Националната асоциация на зърнопроизводителите подкрепя мерките, предложени от Министерство на земеделието, храните и горите, за предлагане на повече българска продукция в търговските обекти.

В извънредното положение, в което се намира целият свят, е важно да подпомогнем българските производители на земеделска продукция и храни.

Потребителите трябва да имат право на достъп до местното производство, а техен е изборът какво ще предпочетат.

В моментите на криза българското земеделие е този двигател на икономиката, който може да осигури не само изхранването на населението, но и предоставя работни места, приходи в държавния бюджет и стабилност в страната. Вярваме, че предлагането на повече българска продукция в търговските обекти ще подпомогне всички производители в сектор земеделие.

Публикувана в Бизнес

Да трупаш евтин политически рейтинг с популистко говорене във времена на пандемия меко казано е неуместно. Вицепремиерът Красимир Каракачанов определено стъпи върху мотиката от погрешната страна.

Дисбалансът в българското земеделие изобщо не е новина. Ако той обаче е такъв, това не е ли факт и със съучастието на всички български правителства през последните 30 години?

Ако двама души в страната държат по близо 2 млн. дка земя, кой български политик е сезирал прокуратурата за това и защо самата тя не се е самосезирала? Не е луд, който яде зелника, луд е който му го дава.

Повтарянето до втръсване на мантрата за умиращото българско село няма да го излекува. Конкретни, дългосрочни и действащи политики към него още не сме видели.

Законодателството, свързано с поземлените отношения, е поставено на трупчета. Интересите са големи, лобитата също. И българските политици са част от този процес. Вицепремиерът Каракачанов да не би да пада от Марс?

Българските зърнопроизводители са такива каквито са – пазарен продукт на една европейска конюнктура за подпомагане в земеделието и на национални решения за прилагането на тези политики. Национални, на правителствено ниво.

Не знам дали зърнопроизводителите притежават хеликоптери и вили в Сен Тропе. Даже и да ги имат, сами са си изкарали парите. Обидните квалификации към тях в национален ефир от вицепремиер в правителството са повече от неподходящи - особено на фона на задаващата се безпрецедентна криза. Междувпрочем, защо на прословутите ежедневни брифинги от Министерския съвет не присъства нито един член от т. нар. малка коалиция на Обединените патриоти?

Земеделците са хората, които ще помогнат в селата в ситуация на извънредно положение. Както и досега са го правили за други неща – за местната фурна, църква, читалище, детския отбор по футбол и т. н.

Тъкмо на земеделците разчитат да оцелеят десетките фирми за семена, торове, препарати за растителна защита, аграрна техника.

Въпреки, че още в първите дни на извънредното положение земеделският министър Десислава Танева побърза да успокои българите, че не сме заплашени от продоволствена криза, ако търговията блокира в световен мащаб, ще се наложи да се самоизхранваме. В този смисъл, земеделците са най-важният сектор в държавата. И на него трябва да му бъде осигурено спокойствие, за да работи. Защото гладът е по-страшен от всеки вирус. И не може да бъде нахранен с евтин популизъм.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите, като част от сектор земеделие, са силно обезпокоени от изказването на вицепремиера Красимир Каракачанов в предаването на Нова телевизия „Плюс – минус“ на 25.03.2020 г., както и от представените там неверни и манипулативни данни.

Сектор зърнопроизводство е ключов за България и доставя необходимите количества за изхранване на населението на страната.

България е на ключово място в света по производство и износ на пшеница, маслодаен слънчоглед и царевица. Нашето производство на зърнени култури е достатъчно, за да задоволи нуждите на българските граждани. България е основен производител и търговец на зърно в света. За 2019 г. сме на 11-о място по експорт на пшеница в света. Наличността, която имаме към момента, е 1,7 млн. тона. Това може да ни задоволи всички вътрешни нужди на пазара за повече от една година. Наличността на царевицата е над 2 млн. тона. С тази наличност ние можем да издържим и до две години, ако дори повече няма реколта. В предприятията за производство на олио имат налична суровина за минимум три месеца. Отделно от това, неизтъргуван слънчоглед има в достатъчна наличност до края на годината.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не разполагат с вили на остров Хаваи.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не приемат обидните квалификации от страна на вицепремиерa Красимир Каракачанов.

НЕ, българските земеделски производители, членове на НАЗ, не са „едни момчета с анцузи“.

ДА, българските производители, членове на НАЗ, са честни и отговорни към продукцията, която осигуряват и КОЯТО Е ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА.

ДА, българските производители, членове на НАЗ, осигуряват голяма част от работните места в селските райони и се гордеем с факта, че този бранш осигурява трайна и особено важна заетост в обезлюдени области на България. В кризисния момент за България и целия свят, НАЗ и министерството на земеделието работят и търсят начини да се справят с извънредната ситуация. Именно в такава извънредна ситуация обидите и негативните квалификации от български политици могат само да вредят и не водят до конструктивен диалог.

ДА, противопоставянето на отделни сектори в икономиката и на различни браншове в отрасъл земеделие е не само опасно, но и противозаконно! Всеки гражданин на Република България има правото на труд, както и областта, в която да го полага. В пазарно ориентирана икономика пазарът определя какво, как и колко ще се произвежда. Неуважително е от страна на вицепремиера Красимир Каракачанов да коментира теми, от които очевидно не разбира и да прави популистки изводи в национален ефир. Г-н вицепремиер, срам ни е от Вас!

Призоваваме да се спазва добрият тон и да се запази уважението към труда на българските земеделски производители, които непрестанно работят и по време на извънредно положение за задоволяване  продоволствието на страната.

С оглед на изложените аргументи, НАЗ призовава за навременна реакция от страна на премиера Бойко Борисов, вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, както и на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева.

Публикувана в Бизнес

Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Търсенето на пшеница ще расте, казва зърнопроизводителят от Плевенско

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Милев, очаквате ли срив на пазара на земеделска техника – заради коронавирусната пандемия?

- Който е планирал да купува техника, ще си я купи. Сегашната ситуация няма да повлияе. Заради един вирус няма да се върнем към мотиката. Ако нямаш адекватни машини, днес не можеш да работиш. Щом субсидиите се изплащат регулярно, пазарът върви, ние сме на полето – какъв е проблемът. Дори като земеделци сме облагодетелствани спрямо други сектори, които са в доста затруднено положение – ресторантьорският бизнес, транспортът, различни услуги.

- Затрудняват ли ви наложените ограничения?

- Не, спазваме наложените изисквания, хората работят на нужното отстояние един от друг, ограничили сме максимално контактите между работниците, оборудвали сме ги със защитни средства, пропускателният режим е ясен. Единственото, което ни притеснява е, какви ще са мерките към едно стопанство, ако в него се появи човек с положителна проба за коронавирус – само той ли ще бъде изолиран или ще трябва да спре изобщо работата във фермата. Няма пълна яснота по този въпрос. Ако се наложи 14-дневна карантина на цяла фирма, тогава вече е проблем. Има дейности на полето, които не търпят отлагане.

- Как ще се повлияят зърнените пазари от кризата?

- Борсите няма да затворят. Ако има похарчени резерви заради пандемията – трябва да бъдат попълнени. Това означава раздвижване на пазарите. И е добра новина за нас. Търсенето на пшеница ще расте.

- Очаква ли се недостиг на торове, семена, препарати?

- Нормално е да има забавяне в доставките, предвид ограниченията. Убеден съм, че повечето колеги имат в наличност всичко, необходимо за сезонната работа. Може да има дефицит на препарати от някои фирми, зависи от тях самите как са организирали своята логистика. Ние имаме избор – като няма в наличност един препарат, ще намерим друг. Така че нямаме притеснения.

- Зимата се завърна, това сигурно е лошо за посевите?

- Проблем е. Не му беше сега времето на този сняг, който падна при нас, в Северна България. Житото е към края на братене, началото на вретенене. Ако снегът се стопи бързо, ще отмие всичко, с което сме наторили. Но това са процеси, върху които не можем да влияем, няма какво да се мрънка. Свикнали сме с тези рискове, те са част от бизнеса.  

Публикувана в Интервюта

В седмия ден от извънредното положение, някак започваме да свикваме със ситуацията. А и днес за първи път сигналите от Националния кризисен щаб са в положителна посока: ако спазваме ограниченията, до три месеца може би ще се справим с кризата.

В аграрния сектор картината на пръв поглед изглежда спокойна. „Който казва, че знае какво ще се случи – лъже. Ясно е, че нищо вече няма да е същото. Но хляб винаги ще трябва да има на масата“, категоричен е председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов.

Коронавирусът, сушата, рестриктивната наредба за пръсканията, неясното бъдеще - това е кръгът от проблеми, които се очертават пред зърнения бранш. Засушаването през последните години отдавна не е новина за българските земеделци. И те реагират според ситуацията. Дали ще се забави сеитбата с една седмица или не, няма особено значение. Във всеки регион се реагира според съответните показатели – температура и влажност, състояние на горния почвен слой и т. н.

Остава и напрежението между зърнопроизводителите и пчеларите. Последните искат пръсканията да се извършват само нощем, опция, която от НАЗ категорично отхвърлят. „Направили сме своите предложения до МЗХГ в тази посока и се надяваме към казуса да се подходи отговорно и с разум“, коментира Костадинов.

Някои от стопаните обаче остават тревожни в друга посока – какво би се случило, ако някой от работниците в стопанството се окаже с положителна проба за KOVID-19? Това ще ограничи ли работата на полето или не? Специални инструкции в тази посока от аграрното министерство няма, в подобни случаи важат общите правила, спуснати от Националния кризисен щаб – 14-дневна карантина и дезинфекция. В момента

стопаните взимат всички възможни мерки

– не допускат струпване на работници на едно място, осигурили са маски и ръкавици, а и естеството на работата е такова, че една машина се обслужва от един човек и така рисковете се минимализират.

Притеснени са земеделци, чиито площи са в близост до села с ромско население. В момента то масово се прибира от чужбина, не се знае дали стриктно ще спазва задължителната 14-дневна карантина, под съмнение е и контролът в малките населени места. Още по-голям е рискът за сектор „Плодове и зеленчуци“, който обикновено работи с този контингент. Засега масова работа на полето няма, по-големите притеснения на овощарите са свързани с резките промени във времето и на доста места в страната вече има измръзнали овошки. Прогнозата за рязък спад на температурите през следващата седмица още повече тревожи бранша. Коронавирусната криза на първо четене отваря възможности пред „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и месо“. Цели сектори ще освободят работна ръка. Но дали тя ще хукне към земеделието или ще предпочете да получава помощи за безработица и да очаква кризата да отмине, не е много ясно. Малко наивно е да се смята, че сервитьори, готвачи, фризьори, маникюристки, рецепционистски и т. н. ще хукнат към полето. Кризата има и добри страни.

Искат, не искат, фермерите ще трябва да се електронизират

Както за два дни учители и ученици успяха да се организират и да започнат работа в онлайн режим, даже стана видно, че и електронното правителство е възможно, така и земеделците ще трябва да се преборят със своята съпротива да работят през интернет. А и сега внуците са си вкъщи, има кой да помага, както се казва.

В подобен момент е нужна солидарност – областните и общинските земеделски служби не са спрели да работят, помощ може да бъде оказана и дистанционно. Услугите на Националната служба за съвети в земеделието са безплатни. Че Системата за електронно управление /СЕУ/ е сложна за работа, така е. Веднъж обаче човек като мине стъпка по стъпка, по-нататък става по-лесно. Сега е моментът да блеснат във фонд „Земеделие“ – един кризисен кол център ще свърши страхотна работа.

В ситуация на подобна криза всички трябва да са изключително внимателни и да не усилват излишно напрежението. Да, ще има забавяне на доставки с препарати за растителна защита, но пък и фермерите да не се презапасяват излишно. Да, ще има трудности при реализацията на пазара, но засега търговията не е спряна – макар и със забавяне, ЕС пропуска стоките по зелени коридори. Излишното мрънкане и извиване на ръце в ситуация на обявена пандемия меко казано е неморално. Ясно е, че за всички е трудно. Паниката обаче е излишна. Старите битки и днес остават същите. Защо пък това да не подейства мобилизиращо? Въпреки наложителната изолация, ключът към спасението се крие в солидарната отговорност. А тя е в ръцете на всички хора.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Парите, които се плащат за стари полски пътища, да отиват за благоустрояване на малките населени места, а не да потъват в общинските бюджети, предлагат от НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Йорданова, на дневен ред отново се поставя въпросът за т. нар. „бели петна“ – какво показва в тази посока вашият опит като земеделски производител?

- Нямам обяснение за тази негативна кампания по повод практиката с белите петна, тъй като тя от много години се прилага у нас и определено е решение за стопанисването на непотърсени от собственици и наследници земи. Ще дам пример, за да стане по-ясна картината. Преди повече от 10 години в едно от землищата, които обработвам – в село Горичево, когато направихме първите споразумения, 395 дка се оказаха без абсолютно никаква идентификация – няма собственици, няма наследници. Към днешна дата въпросните близо 400 дка се стопиха до около 60. Това показва, че хората са започнали да управляват своята земя. Там, където има добри арендатори, където редовно се плащат рентите, никой няма интерес земята му да пустее, да не е отдадена, да не се работи или да не е в комасация. Хората сами ни намират и сключват договори – за да им се работи земята. В нашия район – Разград, белите петна са малко. Това са или малки по площ земи с много голям брой собственици или с такива, които са в чужбина и уреждането на ползването на тези земи би струвало повече, отколкото самата земя. И затова стоят като бели петна, а голяма част от площите всъщност изобщо и не стават за обработване. В цялата тази работа наистина има известна несправедливост.

- В какво се състои тази несправедливост, за кого се отнася?

- Когато сключим споразумение за ползване, ние плащаме предварително - и пътищата, и белите петна. Така другите другите арендодатели се оказват дискриминирани, защото на тях плащаме рента в края на стопанската година. А онези, които нехаят за земята си, предварително вече са си получили парите. Не знам защо държавата не си защитава интереса – от наема, който плащаме за белите петна, трябва да се удържа процент за администриране. Защото това е разход. А и това е още една причина собствениците на т. нар. бели петна да имат мотив да управляват по-добре земята си и да получават по-добър доход от нея. Има и нещо друго – след изселническите и емигрантските вълни след 10 ноември 1989 г., голяма част от собствениците изобщо не знаят, че са наследници на земя. Те няма и как да бъдат издирени, особено ако нямат роднини в България. Тези хора не са толкова много, но има такива.

- Има ли чужди граждани като арендодатели?

- В нашия район – в Разгардско, имаме такива и проблеми с тях няма. За нас излиза малко скъпо да комуникираме с тях, налага се да превеждаме пари извън страната, но в крайна сметка това е въпрос на сделка и на договорни отношения. Те се спазват и от двете страни.

- Ако бъде въведен данък върху земеделската земя, това как би повлияло на поземлените отношения?

- Може би ще дисциплинира онези собственици, които не управляват земята си или нехаят за нея. Държавата ще ги открие, за да си събере данъка. Ако не си плащат данъка, ще загубят земята си, защото държавата би следвало да им я секвистира – заради неплатени данъци. Не мога да кажа дали е добре да има данък върху земята. Ако има такъв и това повиши рентните вноски, няма да съм особено щастлива. Но ако пък чрез въвеждането на данък се въведе по-голям ред и прозрачност в земеползването – да се знае кой кой е и колко земя притежава – още по-добре.

- Какви проблеми още трябва да реши бъдещото законодателство, свързано с поземлените отношения?

Имаме прецедент в България – инвестиционни фондове с изключително голяма собственост, това в други европейски държави това не се среща. Има и друга несправедливост, която трябва да се изправи - фирми, които имат собствена земя, плащат данък печалба когато я отдават под наем. А физическите лица с огромна собственост не плащат такъв данък. Това е абсолютно несправедливо по отношение на облагане на доходите от земеделска земя. Тези въпроси трябва да бъдат решени в новото законодателство – но не емоционално, а единствено и само с оглед на икономическия резултат и равнопоставеност. Защото в този случай и интересът на държавата е ощетен. Един ЕТ или регистриран земеделски производител с 1000 дка собствена земя плаща данък върху наема, защото това е приход. А един собственик с 40 хил. дка земеделска земя като физическо лице – не плаща нищо. Справедливо ли е това?

- От Националната асоциация на зърнопроизводителите имате идея как да се разходват по-справедливо парите, които плащате на общината за бивши полски пътища, които попадат в земеделските масиви – разкажете повече?

- По комасация на нас ни се налага да работим едни стари полски пътища, които са между земеделските парцели. Те никога всъщност не са съществували, но са начертани в картата за възстановената собственост. Ние, за да направим един масив от 100 дка, който се състои от 20 по-малки имота, работим и пътищата между тях, които винаги са били обработваема земя, но по документи стоят като пътища. И за тях плащаме на общината – след съответното решение на Общинския съвет. При мен, например, попадат 20 дка пътища и аз ги плащам според определената с решение на Общинския съвет цена.

- Какво предлагате да се промени в този режим?

- В Националната асоциация на зърнопроизводителите отдавна коментираме този въпрос. Предвид на това, че селата обезлюдяват, ние, зърнопроизводителите, искаме малко по-добри условия на живот в тях. Без да се хвалим, ние сме социалната политика в селата – ние сме църквата, ние сме училището и читалището, ние сме селския сбор, ние сме спортния клуб, ние помагаме когато някой се разболее, разриваме снега през зимата и всичко това е в реда на нещата. Защото ние сме част от живота на българското село. И в тази връзка, никак няма да е лошо, средствата, които плащаме за т. нар. пътища – по доброволно разпределение, да бъдат разходвани за инфраструктурата на съответното населено място. Така ще бъде по-честно и това ще бъде стимул за местната общност да подкрепя бизнеса. Тези средства могат да се управляват от един местен обществен съвет и да се разпределят по целесъобразност. В едно село например имат нужда от ремонт на църквата, в друго – пътят има нужда от ремонт, в трето – трябва да се направи селски сбор. Хората от селото трябва да имат думата къде да отидат тези пари. Аз, например, плащам за едно село 5 хил. и 600 лева за пътища. Това са много пари за едно малко село с 250 жители. Но същите тези пари просто потъват в общия кюп на бюджета на общината. И жителите на същото това село нямат реална полза от тях. Ако бъдат дадени за инфраструктура на селото, година след година, те ще оставят траен отпечатък. Какво пречи, например, да платим на цялото село годишната такса за кабелна телевизия и за интернет? Или да направим клуб за младежите? Това би било много по-смислено, отколкото парите да потънат в общинския бюджет.

- Как ще прокарате тази идея?

- Ще бъде част от разговорите по Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи. Ще са нужни и промени съответно в Закона за общинския бюджет, като планираме разговори с Националната асоциация на общините. Вече сме разговаряли с няколко кметове, с общински съветници в Разград и има разбиране към нашето предложение.

- Имаше ли контрааргументи?

- Има малки села с големи землища и обратното. Което създава известна неравнопоставеност по отношение на разпределението на тези пари. Но тук е ролята на Общинския съвет – да изправи тази несправедливост и да вземе адекватни управленски решения. Това са извънредни приходи за едно малко село с малък брой жители. Но тъкмо те ще го направят привлекателно за младите хора – да останат или да се върнат в него. Особено ако се инвестират в инфраструктура и в благоустрояване на населеното място.

Публикувана в Интервюта
 За поредна зима в Добруджа няма валежи. Чакаме ги всеки ден, но като че ли търпението ни свърши вече, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите за "Гласът на земеделеца" в Добрич. На полето пшениците все още се държат, добави той. Но влага за пролетниците липсва. Това ще се отрази и на кампанията. В момента се планират семена, препарати за следващата кампания. Земеделците от Добруджа се чудят дали да заложат на слънчоглед или на пшеница. Трети мислят изобщо да не сеят. Обстановката не  е добра за нас. 
Работата ни става все по-трудна и все по-скъпа, каза още Костадин Костадинов за "Гласът на земеделеца". И на фона на цялата тази обстановка ни се налагат все повече безумни рестрикции от държавните органи, като например тези за пръскането. Онзи ден излезе проект на Наредба 13, според която пръсканията трябва да се правят само вечер. Това е на практика невъзможно, тъй като Наредба 11 на АПИ гласи, че земеделските машини вечер не могат да се движат по пътищата. Това е пълен абсурд и ние сме готови за протести.
Работата през нощта освен всичко е трудна и опасна, дори имаме загинали механизатори. През нощта може да пръска само селскостопанска авиация, но тя е напълно ликвидирана. В новата Наредба 13 е записана една електронна система, която е предложение на НАЗ, но за какво ни е тази електронна система, ако ще пръскаме нощем. През нощта кого да уведомяваме? Ние искаме нещата да са регулирани - инсектицидите до 10 часа сутринта, а другите препарати нормално. Какъв е проблемът да пръскаме пшеницата? Пчелите не ядат пшеница. 
Коронавирусът е проблем в цял свят. Паднаха цените на петрола, пада цената на пшеницата и на всички земеделски стоки. В момента никой не знае какво да прави. Има вероятност коронавирусът да забави и приемането на финансовите рамки за новата ОСП. Италия вече е поискала забавяне на този процес. Дори в администрацията в Брюксел вече има болни от коронавирус. Цари пълна неяснота и не може да се прогнозира нищо. Надяваме се, че кризата скоро ще отмине и нещата ще заработят отново нормално. Като граждани обаче трябва да спазваме указанията, които са ни дадени от държавата, каза председателят на НАЗ.
Публикувана в Бизнес
Петък, 21 Февруари 2020 19:23

НАЗ с позиция за "белите петна"

Националната асоциация на зърнопроизводителите припомня, че няма нарушение на конституционното право на собственост при режимът на „белите петна“. НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя.

Спецификата на земеделската земя в страната е в нейната разпокъсаност. 

В България средният размер е 5,5 дка на собственик и това прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана ясна процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения. В тези споразумения участват всички земеделски производители, допуснати със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи. Държавата администрира целия процес по отдаването на белите петна, а същевременно с това пак държавата събира рентните плащания за ползването на тези парцели.

Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

Земеделските имоти (представляващи бели петна) се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед от Областна дирекция по земеделие, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност. Апелираме всички организации в сектор земеделие да се противопоставят на подобни манипулативни тези, защото те нанасят щети на утвърдени с години практики.

КАТЕГОРИЧНО ТВЪРДИМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОМЯНА В СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА БЕЛИ ПЕТНА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕ.

Публикувана в Бизнес

Той ще оглавява асоциацията през следващите 3 години

Председателят на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов бе преизбран на поста от Общото събрание на браншовата организация, което се проведе в пловдивското село Старосел. След промени в устава, Костадинов ще оглавява НАЗ през следващите 3 години. Общото събрание избра и нов Контролен съвет, който се състои от трима души. Скоро ще бъдат ясни и тримата заместник председатели на УС на НАЗ.

Старият нов председател на зърнопроизводителите продължава да отстоява битките на бранша – за облекчен режим на земеделските производители по отношение на обхвата и тарифите на тол системата – с аргумента, че българските фермери работят за българската икономика и не са търговци. Със същите аргументи от НАЗ извоюваха и изваждането на бранша от обхвата на Закона за горивата.

По отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика, Костадинов е ясен и категоричен: „Когато трябва да се водят битки, ние се оказваме най-отпред и сме сами. Иначе по условие сме виновни за всичко. Българското зърнопроизводство е най-рентабилният сектор в селското стопанство и преди да се предприемат рестрикции към него, нека всички добре си помислят – мъдро ли е да се посяга на нещо, което работи и пълни държавната хазна?“

Публикувана в Агроновини

Въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения, ще дисциплинира собствениците

Анета Божидарова

Защо въпросът за т. нар. „бели петна“ в земеделието предизвика бурни дебати по никое време? Кой и защо си играе със страховете на хората? Така или иначе, промените в законодателството, свързани с поземлените отношения, бяха отложени с 1 година. Повече от ясно е, че интересите в тази посока са големи, а материята – сложна.

Две асоциации – на зърнопроизводителите и на собствениците на земеделски земи открито влязоха в спор. Причината за него – анализ на Института за политики и развитие, свързан с казуса „бели петна“.

В него се твърди, че малките собственици на земя са ощетени, защото рентата, която получават, ако земята им се стопанисва като „бяло петно“ е 50% по-ниска от пазарната. Нещо повече – ако 5 години не потърсят земята си, има реален риск да я изгубят – тя може да бъде присвоена от някой арендатор по давност. Тези изводи се споделят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които от няколко години настояват за друг начин на уреждане на проблема с „белите петна“. От БАСЗЗ предлагат да бъде създадена Земеделска банка, където собствениците изрично да изразят волята си как да бъде стопанисвана тяхната земя и при какви условия.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите контрират, че твърденията в анализа на Института за политики и развитие са абсурдни. Рентата върху „белите петна“ се определя от местната земеделска служба и се плаща предварително от наемодателите – на база средно рентно плащане за година, като се съхранява по сметка в общината. Често пъти размерът й е по-голям от пазарната, казват от НАЗ. По данни на асоциацията, около 30% от собствениците на „бели петна“ редовно си търсят и срещу заявление, лична карта и нотариален акт за земята получават своята рента от съответната община. В анализа на Института за политики и развитие се твърди, че тази процедура е сложна и това отказва собствениците на земя да си търсят рентата. Данните са в полза на последните – има резон да се изследват причините защо останалите 70% не са си потърсили парите.

Земеделското министерство също не остана безучастно по темата. В официално съобщение ведомството изнесе данни за процента на земите, обявени като „бели петна“. За стопанската 2018-2019 година техният размер е 4,01% спрямо общата обработваема площ в страната. За сравнение – през 2015-2016 година той е бил 6,16 на сто.

От аграрното министерство са категорични, че „земеделски имоти се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност“.

Пред журналисти в Русе земеделският министър Десислава Танева обяви, че интерес от промяна на сегашния режим на регулация на „белите петна“ „могат да имат само много едри собственици на земеделски земи, които през по-голямата собственост, безспорно могат да злоупотребяват с големината на собствеността по повод изискваните ренти на обработка“.

Къде всъщност е заровено кучето по казуса „бели петна“ в земеделието?

Наша проверка в две от общинските земеделски служби в страната показа, че няма случай, в който арендатор да е придобил собственост върху земеделски земи, обявени като „бели петна“, защото според сегашното законодателство договорите за тяхното стопанисване се сключват година за година. В Закона за собствеността и стопанисването на земеделските земи няма текст, според който да се придобива земя по давност. Рентата върху „белите петна“ се съхранява по сметка в общината в рамките на 10 години и ако не бъде потърсена от собственика в този срок, тя може да бъде използвана от местната власт. Същият отговор получихме и от двама селски кметове от региона на Плевен.

Арендатори пък са на мнение, че въвеждането на минимален данък върху земята ще сложи по-добър ред в поземлените отношения – ще дисциплинира собствениците на земеделски земи, които по една или друга причина не проявяват интерес към тях. Досега обаче нито едно правителство след 10 ноември 1989 година не посмя да предприеме подобна мярка. И проблемът с „белите петна“ е висящ от години. Защото е безпощадно ясно, че времето на стария Герак, на Белчо и на Сивушка отдавна е отминало. Земята не е само емоция, земята е източник на доходи. Редно е да бъдат санкционирани онези, които не проявяват добросъвестност по отношение на нейното стопанисване – арендатори или собственици, няма значение.

Създаването на Земеделска банка е идея, която подлежи на дебат. Има ли риск сегашната държавна регулация да премине в частни ръце и да не бъде ясно какви интереси биха се прокарали през подобна структура? Въпросът е важен и изисква консенсус – обществен и политически.

Кого засяга сегашната система на разпределение на „белите петна“? За средните стопани тя като че ли няма особено значение. За онези обаче, които стопанисват земеделски земи от порядъка на 1 до 2 млн. дка определено има. Ако размерът на „белите петна в тях“ е голям, се плащат огромни суми като ренти на местните общински служби.

„Просто не им харесва да си плащат на държавата“, беше краткият коментар на един среден арендатор от Софийско. „Субсидиите объркаха всичко. Ако ги няма, няма да ги има и тези проблеми в земеделието. Всичко е заради субсидиите – няма друга причина“, допълни той.

Какъв е проблемът, ако субсидията надвишава по размер рентата, бихме попитали ние?

Връщането на земята в реални граници в началото на прехода беше по-скоро морален акт към собствениците. То обаче предпостави силната раздробеност на земята и нейното ползване. „Как се издирва собственик на земя, който е починал преди 50 години, а неговите наследници са в чужбина?“ изрева един кмет от Дунавския край. И ето така цъфват бяло петно след бяло петно.

Добро или лошо, сегашното законодателство, свързано с поземлените отношения работи. Промените в него са свързани с крупни интереси. Важно е кой и как ще стопанисва земята, по какви правила. В крайна сметка, всички заинтересовани страни трябва да седнат на една маса и да се разберат. Няма друго решение. Защото когато земята се превърне в заложник на нечии частни интереси, това нарушава обществения интерес. Както се казваше в един стих на Иван Кулеков: „Имаме земя, имаме вода. И си правим…кал“. Подобна картина е повече от тъжна.  

Публикувана в Коментари
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта