Габриела Събева

Земеделската земя в плодородна Добруджа продължава да е най-скъпа в сравнение с останалата част на страната. Реални сделки се сключват на цени 2200-2700 лв./дка, въпреки че продавачите вече търсят и над 3000 лв./дка. „Много са факторите, които оказват своето въздействие при формирането на цената на земята. Добруджа е облагодетелствана с най-добрата земя в цяла България. Качеството е високо и съответно добивите от селскостопанската продукция са най-добри в сравнение с други райони на страната”, коментира Павлина Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти в Добрич. „Става все по-трудно да се продава земя, тъй като интересите на двете страни се срещат все по-трудно”, допълни експертът. Според Тодорова няма сериозно раздвижване на пазара на земята, такова се забелязва по-скоро при жилищните имоти.

„Рентите са основният фактор, който влияе върху търговията с чернозем. Няколко поредни благодатни реколти през годините доведоха до повишаване на рентите в Добруджа и съответно това даде отражение върху формирането на цената на земеделската земя. Рентите тръгнаха нагоре и стигнаха до 100-120 лв./дка”, допълни още Павлина Тодорова и уточнява: „Важен фактор е дори колко са арендаторите в даденото населено място и какви площи обработват, тъй като това влияе върху размера на рентата”. Сделките с чернозем на високи цени зависят от още фактори като големина на парцел, доходност, категория, разположението, срока на сключения аренден договор. Ако той изтича в най-скоро време, то тогава собственикът на земята ще има по-богат избор от купувачи. Интерес към тези парцели ще проявят и инвеститори, имащи за цел развиване на бизнес в дългосрочен план. Ако обаче до края на договора остават доста години, продажбата ще заинтригува само физически лица, които купуват с цел получаване на рента.

„През последните месеци съм сключил сделки на цени от 2500 и 2650 лв. за декар земя”, заяви Димитър Коларов, брокер в агенция за недвижими имоти. През юни купувачите вече са показали, че са готови да плащат и по 2800 лв./дка. Целта е инвестиция в земеделска земя, чрез която да се развива бизнес с добра доходност. Според Димитър Коларов най-скъп е черноземът в общините Ген.Тошево и Балчик. Една от големите сделки в крайморската община е осъществена на цена от 3000 лв./дка, като парцелът е бил голям – 1600 дка. В общините Шабла и Каварна земята се продава на 2100 и 2300 лв./дка, уточни още брокерът.

„Земеделските производители са готови да платят и по 3000 лв. за декар, когато искат да направят дълготрайна инвестиция ида развиват бизнес. Не са малко случаите да теглят кредити или взимат заеми за осъществяване на сделките”, коментира още Коларов. Според него сериозна роля на пазара на земя се оказва нарастването на насажденията с етерично-маслени култури. Отглеждането на лавандула, маточина, бял равнец, салвия, копър и хизоп става все по-атрактивно и провокирано от високата печалба от декар. При покупка на земя за отглеждане на етерични култури по-важни се оказват бъдещите доходи, а не моментната цена.

И още нещо… …

Официалната статистика на НСИ в Добрич показва, че средната цена на декар земя в областта за 2018 г. е 1697 лв., докато средната цена за страната е драстично по-ниска – 941 лв./дка. Справката на Отдел „Статистически изследвания” също сочи, че крайморските общини са първенци по цена на земята. През 2018 г. в Балчик черноземът се е търгувал средно по 2635 лв./дка, в Каварна – 2369 лв./дка, а в Шабла – 2312 лв./дка. Учудващо статистиката оставя община Ген.Тошево на по-ниски позиции с цена от 1656 лв./дка. Обичайно най-ниска е цената на чернозема в района на Тервел – 1121 лв./дка. Според Димитър Коларов обаче и там се сключват сделки на цени от 1800-2100 лв./дка.

Статистически данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г., което е ръст от 4,6 % в сравнение с предходната година. В останалите части на страната рентата е двойно по-ниска – средно по 48 лв./дка. Средният размер на сумата, която получават собствениците на земя през последните 3-4 години, е от 80 до 91 лв. Само за сравнение – през 2010 г. средната рента в Добричка област е била 61 лв./дка.

„В отделните добруджански общини също се забелязват тенденции при определянето на рентите. Те са в зависимост от отношенията между самите земеделски стопани”, коментира брокерът Димитър Коларов. Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които дават средно по 102 лв./дка, в община Шабла – по 92 лв./дка и в община Каварна – 91 лв./дка.

В съседната Силистренска област цените на чернозема и на рентата съответно са с около 15 % по-ниски в сравнение с Добричка област. Това са двата района на Добруджа, които имат най-скъп чернозем в цялата страна, като най-скъпо се е продавала земята в общините Вълчи дол 1343 лв./дка и Суворово – 1241 лв./дка. Най-ниска е цената на земеделската земя в общините Бяла и Варна, съответно 480 лв. и 516 лв. на декар. Лек ръст от 3,6 % бележи рентата, която достига в крайморската област до 58 лв./дка.

Инвестицията в земя е ней-сигурният начин за влагане на средства. Брокерите на недвижими имоти смятат, че чувствителна промяна в пазара на земеделска земя ще настъпи след 2020 г., когато правилата в сектора ще се определят от новата Обща селскостопанска политика на Европа.

Публикувана в Бизнес

- Община Ген.Тошево инициира срещи за създаване на Асоциация на производителите на лавандула

- Десет пъти са нараснали насажденията с етерично-маслената култура в Добруджа през последните 4 години и вече достигат 72 000 дка

Габриела Събева

Едно красиво, нежно и ароматно лилаво цвете превзе безкрайните добруджански полета. Лавандулата стана вече символ не само на Добруджа, но и на страната ни. 72 239 дка са насажденията с етеричната култура в Добричка област през настоящата година. През миналото лято площите са били 39 640 дка. Статистиката е показателна, тъй като през 2016 г. ароматната билка се е отглеждала върху десет пъти по-малко декари – 6900. Данните изнесе Петър Кировски, нач.отдел „Растениевъдство” в МЗХ по време на Шестия фестивал на лавандулата в Ген. Тошево.

Lavandula G Toshevo 15

„Все още не знаем изкупната цена на лавандуловото масло. Миналата година беше над 200 лв., на места 250 лв./кг. Сега ще е по-надолу”, коментира Павлина Димитрова от с. Калина. Заедно със семейството си от 9 години тя отглежда 400 дка лавандула. По-късно идва етапът за изграждане на и дестилерия. „Декарите с лавандула станаха твърде много. Започнахме да мислим и за други етерично-маслени култури, но още не сме решили към коя да се насочим”, допълни производителката.

Броени дни остават до пълното узряване на лавандулата и старта на жътвата. Културата изисква сухо и горещо време, за да качи маслото в съцветията и да напълни казаните. Твърде многото неизвестни в началото на кампанията провокираха организирането на открита дискусия, за да се начертаят назряващите проблеми в сектора и да се търсят решения.

„Лавандулата е модерна, индустриална култура, тя става поминък на все повече млади хора”, заяви Нина Гиргинова, председател на организационния комитет на фестивала. Тя допълни, че Добруджа е хегемон в национален мащаб по площи лавандулови насаждения. „По официални данни за тази година те са 72-74 000 дка, което означава, че от миналата година вече имаме почти двойно увеличение. По неофициални данни земеделци споделят, че насажденията в Добруджа достигат 100 000 дка. А ако добавим и тракийските полета, то това означава, че България наистина превръща в свой основен поминък лавандулата”, обобщи още Нина Гиргинова.

Sreshta Lavandula

От няколко години сред земеделските стопани расте тревогата дали лилавият „балон” няма да се пукне. В навечерието на настоящия сезон фермерите питат – ще има ли реализация и на каква цена лавандуловото масло?

Нарастването на продукцията води до срив на цената. Като изход от ситуацията Тодор Джиков, съветник на министъра на земеделието по въпросите на растениевъдството, посочи обединяването на производителите на лавандула с цел защита на общите интереси.

„Когато имате работеща асоциация или регистрирано сдружение с председател, то той ще може да изпълнява редица задачи – да контактува с министерството, да се включва във възможностите за сваляне себестойността на продукцията”, посочи експертът. Какво може да направи Министерството на земеделието, за да организира и регулира производството – риторично попита Слави Кралев, директор на Дирекция „Растениевъдство” в МЗХ.  ”В близък сектор – на розовия цвят и розовото масло, вече има готов закон, който мина на първо четене в Парламента. Той урежда засаждането на насаждения с качествен материал, сключването на задължителни договори, за да не се получава хаос при изкупуването на етерично-маслените култури”, поясни Кралев пред фермерите. Той подчерта, че в лавандулопроизводството се повтарят проблемите от розите – срив на пазара и трудна реализация. Една организация на производителите обаче трябва да се създаде от самите стопани, те трябва да са инициатори за едно бъдещо обединение.

„Вашите проблеми са във ваши ръце. При създаването на асоциация или клъстер се въвежда единна технология на производство, а не технологичен хаос, както е досега”, подчерта Ивелин Желязков, управител на Научно-изследователски център за етерични масла. „Така организацията ще е гаранция за доброто качество на лавандулата, ще се организират големи партиди, ще се диктува цената, като световен производител ще имате роля на международните пазари”, допълни още Желязков и посочи, че фермерите във Франция работят на този принцип.

Въпреки че България е световен лидер в производството през последните години, то тя не диктува пазара. Този парадокс може да бъде повлиян именно от единение на производителите, което да гарантира качество и количество и може да отстоява цена. Българската лавандула трябва да е конкурентноспособна на международните пазари, смята Христо Павлов, председател на ОС в гр. Ген.Тошево, земеделски производител и един от крупните преработватели на етерично-маслени култури: „Ние страдаме от това, че се очертава по-ниска цена, но в момента не сме в позицията да я зададем”, допълни Христо Павлов.„Идеята за организация не е лоша. Защо да не бъде направена в столицата на лавандулата, в Ген. Тошево? Защо да не инициираме създаването на подобна организация?”, попита още едрият фермер. „През миналата година цената растеше, сега имаме очаквания, че ще падне. Никой от нас не иска това. Мисля, че сега е моментът България да заеме мястото на световен лидер в производството на лавандула. Тя обаче трябва да бъде равностойна на Франция и като отглеждане, и като качество, и като цена. Трябва да покажем, че можем да се справим”, подчерта още Христо Павлов. Той допълни още, че лавандулата е сектор, който дава шанс на малките земеделски производители.

P Dimitrova

„Ние като местна власт можем да инициираме срещи със земеделските производители от Ген.Тошево, а защо не и от цяла Добричка област за обсъждане и създаване на подобна асоциация”, заяви пред стопаните кметът Валентин Димитров.

Публикувана в Бизнес

Добруджанско семейство от село Дропла е сбъднало мечтата си

Габриела Събева

Да сбъднеш мечтата си и да изградиш стопанство по подобие на европейските, да останеш да работиш със сърце и желание у нас, а не в чужбина, да търсиш иновациите и да ги внедряваш – това е кратката визитка на едни млад и амбициозен земеделски стопанин. Мартин Маринов е наследник на аграрния бизнес, започнат от баща му Николай Маринов със седалище в добруджанското село Дропла. 5000 дка е размерът на обработваемата площ – за региона тези размери не са впечатляващи. Впечатляващи са обаче ентусиазмът, прецизността, мечтите на Мартин. В семейното стопанство всеки има преди задължения и отговорности. Мартин е най-малкият, включва се веднага след като завършва Аграрния университет. „Откакто се помня, винаги съм бил на полето с баща ми. Официално професионалният ми път започна в края на моето следване като агроном в Пловдив. След завършването ми на 100 % съм тук със знания и нови решения”, разказва младият мъж.

Martin Marinov 2

В дните преди жътва ежедневието е натоварено, предстартовата треска вече се усеща. Техниката е стегната и подготвена, всичко е проверено многократно. На този етап стопанството е обезпечено с машини за всички дейности – от прибиращите комбайни до трактори и инвентар. Целта е всяка една операция да се извършва прецизно. Техниката обаче се амортизира и се налага подновяване. Всяка година се купуват нови машини, но последната по-сериозна инвестиция – закупуването на зърнокомбайн, е направена преди 4 години.

„В земеделието всичко се развива много прогресивно, технологиите се развиват много бързо. Това води и до ежегодното покачване на цените. В същото време намалява рентабилността от декар земя”, показват наблюденията на младия фермер. „През последния програмен период ние като зърнопроизводители сме оставени на произвола на съдбата, т.е. имаме нулево финансиране за закупуване на земеделска техника. В момента ние сме добре обезпечени с машини, но за да можем да подновяваме, трябва помощ. Това е много сериозно перо дори и за нашето средно стопанство, а искаме да сме в час с новостите”, допълва Мартин.

Нетипична и трудна е стопанската година, разказва още фермерът и пояснява защо: „Още през есента останахме без дъжд в продължение на повече от 3 месеца, културите не можаха да се развият. След това дойдоха студове. При незакалена пшеница имахме минусови температури и лед. След това малко по малко през пролетта нещата започнаха да се нормализират. Дори и при тези тежки условия посевите успяха някак да наваксат. Сега се надяваме на среден добив, не можем да говорим за рекорди”. 50 % от посевите в стопанството са заети със зърнено-житни култури. Генетиката е западна. „Условията го налагат”, категоричен е Мартин. „Никой не търси при изкупуването хлебопекарни качества на зърното, търси се фуражна пшеница. Разликата при цената е много малка, затова колкото и да не искаме, сеем високодобивна западна селекция. В противен случай оставаш извън играта, просто няма да си рентабилен”, допълва младият земеделец.

sem Marinovi

„Около 25 юни очакваме ечемикът напълно да узрее и да влезем да жънем. Колегите в Шабла вече започнаха, там по принцип се жъне по-рано”, разказва още Мартин. Ежедневните наблюдения на пшеницата показват, че комбайните ще влязат в полетата около края на юни. Сериозно е вече засушаването в крайморските общини, не крие притесненията си младият агроном. „Последните 8 литра дъжд паднаха преди 3 седмици. От тогава няма валежи със стопанско значение, няма дори и превалявания”. Фермерът почти денонощно следи развитието на житото: „Преди една седмица пшениците бяха зелени. Днес всичко е жълто, дори златно. Сега чакаме зърното да узрее. Високите температури над 30 градуса си казаха думата, сутрин дори и роса няма”. Според земеделския стопанин пролетните култури вече страдат от липа на влага и изпитват остра нужда от дъжд.

Районът на Добруджа е подходящ не само за отглеждане на жито. Тук са най-подходящите условия за боб, леща, грах и нахут у нас. Реализацията на бобовите култури у нас е нулева, категоричен е Мартин. „Отглеждаме леща, нахут и фасул. Тази година добавихме и грах. За да получаваме субсидиране, трябва да осигурим нужните екологично насочени площи. Ние го правим, отглеждаме протеинови култури, но оттам нататък не можем да реализираме продукцията и сме на загуба. Ако успеем да продадем нещо, то е много под себестойността. Реколтата стои по складовете”, разяснява стопанинът. Според него лещата и бобът са традиционни култури за българина, те се консумират, но нямат пазар. „Няма никакво търсене, а ако излезе възможност за реализация, то е на цена 5-6 пъти по-ниска от това, което е в търговската мрежа”, допълва Мартин и пояснява: „Далеч сме от мисълта да продаваме на тези цени, но ние не покриваме дори себестойността. Когато извадим разходите и рентата на декар, оставаме под нулата”.

Родното производство на протеинови култури е пренебрегнато, смята земеделецът. Той посочва, че у нас се внася боб от Аржентина, Китай, Египет: „Тук няма логика. Това са традиционни култури за българина, които ние като производители не можем да реализираме. А пазарът е пълен с вносен боб, леща или грах”. В Добруджанския земеделски институт вече има селектирани сортове фасул за директна жътва - изправени растения с високо разположени чушки, които не се разпукват. Мартин Маринов смята да заложи на новата селекция, тъй като едно механизирано прибиране ще доведе до по-малки разходи, т.е. по-малко загуби и по-малко пари за наемни работници.

Dobrudzha 1

По инициатива на Мартин в село Дропла са засадени овощни градини. Семейството започва да отглежда и 50 пчелни семейства. Витрина на всичко това е къщата за гости, наречена „Жътвари”. „При семейни пътувания в Европа баща ми видя малки семейни стопанства, в които хората са направили точно това – в една част е разположен селскостопанският двор с машините и производството, а в другата част – къща за гости. Всичко е свързано и така всеки, който посети фермата, може да види как се случват нещата, да стане свидетел на процесите”, разказва младият фермер. По-късно мярка 311 от ПРСР дава възможност тази мечта да се превърне в реалност. Семейството пренася европейския опит в Добруджа и изгражда стопанство по виенски модел. Въпреки че темата „къщи за гости” нашумя твърде много у нас, Мартин и баща му Николай са категорични, че няма за какво да се притесняват. 340 000 лева е размерът на европейското финансиране, но реализацията на проекта излиза почти един милион. Ако някой си мисли, че е лесно да направиш проект и да го осъществиш, жестоко се лъже, категоричен е Мартин. „Пътят не беше лесен. Договорът е подписан 2011 г. Следващата стъпка беше да се изгради обекта. Минават се редица проверки и едва тогава идва субсидията. Така че за да се получат тези средства, се налага първо ти да инвестираш. Трябва да е ясно, че финансирането е само една част, около една трета. Нашата земеделска дейност е дофинансирала изграждането на къщата”, разяснява Мартин. Бащата Николай Маринов е категоричен, че ако е знаел за всички трудности, сериозно би се замислил. „Преди да дадат субсидията, тука броиха и камъчетата. В продължение на десет дни имаше хора от фонд „Земеделие”, които описваха всичко, за да се види дали съответства на плана. Така изплатиха субсидията. Колкото и да беше трудно и бавно, ние сме упорити и мисля, че достигнахме до европейското земеделие”, не крие гордостта си Николай.

Kashta Zhatvari

„Това е наистина западният опит, вкаран в България. Към това се стремихме”, споделя и Мартин. Къщата със седем двойни стаи е разположена на 20 км от морето, т.е. не привлича традиционни туристи, желаещи да са директно на брега. Тя обаче предлага нещо много повече – невероятна тишина, спокойствие и чист въздух. Тук идват любители на природата и хора, търсещи близък контакт със земеделското производство. Защото в Дропла можеш да се разходиш в овощната градина, да откъснеш ягоди от малкия двор, да опиташ пчелния мед, да влезеш в стопанския двор при комбайните, да станеш свидетел на „бялата” жътва.

Публикувана в Агроновини
  • Семейната фирма обработва 31 000 дка земя

Габриела Събева

Петима души в основата на успеха на едно земеделско стопанство в Добруджа. Петима, които знаят кой в какво е силен и разчитат точно на тази сила. Петима, които обединяват своите усилия, за да постигнат завидни резултати в земеделието. Разговаряме са успехите, за желанието за работа и за проблемите на стопанската 2018/2019 г. с Ники Алексиев, един от петимата мускетари на фирма „Братя Алексиеви”.

„На полето работим в екип аз, брат ми Иван и братовчед ми Наско. Смятам, че сме развили фирмата добре. Основата поставиха баща ми и чичо ми, сега ние продължаваме. Като цяло обаче сме петимата в един отбор, движим фирмата напред”.

Фирмата е основана преди 19 години. Земите, които се обработват, са в землищата на 6 села - Красен, Росен, Лозница, Росица, Изворово и Житен. Да се грижиш за 31 000 дка земя в Златна Добруджа изглежда обичайно. Зад това обаче се крият както много успехи и постижения, така и невидими трудности, безсънни нощи, природни катаклизми. „Смея да твърдя, че успешно се справяме”, усмихва се Ники Алексиев по време на срещата ни на полето. Пред нас – тъмнозелените пшеници, зад нас – жълтите цветове на рапицата. Пейзажът изглежда типичен за Добруджа. Само изглежда…

Сложна и трудна се оказва изминалата 2018 г. Така започва и 2019 г.

60498816 2201282729908751 3188142666063806464 n

Според фермера все още в Добричка област има проблем с житните посеви. Пшеницата е останала рядка. Освен есенното засушаване, в края на 2018 г. Ники Алексиев отчита по полетата си и нападение от хесенска муха. „Като цяло пшеницата не можа да брати, тъй като нямаше дъжд. Поникването не само при нас, а в цяла Добруджа беше основно през февруари. Не можахме да се противопоставим през есента на природата. Лошите условия доведоха до редки пшенични посеви”, обобщи стопанинът. Не е случайно, че негови колеги в района са разорали посеви с пшеница.

В момента в почвата има много добра влага, но дъждът сега не може да компенсира зимното засушаване. „През есента пшеницата оформя сериозна част от добива си. Есенните братя са много важни. Цялата технология при пшеницата е важна, но ако е лоша есента и не поникнат растенията, оттам тръгват много негативни последствия”, уточни Ники.

Сериозни по размер площи с рапица са разорани в Добричка област в края на миналата и началото на тази година. Последните данни посочват 80 000 дка с рапица по-малко. При Ники Алексиев картината изглежда по друг начин. „Имахме късмет с дъжд, който падна около 10 октомври и това спаси рапиците. Успяха да поникнат, да се развият и да презимуват нормално. Радваме се, че нашата рапица оцеля”, не крие задоволството си Ники. „Имахме проблеми обаче през февруари, след продължителното зимно засушаване, когато започна да се напуква земята и да повяхват растенията. След 10 март преваля и резултатът се вижда – добре развити рапици, с корона и разклонения. Надяваме се на добър резултат. От 5000 дка сме разорали само около 400 дка, тъй като там имахме късна сеитба и рапицата не можа да поникне нормално. В момента рапицата продължава с цъфтежа, дори започна да прецъфтява”, допълва картината Ники Алексиев.

60529324 2309872469267764 1096087031307567104 n

До ден-два сеитбата на пролетни култури при „Братя Алексиеви” приключва. „Смятам, че добре успяхме да се справим с кампанията. Взехме си нова сеялка 12-редова Vaderstad Tempo и навреме засяхме. При нас имаше дъждове и това подпомогна сеитбата. Общо 12 000 дка са пролетниците, 5000 дка е слънчогледът, а 7000 дка с царевица. Вече имаме и поникнали посеви”, сочи равносметката на Ники. Той е категоричен, че за успеха в едно стопанство и за добрите добиви решаващо значение имат машините. „Обезпечени сме с добра техника. Това е важно за съвременното земеделие. При прибиращата ни техника разчитаме само на Claas Lexion”, разказва още младият фермер. „При тракторите сме заложили в диапазона над 300 к.с. на John Deere, в средния диапазон са трактори Case, а при по-малките имаме New Holland и руските МТЗ. Важни са и сеялките, затова предстои да вземем нова Horsch. Добрата машина винаги се отплаща. От основно значение за добрите резултати е техниката, която трябва да се подменя на определен период”, категоричен е Ники.

„За изминалото време от 2000 г. до сега сме направили доста добра комплектовка от техника и нови технологии, които въвеждаме във фирмата. Смея да твърдя, че успешно развиваме земеделие в региона”, още веднъж обобщи стопанинът. Основните решения за избора на генетика, за продуктите за растителна защита взима на база личен опит. „Фирмите-производители на семена и препарати може да помогнат с насоки, но всичко базираме на опит. Правим това, за да се убедим във възможностите и качеството на дадена селекция или продукти”, категоричен е Ники Алексиев. Първо залагат на по-малко площи, после на повече и така накрая може да се стигне на 100 %. „Пак казвам, всичко на база практика и опит. Трябва да видим тук, на полето как се развива, как се представя било сорт, хибрид или препарат, за да можем да разчитаме на него”, допълва философията си фермерът.

60023805 392198038040782 41331256268423168 n

Ники Алексиев е завършил Техникум по механизация на селското стопанство в Добрич, днес Професионална гимназия по аграрно стопанство. Някак от само себе си е било ясно, че това е пътят му – земеделието. „Нямах друг избор, аз съм пето поколение земеделец. Това беше предначертано. Баща ми, дядо ми, прадядо ми, изобщо всички са били в земеделието. Това е поминъкът на хората в този район. Аз съм кореняк добруджанец. Аз съм с корени от село Красен”, разказва още с гордост Ники.

Тръгваме си от стопанството в село Красен с първите капки пролетен дъжд. За кратко време той се превръща в порой, който отшумява под лъчите на пролетното слънце, но успява да напои жадната земя.

Публикувана в Интервюта

Разораха част от рапицата в Добричка област, едва 10 % от пшеницата е в добро състояние

Габриела Събева

Пролетната кампания в Добруджа започна и на много места в района вече приключва сеитбата на слънчоглед. Земеделските стопани подготвят площите за царевица. Тревогите на всички обаче са свързани с продължителното засушаване. Фермерите се опасяват, че ще се повтори ситуацията с есенната сеитба, когато семената от пшеница и рапица останаха в почвата без да поникнат.

Влагата в почвата е със 120 до 180 литра на кв.м. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Виновник за това е не само продължителната липса на валежи в края на лятото и през цялата есен на 2018 г., но и липсата на снежна покривка. Зърнено-житните култури в Добруджа не поникнаха дружно през есента, на места дори не братиха. Едва сега пшениците възобновиха развитието си.

Rapitsa Dobrich mart

Наблюденията на Радостина Жекова показват, че културата е започнала да се възстановява и да брати след стресовите засушавания през есента и зимата. През декември м.г. фермерите дори се опасяваха, че ще се наложи разораване на площи с жито.

„Условията за сеитба са добри, но в почвата липса влага, а това е най-важното. Виждате, че и пшениците не вървят както трябва. Заради сушата развитието им е забавено”, коментира Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.

В момента експертите от ОД „Земеделие” и учените от Добруджанския земеделски институт дават след обследване оценка „среден” на 48 % от пшениците. Други 40 на сто са в добро състояние, а едва 10 % - в много добро. Общо 1 млн. 300хил.дка са площите със зърнено-житни култури в Добричка област. Фермерите се опасяват, че през новия стопански сезон реколтата от пшеница ще бъде по-слаба. Според учените 15 – 20 % от добива при пшеницата се залага през есента.

„Пшениците, които са поникнали едва сега, нямат нужната коренова система и изглеждат зле”, обобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. „Между 50 и 60 % от площите вече пожълтяват. Трябва дъжд”, категоричен е ученият и подчерта, че толкова силно изразено зимно засушаване не е наблюдавал.

Добивите от пшеница през 2019 г. ще бъдат редуцирани. „Имахме една суха есен и мека зима, но без сняг. В момента влагозапасяването е много зле почти в цялата страна”, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Голяма част от рапиците се реколтират и ще се презасеят с друга култура, поясни браншовикът. „Картината не е добра. В момента не можем да определим точно какви ще са икономическите загуби, защото ако евентуално падне дъжд сега, ще има някакво възстановяване”, допълни Костадинов. Той е категоричен, че реално се очаква редукция на добивите спрямо миналата година.

Близо 50 000 дка с рапица са пропаднали заради продължителното засушаване в Добричка област. За тези площи са постъпили заявления в ОД „Земеделие” в Добрич и предстои да се съставят протоколи. Още в началото на зимата много земеделски стопани разораха блокове от по 500 и 1000 дка, тъй като културата не поникна. Общо 189 000 дка с рапица са заложени през есента в Добруджа. Основната причина за предстоящото разораване на по-малко от една трета от посевите са лошите условия по време на сеитба, когато рапичните растения не можаха да покълнат в продължение на месец-два. Към това се прибави безснежната зима и липсата на достатъчно запаси от почвена влага.

Прогнозите на експертите от семенарските компании сочат, че през пролетната кампания върху разораните рапични полета ще се засее повече слънчоглед. Тази култура става по-атрактивна, особено при високоолеиновия сегмент. При царевицата очакванията са да се заложат по-малко площи, тъй като липсата на почвена влага може да компрометира културата.

Публикувана в Бизнес

Дъждовете спряха жътвата в Добруджа и поне два дни ще трябва да изчакат стопаните преди да вкарат комбайните в житните блокове.  Все още е рано да се прогнозира за добивите в региона, но отсега е ясно, че дъждовете ще свалят хектолитъра на зърното, което не е добре за фермерите в региона. Над 50 -60 литра на квадратен метър са паднали в Добричко през миналата седмица. Все още е рано да се говори за цени, но има индикации за продажби на 300-310 лв./т за продажба от място.

Рано е също така и за прибиране на лавандулата в Добруджа, очаква се активната жътва на насажденията край морето да се проведе в средата на месеца.

В началото на юни проф. Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт– Ген. Тошево, прогнозира добиви като миналогодишните – около 560 кт от дка. Над 50% от зърнената култура в Добричка е заразена с болестта „кафява ръжда”, която влие на добива. Селекционерът по пшеницата проф. Николай Ценов каза, че добивите ще са с до 10% по-ниски в сравнение с миналогодишните, заради климатичните условия тази година.

Публикувана в Бизнес

Министерството на околната среда и водите очаква становищата на 8 институции за добива на природен газ в добричкото газово находище „Спасово". Тепърва ще се разглежда Оценката за въздействие на околната среда и водите (ОВОС). Това стана ясно след проведена среща в Генерал Тошево на министрите Теменужка Петкова, Нено Димов и Румен Порожанов с представители на Асоциацията на зърнопроизводителите, и инициативния комитет.

Енергийният министър Теменужка Петкова обеща на местните, че министерството няма да предприеме никакви действия по издаване на търговско открие за добивни дейности в блок „Добрич" преди получаване на екооценката.

Жителите на региона са обезпокоени от инвеститорки намерения за добив на природен газ. По думите им бъдещият добив ще е опасен за живота и здравето на хората и ще застраши земеделският бизнес в Добруджа.

Премиерът също разпореди на тримата министри, провели срещата в Генерал Тошево, в спешен порядък да намерят решение на въпроса.

Припомняме ви, че в края на миналата година община Генерал Тошево организира референдум, на който 97% от гласувалите се произнесоха против намеренията за добив на газ в региона.

Публикувана в Бизнес

На проведеното допитване да има или не проучване за газ в подземните недра показа, че добруджанци масово се противопоставят на инвестиционните намерения за разработване на находище Спасово, предаде БНР. Само 171 от общо гласували 6 672 жители на община Генерал Тошево одобряват сондажите за газ в Добруджа.

На референдума, проведен на 17 декември са гласували 52% от населението на общината. 

След това допитване кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров е заявил, че ще иска среща с премиера Бойко Борисов по повод готвената 35-годишна концесия за търсене на природен газ.

Публикувана в Бизнес

На 28 и 29 октомври зърнопроизводителите от Добруджа излизат на протест срещу проучването за добив на природен газ в землището на Генерал Тошево. Първият бунт на жители от града се проведе на 19 октомври в знак  на огромното недоволство срещу институциите, разрешили сондажите в житницата на България. Зърнопроизводителите ще излязат с тракторите и комбайните след 10 дни, ако за това време не се стигне до отхвърляне на проекта.

Преди дни Националната асоциация на зърнопроизводителите изпрати протестна декларация до отговорните институции в страната с искане за блокира не проекта за бъдещите сондажи, тъй като районът е известен с ограничените си подводни залежи, а освен това се намира и в земетръсна зона.

В писмо до медиите организатори на днешния протест обявиха, че са против инвестиционния проект на компания „Русгеоком БГ“ за  „Разработване и усвояване на находище „Спасово” в блок „Добрич”, включващо четири участъка: „Рогозина”, „Чернооково”, „Калина” и „Рогозина изток” за проучване и добив на природен газ на територията на област Добрич”. Те се противопоставят и на доклада за положителната екооценка, издаден от Министерството на околната среда и водите.

Проектът включва 35-годишна концесия с възможност за удължаване, изграждане на 8 площадки (една от които е проучвателна и вече изградена в село Рогозина) с общо 41 сонди в землището на община Генерал Тошево.

Докладът за оценката е оповестен на 13 сптември, като е даден 30-дневен срок за мнения и становища. В момента протичат обществени обсъждания в засегнатите населени места в общината.

Публикувана в Бизнес

Лилавите полета с ароматната култура в Добруджа вече не радват окото на собствениците, защото цените паднаха, а пазар няма

Агр. Петър Кръстев

Лавандуловият бум, който последните няколко години завладя Добруджа, лека-полека започва да отшумява. Причините за това са много, но главните произтичат от основния инструмент на пазарната икономика: търсене и предлагане.

Произведените количествата нямаше как да не се отразят на крайната цена на маслото, която падна с над 25% – от 80€/кг на не повече от 60€/кг сега. Но не само цената, а и търсенето на стоката драстично падна. В резултат страстите на стопаните, които първи решиха, че са намерили културата за печеливш поминък, охладняха. Създадените насаждения са нерентабилни, защото са със сравнително малки размери, които не са оптимални за икономически ефективно стопанство.

Според анализатори основната причина за повишения интерес към културата през последните години не е била да се печели от производство, а за да се усвоят субсидии и средства по някои от мерките на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Всички тези възможности стимулираха създаването на насаждения в райони, които не са типични и не са с най-добрите и подходящи почвено-климатични условия за отглеждане на етерично-маслени култури. Така се стигна и до нарастване на площите с лавандула в Добруджа.

Друга причина за създаването на тези насаждения е разпространеното сред стопаните мнение, че културата е лесна за отглеждане. Действително откъм болести и неприятели това е така, но все пак отглеждането на култура, от която да се произведе висококачествено етерично масло, изисква познаване и полагане на специфични грижи. Липсата на необходимите знания и опит за отглеждането на лавандула са и една от причините полученото масло да не отговаря на качествата, които търсят преработвателите. В резултат  част от продукцията от миналата година стои все още непродадена в складовете, към нея се прибавя и тази от новата реколта. Според преработватели от бранша тази година се очаква добивът на лавандулово масло да достигне 250 тона. А индикация от основните  потребители за търсене няма, защото те също са си набавила суровина от миналата година.
Всичко това води до поредното разочарование на българските производители, които за кой ли път се убедиха,  че бързо спечелени лесни пари няма! Стихийното  развитие на който и да било отрасъл от селското стопанство не може да доведе до положителни резултати и да донесе печалба от земеделие.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта