До края на октомври е прибрано почти цялото количество европейско сорго. Това дава възможност да се направят първи изводи за производството. Очертава се европейското производство (ЕС на 28-те + Украйна и Русия) да е близо 1,3 милиона тона. Производството е на добро ниво, по-високо от предишната реколта. Това се обяснява главно с увеличаването на площите във всички европейски страни, но също така и с добрите добиви получени в Централна и Източна Европа.

В България, Румъния и Унгария добивите се оценяват средно на 5 тона на хектар (500 кг/дка). В Украйна и Русия добивите са доста разнородни, вариращи от 2 тона на хектар до повече от 7 тона на хектар за най-добрите парцели, особено тези, засети със звездно сорго (хибрид с много добри качества). В Австрия добивите са добри и стабилни от 10 тона на хектар.

В Западна Европа тенденцията е обратна, добивите са малко по-ниски във Франция, Испания и Италия. Основната причина е липсата на валежи през месеците юни, юли и август, комбинирани с много високи температури. Във Франция добивът се оценява на 5 тона на хектар, с 0,3 тона по-малко от миналата година. В Испания е с 1 тон по-малко на хектар или 4,8 тона на хектар. В Италия прогнозният добив е 6,5 тона на хектар, с 1,5 тона на хектар по-малко в сравнение с реколтата през 2018 г. Въпреки тежките климатични условия, соргото демонстрира добри нива на добив и устойчивост на фона на глобалното затопляне.

Популярността на културата расте, защото фермерите са единодушни: соргото консумира малко тор, а добрата му устойчивост на болести и вредители ограничава използването на пестициди. Това е голям плюс за околната среда и за приходите.

Информация от Sorgum ID

 

Публикувана в Растениевъдство

Към днешна дата най-големите производители на сорго са Франция, Унгария и Румъния. Във Франция, площите със сорго са се увеличили до 60 хиляди хектара, в Италия - с около 40 хиляди хектара, с 15 хиляди в Румъния и с 10 хиляди хектара в Унгария.
В Европейския съюз отглеждането на сорго за зърно непрекъснато расте.
Немският комитет по зърното, позовавайки се на Европейската асоциация за сорго, съобщава, че обработваемата площ през 2018 г. в сравнение с 2017 г. се е увеличила с 9 хиляди хектара, или с 6% до 146 000 хектара.
Увеличават се и добивите от сорго с 14%, до 829 хил. тона. Земеделските производители са получавали добив от тази култура от 5 тона до 7 тона сорго на хектар. ЕС внася средно 160 хил. тона сорго годишно.
В Европа използването на този вид зърно си остава приоритет
като храна на животни, но се увеличава и консумацията от хората.
В Африка соргото е най-важната зърнена култура, от една страна се преработва в брашно за хората, а от друга се използва и като храна за животни.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Според последните изследвания в различни научно-изследователски станции в Европа, по добив на зелена маса соргото надвишава царевицата с 1,3-1,9 пъти.
Соргото е растение, което при благоприятни климатичните условия , има способността да формира маса за 2-3 откоса.
Посевите от тази култура осигуряват снабдяването със зелен фураж от средата на юли до края на септември и надвишават производителността на други зърнени фуражни растения.
Захарното сорго може да се използва дълъг период от време, докато средната дневна температура на въздуха падне до 10°C, без да се влоши качеството на зелената маса.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В някой аспекти отглеждането на сорго е по-изгодно от царевица, смятат специалисти. Те казват, че изгодата може да се почувства още по време на сеитбата. Според тях културата се сее пролетта в добре затоплена почва и освен това, ако за царевицата сеитбената норма е 1-2,5 кг/дка, то за соргото тя е три пъти по-малка – 0,4-0,7 кг.
И предви това, че цената на семенния материал, особено на вносните хибриди, е достатъчно висока, определена икономия се формира още на този етап. Още повече се икономисва при отглеждането на сорго, защото то може да се произвежда с по-малко торене, отколкото царевицата.
Ако стойността на минералното хранене при царевицата е около $ 20 /дка, то стойността на торовете за соргото се колебае в рамките на $ 10-11 /дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През 2018 година площите със сорго в страните от ЕС са се увеличили със 6% и са достигнали 145640 ха, т. е. става въпрос за увеличение с 9000 ха. Най-голямо е увеличението в Румъния и Унгария и в по-малка степен във Франция и Италия.

През 2018 година производството в страните от ЕС е нарастнало с 14%- почти 829000 тона. Това значително увеличение се обяснява както от увеличаване на посевните площи, така и от много добрата реколта. В Италия средните добиви надвишават 700 кг/дка, което е довело до увеличаване на производствотос 22%. В Румъния, благодарение на значителното увеличаване на площите в съчетание с добрата реколта (над 500 кг/дка), производството е превишило 80 000 т, което прави увеличение с 50%. Унгария също получи добри резултати с увеличение на производството с 58% в сравнение с миналата година. Във Франция, без увеличаване на площите производството е нараснало с 1% в сравнение с 2017 година, поради намаляване на добивите средно с 20кг/дка. Производството в Испания е останало без промяна.

Тези резултати са много въодушевяващи и са добро предзнаменование за кампания 2019 година, с по-нататъшно увеличение на площите, както се надяват от Европейската асоциация Sorghum ID, и добри резултати за производителите.

В България сорго 2018 беше пълен провал, за което производителите нямаха вина

В България соргото все още не е достатъчно популярна култура и площите с него са незначителни. Трудно е да се посочат и добиви, защото масово миналата година посевите бяха нестандартни - тези, които се осмелиха да го сеят, попаднаха на некоректен търговец на семена, който им продаде смесени партиди със семена от сорго за зърно и сорго за зелен фураж.  В резултат както на разликите в хабитуса, така и в сроковете на зрелост, производителите трябваше да изчакват до късна есен узряването на зърното, за да ожънат странните посеви. В резултат на това, доста дълго в полето можеше да се наблюдава комбинацията от ниски и високи растения сорго. А картината, меко казано, изглеждаше доста непрофесионално. Пострадалите от некоректния търговец земеделци едва ли ще дръзнат отново да рискуват площите си. Въпреки това, културата сорго има бъдеще в Европа, както доказват останалите страни и ще намери място и на полетата в нашата страна. Важното е да се намерят и коректни търговци на семена, в които производителите могат да имат пълно доверие, за да не търпят провал.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Компания Advanta въведе на пазара линия igrowth - първото в света сорго, устойчиво на хербициди.
Соргото е толерантно към имидазолините и не е генетично модифицирано.
Изпитвания на новия сорт сорго са проведени от 35 фермери в Аржентина. Именно там през 2007 година Advanta откри устойчиви на хербициди форми на сорго, които станаха основата за селекцията igrowth. Както уверяват от компанията, толерантното към хербицидите сорго е създадено по пътя на мутагенеза, т.е. без използването на ДНК от други видове.
"Предимствата на сорта са очевидни от самото начало. Традиционното сорго трябва да се третира със специален препарат, който е противоотрова на хербицидите, използвани за обработка на полето. Имидазолините са много по-ефективни срещу плевелите, отколкото хербицидите, използвани преди това за соргото. В допълнение, използваните преди това хербициди трябваше да се прилагат при максималната доза, която предизвиква хербициден стрес при културата. А със толерантното към хербициди сорго няма такива проблеми", така един от фермерите описва новото сорго.
Освен в Аржентина, соргото толерантно към хербициди успешно се отглежда в Австралия и се внедрява в цяла Южна Америка, САЩ, Мексико и Източна Европа.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Уникално вещество, съдържащо се в соргото, може да помогне и на други култури да се защитят от плевелите.
Учени от изследователско подразделение по използване на природните продукти ARS (NPURU) в Оксфорд, Мисисипи, проучват възможността да се предадат защитните свойства на соргото на други култури като ориз и да се използват като биохербициди.
Природното биохимично съединение, наречено "sorgoleon", отделяно от соргото, помага на растението да подтиска растежа на конкуриращите го плевели. Биохербицидът работи толкова ефективно, че учените търсят начини да пренесат механизма за подтискане на растежа на конкурентните плевели, за да намалят зависимостта на производителите от синтетични хербициди на важни продоволствени култури.
Молекулярният биолог на NPURU - Скот Баерсон разказва, че преди не е имало информация за гените, които произвеждат sorgoleon. След много години изследвания, екипът на NPURU най-накрая открива как соргото включва своя собствена химична защита и са готови за внедряване на гена в оризовите растения. Подробностите относно откритието не са оповестявани до получаване на патент за тази технология, която обещава много предимства. На първо място намаляване на пестицидите ще се отрази както върху качеството на селскостопанските продукти, така и върху околната среда. На второ място, производителите ще харчат по-малко средства за химикали.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 13 Септември 2018 14:02

Проучват сухоустойчивостта на соргото

Изследователи от Калифорнийския университет търсят специфичните гени, за да ги внедрят в зърнените култури

„В бъдеще ние ще се нуждаем от култури, които да имат по-висока устойчивост на суша, казва Джеф Далбърг, директор на Изследователския център по селекция на растенията от Калифорнийския университет. И допълва: – Аз предлагам използването на соргото като модел за откриване на сухоустойчиви гени, а след това да видим дали можем да ги включим в други зърнени култури.“

Далбърг е специалист по селекция и генетика на растенията и се занимава с културата сорго от около 40 години. Неговият интерес към растението е възникнал, когато е работил като доброволец в Корпуса на мира в Западна Африка през 80-те години на миналия век. В Нигер той е видял реколта от сорго, която е била получена буквално в екстремни условия. „Това бяха извънредно сухоустойчиви растения и аз реших да науча повече“, казва Далбърг.

В момента учените правят изпитвания на сорго на открито, за да получат данни за съпоставяне на разновидностите на културата – как те се държат по време на суша и какво става в микробиома (почвената екосистема). Изследването е част от петгодишен проект, финансиран от Министерството на енергетиката на САЩ.

„Ние успяхме действително да видим как микробиомът реагира на недостига на влага, казва Далбърг. – Смятаме, че микробните съобщества не само реагират на случващото се в почвата, но и в известен смисъл взаимодействат със соргото, помагайки на растенията да преодоляват периодите на суша с помощта на различни механизми, които ние все още не можем да разберем.“

Соргото е петата по важност зърнена култура, отглеждана в цял свят. Тя осигурява храна на около 500 милиона човека на година. В САЩ соргото се отглежда основно за фураж на животните и за производство на биоетанол.

Според Далбърг по-рано никой не е правил подобни изследвания в толкова голям мащаб. „Калифорния е идеалното място за изучаване сухоустойчивостта на сорго, защото повечето отглеждани тук култури се нуждаят от изкуствено напояване. Аз мога моментално да създам необходимия ми ефект на суша, просто спирайки водата. За разлика от Калифорния, другите щати – Тексас или Аризона, където също се провеждат изследвания за сухоустойчивостта на растенията на открито, се натъкват на проблеми, като бури при изпитанията, разказва Далбърг. – Агродроновете ни позволиха да ускорим хода на изследванията. Безпилотниците, които използваме тук, могат да облетят 3600 опитни участъка, където се тестват 1800 образци за 25 минути, и незабавно да предоставят оценка на биомасата. Преди пет години ние нямахме такива помощници. Единственият проблем е в това, че тези агродронове са скъпи, както впрочем и всички инструменти в геномиката и протеомиката (наука за протеините).“

Далбърг е в тясно сътрудничество с друг експерт в областта на изучаване на гените на растенията – Девин Коулман-Дер.

„В сравнение с близки родственици като царевицата и видовете просо, соргото изисква най-малко вода, казва Коулман-Дер. – Ние все още не знаем какво става на молекулярно и на генетично ниво. Целта ни е да изясним това, за да можем да разберем как да го използваме с предимство при другите култури.“

Коулман-Дер предполага, че именно по-големите, отколкото у другите култури, микробиоми на растенията сорго, помагат на културата да оцелява при недостиг на вода.

Ако изследователите успеят да идентифицират конкретните микроби, допринасящи полза за соргото по време на суша, те ще могат да ги култивират, което потенциално може да стане стоков продукт за фермерите, упражняващи земеделие в условия на суша. Докато учените не са изолирали специфичния ген за сухоустойчивост, те се опитват да разсекретят микробиома на соргото в близка перспектива и да намерят път към защита на продоволствените култури от сушата.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 16 Август 2018 12:18

Бум на соргото

Поредните години със сухи сезони принуждават фермерите да търсят култури, които са в състояние да дадат високи добиви даже и в дъждовно време. Такава култура е соргото. Сега в света се сеят около 41 милиона хектара, а производството е само 61 милиона тона. Но експерти смятат, че тази култура през следващите години ще увеличи своя дял в много страни.
Традиционно големи производители на сорго са страните от Северна и Южна Америка и Африка, както и най-големите вносители - Китай, Мексико и Япония. Въпреки това, през следващите години, ситуацията може да се промени. Европа изпълнява специална програма за увеличаване на производството на сорго - Sorghum ID . Един от инициаторите на тази програма е френската федерация на семена от царевица и сорго (F.N.P.S.M.S.). За популяризиране на тази култура през 2016 г. в Букурещ се проведе конференция , която събра над 250 ключови играчи на този пазар.
От 2017 се изпълнява тригодишен план за популяризиране на културата на сорго в седем европейски страни - Франция, Италия, Испания, Румъния, България, Украйна и Русия. Европейската комисия предоставя финансова подкрепа на този план. Инициаторите на проекта, представители на френската федерация F.N.P.S.M.S. са сигурни, че соргото има много предимства и богат потенциал.
Камилата на растителния свят
Един от основните аргументи при избора на соргото - способността да произвежда високи добиви в условията на засушаване и да понася добре воден стрес. Растението използва почвената влага много ефективно, благодарение на уникалната си коренова система. Количеството вода, необходимо да набъбне семето е само 35% от теглото му. За сравнение при царевицата е 40%, докато при пшеницата - 60. За образуване на единица сухо вещество соргото консумира 300 части вода, царевицата – 338, пшеницата - 515, ечемика - 534, овеса - 600, люцерната - 830, слънчогледа - 895.

Друг аргумент в полза на соргото: при отглеждането на културата не се изисква голямо количество тор, достатъчно е 10-15 кг/дка N и по 6 кг/дка фосфор и калий. Важно е също, че след прибиране на реколтата, повечето от тези елементи се връщат обратно в почвата - до 40% азот, 80% калий и 30% фосфор. По този начин се оптимизира разхода на торове за отглеждане не само на соргото, но и за следващите култури.
Соргото е силна култура, може да се отглежда в области с висока степен на нападение от Diabrotica и гъбата Macrophomina. Дори ако вредители нападнат културата, често степента на нападение е ниско и не се налага третиране с пестициди.
И накрая, соргото има широк спектър на потребление и преработка.

Има няколко вида сорго: за зърно, силаж, захарно, сорго за влакно, тревисто. Соргото за зърно се използва в хранително-вкусовата промишленост и в производството на фуражи. Основната цел на силажното сорго е производството на силаж. Сладко сорго се използва за производство на сироп, различни сладкиши, а също така се отглежда за фураж. То също може да се използва и в областта на биоенергетика за производство на етанол, биогаз, твърдо гориво. Bлакнестото сорго е подходящо за производство на хартия. Хибридите от този вид се използват и за производството на биогаз. Тревистото сорго също се използва като фураж - от него може да се прави силаж, да се дава на животните в свеж вид, а също може да се използва като покривна култура.

Петърл Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата година по инициатива на Европейската междупрофесионална асоциация на соргото в Брюксел бе проведено учредително събрания, в резултат на което се появи нова организация Sprghum ID.

Обединявайки различни деятели, занимаващи се със семепроизводство, производство и преработка на сорго, брюкселската среща формално ознаменува създаването на структура, целта на работа на която трябва да стане производството на сорго в Европа (за зърно, за фураж, за производствона енергия), а също така за провеждане на генетични изследвания за получаване на качествени хибриди от културата.

Професионалистите в сектора за производство на сорго и съпровождащите ги отрасли започнаха да проявяват активност от ноември 2016 година, когато в Букурещ бе проведен Първият европейски конгрес по соргото. От пролетта на 2017 година започна реализацията на тригодишния план за разпространение на културата в различни европейски страни с финансовата подкрепа на Еврокомисията.

„Соргото има много предимства и богат потенциал. Ние искаме да обединим европейските производители, за да развиват производството и генетичните изследвания на културата с цел получаване на качествени хибриди. Искам да отбележа, че това развитие ще има дългосрочен характер“, заяви делегатът на брюкселското учредително събрание Люк Еспри.

Sorghum ID с подкрепата на Европейската комисия разработи план за действие, който ще се реализира в различни европейски страни. В рамките на плана организацията вече пусна информационен интернет-сайт www.sorghum-id.com, който първоначално беше само на английски и френски, но вече е и на останалите европейски езици, в т.ч. и на български.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта