На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците, гласи известната реплика на американския държавник Бенджамин Франклин. Над 50 хиляди земеделски производители бяха „забравили“ да платят данъци върху субсидиите за 2017 година, скочиха миналия септември от Националната агенция за приходите. Беше оповестена сумата от 120 млн. лева – зад нея стояха фермери, които изобщо не бяха подавали данъчни декларации за получените от тях субсидии.

Палитрата се оказа пъстра – от стопани с няколко хиляди лева годишна субсидия до такива с над милион, уточниха от НАП. Тази картина лъснала след

засичане на данните от Държавен фонд „Земеделие“ и подадените данъчни декларации

от земеделските производители. В тази връзка от НАП започнаха масирана информационна кампания и към днешна дата това дава резултат, заяви за „Гласът на земеделеца“ говорителят на НАП Росен Бъчваров. За окончателния ефект от кампанията още няма конкретни данни, уточни той.

По силата на българското данъчно законодателство, земеделските производители дължат данъци върху различните видове субсидии, които получават, защото те са вид доход. Върху доходите от реализирана земеделска продукция, фермерите дължат освен данъци и осигуровки.

Единственото подпомагане, което не се облага с данък

са компенсациите и обезщетенията за пропаднали площи, заради неблагоприятни климатични условия.

Законът предвижда санкции за неподалите данъчни декларации земеделски производители, както и за онези, които са декларирали неверни данни. Глобата е съразмерна спрямо процента на нарушението. Санкцията за неподадена декларация е 500 лева. Субсидиите, които получават земеделските стопани са видни за НАП, защото агенцията разполага с персонални данни за всеки един регистриран фермер. Те се предоставят на ведомството от Държавен фонд „Земеделие“.

В сравнение с останалия бизнес и всички заети на пазара на труда,

регистрираните земеделски производители са в облекчен режим на данъчно облагане

припомнят от Националната агенция за приходите. Лицата на трудов договор, както и самоосигуряващите се дължат данък в размер на 10%. За регистрираните фермери като физически лица този данък е 4%, защото има 60% нормативно признати разходи, които не се доказват с документи. Стопаните ползват преференция и по отношение на осигуряването – прагът, върху който всеки регистриран земеделски производител е длъжен всеки месец да внася осигуровки е 350 лева.

Големите браншови организации у нас своевременно информират своите членове за всички промени, свързани с данъчните закони. На интернет страницата на НАП има специална брошура, свързана с данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски на земеделските производители. Тя е актуализирана на 20 май, тази година.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес

Националната агенция за приходите издаде брошура за данъците и осигуровките, които фермерите са длъжни да плащат през тази година.

Как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани?

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице.

Как се облагат доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани?

Доходите на физическите лица земеделски стопани се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ):

І. С данък върху общата годишна данъчна основа, ако не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ) или не са избрали да се облагат по реда предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци. В тези случаи, при определянето на облагаемия доход те имат право на:

  • 60% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;
  • 40% нормативно-признати разходи за дейността за доходи, придобити от дейност по производство на преработени продукти от селско стопанство и от производство на декоративна растителност.

Забележки:

1. Нормативно-признатите разходи се приспадат от придобития през годината доход от стопанска дейност (в т. ч. и субсидиите), без да е необходимо лицата да доказват разходите си с първични или вторични счетоводни документи.

2. Доходите, в т. ч. и субсидиите се смятат за придобити на датата на плащането - при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя или датата на получаването на чека – при безналично плащане или на датата на получаването на престацията – при плащане в натура.

Данъчната ставка на данъка върху общата годишна данъчна основа е 10 на сто.

Физическите лица – земеделски стопани, които подлежат на облагане по този ред, дължат авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовият данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасянето на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината данък не се дължи.

Помощите и обезщетенията, които са освободени от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от закона. На основание чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗДДФЛ необлагаеми са обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи. В тази група попадат например сумите, изплащани от ДФ „Земеделие“, с които се цели да се обезщетят засегнатите лица при настъпили извънредни ситуации, като природни бедствия или друга епизодична обстановка. В тези случаи изплатените суми се третират като необлагаем доход за физическите лица и съответно не подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.

Важно е да се има предвид, че в съответствие с чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ, разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от закона не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които се облагат с данък върху годишната данъчна основа, тъй като облагаемия доход в тези случаи се формира по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ.

ІІ. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, ако са еднолични търговци. С този данък се облагат и физически лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, но са избрали да се облагат като еднолични търговци до 31 декември на предходната година. Доходите на тези лица се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ - като едноличните търговци, само ако лицата сами изберат този ред на облагане. В тези случаи земеделските стопани определят облагаемия доход от стопанската си дейност (в т.ч. и от субсидии и други подобни плащания) като прилагат правилата на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за формиране на данъчната печалба. Данъчната ставка е 15 на сто.

В случай, че изберат облагането да е по реда, предвиден за едноличните търговци, лицата следва да прилагат този ред за срок не по-кратък от 5 последователни данъчни години, като имат възможност да отчитат реално извършените разходи за производството на преработени или непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на разходите за производство на декоративна растителност. Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година. Изборът е валиден за 5-те последователни данъчни години и не е необходимо той да се потвърждава ежегодно с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ.

След изтичането на 5-те последователни данъчни години лицето може да:

1. продължи да се облага по избрания ред, като в този случай не е необходимо да подава нова декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ;

2. избере да се облага по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като упражни правото си на избор в декларацията по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31 декември на предходната година.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Следва да се има предвид, че при облагане по реда, предвиден за едноличните търговци, регистрираните като земеделски стопани физически лица не могат да ползват правото за преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа по реда на 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани (виж по-долу). Това данъчно облекчение, не се прилага по отношение на:

1. лице, което е предприятие в затруднено положение;

2. лице, което е голямо предприятие;

3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;

4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта;

5. инвестиции в напояване.

Едноличните търговци – земеделски стопани, както и физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ, които подлежат на облагане по този ред, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Тези лица внасят дължимите месечни авансови вноски за месеците януари, февруари, март и април или дължимата тримесечна авансова вноска за първото тримесечие в срока по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

На основание чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Предвид допълнението в текста на чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателния данък в тези случаи е 10 на сто, като на основание новата ал. 14 в чл. 65 от закона, същият се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Тези доходи не се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

От НАП обръщат внимание, че облагането с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ се прилага само за физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани.

Как се облагат юридическите лица – земеделски стопани?

Тези лица подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО. Данъчната основа за облагане с корпоративен данък се формира по общия ред на ЗКПО чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Тези лица правят авансови вноски за корпоративен данък по реда на ЗКПО, предвиден и за останалите данъчно задължени по този закон лица.

Относно данъчното третиране на счетоводните приходи от различни субсидии е необходимо да се има предвид, че те се включват при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък предвид обстоятелството, че ЗКПО не съдържа специални разпоредби за тяхното данъчно третиране, различно от счетоводното.

Предвидено е данъчно облекчение, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на юридически лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция (чл. 189б от ЗКПО).

Важно е да се отбележи, че това данъчно облекчение не се прилага по отношение на:

1. предприятия в затруднено положение – виж. § 1, т. 30 от ДР на ЗКПО;

2. данъчно задължени лица, представляващи големи предприятия – виж

 § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО;

3. инвестиции в напояване;

4. данъчно задължени лица, които не са изпълнили решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не са възстановили изцяло помощта.

Законът поставя изисквания за инвестиране на преотстъпения данък, които са следните:

1. преотстъпеният данък трябва да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция и придобити в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

2. активите по т. 1 (нови сгради и нова земеделска техника) трябва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

3. дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване;

4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта (лихвеният процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване);

5. настоящата стойност на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; така определеният праг не може да се заобикаля чрез изкуствено разделяне на активите;

6. активите по т. 1 не заместват съществуващи активи;

6. за активите по т. 1 земеделският стопанин не е получател (бенефициент) по някоя от следните помощи:

а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта deminimis в селскостопанския сектор;

в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;

г) всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.

Общото законовото изискване за преотстъпване на корпоративен данък е към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да нямапосочените в  чл. 167, ал. 1 от ЗКПО задължения, а именно:

1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и

2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и

3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Съгласно ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО изпълнението на изискванията по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.

Регистрирани земеделски стопани по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО)| са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Същите придобиват качеството на „регистриран земеделски стопанин“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и притежава това качество до деня на отписването му, при условие, че ежегодно заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски стопанин за следващата стопанска година.

Регистрираните земеделски стопани се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б във фонд „Пенсии“.

Регистрираните земеделски стопани, осигурени в универсален пенсионен фонд (родените след 31.12.1959 г.), имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 4б, ал. 1 от КСО). За целта същите подават заявление съгласно приложение № 3 към чл. 4, ал. 5 отНаредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информацияв компетентната териториална дирекция на НАП. Осигуряването на лицата възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд се внася по банковата сметка за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Задължителните осигурителни вноски са за сметка на лицата и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани за 2018 г. е 400 лв., а максималният – 3000 лв. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и друга дейност в качеството си на самоосигуряващи се лица, се осигуряват върху минималния месечен осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица (510 лв.).

Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция и придобили доходи за съответната година, определят окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите осигурителни вноски в приложението към годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Таблица 1 и Таблица 2). Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

При определяне на годишния осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани, произвеждащи преработена растителна и/ или животинска продукция не се вземат предвид сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Тези средства са подпомагане във връзка с изпълнение на определени национални мерки или реализиране на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а не възнаграждения за положен труд.

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските стопани по ред, определен от Министерският съвет.

Пример за определяне на авансови задължителни осигурителни вноски на регистриран земеделски стопанин, при минимален месечен осигурителен доход за 2019 г. – 400 лв.:

* За родените преди 1 януари 1960 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии“:

19.80% от 400 лв. = 79,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

23.30% от 400 лв. = 93,20 лв.

2. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

* За родените след 31 декември 1959 г.:

1. За държавно обществено осигуряване:

 За фонд „Пенсии”:

14,8% от 400 лв. = 59,20 лв.

 За фонд „Пенсии” и фонд „Общо заболяване и майчинство”:

18.30% от 400 лв. = 73,20 лв.

2. За допълнително задължително пенсионно осигуряване :

5% от 400 лв. = 20,00 лв.

3. За здравно осигуряване:

8% от 400 лв. = 32,00 лв.

В какъв срок се внасят осигурителните вноски?

Осигурителните вноски се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. В същия срок се внасят вноските и когато регистрираният земеделски стопанин е член на осигурителна каса.

Какви декларации подават регистрираните земеделски стопани?

- Ако са физически лица:

- Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане доходите на физическите лица (по чл. 50 от ЗДДФЛ). Тя се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на получаване на дохода. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

- Един път годишно: Декларация образец 6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” по Наредба № Н-8 от 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.). Тази декларация се подава един път годишно, до 30 април за предходната година.

- Ежемесечно: Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. Подава се ежемесечно, до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларация образец 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски” по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. – подава се от тези самоосигуряващи се лица, които се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и за определени периоди са внесли авансово осигурителните си вноски. Подава се само за пълни календарни месеци с еднакъв месечен осигурителен доход. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимите данъци.

Декларацията се подава от земеделски стопани - еднолични търговци или самоосигуряващи се лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗДДФЛ, както и от физически лица, които сами определят и внасят дължимия авансово данък за доходите от стопанската им дейност като земеделски стопани.

- Ако са юридически лица:

Един път годишно: Годишна данъчна декларация за облагане с корпоративни данъци (по чл. 92 от ЗКПО) заедно с Годишен отчет за дейността. Подава се в срок до 31 март на следващата година. Дължимият данък се заплаща в същия срок.

Три пъти годишно, в сроковете за внасяне на дължимите данъци: Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО.

Декларацията се подава от земеделски стопани - юридически лица, които в качеството си на платци на доходи са задължени да удържат и внасят данъци по реда на ЗКПО.

Публикувана в Бизнес

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до края на април.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявяват и субсидиите, получени от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Земеделците могат да проверят точния размер на изплатените им суми през 2018 г. от ДФЗ, на адрес: https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8160:::NO:8160. Електронната справка  е достъпна с ЕГН.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФЗ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

В рамките на информационна кампания НАП изпрати 43 хиляди електронни писма до земеделци, който са получили субсидии през 2018 г.  Припомняме, че през миналата година земеделските производители декларираха над 170 млн. доходи.  след поредица от инициативи на приходната агенция. 

Повече информация за деклариране на доходите на земеделски производители може да се получи на  телефон 0700 18 700 в работно време в офиса на Агенцията по постоянен адрес.  

Публикувана в Бизнес

Всички оторизирани и преведени от ДФЗ субсидии през 2018 г. са публикувани в Системата за електронни услуги, съобщават от ДФЗ.

До 30 април 2019 г. земеделските стопани, физически лица, са длъжни да подадат годишните си данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане през 2018 г. ДФ „Земеделие“ уведомява всички свои бенефициенти, че могат да направят справка за оторизираните и получени субсидии през 2018 г. онлайн. Справката се намира в разработената от фонда Система за електронни услуги (СЕУ), до която достъпът е публичен. В СЕУ те могат да получат информация за точния размер на оторизираните, прихванати и платени суми от Държавен фонд „Земеделие“ през 2018 г.

За да подадат коректно данъчните си декларации като физически лица, земеделските стопани трябва да проверят внимателно точния размер на оторизираните средства от ДФЗ. В декларацията те следва да посочат всички облагаеми доходи за 2018 г., включително и тези от продажба на селскостопанска продукция.

Земеделските стопани, които нямат интернет достъп, могат да подадат писмено искане в Областната дирекция на ДФЗ за предоставяне на нужната им справка.

Земеделските стопани могат да намерят „Правилата за деклариране и плащане на данъци и осигуровки“ в издадената от НАП брошура, която ще бъде достъпна на Интернет на адрес www.nap.bg, в рубрика „За НАП“, подрубрика „Брошури“.

Публикувана в Бизнес

От 1 април, всички компании, които не използват софтуер по продажбите и са регистрирани по ДДС, вече трябва да използват нови касови апарати, съгласно изискванията на наредба Н18 на министерство на финансите. За тези, които нямат регистрация по ДДС, условието е да въведат нови фискални устройства до края на юни.

До 29 юни електронните магазини трябва да се декларират в Националната агенция за приходите. Първоначално срокът изтичаше днес, но с Наредбата  на финансовото министерство той беше удължен с три месеца. От 1 май 2019 г. на сайта на НАП ще има списък на електронните магазини, които отговарят на законовите изисквания.

"Въвеждат се някои ограничения като например електронната касова бележка,  допустима да се използва от електронните търговци. Т.е. тук се въвежда възможност да не се печата хартиен касов бон, а той да се генерира и да се изпраща електронно, което според нас и Министерството на финансите облекчава електронната търговия значително", обясни говорителят на агенцията Росен Бъчваров.

Разбивката в цената на касовите бележки за горивата се отлага за 1 октомври.

Данъчните няма да имат достъп до медицинските досиета на пациентите в компютрите на медиците, каквито опасения имаха фармацевтите и лекарите.

"Също така се премахва достъпът на НАП до личните данни, касаещи здравното състояние на пациентите по причина, че тази информация не е пряко и непосредствено необходима за целите на данъчния контрол", каза още Бъчваров.

Фирмите, които използват софтуер на продажбите, могат да приведат дейността до края на септември. Първоначално изискванията за касовите апарати бяха по-строги, но заради недоволството на бизнеса и лекарите, финансовото министерство направи компромис със сроковете на някои условия.

Публикувана в Новини на часа

От днес физическите лица могат да проверят в сайта на НАП дали за тях има подадени данни от предприятия и от самоосигуряващи се лица за изплащани доходи, различни от тези по трудов договор, като например хонорари. Така гражданите ще могат да проверят и попълнят коректно годишните си декларации за облагане на доходите.

Е-услугата „Справка за изплатени доходи (различни от трудови) на физически лица“ е публикувана в Портала на НАП за електронни услуги - https://inetdec.nra.bg/ и е достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП) от всички физически лица, имащи разрешен пълен достъп до услугите на НАП и такива с КЕП на упълномощено лице, на които е разрешен пълен достъп до услугите „Предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителната сметка“. Е-услугата предоставя информация също за вида и размера на изплатения доход, както и за удържания данък.

От НАП напомнят, че срокът за подаването на декларациите за облагане на доходите от 2018 г. изтича на 30 април 2019 г., като до тогава трябва да се плати и посоченият в тях данък за довнасяне. Най-бързо и лесно декларациите се подават онлайн с ПИК или електронен подпис.

Информация за попълване и подаване на данъчни и осигурителни декларации и внасяне на суми към бюджета може да се получи на телефона на НАП 0700 18 700 на цената на градски разговор, съобщават данъчните.

Публикувана в Новини на часа

Седмица остава за подаване от фирмите на годишни данъчни декларации за облагане с корпоративни данъци. Тази година крайният срок е 1 април, защото 31 март е почивенден. Декларацията се подава само по интернет с квалифициран електронен подпис. С нея задължително се подава и годишен отчет за дейността. Юридическите лица, които през 2018 г. не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, не са длъжни да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен отчет за дейността. Неподаването на декларацията се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

           До 1 април 2019 г. трябва да се плати и дължимият корпоративен данък, след приспадане на направените авансови вноски. Плащането на задължението към хазната може да стане чрез интернет без такса с електронната услуга на НАП, както и във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета.

Повече информация за попълването и подаване на декларацията за облагане с корпоративен данък може да се получи на телефона за информация на НАП 0700 18 700, съобщават от приходната агенция.

Публикувана в Бизнес

Регистрираните по закона за данък върху добавената стойност лица, които не използват софтуер за управление на продажбите, а отчитат продажбите си само на фискално устройство, имат 2 седмици, за да ги сменят или модифицират, напомнят от НАП. Лицата, които не са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност и не използват софтуер за управление на продажбите трябва да сменят или модифицират фискалните си устройства до края на юни 2019 г

Срокът за лицата, които използват софтуер за управление на продажбите (регистрирани и нерегистрирани по ДДС), се очаква да бъде удължен до края на септември 2019 г.

Удължаването на срока се отнася само за лицата, които след 1.04.2019 г. използват софтуер за продажбите, напомнят от НАП. В случай че задълженото лице, извършва дейност в повече търговски обекти (в част от които използва софтуер, а в други обекти не), е важно да се отбележи, че за обектите в които не използва софтуер за управление на продажби лицето следва да приведе дейността си в съответствие с изискванията в срок до 31 март 2019 г. (ако е регистрирано по ЗДДС лице), респективно до 30 юни 2019 г. (ако е нерегистрирано по ЗДДС лице), а за обектите в които използва софтуер за управление на продажби срокът е до края на септември 2019 г.

Лицата, използващи СУПТО ще могат да продължат да ползват старите си касови апарати до 30.09.2019 г., като от началото на октомври няма да се допуска едновременната употреба в един търговски обект на касов апарат и софтуер за продажбите, ако те не са свързани, предупреждават от НАП.

До 29 март 2019 г. е срокът, в който собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, трябва да подадат информация в НАП за електронните си платформи. До момента са обявени 1600 електронни магазина.

Важни крайни срокове по Наредба Н-18 (след предстоящите промени)

29.03.2019 г.

Собствениците на електронни магазини, стартирали дейност преди 29            декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, подават информация в НАП чрез портала за електронни услуги на агенцията.

31.03.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на регистрираните по ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Бензиностанциите посочват данни за размера на ДДС, акциз, покупна и продажна цена на горивата във всяка касова бележка.

30.06.2019 г.

1. Смяна или модифициране на касовите апарати на нерегистрираните по    

ДДС лица, които не ползват СУПТО.

2. Смяна на електронните системи с фискална памет на бензиностанциите.

30.09.2019 г.

Всички търговци - независимо от това дали са или не са регистрирани по ДДС, използващи софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят или модифицират касовите си апарати и да приведат използвания от тях софтуер в съответствие с нормативните изисквания. От 1 октомври 2019 г. софтуерът следва да управлява всички фискални устройства, намиращи се в търговския обект.

31.12.2019 г.

Ползвателите на Интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСТУД), най-често ползвани в големите търговски вериги, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата.

Публикувана в Бизнес

След като се провалиха с масовата подмяна на касовите апарати, данъчните измислиха версия на мобилно приложение, което  позволява проверка дали дадена касова бележка е истинска или фалшива. Проверката става със сканиране на QR код, които поетапно до края на годината ще стане задължителен във всяка касова бележка, издавана от български търговец. Към момента около 50 000 касови апарати печатат такива кодове върху бележките, които издават.

Мобилното приложение на НАП може да се изтегли през App Store за телефони с операционна система iOS или през Google Play - за Android устройства.

Проверката става на 2 фази – първо се сканира отпечатания на бележката QR код, като приложението показва кодираните в него стойност на покупката, дата, час и номерата на касовата бележка и фискалната памет на касовия апарат. Клиентът може да сравни дали данните в хартиената бележка и мобилното приложение съвпадат или се различават. Ако има разлика, мобилното приложение позволява директен контакт с НАП по телефона, за сигнализиране за фалшива касова бележка.

Ако данните съвпадат, потребителят може да направи справка чрез приложението дали конкретната касова бележка е получена в сървърите на НАП. Ако всичко с бележката е наред, приложението показва в зелено, че документът е бил успешно получен в НАП. Ако има разлика в данните или бележката не е изпратена в приходната агенция, приложението дава възможност за подаване на сигнал по телефона.

До момента мобилното приложение на приходната агенция има над 50 000 инсталации от потребители, като броят им непрекъснато расте.

Ако клиент изобщо не получи касова бележка, може да сигнализира в НАП на телефона на Информационния център 070018 700 в работно време или на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Публикувана в Новини на часа

Националната агенция по приходите ще се откаже от последните проектопромени в прословутата Наредба 18 за касовите апарати, публикувани на 1 март от финансовото министерство. Както пише в. "Сега", те поставяха нови изисквания, които щяха да доведат до повторна преработка на всички вече подменени над 56 000 касови апарати. Сред изненадващо появилите се нови изисквания е касовият апарат да отпечатва наред с дневния финансов отчет и служебен бон, който показва, че апаратът има връзка с мобилен оператор. Освен това се предлага да се променят и две от полетата в данните, които касовите апарати пращат към НАП. Заради тези новости ИТ специалисти алармираха, че се налага препрограмиране на инсталираните вече касовите апарати от нов тип, а също така и повторното им одобрение от Българския институт по метрология. Бизнесът реагира гневно в коментарите си към публикувания за публично обсъждане проект. Промените се появиха дни преди да изтече крайният срок - 31 март, в който всички регистрирани по ДДС фирми, които не използват софтуер за управление на продажбите, трябва да сменят касовите си апарати.

"Ще се откажем от тези предложения, за да не се налага повторна преработка на софтуера", увери говорителят на НАП Росен Бъчваров. Според него друга предложена промяна - в касовата бележка освен часът и минутите, да излизат и секундите, вероятно ще остане, защото не изисквала преизпитване на фискалните устройства.

Междувременно от НАП разясниха какво точно е причинило срива на сървърите й, блокирал във вторник и сряда касови апарати в цялата страна. Той бил предизвикан от неправилно програмирани фискални устройства на един производител. "Става дума за далеч по-често изпращане към НАП на специфични заявки от касовите апарати, отколкото трябва, но това е нещо различно от изпращането на касови бележки", поясни Бъчваров пред телевизия "България он еър". Проблемът бил обсъден с програмисти от фирмите -производители на касови апарати, за да не се повтаря. "Добре е, че това се случи достатъчно рано и бе отстранено, преди системата да започне да функционира в пълен обем", заяви говорителят на НАП. И отново увери, че системата е тествана за около 4 милиарда касови бележки и не се очаквали затруднения в бъдеще.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта