От Областната земеделска служба в Добрич съобщават, че започва обследване на посевите с есенници. През тази стопанска година в област Добрич, която произвежда най-много хлебно зърно в страната, се отглеждат 1 194 000 декара с пшеница.

Първият обход на 10 на сто от полетата ще бъде направен в дните от 21 до 25 март. Специалистите ще следят за развитието на посевите и през април, май и юни, и ще дадат прогноза за очакваните добиви от новата реколта.
Пшеничните посеви засега са в добро състояние и има добри запаси от влага според предварителните данни в Областната земеделска служба, информира старши експертът във ведомството Веселин Овчаров.

Публикувана в Растениевъдство

Според Комитета на професионалните селскостопански организации на Европейския съюз COPA-COGECA, зимните култури в ЕС са в добро състояние, благодарение на хубавото време. Бруто зърнената реколта през текущата година може да се увеличи с 1,4% до 309 милиона евро.

Цените на зърното остават ниски, затова земеделските производители изпитват недостиг на средства, което се утежнява от закъснели плащания в рамките на Общата селскостопанска политика. Ситуацията може да се влоши поради свръхпредлагане.Земеделските производители трябва да продават зърното, за да могат да си набавят необходимите им текущи консумативи – торове, семена за пролетни културе, препарати и др. Цените не покриват разходите за отглеждането на зърно, което създава сериозни проблеми за земеделските производители и е вероятно да доведе до увеличаване на размерана земя под угар.

Публикувана в Растениевъдство

Специалисти и земеделски производители са притеснени от противоречивия характер на времето. Меката зима може преждевременно да „събуди“ зимните житни култури от покой, които при последващо рязко падане на температурите могат да пострадат от измръзване. По-застрашени от разкаляване са ранните посеви, в които растенията са прерастнали и са по-уязвими към температурни въздействия.

Публикувана в Растениевъдство

В резултат на нестабилното време в Украйна зимните житни култури са пред заплаха. По прогноза на експертите, нормално могат да презимуват около 50% от посевите. Причината – сухата есен и рязкото понижение на зимните температури.

«Ние засяхме всичко, което бяхме планирали. Но сяхме в суха почва и пшеницата поникна чак през ноември, а са и необходими 40 дни за да набере сили за презимуване. Сега растенията са в такава фаза, че не са устойчиви на замръз. У нас студовете стигат до минус 20 градуса и държат по три дни. Картината е доста тревожна, реколтата едва ли ще бъде наполовина от предишната година. Още не е ясно и каква зима ни очаква по-нататък“, казва фермерът от Запорожка област Александър Шевченко.

«Нормално поникнаха 50% от площите, другите 50% поникнаха късно — в края на ноември-декември. Това означава, че растенията са много чувствителни към рязко понижаване на температурите. Вече имаше студ от минус 19°С, и част от посевите могат да загинат, тъй като се очакват още две резки падания на температурите под нулата. Можем да загубим до 1,5 млн. ха», — разказва Александър Бовсуновски, кандидат на селскостопанските науки.

«Дори да останат 5 млн. ха пшеница от засятите 8 млн. ха, ние ще приберем не по-малко от 15 млн. тона. За хляб ня Украйна са необходими 7 млн. т., така че той няма да поскъпне. Но важно сега е, че не можем да разчитаме на количествата, които отиват за експорт — те могат да са нужни за вътрешния пазар», казва Александър Бовсуновски.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 18 Декември 2015 10:01

Експертна оценка на есенниците

Посевите с пшеница и ечемик в Добричка област се развиват добре при благоприятното декемврийско време и повечето братят, съобщи за БТА директорът на Добруджанския земеделски институт професор д-р Иван Киряков. В региона, който произвежда най-много хлебно зърно в страната, площите с пшеница през тази стопанска година достигат около 1 194 000 декара.

Пшеницата навсякъде е поникнала, като само в масиви с по-късна сеитба посевите тепърва навлизат във фаза "братене", поясни професор Киряков. По думите на учения пшеницата добре се аклиматизира при все още положителните температури. Запасите от влага в региона са не повече от трийсетина литра на квадратен метър и стопаните се надяват да не се сбъднат прогнозите за по-безснежна зима.
В някои полета се наблюдава пожълтяване на младата пшеница, която е сята след предшественик слънчоглед. Маслодайната култура е била третирана с по-високи дози хербицид, който не се е разградил напълно и това е причината пшеничните посеви да съхнат, коментира директорът на Добруджанския земеделски институт. Ученият добави, че такива полета могат да се видят и в Силистренска област. Според професор Киряков за разлика от миналата есен в региона няма повишена популация на полски мишки въпреки сравнително топлото време.

Публикувана в Растениевъдство

Зимните култури - както маслодайните, така и зърнените, засяти в полетата на ЕС са в добро състояние. Причината за това e необичайно топлата есен, която помогна за активната вегетация на културите и влизането им в оптимални фази, позволяващи презимуване. Въпреки това, условията не са еднакви навсякъде. В Полша например се наблюдава суха и топла есен, която задържа развитието на културите. А в балтийските страни, заедно с топлото време валят и дъждове, които ускоряват растежа на зимните култури. Есенната сеитба в Европа все още не е приключила.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 25 Ноември 2014 09:43

Край на дилемата: Да сеем или не?!

Времето се усложни и напълно спря хода на есенната работа в полето

Агр. Петър Кръстев
Не беше никак лека есенната кампания за българските земеделци. За съжаление, тя така и остана недовършена. Недовършена остана сеитбата на есенниците и тя вече няма как да се навакса, след като в страната заваляха повсеместни валежи. Колкото и упорито да работиха земеделските производители и да използваха всеки подходящ за работа ден, природата излезе по-силна от тях. Непосилните трудности, които почти ежедневно трябваше да преодоляват земеделците, силно възпрепятстваха работата на полето и оказаха своето влияние върху крайния резултат от есенната кампания. Природата не даде възможност на стопаните да реализират предварителните си планове за сеитба.
КАКВА Е РАВНОСМЕТКАТА?
Крайният резултат е изключително пъстра картина на есенните посеви – от фаза покълване до братене, на места некачествена сеитба и не на последно място – по-малко площи с зимни житни култури. Земеделците сяха, както могат – на места дори сеялките бяха заменени с тороразпръсквачки и дискови брани. Не че такава сеитба е качествена, но все пак площите с есенници ще са повече и за напролет ще останат по-малко полета за сеитба. Специалистите прогнозират, че есенниците ще са с около 20% по-малко, а от статистиката съвсем скоро ще научим реалната цифра. Това в никакъв случай не застрашава баланса на зърното в страната ни за следващата година, дори ще има и за износ. Но при всички случаи намалението на площите с есенници ще обърка плановете на фермерите и ще ги накара да прекрояват предварителните си сеитбени планове. Възможно е и вероятно ще бъде нарушен балансът на културите в сеитбооборота.
ПОВИШЕНАТА ВЛАЖНОСТ ПОПРЕЧИ И НА ПРИБИРАНЕТО НА ЕСЕННИЦИТЕ
От друга страна останаха неприбрани много полета с царевица, а също така макар и по-малко със слънчоглед. Прибирането ще може да продължи и при зимни условия, но вероятно със значителни загуби и по-високи разходи. Повишената влажност на зърното ще изисква сушене, което ще вдигне неговата себестойност и ще намали приходите от реализация.
Труден ще бъде изборът на култури напролет. Има ограничаващи фактори и решенията трябва да се вземат след задълбочена професионална преценка. Площите със слънчоглед не могат да превишават планираните, поради изискването за спазване на най-малко четиригодишен сеитбооборот. Овесът не е култура, за която има голямо търсене. Възможностите са по-големи за увеличаване площите с царевица, която носи и монокултурно отглеждане, но при нея факторът влага е решаващ. А както е тръгнало с тези валежи, напълно възможно е и следващата година да е царевичарска, но това никой не може отсега да предвиди.  
Какво точно ще сервира природата на земеделските производители напролет, само тя си знае, защото дългосрочни прогнози няма.
КАКВА Е КАРТИНАТА В ЖИТНИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ – ДОБРУДЖА?
Все пак има и добри новини –  въпреки забавянето на есенната сеитба тази година, площите с пшеница в област Добрич почти достигнаха засетите миналата година. Това сочат данните на областната дирекция „Земеделие“. Допреди валежите в областта бяха засети с пшеница 1 192 267 декара, като за сравнение през 2013 г. те са били 1 236 000 декара. Площите с ечемик са 65 987 декара, с рапица – 152 193 декара, а с тритикале – 3280 декара.
В крайморските общини на Добруджа дори кампанията със сеитбата и прибирането на пролетниците е напълно завършена. Почти 690 000 тона царевично зърно вече е прибрано в складовете на земеделските стопанства в областта. Напълно приключила е жътвата на царевицата в община Балчик, където средният добив е 855 кг/дка, в Добрич – 714 кг/дка, община Добричка – 763 кг/дка, Тервел – 700 кг/дка и Шабла – 800 кг/дка. Най-високи средни добиви отчитат земеделските производители в Каварна, където средно са прибрали по 910 кг/дка.
Средният добив от царевица в Добричка област е 783 кг от декар, сочат данните на областната дирекция „Земеделие“. Реколтираните площи са 878 827 декара или 93,53% от засетите с фуражната култура в областта.
Все още има царевица за прибиране в общините Генерал Тошево и Крушари, където са прибрани едва 68% от площите.
РАЗДВИЖВАНЕТО НА ПАЗАРА ВЕЧЕ Е ФАКТ
Цената на пшеницата тръгна нагоре и се покачи с 20 лв./т. В момента хлебното зърно се изкупува по 325 – 330 лв./т. Цената на царевицата също се нормализира и при стандартна влага от 14% се изкупува по 270 лв./т, а при по-висока влага по 250 – 260 лв./т. Не остана по-назад и слънчогледът, чиято изкупна цена в момента почти си дойде на мястото и е 650 лв./т.
ПРОБЛЕМИ В ПОЛЕТО ЩЕ ИМА И ЗАНАПРЕД
Неожънатите царевични ниви са една от причините за увеличената популация от полски мишки в цялата страна. Не прави изключение и Добруджа, където стопаните залагат отровни примамки вече втори път. Гризачите масово мигрират в поникналите пшенични и рапични посеви и нанасят щети. При повишена почвена влажност трябва да се има предвид също, че житният бегач е в по-благоприятни условия за развитие и специалистите трябва непрекъснато да наблюдават посевите, за да няма неприятни изненади.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 06 Ноември 2014 14:54

Каква е реалната обстановка в момента?

1. навреме засети есенници
Навреме засетите есенници ще се развиват нормално. Очаква се до настъпване на зимата те да са оптимална фаза за зимуване – братене. Най-важно при тях е да се следи за появата на неприятели – обикновена полевка, житни мухи, житен бегач. При достигнат праг на икономическа вредност, да се предприемат мерки за борба.
2. късно засети
есенници
При късно засетите есенници картината изцяло ще зависи от метеорологичните фактори. В случай че есента е топла и продължителна, те могат да стигнат до фаза 3-ти лист, дори до братене и да презимуват добре. В случай че зимата изпревари и започне въздействие на ниски отрицателни температури, има опасност от прореждане на посевите в резултат на измръзване и изтегляне на незакалените и не добре вкоренени растения.
3. незасети площи
Ноември не е месец, на който може да се разчита за сеитба на есенници. По всяка вероятност част от предвидените за сеитба площи ще останат незасети. Освен това местата с късно прибраните царевица трудно ще бъдат обработени поради влагата. Това до известна степен ще усложни пролетната кампания, когато ще трябва да се обработват и сеят повече площи от нормалното. В същото време знаем, че асортиментът от пролетни култури не е особено богат. Слънчогледът изисква задължителна ротация на площите и не би могъл да се сее след себе си или в следващите 2 – 3 години. От друга страна, царевицата е по-малко взискателна към този фактор, но царевичарски години като настоящата са по-скоро изключение, а големите площи с нея носят и големи рискове.
Отсега се очертава напрегната пролетна кампания догодина. Добре е отрано стопаните да започнат да мислят и планират с какво ще засеят празните полета напролет, за да могат да си набавят необходимите семена и други консумативи. Има възможност за вкарване в сеитбооборота на култури като пролетен ечемик, овес, кориандър, пролетна рапица, сорго и др., а защо не и някои от бобовите култури, които стават актуални по агроекологичните изисквания – грах, фий, соя, фасул, леща, нахут, бакла, лупина и др.

Публикувана в Растениевъдство

Пролетните култури ще бъдат прибирани в разтеглен период от време, което ще затрудни обработката на площите и сеитбата на есенниците

Петър Кръстев
Тази година пролетната кампания беше много трудна за земеделските стопани. Когато трябваше да обработват и сеят слънчогледа и царевицата, времето упорито не им позволяваше и агротехническите срокове просто не можеха да се спазват. По скоро беше изключение някой да си е свършил работата навреме, отколкото правило. Само стопаните знаят какво им струваше пролетната сеитбена кампания. Така се и развиваха културите през цялата вегетация, едновременно се срещаха всички фенофази на развитие, резултат от различните срокове на сеитба. Това разнообразие се наблюдаваше както при слънчогледа, така и при царевицата.
По-късно през лятото, когато продължиха обилните валежи, често придружени с бури и градушки, всички се надяваха, че щетите ще са основно само за есенните култури, които в този период се прибираха. Там, където валежите бяха без негативни явления, влагата за пролетните култури беше добре дошла. И така, чак до жътва.
Какво се случва в момента с пролетниците?
СЛЪНЧОГЛЕД
На много места в страната слънчогледът е ожънат. В същото време има и площи, които са готови за жътва, но в тях не може да се влезе, а други все още не са в технологична зрялост. Съвсем различни са и крайните резултати – добивите варират в широки граници от 80 кг до 340 кг/дка. И при цена около 500 лв./т, сметките на производителите никак не се връзват, защото на места себестойността на декар надхвърля 150 лв. А положително развитие за покачване на цената поне в близко време не се очаква. В крайморска Добруджа – общините Шабла и Каварна, жътвата на слънчогледа приключи, а средните добиви са 240 – 250 кг/дка. Сравнително ниските добиви се дължат на полягане от бурите, болести и липса на опрашване от влагата. В началото на кампанията са в Балчик и Крушари, а причината за това са факторите, които изтъкнахме в началото. Предстои да разберем по-късно и дали ще се осъществи прогнозата на производителите, че късните посеви със слънчоглед ще дадат по-добра реколта. Дано само времето позволи тя да бъде прибрана навреме.
ЦАРЕВИЦА
Proletni 1При другата пролетна култура – царевицата, засега нещата изглеждат доста по-добре. Отдавна не е имало, а едва ли и скоро ще има по-добра година за царевицата. Практиката научи нашите фермери, че за българските условия по-подходящи са средно ранните и ранните хибриди. Повечето от посевите с царицата на полето са от групите 320, 340, 360 по ФАО. В момента вече се прибират ранни хибриди царевица по сключени фютчърсни сделки при цена 250 лв./т. Лошото е, че влагата е над стандартната и се налага сушене на зърното, което в случая прави тези сделки неизгодни. Добивите засега са в границите от 1000 – 1200 кг/дка. От средно късните хибриди се очакват значително по-добри добиви, а цената, която се очертава за октомври, е 230 – 240 лв./т. Добре е, че почти няма късни хибриди над 400 по ФАО, защото прекомерната влага щеше да доведе до още по-късното им узряване и прибиране.
ЕСЕННА СЕИТБА
Не на последно място, грижа на земеделските производители са и новите есенни култури, чиято сеитба предстои. Рапицата на много места е вече засята, но още няма официални данни за декарите в страната. Като цяло не се очертава благоприятна картина и за есенната сеитба, освен че влага ще има достатъчно. В същото време закъснението с прибиране на предшествениците ще носи все повече негативи, защото навлажнените растителни остатъци от слънчоглед и царевица ще затруднят предсеитбените обработки. Влагата провокира буйно развитие и на тревна растителност в полетата, която трудно ще бъда нарязана и заорана.Тук вече всеки стопанин ще трябва да взема конкретно решение според обстановката каква точно предсеитбена обработка ще е най-подходяща за даденото поле. Каквото и още да кажем, едно е ясно – че и тази есен на земеделците никак няма да им е лесно, но сме сигурни, че и този път ще се справят... На каква цена – само те си знаят!

Публикувана в Растениевъдство

Според данните на НАЗ към 23 юни т.г. за състоянието на есенниците и хода на жътвата доброто й начало принудително беше спряно в много райони.

Сега преди т.нар. втори старт на жътвата посевите са засегнати от болести и неприятели като кафява и жълта ръжда; мана; главня; септория; полевка; житна пиявица и житна дървеница; хоботник, черен щурец, телен червей при пролетници.

Полягане на есенните посеви се наблюдава във всички райони на страната, което ще води редуциране на добивите.

Може да се говори за занижени качествени показатели при ечемика, но все още не ясно в каква степен.

Наводнени и унищожени площи с есенни и пролетни култури вследствие на поройни дъждове и градушки са факт в много от районите, които произвеждат зърнени и технически култури.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта