За това сигнализират от регионалните поделения на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Въпреки че на повечето места оценката за пшеницата и ечемика продължава да бъде добра, вече има данни от някои райони като Монтана, че са тръгнали болести като кафява ръжда и мана.

Забелязват се нападения и от житна пиявица и дървеница, вследствие на преовлажняването, казват от района.

Според офиса на НАЗ във Видинско са разтревожени от доста пропаднали площи с есенници и ще се наложи да се свикват комисии и да се правят протоколи за щетите. Също в този район според данните на зърнопроизводителите 10-15% от есениците страдат от полягане.

Кафява ръжда е тръгнала по есенните посеви и в Южна България - в района на Пазарджишко.

Има я и в района на Павликени.

В Хасковско посевите вече са нападнати в отделни райони от дървеница и също има старт на кафявата ръжда, но времето засега не позволява третиране в нивите.

За сведение на производителите: от отглежданите у нас над 15 сорта пшеница, чувствителни към кафявата ръжда, са Садово 1, Славянка, Садово супер, Катя и Победа, а много устойчиви - Плиска, Загоре, Кардам, Янтър и Крапец.

Публикувана в Растениевъдство

Петър Кръстев
Времето съвсем сбърка зърнопроизводителите. Какво да се прави в тези необичайни условия – да торим ли, с какви торове?!
Календарно, времето е точно за торене. Но предвид конкретните условия е много трудно да се вземе решение. Затоплянето, съпътствано от суша провокира есенниците към възобновяване на вегетацията. Това по правило означава, че те вече имат потребност от азот. Да, но при суха почва, как да торим, как торът ще стигне до корените?! Дали няма да предизвикаме негативен ефект от токсичност на попадналия и неразтворен в пазвите на листата азотен тор. Може да се каже, че опасността от пригори е напълно реална. В същото време, ако торим, с времето в полето ще остава все по-малко активно вещество, което да бъде оползотворено от растенията. И още нещо, с какъв азотен тор да торим? Съвсем ясно е, че тези които се бяха подготвили да торят с карбамид няма да могат да го направят, защото условията за него са съвсем неподходящи. За да има ефект карбамидът изисква студено и влажно време, а в момента няма такива условия. Приоритет ще има амониевата селитра, която може да се използва и при топло време, стига да има достатъчно влага.
Чуват се препоръки, че сега освен с азотни торове, посевите трябвало да се торят и с фосфорни такива, за да формират по-мощна коренова система. Всичко това може и да е вярно, но само в случай, че не говорим за твърди торове разхвърлени повърхностно. Как торенето със суперфосфат ще бъде ефективно, след като фосфорът е слабоподвижен елемент и още повече, че почвата е суха. Освен това практиката не познава повърхностно пролетно подхранване на есенници с фосфорни торове.
За да помогнем на посевите в този момент ефективно би било единствено листното подхранване. Вярно, че по това време също няма практика есенни посеви да се подхранват листно, но вероятно е дошло и такова време. Екстремните ситуации в климатично отношение изискват нови, гъвкави решения. Сега е моментът от безбройната гама предлагани листни торове да се намерят най-подходящите и да се приложат. В тях вече може и би било добре освен азот да има и фосфор. Но не само тези два елемента сега са нужни на есенниците. Нужен е и калий, който регулира водния режим на растенията за икономично потребление на наличната влага.Сега повече от всякога и микроелементите могат да покажат полезното си действие. За да се забави стареенето на листата причинено от недостига на влага добре е да се избере листен тор, който освен основните макроелементи да има мед. Срещу стреса и за по-доброто развитие на корените добро въздействие ще окаже цинкът, а за подобряване на фотосинтезата трябва да има и манган. Самостоятелното прилагане на листни торове с оглед на тяхното усвояване е за предпочитане пред комбинирането им с други агрохимикали, най-често хербициди. Освен това, за до добро усвояване на елементите те трябва да се внасят с не по-малко от 25-30 литра вода на декар в часовете, когато няма силно слънчево греене. За предпочитане е листно подхранване да се направи първо на по-добре развитите и напреднали във фенологично отношение посеви, а след това на по-късните, които са в по-ранни фази на развитие.
Все пак, решението трябва да се вземе предвид конкретните условия и състояние на посевите. Освен това, листното подхранване не отменя подхранването с азотни торове, което трябва да се направи при първа възможност, когато условията позволяват. За да няма загуба на активно вещество най-добре е предвидената азотноторова норма да се раздели на две подхранвания, а още по-добре на три.

Публикувана в Растениевъдство

Според директорът на Държавния земеделски институт, Генерал Тошево доц. Иван Киряков, състоянието на есенниците в Североизточна България е много добро. Според неговите наблюдения в Добричко, Варненско, Шуменско и Силистренско развитието на посевите е нормално за сезона – пшеницата е във фаза братене и край на братене. Към момента и влагата е достатъчна, но , за да се гарантира доброто развитие на посевите с есенни култури през март трябва да паднат достатъчно валежи, надява се ученият. Според него, дори и внезапно понижение на температурите до минус 10 градуса няма да създаде проблеми за пшеницата, а  при ечемика – до минус 5, минус 6 градуса.
Доц. Киряков съветва, да не се прекалява с азотното торене и препоръчва на земеделските производители, ако имат възможност да торят на два пъти.

Публикувана в Растениевъдство

Общото състояние на есенниците в Кюстендилска област е добро, съобщиха за Радио „Фокус” – Кюстендил от Областна дирекция „Земеделие”. Данните сочат, че поради закъснението на есенната сеитба и липсата на валежи има изоставане в развитието на посевите, като преобладаваща част от тях са във фаза 1-ви-3-ти лист до братене. Повишаването на дневните температури от началото на месеца е спомогнало за нормално протичане на прехода от зимен покой към вегетация. От дирекцията посочиха, че предстои провеждането на агротехническите мероприятия, свързани с подхранване на културите и провеждане на растително-защитните мероприятия, като все още се наблюдава слаба активност на неприятелите по есенните култури, което определя фитосанитарното им състояние като добро. Очакванията са, че повишаването на температурата и евентуалните валежи, които ще подобрят влагата в почвата, а също подхранването на посевите и навременното провеждане на растително-защитните мероприятия, ще са основните предпоставки за подобряване състоянието на пшеницата и ечемика и формирането на добър добив. В Кюстендилска област за засети общо 76 373 декара с пшеница, 6143 декара с ечемик, 6720 декара с ръж и 2705 декара с тритикале. Най-малко в областта са площите с маслодайна рапица - 1137 декара.

Публикувана в Растениевъдство

Времето съвсем сбърка зърнопроизводителите. Какво да се прави в тези необичайни условия – да торим ли, с какви торове?!

Календарно времето е точно за торене. Но съобразно конкретните условия е трудно да се вземе решение. Затоплянето съпътствано от суша провокира есенниците към възобновяване на вегетацията. Това по правило означава, че те имат потребност от азот. Да, но при суха почва, как торът ще стигне до корените?! Дали няма да предизвикаме негативен ефект от токсичност на попадналия и неразтворен в пазвите на листата азотен тор. Може да се каже, че опасността е реална. В същото време, ако торим, с времето в полето ще остава все по-малко активно вещество, което да бъде оползотворено от растенията.

Чуват се препоръки и за подхранване с фосфорни торове, което в сухи условия още повече би утежнило агрохимията около растенията. Време е за гъвкави решения, които ще ви подскажем в новия брой на "Гласът на фермера", който ще излезе на 24.02.2014 г.

Публикувана в Растениевъдство

Потребността на културите от азот е най-голяма при възобновяване на вегетацията

Петър КРЪСТЕВ
Една от първите задачи в ранна пролет при зърнопроизводството е подхранване на есенните култури с азотни торове. При възобновяване на вегетацията зърнено-житните култури имат повишена потребност от азот. Това е така, защото постепенното затопляне на времето и повишената влажност на почвата водят до значителни загуби на азот от измиване и денитрификация, което води до проблеми в растежа на културите. Свеждането на този проблем до минимум в практиката е решен, като есенните култури се торят пред- или присеитбено с малки дози азотни торове, а по-голямата част от тях се внасят непосредствено преди възобновяване на пролетната вегетация.
azot4-2Внасянето на основния хранителен елемент на излизащите от зимен покой култури има значителен ефект върху тяхната производителност.
Земеделските производители, които търсят ефикасно управление на посевите си за високи добиви при пшеницата, трябва точно да преценят времето за внасянето на азот в съответствие с етапите на растежа и потребностите на културата, а не просто да внесат определено количество азотни торове.
Изискванията към азот на основната житна култура – пшеницата са най-големи през пролетта, при възобновяване на вегетацията, когато етапите на растеж протичат най-бързо. Оптимизиране на този растеж се постига, когато внасянето на торовете съвпадне с нуждите на културата.
Азотът е хранителен елемент, който най-много от всички изисква прецизно и точно управление. Правилното азотно торене е важен лост за доходност при отглеждане на зимните житни култури, защото вредно влияние има както недостига, така и излишъка на елемента. Симптомите на азотен дефицит се изразяват в бледо зелени (хлоротични) растения, които са слабо развити, а излишекът му води до прекомерен вегетативен процес, повишена чувствителност към заболявания и по-нисък добив. Освен това, излишекът на азот често води до повишаване на нивата на елемента в подземните и повърхностните води и има негативни екологични и икономически последици.
Условията тази година предполагат една доста трудна кампания по подхранване на есенниците. Дебела снежна покривка, топене на снеговете, преовлажняване – всичко това са фактори, които попречиха и ще пречат за навременното внасяне на торовете. Няма да е лесно на фермерите, да се справят с тези предизвикателства. Това налага добра предварителна организация, за да може да се оползотвори всеки един възможен за работа на полето ден.

Публикувана в Растениевъдство

Запазване качествата на торовете зависи от съхранението.

Януари е месецът в който земеделските производители масово се снабдяват с минерални торове, предназначени за предстоящото подхранване на есенниците. За постигане на максимална агротехническа и икономическа ефективност от торенето, торовете трябва да бъдат правилно съхранявани до внасянето им в почвата. Когато се съхраняват неправилно, много от тях не само губят ценни хранителни вещества, но се влошават и физичните им свойства.
Най-чувствителни към условията на съхранение са амониевият, калциевият и натриевият нитрати (селитри) и амониевият сулфат. Тези азотни торове (особено селитрите) са силно хигроскопични и трябва да се съхраняват в заводските си опаковки, като при подреждането им не бива да се поставят един над друг повече от 10-12 чувала. Разстоянието до стените на складовото помещение трябва да е най-малко 25 см. Някои азотни торове са силно запалими, а при дадени условия и взривоопасни. Затова те се съхраняват във влагонепропускливи опаковки, на сухо и защитено от пряка слънчева светлина място при температура, не по-висока от 30°С. Правилното съхранение на азотсъдържащите торове е най-ефективният път за опазване на почвата и водите от замърсяване с нитрати.
Стопанствата трябва да разполагат със складови помещения с достатъчно площ за съхранението на минералните торове. Тези помещения трябва да се разделят на две части - едната за насипни, а другата за опаковани торове.
По-невзискателните към условията на съхранение торове са амониевият хлорид, суперфосфатът, калиевите и други сравнително по-слабо хигроскопични торове. Те могат да бъдат съхранявани опаковани или в насипно състояние, като височината на купчината не трябва да бъде повече от 3-3,5 м. Не трябва да се допуска смесването на различните видове тор. Нехигроскопични торове - фосфоритно брашно, калциеви торове и др., могат да останат в насипно състояние под навеси с водонепропускливи покриви и подове, но купчините трябва да са повдигнати над нивото на терена на височина поне 30-40 см. Необходимо е стените да са добре измазани, а около складовите помещения да се изкопаят канавки за безопасно извеждане на водата. Недопустимо е съхраняването на насипни минерални торове на открити площадки.

Публикувана в Растениевъдство

Възобновяването на вегетацията през януари може да е пагубна за растинеята

Предвид топлото време съчетано с отсъствие на валежи някой от зърнопроизводителите виждат подходящи условия за подхранване на есенниците с азот. Дали това е правилното решение? По темата може да се дискутира, но торенето при тези условия е рисково и вместо полза ще допринесе щета на посевите. В началото на зимата, когато растенията са все още в покой се практикува подхранване на есенниците с карбамид. До началото на вегетацията той претърпява преобразуване и се усвоява от растенията, когато те възобновят вегетацията си. Но за да има ефект от него времето трябва да е студено и влажно, а тези условия в момента отсъстват. Ако сега се даде амониева селитра, която е подходяща за подхранване малко преди или в началото на възобновяване на вегетацията има голяма опасност от разкаляване на растенията и преминаване към вегетация, която би била пагубна при по-късни студове. Затова най-доброто решение за момента е с тази операция да се изчака, за да не се хвърлят пари на вятъра. Още по темата четете в следващия брой на „Гласът на фермера“.

Публикувана в Растениевъдство

Посевите се развиват според срока на сеитба

Петър Кръстев
Тази година земеделците нямат основание да се оплакват от лошо време. Есента беше дълга и може да се каже доста благоприятна за полска работа. Хубавото време позволи на земеделските производители да свършат всички планирани работи на полето и най-вече да засеят площите с есенни култури. Падналите валежи бяха със стопанска стойност и способстваха дружното поникване на семената. Резултатите вече са налице и в зависимост от датите на сеитба при есенните култури се наблюдават различни фази на развитие.
Зърнено житни култури
- По-рано засетите или засетите в агротехническите срокове есенници масово ще встъпят във фаза „братене” през третата десетдневка на ноември.
- При пшеницата и ечемика засети през първата половина на ноември и към края на месеца ще се наблюдава фаза поникване и начално листообразуване 1-и-3-и лист.
- На повторките от пшеница и ечемик или при монокултурното им отглеждане има опасност от поява и поражения от житния бегач.
Рапица
- На повечето места фенологичното развитие на посевите от рапица се намират от 2-3-та двойка същински листа до 6-7 лист или розетка. Топлото време и влагата провокираха бързо развитие на растенията и вече се наблюдават прерастнали посеви. Това налага вземането на мерки чрез използване на растежни регулатори за задържане на растежа. На отделни посеви е регистрирано нападение от рапична листна оса, рапична стъблена бълха и обикновена полевка.
- Посевите с рапица трябва да се наблюдават и при необходимост да се премине към извеждане на борба с неприятелите. Срещу рапичната листна оса борба се налага при установено нападение над ПИВ- 2-3 бр. лъжегъсеници/кв.м. или 2-3 бр. повредени растения на кв. м.  
Внимание!
При нападение както на житните култури, така и на рапицата от обикновена полевка, се залагат примамки от Фостоксин пелети или Родекил ПП в доза 7 г на обитаем ход. Напомняме, че площното третиране е забранено!

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 17 Октомври 2013 14:33

Засейте тритикалето навреме

За сеитба на тритикале трябва да се използват семена от семепроизводни посеви, който са почистени и сортирани. Те трябва да отговарят на изискванията на БДС с чистота не по-ниска от 97 на сто и кълняемост не по-малка от 90 на сто.
Тритикалето е устойчиво към праховитата и твърдата главня и поради това не е необходимо посевния материал да се третира срещу причинителите им.
Сеитбената норма варира според предназначението на културата
При отглеждане на тритикале за зърно сеитбата трябва да се направи в периода от 1-ви до 15-ти октомври за Северна България и от 20-ти до 30-ти октомври за Южна България. В предпланинските и планински райони на страната е препоръчителна по-ранна сеитба.
Сортовете тритикале, които братят по-слабо се засяват със 600-650 к.с. (кълняеми семена)/кв. м, а по-силно братящите - с 550- 600 к.с./кв. м. Сеитбената норма варира от 22-26 кг/дка. Когато се закъснява със сеитбата и почвата не е добре подготвена, посевната норма се завишава с по 50 к.с./кв. м. Дълбочината на засяване е 4-6 см.
Тритикале за зелена маса в чист посев се засява с 400-500 к.с./кв. м, а в смесен посев (например със зимен фуражен грах) - сеитбената норма е: тритикале (100-150 к.с./кв. м) + грах (90-100 к.с./кв. м). На практика това означава 6-7 кг тритикале + 16-18-кг грах.
Грижи през
вегетацията
В повечето случаи борба с плевелите не се провежда, защото тритикалето бързо отрасва, има добра братимост и потиска тяхното развитие. При необходимост може да се използват същите хербициди и дози, както при пшеницата.
При отглеждане на тритикале в смесен посев със зимен грах, площта може да се третира с Базагран - 200-250 мл/дка, внесен във фаза 3-ти -5-ти лист на граха.
Сега отглежданите сортове тритикале се отличават с висока устойчивост на кафява и черна ръжди и брашнеста мана. Срещу неприятелите като листни въшки, житна пиявица, растителни дървеници, житен бегач и др. се използуват същите препарати и дози от тях, както при пшеницата.
Прибиране
При отглеждане на тритикале за зърно културата се прибира в пълна зрялост, еднофазно, с обикновен зърнен комбайн. Преди жътвата трябва да се регулира вършачния апарат на комбайна така, че да не се допуска начупване на семената.
Когато тритикалето се отглежда за зелена маса, посевът се покосява във фаза изкласяване. Малко по-късно във фаза млечно-восъчна зрялост (при 30-40% влажност на зелената маса) може да се прибере тритикалето в случаите, когато след това на тази площ няма да се засява втора култура, защото в тази фаза се повишава добива и хранителната стойност на фуража.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта