Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ:

Българските земеделци са победители напук на обстоятелствата

Те са с два пъти по-малко подпомагане от това на европейските фермери

Георги Радев се занимава със земеделие повече от 15 години. Обработва над 11 хил. дка земя, отглежда зърнено-житни култури и трайни насаждения в региона на Сливен. От 2 години е зам.-председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/.

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Радев, как работи Националната асоциация на зърнопроизводителите с властта, със земеделското министерство?

- Винаги търсим диалог. Сегашният земеделски министър Десислава Танева винаги е била балансьор. Посочва както грешките, така и постиженията. Това е конструктивно отношение в работата с отделните браншове в селското стопанство. Ние, зърнопроизводителите, също сме активни в диалога с управляващите – не спестяваме нашите критики към министерството. Хубавото е, че министър Танева се вслушва в тях и заедно търсим добрите решения за сектора.

- Кои са вашите най-големи страхове, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика?

- Докато не станат нейните параметри конкретни, нормално е тази неизвестност да ни държи в напрежение. Добра новина лично за мен е, че през следващия програмен период всички ще бъдат с равен старт по европейските програми – производителите от градските и от селските райони. Аз работя в градски регион и от моя край няма нито един проект, свързан със земеделие, който да е класиран по сега действащата точкова система. Имаме обещанието на земеделското министерство, че това ще се промени – всички ще тръгваме с равни възможности, което смятам, че е справедливо. В крайна сметка, всички работим земята, нали? Какво значение има дали сме в градски или в селски регион?

- Как ще коментирате данните, че 80% от финансирането в земеделието отива при зърнопроизводителите?

- Това е логично. Зърнопроизводството е сектор, който оперира с най-голям обем земеделска земя и е нормално субсидирането да заема също толкова голям дял. Моето семейство отглежда и трайни насаждения, там също има финансиране. Цифрата може да изглежда стряскаща за обществото, но тук става дума за стопанисването на милиони декари със зърнени култури. Затова и цифрата е толкова голяма.

- Субсидирането изкривява ли пазарната картина?

- Много пъти сме коментирали с колеги дали е правилно или не да се взимат субсидии и до каква степен. Вярно е, че откакто получаваме субсидии на декар площ, скочиха цените и на земята, на горивата, на семената, на препаратите за растителна защита. Субсидиите ни помагат, когато вече сме на червено – зимата е такъв период. Януари, февруари и март са най-тежките месеци за един земеделец. Тогава само се наливат едни пари в земята – за семена, за горива, за торове и препарати. И тези пари няма откъде да дойдат. Всички знаят, че зърнопроизводителите са силни от август до декември. Затова субсидиите идват в едно критично за нас време, те са спасителната финансова сламка, за която да се хванем, за да оцелеем. В този смисъл – помагат.

- Стана ясно, че има и злоупотреби със субсидиите. Как ще се борите с подобни лоши практики?

- Не е тайна, че има хора, които само чертаят площи заради субсидиите, а не произвеждат нищо. Те преотстъпват земята, която са очертали на нас, реалните земеделци. Ние поемаме всички рискове, защото обработваме земята, правим инвестиции, а те спят спокойно и взимат едни добри пари наготово. Ние се молим за дъжд, да ни отминат градушки и никога не сме сигурни за реколтата. А техният доход е постоянен. Слава Богу, тази порочна практика вече е на път да изчезне. Отчитаме се с фактури – за горива, за закупени машини, за продадена продукция. Не е логично да заявяваш 200 дка земя за подпомагане и да нямаш нито един трактор в стопанството, нали?

- Законът за градушките отново беше отложен - кое е работещото решение за вас, зърнопроизводителите? Защо застраховането остава проблем?

- Защото няма доверие между нас и застрахователите. То се изгражда бавно и трудно. А Законът за градушките трябва да бъде внимателно прецизиран. От него определено има нужда, но той трябва да бъде изработен така, че да удовлетворява нуждите на всички страни. Няма начин ние да не плащаме някакви пари за градозащита, стига механизмът, по който това ще се случва, да е абсолютно прозрачен и справедлив. Никой няма да откаже да плати, все повече ще ставаме зависими от климатичните аномалии. Но трябва да имаме гаранции, че парите, които ще плащаме, ще бъдат използвани ефективно. Най-добрата защита срещу градушките според мен е изграждането на повече ракетни площадки. Намирам самолетния способ за малко по-труден и по-слабо ефективен. Там, където има ракетни площадки, градозащитата е ефективна. В региона на Сливен, където аз работя, площадките са достатъчно, не сме имали проблем с градушките. Благодарни сме за работата на хората, които обслужват ракетните площадки – тази година няколко пъти реагираха абсолютно професионално и спасиха нашата реколта – продукция за милиони левове. Ние, земеделците, зависим от тях, затова още веднъж им благодаря.

- Успява ли българският земеделец да бъде конкурентен? Има ли формула за това как едно стопанство да бъде устойчиво 10 години напред? Това зависи ли от неговия мащаб?

- Мащабът има значение. Ако работиш 300 декара земя няма как да си купиш трактор за 300 хиляди лева. Ако обаче стопанисваш 3 хиляди декара, можеш да се замислиш как да си вземеш машина, която да направи твоята работа по-рентабилна. Дали сме конкурентноспособни – явно да. И не защото ние, българските земеделци, сме много упорити, не защото сме много инат, а защото като цяло българинът е такъв. Аз не съм виждал предприемач да се отказва лесно от онова, с което се е захванал. В момента много европейски фермери протестират срещу позеленяването на бъдещата Обща селскостопанска политика. Ако те обаче са на нашето място и работят в нашите условия, досега да са се отказали тотално. А ние не се отказваме. Нищо, че получаваме два пъти по-малко субсидии от техните. Значи ние сме по-добри от тях, нали? Затова сме можещи и конкурентни. Затова сме победители. Напук на обстоятелствата.

Публикувана в Бизнес

СИНДЖЕНТА ПРЕД СЕМИНАРА НА НАЗ:

Компанията вече има решение за теления червей – тази добра новина земеделците научиха на агрофорума в Пловдив

Агр. Петър Кръстев
Освен разработване на иновативни молекули за производство на висококачествени растително-защитни препарати, през последните години Синджента има забележителни постижения в селекцията на царевица, слънчоглдед и зеленчукови култури. Това прави компанията търсен и желан партньор на земеделските производители, защото им предлага балансирано портфолио с комплексни решения. След презентацията на Синджента пред зърнопроизводителите на IX Национален агросеминар в Пловдив, разговарях с ЯВОР БАКЪРДЖИЕВ – мениджър кампании рапица и слънчоглед.

– Г-н Бакърджиев, какви бяха основните пунктове в презентацията на Синджента на срещата на НАЗ?
– На срещата на НАЗ ние представихме постиженията си в културата слънчоглед за 2019 година. През изминалия сезон Синджента затвърди своя слоган „Експерт в слънчогледа“ с върхови постижения във всички технологии. Максималният добивен потенциал, който беше постигнат през миналата година, беше 460 кг/дка във всички технологии на отглеждане на културата слънчоглед. През последните 3 години ние излизаме с твърдението, че Синджента е Експерт в слънчогледа и има добиви във всички технологии над 470 кг/дка.
– Изминалата година не беше от най-добрите за културата, това отрази ли се на вашите хибриди?
– Да, през изминалия сезон метеорологичните условия не бяха от най-добрите, дори средният за страната добив е близо с 11% по-нисък от този в предходната година. Но при добивите на хибридите от Синджента това оказа само 10 кг/дка негативно въздействие.
– Какво научиха земеделците още от вашата презентация?
– Беше акцентирано на хибридите с най-висок добивен потенциал и най-стабилно представяне. Най-голям ръст в Експрес линоловия слънчоглед, като брой торби показа нашият хибрид Субаро. Това не е случайно – хибридът е изключително стабилен и адаптивен, подходящ е за доста широк ареал на отглеждане и успешно се представя във всички райони на страната. От този хибрид максималният добивен потенциал, достигнат тази година, беше 445 кг/дка. Неговият партньор в Експрес технологията – Сумико, се представи със завидните резултати от 461 кг/дка.
– В кои други технологии имате слънчогледови хибриди и как се представиха те?
– Ние сме традиционни лидери в Clearfield и Clearfield Plus хибридите. Бакарди – нашият шампион тази година показа завидните резултати от 500 кг/дка. Неома – нашият лидер в Clearfield сегмента, за поредна година е №1 в тази технология. Добивният му потенциал през изминалата година беше 474 кг/дка, което е доста впечатляващо постижение. Ние имаме хибриди във всички значими технологични сегменти на слънчогледа. При високоолеиновия, който стана много актуален през последните години, ние сме лидер в Clearfield технологията с двата хибрида в нашето портфолио – Таленто и Експерто. От тези хибриди имаме впечатляващи резултати. Хубавото, което българските земеделски производители наблюдават години наред, е, че портфолиото и генетиката на Синджента дават стабилни и високи резултати, независимо от метеорологичните условия по време на вегетацията.
– Какви други продукти и решения предлагате за цялостната технология при слънчогледа?
– На семинара на НАЗ в Пловдив Синджента гордо представи излизането ни на челна позиция – станахме №1 в продажбата на хербициди в слънчоглед. Синджента е Експерт в слънчогледа не само защото притежава прекрасна генетика, но защото има и абсолютно пълни решения за отглеждането на тази култура. Като се започне от почвените хербициди – Гардоприм Плюс Голд, който е лидер в почвените хербициди в слънчоглед в България от доста години. Тази година той отбелязва ръст. Зетрола е едно ново попълнение, което допълни портфолиото ни в хербициди в слънчоглед. Той е бързо действащ балурицид с отлично представяне. Добре познатите Листего и Листего Плюс в Clearfield и Clearfield Plus технологиите дават на българския производител адаптирани решения, така че производството на слънчоглед да бъде изведено по най-добрия възможен начин. От 2019 година Синджента притежава в портфолиото си и хербицида Експрес 50 СГ – противошироколистен в слънчоглед. Така ние допълнихме портфолиото си от хербициди в тази култура. Синджента България има решения за опазване на слънчоглед от плевели във всички технологии на отглеждане. Като допълня и фунгицида Амистар Голд и биостимуланта Куантис, Синджента действително има завидно портфолио в слънчоглед.
– Кое беше най-новото, което земеделците научиха от Синджента?
– На срещата в Пловдив беше анонсирано пускането на пазара на почвения инсектицид Форс 1,5Г, който ще даде предимство на фермерите в борбата с телените червеи. Стремежът ни е да направим културата слънчоглед рентабилна за българския земеделски производител.
ПОЖЕЛАВАМ НА ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И УСПЕШЕН СЕЗОН 2020!

Публикувана в Растениевъдство

Тол системата трябва да влезе в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 година

С постановление на Министерския съвет, днес е приета тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Tол таксите ще са от 4 до 7 стотинки на километър за масовите тежкотоварни автомобили от 3.5 до 12 тона. За по-тежките, над 12 тона, в зависимост от броя на осите, ще се плащат между 10 и 36 стотинки на километър. Компенсаторната такса за ползване на платената пътна мрежа без толтакса варира от 150 до 750 лева. Винетните такси остават непроменени за пътните превозни средства до 3,5 тона. Тол таксите са обвързани и с екологичната категория на превозното средство, с класа, и с категорията на пътя - магистрали, първи и частично втори клас пътища.

Товарните автомобили с тегло между 3,5 т и 12 т ще плащат една и съща такса за трите категории пътища, но тя ще зависи от емисионния им клас. Тези с най-високите еко класове Евро V, Евро VI или EEV ще плащат по 4 ст. на километър. За тези с емисионен клас Евро III или Евро IV тарифата ще е 5 ст. на километър, а за тези с най-ниската екокатегория - клас Евро 0, I или II - 7 ст. на километър. Целта е да се поощрява модернизирането на автопарка, за да се пази и околната среда. Тежкотоварните автомобили с тегло над 12 т и с две или три оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 11 ст. и 22 ст. на километър за автомагистрали, между 10 ст. и 21 ст. на километър - за първи и втори клас пътища. Камионите с тегло над 12 тона, с четири и повече оси ще плащат в зависимост от емисионния си клас между 18 ст. и 36 ст. на километър за автомагистрала, между 17 ст. и 35 ст. на километър - за първи клас пътища, и между 16 ст. и 34 ст. на километър - за втори клас пътища.

С тарифата се определя и компенсаторната такса, която се дължи, ако товарен автомобил ползва платената пътна мрежа без тол такса. За камиони между 3,5 т и 12 т тя е 150 лв., за камиони над 12 т с две до три оси - 450 лв., за тежкотоварни превозни средства над 12 т с четири и повече оси - 750 лв., за автобусите - 150 лв. Компенсаторната такса се заплаща с цел да се избегнат административните санкции. Тя не е санкция, а по-висока пътна такса, която осигурява свободно придвижване по платената мрежа до 23:59 часа на деня, в който е наложена. Ако водачът откаже да плати компенсаторна такса на място, той трябва да заплати т.нар. максимална тол такса, за да продължи пътя си. За товарните автомобили между 3,5 т и 12 т предложеният т.нар. максимален тол е от 27 лв. до 48 лв., в зависимост от емисионния клас, за товарни автомобили над 12 тона с 2-3 оси - между 71 лв. и 146 лв., за товарен камион с тегло над 12 тона, с 4 и повече оси - от 119 лв. до 242 лв., и за автобусите - от 24 лв. до 49 лв. Електронната система за събиране на пътни такси на база изминато разстояние - тол, ще бъде въведена в търговска експлоатация най-късно до 1 март 2020 г. Дотогава ползвателите на платената пътна мрежа ще продължат да плащат винетна такса за пътните превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, както следва: месечна, седмична и дневна.

Въпреки известните отстъпки, които зърнопроизводителите успяха да договорят за бранша, в сегашния вариант тол тарифата не ги удовлетворява, защото цялата тежест се стоварва върху вътрешните превози, изчисляват от НАЗ. На заседание на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите, което ще се проведе след Нова година, браншовата организация ще дебатира темата и възможните реакции. От регионалното министерство смятат, че всички възможни отстъпки вече са направени и в сегашния си вид тол системата е възможно най-справедливата. 

Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Мачуганов, какви са действителните предизвикателства пред бранша, които се очертават в следващия програмен период?

- Зелената архитектура и въвеждането на тавани в подпомагането. Още в настоящия програмен период Европа въведе изискването за 5% екологично насочени площи. Виждаме, че Брюксел все повече вдига критериите и очертава по-строга рамка на т. нар. позеленяване в новата ОСП. Досегашните изисквания, свързани с плащания за екологично насочени площи /ЕНП/ стават задължителна база. Така че пожелателните 5% се превръщат в задължителни. И върху тях ще бъдат надграждани допълнителни критерии, които трябва да покрием. Въвеждането на тавани ще принуди голяма част от големите и средните стопанства да се откажат да заявяват за подпомагане част от своите обработваеми земеделски площи. Като теглим чертата, какво излиза: един път стопаните ще бъдат ощетени по линия на зелените площи, втори път – с въвеждането на тавани. Това ще удари мащабните земеделски стопанства – за тях новите изисквания ще бъдат скъпи и неприемливи за изпълнение.

- Защо толкова много ви плаши този момент – това ще ви струва нови инвестиции в специфична техника, ще ви направи по-слабо конкурентни на пазара?

- Позеленяването ще намали нашите доходи от конвенционалното земеделие и ще ни направи по-слабо конкурентни на Русия и на Украйна, на САЩ, на Аржентина, на Бразилия - на всички държави, които не работят по правилата на ЕС. Земята в Европа е скъпа, поскъпват торове, препарати, семена, плащаме високи ренти, високи са вноските по кредитите, които обслужваме, изкупните цени на зърното все по-често не покриват в достатъчна степен разходите за поддържането на едно стопанство на високо ниво. Да държиш плодородна земя под формата на екологично насочени площи – това ще ни струва загуба на пари. Това е истината. Ако бъдем по-меки – ще кажем, че от екологично насочените площи няма да имаме доходи. Идеята за въвеждането на тавани съдържа в себе си социален елемент. В тази връзка бих попитал: ако отнемеш на един земеделец 10 хил. дка земя, за да я дадеш на друг– какви са гаранциите, че този друг ще се справи – ще поеме ли риска да работи земя, да тегли кредити, за да инвестира, да се бори за пазар и да е рентабилен в крайна сметка? Става дума за възможности, за капацитет. Има ли оценка и анализ на този търсен ефект от въвеждането на тавани? Съмнявам се.

- На ежегодния аграрен форум на НАЗ стана ясно, че има близо 100 души, които неправомерно са получили субсидии. Има ли действителен проблем с т. нар. субсидаджии и ако да – какъв е неговият мащаб?

- На фона на близо 120 хил. регистрирани земеделски производители, няма и 100 нарушители са несъществена цифра. Наскоро чухме за една госпожица, служител в банка, която е присвоила близо 1 млн. лева. Така че, навсякъде има опити за злоупотреби. Задачата на държавата, на институциите и на службите е да не позволяват това. Като цяло, аз смятам, че гилдията на земеделците е чиста и си изпълнява коректно ангажиментите. Не мисля, че е добре заради една бълха да се изгаря целия юрган.

- Мегазаконът за поземлените отношения за пореден път беше отложен – кои са най-проблемните точки в него?

- Всички се опасявахме, че в така подготвения закон има голяма доза лобизъм – от страна на големите собственици на земя, от фондовете. Но вече е ясно, че и те не го приемат в сегашния му вид. Мога да говоря с часове колко са нещата, които не са на правилното място. Ще маркирам едно от важните неща. С лека ръка се прекратяват едни отношения за свободно договаряне между собственици и ползватели на земя, като се регламентират конкретни срокове. Като краен ползвател на закона, недоумявам как е възможно подобно нещо. С въвеждането на регламент за краен срок на договора между собственика и ползвателя, се погазва правото на свободно договаряне между тях. Имаме хиляди българи, собственици на земя, които са пръснати по целия свят. Нормално е те да искат да си уредят отношенията с ползвателите на тяхната собственост поне за 10 години напред, предвид това, че живеят извън страната. Как така се поставя срок в закона – недоумявам как точно са го измислили, това е абсурдно. Нека задам и другия важен въпрос – как един земеделец да инвестира в своето стопанство, ако няма сигурност, че ще стопанисва земята в годините напред? Как да вложим средства в напояване, в инфраструктура, ако нямаме сигурност за бизнеса си?

- Къде не може да бъде постигнато съгласие по отношение на Закона за градушките?

- В този закон трябва да има солидарна отговорност. Застрахователите казаха твърдо „Не, не участваме“. Ние питаме: къде в закона е мястото на държавата, на общините? Защото изграждането на цялата градозащитна система не е свързано само с покриването на риска за стопанствата на фермерите. Тя ще пази също така държавната, общинската и частната собственост. И тук трябва да се търси балансът. Има и друго изкривяване в сегашния вариант на закона, което трябва да се избегне. Ще го илюстрирам с пример. Ако някой гледа 5 дка аспержи, а друг 5 дка царевица или пшеница, справедливо ли е да плащат по равно за риска и по равно да получават обезщетение при нанесени щети? Не мисля, че е редно аз, като производител да плащам наравно с другите, а те да получават защита и протекция, която ще бъде платена с моите пари.

- България все още не членува в Копа и Коджека - възможно ли е създаването на Национална земеделска камара у нас?

- Трябва да узреем за това, няма начин просто. От 30 години работим в демократична среда, границите са отворени, ходим по Европа, виждаме, чуваме, четем, срещаме се с колеги от други европейски държави. Ние сме една от малкото страни, които нямат национална камара, която да представлява целия земеделски бранш. Копа и Коджека още питат България: Къде е вашата национална земеделска камара? Направиха специално за нас компромисен вариант за членство, но не това е начинът. Трябва да седнем всички заедно на масата, да извадим своите аргументи, ако трябва да се скараме, но накрая да узреем за създаването на единна национална земеделска камара. Иначе ще продължим да се обвиняваме в егоизъм и лобизъм. А това не е продуктивно. Това вероятно обслужва добре нечии интереси, но не и нашите собствени – на хората, които се занимават с аграрен бизнес. Независимо дали са зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци и т. н. Всички работим и правим бизнес на територията на република България и е нормално да подредим къщичката си. Тук отново трябва да напомним, че е нужен Закон за браншовите организации, който да регламентира кой кого представлява. И това да е реално, а не както е сега – събира се група хора и заявява, че представлява на национално ниво даден бранш.

- Лакомията и голямото его ли стоят в основата на това трудно узряване?

- До преди 30 години всички трябваше да бъдем еднакво богати. После рязко се наложи да се превърнем в капиталисти – по пътя на натрупването на опит в частния бизнес. Възпитани сме в едно време, днес живеем в съвсем друго. Българинът от онова време беше задружен, помагащ, подкрепящ. В условията на свободна пазарна икономика, в един момент материализмът и егоизмът надделяха. Промени се и ценностната система, особено при младите хора. Но нека кажем и хубавите неща. Българинът бързо се учи на добрите практики. Както успяваме да вземем най-доброто от Европа по отношение на производството, на иновациите, така ще трябва да узреем и за съюзяването. Този процес иска време, но нека си признаем - днес егоизмът ни е в повече.

- Пазарът фактор ли е в тези процеси?

- Европа ухажва Украйна. Украинското зърно е нашият най-голям конкурент и в момента бърка в джоба на българския земеделски производител. Това ни огъва, кара ни да търсим нови технологии, да се събираме на групи, да посещаваме чужбина, да обменяме информация и да търсим начин да сме по-конкурентни пазари. Макар и трудни, това са наченки на истинско сдружаване. Нека го кажа така: всичко се движи от пазара. На пазара празни ниши няма. За да оцеляваме, трябва да се научим да се съюзяваме. Не става дума за браншови организации. Става дума за друго – българският земеделец все още действа на пазара като свободен електрон, а това не е печелившо поведение. Няма какво да се лъжем – България е малка държава, произвежда малки обеми продукция. Ако играем индивидуално, ставаме незначителни, незабележими. За да оцелеем, трябва да сме единни и да гоним качество и обеми. Вярвам, че с всеки изминал ден узряваме в тази посока.

Публикувана в Интервюта

На 16 декември изтича срокът за обществено обсъждане на проекта за въвеждането на тол системата

Заседание на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите ще бъде свикано още в първите дни след Нова година. Това съобщи за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ.

Причината - искането на зърнения бранш за облекчени условия на тол системата по отношение на производителите засега остава без положителен отговор от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/. На 16 декември изтича срокът за обществено обсъждане на проекта за въвеждането на тол системата. До тази дата не е свиквано заседание на работната група, в която участва и председателят на УС на НАЗ.

Готовност за протести – това е единствената възможна опция за реакция на бранша след изтичането на срока за обществено обсъждане на проекта на тол системата, коментира Костадинов.

При така обявените обхват и тарифи за тол такси, най-голямата тежест пада върху зърнопроизводителите, за пореден път напомни председателят на УС на НАЗ.

„Как се плащат 34 стотинки на километър за 11 млн. тона общо количество произведено зърно в страната“, риторично питат от бранша?

Въпреки, че на досегашните заседания на работната група аргументите на сектор „Зърно“ са били приемани с разбиране, в проекта за въвеждането на тол системата не фигурира нищо от онова, което е коментирано като основателно искане.

А именно: въвеждането на бонус система след определен брой километри – между 60 и 80 хиляди. След тази цифра /80 хил. км/ браншът иска тол таксите за производителите да отпаднат. Защото и без това сметката от плащането на единична цена на изминат километър излиза твърде солена за земеделците: При тарифа от 34 до 36 ст. на километър, умножена обаче по две /празните камиони също плащат тол такса/, сумите стават главоломни“, обясни председателят на НАЗ. Всичко това ще рефлектира върху крайния потребител.

Зърнопроизводителите не са съгласни и с обхвата на тол системата. При така зададените параметри, в обхвата са включени и второкласни пътища, които са основни за транспортиране на земеделска продукция. Повечето стопанства имат собствен превоз, което означава, че цялата тежест от въвеждането на тол системата ще рефлектира върху тяхната рентабилност.

Според проекта на МРРБ: За 6050 км от републиканската пътна мрежа камионите над 3,5 тона ще плащат тол такси. От тях 796 км са автомагистрали, 2322 км – първи клас, и 2932 км – втори клас. Безплатни остават 14 000 км от цялата републиканска пътна мрежа, която е около 20 000 км. В момента за преминаването по нея товарните автомобили над 3,5 тона плащат е-винетка. Безплатни остават и 20 000 км общински пътища.

„Има пътища, които отиват в нищото, но са включени в обхвата на системата. На работната група беше коментирано да отпаднат второкласните пътища, да останат само подходите към границата. Не виждаме нищо от това в проекта на регионалното министерство. Нещо повече, фирмите, които се занимават само с експорт, пътуват по националната пътна мрежа през 2-3 месеца. А ние работим изцяло във вътрешността на страната. Един камион, който прекосява границата и изминава разстояние от 300 км. веднъж на няколко месеца ще плати 90 лв., а ние за 100 км. ще плащаме 70 лв.“, обясни още Костадинов.

Разчетите на зърнопроизводителите показват: на 100 км превоз на зърнено-житни култури при допустима максимална маса от 25 тона, земеделците ще плащат по 2.72 лв. на тон. На 300 км – около 9.50 лв. на тон. Тол такса от 34 ст. на километър ще се дължи и в двете посоки – и при пълен, и при празен курс. Тарифата е една от най-високите поради факта, че машините, с които работят българските фермери, са тежкотоварни и не са от висок екологичен клас.

„При този вариант, цялата тежест на тол системата ще се стовари върху производителите и върху потребителите. Няма как да си позволим около 5 лева загуби на тон, при положение, че транспортираме годишно близо 11 млн. тона зърно“, категоричен е председателят на УС на НАЗ. За земеделците това означава по-висока себестойност на продукцията, натрупване на косвени данъци и нарушена рентабилност в стопанствата. Темата ще се дебатира на първия свикан Управителен съвет на НАЗ в началото на януари, следващата година. „За пореден път сложиха каруцата пред коня, нарушиха комуникацията между бранша и властта. А това не е добре“, каза в заключение Костадин Костадинов.

Публикувана в Агроновини

Деветият национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите тази година беше по-различен. За най-успешния български бранш в земеделието настъпва време разделно. Въпреки очертаващият се буферен период от около 3 години, острите въпроси вече стоят на дневен ред. И те засягат всички – държавата, производителите и цялото общество.

Какво стои зад емоционалната реч на земеделския министър Десислава Танева на откриването на форума на НАЗ? Страх от бъдещето и надежда - най-силните да поемат най-голямата отговорност. Такива безспорно са зърнопроизводителите.

Какво казва статистиката

През 2018 година сме произвели общо 12 млн. тона зърнeни култури - пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. 6,8 млн. от тях са износ. Той възлиза на общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия износ на селскостопански стоки от България, показват данните на националната статистика. Страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. На второ място сме в света по износ на черен маслодаен слънчоглед, с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица.

Зад този колосален производствен и търговски успех на сектор „Зърно“ стои адекватно подпомагане, припомни аграрният министър. И добави конкретика със съответните числа. През последните 4 години прякото подпомагане в сектор „Земеделие“ възлиза на 7 млрд. 724 млн. лева. Това е 8,1 % от всички инвестиции в българската икономика за посочения период. В рамките само на една година подпомагането в селското стопанство се движи между 1,4 и 1,9 млрд. лева. На този фон, бюджетът за периода 2014-2018 година, отделен за Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ е чувствително малък – едва 500 млн. лева, подчерта министър Танева. И добронамерено посъветва зърнопроизводителите да не поглеждат към парите по ПРСР, защото получават достатъчно. Като отново се подкрепи с цифри.

Подпомагането никога не е достатъчно

Каква е подкрепата за сектор „Зърнопроизводство“? Държавна помощ под формата на схема за отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван за първичното селскостопанско производство. За 2019 г. финансовата подкрепа е изчислена на база на 0.37 лв. за литър гориво. Схемата е със срок на прилагане до 2020 година, но вече е изпратена нотификация до Брюксел тя да бъде удължена до 2022 година и зад това стои политическата воля на цялото правителство, подчерта Десислава Танева. Втората държавна помощ е свързана с инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Сумата за 2018 година е 41 млн. 205 хиляди лева. И по тази схема ще се иска удължаване до 2022 година или ще се чака нов европейски регламент. Подпомагането по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е на декар. От бранша изчисляват, че субсидията покрива около една трета от рентата, които земеделците плащат върху наетата или арендована земя.

Картина на земеползване към 2019 г.

Размерът на земеделските площи, заявени за подпомагане за 2019 година възлиза на 19 млн. 316 хил. дка. Терените с технически култури са 9 млн. 765 хил. дка. Това е равно на 74% от обработваемата земя в България. Ако се прибавят към тях близо 2,8 млн. дка, заявени като сеитбооборот, процентът надхвърля 80%. Внушителна цифра, постигната от българските зърнопроизводители. Съпоставката с другите сектори – 1,6% от земеделските площи в страната са заети от трайни насаждения, 1% са зеленчуците и 1,4 % - етерично-маслените култури. Пасищата у нас са над 5 млн. и 300 хил. декара.

Такава е картината в българското земеделие днес. Тя е логично следствие на прилаганите политики в земеделието – на европейско и на национално ниво.

След като постави постиженията на българските зърнопроизводители по-високо от тези на родните олимпийци, аграрният министър Десислава Танева призова бранша да бъде визионер на прага на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. И като абсолютен отличник – да сподели добрия си опит с останалите, да е готов на компромиси.

Как обаче да мислиш за визии, когато те чакат тежки битки?

Много вече се изговори и изписа за т. нар. „зелена архитектура“ в бъдещата ОСП. Ясно, че голямата част от този товар ще падне върху плещите на сектор „Зърнопроизводство“. Най-умните вече са го измислили, по-малко предприемчивите ще лавират, много земеделци ще понесат загуби. Такива са коментарите сред членовете на НАЗ. Резонен е въпросът към аграрното ведомство: как се очаква от един стабилен и експортно ориентиран сектор да прояви благородство, ако изобщо не е ясна цената, която ще трябва да плати за него?

Нека припомним и друго: въпреки, че се тиражира мнението, че българските земеделци вече имат опит в прилагането на зелени политики, все още няма анализ на този сегмент – какви инвестиции е струвала тази мярка на фермерите и какъв е крайният резултат? Вероятно затова и силното „позеленяване“ на бъдещата ОСП толкова силно плаши. Като екстра към целия разкош, следва да добавим и вероятността да бъдат въведени тавани в подпомагането. Това със сигурност би превърнало битката за визии в битка за съхранение на постигнатото от сектор „Зърно“ до сега.

Какви са възможните сценарии?

Големите земеделци вероятно ще вземат тежкото решение да намалят своите обработваеми площи. За да покрият по-лесно изискванията за зелени политики и да се вкарат в таваните на подпомагане. Те обаче ще се откажат от най-слабо плодородните земи, което е повече от логично. Тези земи ще останат свободни – за производители от други сектори, за млади фермери. Ако се предположи, че към тях ще бъде насочен освободен от сектор „Зърно“ финансов ресурс, какво биха постигнали новите фермери? Едно е ясно – те ще започнат отначало. И тепърва ще водят своите битки – с правилата, с администрацията, с намирането на пазар. Вероятността да се превърнат в устойчиви производители трудно покрива обозрим хоризонт от време. Защото нищо в земеделието не е лесно. Защото добрите експерти на ниво държавна администрация все още са кът. Призна го самата министър Танева, като припомни случая „Праматаров“. Мнозина от новите фермери вероятно ще се откажат да водят битки. И така земята може да се окаже пустееща. За сметка на това – дива и зелена. За радост на поддръжниците на екополитиките. Много важно, че ще напуснем челните редици в сектор „Зърно“. Важно е в каква околна среда ще живеят децата ни.

Във всичко това има здрава логика. Въпросът е обаче защо да се плаща толкова висока цена за сляпото следване на политиките на Брюксел? Тук е мястото да напомним, че сами ще си пишем националните стратегически планове. Ако министър Десислава Танева е решила, че назидателното размахване на пръст към зърнопроизводителите ще има ефект, сбъркала е.

Не това е начинът

Аграрният министър „захапа“ зърнения бранш, като употреби конкретни имена и цитира реплики по повод два закона, които са на трупчета – Законът за градушките и мегазаконът за поземлените отношения. Излишно е да припомняме подробностите, по-важни са аргументите. От НАЗ са наясно, че солидарно ще трябва да участват в споделената финансова отговорност, заложена в Закона за градушките. И да, ще участват. Просто искат гаранции, че парите, за които ще се бръкнат, ще им гарантират реална градозащита. Зърнопроизводителите не са съгласни новият Закон за земята и поземлените отношения да се превърне в поредния кърпеж, който вместо да изпише веждите, ще избоде очите. Интересите тук са много, трудно се намират пресечните точки, още по-трудно се постига съгласие. Затова е по-добре да не се бърза. И производители, и собственици на земеделски земи са на това мнение. И е добре от аграрното министерство да ги чуят.

Ако министър Танева очаква от зърнопроизводителите да бъдат визионери, първо трябва да застане до тях в ежедневните битки. Това, междувпрочем, се отнася за всички земеделски браншове. По пътя на противопоставянето няма да стане. Не е продуктивно, не е и много честно. Освен ако от МЗХГ не искат точно това. Но за какъв дявол им е подобна катастрофична среда? Кой какво ще спечели и каква ще е в крайна сметка обществената цена? Нали мантрата в новата ОСП е тази: земеделието да носи обществени ползи. За такива политики наистина са нужни визии. Но не от граждани без общество, а от обединена земеделска общност. Това зависи от главата на рибата. Тя първа се вмирисва.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Земеделци превзеха Пловдив. Стотици членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите се събраха на Девети национален Агро Семинар. Трудно е да се каже, че те бяха сами. Присъстващите на семинара носеха посланията и към тях бяха отправени погледите на хиляди техни колеги от цялата страна, които очакваха да се решат сложните проблеми на отрасъл зърнопроизводство.

Националната асоциация на зърнопроизводителите е организация с характер, с традиции, които идват от времето и се доказват и в наши дни. Това е тази НПО, която през 2009 г.  докара стотици трактори и комбайни от всички крайща на страната на национален протест в столицата. Единствената, която някога е успявала да направи това в България.

Малко е да се каже, че тогава управляващите се стреснаха и изпълниха исканията на протестиращите. И добре направиха. Защото не могат някакви хора от чиновническите си бюра, от консултантските си агенции и други измислени структури да разбират по-добре от зърнопроизводителите и истинските земеделци какво трябва да се направи в земеделието. Защото НАЗ е почти единствената истинска организация на земеделци в България, която реално обединява реални производители, и то не десетина, а хиляди. И нейната сила идва отдолу, а не отгоре.

Ако сме честни, и днес много не се е изменило по отношение на НПО-тата. Не всички ябълки в тази област са гнили… Но не са малко и чантаджиите, които обикалят около ръководствата на земеделските държавни органи с широко отворени ръце ... И получават това, което искат.  А някои дори получиха милиони, за да организират широка рекламна кампания за министерството и неговите огромни структури, макар че те сами по себе си са милионери. Но дори с милионите не се справиха и не промениха мнението на обществото за тази структура. А и как да очакваме хора, които вече са бръкнали в кацата с меда, да защитават интерсите на истинските земеделски стопани?!

Преди десетина години един председател на такава една измислена структура сподели пред мен следното: "Абе, как да защитавам интересите на земеделците, като току-що чух министърът да казва на своите помощници който много знае, да му намалят отпуснатите пари. А аз имах да строя още един басейн край крайморския си хотел. Да не съм луд!"

Затова днес вярвам в НАЗ. Силни, честни и самоотвержени хора, които дори и днес продължават да са с работните дрехи на полето. Знам също, че тези в ръководството, са останали на полето и няма да изневерят на десетките хиляди земеделци от цялата страна. Затова те имат право да тропнат с крак на всеки министър, дори и на министър Танева, а министрите са длъжни да се съобразят с тяхното мнение.

Друго работещо земеделие в България няма. Има само програми, през които се въртят някакви пари, повечето от които накрая влизат в джобовете на министерски чиновници и приближени до тях. Програми за зърнопроизводителите отдавна няма. И въпреки това, те са силни и обединени. И деветият годишен семинар на НАЗ, койтосе проведе в Пловдив, отново го доказа.

Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, какъв ще бъде този път фокусът на ежегодния национален агро семинар, който организира Националната асоциация на зърнопроизводителите?

- Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период – това е мотото на Деветия национален агро семинар, който и тази година ще се проведе в Пловдив. Нека припомня, че през целия период, в който сме членове на Европейския съюз, ние, като зърнопроизводители, не сме участвали реално в нито една програма, специално насочена към сектора. В същото време, статистиката показва, че България е 12-а страна по износ на зърно в света – изнасяме зърно за над 1 млрд. долара. Това е около 25% от износа на страната ни във всички икономически сфери.

На Деветия национален агро семинар за пореден път ще направим анализ на постигнатото до сега и ще дискутираме какво ни предстои. Поканили сме министъра на земеделието г-жа Десислава Танева, премиера Бойко Борисов, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, евродепутати, експерти от контактната група в МЗХГ, които реално следят за преговорите с Брюксел по бъдещата ОСП.

На семинара ще бъде представен и нов тип на застраховане в земеделието – обвързано с доходите на земеделските производители. Ще бъде засегната и темата за дигитализацията и иновациите в земеделието. Тя е изключително актуална през следващия програмен период, за този сегмент ще бъдат заделени доста европейски средства. Ние сме членове на българския цифров иновационен хъб за земеделие - agrohub. bg, който е регистриран в Европа, участвахме и в Първия Агрохакатон, който се проведе в Шумен. За нас е важно как ще участваме във всички процеси, свързани с дигитализацията на земеделието. Традиционно, разбира се, всички водещи фирми в земеделието у нас, ще участват в семинара със собствени презентации. Фокусът отново е върху иновациите, защото бъдещето на земеделието е свързано с тях.

- Засега е неясна бъдещата Обща селскостопанска политика – какви са опасенията на зърнения сектор в тази посока?

- Няма безстрашни, няма такива, които да не се тревожат за бъдещето на земеделието след 2020 година. Предложенията на Европейската комисия за следващия програмен период пряко ни засягат. Те са свързани с въвеждането на рестрикции – тавани на плащанията, завишени агроекологични изисквания. За нас този разговор е изключително важен и точно затова избрахме това мото за Деветия национален агро семинар на НАЗ – „Зърнопроизводството – реалност и възможности в следващия програмен период“.

- Какво показва вашата равносметка днес – ако се върнете в годините назад, кои земеделски стопанства се оказаха най-устойчиви?

- Труден въпрос. Ще започна моята равносметка от началото на прехода. Първите години бяха доста трудни – никаква подкрепа от страна на държавата, от страна на банките. Търговците ни притискаха с цени, както и фирмите, които ни продаваха торове, препарати, семена. Трябваше сами да се справяме. И още тогава, по естествен начин, се направи един голям подбор на фирмите в земеделието. След приемането ни в Европейския съюз, земеделието ни стана устойчиво. Появи се интерес от много търговски фирми.

Отчитам в онзи момент едно погрешно отправено от тогавашните управляващи послание: „Елате, вземете си субсидиите и станете земеделци!“ Това накара много хора да се включат фиктивно в земеделието – единствено заради субсидиите. Но всяко чудо за три дни. През следващите една-две години доста фирми отпаднаха. Останаха средните и големите стопанства – те се оказаха най-устойчиви във времето, най-адаптивни към всички процеси и промени.

В същото време, подпомагането винаги е било насочено към по-малките стопанства, за да могат да оцеляват. Но най-важното през всичките тези години липсваше – политика на защита и гаранции на доходите на земеделските производители. Затова се надявам през следващия програмен период да се работи в тази посока. Това е най-трудният процес – стопанствата да запазят своята устойчивост. През годините разходите за всички консумативи се увеличават – препарати, торове, семена. А борсовите цени на зърното остават на едни и същи нива, дори бележат спад през последните няколко години. И ние непрекъснато трябва да се приспособяваме.

- Как се справя браншът с диверсификацията в стопанствата?

- През годините много колеги започнаха опити за диверсификация – захванаха се с различни производства, но повечето от тях се оказаха губещи. Диверсификацията на всяка цена е безсмислено занимание. В тази връзка водим диалог със земеделското министерство. Надяваме се в следващия програмен период нашият опит да бъде взет под внимание и политиките така да бъдат изработени, че да са полезни както за природата и климата, така и за запазване на устойчивостта на земеделските стопанства.

- Без съмнение, зърнопроизводството днес е най-устойчивият сектор. Какво ви направи такива?

- Субсидиите в зърнопроизводството са най-ниските в сравнение с останалите браншове. Ние получаваме единствено субсидии по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/. Нищожен е делът на субсидиите по линия на обвързаната подкрепа, особено в сравнение с други сектори. Средното държавно подпомагане на декар площ е около 30 лева, другите браншове започват от 100 лева и растат нагоре. Затова смело мога да кажа, че не субсидиите, а пазарът ни направи устойчиви. Пазарът е най-вярното мерило за един земеделски производител. И в голямата си част българските зърнопроизводители работят за пазара. Не си ли устойчив и приспособим към пазара, загиваш.

- Много от зърнопроизводителите казват, че честите промени в законодателството ги превръщат в администратори и ограбват от тяхното време за работа на полето. От години водите битки на няколко франта – кои спечелихте и къде борбата продължава?

- За нас е важно да има ред. И той да е задължителен за всички сектори в земеделието. През годините сме водили битки и продължаваме да ги водим - по отношение на промяна на законодателството, свързано с поземлените отношения. Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи през годините на прехода, струва ми се, е променян близо 90 пъти. Сега се готви мега закон за поземлените отношения. Ние участваме в работните групи, надяваме се да бъдем чути, за да изработим едно стойностен Кодекс на земята. Едно е да пишеш закон на бюро, друго е да си го проверил на терен. Какъв е смисълът да се бърза и след 6 месеца или след 1 година отново да променяме законите?

Водим битка и да бъдем извадени от обхвата на Закона за горивата и очакваме това окончателно да се случи до края на годината. По отношение на въвеждането на тол системата, очакваме отново да бъдем чути и държавата да има волята за преференциална политика по отношение на хората, които произвеждат – чрез въвеждането на бонусна система при тол таксите и чрез намаляване на обхвата на системата. Идеята да се събират такси е много добра, но нека е ясна цената, която ще плащат българските производители и превозвачи – тя е твърде висока, защото се умножава по две – предвид характера на системата на транспорт. От зърнопроизводителите и от регионалните превозвачи зависи как ще стигне хлябът до всеки един търговски обект. Затова е логично след определен брой километри, таксата за тях да е по-ниска. Нека да остане висока за първокласната пътна мрежа и за транзитно преминаващите.

- Защо през годините се установи една обществена представа за зърнопроизводителите като за едни богати хора, които са силно подпомагани от държавата, които обезлюдяват селата, защото са механизирани и не генерират работна ръка? Защо другите браншове често гледат във вашата паница?

- Народопсихология. Българите обичаме да гледаме в паницата на другия, но често забравяме да се поставим на неговото място, да проумеем какви ядове и проблеми има. Ние, зърнопроизводителите, работим земя. Земята не е наша. Тя си има собственици. И във всеки един момент те могат да пожелаят да си я обработват сами. Не мисля, че сме силно подпомогнати от държавата. Вече казах каква и колко е подкрепата. През годините ние изградихме своя организация, която да защитава нашите права. Тя е една и има структури в цялата страна. Няма нужда да припомням по колко браншови организации има в другите сектори и до колко тяхната членска маса е реална. Всяка регионална организация на НАЗ среща специфични трудности, на национално ниво проблемите се дискутират и се взима единно решение за целия бранш. Така работим ние.

- Затова ли сте способни да сваляте правителства – защото сте единни? Всички си спомняме редиците от трактори на жълтите павета преди години…

- Демокрацията предполага свобода на изразяването на мнение. Протестите са част от тази свобода, формата няма значение. И днес фермерите в Европа протестират – когато са недоволни от определени политики в земеделието.

- Твърде много политика ли има в земеделието?

- Правят се опити от едни или други политически партии, от други браншове да ни яхнат, но ние не се поддаваме. За нас най-добрата политика в земеделието е пазарът. Търсим пазари, не се занимаваме с политика. Това трябва да правят и всички останали браншове – добрият пазар е гаранция за добри доходи. Казахте за обезлюдяването на селата. Този процес започна още в началото на 90-те, причините за обезлюдяването са комплексни. И тук народопсихологията си казва думата: „Учи мама, за да не работиш“. Тази приказка не е от вчера. Селата обезлюдяха не заради работата в земеделието, а защото младите емигрираха, хората намаляха, закриха се детски градини, училища. В селата, освен земеделие, имаше и преработвателна промишленост. Всичко това изчезна, хората останаха без препитание. Днес ние, зърнопроизводителите, помагаме във всяко едно отношение на малкото останали хора в селата – от читалищата идват за помощ при нас, от пенсионерските клубове, от църковните настоятелства и т. н. Кой млад човек би отишъл да живее на село, ако няма къде детето му да ходи на детска градина, ако няма лекар и аптека? Много млади хора, които работят в земеделието, пътуват. Кой е луд да живее на село без достъп до елементарни социални услуги и без добра инфраструктура?

- Написаха се няколко стратегии за развитие на българското земеделие и в тях пише, че сектор „Зърнопроизводство“ може да бъде до 5 пъти по-рентабилен, ако произвежда по-висока добавена стойност – съгласен ли сте с тази оценка?

- Икономически вярно е изчислено, че ако в една ферма има преработване и затворен цикъл на производство, ще се получи по-голяма принадена стойност. Важният въпрос за нас обаче е друг –къде продаваме въпросната преработена продукция, какво правим с пазара? Ще ви дам пример с прословутата диверсификация. Миналата година се засади доста нахут – 3 хил. процента завишение на производството, по редица причини. И какво се получи – 2 години хората не могат да го продадат. Какъв е изводът? Една стока е стока само когато за нея има пазар. Другото няма смисъл. За нас са важни свежите пари, зърното е борсова стока, която се търгува на световния пазар. Затова гледаме в тази посока, защото за нас е важно да продаваме. Ако произвеждаме и продаваме брашно, кой ще ни го купи? Бихме ли могли да го продаваме например в Северна Африка, след като трябва да отговаряме на строго определени местни изисквания и стандарти? Няма как да се случи това. Какво – солети ли да произвеждаме? Това е несериозно. Пазарът определя производството. Всяко едно производство първо започва с анализ на пазара. Кой, защо и на каква цена ще купува дадена стока? Така се прави. Другото е късметът на начинаещия. Ще изкара една, две години и на третата ще фалира.

- Какво трябва да залегне в националния стратегически план по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- Сега сме в мъртво време. Нов Европейски парламент, нов аграрен еврокомисар, многогодишната финансова рамка ще бъде приета едва през следващата година и това ще предизвика забавяне от поне 2 години. Всички страни работят по стратегическите планове и се очертава достатъчно време в тази посока. Искаме България да може сама да определя своята политика в земеделието. Ако бъдат въведени тавани – сами да решаваме какви, колко и до къде да бъдат. 22 европейски държави се обявиха за такава свобода в прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика. Така че в тази битка не сме сами. Говори се за по-зелена европейска политика в земеделието. И по тази тема предстоят дебати – и на национално, и на европейско ниво. За нас, зърнопроизводителите, е важно да бъдат отчетени българските национални специфики и да се защити българският интерес в земеделието. Нека не забравяме, че това е най-големият селскостопански сектор в страната. Ние не сме против зелените политики, но тяхното прилагане трябва да бъде съобразено с българските реалности. Разбира се, че е важно да бъдат опазени почвата, климата, чистотата на въздуха. Но в същото време трябва да се мисли и за обществената полза от земеделието. Не е справедливо само един сектор -„Зърнопроизводството“ да покрива щетите за климата и на другите браншове. И все ние да сме лошите.

- Нека ви попитам така – какви са зърнопроизводителите – просто едни родени предприемачи или хора, които имат родова връзка със земята?

- В земеделието влязоха хора, които и преди 10 ноември 1989 г. са се занимавали с това. Периодът на преход обаче беше добре дошъл за истински предприемчивите, за бизнес мислещите. Някои от тях се захванаха със земеделие. И изобщо не беше лесно. Отивахме в банките с прашни обувки и от там ни обръщаха гръб. Но ние не се отказвахме. И оцелявахме. И следващото поколение наследи бизнеса. А днес говорим за трето поколение производители. И днес банките тичат след нас, а не ние след тях. Но това е защото се доказахме през годините – с много труд и с много безсънни нощи. Всички хора, които работят земя, имат любов към нея, убеден съм. И това е ключът към успеха във всеки бизнес – ако не правиш едно нещо със сърце, то е обречено.

Публикувана в Интервюта

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив, град Пловдив.

Гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

В семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Генерален спонсор на Деветия Национален Агро Семинар е Белхим.

Публикувана в Агроновини

От два дни проектът за въвеждането на тол системата е качен на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. „Категорично системата не е тази, за която сме се дебатирали в работната група. Както по отношение на обхвата, така и по отношение на цените“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на производителите.

При така зададените параметри на тол системата, в обхвата са включени и второкласни пътища, които са основни за движение за зърнопроизводителите. „В рамките на следващия месец, в който тече срокът за обществено обсъждане на проекта, ще настояваме този обхват да бъде променен“, каза Костадинов.

От НАЗ ще настояват да бъде въведена бонус система за българските зърнопроизводители. Според обявените в проекта за тол системата цени на километър, аритметиката излиза повече от солена за бранша.

„Ако вземем само транспортирането на пшеницата, която е около 6 млн. тона годищно, това означава производителите да направят 240 хил. превоза. При цена от 34 до 36 ст. на километър, умножена обаче по две/камионите, въпреки, че се връщат празни, отново ще се плаща такса/, нали разбирате за какви суми става дума?“, обясни председателят на НАЗ. Всичко това ще рефлектира върху крайния потребител.

„Смятаме, че е нормално да има национална защитна политика за хората, които произвеждат. Затова ще искаме въвеждането на бонус система – при надвишаването на определен брой километри, тол таксата да намалява“, подчерта председателят на НАЗ.

На въпроса ще излязат ли зърнопроизводителите на протести, ако проектът за въвеждането на тол системата не бъде променен, Костадинов беше лаконичен: „Вярваме в диалога, още не говорим за протести“.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта