Министърът на земеделието, храните и горите откри Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“, на която България е домакин за първи път
Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Бизнес

Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Новини на часа

„Много е важно да чуя мнението на младите фермери по темите, касаещи новия програмен период на Общата селскостопанска политика“, заяви министър Порожанов по време на среща с Асоциацията на младите фермери в България. Той призова асоциацията да се включи активно във всички дебати, които инициира Министерството, не само свързани с ОСП, но и с цялостната политика в сектор „Земеделие“.

„Повечето от нас сме учили в западни университети, имаме реален опит и искаме да бъдем партньор в предстоящите дискусии относно ОСП, заяви Пламена Куртева. След като завършва образованието си в САЩ, Пламена трупа опит в Унгария, а след това се завръща да управлява семейната ферма в село Златовръх, Асеновградско.

Петко Симеонов, производител на мед, допълни, че младите искат да имат възможност да се развиват и това да стане през съответните инструменти на бъдещата ОСП.

Председателят на асоциацията Петър Петров от Габровско, който се занимава с овцевъдство и говедовъдство  подчерта, че младите фермери искат да работят за развитието на селските райони.

По време на срещата младите фермери представиха пред министър Порожанов и екипа му част от своята продукция.

Публикувана в Бизнес

Комисията по околна среда в Европейския парламент гласува „ЗА“ задължителен таван от 80 хиляди евро годишно за стопанство в целия ЕС.

С така одобрения проект на Доклад, изготвен от евродепутата Джовани ла Виа, Комисията по околна среда в ЕП одобри компромисно изменение 9а на Проекта на Регламент по Стратегическите планове, съгласно което държавите-членки трябва да ограничат размера на директните плащания, които един фермер може да получи за една календарна година до 80 000 евро.

Единствените средства, които могат да бъдат предварително приспаднати преди да се наложи това намаление, са директните плащания получени по схемата за околна среда и климат за разлика от предложението на Европейската Комисия да се приспадат разходите за труд и осигуровки.

Одобреното предложение също така предвижда средствата, които ще се получат в следствие на налагането на тавана на плащанията да се използват основно за финансиране на схемите за климат и околна среда по двата източника на финансиране - ЕЗФГЗ и ЕЗФРСР. Едва след това средствата ще може да се използват за преразпределително плащане.

Предстои гласуване в ресорната Комисия по земеделие и развитие на селските райони на ЕП.

Публикувана в Бизнес

Българският евродепутат откри 17-ото международно изложение по пчеларство
в Плевен

Плевен, 7 февруари 2019 г. – „Щастлив съм да открия това специално
събитие, което вече 17 години дава възможност на пчеларския сектор да
обменя опит, да комуникира проблеми и най- вече да изисква. Радвам се, че
секторът е обединен и има амбиция да се развива, това може да се каже за
много малко земеделски сектори в България“, с това Момчил Неков приветства
многобройните посетители на изложението „Пчеларство -Плевен 2019“, което
беше открито от него.

Българският евродепутат обяви, че ЕП застава на страната на българските
пчелари и след негово настояване, институцията изисква производството на
мед да бъде включено сред програмите за обвързана подкрепа. „Новината за
финансовата помощ за пчеларите е добра, подкрепата е силно необходима. Но
не можем да се заблуждаваме, че нещата ще се оправят само с това. Секторът
има много проблеми, а хората заети в него протестираха преди по- малко от
два месеца, и не само заради невъзможността да се справят с определените
към момента помощи.“, каза по повода Неков.

„От друга страна през миналата година в ЕП приехме Доклада за
пчеларството, където бяха включени мерки за по- добро финансиране,
справяне с наличието на фалшив мед на пазара, проблемите с етикетирането и
запазване на разнообразието от регионални видове пчели. В този доклад,
както и в този, който приехме за пестицидите, държах специално внимание да
се обърне на справянето на проблема с нелегалните препарати, внос от
страни извън ЕС, които влияят върху смърността и тровят пчелите. Важно е
да следим ситуацията и да подпомагаме сектора, защото дори сега на
средностатистическия гражданин на Европа, да му се струва маловажен
проблемът със съхраняването на пчелите и тяхното видово разнообразие,
техните проблеми повлияват цялата екосисистема.“ каза Момчил Неков.

На изложението Неков се срещна с представители на сектора и взе участие  в
пресконференция. Той коментира, че 84% от растителните видове и 76% от
производството на храни в Европа зависят от опрашването от пчели. В
икономически параметри, това са 14,2 милиарда евро годишно. „Това не бива
да се пренебрегва, важно е да има такива форуми като този, за да се
срещаме с хората, които се справят с тези проблеми всеки ден и да ги
подкрепяме. Комуникирам с тях от години, знам, че те извършват много важна
работа за биоразнообразието. Трябва да полагаме усилия в подпомагането на
сектора, защото той влияе и върху много други земеделски сектори.“

През декември 2018 Момчил Неков внесе поправки в ОСП специфично свързани с
опрашването и на сектор Пчеларство като цяло.

Публикувана в Пчела и кошер

Селското стопанство е един от основните стълбове на Европейския съюз и противно на традиционните убеждения е високотехнологично. Цифровата революция не е подминала селскостопанския сектор. Тя дава възможност на земеделските производители да бъдат по-прецизни и ефективни, помага им да подобрят производителността и устойчивостта, като същевременно останат конкурентоспособни. Ползите от този нов подход в земеделието важат за всички страни членки на Общността и за всички стопанства, независимо от техния размер. Това са само някои от изводите за дигитализацията в селското стопанство на ЕС – сега и в бъдеще, която беше сред главните теми на Конференцията на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), състояла се на 6 – 7 декември м. г. в Брюксел. Във форума участваха отговорни представители на институции на ЕС, хранителни вериги и академични среди, фермери и пазарни експерти. Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган изложи визията си за Новата селскостопанска политика на Общността за периода 2021 – 2027 г. и заяви, че на преден план поставя „участието на фермерите в случващата се в момента дигитална революция в земеделието и достъпът им до иновации”. (За главните акценти на конференцията ви информирахме подробно в бр.585 на нашия вестник – бел. а.).

От представителите на земеделската гилдия на форума направиха впечатление фермери, които споделиха опита си от успешното преминаване от методите на традиционното земеделие към дигитализацията на работните процеси. Представяме ви щрихи от потретите на двама новатори – от Финландия и Естония, както и пример за приложението на блокчейн технологиите във френска хранителната верига.

Финландецът Макс Шулман спестява 25 на сто от разходите си

1. Макс Шулман

 

С помощта на GPS сигнали машините в полето се движат с ниво на точност 10 сантиметра

Макс Шулман е земеделски производител и председател на Работната група по зърнените култури в Копа Коджека (Copа-Cogeca) със седалище в Брюксел от 2013 г. В асоциацията Копа Коджека, която представлява гласа на фермерите и техните кооперативи в ЕС, финландецът отговаря за използването на безпилотните летателни апарати, дигиталния аукцион и цифровите програми. Преди да поеме този висок пост, Шулман е бил съветник по зърнени култури, маслодайни семена и протеинови култури във Финландския съюз на земеделските производители и има 5-годишен стаж във финландското машиностроене. Понастоящем той е съсобственик на PolarOats, компания за търговия със зърно, и председател на VYR (финландска зърнена верига).

Макс Шулман е израснал в наследствената семейна ферма Stor-Tötar Gård в Югозападна Финландия, на 50-ина километра от Хелзинки. Основните дейности на стопанството, което има 400-годишна история, са растениевъдство и лесовъдство. През 1986 г. Макс Шулман, който е завършил аграрна икономика в университет в Стокхолм, поема пълната отговорност за управлението на стопанството. И макар че през последните години финландецът се занимава активно с обществена работа, той винаги се е чувствал земеделец, тясно свързан със земята. Отглежда бобови култури, овес, пшеница и маслодайни култури.

Макс Шуман споделя, че от самото начало е искал да бъде съвременен земеделец – според него земеделието е стара професия, но не и старомодна. И оттогава досега постепенно и настъпателно внедрява най-новите технологии в зърнопроизводството – от обработка на земята до прибирането на реколтата. Още през 1989 г. фермерът използва за полевия си трактор широки гумени вериги с ниско налягане (800 mm, 0,35 bar), за да намали отъпкването на почвата и да подобри състоянието й. От 1995 г. почвите се картографират в различни етапи – от топенето на снеговете през сеитбата и наторяването до прибирането на реколтата. Данните се предоставят от сателити и дронове и се обработват от GPS- системи, монтирани на машините – трактор, комбайн, сеялка. Компютри разчитат в реално време картите с различни параметри и автоматично управляват сеитбата, поливането и наторяването, като внасят необходимото количество във всяка точка на полето.  

“През цялото време използвам технологиите, за да няма пропуснати от машината участъци или пък преминаване по два-три пъти. Затова разчитам на GPS сигнали. За целта обаче трябваше да инвестирам в базова станция, за да получавам еднакво добър сигнал навсякъде. Постигнал съм ниво на точност 10 см, това ми стига – споделя Макс и допълва: – Картирането на добива, прилагането на променливи норми при внасянето на торовете и контролът на секциите за засяване значително повишават добивите. Освен това ми спестяват време, което никога не ми стига, а също гориво, семена и препарати. При моите условия правя изчисление за 100 ха. Пресметнах, че технологиите ми спестяват 25% от разходите, които правех преди това.”

Макс Шулман похвали младата смяна във фермата си: “В даден момент синът ми започна също да се занимава със селско стопанство. Той ми показа, че процесите, които аз наблюдавам, могат да се управляват и анализират благодарение на компютърна програма. Ето защо приемствеността и внедряването на младите в сектора е много важна. Това ми спести още време и средства”, обяснява фермерът.

Технологиите обаче са свързани с разходи. На първо място фермерите трябва да решат какво искат да оптимизират в стопанството си и едва след това да започнат с инвестицията, като предварително калкулират за какъв период от време тя ще се изплати – препоръчва Макс Шулман.

Естонска фермерка управлява стопанството си от Космоса

3. Ктарин Естония

Катрин Нооркоив се възползва от радарните спътници на ЕС

„Не мога да си представя живота без мобилната мрежа – споделя Катрин Нооркоив от Естония, производител на био говеждо месо, изпълнителен директор и собственик на месопреработвателно предприятие. Преди да се ориентира към частния бизнес, младата жена е била на ръководен пост в обществения сектор. Преди 14 години Катрин заедно с баща си възстановяват семейната ферма и започват фермерството си със стадо от месодайната порода Абърдийн Ангус. С течение на времето разширяват стадото си и с породата Херефорд, като отглеждат всички животни на пасищата, за да произвеждат висококачествено биомесо. Голямото предизвикателство в кариерата на Катрин е закупуването на месопреработвателно предприятие през 2016 г., което тя ръководи успешно и вече е разширила бизнеса си със собствена месарница и ресторант.

Катрин Нооркоив се възползва от програмата „Коперник”, създадена съвместно с Космическата агенция на ЕС, която дава възможност на всяка страна членка на Общността да получава безплатно сателитни данни. „Тъй като в Естония е облачно 70% от времето – от май до октомври, използването на радарни спътници е голямо предимство – те могат да видят какво се случва на нашите полета и пасища през облаците – възторгва се Катрин. – Програмата позволява да се определи колко са изконсумирали животните на пасищата чрез изменението на биомасата във времето. Целта е контролът на място да се сведе до 5% благодарение на мониторинга.” Според естонската фермерка с това наблюдение броят на измамниците намалява, а реалните фермери имат възможност за по-високи заплащания.

Известно е, че Естония е една от най-дигиталните държави в Европа. Тя бе първата, която въведе електронното жителство – дигиталната идентичност, която е достъпна навсякъде по света. Затова е обяснима гордостта на Катрин Нооркоив, която споделя : „Времето е най-ценният ресурс, който имаме. Подавам декларациите си за стопанството онлайн, мога да поддържам всички разговори с държавата онлайн. Няма нужда от никаква бумащина, където и да се намирам по света, щом имам връзка с интернет или мобилни данни, се идентифицирам с мобилен идентификационен номер, Smart ID или лична карта. Като естонски фермер, аз ценя високо това, което правим, за да намалим времето за контрол на място и да управляваме дейностите си на 100 процента от Космоса” – каза в заключение Катрин Нооркоив.

Историята на птичето месо от инкубатора до чинията

6. Cофи Фонтен

Френският експерт по качество Северин Фонтен представя блокчейн технологията

Малко компании предлагат услуга за своите клиенти, чрез която да проследят пътя на продуктите от фермата до чинията, а тази прозрачност зависи и от съгласието на търговците. Когато хората пазаруват в магазина, единствената информация, която могат да получат, е от етикета на опаковката – по-често може да се види държавата, в която е произведен продуктът, понякога и името на стопанството. Някои вериги отиват по-далеч и предоставят кратка история на фермата и условията, при които продуктът е произведен. 

С блокчейн технологията потребителите могат да видят всичко за хранителните продукти в магазина. Тя дава повече доказателства за това, че даден продукт има съответното качество. По отношение на защитата на фермерите в търговската верига технологията ограничава възможностите големите търговци да отхвърлят добрата фермерска продукция.

Това каза директорът на отдела за качество в Groupe Carrefour Северин Фонтен на конференцията EU Agricultural Outlook. Търговските вериги не са собственици на информацията в блокчейн, а само се грижат за съхраняването на продуктите, обясни тя. – Технологията дава възможност да се проследи историята на продукта от датата и мястото на производство до рафта в магазина. Френската специалистка илюстрира нагледно блокчейн технологията. На огромното табло бяха проследени всички етапи от 4-месечния живот на охладено поле – от излюпването му в инкубатора през отглеждането му на открито и биохраната без ГМО до кланицата, където се спазват всички хигиенни норми, и рафта в магазина. Тази информация може да се проследи и прочете от купувача в „Карфур” с приложение в неговия смартфон – достатъчно е да сканира индивидуалния код на месото, за да разбере историята на продукта от А до Я.

Мария Нецова, 

наш спец. пратеник в Брюксел

Публикувана в Бизнес

Фондация „Хайнрих Бюл” съвместно със Германския съюз по околна среда и опазване на природата издадоха нов аграрен атлас, включващ актуална информация за подпомагането по ОСП. Това съобщава topagrar.com. Те настояват Брюксел да преразпредели премиите към фермерите. Освен това те изискват един по-силен втори стълб на подпомагане, като фермерите трябва да получават подпомагане, ако покажат постижения в опазване на животните, климата и околната среда. Колко би струвало това на ЕС, издателите на новия атлас не съобщават.

Дупка от 1 млрд. евро

Авторите на аграрния атлас предлагат едно радикално преразпределение на аграрните субсидии, което дори би довело до увеличаване с 1 млрд. евро на сега планирания за Германия бюджет от 4,8 млрд. евро. Това заяви Удо Хемерлинг от Германския съюз на земеделските производители. В така публикувания атлас обаче не е посочено, кой ще плати по-високите разходи за субсидии.

Предложения

Разходи евро/ха

Годишни разходи за Германия в млн. евро

Мерки за преразпределение в областите по НАТУРА 2000

-

1,4

Очертавания на площи без растителна защита и наторяване, 5 м ширина на всеки 50 метра върху 50% от площи => 0,6 млн. ха

От 700 до 900

0,4 до 0,5

Отглеждане на зърно, царевица и рапица без използване на химикали за растителна защита на 50% от площи => или около 4,9 млн. ха

250 до 300

1,2 до 1,4

Биоземеделие върху 20% от площите при сегашно ниво от 7%

275

0,5

Задължително отглеждане на междини култури или покриване на почвата върху още 15% от площите

75

0,12

Повече временни угари и бобови растения

-

0,5

Добавки само за малки стопанства 30% вместо 7% в първи стълб

-

1,44

Общо преразпределение на средствата от новите субсидии

-

5,4-5,7

По-високи разходи за опазване на животните и околната среда

Хемерлинг е изчислил, колко биха стрували посочените в аграрния атлас разходи за субсидии. Той е преизчислил посочените в него субсидии, съпоставяйки ги със сегашното им ниво. Така например загубите при отказ от третиране на обработваемите площи със средства за растителна защита по сметките му биха възлизали на 300 евро на хектар, което за общия обем на обработваемите площи в ЕС би означавало- 1,4 млрд. евро. (виж таблицата). Освен това той е изчислил, какви биха били разходите по изпълнение на мерки за опазване на животните и климата. За целта в атласа се предлага например преминаване към пасищно отглеждане на животните и преустройство на оборите чрез увеличаване на пространството за свободно движение на животните. Според научни оценки, въвеждането на подобни мерки годишно би струвало между 3 и 5 млрд. евро, разходи, които според авторите на атласа трябва да се поемат от федералния бюджет на Германия.

Директните плащания възмездяват фермерите заради високите европейски стаnдарти

Авторите на атласа смятат, че Брюксел трябва цялостно да премахне директните плащания от първи стълб на финансиране на ОСП. Досега земеделските производители в Германия получаваха директни плащания по първи стълб в размер на 4,8 млрд. евро или средно по 288 евро на хектар. Според изследване на HFFA Research Institut разходите за покриване на високите европейски стандарти в германското земеделие по отношение опазването на животните и околната среда възлизат на 5,1 млрд. евро респективно като се вземе предвид важните стандарти за конкурентноспособност-4,1 млрд. евро. При това падат разходите за зелени плащания и за кръстосани проверки. Ето защо директните плащания според тях биха могли в това отношение да послужат за покриване на тези разлиîq в по-голяма част от разходите. Вторият стълб на подпомагане трябва да остане на разположение за развитие на селските региони. В това число влизат общо 2,4 млрд евро – средства от федералния бюджет, от бюджетите а отделните провинции и от ЕС (0,95 млрд. евро). Така парите за земеделие по двата стълба на подпомагане за Германия годишно биха възлезли на 5,8 млrд. евро. При това има и други национални доплащания. „Чрез отпадане на плащанията на площ гермаnските фермери биха имали много по-високи разходи за вече съществуващите европейски екологични стандарти, които сами ще трябва да поемат, което би довело до разпадане на структурата на земеделието ни”, казва Хемерлинг. Според него предложената в този атлас концепция на разходите за земеделие не е възможно да се реализира практически.

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Януари 2019 13:02

Уроците на европредседателството

Румъния пое диригентската палка на Съвета на ЕС с противоречиви напътствия и злобни коментари

Лили Мирчева

Докато нашите управляващи не могат да се нахвалят и нарадват на българското председателствона Съвета на министрите на Европейския съюз, което приключи с фанфари и сериозни бонуси за администрацията, в началото на 2019 година щафетата на ръководството на общоевропейската  аграрна политика премина от Виена в Букурещ. От началото на тази година Румъния пое диригентската палка в изпълнението на „Одата на радостта“, която всички страни членки на общността трябва да пеем ако не в един глас, то поне без фалшиви нотки.

В края на декември австрийският министър на земеделието и устойчивото развитие  Елизабет Кьостингер за последен път ръководи Съвета на аграрните министри от ЕС, на който бе разгледан доклад за  напредъка на Общата селскостопанска политика (ОСП). „По време на австрийското председателство се занимахме с всички предложения на комисията, като взехме под внимание и различните предложения на отделните страни членки”, заяви Кьостингер, цитирана от euractiv.de. В представения от нея доклад се казва, че е постигнат известен напредък по отношение на ОСП, но все още има теми, които изискват интензивна работа. Кьостингер подчерта принципната готовност на страните членки за едно по-силно обвързана система на субсидиите с производителността, при която се предвижда доста по практично прехвърляне на средства между стълбовете на финансиране.

Само три дни преди началото на председателството на Румъния, в интервю за германско издание, Жан-Клод Юнкер заяви, че се съмнява, че правителството в Букурещ осъзнава напълно какво означава да председателстваш европейските държави, макар да е добре подготвено на техническо ниво. В пълен контраст с неговото изказване все пак беше посланието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. А официалните български медии се надпреварваха да тълкуват думите на Жан-Клод Юнкер, който се оказа най-дълго управлявалия правителствен ръководител на ЕС със стаж от 18 г. 10 мес. 14 дни като висш еврочиновник.

Нашите медии единодушно цитираха думите на Р. Везер в коментар за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“: „Прав е Жан-Клод Юнкер да се съмнява в способността на Румъния да председателства ЕС през следващите 6 месеца. За общността е опасно точно това правителство да я води точно сега - във времето на Брекзита. Това, че председателят на ЕК изразява съмнения в способността на една страна-членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени“. По-нататък в коментара се отчита, че това не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват северната ни съседка. Тъкмо те демонстрирали, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. В уточнение се допълва, че дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война, а това засилвало и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.

Все едно, че у нас няма война на институциите и всичко е мирно и тихо, а европредседателството ни се превърна във венец на единството, защото „Съединението прави силата“. Да, ама не. През цялата изминала година страната ни се люлееше от протести. Хорото поведоха животновъдите, но към тях се присъединиха и градинари, и розопроизводители, и пчелари… А финалът настъпи с общонационалния протест срещу поскъпването на горивата и недостойното заплащане на труда на „редовия български гражданин“.

Статистиката официално отчита, че средната работна заплата у нас е 1125 лв., докато в съседна Румъния едва от началото на 2018 г. стана 1900 леи, т.е.797,70 лв. Но да не забравяме, че тъкмо на основата на средната работна заплата получават тлъстите си „трудови възнаграждения“, без да броим бонусите, хората в управлението на страната.

На всичкото отгоре се оказва, че земеделската земя в България се търгувала почти тройно по-скъпо от румънската. По думите на Стайко Стайков, председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, казани пред БНР, за 2000 лв. се търгува декар в Добруджа. Според него цените у нас са доста по-високи отколкото в Румъния, която разполага с три пъти повече земя. Там парцелите, близо до България, вървят от 100 до 300 евро на декар. Докато от наша страна, по поречието на Дунава, декар се търгува за около 500 евро.

Има нещо сбъркано в картината и е задължително да разберем къде да търсим изкривяването. Нашите управляващи винаги са твърдели, че сме „едни гърди напред“ от Румъния на европейската писта, а изненадващо се заговори за приемане на съседката ни в Шенген, но без нас. Въпреки това продължават да твърдят, че сме по-, по-, най-, в сравнение със съседите зад Дунава.

Да не забравяме, че Румъния вече излъчи свой еврокомисар по земеделиеи това беше ексминистърът на земеделието Дачиан Чолош. И тогава, и сега румънците настояват за опростяване на аграрната политика или т.нар. намаляване на административната тежест и за изравняване на евросубсидиите. На думи нашите управляващи настояват за същото, но 11-те години на еврочленство на двете държави показват различни резултати.

Ако се поразходите в земите от двете страни на Дунава, ще видите съвсем различни неща. Докато румънските села са изпълнени с живот и кипи истинско земеделие, от нашите села вее запустение и разруха, но огромните (и скъпи) масиви земя се обработват с най-модерна техника от фермери, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Част от отговорите ще открием след приключването на румънското европредседателство, още повече, че то ще протече с предстоящите избори и формирането на новия Европейски парламент.

Публикувана в Бизнес

Изключително важният SWOT-анализ за резултатите от досегашното европейско подпомагане, без който не би могло да се подготви националният стратегически план и стратегията за интервенция в българското земеделие след 2020 година ще бъде изработен от институтите към Селскостопанска академия и от администрацията в министерството на земеделието. Това съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов в отговор на депутатски въпрос по време на днешния парламентарен контрол. Ще припомним, че в. "Гласът на фермера" наскоро зададе същия въпрос към Румен Порожанов. Сега той соъбщи пред депутатите, че малка част от този анализ ще бъде възложен и на външни изпълнители, като целта е  анализът да се свери с погледа на страничния наблюдател, каквито биха били икономисти извън сферата на земеделието“, посочи още министърът.

Въз основа на статистиката от икономическите ползи от прилагането на директните плащания и политиките на селската програма икономистите от Института за аграрна икономика и отрасловите институти към Селскостопанска академия би трябвало да изработят основните тези в SWOT анализа. Трябва да се види как ще се променят политиките по отношение на подпомагането чрез директните плащания и как ще се компенсира липсата на бюджет за политиките по втория стълб. Целта е страната ни да има готовност до края на този Европейски парламент с документите за бъдещото прилагане на ОСП в страната, коментира още Порожанов. Той изрази желание пред депутатите законодателството за бъдещата ОСП да бъде подготвено преди изтичането на мандата на този Европарламент.

Експертите вече са пред приключване на заданието за SWOT анализа. Идеята е чрез него да се изведат основните приоритети по 9-те основни цели, заложени в проекторегламента за националните стратегически планове и стратегията за интервенция, която ще начертае целевите направления за бъдещото подпомагане. Експертите ще започнат своята работа от началото на следващата гоидна.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта