. При всички случаи обаче, те ще са обвързани със Зелената сделка и с дигитализацията, припомни тя.

Според заложените критерии, гласувани на последния Комитет по наблюдение, подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ е ориентирана към средните ферми. Минималният размер на финансиране за едно проектно предложение е 15 хил. евро, максималният - 500 хил. евро.

Към момента бюджетът по подмярка 4.1 е около 30 млн. евро, възможно е да бъде и увеличен.

Най-много точки /25/ ще получат стопанства с икономически размер, измерен в СПО /стандартен производствен обем/ под 38 хил. евро – такъв е средният за страната.

С 15 точки ще се оценяват стопанства с над този обем.

Допълнителни 10 точки ще се дават на биологичните стопанства.

Критериите за откриване на работни места са занижени – предвижда се откриването на най-малко едно работно място.

Стопани, които не са навършили 40 години към момента на подаване на проектното си предложение, ще получат допълнителни 5 точки.

Бонус е заложен и според териториални критерии – за населено място – 15 точки, за община – 10, за област – 5.

Допълнителен бонус по тази приоритет има за Северозападна България – 5 точки за областите Видин, Враца и Монтана, 3 – за Ловеч и 2 за Плевен.

Животновъдите, чиито стопанства се намират в район с епизоотия и искат да инвестират в биосигурност, ще получат допълнителен брой точки.

10 – ако смятат да инвестират 50% от допустимите инвестиционни разходи в тази посока и 5 точки, ако са заложили 25% за по-добра биосигурност.

Допълнителни 10 точки ще получават групите и организациите на производителите при кандидатстване по подмярката 4.1

На последното заседание на Комитета по наблюдение беше гласувано да бъде въведено следното уточнение: животновъдният обект трябва да бъде в район с епизоотия, която е обявена след 1 януари 2014.

Животните, с които се кандидатства, трябва да отговарят по вид на съответното обявено заразно заболяване. Това означава следните епизоотии: Африканската чума по свинете, чума по дребните преживни, инфлуенца по птиците, нодуларен дерматит по говедата.

Публикувана в Новини на часа

Между 2 и 5 юни превеждат парите по мярка 11 и доплащането по СЕПП 

Тази година Консултативният съвет по зърното беше свикан по-рано от обикновено – заради щетите от сушата. На брифинг в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева и представители на бранша по цялата верига „зърно – брашно - хляб“ оповестиха пред медиите каква е ситуацията.

Прогнозите

4,5 млн. е песимистичната прогноза за тазгодишната реколта от зърно, а по прогнозни данни на ЕК, България ще прибере близо 4,8 млн. тона, съобщи земеделският министър. Няма никакво притеснение за продоволствената сигурност, страната ни остава стабилен нетен износител на зърно, подчерта Танева. Не такива са прогнозните данни, които дават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. По техни разчети, реколтата тази година ще е в рамките на 4,2 – 4,3 млн. тона зърно. Това означава спад с близо 30 % на реколтата в сравнение с миналата година. Костадинов изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията пострадалите от сушата райони. Земеделският министър припомни, че ежегодно прибраното зърно в страната се оказва средно с около 10-15% повече спрямо прогнозите.

Пропаднали площи с пшеница

28 хиляди са обследваните до момента и 100% пропаднали площи с пшеница, за които земеделците ще получат компенсации. Бюджетът по тази държавна схема за подпомагане е в размер на 4 млн. лева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ има ли механизъм, по който да бъдат обезщетени стопани с пропаднали площи под 100 Танева отговори така: „Няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Без изненади на пазара

„Очакваме добри добиви в световен мащаб, особено в Русия и в Австралия, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и на Консултативния съвет по зърното. На места в страната има локални проблеми заради сушата, отчете Върбанов. И припомни, че през изтеклия програмен период зърнопроизводителите са били изключени от участието с проекти по ПРСР, а директната подкрепа на единица площ често пъти надхвърля размера на рентата. „Да бъдем обвинявани в несправедлива земеделска политика е популизъм, всичко, което се прави у нас е съобразено с европейската конюнктура и с договореното от страната ни още при приемането ни в Европейския съюз“, припомни Танева по повод отправени критики от президента Румен Радев преди дни. Добра новина по повод следващия програмен период, е че ще има нетно увеличение за България на бюджета по ПРСР с 376 млн. евро, съобщи земеделският министър.

„Хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас“, заяви от своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб. Няма аргументи за искане да бъде намален ДДС върху хляба, защото сектор „Земеделие“ е един от най-субсидираните на национално и на европейско ниво, заяви в отговор на журналистически въпрос Десислава Танева. Влизането в сила на новия Закон за храните трябва да извади бизнеса на светло, допълни Кукушева.

Плащания към био, по СЕПП и за розопроизводители

Изчаква се две сертифициращи фирми да направят корекции в своите данни в биорегистъра и следващата седмица /2-3 юни/ парите по мярка 11 най-после ще бъдат преведени, увери Танева. До края на деня ще бъде ясна и корекцията на ставката по СЕПП, а доплащането земеделците ще получат в края на първата седмица на юни, уточни аграрният министър. Бюджетът по мярката Covid-19 е увеличен на 2% и става 50 млн. евро. Първите, които ще бъдат подпомогнати, са розопроизводителите. Таванът, който се коментира като максимален за едно стопанство по Covid-19 е в размер на 7 хил. евро, каза още Десислава Танева. Парите обаче ще се дават само като компенсация на загуба на доход.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта