Руско-германският холдинг планира да произведе 1,3 милиона тона мляко през 2020 г. и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители

Алекс Петров

Еко Нива Груп, съвместно предприятие с германското Ekosem-Agrar, е най-големият производител на мляко в Русия. В края на тази година компанията се очаква да достигне производство от 800 хил. тона мляко, а през първата половина на 2020-а възнамерява да увеличи броя на кравите си до 100 хиляди! Това потвърди директорът на Еко Нива за Сибирския регион Сергей Ляхов на завършилия неотдавна форум „АПК Сибир: Настояще и бъдеще ”. Според последните данни до 30 септември Еко Нива Груп обхваща 24 ферми в различни райони на огромната страна (отскоро и в Ленинградска област), в които се отглеждат 89 хиляди млекодайни крави. Общото поголовие на едрия рогат добитък е около 176 000.

Прагът от 100 хиляди крави ще бъде прекрачен

благодарение на деветте нови комплекса с капацитет от 3,5 хиляди до 6 хиляди крави на холдинга, допълва Ляхов.

Информацията не е сензационна според мащабите на огромната, най-голямата по територия страна в света (17 млн. кв. км). Но си струва да отбележим, че въпреки наложените икономически санкции на Европейския съюз срещу Русия за внос и износ, една страна като Германия намира начини да заобиколи и преодолее препятствията и в крайна сметка да защити интересите на бизнеса си. Защото ембарго за производство в самата Русия няма. Ето как вижда развитието на холдинга неговият немски основател Щефан Дюр, който лично присъства на форума:„Сега Еко Нива се нарежда на пето място в света по производство на сурово мляко. Но ако тя продължи да се развива със същото темпо, само след година ще заеме първото място. Ясно е, че такъв обем няма да бъде само за вътрешна употреба – ние ще увеличим производството, включително и за износ “, заяви бизнесменът.

Бум в строителството на заводи за преработка на млякото

Но амбициите на компанията не се ограничават само с производството на мляко. До 2025 г. тя си е поставила за цел да се превърне в един от най-големите руски преработватели на мляко. За да се реализира този план, както уточни Сергей Ляхов, се предвижда до края на 2024 г. да се построят четири млекопреработвателни завода: заводът за сирене „ Щучье” в района на Воронеж с капацитет 60 тона мляко на ден и разходи за построяването му от 1,1 милиарда рубли; заводът за сирене „Маслянино” (Maslyanino) в Новосибирска област с капацитет 1, 2 хиляди тона мляко, на стойност над 20 милиарда рубли; заводът за бебешки храни Bobrov също във Воронежка област с капацитет 1,6 хиляди тона, на стойност 36,6 милиарда рубли, както и заводът за сирене „Ступино” в Московска област с мощност 2 хиляди тона за 35 милиарда рубли.

По-специално, пускането в експлоатация на новосибирския завод „Маслянино“ се планира до края на 2021 г.  След като предприятието достигне пълен капацитет, по-голямата част от суровината, или хиляда тона мляко на ден, ще бъде предназначена за производство на сирена, а   други 200 тона – за получаване на пълномаслени и кисело-млечни продукти. Компанията възнамерява да изнася около 20-30% от своите продукти, предимно за Китай и Югоизточна Азия.

Заводът за сирене в Маслянино ще бъде снабдяван със суровини от 10 ферми с общ капацитет от 40 хиляди крави, угоявани с фураж. Три от тези комплекси с общо дойно стадо от 13,5 хиляди животни вече работят в Маслянинския района на Новосибирск. Останалите седем ферми ще бъдат построени преди 2022– 23 г., отбеляза Ляхов. През следващите четири години холдингът ще изгради три нови ферми в Черепановския район на Новосибирска област и две в района на Талмен в Алтайския край. Те вече се намират в различни стадии на развитие – от проектиране до инсталиране на оборудване. 

Специалистите от Еко Нива  правят

сравнение със световните производители

В момента най-големият, водещ сред частните компании на сурово мляко в света е китайският холдинг China Modern Dairy, който е произвел 1,28 млн. т през 2018 г. Факт е, че най-големите световни производители са кооперации – те са в Европа, САЩ, Индия, Нова Зеландия – пояснява генералният директор на Streda Consulting Алексей Груздев. Така например, най-големият кооператив на американските фермери – Dairy Farmers of America, произвежда годишно над 28 милиона тона, или около една трета от цялото производство на мляко от едър рогат добитък в САЩ.  „В съответствие с обявените планове за развитие Еко Нива още през 2020 г. планира да произведе 1,3 милиона тона мляко и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители”, потвърждава експертът.

Независимо от това, в мащаба на страна като Русия обемите на Еко Нива „не са големи и представляват малко над 2% от стоковото производство – отбелязва Груздев и продължава. – В края на 2018 г. Еко Нива отчита  производство от 484 хиляди тона мляко, докато стоковото производство възлиза на 21,5 милиона тона. Следователно, като се имат предвид разходите и качеството на суровините, които фермите на Еко Нива предоставят, компанията все още има потенциал за по-нататъшен растеж”, уверен е експертът. Съществуват много възможности за разширяване на производството в различни региони, а построяването на нови млекопреработвателни комплекси по места е необходимо и икономически изгодно – потвърждава Груздев. 

През първата половина на 2019 г. броят на кравите EkoNiva е нараснал с 28% до 80,5 хиляди крави, сочи доклад на Ekosem-Agrar AG, компанията-майка на групата. В рамките на шест месеца групата откри осем нови комплекса, а производството на сурово мляко се увеличи с 68% до 352 хиляди тона спрямо същия период на миналата година. Според тези резултати поставената от компанията цел – да произведе 800 хиляди тона мляко през 2019-а, ще бъде достигната. Според Ляхов поземлената банка на Еко Нива сега възлиза на около 600 хиляди хектара.

История на холдинга

В Топ-10 на света с подкрепа на държавата

Холдинговата компания ЕкоНива (ЭкоНива) в Русия е основана през 1994 г. от германския предприемач Щефан Дюр, собственик на компанията майка Ekosem-Agrar (Германия). От 1998 г. ЕкоНива доставя вносна селскостопанска техника на руския пазар, а от 2002 г. се занимава със селскостопанско производство. През 2011 г. компанията беше разделена на два независими холдинга: ЕкоНива Техника за доставка на вносна селскостопанска техника и сервизно обслужване, и ЕкоНива-APK за развитие на говедовъдство,растениевъдство и производство на семена.
EкоНива-АПК днес е един от водещите аграрни холдинги в Русия с приоритетно направление производство на млечни продукти. Той е най-големият производител на мляко в Русия, който поставя рекорд след рекорд: преминал знаковата граница от 2000 тона мляко на ден през април т.г., само след 6 месеца ежедневното му производство надхвърля 2175 тона мляко (към 01.10.2019 г.). Така компанията утвърди своите позиции в Топ-10 на световните производители на мляко.

Този резултат стана възможен благодарение на стремителното развитие на компанията и безпрецедентната подкрепа на руската държава. ЕкоНива непрекъснато разширява географското си присъствие и ударно изгражда животновъдни комплекси от най-модерен тип. Животните, повечето от породите Симентал, Холщайн, Червен Холщайн, Херефорд, получават нормирани и балансирани дажби според продуктивността и физиологичното си състояние.

По думите на президента на групата Щефан Дюр, който от 2013 г. с указ на президента Путин стана руски гражданин, ЕкоНива при текущата подкрепа на държавата Русия може да достигне самозадоволяване с мляко след 4-5 години. А за износа на млечна продукция трябва да се мисли отсега“.

Повечето ферми в страната се развиват по американски и канадски модел. Репортаж от три млечни стопанства в Московски регион

Мартин Иванов

Млекопроизводството е един от приоритетните сектори в Русия, а правителството си е поставило амбициозната задача да се повиши годишното средно потребление на глава от населението от 220 на 300 килограма млечни продукти. Цената за това са модерните технологии и многомилиардни инвестиции. Държавата също подпомага млечното говедовъдство чрез специална програма, която позволява на фермерите да кандидатстват за преференциални дългосрочни кредити. В резултат на това все повече ферми в страната прилагат най-съвременните практики за изхранване на животните, а доенето чрез роботи вече е повсеместно.

Мнозина биха определили подобно земеделие като прецизно, но не и самите руснаци, които признават, че прецизното земеделие е за малките стопанства, но не и за големите, поне в техните руски измерения. Големите агрокомплекси, които се развиват по канадски и американски модел, разполагат с неограничен поземлен ресурс, често извън традиционните представи.

В това се убедихме група журналисти от цяла Европа, които посетихме два огромни агропромишлени комплекса и една млечна ферма в Московски регион.

Във ферма „Роста” преработват млякото чрез най-съвременния метод на микрофилтрация

В стопанството на „АгроПромКомплексация” отглеждат  предимно фуражни култури върху 100 хил/ха. То разполага със зърнохранилища с общ обем 250 хил. тона зърно и две фуражопреработвателни мощности с капацитет от по 60 тона дневно. Всичко това служи за отглеждането на поголовие от 15 хил. крави и 1 млн. свине. „АгроПромкомплексация” работи на територията на три области, в които доставя своята продукция – Московска, Тверска и Рязанска.

Картината в млечния сектор в Русия е толкова разнообразна, че има място и за големи, и за малки фермери. Но може би най-големият е германецът Щефан Дюр, който е създал стопанство с 60 000 крави и обработва 200 хил. хектара земеделски земи.

8 млрд. рубли инвестиции в Подмосковието през миналата година

Само през 2018 година по данни на местната администрация в млекопроизводството в Подмосковието са инвестирани около 8 млрд. рубли, а за периода от 2014 до 2015 година инвестициите в сектора са надминали 15 млрд. рубли. (1долар е равен на 66,9 рубли на 20 август т.г.– бел. а.)

През 2017 година в структурата на млечното говедовъдство в Русия семейните ферми с между 15 и 50 крави са наброявали 24 000, други 8000 големи стопанства са отглеждали между 300 и 2000 крави и 20 компании – между 4000 и 20 000 крави. Освен това близо милион стопанства отглеждат между 1 и 2 крави.

Благотворно влияние върху развитието на сектора оказва внедряването на все повече нови технологии, които са позволили повишаване на средния млеконадой от крава от 2000 – 3000 литра годишно до 8000 – 9000, даже до 11 000 литра годишно. Общото производство на мляко в страната за последните три години се е увеличило от 15,8 млн. на 18 млн. литра през 2018 година. Производството на мляко на глава от населението също е отбелязало ръст от 117,8 килограма през 2016 година на 122,5 килограма през 2017 година. Въпреки това дефицитът в производството на мляко в страната достига до 4,5 млн. литра.  

Във ферма „Роста” подлагат млякото на микроферментация

Един от показателните примери как се прилагат новите технологии в млечното говедовъдство е ферма „Роста”, където отглеждат 3800 крави, 1900 от които дойни. Стопанството е затворило цикъла с изграждането през 2014 година на нови преработвателни мощности с капацитет 60 тона дневно. Един оператор ръководи целия процес от постъпването на суровината за преработка до излизането на готовите продукти. Чрез използването на специален софтуер се следи пътят на вече преработеното мляко до млековозите, като се вижда с каква температура постъпва млякото, налягането и качествените показатели. При проблем с тези показатели, системата има три нива на защита, като автоматично се блокира целият производствен процес, а произведеното мляко се изхвърля.

Компанията се гордее, че е една от малкото в Русия, въвела процеса на микрофилтрация на млякото, който позволява удължаване срока на годност на пастьоризираното мляко до 26 дни.

„Микрофилтрацията е процес на обработка, позволяващ да се запазят хранителните качества на млякото, без да се подлага на високотоплиннна обработка, като заедно с това се удължава срокът на съхранението му. Осъществява се чрез специален микроферментационен монтаж с керамични мембранни филтри”, обясни техноложката в предприятието. Използването на тази технология е свързано със спазване на изключително ниво на чистота на суровината. Ето защо във ферма „Роста” са въвели специален мониторинг върху постъпващото за преработка мляко. Процесът на микрофилтрация е двустепенен, като млякото се разделя на пълномаслено и нискомаслено.

В преработвателното предприятие са приложени всички най-съвременни технологии за преработка на млякото, като голяма част от оборудването е произведено от швейцарска компания.

Суровината е с масленост най-малко 3,4%, което е повече от определения държавен стандарт. До края на годината стопанството ще пусне и линия за производството на извара. Интересното е, че в млекопреработвателното предприятие сами произвеждат опаковките си от нискополимерна пластмаса, а капацитетът на линията е 42 хил. бутилки дневно.

В совхоз „Ленин“ се отглеждат над 1000 животни

Млечното говедовъдство заема не малко място и в дейността на най-големия совхоз, който се намира в околностите на столицата Москва. В совхоз „Ленин” разполагат с 1212 хектара пасища, а в млечната ферма с осем доилни робота се отглеждат 1050 животни, от които 423 млечни крави с годишен млеконадой от 9723 литра на крава през 2017 година . „През миналата година от крава сме издоили по 10 885 литра мляко, като сами произвеждаме нашите фуражи”, казва Данило, зам.-председател на совхоза. За разлика от Европа, уточнява той, млекопроизводството в Русия е силно зависимо от фуражите, а телетата растат доста по-бавно и по-късно започват да произвеждат мляко. Допълнително в стопанството през тази година са изпитвали затруднения в млекопроизводството заради необичайно високите температури, оказали негативно влияние и върху добивите от фуражни култури.

Според прогнозите на руската Асоциация на конопопроизводителите, през настоящата година насажденията с технически коноп в страната ще се увеличат до 15 000 ха. През 2018 г. с тази култура са били заети 7 900 ха.

"Техническият коноп е много полезна култура в сеитбооборота, каза представител на Министерството на земеделието на Русия. Той оздравява почвата и е перспективен за биологично земеделие, семената на конопа са много важни в храната както на животните, така и на хората, а използването на конопеното влакно за производство на биокомпозитни материали и въглеродни пластмаси ще замени след време производството на стъклено влакно и пластмаса".

Многостранното използване на всички части от растението, както и възможността за получаването на добри добиви без използването на пестиции, прави конопът предпочитан пред други култури. Освен това дава подтик за развитието и на други индустрии, като производството на земеделски машини и текстилната промишленост. 

През 2018 г. руските фермери са прибрали общо 112,9 млн. тона зърно, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от руската статистика. За сравнение през 2017 година бяха прибрани рекордните 135,2 млн. тона зърно. Производството на пшеница през миналата година е достигнало до 72,1 млн. тона спрямо 86 млн. тона преди година. В същото време фермерите са ожънали 17 млн. тона ечемик и 11 млн. тона царевица.  Това са съответно с 3,6 и 2 млн. тона под миналогодишното ниво.

Компании от Холандия и Белгия доставят продукцияв Русия, въпреки наложените от ЕС санкции и контра-санкции, съобщава холандското издание De Volkskrant.
Холандски и белгийски круши от сорт "Конференс" се внасят в Русия през Литва и Беларус от руски вносители на плодове,като африкански.
В Африка по корупционна схема се получават сертификати, според които крушите се отглеждат там, нопристигат в Европа през Белгия и Холандия.
По тази схема около 70 000 тона холандски и белгийски круши попадат ежегодно в Русия, а местните фермери реализират печалба от 56 милиона евро годишно.
Според вестника, след въвеждането на санкциите, холандците и белгийците са получили около 240 милиона евро от контрабанда на круши.
Министерството на земеделието на Холандия твърди, че са чували само "слухове" за контрабандата. "Министерството не знае дали холандски компании участват в това и ако е така, в какъв мащаб", казват отчиновниците.
Холандия смята, че Русия отговоря иследи за забранения внос. Министерството смята за "срамно", че земеделските производители могат да продължават да търгуват с Русия и същевременно да получават помощ от държавата.

Петър Кръстев

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Голяма част от експертите и анализаторите прогнозират през тази година значителен спад в производството на зърно в Русия. Това пише в анализ Олаф Цинке от специализирания портал agrarheute. Въпреки по-ранния старт на кампанията и очакваните по-слаби добиви, руският експорт на зърно върви много добре и местните търговци се очаква да имат достатъчни количества  зърно, които да предложат на международните пазари.

Според последните съобщения на руското аграрно министерство към 16 юли са прибрани 29,5 млн. тона зърно от 7,9 млн. ха при 14,4 млн. тона от 3,2 млн. ха за аналогичния период на предходната година. Това прави 2,5 пъти повече обработени площи в сравнение с миналата година, но в същото време се отчита спад с 16% в средните добиви до 3,75 тона от хектар. По оценки на руското аграрно министерство от юли, зърнената реколта в страната се очаква през настоящия сезон да достигне до 100 млн. тона.

По-малко обработваеми площи с пшеница

До средата на юли са обработени 6,9 млн. ха с пшеница, което е три пъти повече в сравнение с аналогичния период на миналата година като са прибрани 26,7 млн. тона пшеница при 10,7 млн. тона преди година. Заради по-малкото обработваеми площи обаче средните добиви от пшеница бележат  годишен спад с 16% до 3,87 т/ха. В последния си доклад експертите от американския департамент по земеделие (USDA) оценяват тазгодишната реколта от руска пшеница на 67 млн. тона, което е с 18 млн. тона под нивото от 2017 година при обработваеми площи от 25,5 млн. ха спрямо 27,3 млн. ха през 2017 година. Върху общия обем  на обработваемите площи се е отразил основно спада в площите с пролетна пшеница от 12,7 на 11,5 млн. хектара  в източните части на страната. В същото време е отчетено леко увеличение на площите със зимни сортове пшеница от 0,6 млн. ха до 14,6 млн. ха.

Слаба реколта и много високи експортни цени на ечемика

Кампанията по прибиране на ечемика в Русия също върви по-бързо от миналата година, като са прибрани към средата на юли 2,3 млн. тона ечемик от 0,7 млн. ха спрямо 2,4 млн. тона от 0,5 млн. ха за същия период на 2017 година. Средните добиви през 2017/18 стопанска година обаче са били с ¼ по-високи. По оценки на USDAреколтата от ечемик през текущата година може да достигне до 17 млн. тона, което е с 3,1 млн. тона под миналогодишното ниво при обработваеми площи от 7,85 млн. ха (7,9 млн. ха през 2017/18 г.).

В същото време новата маркетингова година започва с доста силен експорт и по оценки на руския превозвач „Русагротранс” само за юли 2018 година страната е предложила на международните пазари 3,1 млн. тона зърно, в това число 2,1 млн. тона пшеница, 0,75 млн. тона ечемик и 0,35 млн. тона царевица. От американския департамент по земеделие прогнозират, че през 2018/19 година Русия ще изнесе 34 млн. тона пшеница след рекордната минала година, когато експортният потенциал на страната достигна до 41 млн. тона. При ечемика се очаква спад в износа с 0,6 млн. тона до 4,8 млн. тона. Към момента цената на ечемика на руските експортни пристанища достига до 205 долара на fob, докато пшеницата се продава при 200 долар за тон. За сравнение цените на хлебната пшеница и ечемика на френските пристанища са съответно 216 и 206 долара на тон.

Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов