Вторник, 25 Ноември 2014 09:43

Край на дилемата: Да сеем или не?!

Времето се усложни и напълно спря хода на есенната работа в полето

Агр. Петър Кръстев
Не беше никак лека есенната кампания за българските земеделци. За съжаление, тя така и остана недовършена. Недовършена остана сеитбата на есенниците и тя вече няма как да се навакса, след като в страната заваляха повсеместни валежи. Колкото и упорито да работиха земеделските производители и да използваха всеки подходящ за работа ден, природата излезе по-силна от тях. Непосилните трудности, които почти ежедневно трябваше да преодоляват земеделците, силно възпрепятстваха работата на полето и оказаха своето влияние върху крайния резултат от есенната кампания. Природата не даде възможност на стопаните да реализират предварителните си планове за сеитба.
КАКВА Е РАВНОСМЕТКАТА?
Крайният резултат е изключително пъстра картина на есенните посеви – от фаза покълване до братене, на места некачествена сеитба и не на последно място – по-малко площи с зимни житни култури. Земеделците сяха, както могат – на места дори сеялките бяха заменени с тороразпръсквачки и дискови брани. Не че такава сеитба е качествена, но все пак площите с есенници ще са повече и за напролет ще останат по-малко полета за сеитба. Специалистите прогнозират, че есенниците ще са с около 20% по-малко, а от статистиката съвсем скоро ще научим реалната цифра. Това в никакъв случай не застрашава баланса на зърното в страната ни за следващата година, дори ще има и за износ. Но при всички случаи намалението на площите с есенници ще обърка плановете на фермерите и ще ги накара да прекрояват предварителните си сеитбени планове. Възможно е и вероятно ще бъде нарушен балансът на културите в сеитбооборота.
ПОВИШЕНАТА ВЛАЖНОСТ ПОПРЕЧИ И НА ПРИБИРАНЕТО НА ЕСЕННИЦИТЕ
От друга страна останаха неприбрани много полета с царевица, а също така макар и по-малко със слънчоглед. Прибирането ще може да продължи и при зимни условия, но вероятно със значителни загуби и по-високи разходи. Повишената влажност на зърното ще изисква сушене, което ще вдигне неговата себестойност и ще намали приходите от реализация.
Труден ще бъде изборът на култури напролет. Има ограничаващи фактори и решенията трябва да се вземат след задълбочена професионална преценка. Площите със слънчоглед не могат да превишават планираните, поради изискването за спазване на най-малко четиригодишен сеитбооборот. Овесът не е култура, за която има голямо търсене. Възможностите са по-големи за увеличаване площите с царевица, която носи и монокултурно отглеждане, но при нея факторът влага е решаващ. А както е тръгнало с тези валежи, напълно възможно е и следващата година да е царевичарска, но това никой не може отсега да предвиди.  
Какво точно ще сервира природата на земеделските производители напролет, само тя си знае, защото дългосрочни прогнози няма.
КАКВА Е КАРТИНАТА В ЖИТНИЦАТА НА БЪЛГАРИЯ – ДОБРУДЖА?
Все пак има и добри новини –  въпреки забавянето на есенната сеитба тази година, площите с пшеница в област Добрич почти достигнаха засетите миналата година. Това сочат данните на областната дирекция „Земеделие“. Допреди валежите в областта бяха засети с пшеница 1 192 267 декара, като за сравнение през 2013 г. те са били 1 236 000 декара. Площите с ечемик са 65 987 декара, с рапица – 152 193 декара, а с тритикале – 3280 декара.
В крайморските общини на Добруджа дори кампанията със сеитбата и прибирането на пролетниците е напълно завършена. Почти 690 000 тона царевично зърно вече е прибрано в складовете на земеделските стопанства в областта. Напълно приключила е жътвата на царевицата в община Балчик, където средният добив е 855 кг/дка, в Добрич – 714 кг/дка, община Добричка – 763 кг/дка, Тервел – 700 кг/дка и Шабла – 800 кг/дка. Най-високи средни добиви отчитат земеделските производители в Каварна, където средно са прибрали по 910 кг/дка.
Средният добив от царевица в Добричка област е 783 кг от декар, сочат данните на областната дирекция „Земеделие“. Реколтираните площи са 878 827 декара или 93,53% от засетите с фуражната култура в областта.
Все още има царевица за прибиране в общините Генерал Тошево и Крушари, където са прибрани едва 68% от площите.
РАЗДВИЖВАНЕТО НА ПАЗАРА ВЕЧЕ Е ФАКТ
Цената на пшеницата тръгна нагоре и се покачи с 20 лв./т. В момента хлебното зърно се изкупува по 325 – 330 лв./т. Цената на царевицата също се нормализира и при стандартна влага от 14% се изкупува по 270 лв./т, а при по-висока влага по 250 – 260 лв./т. Не остана по-назад и слънчогледът, чиято изкупна цена в момента почти си дойде на мястото и е 650 лв./т.
ПРОБЛЕМИ В ПОЛЕТО ЩЕ ИМА И ЗАНАПРЕД
Неожънатите царевични ниви са една от причините за увеличената популация от полски мишки в цялата страна. Не прави изключение и Добруджа, където стопаните залагат отровни примамки вече втори път. Гризачите масово мигрират в поникналите пшенични и рапични посеви и нанасят щети. При повишена почвена влажност трябва да се има предвид също, че житният бегач е в по-благоприятни условия за развитие и специалистите трябва непрекъснато да наблюдават посевите, за да няма неприятни изненади.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 06 Ноември 2014 14:54

Каква е реалната обстановка в момента?

1. навреме засети есенници
Навреме засетите есенници ще се развиват нормално. Очаква се до настъпване на зимата те да са оптимална фаза за зимуване – братене. Най-важно при тях е да се следи за появата на неприятели – обикновена полевка, житни мухи, житен бегач. При достигнат праг на икономическа вредност, да се предприемат мерки за борба.
2. късно засети
есенници
При късно засетите есенници картината изцяло ще зависи от метеорологичните фактори. В случай че есента е топла и продължителна, те могат да стигнат до фаза 3-ти лист, дори до братене и да презимуват добре. В случай че зимата изпревари и започне въздействие на ниски отрицателни температури, има опасност от прореждане на посевите в резултат на измръзване и изтегляне на незакалените и не добре вкоренени растения.
3. незасети площи
Ноември не е месец, на който може да се разчита за сеитба на есенници. По всяка вероятност част от предвидените за сеитба площи ще останат незасети. Освен това местата с късно прибраните царевица трудно ще бъдат обработени поради влагата. Това до известна степен ще усложни пролетната кампания, когато ще трябва да се обработват и сеят повече площи от нормалното. В същото време знаем, че асортиментът от пролетни култури не е особено богат. Слънчогледът изисква задължителна ротация на площите и не би могъл да се сее след себе си или в следващите 2 – 3 години. От друга страна, царевицата е по-малко взискателна към този фактор, но царевичарски години като настоящата са по-скоро изключение, а големите площи с нея носят и големи рискове.
Отсега се очертава напрегната пролетна кампания догодина. Добре е отрано стопаните да започнат да мислят и планират с какво ще засеят празните полета напролет, за да могат да си набавят необходимите семена и други консумативи. Има възможност за вкарване в сеитбооборота на култури като пролетен ечемик, овес, кориандър, пролетна рапица, сорго и др., а защо не и някои от бобовите култури, които стават актуални по агроекологичните изисквания – грах, фий, соя, фасул, леща, нахут, бакла, лупина и др.

Публикувана в Растениевъдство

Пролетните култури ще бъдат прибирани в разтеглен период от време, което ще затрудни обработката на площите и сеитбата на есенниците

Петър Кръстев
Тази година пролетната кампания беше много трудна за земеделските стопани. Когато трябваше да обработват и сеят слънчогледа и царевицата, времето упорито не им позволяваше и агротехническите срокове просто не можеха да се спазват. По скоро беше изключение някой да си е свършил работата навреме, отколкото правило. Само стопаните знаят какво им струваше пролетната сеитбена кампания. Така се и развиваха културите през цялата вегетация, едновременно се срещаха всички фенофази на развитие, резултат от различните срокове на сеитба. Това разнообразие се наблюдаваше както при слънчогледа, така и при царевицата.
По-късно през лятото, когато продължиха обилните валежи, често придружени с бури и градушки, всички се надяваха, че щетите ще са основно само за есенните култури, които в този период се прибираха. Там, където валежите бяха без негативни явления, влагата за пролетните култури беше добре дошла. И така, чак до жътва.
Какво се случва в момента с пролетниците?
СЛЪНЧОГЛЕД
На много места в страната слънчогледът е ожънат. В същото време има и площи, които са готови за жътва, но в тях не може да се влезе, а други все още не са в технологична зрялост. Съвсем различни са и крайните резултати – добивите варират в широки граници от 80 кг до 340 кг/дка. И при цена около 500 лв./т, сметките на производителите никак не се връзват, защото на места себестойността на декар надхвърля 150 лв. А положително развитие за покачване на цената поне в близко време не се очаква. В крайморска Добруджа – общините Шабла и Каварна, жътвата на слънчогледа приключи, а средните добиви са 240 – 250 кг/дка. Сравнително ниските добиви се дължат на полягане от бурите, болести и липса на опрашване от влагата. В началото на кампанията са в Балчик и Крушари, а причината за това са факторите, които изтъкнахме в началото. Предстои да разберем по-късно и дали ще се осъществи прогнозата на производителите, че късните посеви със слънчоглед ще дадат по-добра реколта. Дано само времето позволи тя да бъде прибрана навреме.
ЦАРЕВИЦА
Proletni 1При другата пролетна култура – царевицата, засега нещата изглеждат доста по-добре. Отдавна не е имало, а едва ли и скоро ще има по-добра година за царевицата. Практиката научи нашите фермери, че за българските условия по-подходящи са средно ранните и ранните хибриди. Повечето от посевите с царицата на полето са от групите 320, 340, 360 по ФАО. В момента вече се прибират ранни хибриди царевица по сключени фютчърсни сделки при цена 250 лв./т. Лошото е, че влагата е над стандартната и се налага сушене на зърното, което в случая прави тези сделки неизгодни. Добивите засега са в границите от 1000 – 1200 кг/дка. От средно късните хибриди се очакват значително по-добри добиви, а цената, която се очертава за октомври, е 230 – 240 лв./т. Добре е, че почти няма късни хибриди над 400 по ФАО, защото прекомерната влага щеше да доведе до още по-късното им узряване и прибиране.
ЕСЕННА СЕИТБА
Не на последно място, грижа на земеделските производители са и новите есенни култури, чиято сеитба предстои. Рапицата на много места е вече засята, но още няма официални данни за декарите в страната. Като цяло не се очертава благоприятна картина и за есенната сеитба, освен че влага ще има достатъчно. В същото време закъснението с прибиране на предшествениците ще носи все повече негативи, защото навлажнените растителни остатъци от слънчоглед и царевица ще затруднят предсеитбените обработки. Влагата провокира буйно развитие и на тревна растителност в полетата, която трудно ще бъда нарязана и заорана.Тук вече всеки стопанин ще трябва да взема конкретно решение според обстановката каква точно предсеитбена обработка ще е най-подходяща за даденото поле. Каквото и още да кажем, едно е ясно – че и тази есен на земеделците никак няма да им е лесно, но сме сигурни, че и този път ще се справят... На каква цена – само те си знаят!

Публикувана в Растениевъдство

Според данните на НАЗ към 23 юни т.г. за състоянието на есенниците и хода на жътвата доброто й начало принудително беше спряно в много райони.

Сега преди т.нар. втори старт на жътвата посевите са засегнати от болести и неприятели като кафява и жълта ръжда; мана; главня; септория; полевка; житна пиявица и житна дървеница; хоботник, черен щурец, телен червей при пролетници.

Полягане на есенните посеви се наблюдава във всички райони на страната, което ще води редуциране на добивите.

Може да се говори за занижени качествени показатели при ечемика, но все още не ясно в каква степен.

Наводнени и унищожени площи с есенни и пролетни култури вследствие на поройни дъждове и градушки са факт в много от районите, които произвеждат зърнени и технически култури.

Публикувана в Растениевъдство

За това сигнализират от регионалните поделения на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Въпреки че на повечето места оценката за пшеницата и ечемика продължава да бъде добра, вече има данни от някои райони като Монтана, че са тръгнали болести като кафява ръжда и мана.

Забелязват се нападения и от житна пиявица и дървеница, вследствие на преовлажняването, казват от района.

Според офиса на НАЗ във Видинско са разтревожени от доста пропаднали площи с есенници и ще се наложи да се свикват комисии и да се правят протоколи за щетите. Също в този район според данните на зърнопроизводителите 10-15% от есениците страдат от полягане.

Кафява ръжда е тръгнала по есенните посеви и в Южна България - в района на Пазарджишко.

Има я и в района на Павликени.

В Хасковско посевите вече са нападнати в отделни райони от дървеница и също има старт на кафявата ръжда, но времето засега не позволява третиране в нивите.

За сведение на производителите: от отглежданите у нас над 15 сорта пшеница, чувствителни към кафявата ръжда, са Садово 1, Славянка, Садово супер, Катя и Победа, а много устойчиви - Плиска, Загоре, Кардам, Янтър и Крапец.

Публикувана в Растениевъдство

Петър Кръстев
Времето съвсем сбърка зърнопроизводителите. Какво да се прави в тези необичайни условия – да торим ли, с какви торове?!
Календарно, времето е точно за торене. Но предвид конкретните условия е много трудно да се вземе решение. Затоплянето, съпътствано от суша провокира есенниците към възобновяване на вегетацията. Това по правило означава, че те вече имат потребност от азот. Да, но при суха почва, как да торим, как торът ще стигне до корените?! Дали няма да предизвикаме негативен ефект от токсичност на попадналия и неразтворен в пазвите на листата азотен тор. Може да се каже, че опасността от пригори е напълно реална. В същото време, ако торим, с времето в полето ще остава все по-малко активно вещество, което да бъде оползотворено от растенията. И още нещо, с какъв азотен тор да торим? Съвсем ясно е, че тези които се бяха подготвили да торят с карбамид няма да могат да го направят, защото условията за него са съвсем неподходящи. За да има ефект карбамидът изисква студено и влажно време, а в момента няма такива условия. Приоритет ще има амониевата селитра, която може да се използва и при топло време, стига да има достатъчно влага.
Чуват се препоръки, че сега освен с азотни торове, посевите трябвало да се торят и с фосфорни такива, за да формират по-мощна коренова система. Всичко това може и да е вярно, но само в случай, че не говорим за твърди торове разхвърлени повърхностно. Как торенето със суперфосфат ще бъде ефективно, след като фосфорът е слабоподвижен елемент и още повече, че почвата е суха. Освен това практиката не познава повърхностно пролетно подхранване на есенници с фосфорни торове.
За да помогнем на посевите в този момент ефективно би било единствено листното подхранване. Вярно, че по това време също няма практика есенни посеви да се подхранват листно, но вероятно е дошло и такова време. Екстремните ситуации в климатично отношение изискват нови, гъвкави решения. Сега е моментът от безбройната гама предлагани листни торове да се намерят най-подходящите и да се приложат. В тях вече може и би било добре освен азот да има и фосфор. Но не само тези два елемента сега са нужни на есенниците. Нужен е и калий, който регулира водния режим на растенията за икономично потребление на наличната влага.Сега повече от всякога и микроелементите могат да покажат полезното си действие. За да се забави стареенето на листата причинено от недостига на влага добре е да се избере листен тор, който освен основните макроелементи да има мед. Срещу стреса и за по-доброто развитие на корените добро въздействие ще окаже цинкът, а за подобряване на фотосинтезата трябва да има и манган. Самостоятелното прилагане на листни торове с оглед на тяхното усвояване е за предпочитане пред комбинирането им с други агрохимикали, най-често хербициди. Освен това, за до добро усвояване на елементите те трябва да се внасят с не по-малко от 25-30 литра вода на декар в часовете, когато няма силно слънчево греене. За предпочитане е листно подхранване да се направи първо на по-добре развитите и напреднали във фенологично отношение посеви, а след това на по-късните, които са в по-ранни фази на развитие.
Все пак, решението трябва да се вземе предвид конкретните условия и състояние на посевите. Освен това, листното подхранване не отменя подхранването с азотни торове, което трябва да се направи при първа възможност, когато условията позволяват. За да няма загуба на активно вещество най-добре е предвидената азотноторова норма да се раздели на две подхранвания, а още по-добре на три.

Публикувана в Растениевъдство

Според директорът на Държавния земеделски институт, Генерал Тошево доц. Иван Киряков, състоянието на есенниците в Североизточна България е много добро. Според неговите наблюдения в Добричко, Варненско, Шуменско и Силистренско развитието на посевите е нормално за сезона – пшеницата е във фаза братене и край на братене. Към момента и влагата е достатъчна, но , за да се гарантира доброто развитие на посевите с есенни култури през март трябва да паднат достатъчно валежи, надява се ученият. Според него, дори и внезапно понижение на температурите до минус 10 градуса няма да създаде проблеми за пшеницата, а  при ечемика – до минус 5, минус 6 градуса.
Доц. Киряков съветва, да не се прекалява с азотното торене и препоръчва на земеделските производители, ако имат възможност да торят на два пъти.

Публикувана в Растениевъдство

Общото състояние на есенниците в Кюстендилска област е добро, съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от Областна дирекция „Земеделие”. Данните сочат, че поради закъснението на есенната сеитба и липсата на валежи има изоставане в развитието на посевите, като преобладаваща част от тях са във фаза 1-ви-3-ти лист до братене. Повишаването на дневните температури от началото на месеца е спомогнало за нормално протичане на прехода от зимен покой към вегетация. От дирекцията посочиха, че предстои провеждането на агротехническите мероприятия, свързани с подхранване на културите и провеждане на растително-защитните мероприятия, като все още се наблюдава слаба активност на неприятелите по есенните култури, което определя фитосанитарното им състояние като добро. Очакванията са, че повишаването на температурата и евентуалните валежи, които ще подобрят влагата в почвата, а също подхранването на посевите и навременното провеждане на растително-защитните мероприятия, ще са основните предпоставки за подобряване състоянието на пшеницата и ечемика и формирането на добър добив. В Кюстендилска област за засети общо 76 373 декара с пшеница, 6143 декара с ечемик, 6720 декара с ръж и 2705 декара с тритикале. Най-малко в областта са площите с маслодайна рапица - 1137 декара.

Публикувана в Растениевъдство

Времето съвсем сбърка зърнопроизводителите. Какво да се прави в тези необичайни условия – да торим ли, с какви торове?!

Календарно времето е точно за торене. Но съобразно конкретните условия е трудно да се вземе решение. Затоплянето съпътствано от суша провокира есенниците към възобновяване на вегетацията. Това по правило означава, че те имат потребност от азот. Да, но при суха почва, как торът ще стигне до корените?! Дали няма да предизвикаме негативен ефект от токсичност на попадналия и неразтворен в пазвите на листата азотен тор. Може да се каже, че опасността е реална. В същото време, ако торим, с времето в полето ще остава все по-малко активно вещество, което да бъде оползотворено от растенията.

Чуват се препоръки и за подхранване с фосфорни торове, което в сухи условия още повече би утежнило агрохимията около растенията. Време е за гъвкави решения, които ще ви подскажем в новия брой на "Гласът на фермера", който ще излезе на 24.02.2014 г.

Публикувана в Растениевъдство

Потребността на културите от азот е най-голяма при възобновяване на вегетацията

Петър КРЪСТЕВ
Една от първите задачи в ранна пролет при зърнопроизводството е подхранване на есенните култури с азотни торове. При възобновяване на вегетацията зърнено-житните култури имат повишена потребност от азот. Това е така, защото постепенното затопляне на времето и повишената влажност на почвата водят до значителни загуби на азот от измиване и денитрификация, което води до проблеми в растежа на културите. Свеждането на този проблем до минимум в практиката е решен, като есенните култури се торят пред- или присеитбено с малки дози азотни торове, а по-голямата част от тях се внасят непосредствено преди възобновяване на пролетната вегетация.
azot4-2Внасянето на основния хранителен елемент на излизащите от зимен покой култури има значителен ефект върху тяхната производителност.
Земеделските производители, които търсят ефикасно управление на посевите си за високи добиви при пшеницата, трябва точно да преценят времето за внасянето на азот в съответствие с етапите на растежа и потребностите на културата, а не просто да внесат определено количество азотни торове.
Изискванията към азот на основната житна култура – пшеницата са най-големи през пролетта, при възобновяване на вегетацията, когато етапите на растеж протичат най-бързо. Оптимизиране на този растеж се постига, когато внасянето на торовете съвпадне с нуждите на културата.
Азотът е хранителен елемент, който най-много от всички изисква прецизно и точно управление. Правилното азотно торене е важен лост за доходност при отглеждане на зимните житни култури, защото вредно влияние има както недостига, така и излишъка на елемента. Симптомите на азотен дефицит се изразяват в бледо зелени (хлоротични) растения, които са слабо развити, а излишекът му води до прекомерен вегетативен процес, повишена чувствителност към заболявания и по-нисък добив. Освен това, излишекът на азот често води до повишаване на нивата на елемента в подземните и повърхностните води и има негативни екологични и икономически последици.
Условията тази година предполагат една доста трудна кампания по подхранване на есенниците. Дебела снежна покривка, топене на снеговете, преовлажняване – всичко това са фактори, които попречиха и ще пречат за навременното внасяне на торовете. Няма да е лесно на фермерите, да се справят с тези предизвикателства. Това налага добра предварителна организация, за да може да се оползотвори всеки един възможен за работа на полето ден.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта