Радвам се, че интересът към ИнтелиФреш, който се провежда за трета поредна година, расте. Най-важният въпрос за българския производител на плодове и зеленчуци е как да стигне със своята продукция до пазара.

Имахме полезна дискусия по този въпрос в рамките на форума – с двама топ производители, с представители на търговците и на преработвателите. Надявам се, че за всички стана пределно ясно, че не е необходимо всеки поединично да се опитва да влезе в търговските вериги. По-скоро трябва да се използва вече създадената инфраструктура – отделният производител трябва да потърси големите центрове, където се прави сортиране, заготовка, охлаждане и опаковане на продукцията.

Другото много важно нещо, което всеки фермер трябва да знае, ако иска да е успешен на пазара – задължително е да се покрият определени изисквания, свързани с качеството. Това всъщност е задачата на всеки производител – да произвежда качествена продукция. Работа на други хора е тази продукция да бъде заготвена, пакетирана, обработена по подходящ начин и да бъде реализирана на пазара.

Тук е и мястото на добрия консултант. Той трябва да помогне на производителя на подбере пазар, сорт, начин на производство, да го насочи към доставчици. У нас представата за консултантите е малко изкривена – смята се, че това е човек, който трябва да ви спечели един европейски проект, без всъщност да се интересува от самата бизнес идея и от нейното реално пазарно реализиране. Затова апелирам към фермерите – да търсят истински бизнес консултанти, някой, който ще им помогне реално да организират своя бизнес и най-важното – да са успешни на пазара.

Публикувана в Бизнес

В селското стопанство предстои огромен технологичен прогрес и хората трябва да са готови за това, който остане на едно място, реката ще го отнесе, казва анализаторът

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Вълканов, защо още сме толкова далеч от единното пазарно мислене в българския земеделски сектор?

- Ще отговоря с пример - с Италия. Тя е световен лидер в посадъчния материал, световен лидер в износа на плодове и т. н. Там стопанствата са дребни, особено на фона на българските. И въпреки това, производителите в Италия, заради изключително високата степен на работа един с друг, която се нарича коопериране, договарят количества и цени за своята продукция. И стоят стабилно на пазара, за разлика от българските. У нас все още има една степен на недоверие в тези отношения. По-младите колеги, с които работим в ИнтелиАгро, са по-отворени към всякакъв тип сътрудничество. Тяхното мислене не е исторически обременено. Затова си мисля, че без една подмяна в поколенията, този процес в България трудно ще се случи.

- В кои стопанства у нас наблюдавате унаследяване на бизнеса, семейно земеделие?

- Това са естествени процеси. По-силна е тази тенденция в сектор „Зърнопроизводство“, има я и при производителите на плодове и зеленчуци. От друга страна, не може в 21 век, в този динамичен свят човек да се чувства на 100% ангажиран с нещо, само защото това е семеен бизнес. Аз съм фен на това хората да остават и да продължават с онова, което са направили техните родители. Само така се трупа истинско познание и истинско благосъстояние. Само така се пораства. Ако вземем пример от една Германия или от една Холандия – това са стопанства и бизнеси, които са се развивали в рамките на 4-5 поколения, това са стари, семейни компании. И това е причината те да управляват търговията и света, ако щете, особено в земеделския сектор. Има обаче една съществена разлика в мисленето. Те са сложили карането на мерцедес на 6-то място в своите нужди, а не на първо. Ние още се учим кое след кое следва. Материалното е последващо успехите в бизнеса, а не го предшества. И когато върху такава философия се конструират едни бизнес отношения, няма как да не бъдат успешни.

- Това узряване от какво зависи – от манталитет, от аграрни политики?

- Хората сами ще започнат да осъзнават, че всяка една стотинка, която бизнесът им носи, трябва да бъде влагана обратно в него. За да може той да расте и да бъде успешен. Много бързо се променят технологиите, много бързо светът се променя. И ако човек иска да се задържи и да става все по-печеливш, той трябва непрекъснато да инвестира – и в себе си, и в това, което произвежда. Не можем да си позволим да стоим на едно място. Тези, които остават на едно място, реката ги отнася.

- Вие сте познавач на пазарите – как ще анализирате България в сектор „Селско стопанство“ – можем ли да бъдем по-рентабилни, да изнасяме по-висока добавена стойност? Зърнопроизводството ще запази ли своята водеща роля?

- Всичко, свързано с българския агробизнес, може да бъде по-рентабилно. Дали зърнопроизводството ще продължи да играе толкова голяма роля в структурата на селското стопанство – по-скоро да. Но нека уточним - още не сме минали през редица структурни промени, които наблюдаваме в останалите стопански направления. Животновъдството, например, още има да се изчиства от неефективни стопанства. Подобно е положението и в овощарството. Трябва да се осъзнае, че при що годе разпределената вече земя, от тук насетне онези, които разполагат с по-малко площи и искат да останат ефективни, да останат в бизнеса, трябва да се стремят към по-висока добавена стойност от всяка единица земя. Това няма как да стане със зърнопроизводство. Цели части от страната не са оптимални за зърнопроизводство – Хасковска област, Южна България. Те са по-подходящи за друг тип производство – по-интензивно, със значително по-висока добавена стойност.

- Субсидиите ли изкривяват картината?

- Ако се ръководим от чисто пазарни принципи, субсидиите са капка в морето от парите, които могат да бъдат спечелени в аграрния бизнес. За да се направи обаче някаква структурна промяна и за да видим развитие и в другите сектори, първото което трябва да дойде, е едно осъзнаване от страна на производителите: пазар има, глад за продукция има. За да се задоволи той обаче, трябва да се отговори на определени изисквания. Те не са толкова трудни и страшни. Да, изискват инвестиции, но в крайна сметка затова има европейски фондове, банково финансиране. Всичко това се отплаща, когато се работи. Другото, което трябва да се разбере, е свързано със спекулативните инвестиции, на които понякога ставаме свидетели в нашето селско стопанство. Агробизнесът е бизнес като всеки друг, но с малко по-голяма цикличност на риска. И ако някой е решил, че ще влезе в този бизнес и за 3 години ще забогатее, много се е объркал. Всяко едно от направленията в нашето селско стопанство носи определен процент доходност на капитала. Между 5 и 15, в отделни години – до 20 %, но в крайна сметка – това е една нормална доходност на капитала. Това е бизнес, в който се влагат пари и той носи дългосрочна възвръщаемост. Той не носи краткосрочни печалби.

- В този смисъл каква е вашата прогноза за развитието на българското земеделие, ще настъпят ли промени в неговия характер и структура?

- Почти няма производители, които да са ориентирани само в едно направление. Има зърнопроизводители, които отглеждат животни или плодове и зеленчуци. Не мисля, че някой трябва да се опитва да провежда твърде активна политика в някаква посока, защото много често се получава така, че политиката изостава от пазарните реалности. Правят се излишни неща, надуват се едни балони, от които после няма измъкване. Подобна картина в момента имаме при етерично-маслените култури. Нека всеки да намери своята ниша – там, където се чувства най-добър и там, където може да бъде ефективен и успешен. Това, че някой сега гледа зърно или гледа зеленчуци, не означава, че след 2 години не може да промени това. Всеки може да си намери място, където наистина се чувства най-добър и най-полезен като производител – ориентиран обаче към своите клиенти. Тогава ще се проумее, че и с отглеждането на картофи могат да се вадят страхотни пари, и с пипер, и с патладжан, и със салата айсберг, да не говорим за овощните видове. Но трябва да се прави както трябва. Не може да се прави едно нещо просто колкото да го имаме и да усвоим едни пари. Една част от големите стопанства, които диверсифицират, със сигурност се справят добре и стават по-устойчиви. Но това в никакъв случай не е панацея, не е решение за всеки. Не бива да повтаряме соц модели – да превръщаме сегашните мащабни стопанства в едни големи АПК-та, които се занимават с всичко, но на практика нищо не се прави както трябва и в нито едно от направленията няма достатъчна ефективност. Това е голямата опасност, до която води диверсификацията. Можеш да отглеждаш 4-5 култури, колкото да си покриеш изискването за сеитбооборот и да ги реализираш добре на пазара. Но не можеш да гледаш 10-15 култури, 2-3 вида животни и всичко това да го правиш добре. Просто не е устроен така светът, нещата не работят по този начин. Затова хората учат икономика, специализация на труда и т. н. Всеки прави това, в което е добър. И затова трябва да се мисли по друг начин – как например да гледаш един или два сорта ябълки на 2-3 хил. дка, да го правиш по един холандски или италиански да го кажем начин. И тогава не ти е нужна диверсификация. Ще бъдеш достатъчно успешен и стабилен и с два сорта ябълки, ако си инвестирал в необходимата защита на риска. И ще бъдеш един успешен ябълкопроизводител, чиято продукция се търси на пазара, а не един голям човек, който бълва всякаква земеделска продукция, но тя трудно се реализира.

- Климатичният фактор ли е най-голямото предизвикателство пред земеделците?

- Поради нашите географски особености, винаги сме страдали от климатичния фактор. Но това не е новина. Да си припомним литературата, историографията. „Градушка“ на Яворов, разказите на Елин Пелин, фалитите в България от края на 19 век, които са свързани с едни сушави години и т. н., примери много. Така че, не ни се случва за първи път, че да се чудим какво да правим. Днес обаче светът и технологиите са ни дали много начини и възможности ние да се справим с климатичните аномалии. Ние трябва да мислим как да правим земеделие въпреки тези проблеми. Климатичните промени няма да унищожат нашето производство. Ще го унищожи нашият мързел и ако не гледаме какво прави света, за да се справи с тях. Това означава да сме наясно с новите сортове и семена, които са устойчиви на климатични промени – градушки, слани, засушаване, съответно и на определен тип болести. В днешно време повечето климатични рискове могат да бъдат контролирани и това е въпрос на познаване на технологиите на инвестиции в тях.

- Традиционни български сортове или вносни – какво да избере един производител?

- Ако някой вижда и намира пазарна ниша в старите български сортове – нека ги произвежда. Ако за тях има търсене, той ще бъде успешен производител. Ако някой иска да изнася навън, да търгува с големи обеми продукция, трудно ще го направи със сортове, които са морално остарели. Вижте какво се случва с едно черешопроизводство, в което имаме традиции. Там половината от насажденията са със сортове, които са отпреди 100 години. Една трета са отпреди 40 години. Ако хората, които произвеждат череши, искат да изнасят за Германия, Холандия, Франция или Италия и да получават вместо 1.20 лв. 4.20 лв. за килограм, няма как да стане с такива сортове. Защото никой не ги търси, не ги купува. Морално остарели са.

- В пазарната картина какъв дял заема биопроизводството?

- В биопроизводството има потенциал. Дори и в държава като САЩ, където всичко в главите на хората често се свързва с ГМО, с хормони и със съвсем друг тип производство, Америка всъщност е най-големият пазар на биологични продукти в световен мащаб. Те са хората, които налагат тази тенденция. Също и Европа, Скандинавието – Швеция, Дания, Холандия, Австрия. Но трябва да се направи едно много важно разграничение – всеки, който е тръгнал да прави био заради субсидиите, много е сгрешил. От друга страна, мисля, че у нас нямаме като познание и като наука достатъчно знания как да отглеждаме успешно определени култури по биологичен начин. До влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., близо 30 години сме в една летаргия в чисто технологичен план, ужасно сме изостанали. Научните звена се разбиха, специалистите напуснаха страната, опитните станции бяха занемарени, забави се внедряването на нови сортове. Всичко това ще ни съпътства още дълги години. Но призовавам онези, които наистина искат да се занимават със земеделие – да четат постоянно, да се интересуват, да ходят на различни аграрни изложения в чужбина, да посещават свои колеги и да обменят опит. Всички са отворени да споделят знания и опит, стига човек да ги търси. И ние, от ИнтелиАгро, където видим добра практика навън, се опитваме най-малкото да я покажем на производителите в България. Лежането на стари лаври не работи.

- Селско стопанство и туризъм – може ли българската икономика основно да стъпи върху тях? И как повече млади хора да бъдат привлечени в тези сектори?

- И двата сектора са преекспонирани като важни за икономиката. Истината е, че те създават между 4-5% от брутния вътрешен продукт, земеделието дори по-малко. Дали могат да правят повече – могат. Това обаче означава и двата сектора да започнат да се развиват с по-бързи темпове в сравнение с останалата част от икономиката. Говорим за търговия, IT-сектор, аутсорсинг услуги – сектори с много висока добавена стойност. За да се случи това, ние трябва да направим един технологичен скок и в двете направления. И това ще бъде ролята на младите. Няма да го направят старите поколения, които дори не могат да си включат компютъра. Но не бива да страдаме от заблуди. Има един такъв разпространен въпрос: Как да върнем младите на село? Какво значи това? Първо – кои са младите, второ – каква част от тях трябва да върнем на село, защо да ги връщаме, ако те никога не са били там? Това са ред въпроси, на които подобна философия не може да отговори. Държавата има една основна функция и тя е да изгражда добра и качествена инфраструктура, да поддържа услугите в определени райони. Когато това е направено, когато има достъпна среда в селските региони, хората сами ще поискат да живеят на по-спокойни места, на по-чист въздух, вместо да са набутани в тесни пространства. По цял свят хората живеят извън големия град, в къщи, но комуникацията и инфраструктурата там са лесни и достъпни. А който иска да е в центъра на големия град, в активния живот, той прави този избор, но си плаща съответната цена за него – мръсен въздух, стрес и т. н.

- Светът в момента е тревожно място. До колко обаче тази международна пазарна конюнктура влияе на малка България, на нашите производители?

-Всичко влияе. Ние сме част от Европейския съюз. А в него все повече отпадат търговските ограничения към други части от света. Направиха се търговски споразумения с Канада и с Япония, на път е да се възбудят процесите на световна търговия със САЩ, с Южна Америка. Световната икономика става все по-обвързана. Ако някъде има проблем, той неминуемо се отразява и на други места. При нас е видно от цените на млякото, на месото. Това не бива да ни плаши. Наред с негативите, този процес има и съответните плюсове – от чисто потребителска гледна точка светът никога не е живял в такова изобилие от достъпни стоки, от здравословни стоки. Наблюдаваме огромен бум при ядките, при горските плодове. Кога е можела вашата баба да яде боровинки или ягоди? Само в техния сезон. Но сега целогодишно можете да си ги купите от магазина. И те стават все по-евтини и все по-вкусни. В този глобален проспект трябва да намерим нашето място. Аз мисля, че то е в по-бутикови, по-нишови производства, които обаче са обърнати към потребителя. Не можем да произвеждаме заради самото производство или заради това, че дават субсидии. Трябва да произвеждаме заради хората, които ще го купят и ще оценят труда ни - с парите, които ще дадат за нашия продукт.

- Какъв пазарен играч е българският?

- Темата е дълга. Този, който спекулира, вече не печели. Това особено добре се вижда на пазара на слънчоглед – от 2014 г. насам. Този, който стои отсреща и купува, той не спи. Работата на производителя е да произведе качествена продукция и да се договори – сам или в комплект с други производители – за цена, която го удовлетворява. Която му дава достатъчно пари да издържа себе си и своя бизнес. Производителят не може да иззема функцията на търговеца. Или на преработвателя. Нагърбвайки се с все повече функции, той става слаб по цялата верига. Започва да губи почва под краката си. Мисля, че в близкото бъдеще ще видим и големи зърнени стопанства, които просто няма да успеят да се справят. А и нека не забравяме, Русия и Украйна далеч не са дали всичко, което могат да дадат на света в областта на зърнопроизводството. За Южна Америка да не говорим. Там се вадят по няколко реколти на година. В сравнение с обемите и мащабите, с които се работи там, нашите зърнени „барони“ са нищожни. У нас, ако човек няма напояване, каква царевица ще произведе, как ще печели от нея? А по цял свят най-много се печели от царевица. И затова не е толкова важно човек да гледа мащаба, важно е да бъде ефективен. Вече наблюдаваме такива тенденции сред зърнопроизводителите. Гледат да се посъберат на по-малко земя, но да са по-ефективни. Така че интересни времена се задават. Ще дам пример и с овощарството – не можеш да имаш градина от 70 дка, в която 50 от тях да са с 5 сорта сливи, а на останалите 20 дка да отглеждаш череши, праскови и нещо трето. На кого и какво ще продаваш? То просто няма как да стане. В една Холандия, които на ниво държава са много силни в производството на ябълки и на круши, 98% от площите са засадени само с два сорта. Хората правят обеми, правят качество и продават в целия свят.

- У нас мисленето е обратно – ако едното не стане, ще продам от другото и ще закърпя положението…

- То трябва да се мисли как да стане, а не как да не стане. В това е същината на пазарния успех. Защото ако едното не стане, то и другото няма да стане. Мина времето, в което имаш гарантиран пазар. Или някой идва на място, товари две щайги и си заминава. Този начин на правене на бизнес отмира.

- Българският фермер готов ли е за промени?

- Наистина призовавам хората да учат и да четат. Не всичко е на полето, не всичко е в кръчмата с приятелите и колегите. Процесите се развиват супер динамично и технологиите напредват, а в селското стопанство тепърва ще има огромен технологичен прогрес. И хората трябва да са готови за това. В противен случай, един ден ще се събудят и ще видят, че по начина, по който правят бизнес, вече не могат да печелят и да издържат семействата си. Просто не трябва да го допускат. И това не зависи от държавата. Нека всеки, който има съзнание за това, което прави, да се поинтересува кои са и къде са лидерите в технологично отношение, кои са най-продуктивните стопанства, кои са държавите с подобни на нашите географски и климатични характеристики и защо тамошните производители се справят по-добре от нас? Знания, опит, внедряване на новите технологии в земеделието – това е пътят. Може да не го правим едно към едно, можем да го адаптираме към собствените нужди и условия, но човек трябва да се учи от най-добрите. За да не се окажем в един момент безнадеждно изостанали.

Публикувана в Интервюта

Форумът за продажби на плодове и зеленчуци събира производители и търговци на 31 януари в София

Един от водещите търговци на плодове и зеленчуци в Европа – швейцарската Bardini+KellerAG, идва на InteliFresh 2020 в търсене на българска продукция и партньори. В зоната за B2Bсрещи на форума участниците ще могат да установят директен контакт с представител на компанията и да обсъдят изискванията и възможностите за сделки и дългосрочни партньорства.

На 31 януари в Интер Експо Център София InteliFresh 2020 ще срещне производителите с големите търговски вериги в страната, други български и международни търговци, преработватели и доставчици на технологии, продукти и услуги от градината до щанда.

Berdini+Keller вече има 60 години опит в търговията с плодове и зеленчуци. Асортиментът включва над 60 разновидности плодове и над 100 вида зеленчуци. Търгува с конвенционална продукция, но преди 10 години, разчитайки тенденциите в търсенето в премиум пазарите, започва програма за предлагане на био плодове и зеленчуци. Днес те заемат все по-голям дял в портфолиото ѝ.

Компанията продава плодове и зеленчуци в Швейцария, Германия, Полша, Австрия, Италия, Швеция, Унгария и др. Закупува продукция целогодишно и от контрагенти от цял свят – от Италия и Испания, през Турция, до Чили и Перу. Освен купувач, Bardini+Keller е и инвеститор в различни производства заедно с местни партньори.

Постоянно високото качество и стриктните мерки за безопасност на продукцията са сред основните ѝ принципи на работа. Bardini+Kellerе сертифицирана по редица международни и швейцарски стандарти: GlobalGAP, SwissGAP, ISO 22000, BioSuisseKnospe. Сертифицирането по международни стандарти е задължително условие и за нейните доставчици, а компанията прави редовни посещения при производителите.

Bardini+Keller изисква от доставчиците си високо качество, пълно отговаряне на търсената от клиента спецификация на продукцията, активна комуникация и планиране на наличните количества и качеството, пълна проследимост на продукцията. В замяна, компанията предлага достъп до едни от най-добрите пазари в Европа, трайни и лоялни търговски ангажименти, посещения и техническа експертна помощ при производството и подготовката на продукцията, инвестиции в съвместни проекти.

На InteliFresh 2020 нови доставчици и разширяване на портфолиото си от прясна продукция ще търси и един от водещите български търговци – Арон. Благодарение на партньорите си в България и цяла Европа, компанията предоставя на производителите възможности за добра реализация на продукцията. В B2Bзоната ще можете да договорете партньорства и сделки директно с мениджмънта на Арон.

Традиционно, InteliFresh 2020 ще даде възможности за срещи и сделки с големите търговски вериги в страната –Кауфланд, Билла, Т Маркет, Фантастико и Лидл.

Участието в InteliFresh 2020 е само с предварителна регистрация на www.agroevents.eu. Местата са ограничени, а крайният срок за записвания е 27 януари.

Публикувана в Бизнес

InteliFresh 2020

Николай Вълканов, управител на ИнтелиАгро:

Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара

Интервю на Анета Божидарова

78191099 10218166821556271 8717371988273790976 o

- Г-н Вълканов, за трета поредна година организирате форума InteliFresh – какво постигнахте до сега и с какво надграждате тази година?

- Участници в предишните два форума вече успешно реализират своята продукция в големите търговски вериги. Тази година, в активния летен сезон, по щандовете на супермаркетите видяхме български череши и български малини - в мащаби и качество, каквито до момента не бяхме виждали. Това ни вдъхновява. Това ни радва. Имаме вече добри примери и бихме искали те да се увеличават. Същевременно, даваме си сметка, че една част от производството в страната на плодове и зеленчуци още в самия си зародиш не е структурирано така, че да може бързо да се появи на щандовете в търговските вериги. В тази посока са необходими по-дългосрочни усилия. Затова един от новите акценти в тазгодишното издание на InteliFresh е върху новите сортове и новите технологии в производството.

- Какъв е ключът за успеха на българското производство на плодове и зеленчуци?

- Когато се планира създаването на една овощно стопанство с хоризонт от 20-30 години напред, изключително важно е то да бъде създадено по най-ефективните методи за отглеждане и с най-новите сортове. Потребителското търсене в Европа се променя, все по-силен е интересът към пазара на прясна продукция. Изискванията към качеството, към вкусовите характеристики са изключително завишени. Сортовете, които масово са заложени в България, просто не отговарят на новите пазарни изисквания. Ние работим в посока на това българският производител да се цели нависоко – във висококачествено производство, в пресен пазар – там, където цената и съответно печалбата са най-високи за производителите, където надниците са най-високи за работниците. Затова на изложението искаме да покажем кои са новите сортове, на които трябва да се заложи в овощарството. Ще говорим за овощарството на бъдещето. Поканили сме някои от най-големите специалисти, производители на посадъчен материал от Италия и смятаме, че те имат ценен опит, който да споделят с нашите фермери – в посока на това как и в какво трябва да се инвестира.

- Мотото на вашия форум е „От градината до щанда“ – кои са най-големите препятствия по този път?

- Всяко производство трябва да бъде изцяло ориентирано към пазара – това е най-важното послание, което искаме да стигне до производителите. Едно производство не бива да бъде ориентирано към получаването на субсидии, към работа с наличен посадъчен материал и т. н. . Когато искаме да работим успешно и да печелим повече, трябва да се съобразяваме с глобалните изисквания. А те са: модерна сортова структура, интензивно и ефективно производство, сертифициране по международните стандарти, заготовка на продукцията, добра опаковка. Всичко това продава – продава навън, продава и на вътрешния пазар. Изискванията на търговските вериги по отношение на вътрешния пазар вече се изравняват с тези в Западна Европа и българският производител трябва да е готов за това. И трябва да го направи не само, за да продължи да съществува като производител в този бизнес, а и за да бъде по-успешен и да не е толкова зависим от субсидиите. Българският производител трябва да бъде зависим единствено от това какво произвежда и колко може да спечели от него.

- Обичайната представа на българския фермер е, че пътят до голямата търговска верига е сложен и труден – вярно ли е това?

- През последните години виждаме, че търговските вериги се отварят към земеделските производители. Смея да твърдя, че за това известна заслуга има и форумът InteliFresh. И тази година ще имаме присъствие от повечето големи търговски вериги. Хората ще могат да се срещнат на живо с представители на Кауфланд, на Била, на Т-маркет, на Фантастико и на още няколко големи търговци в страната. Производителите ще могат директно да разберат какво точно се търси от веригите, какви количества и т. н. Това е важен първоначален контакт, който всеки може да направи по време на форума, за да могат всички след това да работят по-лесно.

- Означава ли това, че на форума на InteliFresh контактите между производителите и търговските вериги могат да стигнат до контракти, до подписване на договори?

- Разбира се, това зависи и от двете страни. Производителите трябва да имат предвид изискванията на веригите: вид на продукцията, което означава, че тя трябва да е сортирана. Тя трябва също да е преминала през заготовка, тоест – да е охладена. Няма как от полето директно да се отиде на щанда. Изисква се сертификация – поне по стандарта GLOBALG.A.P. На миналогодишния форум на тази тема беше отделено специално внимание. И от там нататък – въпрос на цена.

- С какво още ще изненадате участниците в InteliFresh?

- Изненадите са много. За първи път сме поканили маркетингова агенция, която да покаже какви са потребителските нагласи при покупката на пресни плодове и зеленчуци. Последните данни показват не толкова голяма ценова чувствителност на българския потребител. Той търси хубав и качествен продукт и е готов да плати за него. Което означава, че факторът „цена“ не трябва вече толкова да ни притеснява.

Друга изненада е, че всички посетители на InteliFresh ще имат възможност да получат напълно безплатно нашия нов анализ, който е свързан с пазарите на череши, сливи, кайсии, домати, краставици и пипер – международните пазари, платежоспособните пазари, пазарите с най-голям обем търгове на продукция, движение на цените и количествата по месеци. Това е основна и съществена информация за всеки, който иска да произвежда за износ – да има ориентир за европейските пазари и да вземе по-лесно решение към кои точно да се насочи.

- От няколко години сектор „Плодове и зеленчуци“ е поставен в графата „чувствителни“. До колко европейските и национални политики на подпомагане изкривяват пазарната картина и в каква степен българският фермер трябва да разчита на субсидиите?

- Нашето мнение относно политиката на подпомагане е малко по-различно от стандартното. Ние вярваме, че средствата, дори и тези по обвързаната подкрепа, могат да бъдат разходвани много по- ефективно през Втори стълб – чрез Програмата за развитие на селските райони, като отново бъдат изцяло заделени за сектор „Плодове и зеленчуци“ и то за инвестиции. Единственият начин едно стопанство да бъде конкурентноспособно, устойчиво на пазарните колебания, на капризите на времето – това е чрез инвестиции, които покриват всички възможни рискове. Инвестиции в нови сортове, в напояване, в защита против градушки, в заготовка и в пакетиране. Това те прави силен и устойчив, атрактивен за търговците – в България и по света. Прави те печеливш в дългосрочен план. Няма държава или производител, който да е бил успешен просто защото са му давали едни пари.

- Според вашите анализи, какъв е профилът на едно устойчиво стопанство в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Зависи към какви пазари е ориентирано. За европейските търговци интерес представляват едри за нашия мащаб овощни и зеленчукови стопанства – от порядъка на 400-500 дка. Имаме добри примери за такива успешни стопанства в страната. Те активно изнасят в Германия, Англия, Холандия. Това са стопанства с по 600-700 дка овощни или зеленчукови насаждения. Когато говорим за вътрешния пазар, стопанства от порядъка на 300 до 500 дка са с подходящ обем, който да задоволява растящото търсене от търговските вериги. Но нека не забравяме, че има и други начини на реализация и в този смисъл малките производители изобщо не са обречени. Било чрез директни доставки, било чрез попълване на количества на големите производители, те имат варианти за реализация на своята продукция. Не винаги един голям производител е в състояние да изпълни всички поръчки, за които е поел ангажимент. Затова големите не могат без малките и малките не могат без големите. Това е важно да бъде осъзнато от всички. Не е нужно всеки да обработва големи площи и да прави големи инвестиции. Можеш да бъдеш успешен дори и с 20-30 дка - ако заложиш на правилните сортове, (един или два, а не 22), ако ги отглеждаш както трябва, можеш да ги реализираш при някой голям производител. Той при всички случаи ще даде по-добра цена от един прекупвач. Това е добър пример за пазарно мислене. Важно е българските производители да имат такова.

Публикувана в Бизнес

Световни имена на третото издание на форума в София представят дългосрочни решения

InteliFresh 2020 ще представи решения за качествено производство и добра реализация на български плодове и зеленчуци на международна конференция на 31 януари 2020 в Интер Експо Център - София. Следвайки мотото си „От градината до щанда“, третото издание на престижния бизнес форум отново срещне производителите на плодове и зеленчуци с всички големи търговски вериги, български и чужди търговци и преработватели, както и с доказани доставчици на технологии и услуги.

Събитието се организира от Фондация ИнтелиАгро с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия. За първи път гостуват водещи експерти от Италия и Унгария, традиционно във форума участват и холандски анализатори. Регистрациите за InteliFresh 2020 вече започнаха на www.agroevents.eu.

През последните пет години площите и производството на плодове и зеленчуци в България растат, увеличава се и износът, а все по-често първокачествена българска прясна продукция с международни сертификати намира място по щандовете на търговските вериги в страната. Делът ѝ, обаче, все още е малък. Продължават и хаотичните и морално остарели инвестиции, които насищат вътрешния пазар с нискокачествена стока. Външните пазари остават химера. Форумът InteliFresh 2020 ще представи успешни и дълготрайни бизнес решения.

Преминаването към качествен растеж в сектора започва още със самото планиране на производството. Пиет Схотел от Fruit Consultancy Europe (Холандия) ще запознае участниците с потенциалните печеливши ниши в Европа. За да се възползват от тях, българските производители следва да са в крак с тенденции в производството. Макар и новите градини да са много, огромната част от тях са създадени със сортове, които са били „нови“ някога. Затова на InteliFresh 2020 идват експерти на два от най-големите овощни разсадника в Италия – Salvi и TopPlant. Гостите на форума ще могат да научат от тях кои са сортовете, покоряващи европейския пазар днес, какви са последните достижения в селекцията и производството на посадъчен материал, както и да разберат ценно know-how за създаването и поддръжката на една модерна овощна градина.

Водещи български и международни доставчици на технологии ще са на разположение на участниците в InteliFresh, за да споделят своя опит в грижата за овошките и зеленчуците, иновациите за прецизно и автоматизирано производство, подготовката на продукцията за пазара - от следберитбената обработка, през окачествяването, сортирането, опаковането и съхранението. Финансовите експерти на ДСК Агро отново ще са в готовност да подпомогнат цялостното осъществяване на успешна инвестиция – от градината до щанда.

Организаторите обръщат специално внимание през това издание на оранжерийното производство, а какъв по-добър източник на знания и опит в тази сфера от Нидерландия и Rabobank, световния лидер във финансирането на агробизнеса. Синди ван Райсвик ще представи спецификите и глобалните тенденции при оранжеристите.

Все още голяма част от българското производство на плодове и зеленчуци е насочено за преработка, а преходът към премиум пресни пазари изисква време, затова програмата на форума предвижда дискусии по коренно различен бизнес модел. За изискванията и тенденциите в отглеждането на череши и сливи за преработка ще говори най-големият преработвателв България - Микеле Санторели. Той ще представи и възможностите, които разкрива съвместен проект с италианския гигант Фереро за развитие на лешникови насаждения в България.

InteliFresh ще предостави на над 400-те участници възможности за преки бизнес контакти с всички компании на форума в специалната зона за B2B срещи. Производителите ще могат директно да договорят сделки с търговските вериги, други български и чуждестранни търговци и преработватели, както и да поставят началото на дълготрайни партньорства с водещи доставчици на технологии, техника и услуги.

Виждаме все повече положителни ефекти от InteliFresh и примери за успех в развитието на редовните производители, участващи във форума. Това ни мотивира да предложим още по-интересна и полезна програма и специални гости, както и да достигнем до повече производители. Вярваме, че ще помогнем българските плодове и зеленчуци да стъпят по-уверено на световната карта, а потребителите да имат по-голям избор на качествена родна продукция“, казва Николай Вълканов – директор на ИнтелиАгро.

Публикувана в Бизнес

Г-н Вълканов, как ще коментирате годишния доклад на ОЛАФ, според който в България има опит за злоупотреби в размер на 10 млн. евро при усвояването на европейски средства от страна на земеделски дружества?

Не съм запознат с доклада, но това за мен не е новина и не съм изненадан. Докато има едни пари, които се подаряват на хората, защото гледат земя, тези практики няма как да бъдат избегнати. Има ли пари за „усвояване“, българинът ще намери начин да ги вземе. И няма никакво значение какви са изискванията, винаги ще се намери начин те да бъдат заобиколени.

Къде е проблемът, това въпрос на манталитет ли е?

Проблемът е в хората. У нас лисва съзнанието, че европейските пари се дават с някаква определена цел. У нас се мисли на ниво: тези пари щом ги дават, ние трябва да намерим начин да ги вземем. Държавата каквито и перфектни условия да се опитва да измисли, злоупотребите не могат да бъдат избегнати. Те се правят от хората и да, това е въпрос на манталитет. Ние не правим земеделие, ние усвояваме пари.

Това означава ли, че изцяло е сбъркана философията на подпомагане, която е заложена в Общата селскостопанска политика?

Докато има субсидии, докато има европейски средства, които просто се дават, независимо по какви правила, злоупотребите няма да спрат. И това изобщо не е проблем само в селскостопанския сектор. По оперативна програма „Конкурентоспособност“ например, злоупотребите са доста по-грозни и по-брутални. Огромният български проблем е, че хората вместо да мислят и да разсъждават върху въпроса как да творят блага, как да правят бизнеса си по-добър и да печелят повече, те единствено мислят как да вземат едни пари.

В каква степен държавата като национални политики може да участва в решението на този проблем?

Държавата винаги е била наясно, че подобни неща се случват. Понякога не е можела, друг път не е искала да предприеме някакви мерки. Пак казвам, докато има пари наготово, ще има кой да ги вземе – по един или по друг начин. Държавата трябва да работи за това европейските средства да се харчат разумно и плодотворно. Начинът, по който се харчат в момента не е такъв.

Има ли изгледи да се промени европейският модел на подпомагане?

След 20 години, може би. Ако нещата са по-неутрални, примерно както в Щатите, където вместо директно подпомагане има силно развито застраховане, тогава няма да има злоупотреби и хората просто ще си гледат работата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа

Бизнесът с боровинки е донесъл над 2.4 млрд. щатски долара на фермерите по света само от износ през 2017 година. Едва ли има друга сфера в селското стопанство, която да се радва на 9% ръст в обема и 13% в стойността средно за всяка от последните пет години. Това е категоричен сигнал, че растящото предлагане все още не може да насмогне на търсенето. Със средна експортна цена от $ 5,50 за килограм, синята американска боровинка няма аналог сред плодовете по капитализиране на приходи.

Боровинките могат да дадат средно по 1500 кг на дка след третата година, което ги нарежда сред най-печелившите култури в наши дни. Петте най-големи страни-износители са Чили, Перу, Испания, Холандия и САЩ. Въпреки това, боровинките могат да се отглеждат успешно в много части на света, включително в България. Специфичните условия у нас дават възможност за производство на боровинки през голяма част от годината. Още по-важно е, че страната ни може да запълни пазарния прозорец, който се отваря между реколтата на два големи европейски производителя – Испания и Полша.

Отглеждането на боровинки има много предимства – носи относително висока възвръщаемост, брането е лесно и има дълъг срок на годност, в сравнение с подобни култури (малини, къпини и др.). Производството е сравнително лесно, но има свои специфики, познаването на които е от жизнено важно значение за инвеститора.

По пътя на боровинките

Водени от интереса към тази все по-популярната култура от ИнтелиАгро посетихме Холандия – меката на технологиите в земеделието и източник на най-добрите разсади за боровинки. Качеството на разсада е гарантирано не само от грижата и технологията на отглеждане, но и от сътрудничеството с американската FallCreek – световен лидер в култивирането на различни сортове боровинки.

Сортовете, предлагани от разсадника, който посетихме, са 11 на брой и са тествани в различни климатични условия на Европейския континент – от Холандия, през Полша, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватска до Англия и др. Зреят по различно време като осигуряват производствен прозорец от 25-та седмица на годината до 38-та (близо три месеца). Вкусовите качества на отделните сортове (по-сладки, по-кисели, по-месести и пр.), размера на плодовете и живота на рафта са различни, но съобразени с последните тенденции в търсенето на развитите пазари.

Всички растения се размножават in vitro и растат в контейнери, пълни с подходяща за боровинките торфена среда. Отгоре са насипани дървени стърготини за предпазване от плевели и мъхове. Свидетелство за огромното търсене на посадъчен материал в Европа е постоянно нарастващият капацитетът на разсадника. От 700 000 растения през 2016 г. достига до 3,3 млн. растения през 2017 година. По оценки на мениджмънта, разсадникът държи 60% от пазара на качествена продукция в Европа.

Поръчването на разсад става 18 месеца напред и се авансира на 30%. Останалите 70% от сумата на поръчката се превежда по сметка преди товаренето на материала за спедиция, се посочва в анализа.

Създаване на насаждение

За създаване на насаждение се избират леки, добре отцедливи (песъчливи), аерирани, равни, или с лек наклон площи. Важното е в полето да няма точки на задържане на вода. Редовете за засаждане се настилат с компост, който се заорава на 25 см. След това се издигат легла и се покриват с мулч. Важното е да се осигури киселинност на почвата от 4,5-5 pH, за което спомага и обогатяването на водата за напояване с азотна киселина. При издигането на леглата се разполага и системата за капково напояване, която е абсолютно задължителна. Засаждането става по схема 3 Х 1 м, или около 330 растения в декар, но са разпространени и други схеми на засаждане. Цената на едно растение ориентировъчно е 5-6 лева и зависи от сорта.

Обикновено на първата година от засаждане се полагат колове и мрежа, която предпазва насажденията от градушка и птици. В нашите условия мрежата е задължителна, особено с оглед размера на инвестицията и очакваната възвръщаемост.

Отглеждане

За да се запознаем от първа ръка с опита в отглеждането на боровинки от Амстердам летим до Белград и поемаме на юг с кола. Причината да изберем Сърбия е както в близкия до България климат, така и във факта, че Сърбия e сред основните износители на боровинки за ЕС. В хълмистия район на южна Шумадия са разположени няколко от най-старите (първото от 2006 г.), големи и опитни стопанства за производство на боровинки в страната.

Фермерите ни посрещат радушно и не крият нищо от безценния си опит с културата. Тук разбираме колко е важно препоръките за отглеждане и опазване на растенията да не се „побългаряват“. Насажденията изискват много голяма инвестиция и за да може тя да се отплати не могат да се правят никакви компромиси както с напояването, така и със защитата на растенията. Сърбите, които не са в ЕС, ползват символична финансова подкрепа по предприсъединителните фондове. В интерес на истината, насажденията с боровинки се създават масово със собствен капитал и банков кредит, коментират от ИнтелиАгро и представят целия процес на отглеждане на боровинки.

Публикувана в Бизнес

Водени от разнообразни стимули – търсене на по-висока доходност, европейски субсидии, диверсификация на бизнеса, овощарството попадна в инвестиционния хоризонт на мнозина земеделци и инвеститори. Това сочат анализите на ИнтелиАгро за развитие на сектора. Площите в някои направления нараснаха бързо и постепенно вътрешният пазар отесня за родната продукция. Това доведе до спад в цените – тенденция, която изглежда ще продължи в бъдеще при равни други условия. Същевременно, нови градини продължават да се създават, а работната ръка е на път да се превърне в изчезващ вид, т.е. натискът е двоен – веднъж откъм приходи, втори път откъм разходи за бране.

На този фон се очертават два пътя: производителите или постоянно да надграждат производствената си база, за да отговарят на нарастващите изисквания на пазара за прясна продукция, или да оптимизират процесите в стопанството и да бъдат максимално гъвкави в търсенето на удовлетворяваща реализация при преработвателите.

Ръст, съпътстван от рискове

През последните три години площите с овошки (без черупковите) нарастват с 9% средногодишно, за да достигнат малко над 35 хиляди ха през 2018 г. Това е безпрецедентен размер за последните десет години. Картината в отрасъла обаче продължава да е разнообразна. Ръстът се дължи почти изцяло на бума през последните години на създадените насаждения с череши и сливи. Именно тези два овощни вида формират близо две трети от структурата на овощните градини в страната.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи;

*без черупкови

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи

Между 2015-2018 г. насажденията от череши в България нарастват с 2600 ха като достигат 11 340 ха. Неслучайно черешите са и сред „най-младите“ овошки в страната – 16% дял на площите до 4-годишна възраст. Най-много нови насаждения са създадени в Югозападна и Североизточна, както и в части от Югоизточна България. Регионалната активност донякъде следва трите по-сериозни пазара за родната продукция – София, Румъния, както и логистичния и преработвателен бизнес в Южна България. В други, традиционни области обаче се наблюдава застой и дори спад.

Съмнение върху бизнес устойчивостта на ръста обаче хвърля интензивността на новите градини. Цели 40% от насажденията на възраст до 4 години са с гъстота до 50 дръвчета на дка[1] – граница, под която те са по-скоро любителски и дори не можем да говорим за професионален характер, камо ли дали са интензивни. За съжаление, Агростатистиката ни не прави разбивка за по-голяма от тази гъстота, което практически ни оставя да гадаем каква част от 2-те хиляди ха „млади“ черешови градини са всъщност с потенциал да генерират висока доходност и да се борят за добри износни цени.

Източник: ИнтелиАгро по данни на ДФЗ за заявени за подпомагане площи

Още по-забележителен е ръстът при сливите – с 4000 ха (16% средно годишно) между 2015 и 2018 година до близо 11 300 ха. Ако тенденцията се запази, то през тази година сливите могат да изместят черешите като най-разпространен овощен вид (без черупковите) в България. Близо 28% от сливовите градини са на възраст до 4 години (МЗХ, 2018), което вещае обилна продукция тепърва да залива пазара.

Бумът в засаждането на сливи като че ли е обхванал цялата страна и увеличение на декларираните за подпомагане площи (2018-а спрямо 2015-а година) има във всички 28 области. Причината може да се търси основно в две направления – първо, сливите са относително по-лесен за отглеждане и бране вид от черешите, и второ, намират много широко приложение – освен за прясна консумация и преработка, също и за мус, пюрета, ракия и др.

Макар и от значително по-ниска база, сред останалите овошки, със съществен ръст са крушите, където за три години площите се увеличават с близо 200 ха до 615 ха (14% средногодишен ръст). Известно покачване се наблюдава през последните три години при кайсиите (с 540 ха) и вишните (с 350 ха), но тук по-скоро става въпрос на възстановяване на загубени през изминалото десетилетие позиции.

Ябълките и прасковите са направленията, където се наблюдава най-явен застой в площите. При първата култура проблемът е най-вече в липсата на конкурентоспособност у родните производители. Сортовият състав се подменя, но бавно -  цяла четвърт от ябълковите насаждения в България са на възраст над 15 години (МЗХ, 2017), а продуктивността на градините изостава от оптималното. Това прави съревнованието с вносната продукция трудна.

Прасковите тотално изостават от реалностите на пазарите за прясна продукция. При относително ниските средни добиви в страната, реализацията за преработка очаквано не носи желаната доходност за производителите. Перспективите не изглежда особено добри, имайки предвид, че прасковите са сред овошките с най-бавен темп на подмяна на насажденията - едва 9% от градините са на възраст до 4 години (МЗХ, 2017). Това е знак за възможно разтваряне на сериозна ножица между търсенето и вътрешното предлагане в бъдеще – вакуум, който успешно може да бъде зает от интензивни и ефективни градини на напредничави овощари.

Имаме продукция… ами сега?

Създаването на значителни нови насаждения с череши и сливи през последните години вече дава своето отражение върху производството и започва да оказва натиск върху цените, особено в сезони с добри добиви, какъвто бе изминалият. Оперативните данни на МЗХГ за 2018 г. показват ръст в плододаващите площи с 10% при черешите и 8% при сливите. Като добавим по-високите добиви, в сравнение с 2017 г., получаваме с една трета повече произведени череши и с около 50% повече сливи. Българският пазар за прясна консумация е малък и цените са силно чувствителни към увеличено вътрешно предлагане. Тенденцията е средните цени на черешите на производител да се понижават, като слязоха под 90 ст/кг през миналата година. Около две трети от родната продукция се реализира за преработка - на по-ниски от средните цени, тъй като качеството ѝ не е конкурентно на пазара за прясна консумация.

Имайки предвид продължаващото навлизане на млади градини и предстоящи нови инвестиции, и двата сегмента на вътрешния пазар едва ли ще предложат по-добри условия в идните години, дори при по-слаби реколти. Това подчертава ролята на износа за устойчивото развитие на бранша. Той обаче остава мираж за мнозина от производителите.

Източник: ДФЗ, заявени за подпомагане площи; Няма окончателни данни за производството през 2018 г.

Меки плодове

Направлението на меките плодове, което доскоро се радваше на бурно развитие и засилен инвеститорски интерес, изглежда навлиза в период на застой. Експортно ориентиран, браншът е поставен в силно конкурентна среда от производители от ЕС (най-вече Полша) и трети страни (Сърбия, Украйна). Малините са най-разпространените меки плодове в България и страната ни все още има добри позиции на глобалния пазар. Само за две години – между 2015 и 2017 г., площите с тях нараснаха с близо 60%, надминавайки 2500 ха. През изминалата година, обаче, бумът се укроти и насажденията останаха приблизително същите.

Площите с ягоди са относително стабилни през последните четири години – 700-740 ха. Третата най-разпространена култура в това направление традиционно е аронията. При нея също не се наблюдава динамика и от години площите са около 280-300 ха. Стабилен е и размерът на площите с къпини и касис – по около 50-60 ха.

Макар и в по-малък мащаб, бързо и устойчиво се развива отглеждането на боровинки в България. От 2015 г. насам площите се увеличават четири пъти до 45 ха. Само преди десетина години те са били съвсем символични – 2-3 ха. Въпреки че конкуренцията в това производство е изключително ожесточена, дори от близки и далечни трети страни – Сърбия, Украйна, Чили, българската продукция има своя пазарен прозорец и търсене.

Публикувана в Бизнес

„Земеделски производители и собственици на черешови масиви се събраха […], за да изразят недоволството си от ниските изкупни цени.“ (2015 г.)

„Търговците и преработвателите на череши до един са смъкнали цената и не дават повече от 60 стотинки за килограм.“ (2009 г.)

Подобни информации циркулират през няколко години в медиите и трайно насаждат в главите на хората картина, която ако някой художник нарисува, вероятно би кръстил „Спекуланти съдират по три кожи от отрудения земеделец“. И докато някои черешопроизводители намериха смисъл в протеста и тази година, то други, с които разговаряхме, реагираха по следния начин:

  • „Срещу какво да протестирам?“ и „От кого да искам какво? От пазара да си коригира цените ли?“

А земеделец от Шумен обобщи ситуацията по следния начин: „Всяка година правим едно и също нещо и очакваме различен резултат. Това не граничи ли с лудост?“ Какво има предвид?, Така започва анализът на  Николай Вълканов от ИнтелиАгро. В него авторът търси причините за ежегодно повтарящите се проблеми в сектора на производстното и реализацията на череши у нас.

Производството на череши

Площите с череши в България растат през последните години и вероятно ще надхвърлят 120 000 декара през 2018 г. Само за периода 2014-2017 г. реколтираните площи са се увеличили с над 40%, по данни на Агростатистика, и с изключение на слабата заради неблагоприятни климатични явления 2016 г., страната е произвела около 50 000 тона череши на година. Производственият капацитет продължава да нараства, като по оценки на ИнтелиАгро през настоящата година в плододаване са влезли нови над 8000 дка (или по консервативни оценки над 4 хил. тона продукция).

Източник: Агростатистика, МЗХГ

От произведената продукция обикновено между 60-65% (25-30 хил. тона) отиват за преработка – най-вече пулп, който се изнася и който впоследствие се превръща в коктейлни череши, но също за бонбони и др. Ако се вярва на данните на НСИ, то средно едно домакинство в страната консумира по около 2,2 кг. череши на година (което включва покупките както от търговската мрежа, така и нерегистрираните покупки, напр. директно от производител на пътя). Това означава, че пазарът на прясна консумация у нас едва достига 7 000 тона. Официално регистрираният износ от страната през последните години се движи между 1000 и 3000 тона. Очевидно е, че при растящото производство фермерите би трябвало да изнасят все по-големи количества навън, тъй като вътрешния пазар не може да ги поеме. Това, обаче, не се случва.

Кълбото се разплита

Не всяка череша може да отиде за прясна консумация, за преработка или за износ. Всеки от тези три канала има своите специфики. Така например преработвателите търсят по-дребен плод, но това не означава непременно по-некачествен (размекнат, червив). Те не купуват едри череши, защото не им вършат работа. Родният пазар за прясна консумация предпочита т.нар. хрущялки (основно остарелите вече сортове „Ван“ и „Бинг“ с диаметър 25-28 мм., а също и български сортове). За износ критериите нарастват. Водещ е размерът (30-34 мм.), цветът (тъмно червен, еднороден в партидата), което означава и по-нови и търсени навън сортове, както и заготовка (охлаждане, калибриране), евентуално опаковка, сертифициране на стопанствата по определени международни стандарти (абсолютен минимум е GlobalGap) – все изисквания, на които в България отговарят все още незначителен процент от стопанствата.

Коя череша колко струва

Трите канала на реализация съвсем естествено носят различен приход на килограм продукция. Черешата за преработка през годините се движи на цени между 0,60-1,10 лв./кг в зависимост от реколтата, за прясна консумация за вътрешния пазар между 1,50-2,50 лв./кг. и за износ от 2-5 лв./кг. И тази година, както и в предходни, масово в медийното пространство се спекулира, че черешите се изкупуват от производителите на цени от 60-80 стотинки за килограм и впоследствие се продават по 3-4 лева в големите градове. Това, обаче, просто не е вярно. Това е цената за преработка, докато за прясна консумация цената на производител и в момента се движи в диапазона 2-2,20-2,50 лева за кг.

Защо близо 2/3 от произведената продукция у нас отива за преработка след като цената там е най-ниска? Отговорът е - защото масовото качество е такова, че няма как да се реализира на друг пазар.

А е такова по ред причини, които сме коментирали многократно през годините – сортовата (остаряла и твърде разнородна за организиране на големи партиди) и възрастовата структура на част от насажденията, масово разпространените екстензивни технологии дори сред новите градини, липсата на достатъчно инвестиции в заготовка, нежеланието на производителите да се сдружават (повече за състоянието на черешопроизводството виж тук).

Губят ли производителите?

Не. При държавна помощ за зимните пръскания от порядъка на 25-27 лв./дка и субсидии на дка от над 200 лв. (обвързано подпомагане, плащане на площ, преразпределително плащане, зачимяване на междуредията, преотстъпен акциз за горивата, намален данък печалба), което в голяма степен покрива разходите по поддръжка на насажденията, на производителите остава да платят брането от 0,25-0,3 лв./кг. и разликата в продажната цена формира печалбата. От тук следва, че доходността на единица площ зависи от добивите, качеството и пазарната реализация – т.е. от начина, по който производителите се справят с бизнеса си.

Сбърка ли някъде държавата?

Ако държавата е трябвало да вземе конкретни мерки за развитие на черешопроизводството, те са свързани най-вече с условията за получаване на публична подкрепа (основно от европейските фондове за земеделие). Политиката на ЕС за субсидиране в сектора го направи атрактивен за всякакви случайни играчи, които влязоха в него без абсолютно никаква подготовка. Въпреки растящия брой модерни, интензивни черешови насаждения с капково напояване и защита против измръзвания и градушки, прави впечатление, че все още се създават много градини по морално остарели технологии, с посадъчен материал със съмнително качество, без да се прави сметка за новите пазарни изисквания. Инвестициите в заготовка (охлаждане, калибриране, пакетиране) значително изостават от ръста на новите насаждения. Сортовия състав е толкова шарен, че е много трудно да се направи групаж от голяма по обем, еднородна продукция. Нежеланието на фермерите да си сътрудничат в планирането и предлагането на продукция на пазара, както и в преговорите с потенциални търговски партньори, също оказва огромно влияние, а изкуствените мерки за стимулиране на групите на производители от страна на МЗХГ няма да промени този факт.

В серия от публикации сме спирали вниманието си на нуждата европейското финансиране да се насочва именно в посока стимулиране решаването на тези проблеми. Инвестиционни намерения да се подкрепят там, където условията са подходящи, да са обвързани с интензивни системи за производство, с нужното напояване и защита на насажденията, с ограничен, но елитен сортов състав и едва след като се създаде суровинната база да се дава приоритет на инвестициите в заготовка и маркетинг. Давали сме и достатъчно чуждестранни примери как това може да стане на практика.

Публикувана в Бизнес

Субсидирането на селското стопанство е често сред поводите за спорове в рамките на Световната търговска организация и една от водещите пречки за по-бърза либерализация на търговията в глобален мащаб. Наливането на публични ресурси в сектора нарушава равния старт между конкурентите, а в същото време практически субсидира потребителя в една страна с парите на данъкоплатеца в друга. В контекста на дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), основен довод срещу ограничаването на публичната подкрепа е съществуването на солидна такава в трети страни. В тази връзка е интересно да проследим къде се намира Общността на „световната карта на субсидиите“.

Според публикувания наскоро доклад на OECD за публичните политики в селското стопанство, средният размер на общата публична подкрепа[1]за сектора в ЕС за периода 2014-16 г. е близо 116 млрд. щатски долара годишно. Това е наполовина на сумата, която се заделя в Китай, но повече от тази в САЩ – 88 млрд. долара. Следват Япония и Индонезия, а далеч назад остават Република Корея, Турция, Русия и Бразилия. Абсолютните стойности на изразходените за селско стопанство средства обаче не казват много и за да направим адекватно сравнение между нивото на субсидиране в отделните страни е необходимо да го разгледаме на фона на размера на сектора във всяка една от тях.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Предвид природните условия, не е изненада, че сред обхванатите в изследването страни, четирите с най-високо съотношение на публичната подкрепа към брутната добавена стойност, създавана в сектора, са Швейцария, Япония, Корея и Норвегия. Веднага след тях, обаче, се нарежда ЕС, където субсидирането се равнява на над 40% от БДС – най-висок показател сред всички водещи производители на селскостопанска продукция в света. Малко по-нисък е този дял в САЩ – 37%. Положително все пак за Общността е, че за разлика от Щатите, ролята на публичната подкрепа за сектора намалява с повече от една четвърт за последните 20 години. Макар абсолютният размер на общата подкрепа в Китай да е най-висок - 255 млрд. долара годишно, относителният ѝ дял все още се равнява на около 26% от БДС. Въпреки това, тенденцията в един от ключовите глобални производители и вносители на селскостопанска продукция е притеснителна. Това е една от малкото страни, където ролята на субсидирането расте и то със забележителни темпове – делът му в БДС се увеличава 3,5 пъти за последните 20 години.

На другия полюс са страни като Нова Зеландия, Австралия, Украйна и Бразилия (въпреки повишеното субсидиране през последните години). Още през 80-те години на ХХ век Нова Зеландия прекратява всякакви директни плащания към стопаните в страната и отделя само символична сума за определени публични услуги. Път, по който от няколко години върви и Австралия.

Положителна е тенденцията ролята на публичните средства в селското стопанство да намалява като цяло за страните-членки на OECD – от 60% от БДС през 1995-97 г. до 39% за периода 2014-16 г. Понижение на показателя има в 12 от общо 25 страни в обхвата на изследването, докато той расте в 9.

Картината за Европейския съюз що се отнася до зависимост на стопанствата от субсидии също далеч не изглежда розова. Около 20% от общите им приходи се формират от директни трансфери на средства по линия на публични политики в сектора – най-висок дял сред всички водещи конкуренти в глобален мащаб. Показателят е двойно по-висок от този в САЩ, където значително по-голяма част от бюджета за земеделие се насочва към социални програми за храни, а не директно към фермите[2]. Пазарната ориентация на стопаните в ЕС е в пъти по-ниска от тази не само в Нова Зеландия и Австралия, но и в Украйна, Бразилия, Канада и др. Все пак е важно да се отбележи, че преди 20 години субсидиите са били доста по-голяма част от приходите на фермерите в Общността – над една трета. И тук глобалната тенденция е за все по-голяма роля на пазарните приходи в стопанствата, за сметка на публичната подкрепа. Отново най-ярко на това контрастира Китай, където делът на субсидиите във входящия паричен поток на фермерите нараства, макар и от ниска база, пет пъти в последните две десетилетия.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Въпреки ниската си степен на субсидиране, селското стопанство се утвърждава като структуроопределящ сектор в износа на редица страни – Нова Зеландия (64% от общия износ), Бразилия (39%), Украйна (38%), Австралия (18%), Чили (18%), Канада (12%) и др.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Интересна е не само съпоставката между степента на субсидиране между отделните страни, но и тази между различните селскостопански суровини. Най-зависими от субсидии са ориза (специфично насочената публична подкрепа е над една трета от общия приход на стопанствата от културата), памука (30%) и захарта (24%). Между другото и трите не са сред структуроопределящите в европейското земеделие и потребителите в Общността са по-скоро косвени бенефициенти на публични средства от трети страни. Сред произвежданите почти изцяло на пазарен принцип попадат и такива, които са важни и за българското селско стопанство – слънчоглед, ечемик, яйца. За 15 години впечатляващ е пътят на либерализация в пазара на млякото – от близо 40% дял на субсидиите в приходите на млечните стопанства до около 15% за периода 2014-16 г. Свиване ролята на специфичното подпомагане се наблюдава при почти всички суровини в обхвата на анализа, а средната стойност на показателя намалява с 5 процентни пункта до 10%. Дефицитът на рапица в последните години, породен от промяната на регулациите при горивата, води до значително по-високи стимули за отглеждането ѝ. Делът на специфичните субсидии в общите приходи на стопанствата от нея расте седем пъти от началото на века досега.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

*Забележка: За страните в обхвата на анализа. Не включва подкрепа на общо основание – на ха обработвана земя, например, а само такава за конкретното производство.

Данните на OECD разкриват несъстоятелността на поне три мита, които от години циркулират, когато стане въпрос за реформа на ОСП и либерализиране на търговията с трети страни:

  • Селското стопанство извън ЕС е значително по-субсидирано
  • Намаляването и дори пълното елиминиране на директните трансфери към фермерите ще се окаже пагубно за конкурентоспособността на глобалния пазар
  • Селскостопанската продукция от трети страни е с дъмпингови цени поради субсидирането и затова продължаването на ограниченията в търговията с тях е наложително

[1] Включва както директните трансфери към стопаните, така и разходи за публични услуги (инфраструктура, подобряване на бизнес средата, образование, научно-изследователска дейност и др.) и влияние на публичната политика върху цените на селскостопанската продукция.

[2] Близо 80% от публичните разходи за земеделие, разписани в US Farm Bill (еквивалента на ОСП в Щатите), са за купони за храни, други социални програми и програми, свързани със здравословното хранене

*Материалът на ИнтелиАгро е базиран на данните от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) за публичните политики в сектора за 2017 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта