Националната асоциация на зърнопроизводителите разгледа подробно публикувания проект на Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика. НАЗ отправя своите забележки към секторния SWOT анализ.

Смятаме, че изходните данни за този анализ трябва да се посочат. Не са използвани правилно данните от статистиката. Откриваме грешни и неясни термини в съдържанието.

Анализът на много места включва препоръки, неподкрепени с данни, които не съответстват на възложеното задание. Стилът на изложението не е неутрален, безпристрастен и независим.

Не сме съгласни с част от изводите, които определяме като неясни, противоречиви и необосновани. В анализа не трябва да се изразява отношения и да се дава оценка.

Посочената в анализа бройка от 220 хиляди стопанства от 2016 г. е невярна. Това не са действащи стопански единици. Трябва да предупредим, че ако се използва тази бройка на стопанствата, това ще бъде опасно и подвеждащо, както и изкривяващо програмирането на европейските и национални средства за земеделие.

При SWОT анлиза по специфични цели има неправилно разределени силни и слаби страни, възможности и заплахи. Присъстват общовалидни твърдения, които не са изведени от анализа или от изводите.

Така направен анализът не може да послужи за идентифициране на нуждите и дефицитите в селското стопанство и не може да е основа за стратегическо планиране.

НАЗ настоява, представеният анализ да бъде коригиран, преработен, като се включат експерти от браншови организации и други заинтересовани стани. Очакваме дебат по анализа, който да бъде проведен по специфичните цели и отделно по сектори.

Източник: НАЗ

Публикувана в Агроновини

- Г-н Костадинов, очертава се по-ниска ставка на подпомагане по схемата за газьола – заради по-големия брой кандидати. Как ще го коментирате?

- Още преди няколко години зърнопроизводителите започнахме битка и успяхме да извоюваме въвеждането на тази схема. Тя се прилага от три години и е държавна помощ за целия стопански сектор, не само за зърнопроизводителите. Числата показват, че за 3 години кандидатите са се увеличили с над 30 % и това логично ще доведе до намаляване на ставката по схемата за газьола. Затова от НАЗ смятаме, че методиката трябва да бъде актуализирана. Има сектори като биопроизводство, планинско животновъдство, пчеларство, плодове и зеленчуци, които не успяват да изразходят горивото, което им се полага. Особено когато говорим за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство.

- Не очаквате ли всички браншове ще скочат срещу вас, ако поискате промяна на методиката?

- Свикнали сме да бъдем лошите. Както сме свикнали да бъдем сами, когато трябва да се отстояват определени политики в земеделието. Справедливо е всички да бъдем наясно за какво използват гориво производствата, в които има повече ръчен труд, например. Или в едно пчелно стопанство, особено ако не се занимава с подвижно пчеларство. Според сегашните параметри, заложени в методиката на изчисление по схемата за газьола, за сектор “зърнопроизводство“ количествата гориво не стигат, а за другите сектори остават неизразходвани. Затова ще искаме среща с финансовото министерство, за да търсим варианти за промяна. Лошото е, че пак ще бъдем сами. А когато извоюваме нещо, всички се нареждат на опашката за пари.

- Тол системата тръгна пробно. На какъв етап са преговорите в работната група?

- Работната група ще се събере през септември. Остана да се изчистят някои моменти по отношение на обхвата и да се определят тол таксите. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонусна система, при която на базата на изминати километри, цената на тол таксите да намалява. Направили сме вече това предложение и то е в защита на целия бранш, който работи. Ще се борим за бонусна система, защото голямата цена от въвеждането на тол системата ще се плати от нас, зърнопроизводителите. А ние не сме съгласни с това. И не защото е засегнат нашият личен интерес, а защото подобна мярка спъва развитието на българската икономика, на местния бизнес, част от които сме и ние.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Най-после имаме пробив на зърнения пазар към трети страни – Северна Африка, Близкия изток, Индонезия. Надяваме се да стъпим на още пазари, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на Управителния съвет на НАЗ Костадин Костадинов, след заседание на Консултативния съвет по зърното. В сравнение с миналата година, износът на българска пшеница е с 200 хиляди тона повече, като до 31 юли износът на хлебно зърно е 780 хиляди тона. 165 хиляди от тях са изтъргувани към държави от трети страни, което наистина е пробив за българските зърнопроизводители.

Към момента в страната са прибрани около 5, 5 млн. тона пшеница, при среден добив от 490 кг от декар. Пшеницата тази година е с изключително добри показатели – протеинът е 14-15%. При рапицата средният добив е около 250 кг от декар, най-добри са добивите в Южна и в Северозападна България. В североизточния регион площите с рапица рязко са намалели, отчитат от НАЗ. „Тази година спокойно може да се определи като годината на ечемика. Там, където валя, имаме добиви от 900 кг от декар“, каза още Костадинов. Културата също е с добри показатели. Добри са прогнозите и за царевицата, очаква се добивите да бъдат по-високи с 30% в сравнение с тези от миналата година. От бранша са поискали допълнителни конкретни указания от страна на земеделското министерство във връзка с овладяване на Африканската чума по свинете. По време на жътва, машините да бъдат дезинфекцирани на входа и на изхода в стопанството, както и да има яснота дали паленето на стърнищата би помогнало за по-бързото унищожаване на вируса. От НАЗ, както и останалите браншови организации, застават зад предприетите мерки срещу АЧС. „Не си ли помогнем сами и не сме ли заедно в тази трудна битка, няма как да се преборим с африканската чума“, категоричен е Костадин Костадинов. Според председателя на НАЗ, в момента проблемът се политизира, а това няма да помогне за неговото решаване.

Публикувана в Коментари

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство

- Г-н Костадинов, от 26 юли влиза в сила обнародваната Наредба, свързана с воденето на регистър за горивата. Каква е реакцията на вашия бранш?

- Доста се изписа по темата, но никой не се сети да пита за същината на нещата. От 6 месеца участвам в работната група, която работи по промените в Закона за горивата. По силата на Наредбата, имаме 3 месеца срок, в който трябва да се приведем според правилата. В същото време, резултатите, които очакваме след срещите и преговорите в работната група са други: успяхме да убедим икономическия министър Емил Караниколов, че земеделските производители не сме търговци на горива, а крайни потребители.

- Това означава, че предстоят нови промени в Закона за горивата?

- Следващата седмица те ще бъдат представени от икономическия министър на заседание на Министерския съвет, след което предстои обществено обсъждане на промените. В този смисъл Наредбата, свързана със закона не ни притеснява, тя следва административните срокове, заложени в законодателството. Шест месеца водим битка в работната група регистрираните земеделски производители да бъдат извадени от обхвата на закона за горивата, постигнахме разбиране от страна на министър Караниколов и очакваме нещата най-после да се случат.

Блиц-интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

- Г-н Костадинов, какво съгласие е постигнато до момента в работната група по отношение на тол системата?

- Водихме дълги дебати на последната среща в регионалното министерство – по отношение на обхвата на тол системата и на размера на таксите. Постигнахме съгласие обхватът да бъде намален на 6 хил. кв. километра – в него основно влизат магистрали, второстепенни пътища, подходи и изходи към граници. Имаше предложение от страна на спедиторите, което беше предварително съгласувано с другите организации, за цена от 8-10 стотинки на километър пробна такса. От регионалното министерство се съгласиха на цена 12-14 ст./км. Тази цена ще бъде наложена през пробния период на тол системата. Той започва от 16 август и ще продължи до месец февруари, следващата година. На базата на тези 12-14 ст./км от движението на транспортните средства, които са в обхвата на тол системата, ще се изчисли реално истинският приход към държавата. Заложените в момента цифри от МРРБ като приход трябва да бъдат постигнати, но едва след реалното тестване на тол системата ще стане ясно до колко това е възможно. Ясно е, че след като се намалява обхватът на тол системата, цената на таксите вероятно ще трябва да се увеличи.

- Има ли общо искане от страна на производителите и превозвачите за размера на таксите в тол системата?

- Всеобщо е мнението, че тол системата трябва да обхване транзитно преминаващите превозни средства, но за националните и регионалните превозвачи трябва да има бонус система, при която на базата на изминати километри, да намалява цената на тол таксите. Направили сме това предложение. Другото, за което ще настояваме, е тол системата да тръгне поетапно: първо от магистралите, след това от първокласните пътища и т. н. Но това да се случи постепенно, като параметрите на тол системата трябва да почиват на базата на реални изчисления след тестовия период, а не да бъдат взети от някой, седнал на чиновническо бюро. Защото сега заложените цифри от 20-23 ст./км не отговарят на сметките, които ние сме направили. Пробният тест на тол системата трябва да покаже реалната картина.

- Защо искате преференции при тол таксите за производителите и за регионалните превозвачи, какво показват вашите разчети?

- Какво се случва при нас, зърнопроизводителите: камионът тръгва от точка А до някое пристанище и плаща тол такса. Назад обаче камионът се връща празен, но пак плаща тол такса. Така за нас всичко е умножено по 2. Колко ще е размерът на таксите, които ще плати бранша, за да превози около 11 мл. тона зърно – от стопански дворове до мелници, пристанища и т. н. ? Никак няма да е малък, естествено. В Германия например, фермерите са освободени от тези такси и това е стимул за местната икономика. Затова настояваме за преференции – защото сметката я плащаме ние, зърнопроизводителите и ще я плати и крайният потребител. Никоя транспортна фирма няма да поеме за своя сметка този разход. Имаме и друг аргумент – ние реално ползваме превоз 3-4 месеца в годината, като изминаваме средно по 50-100 км. В същото време плащаме за гражданска отговорност и за винетка на цени, на които плащат международните превозвачи. Една винетка струва минимум 4 хил. лева. Но не ние, а международните превозвачи са рискови за пътната мрежа в страната. С въвеждането на тол таксите какво се цели – да се придобият едни приходи за държавната хазна или да се подпомогне българската икономика?

- Как ще коментирате идеята на МРРБ да бъдат монтирани датчици в зърнобазите, за да се следи за претоварване на камионите?

- Проблемът с претоварването не идва от производителите. По закон, транспортните фирми носят отговорност за спазването на изискванията при товарите. Проблемът е в контрола върху трафика по националната пътна мрежа, не е на полето.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Цветан Берберов, член на УС на НАЗ, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите:

Още сме в състояние на криворазбрана цивилизация

Липсата на работна ръка в земеделието е световен проблем, в Япония разработват роботи за полски дейности

Цветан Берберов обработва близо 10 хил. дка земя в землищата на две общини – Стара Загора и Раднево. Срещам го на поредната инициатива „Хляб на мира“, видимо развълнуван от сезона на жътвата – най-усилният за зърнения сектор период в годината – всеки ден производителите се надяват времето да е на тяхна страна и да успеят да приберат узрялото зърно.

На моя въпрос защо обществото смята зърнопроизводителите за сектор с мощно политическо лоби, Цветан Берберов се усмихва и духовито отговаря: „Ние още сме в състояние на криворазбрана цивилизация. Никой не си дава сметка колко екстензивен е зърненият сектор – получаваш малко добив от единица площ, да го обясня просто. И оттук – за да имаме приходи и печалба, трябва да обработваме по-големи масиви. Това се случва за сметка на терените с плодове и зеленчуци“.

Цветан Берберов прави ретроспекция на сектор „Зърнопроизводство“, като припомня, че още през 2007 година, когато България става пълноправен член на Европейския съюз, подпомагането в земеделието е на декар площ и на глава животно. Тази европейска политическа конюнктура обуславя бързия растеж на българските зърнопроизводители. „Лепнаха ни нарицателното „зърнари“, защото секторът видимо дръпна напред в сравнение с останалите браншове. Но ние сме достойни хора, които работят в селските населени места. Осъществяваме силен социален ефект, защото осигуряваме препитание за хората в селата. Ние, зърнопроизводителите, сме до тях през целия им живот, защото и нашият протича там“, обобщава картината председателят на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Липсата на работна ръка и в този бранш е основен проблем. Нужни са образовани, висококвалифицирани кадри, а някогашните баби, с бели кърпи на главите, които берат пипер и домати, вече ги няма. Младите не проявяват никакъв интерес към труда на полето. „Как да привлечеш един работник към полската работа, когато става дума за 35-40 градуса жега? Каквато и надница да му дам, той просто няма да дойде“, казва зърнопроизводителят от Тракия.

В Япония средната работна възраст на заетите в сектор „Земеделие“ е 68 години. Затова в Страната на изгряващото слънце вече се разработват роботи, които да извършват основните дейности на полето и да се намери решение на проблема с липсата на работна ръка. Той също лежи в основата на окрупняването на българското зърнопроизводство. Големите площи предполагат обработка с техника, която обаче струва скъпо. Инвестициите в такава могат да дойдат от по-големи количества произведено и реализирано зърно, обяснява стопанинът.

Предварителната подготовка е предпоставка за предотвратяване на провала – това е правилото на 5-те П-та, което всеки земеделски производител се опитва да спазва. Минали сме през всичко – през това да си броим в началото стотинките, за да си закупим хубави торове и препарати, през риска на големите банкови кредити, за да купуваме земя и модерна земеделска техника. За да имаме някаква сигурност в един рисков бизнес, какъвто е земеделието. Всичко е въпрос на планиране, на отчитане на комплекс от фактори, които оказват влияние върху един бизнес, без значение какъв е той. Който смята, че на полето е лесно – да заповяда. Към земята обаче трябва да се подхожда с голямо сърце и с голяма отговорност“, казва в заключение Цветан Берберов.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Нямаме пълна яснота по предстоящото въвеждане на тол таксите, карта още не сме видели, заяви за „Гласът на земеделеца“ Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Процесът е в работна фаза, провеждат се срещи със земеделския бранш. На последната такава, транспортният министър Росен Желязков е представил работен вариант, в който като основа за тол таксите са заложени магистралите и първокласната пътна мрежа.

От НАЗ планират още срещи със земеделски производители, за да бъдат уточнени основни пътища и алтернативни маршрути. Зърненият бранш е чувствителен към въвеждането на тол таксите защото продукцията е една от най-експортно оринетираните – с регулярен транспорт и в големи количества, обясни Костадинов.

Зърнопроизводителите имат свои представители и в работната група на икономическото министерство, която работи по Закона за горивата. Окончателното решение по промените в него обаче предстои и ще бъде направено от министъра на икономиката Емил Караниколов. Преговорите и в тази посока продължават, уточни председателят на УС на НАЗ.

Зърнопроизводителите очакват дебатите и по националния стратегически план. Първият swot анализ е готов, очакват се останалите два, свързани с агроекологията и животновъдството. „Ще използваме опита и на другите европейски държави, но за нас е важно в стратегическия план да бъдат заложени българските национални специфики“, смята Костадинов. До края на годината МЗХГ е заложило провеждането на регулярни работни срещи със земеделския бранш - във връзка с изготвянето на националните приоритети в новата ОСП. Срещите ще се провеждат по график, най-малко веднъж месечно.

Публикувана в Агроновини

Тежка година отчитат българските зърнопроизводители. „Суха зима, късно поникване, закъснели валежи. Жътвата едва сега започва, картината в страната е пъстра, но като цяло е рано да се правят прогнози“, заяви за „Гласът на земеделеца“ Румяна Ангелова, член на УС на НАЗ и председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите. „Надяваме се на добри изкупни цени, предвид международните прогнози. Нашият пазар обаче зависи от зърнената реколта в Русия и Украйна“, припомни Ангелова и набеляза основните проблеми в бранша. „Искаме последователна и дългосрочна политика в сектор „Зърнопроизводство“ и продължаваме да водим своите битки. Секторът е на светло и го доказва непрекъснато в годините. Ние, зърнопроизводителите, не сме крадци на горива, затова продължаваме да отстояваме нашите позиции и в тази посока. Мегазаконът за земята е изключително сложна и отговорна материя. Той трябва да бъде внимателно подготвен. Работата на парче не е продуктивна и неведнъж сме заявявали това. Законодателството, свързано с поземелените отношения, задължително трябва да бъде съгласувано с нас. Ние сме хората, които работим на терен и най-добре познаваме проблемите – както на собствениците, така и на онези, които наемат и обработват земята. Затова сме категорични: нужен е диалог между управляващите и неправителствения сектор“, каза в заключение Румяна Ангелова. Врачанският съюз на зърнопроизводителите беше домакин на поредната инициатива „Хляб на мира“. В златните полета на Бяла Слатина беше ожъната първата ръж, която България ще изпрати за замесване на тазгодишния „Хляб на мира“. Проектът е европейска инициатива, в която се включват 12 държави от Централна и Източна Европа, за да отбележат падането на Берлинската стена. 

Анета Божидарова

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта