Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Публикувана в Бизнес

Основни средства по директните плащания за 2018 г. ще се отпуснат на фермерите от края на март. Това съобщи изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Живко Живков на форум с участието на земеделски производители от цялата страна. Ще има изключение само за мярка 13 за плащания на природни и други ограничения, които ще бъдат преведени в последната седмица на февруари, обясни още Живков. Той обяви индикативния график за изплащане на сумите, който по думите и на земеделския министър Румен Порожанов почти копира сроковете от миналата година. По думите му ПРСР няма да бъде променена като цялостна стойност.

Новия график предвижда от 20 до 30 март да се преведат средствата по преразпределителното плащане, а от 20 март до 30 май ще текат сроковете за превеждане на средствата по подмярка 10 от ПРСР  за „Агроекология и климат“.

От 20 март до 10 април ще продължи изплащането на парите по схемата за обвързано подпомагане на производителите на плодове и зеленчуци. Сроковете за отпускане на зелените директни плащанияса планирани  в периода от 10 до 30 април.

Между 20 и 30 април ще се пуснат парите за протеиновите култури.

Преходната национална помощ за тютюна ще се изплати между 10 и 20 април. Окончателното плащане по СЕПП е планирано в периода 20-30 май. Младите земеделски стопани ще получат средствата си седмица преди това – между 10 и 20 май. 

Средствата по НАТУРА ще се пуснат между 1 и 10 май. Според индикативния график биоземеделците ще имат прозорец между 10 май и 30 юни, в който да очакват помощта си.

Схемата за дребни земеделски производители ще бъде пусната през последната седмица от юни – между 20 и 30 юни. Окончателното плащане по мярка 13 за необлагодетелстваните райони е през първата седмица на юни.

Публикувана в Новини на часа

През кампания 2019 не е предвидено да се приемат заявления за подпомагане, с които ще се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Няма да се приемат и такива, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярката.

Изключение ще бъде направено само за дейностите по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“. Финансиране е предвидено за стопаните, които прилагат практиките на територията на националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“ в Република България.

Съгласно законовите изисквания, те трябва да разполагат с годишно разрешително за паша на посочените територии. То се издава съгласно чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии. Ежегодно, през петгодишния период на подпомагане, трябва да се прилага копие от него.

Земеделските стопани са задължени да извеждат на паша най-малко 50 овце или 10 говеда. Може да се направи комбиниране, но не се допускат по-малко от 10 ЖЕ.

Задължително трябва да се спазват нормите на натоварване на пасищата. Те биват одобрени от дирекциите на националните паркове. Стопаните трябва да поддържат гъстота на ЖЕ/ха съгласно плана за управление на съответните паркове.

Животните се извеждат на паша в определените планински пасища най-малко 3 месеца от годината в периода май – октомври. Допускар се изключения в сроковете при изрично разпореждане на дирекцията на съответния национален парк.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет прие годишните разчети за средствата от Европейския съюз, които  Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще отпусне на българските селскостопански производители за 2019 гПланирани са общо 2,99 млрд. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2,69 млрд. лв. са за сметка на ЕС, а 300 млн. лв. са от националния бюджет, съобщи правителствената пресслужба.

За субсидии по Първия стълб от Общата селскостопанска политика (ОСП) са определени 1,554 млрд. лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и за обвързано с производството подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и други.

По ПРСР са предвидени 985,9 млн. лв. Плащанията ще са насочени главно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Родено от общностите местно развитие" (ВОМР)/ЛИДЕР.
 Също по ПРСР са заложени 274,6 млн. лв. за отпускане на финансова помощ по направленията Агроекология и климат, Биологично земеделие и Натура 2000.
 Отделно 135,5 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други.

.

Публикувана в Бизнес

Пред близо 15 представители на медиите и експерти от Община град Добрич и Областна администрация Добрич, екипът на Областен информационен център – Добрич представи възможностите за финансиране на проекти с европейски средства през 2019 г.

Геновева Друмева – управител на центъра презентира процедурите и подмерките по Оперативните програми, Програма за развитие на селските райони, Програма за морско дело и рибарство и мерките от Стратегиите на Местните инициативни групи и Местната инициативна рибарска група за 2019г.

С бюджет от 335 млн. лв. Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. ще финансира проектни предложения по пет процедури. Около 117 млн. лв. са предвидени за внедряване на иновации в съществуващи предприятия и близо 59 млн. лв. за разработване и въвеждане на базирани на ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса в МСП. Над 115 млн. лв. са планирани за развитие на регионални иновационни центрове, където допустими кандидати ще са сдружения между предприятия, научи организации, неправителствени организации, местни и регионални власти.

Общо пет са предвидените процедури по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014 – 2020 г., с общ бюджет 116 млн. лв. С 44 млн. лв. ще се финансират процедурите по въвеждане на дуална система на обучение и усъвършенстване на системата на висшето образование за създаване на обвързаност между образователната система и реалните потребности на пазара на труда. Оперативна програма „Околно среда“ 2014 – 2020 г. ще разполага с бюджет от близо 82 млн. лв., с който ще подкрепи проекти по седем процедури. Общините ще са допустими кандидати по процедурите „Изпълнение на демонстрационни/пилотни проекти в областта на управлението на отпадъците“ и „Екосистемно-базирани решения за превенция и управление на риска от наводнения“ за общо 18,7 млн. лв.

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“с бюджет 92 млн. лева предвижда прием по 12 процедури за професионално ориентиране и предоставяне на посреднически услуги на младежи настанени в резидентни услуги, създаване социални предприятия и центрове социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и с интелектуални затруднения, дългосрочна грижа за възрастни и хора с увреждания и други.

С общ бюджет от 36 млн. лв., Оперативна програма „ Морско дело и рибарство“ 2014-2020 ще стартира през текущата година дванадесет мерки с допустими кандидати юридически лица с дейности в секторите „Рибарство“ и „Аквакултура“, собственици на риболовни кораби, научни или технически публично-правни организации,публично- правни органи и физически лица.

Общо седем подмерки са включени в Индикативната годишна работна програма за 2019 г. по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.С най-голям бюджет ще е подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, 50 465 860 евро за възстановяване на инфраструктурата за напояване чрез реконструкция и модернизацията ѝ. За земеделските стопанства с икономически размер от 2 000 до 7 999 евро стандартен производствен обем (СПО) са предвидени средства в размер на 22 млн. евро по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“. Местни поделения на вероизповеданията ще са допустими кандидати по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“. През септември 2019 е планирано да стартира прием на проектни предложения за създаване и развитие на къси вериги на доставки и за създаване и развитие на местни пазари.

По Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. са планирани пет процедури чрез директно предоставяне на безвъзмездни средства и една чрез подбор на проектни предложения за общо 28, 6 млн. лв.

Присъстващите бяха запознати и с мерките от Стратегиите на Местните инициативни групи „Добричка“, „Балчик-Генерал Тошево“, и „Тервел-Крушари“, които през 2019 г. ще финансират земеделски производители, бизнеса, юридически лица с нестопанска цел, читалища и общини. Местната инициативна рибарска група „Шабла–Каварна–Балчик“ ще приема проектни предложения по шест мерки за повишаване на конкурентоспособността и модернизацията на предприятията в секторите рибарството и аквакултури, разработване и внедряване на нови продукти, подобряване условията на труд на рибарите, развиване на нови форми на доход и други.

Публикувана в Новини на часа

Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие“ започна да функционира. Чрез нея земеделските стопани могат да проследят данните от извършените проверки на външни институции. Първата публикувана информация в системата е за кандидатите по мярка 10 „Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020. Бенефициентите могат да проверят състоянието на парцелите, пчелините и животните, както и данните от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и Дирекциите на Националните паркове за Кампания 2018Данните са налични вСистемата за електронни услугина ДФ „Земеделие“, която е достъпна след регистрация на индивидуален потребител. Ако кандидатът няма създаден профил е необходимо да подаде заявка за регистрация на потребител чрез линка под полето за „Идентификация на потребител“. След подаване на заявката следва да се яви в Областна дирекция на ДФЗ – РА, за да се идентифицира и достъпът му да бъде активиран.

  При установяване на разминавания в данните, кандидатите могат да се обръщат към: контролиращото лице, с което имат сключен договор, дирекцията на съответния национален парк, който им е издал разрешителното за паша или към ИАСРЖ.

Публикувана в Новини на часа
През май 2019 г. се подготвят за отваряне процедури по три мерки, а именно:
- мярка 1.1 “Професионално обучение и придобиване на умения”;
- мярка 4.3 “Инвестиции в инфраструктура”;
- мярка 6.3 “Стартова помощ за развитие на малки стопанства”
 
Индикативната програма планира отварянето на мярка 7.6 “Проучвания и инвестиции за възстановяване на природното и културно наследство” през месец юни, следвана от мярка  19.3 “Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи” през месец август.
 
През есента на 2019 година фермерите могат да очакват и евентуалния старт на мерки 16.4 “Сътрудничество за участниците по веригата за доставки” през септември и на мярка 19.1 Помощ за подготвителни дейности” през месец ноември.
Публикувана в Бизнес

     МЗХГ публикува Проект на индикативна годишна работна програма на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за 2019 година. За общо 7 подмерки предстои да бъде отворен прием през следващата година.

Предвижда се през май да бъдат обявени процедурите по три подмерки  – подмярка 1.1 „Професионално обучение и придобиване на умения“, подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ (ТПП). Общият размер на безвъзмездното финансиране по подмярка 4.3 ще бъде до левовата равностойност на 50 465 860 евро, като приемът ще продължи до юли 2019 г. Подмярка 6.3 ще стартира с бюджет от 22 000 000 евро, а приемът ще бъде отново до юли. Максимално един проект може да получи 15 000 евро.

За юни е предвиден прием по само една подмярка – 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ ще е до левовата равностойност на 12 112 401 евро – в зависимост от остатъчния бюджет след сключване на договори за финансова помощ от първия проведен прием на заявления за подпомагане през 2016 г. Максималното финансиране за един проект е 400 000 евро, а приемът ще приключи август 2019 г.

Очаква се през септември да започне приемът по подмярка 16.4. «Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки». Максималният бюджет за втора фаза е 8 млн. евро, а за проект инвестицията е до половин милион евро. Приемът ще продължи до октомври 2019 г.

Според индикативния график, два месеца след това – през ноември, ще бъде отворен приемът по подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“. Бюджетът по процедурата ще бъде определен от остатъкът по подмярка 19.1 + остатъци от другите подмерки на мярка 19, чиято стойност предстои да се уточни. Максимално един проект ще кандидатства за 15 хил. евро.  Приемът ще продължи до края на годината.

Предстои и откриването на подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“.

В индикативния график не се включват приемите на заявления за подпомагане по мерки 10 „Агроекология и климат“, 11 „Биологично земеделие“, 12 „Плащания по „Натура 2000” и Рамковата директива за водите“, 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ и 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Причината е, че редът и изискванията не са приложими за тях. Приемът на заявления по тези мерки 10, 11, 12 и 13 се извършва по реда на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, посочват от МЗХГ.

Публикувана в Бизнес

Приключи предварителното класиране на проектните предложения по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ от ПРСР 2014 - 2020 г. по Процедура чрез подбор № BG 06 RDNP001-9.001.Проектите бяха оценени в едномесечния срок след приключване на приема в „ИСУН 2020“. Резултатите от работата на оценителната комисия за извършване на предварителната оценка от 03.10.2018 г. са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие.

Всеки кандидат по мярка 9 може да провери заявените и присъдени точки след предварителната оценка по критериите за подбор. При извършване на предварителна оценка ДФ „Земеделие” – РА се е придържала стриктно към утвърдените условия за кандидатстване и разяснения към тях на Министерство на земеделието, храните и горите, в качеството на Управляващ орган на ПРСР 2014 – 2020 година.

Кандидатите, чиито проектни предложения са получили по-малък брой точки от заявените по горепосочената процедура, могат да подадат писмени възражения до Управляващия орган на ПСРС по реда на чл. 9в от Закона за подпомагане на земеделските производители в 14–дневен срок от публикуване на настоящите списъци.

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата за подбор чрез ИСУН по мярка 9 е 7 563 679 евро.

Новите моменти в процедурата през ИСУН при разглеждане на проектните предложения включват:

• предварителна оценка и класиране, с възможност за подаване на възражение срещу оценката от страна на бенефициентите;

• следва оценка за административно съответствие и допустимост на разходите, която приключва с оценителен доклад (също подлежащ на обжалване пред изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“);

• техническа и финансова оценка;

• издаване на оценителен доклад.

Публикувана в Бизнес

сякo посещение в Троян и прекрасните села около града, който тази година празнува 150 годинина от съдаването си, носи неповторима емоция. И точно това усещане кара хиляди българи да се връщат в този изключително красив регион.

За поддръжката и осъвременяването на града и околността му, чрез реализацията на европейски проекти, разказва г-жа Донка Михайлова, кмет на община Троян:

Чрез финансиране, получено по Програма за развитие на селските райони в годините успяхме да обновим улици, да рехабилитираме обществени зелени площи – паркове и градини, детски площадки и съоръженията към тях, изградихме център за предоставяне на културни услуги – многофункционална сграда в град Троян“, споделя г-жа Михайлова. Музеят на занаятите ще бъде обновен по подмярка 7.2

През тази година е подписан договор за безвъзмездна помощ по 2014-2020 г., подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, чрез която ще бъде обновен музеят на занаятите в града. Проектът „Оборудване и обзавеждане на експозиционните зали на обект, свързан с културния живот на община Троян – Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в гр. Троян“, включва осъвременяване на оборудването и обзавеждането на две от сградите на музея – централната сграда и Художествената галерия „Серякова къща“. Освен това община Троян е подала и проект „Обновяване на площи за широко обществено ползване в гр. Троян и с. Старо село, община Троян“, който включва обновяването на алеи в парк „Къпинчо“ и парково пространство в село Старо село, община Троян.

IMG 6118

 

Чакат се резултати и по проект за енергийна ефективност

Очакваме резултати и по подадените проекти за „Реконструкция на ул. „Стефан Караджа“ и ул. „Захари Зограф“. Общата дължина на предвидената по проекта реконструкция е 795 м. Очакваме финансиране и за проект за повишаване на енергийната ефективност на сградата на кметството в с. Голяма Желязна“, казва още г-жа Михайлова. Във връзка с приема по подмярка 6.4, където има отделна процедура за занаятите, кметицата е категорична, че хората от региона, които се занимават със занаяти, ще бъдат не само насърчени, но ще получат от общината и експертна помощ. В разговора ни, тя споделя за своята мечта, която вярва че ще успее да реализира – в Троян да бъде изграден Занаятчийски център за демонстрации, промотиране и продажба на занаятчийски произведения.

след текста

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта