Брезен се прочу с площадката си за фитнес, изградена с европари, която никой не ползва. През 2021 селото ще се сдобие и с нова водопроводна мрежа. Пак финансирана от добрата щедра Европа.

До село Брезен, запокитено между планинските хълмове и потопено в зеленина, се стига по завидно добър асфалт. А потискащата тишина започва още от входната табела. Няма никакви признаци на живот, никой не минава по уличките, следобед кметството е заключено, а дори и то е скрито зад буйни розови храсти и само по знамената човек може да се ориентира къде е. Накъдето и да погледне човек - все сгради, потънали в разруха. Да откриеш жив човек изглежда невъзможно, а да звъниш на мобилен телефон е безсмислено - тук обхват няма. Внезапно изникнал от нищото мъж ни насочва към кметската къща в самия край на селото и хуква с жена си да прибира кравите от пътя.

Умира ли Брезен?

Не, диша още в агония, казва селският кмет с четири мандата Мюмюн Юсеин, който си почива у дома след участие в изморителен предизборен митинг в друго село. Той е бившият фелдшер на района. Не крие тъгата си от факта, че селото бързо се обезлюдява, че в него няма нито едно дете. "Постоянните жители в селото са не повече от 130 души, но в избирателния списък, окачен на вратата на кметството, фигурират 306 имена. Хората ги няма - пръснати са из Европа, повечето в Германия. Но и в Америка има цели семейства, има и доста изселници в Турция, които от март до октомври са си в България и си стягат къщите", обяснява кметът. Гурбетчиите са предимно строители и когато през зимата работата по обектите замре, те се прибират у дома. "И в България се строи много, но парите са малко, а и често работодателите мамят мъжете, не им плащат и те затова бягат на Запад", допълва Юсеин.

Мюмюн Юсеин

Кметът на село Брезен Мюмюн Юсеин

Казва, че работа на село за никого няма, малкото активни пенсионери се занимават с животновъдство. Един човек работи в кметството по програмата за временната заетост, но и неговият договор приключва през август. Има обаче библиотекарка на щат, която би трябвало да си е на работното място, а е неоткриваема. Читалището и кметството си поделят обща сграда, а тя е заключена. След затварянето на училището предприемчив човек открил шивашки цех, мъчил се около 2 години с 5-6 шивачки и се отказал - невъзможно било да намери млади хора и да разшири производството.

В началото беше фитнесът

Училището в село Брезен е закрито още през 2002. Младите хора са не повече от двама-трима, около 30-годишни, гледат животни и по цял ден препускат по ливадите след тях, обяснява Юсеин. Но пък в двора на смълчаното някогашно училище са монтирани фитнес уреди. На тревясалата площадка са налични два, третият е бил отнесен с неговото съгласие в друго нуждаещо се село. И това е първият европейски проект, реализиран в Брезен, въздъхва кметът. Само дето уредите ръждясват, понеже няма кой да ги ползва. До тях няма пътека. За да стигне човек до фитнес площадката, трябва да откачи панел от ръждивата ограда и да скочи надолу в бурените. Екзотичното съоръжение е част от мащабния проект на община Ардино за "осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на спортни обекти, доставка и монтаж на спортни уреди". Общата му стойност е 4 738 530 лева и обхваща 19 села, сочи справка от документацията.  В него са включени изграждането на мултифункционални игрища в шест села, основен ремонт и пристройка на спортна зала в Ардино, изграждане на спортен център и ремонт на стадиона в голямото село Бял извор и т.н. А масите за тенис на открито и фитнес уредите се появяват в почти всяко село на територията на планинската община.

Фитнес уредите, които никой не ползва

Фитнес уредите, които никой не ползва

Амбициите на Ардино за създаване на спортни навици сред населението, туристите и хората с увреждания не са от вчера. В края на юли 2013 е подписан договорът за осъвременяване на спортната инфраструктура чрез изграждане и ремонт на обектите, доставка и монтаж на уреди. Проектът е одобрен по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013. На церемонията по подписването на договора специален гост бе и трикратният олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу, емигрант в Турция и вече покойник.

Битката за водата

Това, че до фитнес уредите няма пътека, се оказва малка беда в сравнение с другите грижи на хората. Канализация за отпадни води в село Брезен все още няма, септичните ями са неотменен елемент за къщите. До неотдавна и водоснабдяването е било проблем. Мъката приключила в първия мандат на кмета, тогава всяка къща получила водомер, а хората в селото започнали много сериозно да пестят водата. Защото за тях тя била течно съкровище, което не бива да се разхищава, а и цената ѝ била висока.

Сега предстои подмяна на водопроводната мрежа в общо три села, в това число и в Брезен, проектът е финансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Общата му стойност е малко над 4, 6 млн. лева, новите тръби трябва да са факт до края на юни 2021, съобщава табелата пред сградата на кметството.

Разруха

Разруха

Дали водата и европейските пари по проектите ще върнат младите хора в селото? Мюмюн Юсеин е скептичен. "Едва ли, те устроиха живота си в уредени държави, получават пари, каквито в България никога няма да вземат. Децата им учат в добри училища и университети и вече са истински европейци", казва кметът. 

източник DW

Публикувана в Агроновини

Има ли виновни - да се уволняват и да се дават на прокурор веднага, безкомпромисно, заяви министър-председателят Бойко Борисов на днешното правителствено заседание по повод проверките на къщите за гости, изграждани по ПРСР в предходния програмен период 2007 – 2013 г. 
Премиерът изтъкна, че целта на програмата е била да подпомага туризма и много от къщите се използват по предназначение. За съжаление винаги се намира някой, който да опорочи програмата и затова към днешната дата ние новата програма не я отваряме, изтъкна Борисов. 
Министър-председателят отбеляза, че се проверяват всички къщи. Разпоредил съм и бизнес-плановете да им проверят, защото по бизнес-план те трябва да имат определен брой нощувки, дали са спазени или не, добави премиерът Борисов. 
Министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов информира, че в стария Програмен период 2007-2013 г. има направени 746 къщи за гости, които са в населени места, определени в ПРСР, извън националните курорти. До момента са проверени над 110 къщи за гости, или това са близо 18 процента от къщите за гости, като са наложени санкции за над 10 милиона лева за възстановяване, като над 9 милиона са за пълно възстановяване на субсидията за над 32 къщи. Останалите са финансови корекции за непълно изпълнение на бизнес-плана.

Публикувана в Новини на часа

Д-р Мадлена Бояджиева, кмет на Община Тетевен:

Програмата за развитие на селските райони има изключително значение за всички малки общини

Д-р Бояджиева, община Тетевен има подписани няколко договора по подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Изпълняват ли се вече одобрените проекти и на каква фаза е тяхното осъществяване?

Подписаните договори по първия прием на подмярка 7.2. ,,Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програма за развитие на селските районисе отнасят за три проекта. Единият, по който вече се работи е за рехабилитация на общинска улична мрежа в Тетевен. Договорените средства, насочени към подобряване на общинската инфраструктура са на стойностпочти 2 000 000 лева. Вторият проект е за ремонтни дейности на територията на СУ „Георги Бенковски“, а финансирането му е за разходи от 1 127 595 лева. Целта на предвидените дейности в училището е да се осигури икономия на енергия, безопасна експлоатация, хигиена, опазване здравето и живота на децата и учителите, а едновременно искаме да се подобри вида на сградата.

По тази подмярка ще се прави и рехабилитацията на важен общински път, който е с дължина 15.15 км, като средствата за това обновяване са в размер 5 795 120 лева. От изпълнението на проекта активно ще се възползват близо 14 000 жители на с. Голям извор, гр. Ябланица, с. Джурово, кв. Полатен и гр. Тетевен.

Какви други проекти подготвихте за втория прием по общинската подмярка 7.2. Те на каква фаза са, получихте ли одобрение на някои от тях?

През юли миналата година община Тетевен подготви три нови проектни предложения за втория прием по тази подмярка. Единият от тях предвижда да се реконструира централния градски площад и да се изгради фонтан с водни ефекти и художествено осветление. Заявените разходи се равняват на 780 785 лева. Освен това имаме проект за изграждане, оборудване и обзавеждане на комбинирана спортна инфраструктура в терен на ОУ "В. Левски" в с. Български Извор. За там са ни необходими 96 969 лева. Кандидатстваме и за финансиране на ремонта на детската градина в село Глогово. Надяваме се и трите проекта да бъдат одобрени, тъй като са насочени към задоволяване на обществените потребности и подобряването на услуги от общинско значение на територията на Тетевен.

Има ли възможност община като вашата да изпълнява подобни инфраструктурни проекти без финансиране по Програмата за развитие на селските райони?

Нашата община е малка и няма възможност със собствени средства да реализира такива крупни проекти. Досега парите по спечелените проекти възлизат на близо 10 млн. лева. Ние не можем да си позволим сами да заделим такава сума. Така че ПРСР е от изключителна важност не само за нас, а за всички общини от нашия калибър.

след текста

Публикувана в Новини на часа

С успешните проекти по ПРСР променихме облика на града

1552983092529Община Луковит е една от отличниците по усвояване на европейски средства на глава от населението у нас. Направените инвестиции са видими за всеки, който преминава през градчето, променило визията си през последните години. В момента населението на града е 9000 души, още толкова са и жителите на 11-те села в общината, която първа в България е сключила договор по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). След изпълнението на четири проекта по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони”, вече има изградени канализационни мрежи и пречиствателни инсталации в селата Тодоричене, Торос, Петревене и Румянцево. Общата стойност на изпълнените договори надхвърля 8 млн. лева.

„Стремим се да се възползваме от всички възможности, които дава програмата“, споделя кметът на общината Иван Грънчаров. По ПРСР е реализиран и друг проект, чиято стойност е 2 млн. лева. Той е бил насочен към подобряване на централната градска част на Луковит – обновяване на площада и подмяна на осветлението. „Тази успешна инвестиция промени изцяло облика на града и живота на хората“, разказва Грънчаров. Отново със средства по Програмата за развитие на селските райони в Луковит са изградени два центъра от семеен тип за деца в неравностойно положение. „И в това направление също бяхме първи. Сега тези къщи са работещи. В тях има между 8 и 10 деца, които живеят в среда, близка до семейната“, споделя още градоначалникът.

По подмярка 7.2 се обновява най-голямото училище в Ловешка област

Успешното използване на европейски средства по ПРСР в тази община продължава с изпълнението на проекти по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ в настоящия програмен период. По един от тях с отпуснатите средства в размер на 1.3 млн. лева усилено се обновява най-голямото средищно училище на територията на Ловешка област. В момента се прави подмяна на парната инсталация в сградата. Освен това широкообхватният проект предвижда върху покрива на училището да бъдат поставени соларни панели. Тези промени ще позволят на 900 – те деца от Луковит и околните села да учат в една модерна и приятна обстановка. За тях и техните учители ще бъде от голямо значение и подновяването на настилките на спортните площадки. Освен това предстои изграждане и на изцяло нови игрища, които да отговарят на съвременните изисквания. Ремонт вече е направен и на съществуващия физкултурен салон, става ясно от думите на Иван Грънчаров.

Път, изграден по ПРСР става най-пряката връзка на хората от региона с магистрала „Хемус“

Друг проект на общината, който вече е одобрен, предвиждаизграждането на път между три села. „Той се оказа много добре избран, защото ще ни свързва с магистрала „Хемус“, която предстои да мине близо до града“, споделя още кметът. Неговата стойност е около 5 млн. лева.

При последния прием по подмярка 7.2 от края на миналата година са подадени още проекти и кметът се надява те също да бъдат одобрени. Единият от тях е за обновяване на градския парк. От общината искат да се възползват и от възможността да подобрят енергийната ефективност на сградите на кметствата в шест от единадесетте населени места.

„Програмата за развитие на селските райони има изключително голям ефект за нас в новия програмен период. Тя не е просто глътка въздух, а единствената възможност за малките общини като Луковит да получат по-голямо финансиране. От постиженията й се ползва не само населението, но и бизнесът в селските райони“, категоричен е Иван Грънчаров.

6LUKOVIT

 

Публикувана в Бизнес

Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Публикувана в Бизнес

Основни средства по директните плащания за 2018 г. ще се отпуснат на фермерите от края на март. Това съобщи изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Живко Живков на форум с участието на земеделски производители от цялата страна. Ще има изключение само за мярка 13 за плащания на природни и други ограничения, които ще бъдат преведени в последната седмица на февруари, обясни още Живков. Той обяви индикативния график за изплащане на сумите, който по думите и на земеделския министър Румен Порожанов почти копира сроковете от миналата година. По думите му ПРСР няма да бъде променена като цялостна стойност.

Новия график предвижда от 20 до 30 март да се преведат средствата по преразпределителното плащане, а от 20 март до 30 май ще текат сроковете за превеждане на средствата по подмярка 10 от ПРСР  за „Агроекология и климат“.

От 20 март до 10 април ще продължи изплащането на парите по схемата за обвързано подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци. Сроковете за отпускане на зелените директни плащанияса планирани  в периода от 10 до 30 април.

Между 20 и 30 април ще се пуснат парите за протеиновите култури.

Преходната национална помощ за тютюна ще се изплати между 10 и 20 април. Окончателното плащане по СЕПП е планирано в периода 20-30 май. Младите земеделски стопани ще получат средствата си седмица преди това – между 10 и 20 май. 

Средствата по НАТУРА ще се пуснат между 1 и 10 май. Според индикативния график биоземеделците ще имат прозорец между 10 май и 30 юни, в който да очакват помощта си.

Схемата за дребни земеделски производители ще бъде пусната през последната седмица от юни – между 20 и 30 юни. Окончателното плащане по мярка 13 за необлагодетелстваните райони е през първата седмица на юни.

Публикувана в Новини на часа

През кампания 2019 не е предвидено да се приемат заявления за подпомагане, с които ще се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Няма да се приемат и такива, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярката.

Изключение ще бъде направено само за дейностите по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“. Финансиране е предвидено за стопаните, които прилагат практиките на територията на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ в Република България.

Съгласно законовите изисквания, те трябва да разполагат с годишно разрешително за паша на посочените територии. То се издава съгласно чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Ежегодно, през петгодишния период на подпомагане, трябва да се прилага копие от него.

Земеделските стопани са задължени да извеждат на паша най-малко 50 овце или 10 говеда. Може да се направи комбиниране, но не се допускат по-малко от 10 ЖЕ.

Задължително трябва да се спазват нормите на натоварване на пасищата. Те биват одобрени от дирекциите на националните паркове. Стопаните трябва да поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответните паркове.

Животните се извеждат на паша в определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината в периода май – октомври. Допускар се изключения в сроковете при изрично разпореждане на дирекцията на съответния национален парк.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет прие годишните разчети за средствата от Европейския съюз, които  Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще отпусне на българските селскостопански производители за 2019 гПланирани са общо 2,99 млрд. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2,69 млрд. лв. са за сметка на ЕС, а 300 млн. лв. са от националния бюджет, съобщи правителствената пресслужба.

За субсидии по Първия стълб от Общата селскостопанска политика (ОСП) са определени 1,554 млрд. лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и за обвързано с производството подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и други.

По ПРСР са предвидени 985,9 млн. лв. Плащанията ще са насочени главно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Родено от общностите местно развитие" (ВОМР)/ЛИДЕР.
 Също по ПРСР са заложени 274,6 млн. лв. за отпускане на финансова помощ по направленията Агроекология и климат, Биологично земеделие и Натура 2000.
 Отделно 135,5 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други.

.

Публикувана в Бизнес

Пред близо 15 представители на медиите и експерти от Община град Добрич и Областна администрация Добрич, екипът на Областен информационен център – Добрич представи възможностите за финансиране на проекти с европейски средства през 2019 г.

Геновева Друмева – управител на центъра презентира процедурите и подмерките по Оперативните програми, Програма за развитие на селските райони, Програма за морско дело и рибарство и мерките от Стратегиите на Местните инициативни групи и Местната инициативна рибарска група за 2019г.

С бюджет от 335 млн. лв. Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. ще финансира проектни предложения по пет процедури. Около 117 млн. лв. са предвидени за внедряване на иновации в съществуващи предприятия и близо 59 млн. лв. за разработване и въвеждане на базирани на ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса в МСП. Над 115 млн. лв. са планирани за развитие на регионални иновационни центрове, където допустими кандидати ще са сдружения между предприятия, научи организации, неправителствени организации, местни и регионални власти.

Общо пет са предвидените процедури по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г., с общ бюджет 116 млн. лв. С 44 млн. лв. ще се финансират процедурите по въвеждане на дуална система на обучение и усъвършенстване на системата на висшето образование за създаване на обвързаност между образователната система и реалните потребности на пазара на труда. Оперативна програма „Околно среда“ 2014 – 2020 г. ще разполага с бюджет от близо 82 млн. лв., с който ще подкрепи проекти по седем процедури. Общините ще са допустими кандидати по процедурите „Изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти в областта на управлението на отпадъците“ и „Екосистемно-базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения“ за общо 18,7 млн. лв.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“с бюджет 92 млн. лева предвижда прием по 12 процедури за професионално ориентиране и предоставяне на посреднически услуги на младежи настанени в резидентни услуги, създаване социални предприятия и центрове социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и с интелектуални затруднения, дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания и други.

С общ бюджет от 36 млн. лв., Оперативна програма „ Морско дело и рибарство“ 2014-2020 ще стартира през текущата година дванадесет мерки с допустими кандидати юридически лица с дейности в секторите „Рибарство“ и „Аквакултура“, собственици на риболовни кораби, научни или технически публично-правни организации,публично- правни органи и физически лица.

Общо седем подмерки са включени в Индикативната годишна работна програма за 2019 г. по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.С най-голям бюджет ще е подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, 50 465 860 евро за възстановяване на инфраструктурата за напояване чрез реконструкция и модернизацията ѝ. За земеделските стопанства с икономически размер от 2 000 до 7 999 евро стандартен производствен обем (СПО) са предвидени средства в размер на 22 млн. евро по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“. Местни поделения на вероизповеданията ще са допустими кандидати по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“. През септември 2019 е планирано да стартира прием на проектни предложения за създаване и развитие на къси вериги на доставки и за създаване и развитие на местни пазари.

По Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. са планирани пет процедури чрез директно предоставяне на безвъзмездни средства и една чрез подбор на проектни предложения за общо 28, 6 млн. лв.

Присъстващите бяха запознати и с мерките от Стратегиите на Местните инициативни групи „Добричка“, „Балчик-Генерал Тошево“, и „Тервел-Крушари“, които през 2019 г. ще финансират земеделски производители, бизнеса, юридически лица с нестопанска цел, читалища и общини. Местната инициативна рибарска група „Шабла–Каварна–Балчик“ ще приема проектни предложения по шест мерки за повишаване на конкурентоспособността и модернизацията на предприятията в секторите рибарството и аквакултури, разработване и внедряване на нови продукти, подобряване условията на труд на рибарите, развиване на нови форми на доход и други.

Публикувана в Новини на часа

Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ започна да функционира. Чрез нея земеделските стопани могат да проследят данните от извършените проверки на външни институции. Първата публикувана информация в системата е за кандидатите по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020. Бенефициентите могат да проверят състоянието на парцелите, пчелините и животните, както и данните от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и Дирекциите на Националните паркове за Кампания 2018Данните са налични вСистемата за електронни услугина ДФ „Земеделие“, която е достъпна след регистрация на индивидуален потребител. Ако кандидатът няма създаден профил е необходимо да подаде заявка за регистрация на потребител чрез линка под полето за „Идентификация на потребител“. След подаване на заявката следва да се яви в Областна дирекция на ДФЗ – РА, за да се идентифицира и достъпът му да бъде активиран.

  При установяване на разминавания в данните, кандидатите могат да се обръщат към: контролиращото лице, с което имат сключен договор, дирекцията на съответния национален парк, който им е издал разрешителното за паша или към ИАСРЖ.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта